2. • Древните общества често разрешавали
конфликтите си с войни. Три били
условията за провеждане на война -
наличието на войска, богата хазна и
справедливо основание за започване на
военни действия.
Всяка цивилизация имала свои
смъртни врагове. Кои били те за
цивилизациите на древния Изток?
3. • Дали един конфликт щял да се разреши мирно, или
да завърши с война, зависело от дипломацията. В
ахейския свят преговорите за мир се водели лично от
владетеля или от негови доверени лица. Всяко
пратеничество се състояло от избраници на Събрани-
ето на воините. Сред тях винаги имало вестоносец
(керюкс), който често бил от знатно потекло. Той се
отличавал със съвършено телосложение, силен глас и
находчив ум. Бил приеман за „вестоносец на Зевс и
на хората" и носел със себе си скиптър като защита от
посегателство. Убийството на вестоносец се смятало
за голямо светотатство.
4. • Пътищата към мира били многобройни -
сключване на мирни и търговски договори,
военни съюзи, сродяване между царски
домове, обмяна на дарове, устройване на
пиршества, състезания и лов в чест на
пратеници, даряване на храмове, отваряне
на пазари за минаващи войски. Всяко
действие било обвързвано с клетви пред
боговете.
5. • Все пак войната била честа спътница на
ахейците. След археологическите открития
на Хайнрих Шлиман в Троя и Микена днес
учените са убедени, че Троянска война е
имало Според епическата поема „Илиада"
от Омир поводът за конфликта бил от-
вличането на „чуднокосата" Елена от Парис
- синът на троянския цар Приам. Елена била
съпруга на Менелай, брат на могъщия цар
Агамемнон от „златообилната" Микена.
8. • Войната за Троя - древният Илион, обаче имала дълбока
историческа причина. Агамемнон съсредоточавал в
ръцете си огромна политическа и религиозна власт. За
разлика от останалите ахейски земи Микена
разполагала с плодородни ниви и „многоглави" стада. В
микенския дворец били струпани големи богатства и
дълбоки запаси от всичко необходимо. Микенските
търговци достигали до най-крайните точки на Европа.
Но през XIII в. пр.Хр. процъфтяващата Троя, която чрез
пролива Дарданели контролирала търговските пътища
към Черно море и Европа, се съюзила с тракийските
царе, които били пословично богати и храбри.
9. • Изолирани от пътищата по море и суша,
ахейските царства започнали да губят сила,
а владетелите им - авторитета си. Тогава
Агамемнон оглавил общоахейски поход
срещу Троя. Ахейците приложили
унищожителна и изтощителна стратегия, но
войските им били малобройни, съставени
само от знатни воини, битките често се
решавали от двубоя между вождовете.
10.
11. Ахейска колесница. Глинен
модел от XIII в. пр.Хр., Тесалия.
На такива колесници ахейските,
троянските и тракийските герои
се сражавали в двубои, които
решавали изхода на битките.
12. • Ахейско въоръжение.
Бронята и шлемът, открити в Аргос,
напомнят доспехите на средновековните
рицари. Шлемът е от бивни на глиган,
бронята - от солидни бронзови пластини,
които предпазвали цялото тяло. Веднъж
съборен от колесницата, ахейският воин
бил трудно подвижен. Мечовете от
Микена, украсени с планински кристали и
златни апликации, издават богатството на
притежателите им.
13. • От ахейска страна се прочули героите Ахил,
Патрокъл, Одисей, Аякс, Диомед, от страна
на Троя и нейните съюзници - Хектор, Еней,
Парис, Резос. Мнозина от тях загинали.
Двубоя
между Ахил
и Хектор
15. • На десетата година от обсадата ахейците
победили. Предполага се, че това станало
около 1240 г. пр.Хр. след земетресение,
което порутило стените на Троя. Събитието
намерило отражение в мита за Троянския
кон.
16.
17. • Поемата „Илиада" е пронизана от
конфликта между ахейските герои
Агамемнон и Ахил. Враждата между
владетелските домове продължила и след
падането на Троя. Агамемнон бил убит от
жена си Клитемнестра и Егист, който заел
престола му. Заредили се неплодородни
години. Мнозина герои се отдали на пират-
ство и грабежи. Морето било сковано от
набезите на „морските народи".
18.
19. • През XII в. пр.Хр. от север се спуснали
дорийците - ново елинско племе, което се
стремяло към плодородните земи на Пело-
понес. Елитната ахейска войска не устояла на
дорийското нашествие. Многобройните
длъжници на двореца гледали безучастно гра-
бежите в господарските земи. До 1150 г. пр.Хр.
въпреки циклопските стени и запасите от
храна и вода всички дворци били изпепелени.
Малцина успели да се изселят на кораби в
Мала Азия и основали колонии в Йония и
Еолия (т.нар. Ионийска колонизация).
20.
21. • Дворцовият живот в ахейските държавици
замрял завинаги. Линейното писмо станало
безполезно. Местните владетели и ари-
стокрацията били избити или приели
съдбата на изселници. Дорийските воини
разпределили земята помежду си. По
време на война те си избирали временни
водачи (базилевси).
Дорийски воин.
Съвременна
рисунка
22. • Занаятите започнали да западат, старите
търговски контакти се прекъснали. Животът се
затворил в патриархалното стопанство. Само
пътуващи търговци продавали метали, сред
които и предмети от новия метал — желязото,
сол, багрени платове, роби. Населението се
разделило по племена и местни говори.
Имало вече йонийци, еолийци и дорийци.
Съумели да се възстановят по-бързо само
земите, засегнати слабо от нашествията:
областта Атика, о. Евбея и малоазийска Йония.
23. Вероятен път на похода на елините срещу Троя
• Главни центрове на микенската цивилизация
24. • През античността нищо нямало
значение, ако войната не завършвала с
победа. Всички блага на победените
ставали достояние на победителите.
Макар да донесла победа на ахейците,
десетгодишната война за Троя ускорила
залеза на микенската цивилизация.
Нашествието на дорийците било
последвано от „Тъмните векове" на
упадък в егейския свят.
25. • Спорел легендата Омир бил сляп певец
(аед), който изпълнявал поемите си в
съпровод на струнен инструмент (барбитон
или лира). Приема се, че той съставил двата
ранни епоса „Илиада" и „Одисея", като
използвал песни още от времето на Троян-
ската война и традицията след нея.
26.
27. • Омировият епос бил за писан за първи път
около средата на VI в. пр.Хр. През III в. пр.Хр.
текстът бил разделен на 24 песни, колкото
били буквите в старогръцката азбука. Оми-
ровият епос станал основното и най-
коментираното учебно четиво през
античността.
28. • Семейството на германеца Шлиман било
много бедно. Той не завършил дори
гимназия и станал калфа. След време
отворил своя кантора в Санкт Петербург,
Русия. По-късно основал банка в
Калифорния и станал американски
гражданин.
29.
30. • Когато забогатял, Шлиман се върнал към една
своя мечта - да открие местонахождението на
митичната Троя. Още като дете той рецитирал
с вдъхновение „Илиада" и бил убеден, че в
думите на Омир има истина. През 1871 г.
започнал разкопки на хълма Хисарлъка в
Турция и открил Троя, а от 1876 г. работил и в
Микена, където попаднал на препълнени със
злато владетелски гробове. Оттогава се смята
за родоначалник на науката археология.
34. Одисей и Диомед погубват тракийския цар Резос и свитата му в
края на Троянската война.
• По Омир, „Илиада", VIII в. пр.Хр. Там настрана са скородошлите
траки... между тях е цар Резос, син на Ейоней. Неговите коне са
най-хубавите и най-едрите, по-бели от сняг, бързоноги като
вихър. Колесницата му е хубаво украсена и със злато, и със
сребро. Той дойде с оръжия златни, огромни и дивни, не прилича
на смъртни мъже да ги носят, а на безсмъртните богове... В
средата спеше Резос... Одисей започна да убива околовръст,
вдигна се страшен стон, земята се обагри в кръв... догдето не
погуби дванадесет души... царят беше тринадесети, когото лиши
от сладкия живот... Но сребролъкият Аполон не беше на пост като
слепец... втурна се в стана на троянците и събуди тракийския
съветник Хипокоон, благородния братовчед на Резос.
35. • Троянският кон. По съвета на „хитроумния" Одисей
ахейците построили кух дървен кон за подарък на
троянците, като се престорили, че се отказват от
обсадата. Въпреки предупрежденията на Лаокоон -
жреца на бог Посейдон, троянците приели
„ахейския дар". През нощта от него излезли най-
опитните ахейски герои и превзели Троя. Днес се
смята, че историята е измислена, но отразява
реално събитие. Конят бил свещеното животно на
земетръсеца Посейдон. Вероятно с помощта на
земетресение ахейците проникнали в Троя. Според
Омир от началото на войната Посейдон бил на
тяхна страна, а Зевс - на страната на троянците.
36.
37. 1. Разсъждавай над думите на елинския философ Платон: „Нима
най-хубавото не са мирът и всеобщото дружелюбие!"
2. Как елините постигали мир с дипломация?
3. Как разбираш думите на великия историк Тукидид: „Агамемнон
значително превъзхождал другите с морските си сили и затова
организирал похода, като събрал участниците по-скоро със
заплаха, а не от симпатия и уважение към самия него"?
4. Състави текст на тема: „Троянската война - между мита и
историята". Включи: причина, воюващи страни и техните
съюзници, стратегии и ход на войната, прочути герои, изход и
последици от войната.
5. Обясни при какви условия загинала микенската цивилизация.
6. Опиши „Тъмните векове" и обясни различията в сравнение с
предходното „героично" време.
