12. Генерали, министри, велики певци, глави на семейства, побелели любовници – навеждаме се над сухата й десница като деца виновни.
13.
14. ... Не ни гледай, мамо, с такива очи, в дън душата ни спрели.
15.
16. Не ни питай нищо – и така си личи, че сме във белези целите, че много сме бъркали, че ни тежат скрити от другите поражения, че сме избрали по-лесен път, че сме сели, а не сме женали...
17.
18. Тя нищо не пита... Над главите ни сведени нейната горест и прошка се сливат...