2. „КАКВОТО МОЖАХ – НАПРАВИХ,
ПО-ХУБАВО НЕКА НАПРАВЯТ МОГЪЩИ”
Васил Априлов
Роден е в Габрово на 21 юли
1789г. Семейството на търговеца
Евстати /Станчо/ Априлов е
православно, от стар и
влиятелен род в Габрово, „което
е дало много хаджии –
поклонници на Божи
гроб.” Седем деца се раждат – 4
момичета и 3 момчета, а Васил
е най-малкият син.
3. По пътищата на живота
На единадесетгодишна възраст брат му
Христо Евстатиев - търговец, го отвежда
в Москва (1800). По-късно Васил заминава
за Румъния и завършва гимназия
в Брашов. Следва за известно време
медицина във Виена (1807-1809).
През 1811 г. се установява в Одеса, където
открива фабрика за спиртни напитки. По
време на Гръцкото въстание (1821) щедро
подпомага готвещите се да преминат
Дунава доброволци.
4. Литературно влияние от Юрий Венелин
Решителен поврат във
възгледите на Априлов
предизвиква прочетената от
него през 1831 г. книга
на Юрий Венелин „Древните
и сегашните българи“. Под
нейно влияние се посвещава
на просветното и културно
издигане на българския
народ.
5. ПЪРВОТО ВЗАИМНО УЧИЛИЩЕ
През 1835 г. с помощта на Николай
Палаузов, братята Константин и
Димитър Мустакови, на други
български търговци в странство и
търновския митрополит Иларион,
открива в Габрово първото чисто
българско взаимно училище,
сегашната Априловска гимназия
6. ЛИТЕРАТУРНА ДЕЙНОСТ
Освен значителната парична и организационна помощ, която оказва на
българското просветното движение, издава и няколко книги, с които
дава насока на възрожденското училищно дело: „Денница на
новобългарското образование“ (1841), „Допълнение към „Денницата“
(1842), „Мисли за сегашното българско учение“ (1847). Решително
настоява новобългарският, а не църковнославянският или гръцкият
език да бъде основа на светското образование у нас.
7. Любов към народното творчество
Значението на Васил Априлов
за развитието на българската
наука се определя главно от
неговата организаторска и
посредническа работа. Чрез
писма издирва в България свои
сътрудници и ги насърчава в
събирането на старини и на
народни песни. Негови
дописници стават Захари
Круша, Райно Попович, Неофит
Рилски, Анатолий Зографски и
др. С тяхно съдействие пръв
обнародва образци от
средновековни български
монети, както и текста на
няколко старобългарски
грамоти. Посмъртно ликът му е
овековечен на българска
юбилейна монета.
8. АПРИЛОВСКАТА ГИМНАЗИЯ – първото светско училище в
България
През 1847 г. посещава Габрово. На връщане за Одеса умира в Галац от
мъчилата го дълги години туберкулоза. Завещава на габровската община
значителна сума, с която да се построи нова сграда за основаното по негов
почин училище. Препогребан е в двора на Априловската гимназия. През 1935 г.
пред училищното здание му е издигнат паметник, изработен от скулптора
Кирил Тодоров. В подножието на статуята са изобразени различните етапи от
развитието на българското образование.
9. Село Градежница
се намира в планински район на 450 метра
надморска височина в Северна България.
Население - 2100 души. Недалеч от центъра
на селото е известната с красотата
си пещера - "Рушовата дупка”.
100 години ОУ “ВАСИЛ АПРИЛОВ”
В землището на селото се намират три
калета и около 50 тракийски и римски
могили. Най-голямото богатство в него са
децата, които учат в едно прекрасно
училище, наречено “Васил Априлов”, което
тази година става на 100 години.
10. Някогашното училище
Първият учител, дошъл в селото, е Михаил Максимов от Г. Оряховица. Събрал няколко
деца и поставил основите на знанието в Градежница. Цели 14 години училището се
помещавало в частна къща, след това е преместено в общинска сграда, разделена на 2
класни стаи и 1 канцелария. Паметни остават спомените на старите хора от годините,
когато учениците са съжителствали заедно със селския бик в обора на стопанския двор.
Следващите учители са: Хино Христов, Филомена Димитрова, Дачо Панев, Гено Цвятков,
Христо Динов, Радка Цветкова, Станьо Динов и др.
В. Д. 1931 г.
11. Полагането на основите
През февруари 1953 г. се дава
линия за построяване на ново
училище. Подготовката и
набавянето на материали става
още през март същата година –
карат се от хората на селото
камъни, дървен материал,
пясък, а през юли започват да се На бригада за ябълки с г-н Начо Беров -
правят тухлите. Новата сграда е около 1958-59 г.
завършена на 1 септември 1954
г. и от тогава са първите учебни
занятия в нея. Персоналът е от 5
души, тъй като се открива 5
клас. Директори след 1944 г.
са: Начо Беров, Васил
Мустакерски, Стефка Павлова,
Кольо Лачев, Дарин Павлов,
Красимир Огнянов, Капка
Маринова, Ирена Рогелова,
Маргарит Младенов.
12. Извадки от Летописна книга на училището,
писана от учители.
1. “Учебните занятия бяха прекратени на
30.12.1943 г. поради бомбардировката на
по-важните селища от Англо-Американската
авиация. Поради военните действия
учебната година протече ненормално.”
2. “През 1930 г. започват да се връщат
изселените някога българи. Причините бяха
студената зима, липса на дърва и смъртните
случаи, но най-главната причина – любовта
към родното място и България.”
3. “Поради развитието на Световната война,
съветските войски дойдоха на северната ни
граница и стана преврат в управлението на
България на 09.09.1944 г. Германците бяха
изгонени и съветските войски минаха през
България”.
4. “Директорът Чеко Динов през 1954 г. прави
постъпки за ограждане на училищния двор,
но горските власти не разрешиха материал.
Същият с 5 ученика отиде, донесе тополи
пред училището, за да им радват днес и да
ни напомнят за миналото..”
16. В търсене на корените...
Изяви на сцена през 2008г.
на фестивала във Васильово;
Участие на “Балкан фолк” във
В. Търново и излъчване по
КТ;
Първа награда на
надпяванетo „Лалка
Павлова” в Тетевен;
Звукозаписно участие в албум
с автентични народни песни.
20. Завоюване на купата в
щафетната обиколка – 5-8
клас, посветена на 1 ноември
– Ден на Тетевен;
Първо място на общинско
ученическо първенство по
футбол - 5 -7 клас;
Две пети и две шести
места на кросовото бягане
„Златна есен” в Тетевен – 4 –
8 клас;
Второ място на
общинското състезание по
лека атлетика;
Второ място на Коледно –
новогодишния футболен
турнир – 5-8 клас.
28. 100 години ОУ “Васил Априлов”,
основано през 1911 г. -
време, колкото един човешки живот. Време, в което ние се уповаваме
не само на традициите и зрелостта му, но и на настоящите му
резултати. Благодарим ви деди и баби, майки и бащи, братя и сестри,
учители, за неоценимото наследство от родолюбие, патриотизъм и
гражданско поведение, с което вие и сега заставате пред нас и ни учите
да бъдем добри хора, съхранявайки тази светиня.
Един от първите випуски пред новото училище с г-жа Училището днес – (1953 – 2011) г.
Мара Чикова - около 1958 г.
29. Заветът на Васил Априлов към
всички българи:
„Имайте за свята длъжност да
обичате Отечеството си! Не
оставяйте тази мисъл, защото
инак не ще да се наречете
благодетели, а предатели
народни. Народното проклятие
ще ви дири, дето и да сте!”
