2. Днес повече от всякога имаме нужда от традиции, идеали
и единството на поколенията преди нас, за да преодоляваме
предизвикателствата на нашия забързан век. И като живеем на
бързи обороти, трябва ли и да се храним бързо? Дали можем
да се научим да живеем по-бавно, да се храним по-бавно, да
знаем какво приемаме с всяка хапка и да усещаме вкуса…
Нужно ни е ново отношение към храненето, контра пункт на
бързата храна. Това именно е целта на SLOW FOOD
движението – да се запазят местните производства на
уникални продукти, рецепти и хранителни суровини, да се
гарантира „чистотата” и хранителната ценност на продуктите –
така както са произвеждани преди десетки, стотици години.
3. По случай Денят на Майката Земя - 10 декември,
тази година членовете на конвивиума „Хлебно” от
Детски център решиха да популяризират етническите
кулинарни традиции на отделните общности в
община Златарица /българи, роми, турци, помаци,
власи/ чрез кулинарно пътешествие из техните кухни.
Девизът им беше Eating locally /яденето на местно
ниво/, а желанието - да усетят аромата на манджа,
на изпечен хляб, като се използват местни продукти
приготвени с много желание.
5. Като на пътешествие...
След Детския център избрахме
турска кухня. Гостоприемно ни
посрещна леля Ася Салиева.
Приготви сачени питки. Научила
се е да ги прави още когато е била
10 годишна, та до ден днешен. С
тях гощава любимите си внучета,
нагости и нас, децата.
1 коф. кис.мляко
½ коф.вода
1 ч.л.сода бикарбонат
1 ч.л.сол
1кг.брашно
7. В циганската махала
Те живеят сред нас, а сякаш са от други светове. Ромските
музиканти – светци, грешници или посредници между тях?
На гости сме в дома на Минка Губакова. Тя ни приготви
традиционната за ромите гозба – патешки фенер със
зеймилек/змийска хурка, невич/.
8. В ромската къща
Няма заблуда, всички части на тази билка са
отровни, люти и лечебни - грудките, листата и
цветовете, особено когато са пресни. Изсуши ли се,
съхне и силата й.
За тази гозба се подготвихме още през м.април.
9. Най - икономичната гозба!
1патешки фенер
1 купа нарязан на едро невич
сол на вкус
вода за сваряване на месото
Двете сестрички
10. Тиганички в дома на Анка
Радомирова
Освен Банго Васил ромите почитат и Петльов
ден. Ако в ромската къща има момче - се коли петел,
а за момиче – се приготвят тиганички.
6 яйца
1 лимонада /250мл./
1кг.брашно
1пак.мая /разтворено в 1/2ч.ч.вода/
щипка сол
1л.олио /за пържене/.
Втасва 20мн. Щприцват се в сгорещено олио.
12. Закуска в българска къща
• Подобно на тиганичките в ромската
къща, в българската можем да закусим
с вкусни мекици.
1 яйце
1/2ч.ч. кис.мляко
1/2ч.ч.прясно мляко
1ч.л.сол
щипка захар
½ пак.мая
щипка сода бикарбонат
- разтворена в к.мляко
1кг. брашно
13.
14. Нашето кулинарно пътешествие
продължава във влашка къща…
• Традиционните им ястия са: мамалига,
чорба от пищидялки /кервел, шушан/,
лобода,щир.
пищидялки
щир лобода
15. Храна от природата -
зеленолистни зеленчуци
Древните растения, познати на хората и преди
хилядолетия, са им отдавали заслуженото, като
много полезен дар от природата.
Останали в сянката на различните зеленолистни
зеленчуци като спанак, лапади, коприва са били
пренебрегвани от градинарите и като вкусна храна.
16. Мамалига
Посреща ни 80 годишната баба Рада Станева.
Прие ни с радост, че ще сподели с нас ястие, което
вече не се яде и във влашките къщи. “ - С мамалига
ни е отгледала мама!”- казва старицата – “И никога
няма да забравя нейния вкус и как се бърка…!”.
400гр.цар.брашно
1.500мл. вода
200 мл. прясно мляко
200 гр. сирене
1 лъж. олио
рачел – конфитюр
1ч.лъж. червен пипер
18. Опитайте да я приготвите и Вие!
С олио и червен пипер
Много вкусна мамалига!
За всеки вкус
19. Финалът на пътешествието
В дома сме на сем. Богутеви – пословично
трудолюбиви помаци, контактни и уредни домакини,
а кулинарното изкушение е родопски клин.
За плънката: За тестото :
2л.вода 1ч.ч.топла вода
1 купа ориз пръска олио
5 яйца пръска оцет
домашно сирене сол
2 - 3лъж.кисело брашно
мляко
20. Родопски клин
пълнеж
Разточване
плънката
Завиване на краищата домашно сирене Печенето е върху печка
21. Кулинарното ни пътешествие е
към своя край…
Водеше ни девиза за ядене на местно ниво, с местни
продукти, приготвени с много желание. Във всеки дом,
независимо какъв е – български, ромски, турски, помашки,
влашки, усещахме аромата на манджа, на изпечен хляб, без
консерванти и оцветители.
Въпреки различията в бит и традиции, живеем заедно и в
делник, и в празник и заедно трябва да се наслаждаваме на
здравословната храна.
Да забравим „модерното бързо” хранене! Здравословната
храна е само част от здравословния и чист начин на живот. Да
живеем на по – бавни обороти, да си оставяме време да се
оглеждаме и да се наслаждаваме на живота. Да ценим благата
му, едно от които е хубавата му храна.