2. Възраст: 13 млрд.години Светимост: 200 млрд.слънца Маса: поне 1000 млрд. слънца Диаметър на диска: 100000 св.г. Дебелина на диска: 800 до 2600 св.г Една светлинна година = 9 467 280 000 000 km
5. Слънчевата система се състои от: Слънце, 8 планети, над 170 спътници, огромно количество малки тела (астероиди и комети) и междупланетно пространство. На 12 юни 2008 г. е въведено новото понятие за телата, подобни на Плутон - те се наричат вече плутоиди. Това се тела, които обикалят около Слънцето по орбита отвъд орбитата на Нептун и масата им позволява да поддържат сферична форма, но не е достатъчна за да освободи орбитата им от други тела.
10. Защо ме изгониха? Така и не разбрах. Защото за да си планета трябва да отговаряш на три условия: Да обикаляш в орбита около Слънцето Да си достатъчно голям, за да можеш като се въртиш да придобиеш сферична форма Да си доминиращо тяло по своята орбита.
11. Ясно, това е заради Нептун – никога не ме е харесвал за това, че орбитите ни се пресичат. А пък аз съм по-малък от него
12. Е, ако не астрономите, то поне хората ме обичат...
13. Във външната част на Слънчевата система се намират Юпитер, Сатурн, Уран Нептун Вътрешната част на Слънчевата система се състои от Слънце, Меркурий, Венера, Земя и Марс.
15. Вспышка на Солнце Слънцето съдържа 98% от всичката маса в Слънчевата система. Изградено е от 75% водород и 25% хелий.
16. Слънцето е огромно кълбо от горещ газ и неговият източник на енергия са термоядрените реакции в ядрото му. Излъчваната енергия е 386 милиарди милиарда мегавата! За една секунда Слънцето изгаря около 4 млн. тона материал. Има диаметър 1,390,000 км
17. Слънчеви изригвания – могат да достигнат височина над 100 хил.км. Светящееся волокно на Солнце
19. Диаметър: 4880 км. Средна орбитална скорост: 47,8 км/с. Ден/нощ: 176 земни дни. Продължителност на годината: 88 зeмни дни. Наклон на оста: 0o .100 земни кг на Земята = 38 кг на Меркурий. Спътници: 0 Меркурий Меркурий
20. Повърхността на Меркурий През деня, който продължава около три земни месеца, Меркурий е толкова горещ, че оловото би се стичало като вода по скалите.
21. На Меркурий няма атмосфера, която да отразява светлината от Слънцето, и затова небето винаги е черно. Дължината на годината на Меркурий е по-кратка от неговия ден. Меркурий държи три рекорда сред планети от Слънчевата система: за най-дълъг ден, най-къса година и най-голяма температурна амплитуда –от -185oC до 430oC Меркурий
22. Венера Венера Периодът на околоосното въртене на Венера е равен на 243 земни денонощия - най-големия в Слънчевата система.
23. Потоците от лава на Венера Температурата е около 475 С – най-високата сред всички планети, което се обяснява главно с парниковия ефект. Потоки лавы на Венере
25. Общ вид на повърхността на Венера в естествени цветове Планините на Венера горы на Венере Планината Максуел Монтес е висока 12 км. Върховете на планината са втори по височина в Слънчевата система след тези на Марс
27. Земля из космоса Земята е уникална в Слънчевата система по две причини: има вода в течно състояние на повърхността и на нея може да съществува живот.
28.
29. Често наричат снимката "изгряване на Земята". Това обаче е неточно. Земята никога не изгрява и залязва на лунното небе, защото Луната винаги е обърната с една и съща страна към нея. На тази снимка направена от "Аполо 11", синьо-бялата Земя контрастира с голямата лунна повърхност.
31. Гравитационните сили между Земята и Луната са причина за някои природни явления на Земята, като приливите и отливите. Въртейки се около Земята, Луната винаги е обърната с една и съща част към нея.
32. На Луната има много кратери и много стари планини. По-голяма част от повърхността е покрита с реголит – смес от фин прах и скални отломки. Земята се е сблъскала с много голям обект (колкото Марс или повече) и Луната се е образувала от изхвърления материал.
34. 1 - Новолуние - Луната е обърната с тъмната си страна към Земята и обикновено не може да бъде видяна, тъй като се намира между Земята и Слънцето. 3 – Първа четвърт – дясната половина от Луната е осветена 5 – Пълнолуние – когато Земята е между Луната и Слънцето 7 – Последна четвърт – лявата половина от лунната повърхност е осветена. Ако сърпът на Луната прилича на буквата С, то това е последна четвърт и следва новолуние. Ако е във формата на буквата Р, значи расте, т.е. Това е първа четвърт и следва пълнолуние.
35. Аполо 11 Тази следа ще се запази на Луната милиони години.
36. Нийл Армстронг – първият човек стъпил на Луната. С думите: "Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството..." на 21 юли1969 в 2 часа 56 минути 20 секунди той оставя първите следи по повърхността на Луната.
38. Оставена е паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: "Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 г. след Христа. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество”
40. Има ясни доказателства за ерозия на Марс, които включват големи потоци и малки речни системи. Ясно е, че е имало някакъв вид течност на повърхността, вероятно е тя да е била вода, но има и други възможности. Може би е имало големи океани, но няма преки доказателства за това. В по-ранната си история Марс много е приличал на Земята. Долините на Марс Преди около 4 милиарда години Марс вероятно е бил достатъчно топъл, за да текат на повърхността му реки.
41. Марсианска почва В ранната история на планетата, когато е било по-топло и по-влажно богатата на желязо повърхност ерозирала, превръщайки Марс в червена планета.
43. Olympus Mons caldera на Марсе След Земята, Марс има най-разнообразен и интересен терен измежду сухоземните планети Най-голямата планина в Слънчевата система, Olympus Mons, се намира на Марс и се издига на 24 км над обкръжаващата я равнина. Тази планина е 2,7 пъти по-висока от Хималаите.
44. Марс има постоянни ледени шапки на двата си полюса, състоящи се предимно от твърд въглероден диоксид (сух лед). Може и да има замръзнала вода под повърхността на по-малките географски ширини. Марс има постоянни ледени шапки на двата си полюса, състоящи се предимно от твърд въглероден диоксид (сух лед). Може и да има замръзнала вода под повърхността на по-малките географски ширини. На 06.08.1996 г. е обявено, че са открити органични съединения в марсиански метеорит. Предполага се, че това е доказателство за съществуването на древни микроорганизми на Марс.
48. Юпитер Най-голямата планета в Слънчевата система -толкова е огромна, че в нея могат да се поберат всички останали планети.
49. Върти се по-бързо от другите планети, затова денят на Юпитер продължава по-малко от десет часа. Денонощие – 9,9 часа Година – 12 земни години 100 земни кг = 250 кг на Юпитер
51. Юпитер и другите газови планети имат високоскоростни ветрове, които се разпростират на големи географски ширини. Те духат в противоположна посока на тези, които духат в съседните географски ширини. Разликите в температурите на тези ширини са причина за цветните ивици, които доминират. Светло оцветените се наричат “зони", а тъмно оцветените – “колани”.
52. Голямото червено петно е огромен вихър на повърхността на Юпитер. Има диаметър близо два пъти по-голям от този на Земята и скорост 640 км в час.
54. Пръстенът около Юпитер е широк около 6500 км и е дебел 30 км. Заобиколен е от много по-слаб ореол, широк 20 000 км Юпитер има пръстени като Сатурн, но много по-слаби и малки. Те са тъмни. Може би са съставени от малки части скален материал и не съдържат лед.
57. Сондата “Галилей” намери доказателства за съществуването на течен солен океан под дебелия лед на Европа. А където има вода, може да има и живот.
58. Галилей фотографира изригването на вулкан на друг спътник на Юпитер-Йо, където сега протичат процеси, ставали в недрата на Земята преди милиарди години. Галилей фотографира изригването на вулкан на друг спътник на Юпитер-Йо, където сега протичат процеси, ставали в недрата на Земята преди милиарди години. “Галилей” регистрира изригването на вулкан на друг спътник на Юпитер – Йо, където сега протичат процеси , ставали в недрата на Земята преди милиарди години.
62. Сатурн е планетата с най-малка плътност. Ветровете над повърхността му духат със скорост 1800 км. в час.
63. Най-забележителен е Сатурн със своите пръстени. Пръстените на Сатурн са изключително тънки, въпреки че диаметрите им надвишават 25 000 км, дебелината им е не повече от 1,5 км.
64. Макар да изглежда, че са разделени на няколко широки пояса, всъщност се състоят от хиляди отделени пръстенчета. Навярно пръстените са останки от малък спътник с диаметър 100 км.
65. Венера, Марс и Сатурн в една линия над София на 11 май 2004 г.
66. Уран Синият цвят на планетата е резултат от поглъщането на червена светлина от метана в горните слоеве на атмосферата.
67. Уран е седмата планета от Слънцето и третата по големина (по диаметър). Уран е съставен главно от скали и разнообразни ледове
68. Уран също има пръстени. Те са много тъмни и са съставени от различни по големина части (повече от 10м. в диаметър) и ситен прах. Познати са 11 пръстена,.
70. Ветровете на Нептун са най-бързите в цялата Слънчева система, достигат 2000км/ч.
71. Тритон - най-големият от спътниците на Нептун е с диаметър 2705 км., има кора от твърд като скала лед с температура -235oC. Въпреки, че повърхността му е най-студената в Слънчевата система, в пространството избухват огнени езици от газ.
72. Плутон Плутон е едно от най-противоречивите тела в Слънчевата система. Някои хора смятат, че Плутон не е планета, а по-скоро голям астероид или комета. Орбитата му е много странна. Има моменти, когато той минава по-близо до Слънцето от Нептун. Върти се около остта си в посока, обратна на по-голяма част от другите планети.
75. Астероиди Под името астероид се класифицират малки обекти с твърда повърхност на орбита около Слънцето. Астероидите още се смятат за малки планети или планетоиди, много по-малки от същинските планети
76. Смята се, че астероидите са късове скалисто вещество, останало от образуването на Слънчевата система. Най-големият астероид е Церера с диаметър почти 1 км. Уникалното при него е, че единствен има сферична форма. Астероидът Церера заснет от телескопа “Хъбъл”
77. На 14 юни 2002 г. на разстояние около 120 000 km и със скорост над 10 km/sec , покрай Земята прелетя доста голям астероид 2002 MN с диаметър между 50 и 120 m. Но астрономите го забелязаха едва 3 дни след като опасността вече бе преминала. Ако си представим Слънчевата система като стрелбище, куршумите ще бъдат астероиди със скорост от 25 км/сек, а планетата ще е целта движеща се с 20 км/сек .
78. Метеори, болиди и метеорити Метеорите са малки, твърди космически частици, които се привилчат от Земята и изгарят в нейната атмосфера.Движат се със скорост 50-70 км/ч
79. Когато твърдото тяло на метеора е по-голямо по размер, преминаването му през атмосферата може да се види дори при дневна светлина, понякога придружено и от звук подобен на гърмеж. Такъв метеор се нарича болид. Достигналите до земната повърхност отсанки от метеори се наричат метеорити
82. До този момент екипът от учени е установил, че вътрешността на Слънчевата система е била свидетел на две големи космически катастрофи – преди 3,8 милиарда години и преди 3,5 милиарда години. Втората е оставила следи в скалите на Земята. Тези масивни ранни сблъсъци на Земята с космически тела са подобни на този, за който се предполага, че е унищожил динозаврите преди 65 милиони години. Предполага се, че на всеки 100 милиона години Земята претърпява големи космически удари.
83. Най – известният от кратерите на нашата планета е Аризонският кратер, образувал се преди около 50 000 години от метеорит с маса около 70 000 тона и с диаметър около 30 метра. в сърцето на пустинята Аризона, САЩ. Диаметърър му е 1280 м, а дълбочината 175 м.
84. Комети Comet-Hale-Bopp Кометите са астрономически обекти със сравнително малки размери, подобни на астероидите, но съставени предимно от летливи вещества като например различни видове лед (въглероден диоксид, метан и вода), както и прах, и примеси от други минерали. Сомеt West
85. Comet Hyakutake Когато дадена комета се приближи достатъчно към Слънцето, нейните външни слоеве започват да се изпаряват под въздействието на неговото лъчение. Потоците от газ и прах формират гигантска по размери атмосфера около ядрото на кометата наречена кометна кома. Тази опашка винаги сочи в посока обратна на Слънцето.
86. Използвани източници: http://www.nasa.gov/ http://www.bgastronomy.com http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10687 http://en.wikibooks.org/wiki/Wikijunior_Solar_System/Solar_System http://www.rense.com/general72/size.htm http://sos.noaa.gov/datasets/solar_system http://solarsystem.hit.bg/ http://www.ssystem.hit.bg/ http://www.solarviews.com/ http://www.nineplanets.org/ http://www.michaelschultz.de/index_en.html http://bg.wikipedia.org http://en.wikipedia.org http://ru.wikipedia.org http://photo-cult.com/ http://photo-forum.net/ И много други...
