2. Вярно, пълно и последователно да предадем
съдържанието на текста.
Да не пропускаме важни моменти от съдържанието.
Да не прибавяме подробности от себе си.
Предварително да създадем план, от който да се ръководим.
Правилно да използваме глаголите форми и да не допускаме
правописни грешки.
Да преразказваме думите на героите.
Основните моменти да записваме на нов ред.

3. Чуйте приказката „Майчина сълза“.
Нейн автор е Ангел Каралийчев. Той е
роден на 21 август 1902 година в
Стражица, Великотърновско. Повече от
40 години пише за децата – приказки,
разкази, повести. Произведенията му са
преведени на повече от 50 езика.
Любими творби на поколения българи
са повестите „Ането“,
„Тошко Африкански“, сборниците „Български народни
приказки“, „Приказен свят“.
Носител е на почетна грамота Андерсен. Името му е вписано в
почетната книга „Ханс Кристиян Андерсен“.
Писателят умира през 1972 година в София.
Днес в България много училища и улици носят името на Ангел
Каралийчев.

6. Какво ви развълнува в съдбата на малкото
лястовиче?
Прочетете сами текста.
Направете подробен преразказ на приказката.
1.
2.
3.
4.
5.
През кой сезон се развива действието в приказката?
Защо лястовичето не може да замине на юг?
За какво разговарят старата лястовица и рожбата к?
Къде се приютява птичето?
Как се променя времето след заминаването на
лястовичките?
6. За какво разговарят дъждовната капка и птичето?

7. Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна.
Пукнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха
да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се
готвеха за път.
Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката
рожба в градината и рече:
– Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не
можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне
съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато
огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е
зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило
чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак
ще се върнем.

8. – Благодаря, майчице, че си се погрижила за мене! –
промълви сакатото птиче и за да скрие сълзите си, навря
главица под крилото на майка си.
Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля
дребен есенен дъждец. Наквасеното димитровче тежко
отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се
търкулна по най –долния листец на цвета и се нагласи да
падне.
– Ах, колко съм уморена! – въздъхна тя.
– От къде идеш? – попита лястовичето.
– Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия
океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм
сълза.
– Сълза ли? Каква сълза? – надигна се тревожно
лястовичето.
– Майчина.
по Ангел Каралийчев

13. Напишете преразказа в
тетрадката.
Проверете за правописни
грешки.
Всички правила ли спазихте?
Прочетете цялата приказка
http://chitanka.info/text/3383majchina-sylza