1. Спасеният Ботев четник
Разказ по зададено начало
Баба Илийца бързаше, почти тичаше. По едно време детето проплака и тя разбра, че е
живо. Радост изпълни душата и. Тя го погледна. Беше оживило. Руменината се бе върнала на
бузките му. Когато се прибра вкъщи, още не се бе съмнало хубаво, но видя в двора на
съседката си някаква сянка. Тя извика:
-Радке, ти ли си?
-Аз съм Илийце, върна ли се.
-Върнах се, ела за малко. Трябва да отида до Лютиброд да взема една билка от знахаря.
Сега се връщам от манастира. Отецът чете на Петърчо, но каза, че и тя ще му помогне.На
печката има мляко, нахрани го.
Старата жена нямаше намерение да ходи в Лютиброд, а искаше да се върне в церовата
гора при бунтовника, защото разбра, че той се обезкуражи и едва ли щеше да я чака до
вечерта. Пък и забрави да му каже за Адовата дупка-малката пещеричка, която се намираше
зад воденицата. Ако се появи опасност, там да се скрие. Тя хукна назад. Пътят до воденицата
не и отне повече от двайсетина минути. Никой не я видя. Вече беше в церовата гора, сети се че
момъкът е влязъл във воденицата и наистина го намери там.
-Момче, върнах се да ти кажа, че детето е живо, не се отчайвай. Довечера , като се
мръкне,ще дойда да те взема. И знаеш ли, тука, наблизо, зад воденицата, има една пропаст.
Точно до ръба е малката пещеричка. Като се наведеш над пропастта, ще я видиш. Там може да
се влезе, но трудно се излиза. Ще трябва въже. Дано да не се налага, но ако видиш опасност,
скочи вътре, аз като дойда довечера ще те намеря. Ще взема и въже.
Момчето остана безмълвно. То не вярваше на очите си. Не знаеше откъде намира сили
тази стара жена, която не беше спала цяла нощ и сега беше бягала, за да го успокои. Четникът
наистина вече не очакваше помощ от нея, особено като разбра, че детето е умряло. Сега и на
него мудойде сила, като разбра, че малкото се е свестило. Успя само да промълви:
-Всичко разбрах, бабо, а сега тръгвай! Дано не разберат селяните откъде се завръщаш!
Баба Илийца не чу последните му думи. Тя заобиколи воденицата, отдалечи се я, за да
не се досети никой че е ходила в нея. Стигна до пътя, който минаваше край Лютиброд и тръгна
по него, сякаш се връщаше оттам. Като вървеше , се наведе, накъса млада копривка, завърза я
на възелче в кърпичката си, съседката да види, че носи билка от знахаря. Селото вече се беше
събудило, но няколкото жени, които я видяха да минава край тях , нищо не я попитаха, като
виждаха колко бърза и че е разтревожена.
Денят премина бързо. До вечерта детето се подобри.Баба Илийца изчака хубаво да се стъмни.
Взе хляб и едно дебело въже и излезе тихо от къщи.Видя, че пиленцето и сладко спеше. През
деня то се почувства по- добре, след като съседката му направи масаж и го нахрани хубаво.
Баба Илийца беше по- спокойна. Промъкна се по тайните пътеки до края на селото, а след това
бързо стигна до воденицата. Погледна през отворената вратата,тихичко извика, но никой не и
отговори. Тогава реши да провери в пещеричката. Надвеси се над пропастта и прошепна:
- Момче тука ли си?
- Тук съм бабо, на дъното съм. Няма да мога да изляза.
- Сега ще ти хвърля въжето и ще те издърпам. Ти само си помагай с ръцете, опирай се по
стените. Ха, така! Още малко остана. Дай ми сега ръката си. Повдигни здравия си крак.
Аз полекичкаще ти издърпам болния .
Скоро двамата вървяха по пътя за Челопек. Баба Илийца подкрепяше бунтовника.Той тихо и
разказваше за това, което се случи през деня . Черкезкият предводител беше мъртъв .
Четникът на косъм се беше отървал, добре че тя беше му казала за пещеричката .

2. След около час бяха вече в дома на селянката.Тя нахрани госта си и го отведе в мазето
под плевника. Там щеше да се крие докато опасността отмине.
Измина повече от един месец . Раната на бунтовника оздравя.Никой от селото не
разбра , че той се крие в дома на баба Илийца. Турските заптиета престанаха да сноват
наоколо.
Чу се , че се сформира бунтовническа чета в Румъния , баба Илийца научи за това от
даскала на селото , който беше решил да се запише в четата.Селянката много се колебаеше
дали да му каже за бунтовника и най-накрая се реши.Двамата се срещнаха и съдбата на
момчето беше решена . То се стегна и след няколко дни с даскала тръгнаха за Румъния.Там се
включиха в четата на Стоян Костов.
Съдбата беше благосклонна към тях. Биха се и като опълченци на връх Шипка.Те
дочакаха Освобождението и доживяха до дълбока старост.
Джеват Ерджан Беадин
ученик от 7а клас
Театрално студио „От извора“

3. КАКВО Е ЗА МЕН КОЛЕДА
ЕСЕ
Коледа е най-светлият християнски празник. Целия християнски свят го чества
тържествено-с елхови дръвчета и светлини, които се виждат даже от Космоса.
Празникът за мен е най-красив заради топлотата си,интимността и надеждата,
с която се свързва.
Цялото ни семейство се събира на този ден около празничната трапеза у
бабини. Денят преди Бъдни вечер е изпълнен с приятни приготовления на сладки,
ошав, печена тиква, тиквеник, боб, пълнени чушки с ориз и постни сармички. Ние с
мама отрано отиваме, за да помогнем за трапезата. Късно следобед баба замесва
содена питка с паричка.
Около елхата се нареждат торбички с лакомства. И ето, че идва време масата
да бъде подредена. С това се заемам аз. Всички ястия трябва да бъдат нечетен брой,
каквато е традицията. Задължително поставяме на масата варено жито и орехи.
Гостите пристигат. Това са леля и чичо със семействата си. Братовчедка ми е
малка и много се радва. Всички са в добро настроение. Най- щастливи са баба и
дядо, защото всички сме се събрали.
Дядо внася бъдника и го внася в камината. Огънят се разгорява и през
стъклото се виждат веселите и игриви пламъци. Най- старият разчупва питата.
Оставяме първото парче под иконата на Богородица. След това започват шеги,
приятни разговори и песни. Очакваме с нетърпение на кого ще се падне паричката.
Неусетно идва полунощ. На вратата се почуква.Братовчедка ми и аз ставаме
да видим кой е, а пред вратата намираме чувал, с надписани подаръци за всички.
Поглеждаме нагоре към голямото небе и се избираме по една звездичка.
Пожелаваме си най-много здраве, щастливи дни, благоденствие, а ние, децата, си
пожелаваме да имаме шестици в училище и много подаръци.
Прибираме се вътре и дочуваме песни, които идват отвън. Това са коледарите,
които обикалят къщите и пеят песни за момите, нивята, за стопаните и за нивята.
Баба им поднася питка и вино, за да ги почерпи.
Иска ми се Коледа никога да не свършва. В тази свята нощ сякаш най-силно се
чувства любовта. Нали именно в нея се е родил спасителят Христос.
Цвета Неделчева Цвяткова –VII “a” клас
Театрално студио „От извора“