2. СЪДЪРЖАНИЕ
1. Строителната индустрия през 2013г..................................................................................................................4
2. Издадени разрешителни за строеж на нови сгради през III-то тримесечие на
2012г.в област Кюстендил………………………………………………………...…………………………….…….….….6
3. Започнато строителство на нови сгради през III-тo тримесечие на 2012г……………..……..….8
4. Механизмът за разплащане по Структурните фондове ………………………………………….……..…
10
5. Изпълнение на оперативни програми……………………………………………………………………….…..
….11
6. Справка за проектите и договорите на общините като
бенефициенти- към 29.02.2012г. ……………………………………………………………………………….……..12
7. Справка за проектите и договорите на общините като
бенефициенти-към 01.01.2013г………………………………………………………..………………………….……
13
8. Разликата за проектите и договорите на общините като бенефициенти……..…………….….14
9. Финансово изпълнение на оперативна програма “Регионално развитие “……………..………15
10. Какво ще бъде бъдещето на усвояваните евросредства? ………………………………………….……17
11. Обществени поръчки за 2012г………………………………………………………………………..….……….
2
…….19
12. Възложени обществени поръчки в АОП по общини в област Кюстендил
за 2012г………………………………………………………………………………………………………….…….…….….
4. СТРОИТЕЛНАТА ИНДУСТРИЯ ПРЕЗ 2013Г.
През 2012 г. строителният сектор в България отново отчита спад, за четвърта поредна
година. 2011г. е годината на дъното в спада на строителната продукция в България,
коментираха експертите. Основание да мислят това им дава забавянето на понижението –
спадът през 2011 г. е по-умерен от спада през 2010 г., същото е вярно и за 2012 г. спрямо 2011г.
Сегашните обекти обаче се характеризират с повече незаети търговски площи и спадащи
наеми, което от своя страна може да ограничи бъдещите инвестиционни инициативи.
В следващите години би следвало да се засилят строителните проекти свързани
с екологията, защото към края на 2011 г. и началото на 2012г. състоянието им беше
неудовлетворително.
Броят и значението на т.нар. зелени проекти нараства и България става партньор в много
международни инициативи. През 2012 г. нямаше достатъчно международни енергийни
проекти, в които България да участва, но постепенно административните процедури се
изпълняват и реален старт на строителните дейности може да се чака за средата на 2013 г.
Очакванията 2012г. да започне с нови възможности за строителната индустрия до тук не се
сбъднаха.
Положителните тенденции по отделни показатели не могат да бъдат знак за подем в
сектора.
4
5. Бизнес климатът в строителството се повишава с 1,6 пункта. И в този отрасъл оценките на
предприемачите за положението са по-позитивни. Анкетираните представители на бизнеса
отчитат, че активността в строителството се подобрява. Сред заплахите посочват несигурната
икономическа среда и финансовите проблеми. Засилва се и конкуренцията в бранша.
Строителството -това е един от най-нестабилните икономически сектори през последните
години и на 2012 година , за което конкретно ще проследим тенденциите в строителния сектор.
За 2012 г. по оперативни данни сектора в област Кюстендил се представлява от 40 строителни
предприятия по данни на ЦПРС , който по критерии персонал съгласно закона на МСП / малки
и
средни предприятия се разпределят както следва: 6 микро, 29 малки, 5 средни.
Справката към 30.06.2012 на база ФО за 2011г. за общия обем на НПП е 271 748 лв.,водените на
отчет ДМА са за 145 152 лв. и заетостта за последната финансова година на вписаните строители
в ЦПРС е 2 149 броя.
Фирмите разпределени по групи и категории са както следва:
Първа група - 5 фирми, втора група - 4 фирми, трета група - 16 фирми
четвърта група – 13 фирми , пета група – 2 фирми. Заличените са 3 фирми.
Общият поглед върху данните показва , че намалява броят на регистрираните фирми и
броят на заетите лица в сектор строителство.
5
6. ИЗДАДЕНИ РАЗРЕШИТЕЛНИ ЗА СТРОЕЖ НА НОВИ СГРАДИ ПРЕЗ I-ВО, II-РО, III-ТО И IV-ТО
ТРИМЕСЕЧИЕ НА
2012Г. В ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ
ПО ДАННИ НА НСИ
Тримес Област Жилищни сгради Административни Други сгради
. сгради
брой В т.ч. Разгъната брой Разгъната брой Разгъната
брой застроена площ застроена застроена
жилища /кв.м/ площ /кв.м/ площ /кв.м/
I-во Общо за 868 1944 281 787 35 14 127 1014 449 749
тримес страната
Кюстендил 7 8 1554 - - 4 146
II-ро Общо за 1219 2749 405 235 41 22 838 1288 520 302
тримес страната
Кюстендил 8 14 2749 - - 16 3945
III-то Общо за 1159 2715 356 971 46 27 010 1257 595 565
тримес страната
Кюстендил 13 23 2 762 - - 27 5 732
IV-то Общо за 992 3 162 389 239 48 19 806 1 379 515 036
тримес страната
Кюстендил 12 16 2 236 - - 27 8 604 6
8. ЗАПОЧНАТО СТРОИТЕЛСТВО НА НОВИ СГРАДИ ПРЕЗ I-ВО, II-РО, III-TO И IV-ТО ТРИМЕСЕЧИЕ
НА 2012Г.
ПО ДАННИ НА НСИ
Тримесеч Жилищни сгради Административни Други сгради
сгради
брой В т.ч. Разгъната брой Разгъната брой Разгъната
брой застроена застроена застроена
жилища площ /кв.м/ площ /кв.м/ площ /кв.м/
I-во Общо за 382 1262 161301 17 6 281 394 257 945
тримесеч страната
Кюстендил - - - - - - -
II-ро Общо за 683 2002 242 981 20 5 708 579 269 870
тримесеч страната
Кюстендил - - - - - - -
III-то Общо за
тримесеч страната 660 1378 200 062 26 17 329 588 261 203
Кюстендил 4 5 853 - - - -
IV-то Общо за 601 2 147 216 984 20 7 059 531 230 379
тримесеч страната
8
Кюстендил 3 3 231 - - - -
10. МЕХАНИЗМЪТ ЗА РАЗПЛАЩАНЕ ПО СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ
Какво е реалното състояние на така наречените Еврофондове за България?
Широко рекламираното понятие "усвоени средства” всъщност отговаря на българското
"признати
и изплатени средства".
Механизмът за разплащане специално за Структурните фондове преминава през договориране,
отчитане на средства от страна на бенефициентите, искания от бенефициентите за
възстановяване на извършени разходи, одобрение на тези разходи на ниво агенция и след
това - на ниво администрация на ЕС. Това е дълъг процес. Нека приемем, че един бенефициент
сключва договор с продължителност 1 година. Бенефициентът изпълнява проекта си и чака
верифициране на разходите, за да му се издължат средства по програмата. Тъй като в този процес
обаче участва както българската, така и администрацията на ЕС, то той може да продължи до 2
години след края на изпълнение на съответния проект. Средствата се считат "усвоени” едва
когато разплащателните агенции от българска страна им бъдат приети докладите и
следователно държавата получи самите плащания от Брюксел за изпълнените проекти.
Ето по какъв начин, ако имаме договор, сключен през 2010г., например, вероятно през 2012 г.
можем да кажем колко от средствата реално са били признати и да видим процента, който е
преведен за покриването им.
Междинните плащания представляват възстановяване на декларирани от България и
извършени разходи, които са били проверени от сертифициращия орган (ЕС). Тези плащания 10
се осъществяват от Европейската комисия в двумесечен срок от декларирането им от
Сертифициращия орган.
11. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОПЕРАТИВНИ ПРОГРАМИ
Към момента по справките на Министерството на финансите и Портала за еврофондовете в
България отчетеният напредък по Оперативните програми в област Кюстендил се обобщава със:
Подадени проектни предложени-54%, Договорени средства - 33% и Разплатени средства - 13%.
Задълженията на държавата и общините към строителния бизнес нарастват.
Справка за проектите и договорите на общините в област Кюстендил като бенефициенти от
29.02.2012г.до 01.01.2013г. по данни на структурните фондове на ЕС в България са за близо
8 040 780.37лв. за 15 бр.сключени договора.
Стойността на изплатените суми за 2012г.са около 2 670 326.82лв.
11
12. СПРАВКА ЗА ПРОЕКТИТЕ И ДОГОВОРИТЕ НА ОБЩИНИТЕ КАТО БЕНЕФИЦИЕНТИ.
ДАННИТЕ СА В ЛЕВА КЪМ 29.02.2012Г.
ПО ДАННИ НА СТРУКТУРНИ ФОНДОВЕ НА ЕС В БЪЛГАРИЯ
Община Бр. Бр. Стойност на Стойност на Брой Стойност на Стойност на
подаде отхвърле подадените БФП сключ скл.договори изпл. суми
ни ни проектни ени по договори
проект. проект. предложения догово
предло предлож ри
жения ения
Бобов дол 7 2 3 127 690.18 2 995 459.61 5 1 675 409.80 1 412 425.61
Бобошево 4 2 341 972.79 332 646.59 1 72 566.48 60 978.88
Дупница 32 19 23 713 215.95 20 778 929.55 13 19 071 655.77 7 049 964.58
Кюстендил 29 6 122 784 376.42 117 771 603.34 16 93 577 100.01 530 119.46
Кочериново 8 3 2 485 860.43 2 480 760.43 1 1 490 160.00 518 811.84
Невестино 4 4 0.00 0.00
Рила 19 5 527 047.07 509 470.20 2 378 791.00 378 757.30
Сапарева 7 2 2 587 435.72 2 558 727.63 4 1 615 527.63 81 533.81
баня
Трекляно 0 0.00 0.00 12
Общо 107 43 155 567 598.56 147 427 597.35 42 117 881 210.69 10 032 591.48
13. СПРАВКА ЗА ПРОЕКТИТЕ И ДОГОВОРИТЕ НА ОБЩИНИТЕ КАТО БЕНЕФИЦИЕНТИ.
ДАННИТЕ СА В ЛЕВА КЪМ 01.01.2013Г.
ПО ДАННИ НА СТРУКТУРНИ ФОНДОВЕ НА ЕС В БЪЛГАРИЯ
Община Бр. Бр. Стойност на Стойност на Брой Стойност на Стойност на
подаде отхвърл подадените БФП сключ скл.договори изпл.суми
ни ени проектни ени по договори
проект. проект. предложения догово
предло предло ри
жения жения
Бобов дол 10 2 3 524 776.15 3 363 252.47 7 1 808 807.03 1 470 737.85
Бобошево 5 2 524 817.52 496 883.94 3 489 351.62 111 487.88
Дупница 45 19 29 113 156.55 26 151 906.01 17 24 426 124.75 7 911 630.04
Кюстендил 33 6 125 347 248.35 120 116 029.13 19 92 430 797.74 1 750 303.24
Кочериново 8 3 3 292 840.91 31 38 479.19 2 2 188 101.83 518 811.84
Невестино 4 4 0.00 0.00 0.00 0.00
Рила 10 4 1 621 003.61 1 433 146.50 3 1 114 367.78 378 757.30
Сапарева 8 3 3 190 373.52 3 111 501.20 5 2 156 822.88 561 190.15
баня
Трекляно 1 166 349.16 161 315.16 1 161 315.16 0.00
13
Общо 124 43 166 780 565.77 157 972 513.60 56 124 775 688.79 12 602 917.45
14. ПРОЕКТИТЕ И ДОГОВОРИТЕ НА ОБЩИНИТЕ КАТО БЕНЕФИЦИЕНТИ
ОТ 29.02.2012Г. ДО 01.01.2013Г.
ПО ДАННИ НА СТРУКТУРНИ ФОНДОВЕ НА ЕС В БЪЛГАРИЯ
Община Бр. Бр. Стойност на Стойност на Брой Стойност на Стойност на
подаде отхвър подадените БФП сключе скл.договор изпл.суми
ни лени проектни ни и по договори
проект. проект предложени догово
предло . я ри
жения предло
жения
Бобов дол 3 0 397 085.98 367 792.86 2 133 397.23 58 312.24
Бобошево 3 0 182 844.73 164 237.35 2 416 785.14 50 509.00
Дупница 13 0 5 399 940.60 5 372 976.46 4 5 354 468.98 861 665.46
Кюстендил 4 0 2 562 871.93 2 344 426.79 3 - 1 146 302.27 1 220 183.78
Кочериново 0 0 806 980.45 657 718.76 1 697 941.83 0.00
Невестино 0 0 0.00
Рила -9 -1 1 093 956.54 923 676.30 1 735 576.78 0.00
Сапарева 1 1 602 937.80 552 773.57 1 541 295.25 479 656.34
баня
Трекляно 1 0 166 349.16 161 315.16 1 161 315.16 0.00
14
общо 25 1 10 228 367.19 10 544 916.25 15 8 040 780.37 2 670 326.82
16. ФИНАНСОВО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ “
ПО ДАННИ НА ИСУН НА ЕС В БЪЛГАРИЯ
Място на изпълнение и Начална дата Приключил Одобрен бюджет Изплатени 2012г.
бенефициент
Община Кюстендил 28.03.2012 28.03.2014 1 905 232.00
Община Кюстендил 28.12.2011 28.12.2013 819 120.00 286 692.00
Община Дупница 28.12.2011 28.12.2013 815 375.00
Община Дупница 28.06.2012 28.06.2014 4 905 948.00
Община Дупница 05.02.2010 29.09.2012 638 740.00
Община Дупница 16.07.2010 12.09.2012 4 310 439.00 950 885.00
Община Дупница 03.06.2011 03.06.2013 1 028 879.00
Община Сапарева баня 27.02.2012 27.02.2014 552 774.00
Община Кочериново 10.04.2012 10.04.2014 657 719.00
Община Рила 16.03.2012 16.06.2013 735 577.00
16
Общо 16 369 803.00 1 237 577.00
17. КАКВО ЩЕ БЪДЕ БЪДЕЩЕТО НА УСВОЯВАНИТЕ ЕВРОСРЕДСТВА?
Ето какви са няколко от идеите, за които трябва да работим и които са ключови за
подобряване на общото положение с усвояването на донорските средства от ЕС:
1. Силна и компетентна администрация чрез таргетирани обучения за постоянно
увеличаване на капацитета на всеки служител.
2. Създаване на нови контролни вътрешни органи за всяка оперативна програма за борба с
корупцията на ниските етажи на усвояване на евросредства.
3. Използване на 100% от възможностите за работа със Системата ИСУН за прозрачност и
превенция на корупцията.
4. Подкрепа на израстването на специалисти и експерти от НПО сектора, гарантиращо
повишено усвояване на средства. Пренасочване на неизразходвани средства по годишните
програми към НПО и бизнеса, това може да бъде направено и без законодателни промени,
но с проява на желание от страна на изпълнителната власт.
5. Реална работа в закъсалите сектори на усвояване на средства - Програма за развитие на
селските райони, ОП Конкурентноспособност и т.н.
17
18. Еврофондовете са почти затворени за НПО, които бяха обучавани и дисциплинирани със
средствата от ФАР и другите предприсъединителни инструменти. Така настоящото
управление успя да унищожи натрупания опит, енергия и административен капацитет на
институционализираните форми на обединения на гражданското общество.
От друга страна общините - потенциални бенефициенти на Оперативните програми нито
имат капацитет, нито желание да измислят решения и да реализират проекти.
Бъдещето на средствата по донорски програми е в тясно сътрудничество между НПО и
местните власти, тъй като НПО имат необходимия професионален ресурс и качествата да
усвояват и управляват средства, докато общините бавят срокове, търгове и резултати- което
в последствие им донася орязване на вече разходваните средства от бюрократите в Брюксел.
18
19. ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ ЗА 2012Г.
Законът за обществените поръчки очертава основните принципи, правила и процедури за
възлагане на обществените поръчки, както и контрола по разходване на обществени средства и
предоставянето на актуална информация за възлаганите обществени поръчки.
Много са проблемите при конкурсите за обществени поръчки. Те са свързани не толкова с
даването на подкупи, колкото с формулирането на условията на конкурсите за обществени
поръчки, които предопределят победителите.
Тук може да отбележим, че има сериозни пречки малките строителни фирми да участват в
процедурите за обществени поръчки за строителство. В момента именно обществените поръчки
на държавата, общините и институциите са почти единствен източник на работа за много от
строителните фирми.
Огромната част от българските строителни предприятия не разполагат с достатъчно
финансов ресурс за изпълнение на големите проекти. Въпреки желанието за инвестиции в ДМА
голяма част от средните и малки фирми не са в състояние да отговорят на напредналото ниво на
технологично развитие. Липса на възможности за осигуряване на банкови гаранции за участие в
големи инфраструктурни обекти.
Продължава междуфирмената задлъжнялост , главно поради дългите срокове за разплащане
на възложителите.
19
20. По данни на АОП за 2012г. по ЗОП и Наредбата за възлагане на малки обществени
поръчки са сключени договори за 24 660 566.10.(без ДДС). Изплатените суми са за
7 360 817.72 лв.(без ДДС).
За сравнение през 2011г. сключените договори на обществени поръчки са
съответнo за 12 766 111.05 лв.(без ДДС) . Изплатените суми са 6 371 904.36лв. (без
ДДС)
20
21. ВЪЗЛОЖЕНИ ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ В АОП ПО ОБЩИНИ В ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ
ЗА 2012Г.
Община Прогнозна ст. само за Сключени договори Изплатени през 2012г.
2012г. през 2012г.
Дупница 8 100 626.47 2 997 346.16 2 095 901.00
Невестино 1 399 087.00 833 333.32
Сапарева баня 1 094 919.43 7 296 914.00
Kюстендил 2 358 407.69 584 169.54 419 800.00
Кочериново 2 414 925.00 11 431 166.04
Рила 1 642 994.00 58 200.00
Бобошево 1 332 861.54 4 771 055.15
Трекляно 115 500.00
Бобов дол 95 250.00 72 486.07
Други /НЕК,НОИ,Б.пощи,ОПУ 5 157 400.73 126 575.50 1 575.50
МБАЛ/
Общо 22 379 109.32 24 660 566.10 7 360 817.72
21
22. БЪЛГАРСКОТО СТРОИТЕЛСТВО ТРЪГВА НАГОРЕ ПРЕЗ 2013 Г.
Правителството планира да постигне през следващите две години най-висок процент на
усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз.
Сегашните обекти обаче се характеризират с повече незаети търговски площи и спадащи
наеми, което от своя страна може да ограничи бъдещите инвестиционни инициативи.
Най-големи обеми през 2012 г. регистрира строителството на транспортна
инфраструктура, благодарение на амбициите на правителството да изгради транспортна
мрежа, съответстваща на модерните стандарти. В това число влизат магистрали,
скоростни пътища, рехабилитация на националната пътна мрежа, метро, жп линии.
В следващите години би следвало да се засилят строителните проекти свързани с
екологията, защото към края на 2011 г. състоянието им беше неудовлетворително. Броят и
значението на т.нар. зелени проекти нараства и България става партньор в много
международни инициативи.
През 2012 г. бяха малко международните енергийни проекти, в които България да участва, но
постепенно административните процедури се изпълняват и реален старт на строителните
дейности може да се чака за средата на 2013 г.
22
