Ce diaporama a bien été signalé.
Nous utilisons votre profil LinkedIn et vos données d’activité pour vous proposer des publicités personnalisées et pertinentes. Vous pouvez changer vos préférences de publicités à tout moment.
Надя Чолакова
Живей бързо
Васил и Георги Илиеви
Книга първа
Това е криминална приказка за едно пожертвано поколение
спорти...
3. „Грабвайте телата"...................................................................................................27...
VII. Кръв, любов и купони..............................................................................................64
...
Неизбежният увод
От едно издателство ми предложиха да напиша книга за загиналите
босове. Беше преди около три години. Хвър...
На всичко това нямах отговор. Потърсих всевъзможни хора,
докоснали се до тях.
В тази книга проговарят известни босове, деп...
Днешните обекти на кримижурналистиката изглеждат като
бройлери. Носят семпли прякори от типа на Главата или бледнеят като
...
І. Омагьосаният кръг
1. Затварянето на пръстена
„СЪНУВАХ БРАТ СИ СНОЩИ. ГОВОРЕШЕ ЗА СРЪБСКИ оркестър.
Свирел „страшно" и н...
яхтата. Тя отвежда боса в морската необятност. Понякога Георги Илиев е
сам. Друг път - с шумна компания. За приключенията ...
скептично. За него хотелите са най-добрите „перачки" на пари от
„другите" бизнеси.
„Купуваме всичко! Двойно и тройно!" - е...
Емил Наков и босът отпрашват с яхтата. Тук са треньорът Едуард
Ераносян и футболистът Георги Илиев. Двамата имат нужда да ...
Победа. Триумфът е най-сладката инжекция. Босът е полупиян от
еуфория. Командва: „По конете!" и всички се юрват към колите...
Сватби като в „Кръстникът".
Погребения като в „Кръстникът".
Казино в Лас Вегас.
Еротичен бар в Бразилия.
Купи със забранен...
ІІ. Босоногите от гетото
1. Къща на плача
ВХОДНА ВРАТА ОТ ТЪМЕН МАХАГОН ИЗОЛИРА ОТ СВЕТА леля
Венка, майката на Васко и Жо...
„Андрей беше финяга. Хрисим и събран човек - спомня си негов
приятел. - Винаги изтупан с дънки и спортно яке." След работа...
това време тренирах четири групи борци. Братята се открояваха на
общия фон."
Стойчо Иванов ги взима под крилото си. Храни ...
След ядене спортягите надуват ВЕФ-а. Препускат през туист,
рокендрол, АББА и „Бони М". „Бързо възприемаха модните тенденци...
Дивият борец Илиев пуска котва безславно в Кюстендил. Къса
отраз със спорта и училището. Става общ работник на строеж. Чер...
По онова време Жоро Илиев има само един проблем -
анархистичната си природа. Алергичен е към правилата и често го
демонстр...
Жоро е едно от най-бедните момчета в отбора. Омагьосан е от
витрините и мълви: „Кореком до Кореком!"
По това време най-обо...
банята. Там е немкинята, която се къпе с леден душ. Двамата се
заиграват. После се шмугват в стаята на Жоро.
Границата меж...
„Момчетата потеглиха към ареста с вид на изпаднали германци. Едни
бяха по шорти, други по джапанки - разказва свидетел на ...
„Олимпийски надежди". Удря стената с юмрук. Избива чивии на
следващата тренировка. Изглежда психясал. Отстрани е необясним...
Новината на прецакания сервира треньорът Стойчо Иванов.
„По това време Васко беше на лагер в Кюстендил. Готвеше се за
олим...
ІІІ. Бандите на София
1. Шампион на улицата
„ВАСКО ИЛИЕВ ПРЕГОРЯ, СЛЕД КАТО НЕ ГО ПУСНАХА В СЕУЛ
- щрихира го треньорът ба...
други качества. Той не е отявлено агресивен като брат си Жоро...
Непривично му е да се забърква в побоища и да пали сканда...
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Живей бързо 1
Prochain SlideShare
Chargement dans…5
×

Живей бързо 1

17 653 vues

Publié le

книга

Publié dans : Médias sociaux
  • Identifiez-vous pour voir les commentaires

Живей бързо 1

  1. 1. Надя Чолакова Живей бързо Васил и Георги Илиеви Книга първа Това е криминална приказка за едно пожертвано поколение спортисти. То скочи в престъпността по детински. Като в игра на война. Само смъртта беше истинска в приказката. Всичко друго - плод на незрялост. Героите станаха антигерои. Идеалите се изродиха. Триумфът издигна стена на плача. В кулминацията ролите бяха преобърнати. Момчетата си отидоха. Криминалната приказка свърши. Тя не беше тяхната. Неизбежният увод..........................................................................................................4 І. Омагьосаният кръг.........................................................................................................7 1. Затварянето на пръстена............................................................................................7 2. Последната ваканция.................................................................................................7 3. Пиршества в стил „Великият Гетсби".....................................................................8 4. Сбогом на купона.......................................................................................................9 5. Умирай лесно...........................................................................................................10 6. Ако можеше..............................................................................................................11 ІІ. Босоногите от гетото...................................................................................................13 1. Къща на плача..........................................................................................................13 2. „Излюпени" в гетото................................................................................................13 3. Борба с мизерията....................................................................................................14 4. Царете на тепиха......................................................................................................15 5. Дивият ловец на приключения...............................................................................16 6. Към върха с лекота на пеперуда.............................................................................17 7. Пеперудата изгаря в полет......................................................................................19 8. Глави и хормони изтрезняват..................................................................................20 9. Сбогом на илюзиите................................................................................................21 10. Уморените криле изсъхват....................................................................................21 11. Месомелачката.......................................................................................................22 11. „Усмивки от старите ленти"..................................................................................23 ІІІ. Бандите на София......................................................................................................24 1. Шампион на улицата...............................................................................................24 2. Васко Бореца яхва магистралата............................................................................25 1
  2. 2. 3. „Грабвайте телата"...................................................................................................27 4. Нинджите изригват срещу борците.......................................................................28 5. „Момчето си отива".................................................................................................29 6. Шапка на тояга.........................................................................................................29 7. Омесването на тестото............................................................................................30 8. „Държавата ни клекна"............................................................................................30 9. Бой за жени...............................................................................................................31 10. „Камъните падат"...................................................................................................32 11. Парите вече се делят на три..................................................................................32 12. Пей, сърце...............................................................................................................33 13. Рулетка....................................................................................................................33 14. Врящото гърне на нощна София..........................................................................34 15. Акцията срещу Ганди............................................................................................35 16. Под крилото на Илия Павлов................................................................................36 17. Първата борческа дискотека.................................................................................37 IV. Щури години..............................................................................................................38 1. Съчетания с бухалки................................................................................................38 2. Десант на курортите................................................................................................38 3. Развръзката...............................................................................................................40 4. На бой срещу братушките.......................................................................................40 5. Лято на „Дюните"....................................................................................................41 6. Завръщането на Васко Бореца................................................................................42 7. „Сътрудниците" в бой за лидерство.......................................................................42 8. „Шест без десет"......................................................................................................43 9. „Да падат дрехи и задръжки"..................................................................................44 10. Отмъщението на милионите.................................................................................45 11. Клане в дискотека „Джъмбо"................................................................................45 V. Ерата „ВИС-1”.............................................................................................................47 1. Бащите на ВИС........................................................................................................47 2. Ще ги познаете по некролозите..............................................................................48 3. Кръстника се преобразява във Вейдър..................................................................50 4. „Чушките" подлютяват новата бохема....................................................................50 5. Стреличките на Амур..............................................................................................52 6. „Щавене му е майката"............................................................................................53 7. Кървав спорт............................................................................................................53 8. Ансамблови съчетания............................................................................................54 VI. Югоембаргото - българският Клондайк..................................................................56 1. Златното руно...........................................................................................................56 2. В дебрите на югоембаргото....................................................................................56 3. Златен дъжд, чакан дъжд.........................................................................................57 4. Разведка с вид на ретрохипи...................................................................................58 5. Пачки с ластици за всеки........................................................................................60 6. Дискретна намеса на великите сили......................................................................60 7. Откриването на казино „Севастопол"....................................................................61 8. Луда надпревара.......................................................................................................62 9. Балканска топеница.................................................................................................63 2
  3. 3. VII. Кръв, любов и купони..............................................................................................64 1. Престъпбането на мярката......................................................................................64 2. Императорски пинизи.............................................................................................64 3. Сексбомба от „Плейбой" в обятията на Лъва........................................................65 4. Ерата „Мираж".........................................................................................................67 5. „Мираж" става съдебна зала на борците...............................................................69 VIII. Игра на войници......................................................................................................70 1. Среща с Мето Илиенски.........................................................................................70 2. Екшън с презервативи.............................................................................................70 3. Дарк имидж..............................................................................................................73 4. Първите пробойни в кораба на ВИС......................................................................74 5. „Аз съм Васил Илиев и думата си е моя!".............................................................75 6. Реваншът...................................................................................................................76 7. „Дай си сърцето на който искаш ти, но виното с отрова за мене остави!"........79 8. Полицията тича на място........................................................................................79 9. Двата лагера ръмжат................................................................................................81 IX. Война в навечерието на Нова година.......................................................................83 1. Заешко сърце и рязани уши....................................................................................83 2. Танц по ръба на истерията......................................................................................84 3. Преговори на високо равнище................................................................................85 4. Психаделика.............................................................................................................86 5. „И всички ние имаме сърца, и носим чувства святи - и бедни, и богати.".......87 6. Реанимация...............................................................................................................89 Х. Бомба в окото на империята.......................................................................................90 1. Васко в бункера на врага.........................................................................................90 2. Нова година в кръв...................................................................................................90 3. Обречена еквилибристика.......................................................................................91 XI. Гангстерска бойна......................................................................................................94 1. ВИС бие тревога......................................................................................................94 2. Кървава симфония...................................................................................................95 3. Преброяване на труповете......................................................................................96 4. Бегълците..................................................................................................................97 5. Мутри заседават в казино........................................................................................97 6. Кобрата проговаря за драмата на пионките...........................................................99 7. Точка на кипене......................................................................................................101 8. Битката пред „Севастопол"...................................................................................102 9. Политическите бисери..........................................................................................103 10. Конспирация около Кръстника...........................................................................104 11. Историческият гаф „Белите брези"....................................................................106 12. Пируетите на властта...........................................................................................107 13. Барльо от Абисин махала....................................................................................108 14. Сватбата на Бацата...............................................................................................109 Следва......................................................................................................................111 3
  4. 4. Неизбежният увод От едно издателство ми предложиха да напиша книга за загиналите босове. Беше преди около три години. Хвърлих се в мъчителни колебания и накрая се отказах. Изгубих една година на издателите. Смятах, че още е рано и не му е дошло времето. Издателите бяха прави - животът на избитите босове е затворена книга. Тя трябва да бъде написана и прочетена. Идеята реализира блестящо друга колежка. Преди година получих предложение от издателство „Милениум" да напиша биографична книга за покойните братя Васил и Георги Илиеви. Реших този път да „скоча". Приех, защото двамата са интересни и противоречиви личности. Бяха... На моменти крайни и в емоциите, и в делата си. Провокират бурни дискусии дори след смъртта си. Оспорвани, заклеймявани и фаворизирани - това са братята Илиеви. Двамата вече са минало. Главни действащи лица в историята на групировките. За добро или за лошо. Васил Илиев не го познавах. Срещала съм го по заведения и съм го наблюдавала. Нормално - братя Илиеви бяха обществена атракция. Познавах Жоро, но бегло. Впечатленията ми от него са от няколко срещи. Навремето, през 1995 г., ми беше дал първото си интервю. Това стана дни след убийството на брат му Васил. Тогава вътрешният министър Любомир Начев заяви, че ще го арестува. Георги беше минал в нелегалност от съображения за сигурност. Открих го чрез най-добрия му приятел. Интервюто беше публикувано във в. „Стандарт". Братя Илиеви са господари и жертви на най-екстремния психологически експеримент. Този да живееш в свят на контрасти и непредсказуемост. Какво се случва, когато две босоноги момчета от гетото стават милионери? Разкошът облива главите им със златен дъжд, но дали са готови за него? Бедните стават богати набързо. Готови ли са душите да асимилират контрастите? Каква е цената на милионите? Колко приятелства се израждат в предателства? Колко свещи трябва да палят? Колко костюма ще сменят за погребения? Над колко ковчези ще плачат? На колко сватби ще кумуват? Как се справят с раболепието на сервилните? Как преглъщат изменниците? Как живеят в сянката на медийния си образ? 4
  5. 5. На всичко това нямах отговор. Потърсих всевъзможни хора, докоснали се до тях. В тази книга проговарят известни босове, депутати, бизнесмени, треньори, борци, футболисти, артисти, стари тарикати. Ще „чуете" гласовете на певци и артисти. Говорят звезди от „ВИП брадър", кадри на ДС и настоящи ченгета. Срещнах се с над 40 души. Приятели и врагове на братята. Някои цитирам, други - не. Благодаря на всички, които ми отделиха от времето си. Реакциите на събеседниците ми бяха непредвидими. Някои казваха: „Да!" Когато трябваше да се чуем, не вдигаха телефоните си. Други пътуваха непрекъснато. Имаше хора, които уцелих в стресов момент. Бяха точни като швейцарски часовници. Отделиха ми толкова време, колкото трябваше. Реакциите на събеседниците ми бяха полюсни. От „Колко майки са разплакали" до „Те бяха модните икони на София". Беше интересно и трудно. Животът поднесе всевъзможните си провокации на братята. Сервира им ги в свръхдоза и дяволито изчака какво ще се случи. В краткия си маратон животът им предложи цялото си меню. Консумация, стрес, добро, зло, популярност - всичко на макс. Имат врагове, но имат и фенове. Дори симпатизантите им са разцепени на два полюса. Едните харесват Васко, а другите - Жоро. Често са ги противопоставяли. „Илиеви са цветни. Вкусни са. Бяха" - признава ми дори един от най- сериозните им врагове. И двамата братя притежават вродена харизматичност на лидери. Друг е въпросът как я вкарват в употреба. И дали самата харизма не ги проваля? Не настоявах за среща с тримата най-близки съратници на Васил и Георги Илиеви. Не исках да посипвам сол в раните им. Ако решат да говорят, ще ме потърсят. Не настоявах за среща и с Мая Илиева, вдовицата на Георги. Какво ли е да изпратиш на оня свят най-близките си? Какво ли е да продължиш напред? Ако реши, някой ден ще ме потърси. Преди време споделих пред моя приятелка и колежка с какво съм се захванала. Любимата ми журналистка, жената стил, каза: „Абе, Наде, то сега всички бълват книги. След като и мутрите прописаха..." Права беше, но не докрай. Дошъл е моментът криминалната гилдия да напише своите книги. Журналистите от моето поколение пишеха за Илия Павлов, Иво Карамански, Митко Бретона, Васил и Георги Илиеви, Поли Пантев, Иван Тодоров - Доктора. Сега времето е друго. То показа на сцената нови „герои". При цялата си противоречивост онези бяха лидери. Държавата каза: „Сезам, отвори се!" и ги пусна в пещерата със съкровищата. Следващото поколение лоши момчета не е така „цветно", както тяхното. Онези дори бяха узурпирали цялата фауна с прякорите си. Змии, жаби, пантери, глигани, гущери, плъхове... 5
  6. 6. Днешните обекти на кримижурналистиката изглеждат като бройлери. Носят семпли прякори от типа на Главата или бледнеят като Топлото. Безлични са. Предишните знаеха, че играят „лошите в страшния филм". Новите изглеждат непукисти. Неотдавна срещнах Дим Дуков на парти. Водещият на шоуто „Голямата уста" по Нова телевизия ми каза следното: „Към покойния Георги Илиев изпитвах емоция. Бяхме бизнес партньори. Чуя ли името му, се просълзявам. Ливвам питие на земята." Каза го и го направи. Емоция към братята показаха много хора, с които говорих. Други пък бяха контра. Така реших да напиша тази книга. В краткия си живот братя Илиеви живяха повече дори от лирическия герой на фолк парчето „И да имам 100 живота!" Надя Чолакова 6
  7. 7. І. Омагьосаният кръг 1. Затварянето на пръстена „СЪНУВАХ БРАТ СИ СНОЩИ. ГОВОРЕШЕ ЗА СРЪБСКИ оркестър. Свирел „страшно" и неуморно. На оня свят купонът не свършвал. Тръгвам към Кюстендил." Кратък е по телефона висаджийският бос Георги Илиев. Човекът от другата страна на линията е негов приятел. Привикнал е на словесната му пестеливост. Шестимата бодигардове на боса също. Жоро Илиев едва е затворил телефона, когато бронираните мерцедеси потеглят към Кюстендил. Излъсканите близнаци 5 600 с номера 3350 летят по пътя със скорост, достойна за екшън. Жоро крачи към гроба на брат си. Гардове го следват енергично през полето от кръстове. Вървят към монумент, тежък тон и половина. Стърчи като паметника на съветската армия. Жоро сяда край постамента на брат си. Пали цигара, после свещ. Прелива гроба с бутилка „Дъмпъл", вода и „Кока-кола". После мерцедесите го отвеждат. „През последния отрязък от живота си Жоро постоянно сънуваше Васко", разказва Емил Наков, шеф на футболен клуб „Локомотив", (Пловдив). - „Идваше често на гроба му. Усамотяваше се, после завърташе колите и заминаваше нанякъде." 2. Последната ваканция ЛЯТОТО НА 2005 Г., ХОТЕЛ „ДЮН" НА СЛЪНЧЕВ БРЯГ. НАЙ- шикозният хотел на Черноморието е сбъднатата мечта на Мая. Съпругата на Георги Илиев лично се заема с дизайна на луксозната хасиенда в черно- бяло с ефирни завеси и цветни градини. Президентският апартамент е последното убежище на Георги Илиев. Нищо в поведението му не издава, че изживява последното си лято. Той шета из плажа бсеки ден. Изглежда безгрижен като момче във ваканция. Излюпва се от стаята към обед. Минава през коктейл бара, където го забавлява дежурната свита от приятели. Играе карти. После обхожда плажа с ленена риза и спортен панталон. Този сезон босът е заложил на небесносиньото. Движи се с по двама-трима души охрана. Дал е „свободно" на другите си бодигардове. Докато Главния се шляе из плажа, те плуват. Когато е на кеф, Главния събира свита от веселяци на шезлонгите и привиква любимите си певци. Свирят му македонски песни на ушенце. Към бандата летят табли с текили, маргарити и дайкирита. Следобед Главния и двама бодигардове запърпорват с джетове към 7
  8. 8. яхтата. Тя отвежда боса в морската необятност. Понякога Георги Илиев е сам. Друг път - с шумна компания. За приключенията му в открито море се носят слухове за черен хайвер, шампанско, кока, скъпи модели и европейски лица от кориците на „Плейбой". Покритието между мълвата и истината ще остане неизвестно завинаги. Според негоби близки в последния отрязък от земния си живот той съзерцава купона отстрани. Отпива питието си със скептична усмивка. Всичко е вече видяно. 3. Пиршества в стил „Великият Гетсби" СЪРЦЕТО И ХОТЕЛЪТ НА ЖОРО СА ОТВОРЕНИ ЗА приятели. Светски персони, бизнесмени, прокурори, висши полицаи, политици, спортисти и красавици от кориците на списанията гостуват на Георги Илиев и съпругата му Мая. Денем из плажа на „Дюн" крачат здравеняци, заобиколени с мравуняци от охрана. Цели тумби манекенки се припичат на слънце. Не влизат във водата, за да не си развалят фризурите и гри- ма. Вместо кафе пият бяло вино със „Спрайт". Женичките на мутрите ги гледат надменно. Инстинктът им на хиени е заработил на макс. Застаряващите мутросъпруги се разграничават от мацките със златни тюрбани и раздиплени хитони на гръцки богини. Нощните купони на Жоро започват в италианския ресторант „Уно". Мъжете и жените от елита на ВИС вечерят на отделни маси. Не си продумват и отстрани изглеждат като непознати. После обикалят „Буда бар" и „Елефант", преди окончателно да се заформи компанията в „Домби". В малките часове мъжете и жените от „политбюрото" на ВИС се срещат отново в „Дюн". Скачат в джакузито под звездите или в басейна с инкрустирани мустачки на Салвадор Дали. После всички се шмугват под балдахините. Страстите напират. Режисьор на веселието е Главния. Както винаги. Единственият намек за надвиснала опасност са 12-те бодигарда. Изтукани като стражи върху покрива на „Дюн", гвардейците изглеждат комично на фона на джакузито и градината с екзотични цветя. Слънцето си играе със сенките им по целия плаж. „Жоро се чувстваше спокоен - казва негов съдружник. - Беше дал 3 милиона евро за последната предизборна кампания. Парите бяха разпределени между три водещи партии. Вярваше, че се е откупил и щракаше с пръсти." В първите дни на август 2005 г. популярен политик иска среща с Жоро Илиев. Двамата се виждат конфиденциално, без охрана. Политикът лобира за среща между Жоро и руснаци, които искат да изкупят хотелите му по Черноморието. Главния приема протежетата 8
  9. 9. скептично. За него хотелите са най-добрите „перачки" на пари от „другите" бизнеси. „Купуваме всичко! Двойно и тройно!" - ежат се като богатири руснаците. Босът не понася да му се правят на велможи. „Няма какво да говорим. С вас търговия не правя" - отсича Жоро Илиев и им показва гърба си. Руснаците настояват за нова среща след 10 дни. „Ще видим" - надува се босът и отлита с мерцедесите близнаци. В деня на преговорите руснаците се явяват „стегнати" с вратовръзки и костюми. Тяхната тържественост се изпарява, когато разбират, че босът ги е „ковнал" с артистична тенекия. По това време той завихря купон. Слънчев бряг е сцената, а Главния играе последния си спектакъл. 4. Сбогом на купона ТОЙ ПАК СЕ СЪБУЖДА СЛЕДОБЕД. СЛЪНЦЕТО ТАКА ЯКО Е напекло, че засилва снощния махмурлук. Купонясвал е до нокаут. Главния отмята леките завеси. Поглежда през прозореца. Долу на плажа цака карти обичайната свита - Боби Чакъров - Травестита, вечно зализаният Тони Конти и Сашо Пинокио, син на известна прокурорка. Жоро фиксира и дежурните по атракция - манекенките. Мажат телата си със слънцезащитно мляко в очакване да ги забележи. Приятели се обаждат на Главния. „Не съм разположен. Тия дни малко ще почивам" - пестелив е босът. Връзката му със света се изчерпва с рум-сървиза. Поръчва любимите си блюда - пиле на грил, пържени картофи, бира и кренвирши. Носят му купища вестници. Прелиства ги един след друг. Сърфира с дистанционното през сапунки. Кисел е. В следващите дни трябва да пази стаята и го очаква живот под карантина. Точно в разгара на купона. Малко след изцепката с руснаците висш полицай е изпратил неприятен сигнал до Жоро. Елитното ченге предупреждава Главния, че е „поръчан". Убийството му е планирано, а присъдата ще бъде изпълнена в някой от следващите дни. Не че не знае какво ще се случи. Знае. Но вече му е късно. Смъртта го следва като сянка от 10 години. Свикнал е с кошмарите. Обръгнал е на зловещи прокоби и упойки срещу страх. Ясновидките вече не омайват. Уискито също. Уморен е. Сетивата му са задрямали като след приспивателно. „Георги три дни не излезе от хотелския апартамент - спомня си Емил Наков. - Отказа от раз купоните. Нещо крайно нетипично за него..." 24 август 2005 година е. Остава ден до решителния мач на „Локомотив" (Пловдив) с „Белград" за европейските клубни турнири. 9
  10. 10. Емил Наков и босът отпрашват с яхтата. Тук са треньорът Едуард Ераносян и футболистът Георги Илиев. Двамата имат нужда да си изяснят отношенията далеч от любопитни погледи. Главния и Наков също се усамотяват. Босът на ВИС е сериозен и необичайно сдържан. Изглежда различен. „Има вариант утре да не дойда на мача. Затова си запиши в главата как да действаш." Инструктира го какви суми да шари при различните варианти на изход от мача. После се отплесва на философски теми. Нещо несвойствено за него. „Животът е като пътечка, Наков. Докато се обърнеш, е свършила." През последните години Жоро е със смесени чувства към родния Кюстендил. Честолюбивият дон се чувства прокуден от него. „Гледай спортът в Кюстендил да се развива. Обичам си селцето и това е! Наглеждай често майка, че много ги изживява нещата." Круизът приключва. Идва бодигард с гумена лодка. Трябва да отведе Главния до брега. „Бос, къде ти е охраната? Пуснал си ги цяло лято да се къпят в морето и да забиват гаджета..." „На който каквото му е писано!" - намига Жоро и скача в гумената лодка. 5. Умирай лесно ВЕЧЕРТА В ПРЕЗИДЕНТСКИЯ АПАРТАМЕНТ НА ГЛАВНИЯ нахлува момче от охраната му, бивш полицай. „Шефе, забрави за мача. Ще се опитат да те гръмнат. Гаранция. Информацията е проверена на 100 процента." Жоро неглижира новината: „Глупости. Спирам ти филмите, че се взе насериозно." Тази вечер той е решил да пропусне мача. Новият ден идва с нова емоция. Телефонът му не спира да звъни от сутринта. Всички са в треска преди мача. В „Дюн" се стоварва дясната му ръка Ники Цветин. От Варна пристига най-добрият му приятел Христо Асенов - Бацата. Цъфва Батето Славков с неизбежната си кохорта от „батета" и палячовци. Натам се е закандилкал и Ицо Стоичков. Очертава се грандиозна пиячка. Главния напуска убежището си, наконтен за победа. Очакват го мерцедесите му. Бившето ченге се приближава към Жоро: „След мача ще те изкарам от стадиона. Качвам те в стар москвич. Лягаш на задната седалка, покривам те с одеяло и се изнизваме." Босът вече е на друга вълна. „Чакай, чакай. Довечера ще запиваме" - казва небрежно Жоро и се засилва към стадиона. По време на мача отказва да седне във ВИП-а на „Нафтекс". Остава в обикновена ложа с още 150 гости. Нервен е. Гледа лошо и мълчи. На полувремето съска: „Тия ще загубят!" 10
  11. 11. Победа. Триумфът е най-сладката инжекция. Босът е полупиян от еуфория. Командва: „По конете!" и всички се юрват към колите. Бодигардовете го заграждат във формата на гъба. Отварят багажника. Вътре лежат 6 чисто нови бронежилетки. „Бос, дай да ти сложим една" - настоява охраната. „Аз да не съм някой маймун, бе?" - ежи се той. Намества се в мерцедеса с тузарски блясък. Колите спират в Слънчев бряг. Лятната вечер ухае на безкраен купон. В „Буда бар" нахлува Георги Илиев и веселяшката му тумба. Босът жонглира с двата телефона. Приема поздравления. Меки сепарета, хаус музика, летящи сервитьори и бутилки уиски, строени като гвардейци. „Ще се накиснем яко" - потрива доволно ръце босът. До него е любимият му сътрапезник Христо Асенов - Бацата. Двамата са състезатели в нощния живот и от години си оспорват първото място. Уискито е меко, влиза бързо. Жоро крачи към изхода с телефон на ухото. Говори с Емо Наков, който пътува към София: „Как си, брат ми? Изстрада я ти тая победа! Увеличавай премията УЖАСЯВАЩО! И мисля, че е редно да изпиеш с мен едно уиски." Трясък от падане на телефон. От този момент той ще боксува на „Ноу кънекшън". „Ноу кънекшън" с Георги Илиев. Босът вече го няма. Куршум в сърцето на недосегаемия. Убиецът слага точка на живота му в 23,34 ч. Георги е на 39 г. Отива си в свой стил. В сърцето на купона. С последна дума: уиски. Останалото са подробности. Картините след всички разстрели са еднакви. Истерия. Охраната се пръсва като живак. Мъжете залягат все едно търсят окопи. Плач, пресъхнали гърла, параноя. Колите реват с бясна скорост. Мутри в Спешна помощ. Болницата ври като клетка с ранени глигани. Кръвта на боса става магнит за полицията. Закъснели заграждения. Има ли значение дали убиецът е стрелял от 200 или 300 метра, след като вече го няма? Използвал е „Флоберка", 22-ри калибър, тип „Магнум". Намират я няколко часа по-късно. По нея няма отпечатъци. Още една досадна подробност. Защото година и половина след разстрела убиецът е безплътна сянка. 6. Ако можеше... КАКВО БИ ВИДЯЛ ГЕОРГИ ИЛИЕВ, АКО МОЖЕШЕ ДА ВЪРНЕ лентата на живота си в няколко мига? Малка спортна зала с миризма на гуменки и хормони. Решетки на затворническа килия. Отворена врата. Свобода. 11
  12. 12. Сватби като в „Кръстникът". Погребения като в „Кръстникът". Казино в Лас Вегас. Еротичен бар в Бразилия. Купи със забранени плодове. Римски нощи. Приятели в черната хроника. Мая - принцесата на живота му. Леля Венка - майка му. Мистър Хикс - палачът. Васил Илиев - братът. Когото винаги е смятал за по-доброто издание. 12
  13. 13. ІІ. Босоногите от гетото 1. Къща на плача ВХОДНА ВРАТА ОТ ТЪМЕН МАХАГОН ИЗОЛИРА ОТ СВЕТА леля Венка, майката на Васко и Жоро Илиеви. Тя живее в олющена панелка на ул. „Людмил Янков" 31 в Кюстендил. Изтърбушената кооперация показва колко бързо може да се извърви пътят между сиромашията, милионите и смъртта. Днес леля Венка обитава луксозна „бомбониера". Приживе момчетата са се погрижили да я накипрят. Има алуминиева дограма, италианска теракота, кожени канапета. Греят позлатени дръжки и полилеи с вид на фруктиери. Вероятно за средния кюстендилец интериорът е сбъдната мечта. За леля Венка това е къща на плача. Ранен следобед през април 2007 г. Звъня на вратата й. „Не ме закачайте, моля ви. Зле ми е" - простенва леля Венка. Гласът й е като на пиле, заклещено в човешка ръка. Открехва вратата през желязна верига. Лицето й се мярка за миг. Подпухнало е. Майката на босовете е с разчорлена коса. Има вид на мъченица. Тя и мъката се борят всеки ден. Леля Венка я полива с ракия. Понякога успява да я омаломощи. Тя е от жените, които плачат без сълзи. „Идете си. АЗ съм болна и наплашена жена. Сърцето ме боли. Думи не са ми останали." Вместо нея говори вратата. Махагонът е накачен с некролози. 2. „Излюпени" в гетото ВАСИЛ, ЖОРО И СЕСТРА ИМ МАРИЯНА СЕ РАЖДАТ В семейството на Невена и Андрей Илиеви - отрудени хорица със семпло битие. Първите години на децата се търкулват в Кресна. Там са корените на рода им. В края на 60-те години Венка и Андрей нарамват бохчите и хващат селския автобус за Кюстендил. Решили са да пробват късмета си в каймака на работническия град. Край тях топуркат хлапетата. Свиват гнездо във ведомствен блок на „стройрайона", където леля Венка вегетира и до днес. Бащата Андрей се цани за бачкатор в мина „Сажденик". Когато е първа смяна, денят му започва в три посред нощ. Става, за да застъпи първа смяна в 5 ч. Прибира се вкъщи преуморен. 13
  14. 14. „Андрей беше финяга. Хрисим и събран човек - спомня си негов приятел. - Винаги изтупан с дънки и спортно яке." След работа пуска котва в барчето на „културния деятел". Миньорът почти не говори. Мълчи и слуша в захлас впиянчените поети. „Поглъщаше всяка вечер по един седмак - 700 грама ракия. После си тръгваше така тихо, както и идваше" - спомня си приятелят му. Андрей изглежда патологичен в мълчанието си. Компенсира с обезоръжаваща усмихва. Все по-често попада във водовъртежа на битовия алкохолизъм. Леля Венка асистира с по едно-две малки питиета. „Андрей, като кажеше ракия, тя пристигаше - спомня си близък на Илиеви. - Често пъти фамилията нямаше какво да яде, но за ракия пари се намираха." Трите дечурлига спят в една стая. Интериорът е спартански - кушетки, черджета и печка „циганска любов". През 1976 г. Андрей умира тихо в компанията на бутилката. Леля Венка поема фамилията. 3. Борба с мизерията КРЪСТЪТ СЕ СТОВАРВА ВЪРХУ СЕМЕЙСТВОТО В ТЕЖЪК момент. Майката работи във фабрика „Марек". Става към 4 ч. Върви три километра и от 7,30 ч. се надвесва над шевната машина. Получава 60 лева на месец. Фабриката е неуютна, мирише на лепило. Леля Венка често взима пари назаем. Винаги ги връща. Васко, Жоро и Марияна наследяват дрешки и обувки от съседските деца. Сантиментални лелки ги черпят с пасти и захарни петлета. Васил поема ролята на бащата, макар че е само с година по- голям от брат си. Раздава го настойник. По онова време братя Илиеви каляват юмруци в момчешки банди. „Биеха се до кръв и не прощаваха никому - спомня си техен връстник. - Някой да ги погледне накриво, и скачаха. Свиткаха по 5-6 души едновременно. Не допускаха някой да ги накърни." Леля Венка записва децата да спортуват, за да канализира енергията им. Малката Мариянка е царица на батута. Мята се като маймунка, а треньорите й предричат бляскаво бъдеще. Един ден пада на глава и получава мозъчно сътресение. Леля Венка й забранява да спор- тува. На ход са момчетата. Поема ги треньорът Стойчо Иванов. „Васко беше в пети, а Жоро в четвърти клас. Бяха измъчени деца и плачеха много - разказва първият им треньор. - На тепиха даваха всичко от себе си. Васко беше трудолюбив и разумен, а Жоро изумяваше с талант. По 14
  15. 15. това време тренирах четири групи борци. Братята се открояваха на общия фон." Стойчо Иванов ги взима под крилото си. Храни ги в механата на Кюстендил. Дава им по 10 лева за спортните лагери. Обзавежда ги с екипи и маратонки. Още тогава забелязва, че и двамата искат да са номер 1. Васил тренира по два пъти на ден. Щом залата се изпразни, пристига отново. „Лампите са изгасени, а той блъска ли, блъска - разнежва се треньорът Иванов. - Васко беше сдържан, а Жоро - експлозивен. Прегърмяваше от най-малкото нещо." Братята хем се бият като съперници, хем се бранят от външния свят. Очертават се като лидери. По-късно и двамата стават шампиони на България. Жънат титла след титла. 4. Царете на тепиха ВАСКО ИЛИЕВ СТАВА РЕПУБЛИКАНСКИ ШАМПИОН ЗА пионери. Казва „чао" на гетото и пристига в София. Школува се в „Олимпийски надежди" при треньора Илия Печикамъков. Очаква го бляскава кариера в ЦСКА. „Васко не влизаше в категорията на неразумните. Беше стриктен, пълен отличник - връща лентата негов преподавател. - Отдаваха му се еднакво и литературата, и математиката. Печелеше олимпиада след олимпиада. Беше лаком за четене и поглъщаше внушителни количества книги." Всички от момчешката тайфа на Васко по-късно дефилират по страниците на вестниците. Стават лидери. За добро или лошо. В тумбата влизат покойният Илия Павлов, ексшефът на „Зора инс" Димитър Джамов, сикаджийският бос Младен Михалев - Маджо и варненският тартор Христо Асенов - Бацата. Повечето борчета са пришълци от провинцията, отраснали в недоимък. По онова време често гостуват в къщата на Илия Павлов на ул. „Граф Игнатиев" в София. „Спускаха се от „Дианабад" пеш и идваха у нас ожаднели и изгладнели - спомня си бащата на Илия бай Павел Найденов, по онова време домакин на „Олимпийски надежди". - Вкъщи имаше от пиле мляко - супи, мръвки, туршии, швепс, реванета. Ядяха и им плющяха ушите. Илия ги водеше с едни гърди - беше усвоил изкуството на хранене с двоен прибор... А Васко Илиев „кльопаше" пилето с лъжица. Веднъж им донесох два чувала с турски фъстъци. Опукаха ги до шушка. Тумбата все повече се множеше и домът ни заприлича на дядовата ръкавичка. Бяха вечно гладни тези момчета." 15
  16. 16. След ядене спортягите надуват ВЕФ-а. Препускат през туист, рокендрол, АББА и „Бони М". „Бързо възприемаха модните тенденции в танците" - уверява бай Павел Найденов. Той често дава пари на Илия за сладкарница с инструктаж: „Длъжен си да почерпиш и приятелите. Да не вземеш да се скриеш, да глътнеш бозата и да избягаш." Илия се подчинява. Веднъж се скарва с Васко за дреболия. Бъдещият бос на „Мулти" наплюва сандвича си, за да не му го вземе. После лакомо го изяжда самичък. Момчешките лудории са глътка въздух между изнурителните битки на тепиха. Васко е класик в категория до 68 килограма. Четири пъти става републикански шампион за юноши и младежи. Стълбата към големите победи го очаква. 5. Дивият ловец на приключения ПО-МАЛКИЯТ БРАТ ЖОРО ЗАПОЧВА В “ОЛИМПИЙСКИ надежди" с летящ старт. Борецът в категория 74 килограма няма равен на тепиха. Див и талантлив - така го описват съученици и преподаватели от ковачницата за спортисти. Разчита на вродения си чар. Панта и половина, непримирим враг на дисциплината. Бяга от час. Репчи се на преподавателите. Пише красиво като момиче, но не се свърта над учебниците. Сдушва се с най-лудите глави - боксьора Христо Фурмилов -Фурната от Добрич и Владимир Саръиванов. Години по-късно Саръиванов поема цялата отговорност за убийство, в което подозират Васко Илиев. Бяга в Латинска Америка, откъдето върти бизнеса на ВИС. По онова време триото е в епицентъра на всеки „пожар". Подозират го в разбиване на шкафчета и кокошкарски кражби. Веднъж членът на Политбюро Венелин Коцев разпуска спокойно в сауната на „Дианабад". Когато се облича, скача като ужилен. Часовникът му е изчезнал. Коцев пази трофея като зениците си, защото му е подарък лично от Тодор Живков барабар с дежурните целувки по двете бузи. Скандалът е грандиозен. Цялата база на „Олимпийски надежди" в „Дианабад" е преровена до шушка. Отнасят го „обичайните" заподозрени - Жоро Илиев, Христо Фурната и Владо Саръиванов. В шкафчетата им са открити крадени кожухчета и други дреболии. Татовият часовник не е намерен, но внася обрат в живота им. Така по средата на десети клас Жоро, Фурната и Владо изхвърчат с шут от „Олимпийски надежди" по подозрение в кражби. Заклеймени са завинаги. 16
  17. 17. Дивият борец Илиев пуска котва безславно в Кюстендил. Къса отраз със спорта и училището. Става общ работник на строеж. Черната овца дори не сънува, че някой ден ще господства над империя с милиарди. Към гастербайтера Жоро проявява интерес именитият треньор на „Левски" Стефан Кръстев, известен като бате Кефо. Неговите състезатели по класическа борба в старша възраст мачкат всички наред. „Левски" чупи рекордите, но бате Кефо има нужда от още нещо. Трябва му първична стихия като Жоро Илиев. Треньорът пристига в Кюстендил. Открива опърничавия борец на строежа. „Ей, Жоро, я не се затривай! Зарежи всичко и ела в „Левски" - увещава го треньорът. Дивият слиза от скелето. Старият и младият борец си стискат ръцете. 6. Към върха с лекота на пеперуда „С ПОЯВАТА СИ В „ЛЕВСКИ" ГЕОРГИ ИЛИЕВ СЕ НАЛАГА КАТО лидер. Всички му подражават. Независимо какво върши - добро или лошо" - това твърди треньорът бате Кефо. Около Жоро тутакси се заформя ядро от веселяци. Най-близките му приятели са Христо Фурната, Ивайло Вайка и Вальо Поптонев, бивш боксьор, рекламно лице на крем „Рунд". „Купонясвахме здраво - спомня си един от тайфата. - В 10. и 11. клас вилнеехме по дискотеките. Тогава най-актуалните места в София бяха бар „Дансинг ритъм", „Аквариума" и кафе „Театъра". Имахме по два лева в джоба, но се държахме като гъзари. Стихията ни бяха блусовете." Тайфата има ритуал - всяка неделя в „Магурата". Борците си поръчват задължителната мелба „Дипломат". В нея има всичко и струва само 2 лева и 5 стотинки. Момчетата от провинцията живеят в хотела на „Левски" до басейн „Спартак". „Жоро разби на пух и прах режимите - разказва негов приятел. - Всяка вечер изскачахме през прозореца и хуквахме по живот." Първата кръчма със сръбски оркестър на живо е в „Ловния парк". Жоро и тайфата му са абонирани за нея. Както и за диско маратоните с водещ Данчо Стълбицата. Още тогава Жоро е магнит за хубавелки. Пеперудите кацат сами в мрежите му. „Отдаваха му се всички спортове, които изискват физическа издръжливост - баскетбол, футбол, бокс - спомня си бившият борец Антон Луков, главен редактор на вестник „Черноморие". - Голямата му страст беше шахът. Макар и самоук, беше надарен с невероятен инстинкт." 17
  18. 18. По онова време Жоро Илиев има само един проблем - анархистичната си природа. Алергичен е към правилата и често го демонстрира. През 1983 г. дивият борец е разследван за кражба. Отървава присъдата. Но се откроява като честолюбив кибритлия с афинитет към битките. Треньорите го записват в механотехникума само и само да закърпи „средното". За Жоро училището е отсвирена губерния. Бута го неглиже. С чар припечелва някоя и друга бележка. Останалото е мъчение... С лекота на пеперуда лети към борческите върхове. „През ръцете ми са минали стотици борци, но никога не съм срещал талант като Жоро. Изумителна стихия! - разказва треньорът бате Кефо. - Беше висок за категорията си, но играеше виртуозно. Сякаш мускулатурата му беше от стомана. Щом излезеше на тепиха, залата притихваше. Омачкваше противниците си като пластелинови човечета. Приемаше победите естествено, сякаш му се полагат." В една тренировка дивият борец смачква Валентин Йорданов. Борецът в категория 87 килограма е с 13 кила по-тежък от него и няколко месеца по-късно грабва европейската титла. Момчетата на бате Кефо стават хит през 1984 г. На спартакиадата в Плевен „отстрелват" 5 златни, 4 сребърни и 2 бронзови медала. Изгрява звездата и на Жоро. Три пъти става шампион на България. Два пъти за юноши и веднъж за младежи. Златният медал на Балканиадата в Турция го прави герой. Пик за България е първенството между „Левски" и ЦСКА. По това време ЦСКА побеждава в свободния стил, а „Левски" - в класическия. Предстои да се реши отборната титла за мъже в последната среща. Оказва се, че един от големите шампиони на „Левски" Живко Вангелов е натежал и не може да „хване" кантара. Треньорът на отбора Борис Бутраков е принуден да направи разместване в категориите. Пуска двама юноши в състава на мъжете - Жоро Илиев и Антон Луков. Те печелят срещите и „Левски" става шампион. След състезанието Борис Бутраков държи реч: „Партийното бюро се събра и решихме да скрием от партията, че другарят Живко Вангелов не е успял да свали килограми." Речено-сторено. Момчетата ги бие хормона и са на съвсем друга вълна. Жоро Илиев и Антон Луков грабват премията от 50 лева. Профукват я геройски по дискотеките. През 1984 г. „Левски" има друга тръпка - МВР-адата в Будапеща. Там се стичат отборите от соцлагера. Жоро печели бронза. „Представихме се достойно и се видяхме в приключения - разказва Антон Луков. - Всички си накупихме блузки и сюртуци с надпис „Кока-кола". Модата в Будапеща повеляваше фланелките да се носят наопаки. Обърнахме ги веднага." 18
  19. 19. Жоро е едно от най-бедните момчета в отбора. Омагьосан е от витрините и мълви: „Кореком до Кореком!" По това време най-оборотният мачо от отбора е покойният Атанас Комшев. Заплюва си го фурията Габриела Сабатини. 7. Пеперудата изгаря в полет ТАЛАНТЛИВИЯТ ЖОРО ВЯРВА, ЧЕ ПОБЕДИТЕ ЩЕ ПЪРХАТ около него. През 1985 г. той се готви за европейско първенство. Заминава на лагер в Казанлък. Първенството минава без него. „Връщам се от Германия и чета вестник в самолета - превърта назад лентата бате Кефо. - Разбирам, че трети на европейското в катего- рия 74 кг е Георги Мазганов. А Георги беше безспорен титуляр. Сигурен бях, че ще стане шампион." Бате Кефо каца на софийска земя и разбира, че Жоро не е стигнал до първенството. Една нощ дивият борец драсва от лагера в Казанлък. Забива девойка и призори се докопва до леглото. Заспива и прекарва в нокаут следващия ден. Треньорът Петко Драганов го изритва от Казанлък. През 1985 г. Жоро става войник в спортна рота. После го пращат на лагер в Камчия. Борците се пръсват из десетината бунгала на „Левски". Всяка вечер купонясват в първото барче край брега. Пият хитовия за времето коняк „Слънчев бряг". „След две питиета в лятната жега бяхме „готови" - признава днес един от тумбата. - Жоро беше сърцето на купона." Във врата на дивия състезател диша екшън, който ще завърти живота му като пумпал. Една вечер „Слънчевият удар" омагьосва борците. Пръв сдава багажа техният съотборник Кирчо. Емва се към бунгалото с германка. Момичето е пламнало от няколко конячета. Двамата прекарват гореща нощ. Кирчо тръгва да я изпраща. Той и немкинята катерят стълбите на лагера. Срещат ги седем пияни „орунгели", изразява се днес експресивно участник в екшъна. Сред тях е и Жоро, гушнал в обятията си девойка. Германката е „джапнала" здраво. Вдъхновени от усмивката й, няколко борци я грабват на рамо. Примъкват я обратно към бунгалата. Забивачът Кирчо вдига ръце. Каквото има да става, ще става. Загорели борци нападат еуфоричната германка и си я прехвърлят един на друг. Упоената германка се търкулва през обятията им. Стартира групово изпълнение. Немкинята е пасивна като надуваема кукла. Хили се механично в алкохолния си полусън. През това време Жоро прави секс с родна хубавица, която е „ковнал" същата нощ. Изпраща я и се връща в лагера. Минава през 19
  20. 20. банята. Там е немкинята, която се къпе с леден душ. Двамата се заиграват. После се шмугват в стаята на Жоро. Границата между пиянска оргия и престъпление изглежда тънка като паяжина. По-късно целият съдебен процес се дирижира от свидетелски показания. Затова не е ясно доколко е обективен. И до днес участниците имат различни версии за случилото се в нощта на разгула. Повечето твърдят, че Жоро не е изнасилил германката. Той е само „черешката" на нощното приключение. Търсачката на силни усещания доброволно се е отпуснала в лапите на мъжищата от борбата. Така твърдят треньорите. Но доколко са обективни? Да надникнем и в тъмния вариант на случката. Изглежда грубовата, с нюанси на трилър: Кирчо и германката катерят стълбите на Камчия. Пресреща ги глутница пияни „кингконги". Борците грабват немкинята като агне и я заклещват в бунгалото. Следва грозна щафета. Последното „включване" е на Жоро. 8. Глави и хормони изтрезняват НЕМКИНЯТА СЕ ПРИБИРА В КЪМПИНГ „РАЙ" В ПЛАЧЕВЕН вид. Администраторката се шокира. Летовничката развързва език и обрисува оргията. „Това е изнасилване. Ако ги осъдиш, ще изкараш пари", налива масло в огъня администраторката. Речено-сторено. Полицейският на къмпинг „Рай" си плюе на ръцете и изстрелва телеграма до МВР. После хуква към лагера. За момчетата отговаря майор Янко Шопов, бивш световен и европейски шампион по борба. Като чува за „инфекцията", изтръпва от болка. Сякаш го бомбардират с топчета за пинг-понг. „Мачовците" се строяват на плаца в базата на „Левски". Вой на сирени. Милиция. Пристига и германката. Тя е запомнила, че първият „завоевател" Киро има татуиран кръст между двата пръста. Милиционерите му заповядват да си покаже ръцете. Кръстът е налице. Туристката сочи с пръст и останалите - Жоро, Росен, Гошко. Изобличава и Пенчо Младенов. По това време офицерът от Перник е единственият женен в групата. Някой ден той ще се впише като лидер във ВИС-1, но все още е мистър „Никой". „И аз бях!" - намърдва се между шамарите Пламен Сираков -Пампо. Шаш и паника. Образцовият Пламен е брат на футболиста Наско Сираков и син на Петко Сираков - първи шампион по борба на България и близък приятел на Тодор Живков. Заподозрените излизат пред строя. Нощните герои се гипсират като оловни бойници. След по-малко от час ги качват в камионетка. 20
  21. 21. „Момчетата потеглиха към ареста с вид на изпаднали германци. Едни бяха по шорти, други по джапанки - разказва свидетел на случката. - Най- нелепо изглеждаше Жоро. С наелектризирани къдрици, още мокър бански и набързо нахлузена тениска. Нищо чудно. Дежурният победител е туширан за пръв път. Ударът го изстрелва от тепиха. Шампионът пада. Твърде безславно за славолюбивия Жоро. Той знае, че е аут. Травмата е завинаги. Ще разбие психиката, както и живота му. „Ако не беше инцидентът, Жоро щеше да стане световен шампион - ядосва се бате Кефо. - Талантът на момчето обещаваше да покори света." 9. Сбогом на илюзиите ОРЕХЪТ СТАВА ОЩЕ ПО-КОСТЕЛИВ, КОГАТО ЛЪСВА, ЧЕ германката е дъщеря на шеф от ЩАЗИ. Озлочестената девойка е готова за отстъпление. Страхува се, че скандалът ще стане достояние на родителите й. Тя отказва да съди борците. Късно е за заден ход. Военен съд разнищва екшъна. Консулът на ГДР лично наблюдава делото. То предизвиква бурни реакции. Най-много буйства старият Петко Сираков. „От ярост заплашваше да застреля сина си - спомня си свидетел на събитията. - Беснееше, че е опозорил фамилната чест. Капката на позора преля с издънка на другия му син." По това време Наско Сираков е изключен от футбола. Заради нежеланието на стария Петко Боян Радев и други именити борци правят всичко възможно да спасят момчетата. Няма място за маневри. Късно е. Очертават се неизбежни присъди. Боксовата круша в съдебната зала е Жоро. Накисват го като инициатор. Другото е статистика: двама борци отнасят по девет години затвор. Трима по седем. Още двама по шест. Присъдата приклещва Жоро в менгеме: 11 години затвор при строг режим. За него времето спира. Пътят с белезниците е рамкиран. Отвежда го в Белене, после в Бобов дол. Дивият е в клетка. С нея започва и свършва хоризонтът му. 10. Уморените криле изсъхват ПРИСЪДАТА НА ЖОРО Е ВТОРИЯТ НОКАУТ ЗА ВАСКО СЛЕД смъртта на баща му Андрей. Борецът се усамотява в стаята на 21
  22. 22. „Олимпийски надежди". Удря стената с юмрук. Избива чивии на следващата тренировка. Изглежда психясал. Отстрани е необяснимо. Животът му е опънат като по конец. Изкарва шестица след шестица. Чете с жажда на приключенец. Наложил се е като един от добрите ни класици в категория до 68 килограма. Забива титли от воле. Веднъж е шампион за мъже на България. Четири пъти става победител за юноши. „Двамата братя сякаш бяха от различни родители - твърди техен приятел и обобщава: - Жоро имаше талант, а Васко - характер." Свижданията на Георги са рехави. Идват само най-близките му хора. Прави се на железен. В очите на бате Кефо изглежда така: „Отидох му на свиждане два-три пъти. Повтаряше едно и също като швейцарски часовник: „Няма проблем. Затворът е школа!" Познавах го отлично. Усещах как отвътре кипи." Лицето му е непроницаемо като восъчна маска. Не трепва нито мускулче. Първият треньор Стойчо Иванов също е дежурен по свиждания. Той, леля Венка и Васко Илиев заформят трогателно трио. Пробутват към пандизчията обичайните домашни милинки, тутманици, катми и тиквеници. Между Жоро и брат му прехвърчат искри. Треньорът Стойчо Иванов си спомня: „Гледаха се с мъка. Като зверчета в циркова клетка. Крепеше ги братството, но те не го осъзнаваха." В този момент Васко е яхнал гребена на вълната. Борецът е шампион на България във всички възрасти. Сякаш е колекционер на трофеи. Втори на балканиада, трети на европейско и пети на световно. Жоро се радва. С радостта на лъва, омаломощен в клетка. 11. Месомелачката ЖОРО СЕ РАЗВИХРЯ НА ЗАТВОРНИЧЕСКИЯ ТЕПИХ. ОКО ЗА око, зъб за зъб. Смила всеки, който се изпречи на пътя му. Стоманеното круше мачка поголовно. Понякога тръшва по три-четири „парчета" наведнъж. Дивият става тартор на затвора. В това време Васко Илиев е авторитет в ЦСКА. „Нагиздил" се е с чин офицер. Устремен е към поредното предизвикателство - олимпийските игри в Сеул през 1988 г. Намесват се „клубните интереси". В последния момент Васко Илиев изпада от списъка с участниците. Мястото му попълва Георги Караманлиев - Шивача от „Академик", сега треньор в Швейцария. „По ирония на съдбата Васко го побеждаваше във всички състезания - спомня си бате Кефо. - Шивача не можеше да му стъпи на малкия пръст. Времето беше такова, че конюнктурата надделя." Силният коз на Шивача е чичо по „върховете". 22
  23. 23. Новината на прецакания сервира треньорът Стойчо Иванов. „По това време Васко беше на лагер в Кюстендил. Готвеше се за олимпиадата - разказва Иванов. - Поднесох му „сюрприза" по най- фасулския начин: „Васе, преебаха те, щото на Шивача чичо му е по върховете." „Тренер, приключвам официално със спорта" - отсича Васил Илиев. 12-годишната му кариера приключва за миг. Тази вечер е последната в лагера. Борците са на купон в столовата. Глътка веселие преди олимпиадата в Сеул. Вечеринката пропуска само Васил. Борческата тумба нахлува в спалното със смях и закачки. В един миг всички млъкват. Леглото на Васко Илиев е празно. Както и шкафчето му. Борбата месомелачка вече се върти без него. 11. „Усмивки от старите ленти" КАТО ВСЕКИ РАННО СЪЗРЯЛ МЪЖ, ВАСКО ИЛИЕВ СЕ ЖЕНИ. Избраницата е Мариета, детската му любов от Кюстендил. Докато той мачка борците, тя блъска като дискохвъргачка. Девойчето е красиво и съхранено. Мариета е погълната от спорта до педантизъм. Радва се на успех, а тялото и волята й са корави като цимент. Сватбата е комсомолска. Минава в тесен кръг. Треньори, роднини и учители са ВИП-ът на събитието. В снимките от семейния албум липсва само Жоро, който е в затвора. Семплата сватба е в ресторант на „Балкантурист". Порционът включва мешана салата, ролца по чешки, пиле на грил, пържени картофи, бонбонена мелба и шоколадови скалички. Поливат ги с лимонада, бира и „Кока-кола" в малки стъклени бутилки. Соц отвсякъде. Бракът ще го надари с Ивона - единствената дъщеря на Васил Илиев. И ще бъде изконсумиран бързо. Ще го удуши лавината на времето. Тогава не знае и танцува „дивашки" туист с любимата. „Еднакво вредни са и излишеството, и недостигът!" Конфуций 23
  24. 24. ІІІ. Бандите на София 1. Шампион на улицата „ВАСКО ИЛИЕВ ПРЕГОРЯ, СЛЕД КАТО НЕ ГО ПУСНАХА В СЕУЛ - щрихира го треньорът бате Кефо. - Идеализмът му беше съкрушен. Шампионът задраска миналото си и излезе на пътя. До момента беше живял със стипендия от 30-40 лева на месец. Тези пари се изкарваха за половин час на улицата." Преображението на 22-годишния терминатор от тепиха става за дни. Васил Илиев вече е Васко Бореца. Оформящият се ъндърграунд го лапва като топъл хляб. Лошото момче става „хъш" в Будапеща. Поглъща го банда, известна с „тьомнами делами". Занимава се с чейндж, измами, грабежи и кражби на коли. Мозъкът е покойният гребец Иво Карамански. Десетина години по-рано той дебютира във валутните врътки и контрабандата. Другият лидер е старият тарикат Димитър Тодоров - Митко Бретона, застрелян през 2005 г. Двамата с Карамански са братя от улицата, където въртят алъш- вериш със злато, сребро, картини и гоблени. Бретона е хиена и ненадминат побойник. Бръмчи на корекомски измами. Успива баровци, които имат незаконна валута. Представя се за син на „голяма клечка" и предлага той да напазарува вместо тях. Наивникът „инвестира" в Бретона и доларите му се изпаряват. В унгарския период бандата на олимпийците се отчита на Бретона и на Карамански. Васко отива при старите бойни другари от борбата - Христо Асенов - Бацата, Петър Загорски. Там е и покойният Атанас Комшев. Много е оборотен заради една история от миналото му. Носи се легенда, че шампионът от олимпиадата в Барселона пронизал сърцето на тенисистката Габриела Сабатини. Тя дори искала да се омъжи за него, но Комшев се направил на интересен и надменно я отрязал. За всички тях медалите, имената и звездните мигове вече нямат значение. Славата е сянка от миналото. Сега са с качулки на анонимност и нямат нищо общо с Робин Худ. Настоящето е грубо и изпълнено с адреналин. Няма далечни победи. Има тук и сега. „Не случайно гръбнакът на бандитската група се състоеше от борци - смята един от тях. - Всички са индивидуалисти. Не умеят да дават на заден. Винаги готови за битка. Единни като секта." В Будапеща Васил преживява драматична адаптация. Свикнал е да постига целите си с режим и „магарешко" упорство. Улицата изисква 24
  25. 25. други качества. Той не е отявлено агресивен като брат си Жоро... Непривично му е да се забърква в побоища и да пали скандали. Вписва се в бандитския свят благодарение на ината си. Първите удари са мъка. После тръпката на хайдутлука му допада. Както и насладата да си неуловимият хъш. В епизода „Будапеща" Васил Илиев дели една стая с Иван Стаменов - Жабата. Съквартирантът му е елитен измамник. По-късно деградира като хероинов наркоман и загива след побой. Жабата му става учител по врътки с валута. Отваря го и на друга далавера. Докато балъкът сменя парите, Жабата му пробутва „куклата" - фалшива пачка с пълнеж от хартия. Васко тушира наивника. После с Жабока и паричките бягат надалеч. Митко Бретона, Васко Илиев, Атанас Комшев и Христо Асенов -Бацата оформят бойното ядро на бандата. Остриетата са недосегаеми. Васко се прочува като виртуоз на крадените коли. Става разправия на мост в Будапеща за неиздължени пари. Тя прелива в стрелба между „свои". Убито е момче от Варна. По-късно мнозина твърдят, че го е ликвидирал Васко Бореца. Това обаче остава недоказано. Не е изключено този слух да е само пъзел в легендата, която се създава около него. В разгара на „турнето" той и Карамански се скарват люто. „Знам от Иво, че го е пипнал в издънка - разказва колоритният Мишо Царя от Кърджали, верен паж и приятел на покойния Карамански. - Васил не е отчел фордче кабрио. Иво побеснял и го ритнал от играта." И Васко Илиев, и Иво Карамански са мъртви. Причината за разрива остава в тях. Изглежда нелогично да са проявили такава дребнавост. Разривът обаче е факт. Една сутрин Жабата открива, че леглото на Васко е празно. Отлетял е и куфарът му. Унгарското турне е затворена страница. 2. Васко Бореца яхва магистралата „СВОЙ СРЕД ЧУЖДИ, ЧУЖД СРЕД СВОИ." ЗАГЛАВИЕТО НА култовия руски филм пасва идеално на първите му „магистрални дни" край мотел „Божур". Пропити са с екшъни. Пътят среща Васко Бореца със старите приятели от спорта. Мутирали са в мутри. Както и той. Довчерашните изпълнители вече „продуцират" правилата. Те работят безотказно, защото са неписани. Старите приятели не са същите. Както и той. Шампионът почва на чисто. Предстоят му битки за авторитет. „Беше влязла в сила схемата на перестройката - разказва Васил Урумов - Чико, бивш политзатворник и собственик на комарджийници. 25

×