1. Русенски университет
„Ангел Кънчев”
Факултет „Бизнес и мениджмънт”
Специалност „МИО”
43 група
Курсова работа
Дисциплина: Рекламна комуникация
Тема: Основни психологически характеристики на българина от
гледна точка на пазарното поведение
Изготвена от:
Магдалена Иванова Минчева
фак.номер: 085187
30.04.2011.г.
гр. Русе

2. Увод
Народопсихологичните теории оказват влияние не само върху потребителското
поведение на българина. Нещо повече, те оказват много силно въздействие върху
рекламната практика. Поради тази причина е желателно рекламата да се съобразява с
народопсихологията на българина, т. е. с онези качества, които се явяват като
характерни черти на българите.
За да е успешна една рекламна кампания, тя трябва да заложи на хумора, любовта,
дори и на пестеливостта.
Предпочитанията към един продукт или услуга отразяват не само народопсихологията,
но и социалния статус на българите.
Повечето българи не се решават на риск. Такива хора трудно могат да бъдат убедени
в качествата на някои продукти, които се представят за първи път на пазара.
Трудно, дори понякога и невъзможно, е да се изкорени от българина стария му начин
на живот и потребление.
Българският потребител е практичен и материалист до мозъка на костите си. Той
въобще не обича да жертва пари, дори и за благотворителност. Но пък много обича да
подражава, като взема от европейците всичко модно. В това отношение се наблюдава
завишено потребление.
По отношение на семейството може да се каже, че той е най-важната основа на
потребителското поведение. В него се възпитава потребителя, оформя се моделът на
поведение, вземането на решение за покупка.
Народопсихологията включва характерните качества на психиката на един народ. Но
българската, със сигурност, е уникална по своята същност.
Икономизъм или пестиливостта на българина
Пестиливостта на българина е психически феномен, които съпътства целия му живот
като на нация. Възниква въпрос: «От какво е предиз-викана тази пестеливост?».
Всичко спечелено е следствие на непосилен труд. За него няма лесно спечелени пари.
Така е от векове. Затова всичко се изразходва пестеливо — и продуктите, и парите, и
покупките.
Българинът не се отличава с разточителство. Всички, които искат да натрупат
капитали или да скътат «Бели пари за черни дни», спестяват ежедневно пара по пара.
Системата на живота, морала и самообучението, научават Българина на пестеливост
и лишения. Почти никога през живота си, той не прахосва пари за лукс и разкош.
Затова пестеливостта у него може да се приравни с икономичността и ръка за ръка с
практичността.
Не изхвърля продукти, дрехи и обувки. По този начин не можем да го обвиним в
прахосничество, а да го поощрим в оползотворяване. Даже и обувки се пренаследяват
от по-големи към по-малки, преправят се от по-старо към по-ново. По този начин се
стига до търсене на практичното и изпозването на по-дълготрайни предмети за явната
им употреба.

3. Българинът е привикнал да заделя и спестява винаги, за да е сигурен срещу
непредвидими събития и свързаните с тях разходи. Пестеливостта понякога стига до
крайност и прераства в скъперничество, което винаги е било предмет на насмешка,
ирония и свеж хумор. Скъперникът винаги брои парите си до последната монета и ги
скътава надълбоко.
Разисквайки тази черта от характера на Българина, не можем да не докоснем
феномена - габровец, като олицетворение, върха на пестеливостта, преминаваща в
стиснатост и скъперничество в народопсихологията на Българина. Винаги трябва да се
разграничава неговата изключителна пестеливост, която сама по себе си има
похвално значение, след като децата се учат на това. Но за разлика от нея стисността
се осмива. Всъщност, «скъперничеството на габровеца не е габровско» [8: с.206]. Или
както пише в своята книга «Бит и душевност на нашия народ» И. Хаджийски, то е
последица от географско положение на града. Намира се сред планина и липсва
обработваема земя, както и отсъствието на условия за развитието на скотовъдството.
Принудени да купуват всичко, габровци намират упование единствено в парите,
издигайки ги до «сила на силите». Оттук студената им счетоводна логика прозира във
всичките им взаимоотношения.
В умотворенията на габровци се съдържа дълбока мъдрост и поука: «Не харчи пари
без сметка и без лична полза!», «Евтино купувай, скъпо продавай!». В тези
икономически отношения се набърква и приятелството между хората: «Чисти сметки —
добри приятели!», «Никакви съдружия! Всеки да си знае сам сметката!». Габровецът е
научен да разчита на другите и предпочита сам да си върши работата: «На вълка
вратът му е як, защото сам си върши работата!», «Орташката кобила и кучетата не я
ядат» [8: с.206]. Не би трябвало това да е личностно покритие, с което габровецът
забулва истинското си материално благополучие. Той следва правилото: «Да заделя
по нещо за черни дни». Ако се направи опит за разграничаване на тези две основни
качества, може да се достигне до извода, че тяхното приложение днес, в дейността на
рекламистите може да се осъвремени в тази посока, в която рекламата ще се опита да
осъществи своята цел.
На какво може да заложи рекламата, възползвайки се от това ценно качество на
Българина, склоност към пестеливост? Това са няколко неща:
Първо, на многофункционалността на даден продукт, на неговата икономичност, на
пестеливото му изразходване. Чрез него се правят икономии на ресурси,
електроенергия, въглища (напр. кола, която харчи малко бензин; пералня която има
икономичен режим по отношение на ток, вода, препарати; електрически крушки, които
са енергоспестяващи; и др.).
На второ място може да се наблегне на физическите качества на продукта. Например
на икономичност и удобство по отношение на заемания обем място иудобна форма,
преносимост, практична опаковка. В списание «Нови стоки и реклама» от 1981 г. се
посочва интересен пример за реклама, наблягаща на многофункционалността на
опаковката от началото на миналия век във връзка с очакването на Халеевата комета:
«Гответе се да посрещнете Халеевата комета! Ако си набавите от Л. Жеков
зехтиниеви бурета и се скриете в тях при дохождането на кометата, то ще бъдете
сигурни за живота си. И след това всяко буре може прекрасно да се употребява за
сирене, туршии, зеле и пр.» (сп. «Нови стоки и реклама», 1981 бр.3).
И на края, но не на последно място, се явява цената. В едни случаи това ще е
равенство между цена и най-доброто качество от даден продукт. Ние го искаме да се
предлага на тази цена. След това, за случая пакет със същото запазено качество и

4. количество заплащаме по-малко, или пък ни се предлага възможността да се сдобием
с нещо повече на същата цена.
Дали Потребителят ще избере високото качество или ще предпочете ниската цена?
Може би ще се опита да се придържа към древната максима «Не съм толкова богат, за
да купувам евтино!». Именно на това трябва да си отговорят тези, които работят над
рекламния апел. Как да накарат практич-ния и хитър българин да бъде убеден в
достойнствата на предлагания продукт и в това, че дадената цена съответства на
качеството? Всепризнато правило е, че трябва да се заложи на особеностите от
народопсихологията на Българина.
Много са рекламите, които залагат преди всичко на цената. В самата нея се казва, че
се правят отстъпки за количеството. Те предлагат възможност за уж безплатна
реклама: «Вие печелите!». Подобен вид реклами се отпечатват на луксозна хартия.
Изпраща се персонално по пощата, уж лично препоръчана, понякога придружена с
ръкописен текст и с подписа на президента.
Целта на рекламистите в този вид реклами е да примамят потребителя, че вместо
един предмет, вложен в посочената от тях цена, ще получи три подобни. Ако в
дадения случай наивността на покупателя надделее, той няма да разбере, че
всъщност цената е толкова надута, че в нея се включва и тази на останалите
предмети, като по голям процент от тази цена е за рекламата. Тоест, потребителят сам
си плаща и разходите за рекламираната стока, която са го убедили да закупи.
Печелившият ход на производителите в този конкретен случай, както и на техните
рекламисти е: «С един куршум — два заека!»
Разбира се, срещат се и недобросъвестни рекламни методи. Така например, лотарии
съпътстващи рекламна кампания на даден продукт, се оказват твърде илюзорни, да не
кажем, измамни. Може би сами трябва да определим средната мяра между старата
«родова човещина» и «алчността на паричното общество».
Между пестеливостта и скъперничеството, без да забравяме, че в мъдростта на
вековете през които се създават такива народни умотворения като: «На келепир
научено», «Да падне келепир!» има много поука в най-добрия икономически изказ на
тези изрази.
Склонен ли е Българинът към разточителство? Отговорът на този въпрос може би ще
ни доведе до антипода на понятието «скъперничество». Кога Българинът разполага с
повече, отколкото му се полага? Това не е характерна черта в неговата психология.
Тя се проявява преди всичко импулсивно и то в по редки случаи —когато иска да се
покаже пред света; да подчертае положението си, за да се покаже пред другите.
Понякога заради самото удоволствие и почти винаги, когато става дума за децата му.
За тях той в нищо не се скъпи.
Тук е уместно да направим преглед с мисълта си и да свържем пестеливостта с друга
характерна черта в народопсихологията — оцеля-ването. Народът ни открай време
проявява решителност и умение за оцеляване на всяка цена, при всички условия.
Съществува подобен демограф-ски феномен. При големи природни бедствия
настъпва мор. Измират много хора, а като противодействие на това в годините, които
следват след тях, настъпва бум в раждаемостта. Сякаш природата се грижи да
съхрани даден народ или цивилизация.

5. Оцеляването е феномен, който съпътства българите през целия им исторически път
на народ, включително и в наши дни. Оцеляването се характеризира с изключителна
адаптивност. Ако потърсим неговите корени, ще ги открием назад във вековете, когато
народът ни е трябвало да се съхрани като народност под различните владичества,
вековни робства, с географско разположение на кръстопът. Който не е минал оттук,
той не се е опитвал да се наложи над българите, откакто са се появили и се оформят
като държава, до наши дни.
Те се приспособяват към изменящите се и все по-сурови условия, особено когато
осъзнават, че не зависят от тях и не могат да ги променят.
Българите винаги са притежавали особено чувство за само-съхранение. За да се
съхранят, те започват да пестят от всичко, което може, до пълен отказ от материални
блага: «Научен все на варен боб», «Свърши ли се бобът, оттук нататък — попът!».
Оцеляването си има своите положителни и отрицателни черти. От една страна това са
решителността и волята му да води битки за оцеляване, активно да се противопоставя
на променящите се условия и дадена ситуация. Въпрос на баланс между двете е
доколко това ще бъде активна или пасивна позиция. Докога и в каква степен
адаптирането е не само приемане и приспособяване, но и примиряване със
ситуацията? Даже и в такива тежки дни на изпитание, Българинът не се поддава на
унищожение.
Първата му грешка е да реагира адекватно на промените по локигата: «Човек знае две
и двеста!». Свива потреблението си, отказва се от много блага, защото човек се
простира според чергата си. Започва да търси начини и средства, за да се справи с
положението, става гъвкав и предприемчив. Трудно преценява възможностите в
битката за оцеляване и поема добре премерени рискове само, когато има по-
значителни изгледи за успех в конкретната ситуация.
Историята ни е поредица от поредни примери за редуване на двете крайности.
Нямаше да изкараме векове под чуждото владичество, ако не беше пословичната
търпимост на Българина, който при крайна ситуация, когато няма сили да се пребори,
просто приема и се примирява с нея. Психологията на подобно отношение личи още в
едновремешната сентенция: «Преклонена главичка остра сабя не сече!», та до
неотдавнашната крилата фраза: «Свалят радиатори, вместо правителства!».
Даже и в такива тежки дни на изпитание, когато става дума за оцеляване, Българинът
не се е отдал на униние. И докато прави всичко възможно да оцелее и преживее, той
трупа, заделя от знания, умения, пред-приемчивост. Набира сили и кураж за битка,
сериозна, желана, неминуема, рано или късно.
Ярък пример в това отношение е Българското Възраждане, набрало сили и живот по
време на чуждото владичество. Тогава се ражда патриар-халното съзнание. Или както
е казал Вазов: «Българският род става народ!». Със сила и мощ, с воля и решителност
да управлява съдбата си.
Днес повече от всякога в новата ни история Българинът е виртуоз в абсурдната
ситуация да е жив, да се храни и облича, да поддържа дух — все благодарение на
умението да оцелява. Българинът е изправен пред необходимостта да се справи на
всяка цена с катастрофалната ситуация в страната си, да въведе ред и порядък, да
създаде живот достоен за себе си, за децата си, и бъдеще за идните поколения —
бъдеще в Европа и в настоящия 21 век.

6. Рекламата може твърдо да залага на желанието и умението на Българина да оцелява в
трудна ситуация. Това може да съпровожда предлагането на различни начини и
средства за преодоляване на икономическата криза и срива в домашния бюджет, с
допълнителна работа за предприемчиви хора, с продукти «втора употреба» (дрехи,
техника и др.). Желанието на това, което стои зад него, може да се окаже сламката, за
която да се хване днес Българинът.
Доверителност и надеждност в потребителското поведение на българите
Смело може да се заяви, че българските потребители вече имат изградено отношение
към рекламата. През последните години се наблюдава нарастване на доверието на
потребителите към стоките и услугите, които се предлагат на българския пазар. Чрез
съответно подбрана и оригинална рекламна дейност всички фирми се стремят да
спечелят доверието на купувачите и да реализират по-изгодни условия на продажба.
Част от българските потребители се отнасят с недоверие както към родните, така и
към чуждите стоки. Ето какво казва Тодор Панов по отношение на недоверието като
основна черта от народопсихологията на нашия народ, «По природа не е експанзивен
и не е склонен към интимничене, българинът се отнася с презрение, недоверчиво,
смята го за комедианство, когато види тия качества у чужденеца. Те пораждат у него
подозрение, което скоро се превръща в пълна увереност, че всичко това чужденецът
върши с някаква скрита цел» [5:с.263].
Скептично настроените българи смятат, че щом една стока се рекла-мира много значи
не се продава, понеже не е качествена.
Повечето български потребители предпочитат да купуват стоки, които са с определена
търговска марка и утвърдено качество. Например, ако една жена търси прах за пране
«Ariel», а в магазина няма, не купува от друга марка, а търси същата в други магазини,
докато намери.
Стремежът на всяка фирма е чрез провежданите рекламни и други мероприятия да
достигне до последния етап, в който потребителите проявяват предпочитание и
доверие към стоки с определена марка.
«Стоките без утвърдени търговски марки трудно се състезават с тези известни вече
марки, тъй като всяка марка е символ на определено качество или стандарт и изразява
определени задължения на притежателя Ј към купувачите. Предприятие, което налага
продукти или услуги с наложили се на пазара марки е по-малко зависимо от пазарните
колебания и основна негова стратегия е да укрепва авторитета на марката си. Въпреки
това, голяма част от разходите за реклама в развитите страни са предназначени за
рекламиране на продукти с утвърдени търговски марки» [3:с.109].
Според Лиляна Менчева, в условията на голямо разнообразие на еднородни стоки на
вътрешния и международния пазар, рекламната роля на търговската марка
непрекъснато нараства.
Българските потребители проявяват доверие, когато върху самата стока, върху
амбалажа и етикета, върху рекламните обяви, печатните рекламни издания,
фирмените бланки, пликове, подаръци и други, е изобразена търговската марка. И не
само, важно е и какъв е произходът на стоката. А ако е български, доверието се
засилва.

7. Българинът е недоверчив по природа и трудно може да повярва на някого. Той се води
от мъдростта «Око да види, ръка да пипне». Е, господата рекламисти има над какво да
работят, за да убедят потребителите, че стоките, които се рекламират са качествени и
си струват разхода.
Любовта, омразата на българина в потребителското поведение
Любовта и омразата са част от основните черти от характера на Българина. Те са от
голямо значение за рекламните комуникации.
Когато говорим за любовта на българина в потребителското поведение е важно да
споменем, че за да го спечели, рекламата трябва да заложи и наблегне на любовта му
към децата, дома и семейството.
За оцеляването ни като нация, за нейната здравина и цялост, въздействие е оказала и
по-малката социална общност, вградена в основата на нашата бъдност от векове.
Семейната единица като цяло е една огледална проекция на обществото от една
страна и от друга — тя сама го зарежда с онази несломима енергия, която спомага за
цялостното му проявление в дадена епоха.
Преди да проследим традиционната представа на Българина за семейството, любовта
му към децата и дома, да се спрем на съвместимостта между мъжа и жената, важна за
определяне на отношението му към дом и семейство.
В изграждането му като цялост резонират душевните различия на двете
противоположни единици. На какво е изградена любовта и силната привързаност един
към друг? Естествено на общата дейност помежду им, на децата, най-силната спойка
между тях. Патриархалното брачно съжителство е вечно, докато не се намеси
Смъртта, която в народните песни не е символ на раздяла.
Според Иван Хаджийски [8:с.389] жената заема важно положение в семейството, а
жената-майка се радва на заслужена почит. Всеки художник би уловил бледостта и
бръчките на лицето Ј, като израз на «майчинското Ј мъченичество», достойно за
уважението Ј като светица.
Какво цени българинът у българката? «Добрата съпруга и майка, прибрана къщовница
с пословично трудолюбие, уважавана от своя съпруг, като най-добър другар» [8:с.390].
В знак на преклонение пред българската жена и майка, да си спомним и за баба Тонка,
за Иванка - майката на Христо Ботев, за тази която роди и възпита дякона Левски и за
много нежни създания, превърнали себе си в «първите свободни робини», в първите
еманципирани жени. Крепителката на българското семейство винаги е проявявала
своята жажда за знания. Затова тя така активно участва в книжовния живот и следва
пътя на просветлението.
Според Тодор Панов и книгата му «Психология на българския народ» любовта в
българското семейство се гради преди всичко на разбирателство, взаимно уважение, а
след това и на чувствата. Българинът не се стреми към повърхностна любов.
Българинът много обича децата си. За тях той е готов на всичко, до пълно
себеотрицание. Дава мило и драго, за да ги отгледа, изучи, да им помогне да си стъпят
на крака в живота. И докле е жив, винаги е опора и на тях и на техните деца. В името
на най-доброто, за децата е готов и на разточителство. Родителската обич е без

8. излишен сантиментализъм. Тя е строга, но освободена от деспотизъм и затова
благодатна.
Уважението на детската личност е характерно за българското семейство. В него
действията на детето не са застрашени от никакви терзания. Затова то се чувства като
възрастен, а в отношението си към родителите — приятелски. То не се страхува от
тях, а отрано управлява и ползва своята разумна свобода. Това е пътят на
изграждането на една самостоятелна личност, напълно отговорна за себе си.
За Българина е феноменален стремежът за свой роден дом. Домът е на особена
почит. За него той е радост и гордост, кътче обич, убежище от неволите на света и
ежедневието, мяра за постижението в живота, свое място под слънцето. Решенията в
българското семейство най-често се вземат съвместно при дейното участие на децата.
Това се отнася не само за това какво, откъде и за какво да се купи, но и за какво да се
работи и къде да се учи.
Моделът на потребителското поведение се възпроизвежда впоследствие в
семейството на подрастващите вече деца. Тези особености са от особено значение за
потребителския маркетинг и в частност за рекламата. Рекламистите могат да са почти
сигурни, че апелът им към родителската обич ще бъде чут и последван. Вижте само
как никнат като гъби курсовете за чужди езици за малки и големи.
Темата за обичта към децата в семейството предполага почти неизчерпаеми
възможности за експлоатация от страна на рекламата. Важ-ното е да се намери
точното послание и адресат. В тази насока има какво да се желае.
По отношение на омразата в потребителското поведение може да се каже, че тя се
проявява и тръгва най-вече от семейството от неправилния подход при възпитанието
на децата.
Според Т. Панов се увеличава непочитанието на родителите от страна на децата.
«Децата са станали вече съвършено безсрамни и нерядко вече в очите на родителите
се хвърлят думи като „Не съм ви карал да ме раждате“ или „Щом сте ме родили
длъжни сте“ и т. н. … Децата, пропити от нови теории, започват да гледат на
родителите си като на източник на доходи, а на хората — като на „задължени“ да
работят за тях.» [5:с.187].
Такъв род реклами, които подтикват към омраза в никакъв случай не могат да спечелят
Потребители, и целта им ще бъде напразна.
Хуморът и потребителското поведение
Малко са думите, които - като хумора - са предмет на толкова много невинни
злоупотреби. «Дори и без наследството на античната медицина, дори само в
съвременната лексика - от приятелския разговор на улицата до журналистическия
материал - с думата хумор се означава всичко, което в някаква степен се отнася до
смешното и до различните форми, вербални и невербални, на неговото
овеществяване» [6:с.196].
Хуморът търси важното зад неважното, значителното зад незначителното, сериозното
зад несериозното.
Оцеляването ни като нация може би се дължи и на хумора, този основен елемент,
втъкан в народопсихологията на Българина. «Светът е оцелял, защото се е смял».

9. Каква простота и колко истина са събрани в тази народна мъдрост! За Българина да се
посмее е не само удоволствие, но и необходимост.
«Всяка чаршия си има Нострадин Ходжа, находчив, сериозен, при когото пращат всеки
чужденец, питащ за нещо, за да го прати той от своя страна за „зелен хайвер“ - за
удоволствие и оживление на цялата чаршия»[8:с.413].
В умението на Българина да се шегува проличава и умението да създава умотворения
и персонажи, събрали в себе си мъдростта на времето.
Българинът се смее здраво и от сърце. Той винаги успява да се надсмее над своите
слабости. Именно тази тънка нишка са уловили първите истински рекламни творци у
нас, превръщайки сухата и вяла информация чрез смеха в изкуство.
По повод на това, как хумора действа на потребителското поведение Жак Сегела
казва: «Накарайте една домакиня да се смее, и тя ще Ви стане клиентка»[7:с.40].
Първите духовити реклами откриваме във вестниците «Свобода» и «Балканска зора»
от 90-те години на 19 век. Слово и (картина) рисунък се сливат в едно неделимо цяло
— нов подход, нов език и стил, завладяват две прочути издания: «Българан» и
«Барабан».
«Гостилница и кафене „Средна гора“, ул. „Раковски“ № 7
Давний бае Георги, хранителю наши!
Ти, който ни отхрани с люти паприкаши.
Ти, свидетел вечен на нашето бдение.
Водено редовно в твойто заведение.
Където се носят песни фирмилиански -
Весели и тъжни… И малко пиянски.
Днес на връх Гергьовден, събрани на съвет,
Пращаме ти дружно хвала и привет.
Желаем ти много и дълги години.
За добро на тая земя, що роди ни
Да може да живееш, да отхраниш още
Друго поколение, след нас… кое до ще.

10. Фирмиалисти: Александър Божинов, Александър Балабанов, Д. Бояджиев, А. Протич,
М. Тороманова, Я. Стоянова, Елин Пелин, Христо Силянов, П. П. Морозов и др.» (сп.
«Нови стоки и реклама», бр. 3, 1981 г.).
«Барабановците» Димитър Позвързачов и Сава Злъчкин ежеседмично съчиняват
каламбури: «Харалампи изпи три стакани „БИТЕР“», «Разни видове хартия в
живодерницата на Иван Книжаров», вместо «В книжарницата на Иван Живодеров».
(сп. «Нови стоки и реклама», бр. 3, 1981 г.).
На следващия етап от развитието на хумористичната обява ни очаква списание
«Маскарад» (1921 —1923 г.). В него по онова време се изявяват и най-добрите ни
стихотворци. То просперира под вещото ръководство на редакторите: Тома
Измирлиев, брат му Христо Смирненски, Георги Михайлов и Николай Фол. Основен
карикатурист е Александър Жендов. Сътрудници са: Илия Бешков, Стоян Венев,
Емануил Ракаров и рекламният график Антон Донев.
В края на 30-те години хумористичната реклама заблестява с графики на майсторите:
Илия Бешков, Иван Пенков, Никола Тоскузов, Стоян Венев и много други, завинаги
запечатани в спомена на времето.
И съвременната реклама може да разчита, че ще бъде забелязана, ако сигналът Ј
зазвъни със сигнала на смеха. Хубавата хумористична реклама се харесва и запомня,
а това е първата стъпка, към спечелването на Потребителя. А българския потребител
обича да се смее.
Телевизията често използва хумора в рекламата, което допада на вкуса на публиката.
Критериите за хумористична реклама, обаче, са твърде високи. Това е по-сложно
рекламно изкуство, отколкото например, да се представи един козметичен продукт,
хубава жена, подходяща музика и всичко това да се обвърже в една не толкова сложна
драматургия. Не случайно е известна мисълта на американския рекламист Дейвид
Огилви за хумористичната реклама «…. много малко творци могат да създадат
смешен телевизионен клип, който наистина да е смешен. Ако не спадате към тях,
изобщо не опитвайте». Може да се допълни, че клипът може да е смешен, но пък
стоката или услугата, която се рекламира, изобщо да не се забележи, зрителят дори
дори да не разбере за какво става дума. Тоест явлението се характеризира като
«ефекта на вампира». Позицията на К. Хопкинс пък е още по-консервативна. Той
казва,че «хората не купуват от шутове».
Източник: Панов, Т., Психология на българския народ, Университетско издателство
«Св. Св. Климент Охридски», София, 1995