Възрожденски уроци с Вера Бонева
Памет
за Паметника на свободата
2 март 2021, вторник, от 16 часа

Предисторията на строежа на Паметника на свободата
◈ На 13/25 април 1879 г. в хода на Учредителното събрание във Велико Търново Петко Каравелов
повдига въпроса за издигането паметник на Освобождението. Стефан Берон предлага на връх
"Свети Никола" да се издигне храм в памет на загиналите опълченци и руски войни. Подкрепен е от
Петко Славейков, който формулира по-ясно идеята за паметник. Прието е единодушно.
◈ Идеята за паметника не се реализира веднага. Тя е подета отново в самия край на XIX век и през
първите две години на ХХ век. Чрез статии в печата и обсъждания в поборническите дружества се
настоява за реализирането на проекта. В района на сраженията вече са поставени единични руски
паметници, някои от които – в края на войната или непосредствено след нея. През 1902 г. е осветен
храм-паметникът в село Шипка.
◈ През 1909 г. поборническите дружества за пореден път повдигат въпроса за поставяне на
представителен монумент на мястото на едни от най-тежките сражения в хода на Руско-турската
война от 1877/78 г. – "Свети Никола". През 1920 г. пак поборниците настояват да се работи за
създаване на "величествен" паметник на историческия връх. На 30 октомври 1920 г. е създаден
Комитет за изграждане паметник за освобождението и възраждането на българския народ.
◈ От 1920 до 1924 г. Комитетът събира парични средства и популяризира в печата и чрез други
публични прояви идеята за паметника. На 24 август 1922 г. символично е положен основният
камък на бъдещия градеж.

Честванията през 1902 г.

Връх "Свети Никола" през 1920 г., сниман от самолет

Конкурсите и градежът
◈ През втората половина на 1924 г. се провежда конкурс на Комитета за проекти за паметник.
Кандидатстват 23 проекта. Нито един от тях не е одобрен. Откроени са два проекта и три са
откупени, но нито един не е предложен за реализация.
◈ Втори конкурс е обявен на 30 ноември 1925 г. След края на втория конкурс са откупени три проекта
и с класиралия се първи екип е сключен договор за изграждане на паметника. Проектът носи
името "Ветеран" и е с автори архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев.
◈ Строежът започва през есента на 1926 г. под ръководството на инж. Богдан Горанов и инж. Иван
Данчов. Скоро първият е заменен с инж. Минчо Заяков. Първоначално работи бригадата на
майстора Илия Мъглов, но от 1927 г. до завършването през 1930 г. основните дейности са
извършени от бригадата на Пеньо Колев (Пеньо Бомбето) от Дралфа.
◈ Проектът се реализира при изключително тежки атмосферни условия, като са преодолявани
сериозни пречки по отношение осигуряване на строителни материали и вода. Съоръжението е със
стоманобетонна конструкция – иновативна за времето си, облицована с камък – доломит.
◈ Лъвът е изработен от скулпторите Александър Андреев и Кирил Шиваров. Той е изработен
първоначално от гипс, а след това е отлят от месинг (53 части) в Софийския арсенал. Поставени са
надписи от четирите страни, отразяващи три от ключовите битки на Българското опълчение –
Шипка, Шейново, Стара Загора, както и паметен надпис "На борците за свободата".

Второто полагане на основния камък – 1926 г. ⇩
География на историята ⇧

Съзиждането

Авторите и строителите

Официалното откриване –
26 август 1934 г.

Литература и изобразително изкуство
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Иван Вазов, Опълченците на Шипка "Страдная пора на Шипке.
Орловские и брянские в Орлином гнезде.
Эпизод 12-го августа". Алексей Попов, 1894

Памет в монети, банкноти и пощенски марки

Музеят
◈ През 1956 г. е създаден Парк музей "Шипка", който по-късно поема
администрирането и на историческите места, свързани с паметната битка на
четата от 1868 г., предводителствана от войводите Хаджи Димитър и Стефан
Караджа. Паметникът е частично преустроен. Оформени са стъпалата от северната
страна.
◈ През 1977 г. върху най-горната част от подхода към паметника са създадени
релефи, пресъздаващи моменти от събитията от август до декември 1877 г. Автор
на композициите е проф. Любен Димитров.
◈ През 1978 г. комплексът е обявен за историко-архитектурен резерват, включващ
Бузлуджа и храм паметникът в село Шипка.
◈ През 1991 г. във вътрешността на Паметника е създадена постоянна експозиция с
оригинални артефакти и емблематични музейни копия.
◈ Музеят е държавен културен институт, изпълняващ дейности по издирване,
опазване, популяризиране, експониране и изучаване на културно-историческото
наследство на България.

Любима дестинация

Историко-архитектурният комплекс

Посетителският поток

"…на безсмъртен подвиг паметник огромен…" Иван Вазов