2. Annotation
Les aventures du courageux Arthur, de la
princesse Sélénia et de l'adorable
Betames se poursuivent...
À la recherche d'un trésor caché et du
grand-père d'Arthur, ils pénètrent au
cœur du mal - la Cité interdite appelée
Nécropole. Là, cependant, attend son
seigneur en personne - Malthazar le
Damné. Le méchant a un plan diabolique :
épouser Selenia afin de devenir le maître
absolu des Sept Terres. Mais l'audacieuse
princesse a-t-elle déjà donné son cœur à
quelqu'un d'autre ?
Luc Besson
Анотация
Приключенията на смелия Артур,
принцеса Селения и очарователните
Бетамес продължават...
В търсене на скрито съкровище и
дядото на Артур те навлизат в сърцето
на злото - Забранения град, известен
като Некропол. Там обаче ги очаква
лично неговият господар - Малтазар
Прокълнатия. Злодеят има диаболичен
план: да се ожени за Селения, за да
стане абсолютен господар на Седемте
земи. Но дали дръзката принцеса вече
е отдала сърцето си на някой друг?
Люк Бесон

3. Arthur et la Cité interdite
D'après une idée de Céline Garcia
Chapitre 1
Le soleil descend progressivement vers
l'horizon pour nous soulager de sa
chaleur. Il sait que personne ne pourrait
supporter ses rayons brûlants toute la
journée.
Alfred le chien ouvre un œil. Une légère
brise lui indique que la température est
enfin supportable. Il se lève lentement, se
dégourdit les pattes, se glisse hors de
l'endroit ombragé qu'il a trouvé et part à
la recherche d'un peu d'herbe fraîche
pour marquer son territoire. Il fait
semblant de choisir un coin de la maison,
Артур и забраненият град
По идея на Селин Гарсия
Глава 1
Слънцето постепенно се спуска към
хоризонта, за да ни избави от
горещината си. То знае, че никой не би
могъл да издържи на парещите му
лъчи през целия ден.
Кучето Алфред отваря едното си око.
Лекият бриз му подсказва, че
температурата най-накрая е поносима.
Той се изправя бавно, протяга крака,
измъква се от сенчестото място, което е
намерил, и отива да търси свежа трева,
за да маркира територията си.
Преструва се, че е избрал ъгъла на

4. mais celui-ci est jauni depuis longtemps
par son épluchage.
Un jeune faucon perché sur la haute
cheminée observe les alentours. Il ne
semble craindre ni la chaleur ni personne.
Pas même du chien qu'il voit traverser la
cour, les pattes encore abîmées par la
sieste.
Le rapace le suit de son regard perçant.
Quelques secondes seulement. Juste
assez longtemps pour qu'il se rende
compte que la proie est très grosse. Il
tourne la tête nonchalamment pour
chercher une autre victime.
Tout au long de la journée, la maison a
également subi les assauts de l'été, et
къщата, но той отдавна е пожълтял от
лющене.
Млад ястреб, кацнал на високия комин,
наблюдава околността. Изглежда, че не
се страхува нито от жегата, нито от
някого. Дори от кучето, което вижда да
пресича двора, с все още посинели от
дрямката крака.
Хищната птица го следи с пронизващия
си поглед. Само за няколко секунди.
Достатъчно дълго, за да разбере, че
плячката е много голяма. Обръща
безгрижно глава, за да потърси друга
жертва.
През целия ден къщата също е
претърпяла настъплението на лятото и

5. maintenant les portes en bois, ainsi que
les tuiles du toit, éclatent de tous les
côtés. Un vide léger et assourdissant, à
intervalles réguliers, comme des notes de
musique jouées par le soleil.
Aujourd'hui, tout le monde s'est ennuyé,
il est temps d'aller dormir.
Comme pour le lui rappeler, l'épervier
pousse un grand cri, rauque et
désagréable, qui réveille la vieille dame.
Elle s'était endormie sur le canapé au
milieu du salon. En vérité, dans la
fraîcheur de la pièce et le tic-tac
hypnotique de l'horloge murale, il était
impossible de résister à l'appel du
sommeil de l'après-midi. Ajoutez à cela le
chant des deux grillons et vous voilà
plongé dans le sommeil jusqu'au soir.
сега дървените врати и керемидите на
покрива се пропукват от всички страни.
Лека, оглушителна празнота, на равни
интервали, като музикални ноти,
изсвирени от слънцето.
Днес всички са отегчени, време е да си
лягат.
Сякаш за да ѝ напомни за това,
врабчето издава силен, дрезгав и
неприятен вик, който събужда
старицата.
Тя е заспала на дивана в средата на
всекидневната. В интерес на истината,
при прохладата на стаята и
хипнотичното тиктакане на стенния
часовник беше невъзможно да устои на
повика на следобедния сън. Добави
към това и чуруликането на двата

6. Mais le faucon a réveillé la grand-mère de
façon presque surprenante. Elle se blottit
dans les couvertures crayeuses du
canapé, qu'elle a sans doute tirées dans
son sommeil pour s'en couvrir.
La grand-mère reprend peu à peu ses
esprits et redresse la nappe, comme si
elle ne voulait pas laisser de traces de ce
repos imprévu. Comme si s'endormir
dans de telles circonstances était un
crime.
Les circonstances remontent peu à peu à
sa mémoire. Arthur, son petit-fils unique
et adoré, a disparu, comme son mari il y a
quatre ans. Comme lui, dans le jardin.
Comme lui, à la recherche d'un trésor.
Elle a eu beau sillonner le jardin de long
en large, fouiller la maison et crier sur
щурци и се прибра за през нощта.
Но ястребът събуди бабата по един
почти изненадващ начин. Тя се сгуши в
тебеширените одеяла на дивана, които
без съмнение е свалила в съня си, за да
се покрие.
Бабата постепенно се опомни и оправи
покривката, сякаш не искаше да остави
никаква следа от тази неочаквана
почивка. Сякаш заспиването при такива
обстоятелства беше престъпление.
Обстоятелствата постепенно се върнаха
в паметта ѝ. Артър, нейният единствен
и любим внук, беше изчезнал, както и
съпругът ѝ преди четири години. Като
него, в градината. Като него, в търсене
на съкровище.
Колкото и да претърсваше градината,

7. toutes les collines environnantes, elle n'a
trouvé aucune trace de son cher Arthur.
Il n'y a plus d'autre explication que les
extraterrestres. De grands hommes verts,
venus du ciel en soucoupe volante, ont
enlevé son petit-fils. Il est presque certain
qu'ils l'ont enlevé. Comment ne pas
souhaiter avoir une si douce créature à
câliner toute la journée ! Cette tête
blonde hirsute et ces grands yeux
châtains toujours émerveillés. Cette voix
de bébé, fine et douce comme une bulle
de savon. Arthur est le plus merveilleux,
le plus grand des trésors et sa grand-mère
да претърсваше къщата и да викаше из
околните хълмове, не можеше да
открие никаква следа от любимия си
Артър.
Нямаше друго обяснение освен
извънземните. Големи зелени човечета
от небето в летящи чинии са отвлекли
внука ѝ. Почти сигурно е, че са го
отвлекли. Какво да не се харесва на
това да имаш такова сладко същество,
което да гушкаш по цял ден? Тази
рошава руса глава и големите кафяви
очи, които винаги са пълни с
удивление. Този бебешки глас, фин и
мек като сапунен мехур. Артър е най-
прекрасното, най-голямото съкровище,

8. se sent spoliée. Elle a du mal à retenir la
larme qui coule sur sa joue. Face à un tel
chagrin, même la retenue s'évanouit.
La grand-mère jette un coup d'œil au ciel
par la fenêtre - il est d'un bleu lisse et
désespérément désolé. Aucun signe
d'extraterrestres. Elle pousse un profond
soupir et semble peu à peu se rendre à
l'évidence. Elle regarde autour d'elle -
cette maison silencieuse est incapable de
lui donner la moindre explication.
- Comment ai-je pu m'endormir ? se
demande la vieille dame en se frottant les
yeux.
Heureusement que le faucon l'a réveillée.
Mais le but du rapace n'est pas seulement
de tirer l'aïeule de son sommeil : la voilà
qui croasse à nouveau.
а баба му се чувства ограбена. Тя едва
сдържа сълзата, която се търкулна по
бузата ѝ. Пред лицето на такава скръб
дори сдържаността изчезва.
Баба поглежда през прозореца към
небето - то е гладко, пусто синьо.
Никакви следи от извънземни. Тя
изпуска дълбока въздишка и
постепенно сякаш се примирява с
очевидното. Оглежда се наоколо - тази
мълчалива къща е неспособна да ѝ
даде и най-малкото обяснение.
- Как можах да заспя?" - чуди се старата
дама, като разтрива очите си.
За щастие ястребът я събуди. Но целта
на ястреба не беше само да събуди
бабата от съня ѝ: ето че той отново
гракна.

9. La grand-mère tendit l'oreille, prête à
prendre n'importe quoi comme un signe
du destin, un signe d'espoir. Le faucon,
avec sa vue perçante et son ouïe
merveilleuse, avait dû capter un signal.
Elle en est convaincue, et elle n'est pas
loin de la vérité. L'oiseau donne en effet
des signes, avertissant on ne sait qui. Il a
vu et entendu quelque chose avant
même que cette chose n'apparaisse à
l'horizon.
Cette chose, c'est une voiture. Un nuage
de poussière l'accompagne, et le soleil
s'amuse à le transformer en un halo
scintillant. Le son ne nous parvient pas
encore.
Le faucon, toujours perché sur la
cheminée, étudie la voiture comme s'il
Бабата слушала внимателно, готова да
приеме всичко като знак на съдбата,
като знак на надеждата. Ястребът с
острото си зрение и чудесния си слух
сигурно е доловил сигнал. Тя беше
убедена и не беше далеч от истината.
Птицата наистина даваше знаци,
предупреждавайки кой знае кого. Тя е
видяла и чула нещо още преди то да се
появи на хоризонта.
Нещото е кола. Съпровожда я облак
прах, а слънцето се забавлява,
превръщайки го в блестящ ореол.
Звукът все още не достига до нас.
Соколът, все още кацнал на комина,
изучава колата като радар.
Бабата бавно се надига от дивана.
Колкото и да се вслушва, тя все още
не

10. s'agissait d'un radar.
La grand-mère se lève lentement du
canapé. Elle a beau tendre l'oreille, elle
n'entend toujours rien. Ou très
faiblement. Peut-être un bourdonnement
lointain.
Le faucon croasse deux fois, comme pour
s'enquérir du nombre de passagers dans
la voiture.
Le son rauque du moteur usé est
maintenant audible, malgré la légère
brise qui l'emporte.
Le faucon décide de décoller, ce qui n'est
pas bon signe. Il voit et entend avant tout
le monde. Aurait-il senti que la
catastrophe se rapprochait
чува нищо. Или много слабо. Може би
далечно бръмчене.
Ястребът гракна два пъти, сякаш
питаше колко пътници има в колата.
Сега се чува хрипливият звук на
износения двигател, въпреки лекия
ветрец, който го носи.
Соколът решава да излети, което не е
добър знак. Той вижда и чува преди
всички останали. Може ли да е усетил,
че бедствието неумолимо се

11. inexorablement de la maison ?
En un instant, la voiture disparaît derrière
une colline, trop petite pour être appelée
colline et assez grande pour être
considérée comme une saillie.
La grand-mère tousse pour rompre le
silence gênant. Le bourdonnement qu'elle
a cru déceler a disparu à nouveau. Elle
tourne lentement la tête comme on
tourne une antenne pour capter un
signal.
La voiture réapparaît derrière l'élévation,
la coque métallique chromée du radiateur
- un vieux modèle - dépassant en premier.
Le bruit du moteur envahit
instantanément le jardin et les arbres
résonnent du craquement écœurant.
Grand-mère sursaute de surprise et se
приближава към къщата?
В един миг колата изчезва зад един
хълм, твърде малък, за да се нарече
хълм, и достатъчно голям, за да се
смята за проекция.
Бабата се изкашля, за да прекъсне
неловката тишина. Бръмчащият звук,
който й се стори, че е доловила, отново
изчезна. Тя бавно завъртя глава, както
се завърта антена, за да улови сигнал.
Колата се появи отново зад
възвишението, като първо изпъкна
хромираната метална обвивка на
радиатора - стар модел.
Звукът на двигателя мигновено нахлу в
градината и дърветата отекнаха с
отвратителното скърцане.
Баба изтръпна от изненада и веднага се

12. lève immédiatement. Il n'y a pas de
doute, le faucon lui a bien envoyé un
signal. Elle se redresse, lissant sa robe,
redressant le couvre-lit, et s'inquiète de
ne pas trouver ses pantoufles.
Le bruit de la voiture emplit le salon, et
les fins cailloux du trottoir de la cour se
heurtent violemment, comme si une
fusée avait atterri devant la maison.
La grand-mère renonce à chercher la
deuxième pantoufle et se dirige vers la
porte une à une, sa démarche
ressemblant à celle d'un vieux pirate à la
jambe de bois.
Le moteur s'arrête au grand soulagement
de tous.
La portière grince comme une vieille
fouine et deux chaussures de cuir éraflées
изправи. Нямаше никакво съмнение, че
ястребът ѝ е изпратил сигнал. Тя седна,
изглади роклята си и оправи
покривката, като се притесняваше, че
не може да намери пантофите си.
Звукът на колата изпълни
всекидневната, а дребните камъчета на
паважа в двора се сблъскаха силно,
сякаш пред къщата бе кацнала ракета.
Баба се отказва да търси втория чехъл и
тръгва към вратата един по един, като
походката ѝ наподобява тази на стар
пират с дървен крак.
За облекчение на всички двигателят
спира.
Вратата изскърцва като стара ласка и
две изтъркани кожени обувки потъват
в камъчетата на паважа. Нищо добро
не

13. s'enfoncent dans les cailloux du trottoir.
Rien de bon n'en ressort, le faucon a bien
fait de s'envoler. Mamie atteint l'entrée
et commence à se débattre avec la clé.
- Mais pourquoi diable ai-je fermé cette
porte à clé ? se demande-t-elle en
marmonnant, la tête baissée, sans même
remarquer les deux silhouettes que le
soleil dessine derrière la porte.
La clé pique un peu, mais finit par tourner
dans la serrure et ouvrir la porte.
La grand-mère est tellement surprise par
ce qu'elle voit qu'elle ne peut retenir un
petit cri, probablement d'horreur.
Pourtant, la famille souriante qui se tient
sur le pas de la porte n'a rien d'effrayant.
излезе от това, ястребът добре беше
направил, че отлетя. Мами стига до
входа и започва да се бори с ключа.
- Защо, по дяволите, съм заключила
тази врата?" - пита се тя, мърмори си,
свела глава, без дори да забелязва
двата силуета, които слънцето рисува
зад вратата.
Ключът се забива малко, но накрая се
завърта в ключалката и отваря вратата.
Бабата е толкова изненадана от това,
което вижда, че не може да сдържи
лек вик, вероятно от ужас. Но няма
нищо страшно в усмихнатото
семейство, което стои на вратата. С

14. À part leur mauvais goût. La dame porte
une robe de fleurs de ponce, et le
monsieur une veste à carreaux dans les
tons jaune-vert. Les couleurs coupent les
yeux, mais ce n'est pas une raison pour
crier.
Mamie se reprend et tente de
transformer le cri en exclamation de
bienvenue.
- Surprise !", chante la famille en parfaite
synchronisation.
Mamie ouvre les bras et fait de son mieux
pour sourire le plus naturellement
possible. La bouche dit "bonjour" et les
yeux appellent à l'aide.
- ... Il y a eu... une grosse surprise !", se
tourne-t-elle enfin vers les parents
d'Arthur, qui se tiennent devant elle,
изключение на лошия им вкус. Дамата
е облечена в рокля на пембени цветя, а
господинът - в жълто-зелено карирано
сако. Цветовете се набиват на очи, но
това не е причина да крещите.
Мами се съвзема и се опитва да
превърне крясъка във възклицание за
добре дошли.
- Изненада!" - пее семейството в пълен
синхрон.
Мами разтваря ръце и прави всичко
възможно да се усмихне възможно
най-естествено. Устата казва "здравей",
а очите зоват за помощ.
- ... Имаше... голяма изненада!" Накрая
тя се обръща към родителите на Артър,
които стоят пред нея като в кошмар.
Бабата продължава да се усмихва,

15. véritable cauchemar. La grand-mère
continue de sourire, bloquant l'entrée
comme un gardien de but. Comme elle ne
bouge pas, ne dit rien, se contente de
sourire bêtement, le père pose enfin la
question qu'elle redoute le plus :
- Arthur est-il là ?" demande-t-il
joyeusement, ne doutant pas un instant
que la réponse sera positive.
La grand-mère sourit encore plus, comme
si elle espérait lui suggérer que tout va
bien pour ne pas être obligée de mentir.
Mais le père ne perçoit pas cette subtilité
et continue à se tenir debout dans
l'expectative. Puis elle prend une grande
inspiration et demande
- As-tu fait bon voyage ?
Le père ne s'attendait pas à entendre
блокирайки входа като вратар. Тъй като
тя не помръдваше, не казваше нищо,
само се усмихваше глупаво, бащата
най-накрая зададе въпроса, от който тя
най-много се страхуваше:
- Има ли Артур? - попита той весело,
без да се съмнява нито за миг, че
отговорът ще е положителен.
Бабата се усмихна още по-широко,
сякаш се надяваше да й внуши, че
всичко е наред, за да не й се налага да
лъже. Но бащата не забеляза тази
изтънченост и продължи да стои в
очакване. Тогава тя пое дълбоко въздух
и попита
- Добре ли си пътувахте?
Бащата не очакваше да чуе точно това,
но като голям познавач на пътя се

16. exactement cela, mais en grand
connaisseur de la route, il se lance dans
une explication :
- Nous avons traversé par l'ouest ! Certes,
les routes sont plus étroites, mais d'après
mes calculs, nous avons gagné quarante-
trois kilomètres. Au prix du litre
d'essence, cela fait...
- Le voyage a été terrible et
heureusement qu'Arthur n'a pas été
soumis à une telle punition", conclut-elle,
avant d'ajouter : "Au fait, où est-il ?
- Qui est où ? demande la grand-mère, sa
voix ressemblant à des voix.
- Arthur, mon fils", répond la mère,
alarmée. Non pas pour son fils, mais pour
l'état mental de sa mère. C'est peut-être
la chaleur...
впусна в обяснения:
- Преминахме от запад! Вярно,
пътищата са по-тесни, но според моите
изчисления спестихме четиридесет и
три километра. На цената на литър
бензин това е...
- Беше ужасно пътуване и добре, че
Артър не беше подложен на такова
наказание - завършва тя, преди да
добави: - Между другото, къде е той?
- Кой къде е?" - пита бабата, а гласът ѝ
звучи като много гласове.
- Артур, моят син - отговаря
разтревожено майката. Не за сина си, а
за психическото състояние на майка си.
Може би е от жегата...
- А, той ще се радва да те види - казва
Бабинка, вместо да отговори.

17. - Ah ! Il va être content de te voir", lance
Babinka au lieu de répondre.
Les parents se regardent, se demandant si
la vieille dame n'est pas complètement
sourde.
- Où est Arthur ? dit le père clairement et
calmement, comme s'il demandait son
chemin à un paysan tibétain.
La grand-mère sourit encore plus et fait
un signe de tête affirmatif. Une telle
réponse ne satisfait personne et elle est
finalement obligée de dire quelque chose
de plus précis.
- Il est... avec le chien", marmonne-t-elle,
sur le point de mentir, mais l'explication
paraît satisfaisante à la jeune famille, qui
Родителите се спогледаха, чудейки се
дали старицата не е напълно глуха.
- Къде е Артур?" - казва бащата ясно и
спокойно, сякаш пита тибетски селянин
за посоката.
Бабата се усмихна още по-силно и
кимна утвърдително. Никой не се
задоволи с такъв отговор и тя най-
накрая беше принудена да каже нещо
по-точно.
- Той е... с кучето - промълви тя, на
ръба на лъжата, но обяснението
изглежда задоволително за младото

18. se résigne.
Alfred, cependant, choisit ce moment
précis pour apparaître, remuant la queue,
d'où l'alibi supérieur s'effondre en un
instant.
- Où est Arthur ? demande la mère d'un
ton très sévère. La grand-mère aurait
volontiers étranglé Alfred pour l'avoir
trahie, mais elle se contente d'un regard
furieux. La queue du chien s'arrête
progressivement de remuer. Il sent qu'il a
fait une bêtise et se sent coupable.
- Vous jouez à cache-cache, n'est-ce pas ?
demande Mamie au chien qui fait
semblant de comprendre. Ils meurent
tous les deux d'envie de jouer à cache-
cache ! explique-t-elle. Ils peuvent jouer
pendant des jours. Arthur se cache et...
семейство, което се примири.
Алфред обаче избира точно този
момент, за да се появи, размахвайки
опашката си, от което превъзходното
алиби рухва в един момент.
- Къде е Артър?" - пита майката с много
строг тон. Бабата с удоволствие би
удушила Алфред за това, че я е предал,
но се задоволи с яростен поглед.
Опашката на кучето постепенно спря да
се размахва. То усеща, че е направило
нещо глупаво, и се чувства виновно.
- Играеш си на криеница, нали?" - пита
Мами кучето, което се преструва, че
разбира. И двамата си умират да играят
на криеница!" - обяснява тя. Могат да
играят с дни. Артър се крие и...
- И кучето се брои, нали?" - отвръща

19. - Et le chien compte, non ?" rétorque le
père, qui commence à se demander si on
ne se moque pas un peu de lui.
- Eh bien, oui ! Alfred compte jusqu'à cent
et cherche Arthur.
Une telle absurdité, en plus d'être dite de
façon si convaincante. Les parents se
disputent, très inquiets pour la grand-
mère. Ça sent la maison de retraite.
- Avez-vous une idée de l'endroit où
Arthur pourrait se cacher ?" demande
poliment le père, pour ne pas
l'embarrasser davantage.
La grand-mère secoue vigoureusement la
tête comme pour souligner son oui ferme
et indéniable.
- Dans le jardin !
Jamais un mensonge ne l'avait
бащата, който започва да се чуди дали
не му се подиграват малко.
- Ами да! Алфред брои до сто и търси
Артур.
Такива глупости, и то толкова
убедително казани. Родителите спорят,
много разтревожени за баба си.
Мирише като в старчески дом.
- Имаш ли представа къде може да се
крие Артър?" - попита бащата учтиво,
за да не я смущава допълнително.
Бабата енергично поклати глава, сякаш
за да подчертае своето твърдо и
неоспоримо "да".
- В градината!
Никога досега една лъжа не я беше
доближавала толкова близо до
истината.

20. rapprochée autant de la vérité.
Chapitre 2
Au fond du jardin, en glissant sur les
grands brins d'herbe et en suivant le
passage de la fourmi jusqu'aux entrailles
de la terre, là où naissent les racines des
arbres, on trouve les fondations d'un
vieux mur, construit par la main de
l'homme.
Sur ce mur érodé par le temps, on peut
voir une petite fissure qui serpente entre
les pierres. Mais quand on ne mesure pas
plus de deux millimètres, ce n'est pas une
petite fissure pour vous, mais un
précipice impressionnant au bord duquel
Глава 2
В дъното на градината, плъзгайки се по
дългите стръкове трева и следвайки
пътя на мравката към недрата на
земята, където растат корените на
дърветата, откриваме основите на
стара стена, построена от човешка
ръка.
Върху тази ерозирала от времето стена
се вижда малка пукнатина, която се
провира между камъните. Но когато си
висок не повече от два милиметра, за
теб това не е малка пукнатина, а
внушителна пропаст, по ръба на която

21. marchent nos trois héros.
Selenia, naturellement, est toujours en
tête. La princesse n'a rien perdu de sa
vitalité et la mission semble occuper
toutes ses pensées. Elle marche sur le
bord de la route comme si elle passait sur
la grande avenue des Champs-Elysées,
totalement indifférente à l'abîme sans fin
qui se trouve au-delà.
Derrière elle, toujours tout près, Arthur
marche à grands pas. Il est toujours aussi
fasciné par ce qui lui arrive. Il y a
quelques heures, il souffrait de ne
mesurer qu'un mètre trente, et le voilà
maintenant fier de ses deux millimètres.
Et à chaque instant, il remercie Dieu pour
cette aventure qui l'a tant enrichi et
fortifié.
вървят тримата ни герои.
Селения, разбира се, винаги е начело.
Принцесата не е изгубила нищо от
жизнеността си и мисията сякаш
занимава всичките ѝ мисли. Тя върви
покрай пътя, сякаш минава по
величествения булевард на Шанз-
Елизе, напълно безразлична към
безкрайната пропаст, която се намира
отвъд.
Зад нея, винаги близо до нея, върви
Артур. Той е очарован както винаги от
това, което му се случва. Преди
няколко часа страдаше, че е само
метър и трийсет, а сега се гордее със
своите два милиметра. И всеки миг
благодари на Бога за това
приключение, което го е обогатило и

22. Il respire profondément, comme pour
mieux saisir cette chance. À moins que ce
ne soit pour se gonfler la poitrine. C'est ce
que font certains animaux en période
d'amour. Il faut dire qu'Arthur ne regarde
pas autant l'écart que Selenia. Il faut aussi
reconnaître que cette fille est belle. Avec
un corps de déesse et un sale caractère.
Avec un regard de panthère et un sourire
de bébé. Même de dos, on peut dire que
c'est une princesse. C'est du moins ce que
l'on peut lire dans le regard d'Arthur qui
la suit à la trace, comme son chien Alfred
l'a suivi.
Betamesh est un peu plus loin, comme s'il
était de son devoir d'être toujours à ses
trousses. Il continue de traîner son sac sur
le dos, rempli de mille choses qui ne
укрепило толкова много.
Поема си дълбоко дъх, сякаш за да се
възползва по-добре от тази
възможност. Освен ако не е, за да
издуе гърдите си. Така правят някои
животни по време на любов. Трябва да
се каже, че Артър не поглежда към
пролуката толкова, колкото Селения.
Също така трябва да признае, че това
момиче е красиво. С тяло на богиня и
лош нрав. С очите на пантера и
усмивката на бебе. Дори отзад можеш
да кажеш, че е принцеса. Поне това
можеш да видиш в очите на Артър,
който я следва, както кучето му Алфред
го следва.
Бетамеш е малко по-далеч, сякаш е
негово задължение винаги да е на

23. servent à rien, si ce n'est à l'alourdir
éventuellement pour qu'il ne vole pas.
- Betamesh, réveille-toi ! Nous n'avons
pas le temps ! lui fait remarquer sa sœur.
Le prince secoue la tête en signe de
mécontentement et pousse un profond
soupir.
- J'en ai assez de porter ces choses !
- Personne ne t'a obligé à prendre la
moitié de la ville !" lui rétorque la
princesse sur le même ton cinglant.
- Nous pouvons porter le reste, n'est-ce
pas ? Comme ça, je me reposerai moins
опашката ѝ. Той продължава да влачи
на гърба си торбата, пълна с хиляди
неща, които не служат за нищо друго,
освен да я направят по-тежка, за да не
лети.
- Бетамеш, събуди се! Нямаме време! -
отбелязва сестра му. Принцът поклати
глава с неудоволствие и въздъхна
дълбоко.
- Омръзна ми да нося тези неща!
- Никой не те е принуждавал да
превземаш половината град!" - отвърна
принцесата със същия язвителен тон.
- Можем да носим останалата част,
нали? Така няма да ми се налага да
почивам толкова много и ще вървим

24. et on ira plus vite !" suggère Bétamès,
rusé comme un singe.
Sélénia s'arrête soudain et lance un
regard noir à son frère.
- Tu as raison. Nous allons gagner du
temps. Donne-le moi !
Souriant, Betames enlève le sac de son
dos et le tend à sa sœur qui l'envoie d'un
seul coup dans l'abîme.
- Tiens ! Comme ça, tu ne te fatigueras
pas et on gagnera du temps", lui dit la
princesse.
Betames regarde avec effroi son sac à dos
disparaître dans le puits sans fond. Il n'en
croit pas ses yeux. S'il n'y avait pas un
petit muscle prévu pour une telle
éventualité, sa bite se détacherait
probablement.
по-бързо - предложи Бетамес, хитра
като маймуна.
Селения внезапно спира и се взира в
брат си.
- Прав си. Ще спестим време. Дай го на
мен!
Усмихвайки се, Бетамес сваля чантата
от гърба си и я подава на сестра си,
която я праща в бездната.
- Ето! Така няма да се измориш и ще
спестим време - казва принцесата.
Бетамес с ужас гледа как раницата му
изчезва в бездънната пропаст. Той не
можеше да повярва на очите си. Ако
там нямаше малко мускулче точно за
такъв случай, сигурно членът му щеше
да се откъсне.
Артър тактично се престори на разсеян.

25. Arthur fait mine avec tact d'être distrait. Il
n'a pas l'intention de s'immiscer dans
cette dispute familiale et se met soudain
à compter les cristaux qui recouvrent le
mur avec ardeur. Betamesh fulmine
d'indignation. Sa bouche est pleine
d'insultes qui s'échappent.
- Tu es vraiment une... une malédiction !",
c'est tout ce qu'il parvient à crier.
Selenia sourit.
- La malédiction a une mission à
accomplir, et elle ne tolérera plus aucun
retard. Et si tu n'aimes pas le rythme, tu
peux rentrer chez toi. Tu auras l'occasion
de raconter tes exploits et de te faire
tapoter la tête par le roi !
- Au moins, il a un cœur ! répond Bétamès
en la suivant de loin.
Той няма намерение да се намесва в
този семеен спор и изведнъж започва
да брои кристалите на стената с
отмъщение. Бетамеш се опушва от
възмущение. Устата му е пълна с
обиди.
- Ти наистина си... проклятие!" - това е
всичко, което успява да изкрещи.
Селения се усмихва.
- Проклятието има мисия, която трябва
да изпълни, и няма да търпи повече
забавяния. А ако темпото не ти харесва,
можеш да се прибереш у дома. Ще
имаш възможност да разкажеш за
подвизите си и кралят да те потупа по
главата!
- Той поне има сърце! отговаря
Бетамес, като я следи от разстояние.

26. - Bon, bon, profitez-en tant que vous le
pouvez, car le prochain roi n'aura pas de
cœur.
- Qui sera le prochain roi ? demande
timidement Arthur.
- Le prochain roi... c'est moi", répond
fièrement Selenia en remuant le menton.
Pour Arthur, c'est clair, mais il aimerait
bien mettre les choses au point.
- C'est pour ça que tu dois te marier dans
deux jours ? demande-t-il timidement.
- Oui. Le prince doit être choisi avant que
je puisse assumer mes fonctions de
souveraine. C'est ainsi. C'est la loi ", lui
répond Selenia en accélérant le pas pour
- Е, наслаждавай му се, докато можеш,
защото следващият крал няма да има
сърце.
- Кой ще бъде следващият крал?" -
попита Артур плахо.
- Следващият крал... съм аз - гордо
отвърна Селения и размаха брадичка.
На Артур това му е ясно, но би искал да
изясни нещата.
- Затова ли ще се омъжваш след два
дни?" - пита той срамежливо.
- Да, точно затова. Принцът трябва да
бъде избран, преди да мога да поема
задълженията си като владетел. Така е.
Такъв е законът - отвърна Селения и

27. éviter d'autres questions.
Arthur soupire légèrement. Si seulement
il avait un peu de temps ! Le temps de
voir si la chaleur qui envahit sa poitrine et
teinte souvent ses joues peut être prise
pour un signe d'amour. De même que les
paumes qui transpirent sans raison et le
feu fiévreux sur son front. Il est temps
pour lui de bien comprendre le sens du
mot "amour". Un mot trop grand pour lui.
Tellement grand qu'il ne sait plus par quel
bout le renifler.
Il aime sa grand-mère, son chien, sa
voiture, mais il n'ose pas dire qu'il aime
Selenia. Rien que d'y penser, il
s'enflamme.
- Qu'est-ce que tu as ? lui demande la
princesse, amusée.
ускори крачка, за да избегне още
въпроси.
Артур въздъхна леко. Ако само имаше
малко време! Време да види дали
топлината, която нахлуваше в гърдите
му и често оцветяваше бузите му,
можеше да се приеме като знак за
любов. Също като дланите, които се
потяха без причина, и трескавия огън
на челото му. Време беше да разбере
значението на думата "любов". Дума,
твърде голяма за него. Толкова голяма,
че той не знае как да я изчука.
Той обича баба си, кучето си, колата си,
но не смее да каже, че обича Селения.
Само мисълта за нея го подпалва.
- Какво се случва?" - пита принцесата,
развеселена.

28. - Ce n'est rien, murmure Arthur en
rougissant encore plus. Il fait si chaud ici !
Sélénia sourit de ce petit mensonge. D'un
geste, elle brise l'une des nombreuses
stalactites accrochées au bord et tend le
morceau glacé au garçon.
- Prends-le ! Frotte-toi le front, cela
t'apaisera.
Arthur la remercie et presse le morceau
de glace sur son front.
Selenia sourit encore plus. Elle sait très
bien que la chaleur qui frappe son visage
n'a rien à voir avec la température
ambiante. Il ne fait pas plus de zéro degré
dans cet abîme sans fin. Mais c'est ainsi
que sont les vraies princesses, toujours en
train de jouer avec les sentiments des
autres. Elles ne s'intéressent qu'à leurs
- Нищо - промърмори Артър и се
изчерви още повече. Толкова е горещо
тук!
Селения се усмихна на тази малка
лъжа. С едно движение на китката си тя
отчупи един от многото сталактити,
полепнали по ръба, и подаде ледената
хапка на момчето.
- Вземи го! Разтрий го по челото си, ще
те успокои.
Артур ѝ благодари и притисна парчето
лед към челото си.
Селения се усмихна още по-широко. Тя
много добре знаеше, че топлината,
която удря лицето ѝ, няма нищо общо с
околната температура. В тази
безкрайна бездна тя е не повече от
нула градуса. Но такива са истинските

29. propres sentiments.
Le bâton de glace a déjà fondu et Arthur
hésite à en casser un autre. Mais soudain,
un sentiment de fierté ou de courage
l'envahit. Il s'approche donc de la
princesse pour engager la conversation.
Ne dit-on pas que l'amour donne des ailes
?
- Puis-je vous poser une question
personnelle, Selenia ?
- Vous pouvez toujours la poser, je verrai
si je peux vous répondre ! répond-elle,
toujours aussi sournoisement.
принцеси, които винаги си играят с
чувствата на другите хора. Те се
интересуват единствено от собствените
си чувства.
Попсиксът вече се е разтопил и Артър
се колебае дали да отчупи още един.
Но изведнъж го обзема чувство на
гордост или смелост. Затова той се
приближава до принцесата, за да
започне разговор. Не казват ли, че
любовта ти дава крила?
- Мога ли да ти задам един личен
въпрос, Селения?
- Винаги можеш да го зададеш, а аз ще
видя дали мога да отговоря!" - отговаря
тя, както винаги лукаво.

30. - Tu dois choisir un homme en deux jours,
mais... en mille ans, tu ne pourrais pas en
trouver un qui te convienne, n'est-ce pas
? demande Arthur.
- Une princesse de mon rang mérite un
homme exceptionnel - intelligent,
courageux, intrépide, bon cuisinier,
aimant les enfants...", énumère-t-elle
avant que son frère ne l'interrompe.
- Un homme qui fasse le ménage et la
lessive pendant que Madame se repose
!", coupe Betamesh, heureux de refroidir
l'enthousiasme de sa sœur.
- Un homme pas comme les autres, qui
comprend sa femme et la protège même
de la bêtise de certains membres de la
famille", déclare Selenia en fixant son
frère d'un regard sinistre. Puis elle se met
- Трябва да си избереш мъж за два дни,
но... и за хиляда години няма да
можеш да намериш такъв, който да ти
подхожда, нали? пита Артур.
- Принцеса от моя ранг заслужава
изключителен мъж - умен, смел,
безстрашен, добър готвач, любител на
децата... - изброява тя, преди брат ѝ да
я прекъсне.
- Мъж, който да върши домакинската
работа и да пере, докато нейна
светлост си почива - намеси се
Бетамеш, щастлив да потуши
ентусиазма на сестра си.
- Мъж като никой друг, който разбира
съпругата си и дори я защитава от
глупостта на някои членове на
семейството - казва Селения,

31. à rêver tout haut : - Un homme gentil,
c'est connu, mais aussi honnête, juste,
avec le sens du devoir et des
responsabilités. Droit, généreux et
rayonnant.
Elle ne quitte pas Arthur des yeux. Il est
en colère. A chaque définition, c'est
comme si on lui donnait un coup de
marteau sur la tête.
- Pas comme ceux qui se saoulent à la
moindre occasion", ajoute la princesse
pour l'achever.
- Bien sûr... répond Arthur, courbant le
dos sous le poids de son malheur.
Comment a-t-il pu imaginer une seconde
qu'il y avait une chance ? Lui, Arthur, du
haut de son mètre et trente centimètres,
réduit à quelques millimètres ! Du haut
поглеждайки мрачно към брат си.
После започва да мечтае на глас: -
Добър мъж, това е добре известно, но
и честен, справедлив, с чувство за дълг
и отговорност. Изправен, щедър и
лъчезарен.
Тя не откъсва очи от Артур. Той е
ядосан. С всяко определение сякаш го
удрят с чук по главата.
- Не е като онези, които се напиват при
най-малката възможност - добавя
принцесата, за да го довърши.
- Разбира се... - отвърна Артър,
извивайки гръб под тежестта на
нещастието си. Как можеше да си
представи за секунда, че има някакъв
шанс? Той, Артур, на височина един
метър и тридесет сантиметра, сведен

32. de ses dix ans, qui ont été comme une
seconde dans la vie de Selenia ! Il n'a rien
de tout cela. Il n'est ni irréprochable ni
brillant, et s'il devait se décrire, il
utiliserait plus facilement les descripteurs
: mesquin, stupide et laid.
- Choisir un fiancé est la chose la plus
importante pour une princesse. Et le
premier baiser est un moment fatidique",
affirme Selenia, "mais cela n'a rien à voir
avec le plaisir que l'on peut éprouver lors
du premier baiser. Dans ce cas, l'acte est
beaucoup plus symbolique, car dans ce
premier baiser, la princesse cède tous ses
droits au prince. Des droits énormes qui
lui permettent de régner avec elle. Tous
les peuples des Sept Terres lui doivent un
serment d'allégeance.
до няколко милиметра! На десет
години, които бяха като секунда в
живота на Селения! У него няма нищо
от това. Той не е нито безгрешен, нито
гениален и ако трябва да опише себе
си, по-лесно би използвал
дескрипторите: дребен, глупав и
грозен.
- Изборът на годеник е най-важното
нещо за една принцеса. А първата
целувка е съдбовен момент - казва
Селения, - но това няма нищо общо с
удоволствието, което може да се
изпита по време на първата целувка. В
този случай актът е много по-
символичен, защото в тази първа
целувка принцесата отстъпва всичките
си права на принца. Огромни права,

33. Arthur n'avait vraiment aucune idée de
l'importance de ce premier baiser, et il
commence maintenant à comprendre
pourquoi Selenia doit être prudente et
faire de bons choix.
- Et c'est justement pour cela que M. veut
t'épouser, n'est-ce pas ? A cause de vos
droits ? demande Arthur.
- Eh bien, non ! Seulement pour sa
beauté, sa gentillesse et surtout sa bonne
nature ", murmure prétentieusement
Betames.
Selenia ne répond même pas et se
които му позволяват да царува заедно
с нея. Всички народи от Седемте земи
му дължат клетва за вярност.
Артур наистина нямаше представа за
значението на тази първа целувка и
сега започва да разбира защо Селения
трябва да бъде внимателна и да прави
правилните избори.
- И точно затова М. иска да се ожени за
теб, нали? Заради твоите права?
- Е, не! Само заради красотата ѝ,
добротата ѝ и най-вече заради добрата
ѝ природа - мърмори претенциозно
Бетамес.
Селения дори не отговаря, а само свива
рамене.

34. contente de lever les épaules.
Vraiment, cette petite princesse est belle,
elle s'avance fièrement au bord du
précipice humide, ne ressentant ni peur
ni vertige. Certes, elle remue un peu le
nez, mais qui ne le ferait pas avec des
yeux comme les siens ? Arthur la regarde
avec admiration, prêt à lui pardonner
toutes les fautes terrestres en échange
d'un sourire. C'est tout ce qu'il espère :
un sourire. Tout le reste lui semble
inaccessible. Elle est trop belle, trop
grande, trop intelligente et c'est une
véritable princesse pour s'intéresser à un
humain comme lui. Il le sait, et pourtant
une petite force en lui, jaillissant peut-
être du cœur, ne cesse de le pousser à se
dévoiler, à faire confiance. Comme une
Наистина, тази малка принцеса е
красива. Тя гордо крачи по ръба на
влажната пропаст, без да изпитва нито
страх, нито световъртеж. Вярно е, че
малко вирва нос, но кой не би го
направил с очи като нейните? Артър я
гледаше с възхищение, готов да ѝ
прости всички земни недостатъци в
замяна на една усмивка. Това е всичко,
на което се надява: една усмивка.
Всичко останало му се струва
недостъпно. Тя е твърде красива,
твърде висока, твърде интелигентна и
истинска принцеса, за да се интересува
от човек като него. Той знае това и все
пак една малка сила в него, може би
извираща от сърцето му, продължава
да го подтиква да се разкрие, да се

35. fleur qui attendrait la pluie jusqu'à la
mort.
- Il ne me gagnera jamais", lance Sélénia,
comme si le tonnerre avait éclaté dans un
ciel sans nuages.
Arthur semble prendre ses paroles à
cœur. Il baisse la tête, accablé par cette
nouvelle. Selenia sourit du coin des
lèvres.
- Bien sûr, je parlais de M. Qu'il soit
maudit, dit-elle, plus folle que jamais.
Arthur se redresse. Il a tellement envie de
lui parler sans crainte, de lui dire ce qu'il
pense, ce qu'il ressent, de lui poser les
mille questions qui lui brûlent les lèvres. A
довери. Като цвете, което чака дъжд,
докато не умре.
- Той никога няма да ме спечели - казва
Селения, сякаш гръм е избухнал в
безоблачното небе.
Артур сякаш приема думите ѝ
присърце. Той навежда глава, покрусен
от новината. Селения се усмихва от
ъгълчето на устните си.
- Разбира се, че говорех за М. Проклет
да е - каза тя, по-ядосана от всякога.
Артър седна на мястото си. Толкова му
се искаше да говори с нея без страх, да
й каже какво мисли, какво чувства, да й
зададе хилядите въпроси, които

36. force de vouloir les retenir, en voici une
qui parvient à s'échapper.
- Quand tu devras choisir un homme...
comment feras-tu la différence entre
ceux qui ne veulent que tes droits et ceux
qui t'aiment... vraiment ?
Il y a tant de sincérité dans la voix de ce
petit garçon que même une princesse
hautaine ne peut s'empêcher d'être
touchée. Et peut-être pour la première
fois, elle daigne le regarder avec un peu
de tendresse au fond des yeux. Un regard
doux, bon et tendre, comme du coton
rose, comme une plume, comme les
premiers mots d'une chanson d'amour.
Arthur n'ose pas la regarder plus de trois
secondes. Il y a des chansons qui
enivrent, qui enivrent.
изгаряха устните му. Покрай опитите си
да ги задържи, ето един, който успя да
избяга.
- Когато трябва да избереш мъж... как
да различиш тези, които искат само
правата ти, от тези, които наистина те
обичат?
В гласа на това малко момче има
толкова много искреност, че дори
надменната принцеса не може да не се
трогне. И може би за пръв път тя
благоволява да го погледне с малко
нежност в очите си. Един мек, благ,
нежен поглед, като розов памук, като
перо, като първите думи на любовна
песен.
Артър не смееше да я погледне за
повече от три секунди. Някои песни са

37. Le garçon ne veut pas céder. Pas tout de
suite.
Selenia sourit et s'amuse de son
embarras.
- Il est très facile de distinguer le vrai du
faux, de savoir si un candidat est sincère
ou simplement attiré par l'appât du gain
et du pouvoir. J'ai mon test pour cela.
Selenia a déjà lancé la ligne et regarde
Arthur tourner autour d'elle.
- Quel... test ? s'exclame le garçon, prêt à
se tordre de rire.
- Un test de confiance. Celui qui prétend
aimer sa fiancée doit pouvoir lui faire
entièrement confiance. Il doit lui faire
confiance aveuglément comme il se fait
confiance à lui-même. Et pour un homme,
c'est très difficile, lui explique
опияняващи, опияняващи.
Момчето не иска да се предаде. Не и
сега.
Селения се усмихва и се смее на
смущението му.
- Много е лесно да различиш
истинското от фалшивото, да разбереш
дали кандидатът е искрен, или просто е
привлечен от примамката на печалбата
и властта. Имам си тест за това.
Селения вече е хвърлила въдицата и
наблюдава как Артур обикаля около
нея.
- Какъв... тест?" - възкликва момчето,
готово да избухне в смях.
- Тест за увереност. Всеки, който
твърди, че обича годеницата си, трябва
да може да ѝ се довери напълно. Той

38. sournoisement Selenia. Son poisson est
déjà béant, prêt à casser la ligne.
- Tu peux me faire confiance, Selenia",
répond Arthur, débordant de sincérité, en
mordant la ligne.
Selenia sourit. Le poisson a pris ! Elle
s'arrête et le regarde un instant.
- Elle lui demande "Vraiment ?", ses yeux
en amande ne le quittant pas, presque
aussi effrayants que ceux du serpent Kaa
dans Le conte de la jungle.
- Oui, vraiment ", lui répond Arthur avec
une franchise déconcertante.
трябва да ѝ се доверява сляпо, точно
както се доверява на себе си. А това е
много трудно за един мъж - лукаво
обяснява Селения. Рибата му вече зяпа,
готова да скъса въдицата.
- Можеш да ми се довериш, Селения -
отговаря Артър, преливащ от
искреност, докато захапва въдицата.
Селения се усмихва. Рибата е уловена!
Тя спря и го погледна за миг.
- Попита го: "Наистина?", а
бадемовидните ѝ очи не го напускаха,
почти толкова страшни, колкото тези на
змията Каа в "Приказка за джунглата".
- Да, наистина - отвърна Артър със
смущаваща откровеност.

39. Selenia sourit encore plus.
- C'est une demande en mariage ?
demande-t-elle, un peu ironiquement.
C'est comme un chat qui joue avec un
poisson rouge, fou de peur dans son
aquarium. Et Arthur est aussi rouge que le
poisson.
- Eh bien, je... je suis encore un peu
jeune..." balbutie-t-il, "mais je t'ai sauvé
la vie plusieurs fois et...
Selenia l'interrompt sèchement :
- L'amour, ce n'est pas protéger ce que
l'on ne veut pas perdre ! L'amour, c'est
tout donner à l'autre, même sa vie, sans
hésiter, sans même réfléchir !
Arthur est embarrassé. Il pensait que
l'amour était quelque chose de grand et
de fort, mais qui restait vague. Le seul
Селения се усмихна още по-широко.
- Това предложение за брак ли е?" -
попита тя малко иронично. То е като
котка, която си играе с уплашената
златна рибка в аквариума си. А Артър е
червен като рибката.
- Е, аз съм... все още съм малко млад... -
заеква той, - но няколко пъти съм ти
спасявал живота и...
Селения го прекъсва рязко:
- Любовта не е да защитаваш това,
което не искаш да загубиш! Любовта
означава да дадеш всичко на някой
друг, дори живота си, без колебание,
без дори да се замислиш!
Артур се смути. Той си мислеше, че
любовта е нещо голямо и силно, но
неясно. Единственият ефект, който

40. effet qu'il en avait ressenti était cette
chaleur incontrôlable qui se répandait sur
son corps comme un chocolat chaud et
faisait battre son cœur plus vite.
Il devait donc respirer plus
profondément, mais plus il respirait, plus
sa tête était étourdie. C'est l'effet de
l'amour sur lui, une liqueur sucrée qui
vous ramollit les jambes et vous fait
perdre l'équilibre. Il n'avait pas réalisé
que l'enjeu était tellement plus important
et que cela pouvait lui coûter la vie.
- Es-tu prêt à donner ta vie ? Par amour
pour moi ? " demande Selenia d'un air
diabolique.
Arthur ne sait plus où donner de la tête. Il
n'y a pas d'issue à son aquarium. Il n'y a
qu'un mur lisse qui le fait tourner en
беше усетил, беше тази
неконтролируема топлина, която се
разля по тялото му като горещ шоколад
и накара сърцето му да бие по-бързо.
Затова му се наложи да диша по-
дълбоко, но колкото повече дишаше,
толкова по-замаяна ставаше главата
му. Това беше ефектът на любовта
върху него - сладък ликьор, от който
краката ти се подкосяват, а
равновесието страда. Не осъзнаваше,
че залогът е много по-голям и че това
може да му струва живота.
- Готови ли сте да дадете живота си?
Заради мен?" - попита Селения с
дяволито излъчване.
Артър не знае накъде да се обърне.
Няма изход от аквариума му. Има само

41. rond.
- Eh bien... si c'est la seule façon de
prouver son amour... oui !" accepte-t-il,
sans trop savoir où les événements vont
le mener.
Sélénia s'approche et commence à
tourner autour de lui comme une souris
autour d'un morceau de fromage.
- D'accord... voyons si tu dis la vérité,
lance-t-elle, recule !
Arthur réfléchit quelques secondes. Si le
fait d'avancer ne l'engage à rien, il en va
de même pour le fait de reculer. Et il
recule légèrement, heureux d'avoir passé
le premier test.
една гладка стена, която го кара да се
върти в кръг.
- Е... ако това е единственият начин да
докаже любовта си... да!" Той се
съгласява, без да знае накъде ще го
отведат събитията.
Селения се приближи и започна да го
обикаля като мишка около парче
сирене.
- Добре... да видим дали казваш
истината - каза тя, - отдръпни се!
Артур се замисли за няколко секунди.
Ако придвижването напред не го
задължаваше към нищо, същото
важеше и за придвижването назад. Той
се отдръпна леко назад, щастлив, че е
преминал първия тест.

42. - Plus en arrière ", lui ordonne Selenia, un
brin de perfidie dans le regard.
Arthur jette un coup d'œil à Betames,
mais il lève les yeux au ciel et soupire. Les
jeux de sa sœur ne l'ont jamais amusé.
Surtout celui qu'il semble connaître par
cœur.
Arthur hésite encore un instant, puis
recule d'un grand pas.
- Encore ! ", lui ordonne encore Sélénia.
Arthur jette un coup d'œil au voleur par-
dessus son épaule. Le gouffre est là, ils le
longent depuis des heures. Un beau
gouffre, si profond qu'il se perd dans
l'obscurité totale.
Arthur est conscient de l'épreuve. C'est
loin d'être un jeu d'enfant.
- По-нататък назад - заповяда му
Селения, а в очите ѝ се появи намек за
коварство.
Артур погледна към Бетамес, но
извърна очи и въздъхна. Игрите на
сестра му никога не го забавляваха.
Особено тази, която той сякаш знаеше
наизуст.
Артур се поколеба за миг, после
направи голяма крачка назад.
- Направи го отново! "Селения" му
нареди отново.
Артур погледна през рамо към
крадеца. Пропастта беше там; бяха
вървели покрай нея от часове. Красива
пропаст, толкова дълбока, че се губеше
в пълен мрак.

43. Mais le petit homme doit prouver son
courage, et il recule encore, jusqu'à ce
que ses talons s'appuient sur le bord du
gouffre.
Un beau sourire se dessine sur les lèvres
de Selenia, signe qu'elle est satisfaite.
"Comme ce poisson est obéissant,
semble-t-elle penser, mais l'épreuve n'est
pas encore terminée.
- Je t'avais dit de reculer ! Pourquoi t'es-
tu arrêtée ? Tu ne me fais plus confiance
?
Arthur est embarrassé et ne comprend
pas le lien entre l'amour et la confiance,
entre le pas en arrière et le précipice qui
l'attend. Soudain, il commence à
regretter toutes les heures de maths où il
a fait la sieste. Peut-être qu'avec de
Артур осъзна изпитанието. То далеч не
е детска игра.
Но малкият човек трябваше да докаже
смелостта си и той отново се отдръпна,
докато петите му не докоснаха ръба на
пропастта.
По устните на Селения се разстила
красива усмивка - знак, че е доволна.
"Колко послушна е тази рибка - сякаш
си мисли тя, - но изпитанието още не е
приключило.
- Казах ти да се отдръпнеш! Защо спря?
Нима вече не ми вярваш?
Артур е смутен и не разбира връзката
между любовта и доверието, между
крачката назад и пропастта, която го
очаква. Изведнъж той започва да
съжалява за всички часове по

44. meilleures notes, il aurait pu résoudre
cette équation qui semble insoluble
aujourd'hui.
- Tu ne me fais pas confiance ? " insiste
Sélénia, trop heureuse de pouvoir
prouver les limites de l'amour et la
justesse de sa théorie.
- Si, répond Arthur, je te fais confiance.
- Alors pourquoi t'es-tu arrêté ? lui
demande la princesse, confiante et
provocante.
Arthur cherche et trouve enfin la réponse.
Il se lève lentement, gonfle ses petits
poumons et regarde Sélénia droit dans les
yeux.
- Je me suis arrêté pour te dire au revoir",
dit-il solennellement.
Bien que Selenia continue de sourire, ses
математика, които е прекарал в
дрямка. Може би с по-добри оценки е
можел да реши това уравнение, което
днес му се струва неразрешимо.
- Не ми ли вярваш? "- настоява
Селения, твърде щастлива да докаже
границите на любовта и здравината на
своята теория.
- Да - отвърна Артър, - имам ти
доверие.
- Тогава защо спряхте?" - попита
принцесата, уверена и провокативна.
Артур се поразрови и накрая намери
отговора. Той се изправи бавно, изду
малкия си бял дроб и погледна
Селения право в очите.
- Спрях, за да се сбогувам - казва той
тържествено.

45. yeux brillent d'inquiétude.
Betames comprend immédiatement ce
qui se passe : le pauvre garçon, trop
honnête et trop cohérent pour participer
au jeu perfide de sa sœur, est sur le point
de commettre l'irréparable.
- Ne fais pas ça, Arthur", murmure
Betamesh, trop effrayé pour faire le
moindre mouvement vers lui.
- Au revoir ! s'écrie Arthur, plus théâtral
que l'actrice Sarah Bernard.
Le sourire de Selenia s'effrite comme une
tour de cartes à jouer qui aurait trop
longtemps tenu en équilibre. Ce qui
n'était qu'un jeu est sur le point de
tourner au cauchemar.
Въпреки че Селения продължава да се
усмихва, очите ѝ блестят от
загриженост.
Бетамес веднага разбира какво се
случва: бедното момче, твърде честно
и твърде последователно, за да участва
в коварната игра на сестра си, е на път
да извърши непоправимото.
- Не го прави, Артур - промърмори
Бетамеш, твърде уплашен, за да
направи и най-малкото движение към
него.
- Довиждане!" - изкрещя Артър, по-
театрален от актрисата Сара Бернар.
Усмивката на Селения се сгромоляса
като кула от карти за игра, която твърде
дълго е пазила равновесие. Това, което
беше само игра, беше на път да се

46. Arthur recule d'un pas. Selenia fait de
même.
- Non ! " s'écrie-t-elle, consternée. Elle se
couvre le visage de ses mains tandis
qu'Arthur disparaît, avalé par ce gouffre
sans fond.
Selenia hurle de désespoir. Elle se
détourne pour ne plus voir l'abîme. Ses
jambes ne l'écoutent plus et elle tombe à
genoux comme pour prier,
malheureusement trop tard. Elle est
anéantie, le visage noyé de larmes. Elle
comprend à peine ce qui vient de se
passer.
- "Il est bien certain qu'avec une telle
превърне в кошмар.
Артър направи крачка назад. Селения
направи същото.
- Не! - възкликна тя с ужас. Тя закри
лицето си с ръце, докато Артур изчезна,
погълнат от бездънната яма.
Селения изкрещя от отчаяние. Тя се
обърна така, че вече не можеше да
вижда бездната. Краката ѝ не
издържаха и тя падна на колене, сякаш
за да се помоли, но за съжаление
твърде късно. Тя е съсипана, лицето ѝ е
обляно в сълзи. Едва ли разбира какво
се е случило току-що.
- Съвсем сигурно е, че с изпитание като
това рискуваш никога да не се

47. épreuve vous courez le risque de ne
jamais vous marier !" lui lance Betames,
qui oscille entre rage et désespoir.
Mais alors que Sélénia pleure toutes les
larmes de son corps, se couvrant le visage
de ses mains, Arthur apparaît dans les
airs, comme rebondi par quelque chose.
Le garçon est dans une position qu'il ne
peut sans doute pas contrôler, mais il
parvient tout de même à porter un doigt
à ses lèvres pour demander à Betamesh
de garder un secret. Surmontant sa
surprise, le petit frère se joint à lui et
promet de se taire avant qu'Arthur ne
disparaisse à nouveau.
омъжиш!" Бетамес я предупреждава,
колебаейки се между яростта и
отчаянието.
Но тъкмо когато Селения плачеше,
покривайки лицето си с ръце, Артур се
появи във въздуха, сякаш отразен от
нещо.
Момчето е в положение, което
вероятно не може да контролира, но
все пак успява да вдигне пръст към
устните си, за да помоли Бетамеш да
запази тайната. Преодолявайки
изненадата си, по-малкият брат се
присъединява и обещава да пази
мълчание, преди Артур отново да

48. Selenia n'a rien vu, trop absorbée par son
malheur.
- Celui qui joue avec le feu finit par se
brûler", lance Betamesh, plus philosophe
que jamais. Sa sœur secoue la tête, prête
à accepter sans broncher tous les
reproches qui lui seront adressés.
Betamesh exulte. Lorsqu'il aura lui aussi
l'occasion de gronder sa sœur, il ne se
privera pas de ce plaisir et enfoncera le
clou là où ça fait le plus mal.
- Comment appellerait-on une princesse
qui laisse périr ainsi son candidat le plus
dévoué ?
- Une damnation ! Une fucle égoïste et
vide ! rétorque Selenia, touchée dans sa
sincérité, " Comment ai-je pu faire une
chose pareille ! Comment ai-je pu être
изчезне.
Селения не вижда нищо, твърде
погълната от собственото си нещастие.
- Който си играе с огъня, накрая се
изгаря - казва Бетамеш, по-философски
от всякога. Сестра му поклаща глава,
готова да приеме, без да трепне,
всички упреци, които ще се изсипят
върху нея. Бетамеш ликува. Когато и
той има възможност да смъмри сестра
си, няма да се лиши от удоволствието и
ще забие пирона там, където най-
много боли.
- Как бихте нарекли една принцеса,
която оставя най-преданата си
кандидатка да умре по този начин?
- Проклятие! Егоистична, празна
черупка!" - отвръща Селения, трогната

49. aussi stupide et mauvaise à la fois ! Je suis
censée être une noble princesse, mais je
me comporte plus bas que la pire fille du
monde ! Je ne mérite ni mon nom ni mon
rang ! Et aucun châtiment ne pourra
réparer ma faute !
- C'est en effet impossible", ajoute
Betamesh, tandis qu'Arthur réapparaît,
dans une pose encore plus étrange.
- J'ai cru qu'il était indigne de moi, et il
s'avère que j'étais indigne de lui !
sanglote la princesse. Mon esprit l'a
sacrifié, et mon cœur l'a choisi !
- Ah, c'est vrai ? Comment plus
exactement ?" s'interroge Betames, qui a
profité du désespoir de sa sœur.
от искреността й. - "Как можех да
направя такова нещо! Как можах да
бъда толкова глупава и зла
едновременно! Трябваше да съм
благородна принцеса, а се държах по-
зле и от най-лошото момиче на света!
Не заслужавам нито името си, нито
ранга си! И никакво наказание не може
да компенсира греха ми!
- Невъзможно е - добави Бетамеш,
докато Артур се появи отново в още по-
странна поза.
- Мислех, че той е под мен, а се оказа,
че аз съм под него! Умът ми го
пожертва, а сърцето ми го избра!
- Ах, така ли е? Как точно?" - пита
Бетамес, който се е възползвал от
отчаянието на сестра си.

50. - A la première seconde où je l'ai vu, mon
cœur s'est mis à battre plus vite, avoue
Selenia entre deux sanglots, il était si
mignon avec ses grands yeux noisette et
son regard troublé. La bonté et la beauté
illuminaient son visage et sa posture,
mince et frêle, rayonnait de noblesse.
Sans le savoir, il marchait déjà comme un
prince. Sa démarche est gracieuse,
légère...
Arthur rebondit et se montre à nouveau
sous une apparence improbable,
carrément inconvenante, pas du tout en
accord avec les paroles de la princesse,
mais faisant plutôt penser à un
bonhomme de bois démonté, soumis aux
- В първата секунда, в която го видях,
сърцето ми започна да бие по-бързо -
признава Селения между сълзите си, -
беше толкова сладък с големите си
лешникови очи и притеснения си
поглед. Доброта и красота озаряваха
лицето му, а тънката му, крехка осанка
излъчваше благородство. Без да го
осъзнава, той вече ходеше като принц.
Походката му беше грациозна и лека...
Артур отскочи и отново се показа в
неправдоподобен, направо
неприличен вид, който изобщо не
съответстваше на думите на
принцесата, а по-скоро напомняше на
разглобено дървено човече,

51. caprices de l'apesanteur.
- Il était cordial, charmant, magnifique",
poursuit la princesse en faisant l'éloge de
son bien-aimé disparu.
- Et charmant ?" demande Arthur à son
nouveau rebondissement.
- Le plus charmant de tous les princes qui
ont vécu dans les Sept Terres ! Il était
charmant, guerrier...
Elle se tait soudain. Mais d'où vient cette
question sournoise, et cette voix fluette
qu'elle n'ose croire entendre à nouveau ?
Sélénia se retourne et voit Arthur se
montrer, la tête en bas, alors qu'il a de
plus en plus de mal à contrôler son corps.
- Et quoi d'autre encore ? " demande-t-il
sur le vif, fasciné par tant de
compliments.
подвластно на капризите на
безтегловността.
- Той беше сърдечен, очарователен,
великолепен - продължи принцесата,
възхвалявайки любимия си покойник.
- И очарователен?" - пита Артър за
новия си обрат.
- Най-очарователният от всички
принцове, живели в Седемте земи! Той
беше очарователен, воин...
Тя изведнъж замълча. Но откъде
идваше този лукав въпрос и онзи слаб
глас, който не смееше да повярва, че
чува отново?
Селения се обърна и видя Артур да се
показва с наведена глава, тъй като му
беше все по-трудно да контролира
тялото си.

52. Le visage de Selenia s'enflamme
instantanément de colère. Une vraie
poule mouillée, prête à couiner. Mais
cette expression n'est pas que de la
colère, c'est aussi un peu de honte d'avoir
dévoilé tous ses sentiments en si peu de
temps. Sa mâchoire est tellement crispée
de rage qu'elle n'arrive pas à prononcer
les insultes qui s'infiltrent dans sa bouche.
- Fripouille sans pareille ! " parvient-elle
enfin à crier, si fort qu'il se retrouve à
nouveau la tête en bas.
Arthur disparaît à nouveau, et Sélénia
s'approche du bord pour révéler la
supercherie. Le garçon rebondit sur une
immense toile d'araignée tendue juste en
dessous, enchevêtrée d'un bout à l'autre
du gouffre. Sa chute n'était donc pas
- И какво още? "Какво ще кажеш?" -
попита той, очарован от толкова много
комплименти.
Лицето на Селения моментално
пламна от гняв. Истински слабак, готов
да изпищи. Но това изражение не е
само гняв, а и малко срам, че е
разкрила всичките си чувства за
толкова кратко време. Челюстта ѝ е
толкова стегната от ярост, че тя дори не
може да произнесе обидите, които се
процеждат в устата ѝ.
- Ти си мошеник като никой друг! " -
най-накрая успя да изкрещи тя, при
това толкова силно, че той отново се
озова с главата надолу.
Артур отново изчезна, а Селения се
приближи до ръба, за да разкрие

53. risquée et son apparition est tout à fait
théâtrale. Mais Selenia n'aime pas le jeu,
et ce jeune imitateur du rusé Scappen1 va
payer pour ses numéros ! Elle dégaine
son épée et attend l'arrivée d'Arthur pour
lui cracher son venin.
- "Tu es le plus méchant voyou que je
connaisse !" siffle-t-elle entre deux coups
d'épée, que le garçon esquive de justesse.
- Selenia, si tous ceux qui t'aiment doivent
mourir pour te le prouver, tu ne trouveras
измамата. Момчето отскочи от огромна
паяжина, опъната точно под него,
заплетена от единия до другия край на
пропастта. Следователно падането му
не беше рисковано, а появата му е
изцяло театрална. Но Селения не обича
игрите и този млад имитатор на хитрия
Скапен1 ще си плати за действията си!
Тя вади меча си и изчаква пристигането
на Артур, за да изплюе яда си върху
него.
- Ти си най-подлият хулиган, който съм
срещала!" - изсъска тя между два
замаха на меча си, които момчето едва
избегна.
- Селения, ако всеки, който те обича,

54. jamais de mari ! rétorque Arthur, très
raisonnablement.
- Il a raison", renchérit Bétames, toujours
prête à la taquiner.
Selenia se retourne et d'un coup d'épée
coupe les trois cheveux qui se dressent
sur la tête de Betamesh.
- Tu es son complice depuis le début !
Frère infidèle ! Je me demande si tu es
bien mon frère", s'écrie Selenia, toujours
en colère.
Et voilà que les deux recommencent à se
disputer, ce qui fait rire aux éclats Arthur,
qui maîtrise peu à peu ses contrepèteries,
et se montre à chaque fois plus en forme.
La toile d'araignée est très résistante,
mais un fil est visible sur le côté, qui se
tend légèrement à chaque rebond. Ces
трябва да умре, за да го докаже, никога
няма да си намериш съпруг!" - отвърна
Артур съвсем разумно.
- Прав е - добави Бетамес, винаги
готова да я подразни.
Селения се обърна и с един замах на
меча си отряза трите косъма, които
стояха на главата на Бетамеш.
- От самото начало ти си негов
съучастник! Неверен брат! Чудя се дали
наистина си ми брат - изкрещя
Селения, все още ядосана.
И двамата отново започват да се карат,
което кара Артур да се смее с глас, тъй
като постепенно овладява спонерите си
и става все по-добър.
Паяжината на паяка е много здрава, но
отстрани се вижда една нишка, която

55. faibles oscillations à intervalles réguliers
passent le long du fil, et si on le suit, on
arrive aux parois d'une sorte de cavité. Le
fil se perd dans l'obscurité d'une caverne,
beaucoup plus dense que l'obscurité des
abysses, et beaucoup plus inquiétante.
Mais la curiosité est plus forte que
l'angoisse, on ne peut s'empêcher
d'entrer dans cette grotte humide, de
pénétrer dans l'obscurité et de suivre le fil
qui vacille et qui mène sûrement quelque
part.
Au bout d'un moment, deux points
émergent dans l'obscurité. Deux yeux.
Rouges. Imprégnés de sang.
при всеки отскок става леко по-тежка.
Тези леки колебания на равни
интервали се движат по нишката и ако
я последваш, стигаш до стените на
нещо като кухина. Нишката се губи в
мрака на пещерата, много по-плътен от
мрака на бездната и много по-
тревожен. Но любопитството ви е по-
силно от безпокойството и не можете
да не влезете в тази влажна пещера, да
не пристъпите в мрака и да не
последвате колебаещата се нишка,
която със сигурност ще доведе някъде.
След известно време в тъмнината се
появяват две точки. Две очи. Червено.
Пропити с кръв.

56. Ce qui n'empêche pas Arthur de rire de
bon cœur... La menace est loin.
- Allez, Selenia ! Je savais qu'il y avait une
toile d'araignée, mais je t'ai écoutée
jusqu'au bout ! Cette toile d'araignée m'a
porté chance !
Selenia n'est pas encline à participer à des
jeux, et encore moins à tenir une
conversation. Elle souhaite plutôt se
battre pour punir cet insolent.
Mais le châtiment ne tarde pas à venir :
malgré sa chance, Arthur se prend les
pieds dans la toile d'araignée. Plus
question de sauter ! La jambe du garçon
est emmêlée dans les fils de la toile.
Les oscillations changent, et ce nouveau
message remonte le long fil jusqu'à la
Но това не попречи на Артър да се
засмее от сърце... Заплахата е далеч.
- Хайде, Селения! Знаех, че има
паяжина, но слушах докрай! Тази
паяжина ми донесе късмет!
Селения не обича да играе игри, камо
ли да води разговор. Вместо това тя
иска да се бие, за да накаже този
нахалник.
Но наказанието не закъснява: въпреки
добрия си късмет, Артур заплита
краката си в паяжината на паяка. Край
на скачането! Кракът на момчето се
заплете в нишките на паяжината.
Трептенията се променят и това ново
послание пътува нагоре по дългата
нишка до пещерата. Двете червени

57. grotte. Les deux yeux rouges qui y vivent
semblent apprécier la nouvelle et
l'araignée rampe jusqu'à ce qu'elle
émerge de l'obscurité.
Quand on ne mesure que deux
millimètres, on voit les choses sous un
angle différent, et ce qui semblait être
une mignonne araignée devient un
véritable tank à huit pattes, aussi poilu
qu'un mammouth. Et vu le bruit sourd
qu'elle fait à chaque fois qu'elle bouge
une patte, il est facile de comprendre que
cette araignée ne vient pas pour vous
chatouiller. Elle déploie sa bouche,
montrant ses dents acérées et faisant
tomber des ligues un peu partout. En
langage arachnéen, cela s'appelle un
sourire. Les grandes mâchoires se
очи, които живеят там, изглежда
оценяват новината и паякът изпълзява
от тъмнината.
Когато си висок само два милиметра,
виждаш нещата от друг ъгъл и това,
което изглеждаше като симпатичен
паяк, се превръща в истински осемкрак
танк, космат като мамут. А по тупането,
което издава всеки път, когато
помръдне крак, е лесно да се разбере,
че този паяк не е тук, за да ви
гъделичка. Той разперва уста,
показвайки острите си зъби и пуска
лиги навсякъде. На езика на паяците
това се нарича усмивка. Големите
челюсти се движат и постепенно
поглъщат нишката, докато звярът се
движи бавно към своята мрежа.

58. déplacent et avalent progressivement le
fil tandis que la bête s'avance lentement
vers sa toile.
Chapitre 10
Arthur fait un grand effort pour se libérer
de ce piège, mais la substance collante
des fils ne lui facilite pas la tâche. Et le
garçon s'empêtre de plus en plus.
- Selenia, je suis tout emmêlé", crie
Arthur assez fort pour qu'on l'entende sur
la route.
- Eh bien, ne bouge pas ! Tu auras tout le
temps de réfléchir à ce que tu as fait !
- Mais je n'ai rien fait ! se défend Arthur,
je t'ai juste écouté et j'ai eu un peu de
Глава 10
Артър положи големи усилия да се
освободи от капана, но лепкавата
субстанция на нишките не улесни
задачата му. И момчето се заплиташе
все повече и повече.
- Селения, целият съм заплетен -
извика Артър достатъчно силно, за да
се чуе по пътя.
- Е, не мърдай! Ще имаш достатъчно
време да помислиш за това, което си
направил!

59. chance. Je t'ai juste écouté et j'ai eu un
peu de chance. Tu ne dois pas m'en
vouloir pour une chose pareille. Et tout ce
que tu as dit sur moi était si gentil !
Sélénia tape du pied. La colère la
submerge à nouveau.
- Je ne pensais pas ce que j'ai dit !" se
défend la princesse.
- C'est vrai ? Alors pourquoi l'as-tu dit ?
Tu dis des choses que tu ne penses pas
maintenant ?", l'attrape Betames,
toujours prêt à lui mettre des bâtons dans
les roues.
- Non, je dis toujours ce que je pense,
murmure Selenia, mais cette fois, c'était
différent. J'étais prise de remords et de
culpabilité ! Et je disais toutes sortes de
choses pour soulager ma conscience.
- Но аз не съм направил нищо!" -
защитава се Артър, - "Просто те
послушах и имах малко късмет. Просто
те послушах и имах малко късмет. Не
трябва да ме обвиняваш за подобно
нещо. А и всичко, което си казал за
мен, беше толкова хубаво!
Селения тропва с крак. Гневът отново я
обзема.
- Не исках да кажа това, което казах -
защитава се принцесата.
- Не си ли искала? Тогава защо го
казахте? Нима сега казваш неща, които
не мислиш?" - долавя Бетамес, винаги
готов да хвърли канче в работата.
- Не, винаги казвам това, което имам
предвид - промърмори Селения, - но
този път беше различно. Бях изпълнена

60. - Tu as donc menti, n'est-ce pas ? insiste
Betames.
- Non, je ne mens jamais, rétorque
Selenia, qui sent qu'elle ne s'en sortira
pas. Vous m'agacez tous les deux ! s'écrie-
t-elle finalement. Je ne suis pas parfaite !
Cela vous suffit-il ?
- C'est suffisant pour moi", avoue
Betames, ravie de son aveu.
- Pas du tout ! lance Arthur, qui vient
d'apercevoir l'araignée. Bien qu'elle soit
impressionnante, ce n'est pas sa taille ou
son apparence qui le terrifie, mais surtout
la direction dans laquelle elle se déplace.
с разкаяние и вина! И наговорих какви
ли не неща, за да облекча съвестта си.
- Значи си излъгала, нали?" - настоява
Бетамес.
- Не, никога не лъжа - отвръща
Селения, която има чувството, че няма
да й се размине. И двамата ми лазите
по нервите! Аз не съм съвършена!
Достатъчно ли е това за вас?
- За мен е достатъчно - признава
Бетамес, зарадвана от признанието си.
- Съвсем не!" - казва Артур, който току-
що е забелязал паяка. Въпреки че беше
впечатляващ, не размерът или видът
му го ужасиха, а по-скоро посоката, в
която се движеше. Звярът върви право

61. La bête marche droit vers lui, et ce n'est
sans doute pas pour lui dire "bonne
journée". C'est plutôt pour un dernier
adieu.
- De quoi te plains-tu ? demande Selenia
en se penchant sur le garçon, tu es censé
te croire parfait ?
- Non, pas du tout. Au contraire, je me
sens petite, piégée et sans défense ! Et
j'ai sans cesse besoin d'aide", répond
Arthur, qui est maintenant très inquiet.
- Voilà une belle confession. Un peu tard
certes, mais agréable à l'oreille - félicite la
princesse.
L'araignée continue d'avancer, avalant
son fil qui la mène tout droit au garçon.
- Selenia ! Aide-moi ! Une énorme
araignée s'avance vers moi", s'épouvante
към него и вероятно не е, за да му каже
"приятен ден". По-скоро прилича на
последно сбогуване.
- От какво се оплакваш?" - пита
Селения, навеждайки се над момчето -
"Трябва ли да си мислиш, че си
съвършен?
- Не, не мисля. Напротив, чувствам се
малък, в капан и безпомощен! И
постоянно имам нужда от помощ",
отговаря Артур, който вече е много
притеснен.
- Това е доста голяма изповед. Малко
закъсняло, но приятно за ухото -
поздравява принцесата.
Паякът продължава да напредва,
поглъщайки нишката си, която го води
право към момчето.

62. Arthur.
Sélénia observe un instant l'araignée qui
se dirige effectivement vers lui.
- Cette araignée est de taille tout à fait
normale ! Tu exagères toujours !",
s'exclame la princesse, totalement
indifférente à l'animal.
- Selenia, aide-moi ! Elle va me
déchiqueter !" geint le garçon, effrayé.
La princesse pose un genou à terre et se
penche, comme pour rendre leur
conversation plus intime.
- Je préférerais que tu meures de honte,
mais... ce n'est pas plus mal qu'une
araignée te déchire", déclare-t-elle avec
humour, mais peut-être est-elle la seule à
l'apprécier. Se redressant, elle sourit
largement et lui fait un signe de la main.
- Селения! Помогни ми! Към мен се
приближава огромен паяк - възкликва с
ужас Артур.
Селения наблюдава за миг как паякът
си проправя път към него.
- Този паяк е с напълно нормални
размери! Ти винаги преувеличаваш -
възкликна принцесата, напълно
безразлична към животното.
- Селения, помогни ми! Той ще ме
разкъса!" - хленчеше уплашеното
момче.
Принцесата поставя едното си коляно
на земята и се навежда, сякаш за да
направи разговора им по-интимен.
- Бих предпочела да умреш от срам,
но... не е толкова лошо, ако един паяк
те разкъса - заявява тя с чувство за

63. - Au revoir ! dit-elle légèrement avant de
disparaître.
Arthur est à la merci du monstre.
Abandonné, terrifié, écrasé. En un mot,
déjà mort. L'araignée se lécherait
volontiers si elle avait des lèvres.
- Selenia, ne m'abandonne pas, je t'en
supplie ! Je ne me moquerai plus jamais
de toi ! Je le jure par les Sept Terres, et
même par ma terre", supplie le garçon,
mais personne ne répond à ses prières. Le
bord du gouffre où se tenait la princesse
хумор, но може би само тя го оценява.
Изправяйки се, тя се усмихва широко и
му маха.
- Довиждане!" - казва тя леко, преди да
изчезне.
Артър беше оставен на милостта на
чудовището.
Изоставен, ужасен, смазан. С една
дума, вече мъртъв. Паякът щеше да се
оближе, ако имаше устни.
- Селения, не ме изоставяй, умолявам
те! Никога повече няма да ти се
подигравам! Кълна се в Седемте земи
и дори в моята земя - моли се момчето,
но никой не отговаря на молитвите му.
Ръбът на бездната, където е стояла