PDF file for types of knives. Фаял с информация за видовете ножове.

1. 1
Цветан Диковски – съставител
НОЖОВЕ,
НОЖЧЕТА,
НОЖИЩА
Файл за четене завършен през 2018 година

2. 2
НЯКОЛКО ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ СЪСТАВИТЕЛЯ
Благодаря на многоуважаемия читател, който си е направил труда, да
отвори този файл. Именно файл, а не книга и не изследване.
Информацията поместена тук е събирана основно из интернет и не
претендира за неприкосновен авторитет. От своя страна винаги съм
смятал за книга текстовете на хартиен носител. За да се напише книга по
темата, се иска много повече труд, ровене из библиотеки, четене,
обикаляне по музеи и пр., което при сегашния ми начин на живот, не мога
да осъществя. Искат се защитени авторски права за снимките, което при
настоящите условия, няма как да спазя. Оправдавам се с това, че
начинанието не е комерсиално, което си е самата истина.
Защо събрах тази информация: Преди година и нещо имах удоволствието
да прочета бестселъра на многоуважаемият Карстен Боте “Книга за
ножовете”. Това, което остави празнота в съзнанието ми беше раздела за
видовете ножове. Бяха изброени само малко повече от десет. Съгласен
съм, че ако трябва да се изброят всички видове, само за камите, кортиците
и кинжалите ще трябват поне две дебели енциклопедии. Тогава реших да
поразровя из необятния виртуален океан и да се “пообразовам”. Не съм
нито специалист, нито експерт, просто обичам хубавите инструменти, в
това число и хубави ножове. Информацията във файла събрах за лично
удовлетворение, но с удоволствие съм готов да я споделя с всички, които
се интерсуват.
Постарал съм се да използвам като източници всичко читаво попаднало
ми в глобалната мрежа, като съм превел доста неща от достъпния ми
руски език и много малко от английски. Избягвал съм да ползвам форуми,
защото там често се водят диспути и то не винаги от най-квалифицираните
специалисти.
Убеден съм, че много читатели ще ме апострофират, ще кажат, че има още
какво да се допълни, че някъде нещата не са съвсем точни или
информацията е твърде оскъдна. За някои от ножовете сведенията с които
се сдобих бяха буквално два три реда.
Работата ми отне два или три месеца, като допълвах всеки ден по малко.
Установих, че информацията за ножовете е свързана с история, география,
етнография, общи знания за някои занаяти, че за да пише човек по темата
трябва да има доста богата обща култура. Има модели ножове, които
много си приличат помежду си, например ножовете на северните народи,
ножовете на народите от Средна Азия и пр. Има уникални ножове,
характерни само за определени етнически групи. Има ножове, които се

3. 3
класифицират като етнически, национални – свързани с определен народ,
географско местонахождение и пр.
Държа дебело да подчертая, че не правя реклама на никоя марка, тип
или разновидност нож. Всичко е само с познавателна цел.
Надявам се, информацията събрана тук да ви бъде интересна и да
извлечете максимална полза от нея. Предварително се извинявам за
машинописни грешки и пропуснати запетаи! Приятно и ползотворно
четене!
ЩО Е ТОВА НОЖ?
Със сигурност няма човек, който да не знае, какво е нож, никога да не е
виждал нож и да не е ползвал нож. При все това мисля, че би било
полезно да се стъкми някакво определение. Нарицателното нож се
употребява за части от инструменти и машини: стругарски нож, нож за
месомелачка, нож за абрих и пр.
И така: ножът е режещо приспособление, което се ползва като
инструмент или оръжие, с древен почти колкото човешката
цивилизация произход и също толкова дълга история. Състои се от
плоска планка наречена клин, /днес се прави обикновено от метал/ с
режещи остриета и ръкохватка /дръжка, чирени/.
КОНСТРУКЦИЯ НА НОЖА
Основните елементина ножа са клин /1/ и ръкохватка /дръжка,
чирени//2/.
На някои само толкова им е достатъчно, но все пак нещата не са чак
толкова прости. По-голямата част от ножовете имат и връх /3/. Заточената
страна на клина е острие /4/, което се оформя от един или два скоса /5/.
Противоположната страна на острието е гръб /6/. Гръб липсва при
двуострите ножове от типа на камите и кинжалите. Много от ножовете

4. 4
имат жлебове /7/ или на тяхно място релефни изпъкналости. Първите се
правят според някои за изтичане на кръв при ползването им като оръжие,
а според други мнения просто за олекотяване. Респективно релефите имат
за цел да направят ножа по-устойчив на странично огъване. При повечето
от ножовете има в основата до ръкохватката незаточена част – рикасо /8/.
При извършване на по-фини дейности, там може да се постави показалеца
за по-добър контрол над острието. Много от ножовете имат между клина
и ръкохватката метален гард /9/, който предпазва пръстите от
приплъзване при промушване, дране на животни и др. Ръкохватката се
прави от различни материали, дърво, рог, синтетика и др. Формата й е
максимално ергономична и прилепваща към ръката. При много ножове
краят на дръжката завършва с метална тапа. В други случаи има отвор за
промушване на шнур или верижка /11/. Ръкохватката в по-голямата част
от случаите се прикрепва към клина с нитове или винтове. Има и още
локуми за разтягане като вторичен скос, коремче на острието и пр., но
това може да се прочете на много места в Мрежата из специализираните
сайтове за ножове.
КАНИЯ
Най-важният и най-необходим аксесоар към ножа е канията, някои я
наричат калъф, ножница и пр. Има различни версии на кании от дърво,
кожа, метал и синтетични материи. Има кании с обков и други видове
украса, има и най-прости и невзрачни ножници. Просто нещо трябва да
пази притежателя на ножа от острието и върха му, когато той не се ползва.
Повечето кании имат ухо за закачване на колан, но може да бъде
верижка, кожена каишка или друго приспособление със същото
предназначение.
ВИДОВЕ НОЖОВЕ
Може да се каже, че съвършената класификация на ножовете е
невъзможно дело поради голямото разнообразие от приложението,
формата, материалите и т. н. Това, което събирам в този файл е преди
всичко за лична употреба.

5. 5
Видове ножове според материала, от който са изработени:
Убеден съм, че ще се намерят специалисти, които ще кажат, че списъкът
може да се допълни. Искам да спестя на читателя “лекцията” по теория на
металите, относно стоманите, които се използват за изработка на ножове.
Не искам да дублирам писаното в книгата на Карстен Боте, който на
разбираем език е обяснил, как и от какво се правят ножове.
Ножове от кост и рог. Антикварният нож на снимката по-горе е от кост на
щраус изработен в Папуа Нова гвинея и е ползван като оръжие през XIX
век.
Дървени ножове. Ножът на снимката по-горе е от бамбук – съвременно
производство с оплетка от паракорд.
Каменни ножове. На снимката по-горе – съвременна версия на нож с клин
от обсидиан – красота и удобство за ценители.

6. 6
Медни ножове. На снимката по-горе – кинжал изцяло изработен от мед –
съвременна реплика.
Бронзови ножове. На снимката – съвременнно изработен нож с острие от
бронз.
Железни ножове. На снимката – антикварен, железен, индиански нож.

7. 7
Ножове от дамаска стомана /damast steel/. На снимката по-горе –
съвременен нож с клин от дамаска стомана и рогова ръкохватка.
Ножове от булатна стомана /bulat steel/. На снимката съвременен ловен
нож с клин от булатна стомана.
Ножове от карбонова стомана /carbon steel/. На снимката кухненски нож с
острие от карбонова стомана.
Ножове от неръждаема стомана /stainless steel/. На снимката горе –
съвременен кухненски нож с острие от неръждаема стомана.
Ножове от ламинирана стомана /laminated steel/. На снимката – шведски
нож с острие от ламинирана стомана.

8. 8
Ножове от въглеродна стомана: На снимката по-горе занаятчийски нож от
въглеродна стомана.
Титаниеви ножове. На снимката по-горе водолазен нож с титаниев клин.
Керамични ножове /ceramic knives/. На снимката марков, керамичен,
кухненски нож.
Ножове от пластмаса и други синтетични материи /plastic knives/. На
снимката по-горе се вижда марков пластмасов нож.
Основни видове ножове:
Ножове с фиксирано острие. Най-древните и разпространени видове
ножове са тези, при които клинът е здраво и неподвижно закрепен към
ръкохватката. Начините на закрепване са се променяли през вековете –
привързване, залепване, вклиняване, занитване и пр., но като вид ножа си
е същия. Като най-здрави и ефикасни се смятат ножовете full tang /цял
клин/, при които клинът и ръкохватката са от една цяла пластина, на която

9. 9
от двете страни се закрепват чирените на ръкохватката и гарда, /в случай,
че моделът предвижда такъв/.
Сгъваем нож – Нож с подвижен клин, който със завъртане под ъгъл
приблизително 180 градуса се прибира в гнездо на ръкохватката. Като
конструкция се появяват доста по-късно от ножовете с фиксиран клин, но
археологически находки доказват, че сгъваеми ножове е имало в древния
Рим. Предимството им са по-малки габарити и се смята за относително по-
безопасен. Формата и стоманата на клина варират според
предназначението. Има варианти, предназначени за оръжие, има и
такива, които са функционален инструмент. Клинът в повечето случаи е
едноостър, а понякога има и частично заточване откъм гърба. Възможни
са варианти с “танто” острие при сгъваеми, тактически ножове. Може да
бъде гладко заточен, но има и варианти с изцяло или частично серетирани
остриета. Подвижното острие притежава плитък жлеб или пъпка, с
помощта на които се отваря ножа. Първоначално ръкохватките са били от
дърво, кост или рог, но днес има и голяма разновидност от метал,
текстолит, пластмаси и гумирани материи. При ножовете с подвижен клин
е предвидено заключване против самоволно затваряне по време на
работа. Така се срещат: линейно заключване /liner lock, frame lock /,
беклок /back lock/, заключване с подвижен щифт /axis lock, arc lock, plunger
lock/, заключване с пръстен /муфа/ /ring lock, clasp knife/.
Видове ножове според формата на клина:
Normal straight – Най-разпространената форма на острие – извито към
върха и прав гръб. Среща се при най-различни ножове от кухненски до
бушкрафт ножове.

10. 10
Clip point – Извито към върха острие и скосявъне откъм гърба. Скосяването
най-често е извито, но може да бъде и право. Скосеният гръб в някои
случаи може да бъде и заточен. Формата е подходяща за бойни и
тактически ножове, но също и при ножове за живот сред дивата природа.
Drop point – клинът е с острие, което се извива към върха, но има и
снижаване на линията на гърба по правило гърбът не се заточва. Ножове с
такава форма се ползват основно като инструмент и за лов.
Spear point – Асиметричен клин със скосен гръб, който е частично заточен.
Форма характерна за част от съвременните бойни и тактически ножове,
тъй като не е необходимо да се обръща ръката при нанасяне на удари.
Dagger – Двустранно симетрично заточен клин. Характерен за камите и
кинжалите. Във всички времена е предназначен за използване като
оръжие. Днес с такава форма са някои байонети и бойни ножове, а също
така и парадни кортици.
American tanto – Предимството на “танто” ножовете е, че запазват
ширината на клина почти до върха, което повишава неговата устойчивост.
Американското танто се прилага основно при тактически ножове и се
характеризира и с едно понижение откъм гърба.

11. 11
Japanese tanto – Родината на “танто” клиновете е Япония. За японското
танто е характерна съвсем лека извивка близо до върха към гърба. При
японските ножове предназначението може да бъде и за оръжие, и за
инструмент, но нож предназначен за оръжие, никога не се ползва за
битови нужди.
Kukri point – Непалското кукри се характеризира с извивка на клина
надолу към режещото острие. Предназначен за нанасяне на разсичащи
удари. Предназначен за оръжие, но се прилага и при някои съвременни
фабрични видове мачете.
Trailing point – Клинът е извит към гърба на ножа. Характерен за някои
национални ножове.
Talon – Клин с дъговидно извито острие и също така дъговидно извит гръб.
Конструкцията е характерна за малайските ножове карамбит, днес
популярни като орлов нокът или тигров нокът.

12. 12
Needle point – Клинът е симетричен, като формата се приближава до
игловидната. Среща се при кинжали и други хладни оръжия. Подобно
изпълнение на формата се използва рядко, поради опасността оръжието
да се заклини при триене в кост.
Sheepfoot blade – Клин с отсечен или рязко извит към върха гръб и право
острие. Формата “овче копито” или поне приблизително подобие се
оформя от извития гръб. Влиза в употреба при кухненски ножове за
рязане и раздробяване.
Wharncliffe – Клин с плавно извит към върха гръб и право острие. По-
подходящ за инструмент, отколкото за оръжие.
Spey point – Клин, при който острието е право и в предната част се извива
към върха. Гърбът се спуска рязко в предната част на клина надолу.
Моделът се ползва при ножове за дране и някои модели сгъваеми
ножове.
Dao blade – Клин с извито надолу острие, който отсечено се спуска от
гърба към върха, като отрязан. Подобна форма е характерна за ятагани и
други подобни оръжия.

13. 13
Nessmuk – Клин с извито към върха острие и почти симетрично извин
нагоре гръб. Свързан с името на американския трапер Джон Сиърс.
Прилага се при бушкрафт и ловни ножове.
Представяне класификация на клиновете според формата. Илюстрацията
по-горе е копирана от сайта: http://www.knives-reviews.eu.
Към тази класификация можем да добавим ulu knife blade – форма
характерна за ескимоските ножове улу. Клинът е изработен с полукръгла
дъговидна форма на острието или форма на сегмент от кръг. Ръкохватката
се разполага успоредно на режещата повърхност. Използва се за
обработка на месо и кожи.
С изложеното по-горе класификацията на видовете остриета далеч не
свършва, но това в общи линии е основното.
Видове ножове според сечението на клина и скоса /convex/ при
заточване:
1 – Клиновидно /триъгълно/ сечение до гърба на клина – плоско
заточване;

14. 14
2 – Клиновидно заточване – подобно на първото, но триъгълното сечение
не стига до гърба на клина, така ножовете са по-малко износоустойчиви;
3 – Вдлъбнат скос – при него се достига висока степен на острота на
режещата повърхност;
4 – Изпъкнал скос – подходящ за ножове използвани за разсичане,
острието е по-устойчиво на натоварване;
5 – Заточване с вторичен скос – освен триъгълното заточване се прави
вторичен скос на режещата повърност.
Разбира се има и други форми: с вторичен скос, едностранно заточване,
при кинжалите ромбоидно, шестоъгълно сечение и пр., но това са
основните и най-често прилагани.
Видове ножове според типа на острието:
Ножове с гладко острие:
Това са по-разпространеният тип ножове, при които режещата повърхност
е гладка. На снимките по-горе се виждат две разновидности на гладки
остриета.
Ножове със серетирано острие:

15. 15
Повърността на острието при серетираните ножове е назъбена,
вълнообразна, трионообразна и пр. На снимките по-горе са показани само
три от разновидностите серетирани остриета. Смята се, че са по-добри за
рязане на колани, въжета, синтетични материи, както и специалните
ножове за хляб. Съществен недостатък е, че заточването им е по-сложно, а
самият процес изисква повече умения и специални точила.
Комбинирани ножове:
Третият вариант е ножове, при които част от острието е гладка, а друга
част серетирана. Целта е комбинация преимуществата на двата типа
ножове в едно. Един пример е поместен на снимката по-горе.

16. 16
КРАТКА АЗБУЧНА КЛАСИФИКАЦИЯ НА НОЖОВЕТЕ СПОРЕД ПРОИЗХОДА,
ФОРМАТА И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ
Аборигенски нож – До откриването на континента Австралия през XVII век,
нейните обитатели – аборигените все още не познават обработката на
металите. Затова и ползваните от тях ножове са от кремък или обсидиан.
Поради някои конструктивни недостатъци на тези материали, не можем
да очакваме ножове с дълги клинове. Клиновете са къси, със сърцевидна
или копиевидна форма, а към тях се прикрепва най-често дървена или
костна ръкохватка. Тя може да се привърже с подръчни материали или да
се залепи с устойчиви твърди смоли. От дърво и кожа са правели кании за
тяхното носене. С настъплението на колонизаторите сред туземците
навлизат металните ножове във всичките им разновидности.
Автоматичен /сгъваем/ нож – Сгъваем нож, при който, натискането на
бутон привежда в действие пружинен механизъм и острието се отваря
/изхвърля/. Както при всички сгъваеми ножове, клинът се прибира в
гнездо, специално проектирано в ръкохватката. При единия вариант

17. 17
острието се изважда, като се плъзга напред. При втория, се отваря, като се
изхвърля настрани. Клинът може да бъде двуостър, симетричен, но може
да бъде и едноостър. Покритието на ръкохватката може да бъде различно
– дърво, текстолит, пластмаса, гумирана материя и пр. Мнозина го смятат
за ефикасно оръжие, защото може да се носи скрит, а острието му бързо
да влезе в употреба. Като такова го употребяват невръстни и хилави,
улични гангстерчета, които разчитат на числено превъзходство и
респектиращия вид на извадения нож. В определен период по-скромни
верси и на автоматичен нож са били популярни сред дамите на Запад,
защото им спестявали риска да си счупят маникюра.
Айкути /японски кинжал/ – Тъй като в японския кодекс Бушидо не се
позволява поваленият на земята противник да се убива с меч, за тази цел
самураите използвали айкути. Той се смята за нож, в отличие от катана и
вакидзаси. Характирно за него е отсъствито на гард. Преходът е метален
ръб или изтъняване на самата ръкохватка към острието. Едноострият клин
е извит към върха в характерното танто острие. Дължината му достига до
30 сантиметра. Общата дължина на ножа достига до 50 сантиметра.
Класическите ръкохватки за този тип нож са гладки или с разкошна резба.
При някои върху дървото е обтегната кожа от скат. В много редки случаи
дръжката е с оплетка. Канията се оформя като продължение на
ръкохватката. Елементите на кинжалите се изработват от такива
материали и по такъв начин, че изглеждат стилистично еднакви, като един
цялостен блок. Линията на снадката е почти незабележима. И
ръкохватката, и канията са от полирана дървесина или кост. Липсват
всякакви метални детайли. Самураите са го носели на пояса, наред с
мечовете. По-малките кинжали са можели да се използват като тайно
оръжие и да бъдат скрити в ръкава на кимоното, в пазвата и на други
места. След приключване епохата на войните след началото на XVII век,
айкути се превръща повече в произведение на изкуството, отколкото в
употребявано оръжие.

18. 18
Ампутационен нож – Ампутацията е една от първите хирургически
манипулации преди появата на анестезията. В Древността и
Средновековието по този начин са отстранявани увредени или ранени с
оръжие крайници. Прилагана е най-често при гаргрена. Имало е и много
случаи на ампутация на крайници като правово, законово наказание при
извършване на определени престъпления. Прерязвани са меките тъкани –
мускули и кръвоносни съдове, костта се е прерязвала с трион. Накрая
раните тъканите и срезовете се зашиват. Ампутационният нож е
хирургически инструмент използван за ампутация на крайници и при
аутопсии. Състои се от дълго острие с прави режещи ръбове и масивна,
често удебелена ръкохватка с тясна шийка. Ширината на острието,
съпоставена с дължината не е голяма. Ножът е едноостър, заточен до
бръснеща острота. Режещият ръб плавно се извива към върха. Понякога
има лека дъгообразна извивка вкопана откъм гърба. Има разновидности
на ампутационни ножове според вида на извършваната операция: на
Листън за гилотинна ампутация, на Катлин двуостър също за гилотинна
ампутация, на Лангенбек за пластични ампутации, на Вирхоу, с който
могат да се отрежат всички тъкани с едно движение и в една плоскост до
костта. Повече от ясно е, че тези ножове не намират приложение извън
операционните зали. Изображение на ампутационен нож на снимката по-
горе.
Апсуа хузба – Традиционен нож на Абхазия с вековна история.
Първоначално е бил разпространен сред пастири и ловци. Носели са го от
лявата страна на пояса в специални кании. Впоследствие започва да се
използва като касапски нож за клане на домашни животни, както и за
последващото им разфасоване. Дължината на клина достига до 25
сантиметра, ръкохватката е около 12 сантиметра, дебелината на клина е
не по-малко от 3 милиметра. Той е едноостър извит към върха, с прав
гръб. Ръкохватката по правило се изработва от рог /бик, елен, тур и др./.
Тя е с кръгло и леко сплеснато сечение. На гърба на дръжката има метален
пръстен с прикрепена към него каишка за по-лесно изваждане от канията.

19. 19
Канията също е уникална и се изработва от дърво и кожа. В нея влиза
почти целия нож заедно с ръкохватката. Апсуа хузба е уникален нож, за
изковаването на който ковачите са се подготвяли като за истински подвиг.
След сложни ритуални действия, строга диета, молитва и въздържание,
ковачът се умивал с изворна вода и едва тогава пристъпвал към
изготвянето на ножа.
Атаме /athame/ ритуален кинжал – Ритуалният нож атаме е атрибут от
арсенала на вещици и магьосници и се използва от тях в магическите
практики и ритуали. С него те управляват енергиите, начертават защитен
кръг преди магическия ритуал или някакъв магически символ. В
първоначалния си вид вероятно е бил къс меч, но в повечето държави на
Запад на хората от простолюдието е било забранено да носят мечове и
така ритуалният кинжал е заменил меча. Изработвани са от стомана най-
често по специална поръчка на вещица или магьосник. В сплавта на клина
могат да бъдат добавени и други метали, в зависимост от това за какъв
култ ще се използва. Вариантите са сребро, мед, олово и злато. Някои
варианти на ножа са изработени от камък или дърво. Клинът е двуостър с
дължина от 12 до 15 сантиметра. Остриетата умишлено не се заточват,
дори при металните кинжали се затъпяват. Това се прави, за да се избегне
неволно порязване по време на ритуала. Проливането на кръв може да
обърна обряда и да доведе до непредсказуеми последствия. Ръкохватката
най-често се прави от дърво, но може да бъде и от рог, кост или различни
метали. В култовете Вика и Вуду тя обезателно е черна. Изискването е да
бъде достатъчно дълга, за да не може ръката да докосва острието на
кинжала. По клина и ръкохватката почти винаги има различни магически
символи и надписи. Там може да бъде написано и името на притежателя.
За хората, които смятат, че магическите ритуали и пр. са отживелица,
трябва да споменем, че разновидностите на атаме се използват и днес в
различни части на света, включително и в “цивилизования” Запад. Освен
“магическа пръчица”, кинжалите са доходоносна стока за
производителите и продавачите на езотерични вещи.

20. 20
Бадик /badik/ – Традиционен нож при жителите но остров Сулавеси,
населен с племена бугис. Клинът е с характерна форма и се разширява в
средата с форма подобна на рибешки корем. Ръкохватката е с извивка
подобна на пистолетна дръжка. Канията на ножа по правило се изпаботва
от дърво.
Базелард /кинжал/ /baselard/ /англ./ В други европейски езици се среща и
друга транскрипция. - Названието на този вид кинжал произлиза от името
на швейцарския град Базел. Той е широко разпространен в Европа през
XIV – XV век. До XV век е рицарско оръжие, а по-късно войнишко и оръжие
за гражданска употреба. Клинът е тесен, двуостър, копиевиден, с
ромбовидно сечение. Дължината достига до 40 сантиметра. Ръкохватката
най-често е във формата на латинската буква”Т”. Тя се е правела от метал,
кост, рог, слонова кост, често с украси, гравюри и инкрустации. Каниите
също са били красиво изработени с обков и украса.
Байонет /щик/ – Боен, армейски нож, при който в конструкцията на
дръжката има предвидени отвори и скоби за прикачване към дулото на
огнестрелно оръжие /пушка, карабина, автомат/. Използва се, при защита
или нападение за близък бой и поразяване живата сила на противника.
Освен това се прилага и като хладно оръжие – като стандартен боен нож
за нападение и защита. Далечен предшественик на байонета са копието и

21. 21
пиката използвани в древните и средновековни армии за пробождане на
противника при бой от близко разстояние. Формата на острието може да
бъде различна, но в доста от случаите клинът е симетричен, двуостър като
кама /с или без жлебове/. Има и варианти с несиметричен клин, с назъбен
гръб, с отвор в средата и пр. Дължината винаги надвишава 20 сантиметра.
Дебелината и ширината на клина варират, както и различните видове
стомана, от които се изработва. Ръкохватката е от разнообразни
материали, но напоследък повече се използат текстолит, гумирани и други
устойчиви пластмаси. Гардът е с кръгъл отвор, в който се втъква дулото на
огнестрелното оръжие, а в долния край на дръжката има скоба, за
застопоряване. Канията може да бъде от различен материал кожа,
пластмаса, текстил, включително и от метал.
Балисонг, /balisong/, /нож пеперуда/ – Нож характерен за Филипините, но
със Западноевропейски произход. Споменава се във френски източници
от XVIII-ти век, но датира поне от XVI-ти. В началото няма широко
разпространение като инструмент. Интересът към него се засилва едва
през XIX-ти век. На Филипините е донесен от испанските колонизатори.
Местните веднага оценяват достойнствата му и масово започват неговата
употреба. Името му идва от селцето Балисонг, където през 1905 година
започва да функционира работилницата на Перфекто де Леон. През
четиридесетте и петдесетте години на двадесети век много екземпляри са
донесени в САЩ от моряци и той добива голяма популярност. През
Съединените Щати ножът отново се връща в Европа. Има и друга версия
за произхода му свързана с Югоизточна Азия, според която е бил
разпространен в Южна Индия и Полинезия още през осми век. Ножът е
конструиран, така че двете половини на дръжката са свързани шарнирно с
късата опашка на клина. В сгънато състояние клинът е напълно скрит в
ръкохватката. Двете части се завъртат на сто и осемдесет градуса около
клина, след което се закопчават и образуват своеобразен “калъф”. С добре
оттрениран размах на китката може да бъде отворен и с една ръка. При
това едната половина от ръкохватката описва кръг и изхвърля клина,

22. 22
който се завърта на 180 градуса. Стабилността му при ползване е като при
ножовете с фиксирано острие. Може да се държи както в прав, така и в
обратен хват. Клинът в повечето случаи е едноостър, рядко се срещат
двуостри образци. Обикновено е не повече от десет-дванайсет
сантиметра, за да може лесно да се прибира в шарнирната ръкохватка. В
класическите варианти тя се прави от меки медни сплави и понякога се
облицова с кост или рог. Поради факта, че е удобен и безопасен за носене
този тип нож е добил популярност в много страни по света и е в широка
употреба. Голям брой хора го носят като оръжие за самоотбрана и доста
по-рядко го използват като инструмент.
Балистичен нож – Нож с пружинен механизъм /или газово устройство/,
който изхвърля остриета на определено разстояние. Разработен в бившата
СССР, въведен в употреба в съветската армия и тези на други държави от
Източния блок. В края на осемдесетте става популярен и на Запад. В много
страни продажбата му на цивилни лица е забранена. Нуждата от дълго
обучение по хвърляне на нож, поражда създаването на оръжие, със
сменяеми остриета, което да ги изхвърля със сила срещу противника.
Именно това представлява балистичния нож. Ефективността му при
поразяване е на около пет метра. Клиновете са двуостри, симетрично
заточени, подобно на кама, с остър и здрав връх. Изключително важни са
балансът и малкото тегло на изхвърленото острие, от които зависи точното
попадение. При необходимост може да се ползва и за близък бой като
обикновена кама. Разработени са и модели, които да се прикачват като
байонет към дулото на огнестрелно оръжие.

23. 23
Балок – Кинжал с усилен клин, предназначен да прониква през доспехи,
широко рапространен в Европа през XIII – XVII век. Названието си получава
от сходството с мъжките репродуктивни органи /bolloks – тестикули/ и
модата да се носи кинжала отпред на пояса. Популярен е в Англия,
Шотландия и на Скандинаввския полуостров. Използван е за самоотбрана
от търговци, занаятчии и други представители на средната класа.
Първоначално ръкохватката се е изработвала от едно парче дърво, но по-
късно за тази цел служели рог, слонова кост и полускъпоценни камъни. От
петнадесети век в ръкохватката започнали да пробиват неголяма кухина,
където се помещавали някои дребни предмети и инструменти. Това, което
характеризира този вид нож е гардът, изработен във формата на два
противоположни полукръга. Иначе дължината, формата и сечението на
клина при различните модели се отличават в зависимост в кой регион е
изработен кинжалът.
Бароу /baraw/– Един от ножовете използвани на Филипините. В някои от
местните диалекти е известен като Баладоу /baladaw/. Общоприето
название за двуостър кинжал-кортик с неголям гард. Названието е дадено
под влиянието на испанските колонизатори. В някои райони на
Филипините с този термин се обозначават и ножове с едно острие.
Баядау /bayadau/ – Ножът баядау е разновидност на кинжал използван от
племето Мандая от остров Миднаданао – Филипините. Клинът е двуостър
с ромбовидно сечение. Сечението му е широко от основата до средата, а
после се стеснява до тънкия връх. Ръкохватката се изработва във формата
на два симетрични рога, в средата на които разположен метален шип –
опашката на клина. Материалът за изработката й е дърво. Канията също е

24. 24
дървена с предвиден отвор, през който се провира връв или каишка, с
които кинжалът са закрепва към пояса.
Бебут – Името произлиза от тюрсксото bek but – крак, бедро. Смята се, че
е един от най-разпространените образци на кавказки кинжали и вероятно
е влизал в употреба сред някои от тюрсксите племена. В началото на XX
век е официално приет на въоръжение в руската артилерия и по-точно
сред войниците, служещи при новите скорострелни оръдия. Причината е,
че сабята им е пречела при обслужването на оръдията. Клинът е стоманен,
извит, двуостър с дължина до 50 сантиметра. В повечето случаи е с
жлебове. Ръкохватката може да бъде от дърво или рогова. Гардът,
доколкото го има е метален и много тесен. Канията е кожена или дървена
облечена с кожа, най-често с обков. Армейският войнишки образец от
1907 година приет в Руската армия е с дължина на клина 44 сантиметра,
ширина 35 милиметра, обща дължина 60 сантиметра, с дървена
ръкохватка.
Бинакуко /binakuko/ – Нож подобен на мачете известен в две
разновидности на Филипините. Бинакуко Минданао и Бинакуко Лусон.
Първият е използван като бойно оръжие при племената Моро. Дългият му
клин се разширява и заобля към върха на острието, като разширението
започва на около две трети от дължината на клина. Има малко по-дълго

25. 25
рикасо. Ръкохватката почти винаги е от дърво, като формата й може да
бъде най-разнообразна. Може да притежава гард от някаква медна сплав,
но може да бъде и без такъв. Другият вид се използва основно като
инструмент, затова при него липсва връх. Едно от основните му
предназначения е за дялане на дърво. Някъде е известен и като Боло.
Клинът образува заоблено острие, което се разширява към предната част.
Бичак /бычак/ – Универсален, мултифункционален нож, традиционен за
карачаево-балкарците, населяващи райони в Северен Кавказ. Историята
му е древна и е свързана с племената обитавали Северозападен и
Централен Кавказ. Такива ножове са носели всички от мъжки пол от
момчетата до най-възрастните. Клинът е прав с едно извито острие, като
понякога гърбът се скосява към върха. Стандартният размер на клина е
около 14 сантиметра и широк около 25 милиметра. Заточената част бива
закръглена, с широк жлеб, подобна на бръснач или права. Изискванията
към клина са добре заточено острие, да “държи ряз” и да се заточва леко.
Днешните модели се правят от карбонова и легирана стомана, както и от
дамаска стомана. Бичаците нямат гард, а ширината на клина съвпада с
тази на ръкохватката. Опашката на клина се вгражда в специален жлеб,
който минава през цялата ръкохватка. При снадката на клина и
ръкохватката се надява наконечник от цветен метал. Той защитава
предната част на ръкохватката при странични натоварвания. Ръкохватката
се изработва от дърво или рог /обикновено от овен или тур и много рядко
от елен/. Рогът се обработвал с различни методи, за да стане достатъчно
прав и заоблен. При много от моделите ръкохватката се украсявала със
злато и сребро. Канията се изработва от меко дърво, върба, липа или
топола. Върху нея се надява и допълнителен калъф от кожа, зашит само от
едната страна. Кожата служи също за дозаточване на ножа. Днес ножове
от този тип се произвеждат от руския завод “Кизляр”.

26. 26
Боброва опашка – Широк кинжал: смята се, че произходът му е от Индия,
но е станал популярен сред пионерите покорили Северна Америка.
Клинът е двуостър, симетричен, като и от двете страни образува едно
разширение /корем/ навън. Така се получава характерната форма, която
прилича на боброва опашка. Дължината варира от десет до петнадесет
сантиметра, но има и с по-дълги клинове. Ръкохватката може да бъде
изработена от различни материали – дърво, рог, може да бъде и оплетка
около изкованата опашка на клина.
Богослужебно копие – Нож с ритуална функция, изполван в православната
Църква. Води символиката си от копието, с което римският войник е
пробол починалия на кръста Иисус Христос. Използва се от православните
свещенослужители при подготвяне на хляба /малка питка – просфора/ при
тайнството свето Причастие. С негова помощ от питката се изрязват
късчета хляб с определена форма и се поставят в установен ред върху
кръгла подложка /дискос/. Клинът е двуостър, симетричен, като двете
остриета образуват остър ъгъл към върха. Дължината му е 5-7 сантиметра,
а дебелината понякога достига до 3 – 4 милиметра. Възможни са
гравирани и украсени с християнски символи клинове. Изпаботва се от
неръждаема стомана или друг вид корозоустойчиви сплави. Не се изисква
голяма острота. Опашката на клина се вкарва в къса около десет
сантиметрова ръкохватка. Тя е с кръгло или леко овално сечение, като
понякога е украсена с резба. Материалът най-често е дърво или метал, но
при по-съвременните модели има и пластмасови ръкохватки. Днес са
разпространени и “копия”, изработени като една цяла пластина от
неръждаема сплав с художествена орнаментировка.

27. 27
Боен нож – Използва се за поразяване живата сила на противника в
близък бой или при специални операции. Едно от специфичните условия,
което го превръща в боен нож е изискването той да е приет официално на
въоръжение в подразделения от армията или друга силова структура на
определена държава. Има многобройни вариации на бойни ножове. В по-
голямата си част клинът е двуостър или гърбът също е частично заточен, за
да не се налага да се обръща при нанасяне на разсичащи удари. Бойният
нож е проектиран за продължително използване като оръжие, затова
трябва да може да може да позволява заточване с голяма острота и да
“държи ряз”. Друго важно условие е висока твърдост на стоманата, за да
има по-голяма пробивна сила. Дължината варира от двайсет, двайсет и
два, до трийсет сантиметра. Заточва се със заоблен скос на клина, за да не
се заклинва при триене в кост. Ширина на остието е около 30 милиметра.
Изскванията са за удобна ръкохватка с добро сцепление към дланта,
овално сечение и задължителен гард за избягване приплъзването при
намушкване. Има допълнителни изисквания да не отразява светлина,
което би демаскирало боеца, да е удобен за закрепване към тялото или
останалата екипировка. Теглото му трябва да бъде от порядъка на 200 –
300 грама. Канията се изработва от различни материали, но в повечето
случаи е без допълнителни каишки и прочее около ръкохватката, за да
може оръжието бързо да бъде извадено. Бойният нож в различните си
версии се ползва от различни родове войски, полицейски и др. спецчасти,
особено там, където към оръжието не може да бъде прикачен щик
/например заради къса цев на автоматичното оръжие или боецът е
въоръжен с пистолет/. Някои подразделения като пилоти и парашутисти
се ориентират към специално проектирани сгъваеми тактически ножове.
Болин /boline/ – Спада към списъка на ритуалните ножове и е част от
арсенала на вещици и магове. Макар да го смятат за комплект с ножа
атаме, болин има по-скоро работна функция. С него изкусните в магиите
нарязват корени, билки и други компоненти за своите отвари и пр. Клинът
по форма напомня сърп, като заточката е от вътрешната страна на

28. 28
извивката. Ръкохватката трябва да е бяла или от материал със светъл цвят.
В различни магазини търгуващи с езотерични стоки болин влиза в списъка
с предлаганите артикули.
Боло – Общо нарицателно за нож от типа на мачетето предназначен за
стопански и битови цели. Наименованието е въведено в употреба от
американските окупатори на Филипините, които не си направили труда да
различават различните по видове и форми местни остриета. Към тази
категория могат да бъдат причислени Талибан, Сандуко, Тенегре и пр.
Използван е като хладно оръжие по времето на Филипинската революция
/1896-1898 г./ против испанските колонизатори и войната между САЩ и
Филипините /1899-1901 г./. Характерното за него е предназначението му
за нанасяне на силен разсичащ удар. Това изисква клинът да бъде тесен в
основата и постепенно се разширява на около две трети от дължината си.
Босненски бичак – Бил е разпространен през XIX на територията на
днешна Босна и Херцеговина в пределите на Османската империя. Клинът
е стоманен, едноостър, широк, с извито острие и варира от 12 до 15 и
повече сантиметра. Гард липсва. Ръкохватката се изработва предимно от
кост или рог, често с орнаменти и инкрустации. Обикновено е по-тясна от
ширината на клина, което придава специвична форма на ножа.
Предназначение – инструмент за битови цели.

29. 29
Бръснач – Сгъваемо острие, клин с форма близка до правоъгълната,
заточен с вдлъбнат скос. Предназначен за бръснене на брада или други
окосмени части от тялото. Дръжката най-често е дърво или пластмаса.
Закрепването е шарнирно, със завъртане на повече от 280 градуса, което
позволява различни ъгли за използване на острието. Изисква
изключително остро и фино заточване. За целта се използват различни
естествени камъни и кожен бръснарски колан. След появата на Т-
образните самобръсначки със сменяемо ножче, бръсначите постепенно
излизат от домашна употреба. Понастоящем са разработени фризьорски
бръсначи със сменяемо ножче с цел избягване опасността то заразяване
със СПИН.
Бурятски нож – Бурятите са монголски народ, за който е характерен
бурятския език, населяващ територии от Китай, Русия и Монголия.
Ножовете на бурятите са съобразени с техния номадски /или
полуномадски/ начин на живот. Между основните му предназначения са
клане на животни и разфасоването им след това. Убиването на животното
ставало с бърз удар в основата между гръбнака и черепа. Животното е
предварително успокоено и така хормонът на стреса не уврежда месото.
Първоначалните образци са изключително опростени като конструкция и
без украса. Клинът на бурятския нож е едноостър, прав, дълъг и тесен, с
извито острие. В някои планински местности се срещат и ножове с извит
клин. Ръкохватката е дървена, рядко от рог с елиптично сечение,
стесняваща се към острието. Гард няма, както и вдлъбнатини за пръстите.

30. 30
Канията е дървена като ножът се държи в нея благодарение на
сцеплението. Допълнителни приспособления за закрепване не са
предвидени. Ножът се е носел на пояса, но от него висяла дълга верижка
дълга понякога дълга до под коляното, която да го предпазва от случайно
изгубване. Понякога бурятите ползвали два ножа – голям и малък.
Съвременните реплики на бурятски ножове се правят с пищна украса на
ръкохватката и канията.
Бухарски /узбекски/ нож – Ножът се свързва със Средноазиатския град
Бухара. Тъй като градът се е намирал на пресечната точка на големи
търговски пътища, често е ставал обект на набези на разбойници. Затова
на жителите им се е налагало да защитават себе си, семействата си и
имуществото си от нашествениците. Едно от оръжията предвидени за тази
цел е именно бухарският нож. Ножът е с тесен, едноостър клин с извито
острие. Дължината му варира от петнадесет до двадесет и повече
сантиметра. Обикновено се е изработвал от дамаска стомана. Ръкохватка
– дърво или рог. Канията обикновено е кожена.
Бушкрафт нож – Бушкрафтът се смята за древен колкото света, при
условие, че на праотците ни се е налагало да оцеляват в най-примитивни
условия сред автентичната и неблагоустроена природа. Днес екстремният
спорт сред природата за повечето хора е хоби, а за малцина начин на
живот. Съобразно с предназначението си, ножът трябва да отговаря на
редица изисквания: не много дълъг и удобен за работа клин, да може да
се заточва бързо и да “държи ряз”, да разполага с удобна дръжка, да е

31. 31
удобен за съхранение и пренасяне и да не пречи при екстремни преходи.
Повечето бушкрафтъри предпочитат ножовете с фиксирано отсрие пред
сгъваемите, макар че в рекламите често се срещат и сгъваеми бушкрафт
ножове. На бушкрафт ножа се гледа като на инструмент, а не като на
оръжие, макар че при нужда, може да се използва и като ловен нож, или
да се прикачи на дървен ствол като копие. Подготвяне на разпалки за
огън, построяване на заслон, бране на гъби, рязане на месо, чистене на
риба, подготовка на храна, рязане на кожа и тъкани и още много други
задачи падат върху неголемия, но много практичен бушкрафт нож. Според
практикуващите дължината на клина не е препоръчително да бъде повече
от 12 сантиметра. Голямото отсрие трудно се контролира и ограничава по-
фините операции. Едноостър с функционален връх и дебелина по-голяма
от 2 милиметра. Тъй като не се използва като оръжие, рядко разполага с
гард. Ръкохватката може да бъде дървена, микарта, устойчива пластмаса,
гумирана и много рядко кост или рог. Канията варира от всички
материали, които може да предожи съвременната индустрия кожа,
текстил, пластмаса и пр.
Вайдблат /Weidblatt/ – Масивен ловен нож, разпространен сред ловците в
Германия. Служи /при необходимост/ за доубиване на ранен дивеч, както
и за одиране и разфасоване на вече убития. Използва се и за разчистване
на клони по пътя на ловеца или при настаняване на пусия. Дълъг до 30 и
повече сантиметра клин, едноостър, с добре заточен връх. Има и частично
заточване на предната част откъм гърба на клина. Разполага с метален
гард. Ръкохватката е съразмерна с дългото острие и се изработва най-
често от еленов рог. Канията се шие от качествена кожа. В много от
случаите в джоб на канията му се помества по-малък нож, /най-често
никер/. Тази комбинация се нарича вайд-сет.

32. 32
Валет – Разновидност нож за скрито носене замаскиран в токата на колан.
Понякога го наричат и нож-тока. Достойнствата му са в това, че е
замаскиан и в това, че винаги е под ръка. Единият от недостатъците е
късият клин от порядъка на няколко сантиметра, но има и конструкции,
при които ножът трудно се изважда. Това го прави неефикасен за
самоотбрана. Друг недостатък е неудобната ръкохватка. В повечето случаи
клинът е двуостър тип кинжал. Има модели при които клинът влиза в
колана и го ползва за кания. При други изпълнения се прикачва малък
сгъваем нож към токата. Трети изпълнения прибират клина в колана, а
ръкохватката се ползва като тока. Доколкото с такъв къс нож човек може
да се защити от посегателства, това се смята за основното му
предназначение.
Ведунг – Нож характерен за островите Ява и Бали. Употребява се повече
като инструмент, отколкото като оръжие. В класическата му форма клинът
е извит леко подобно на буквата S. Дължината на острието е петнайсет до
двайсет и пет сантиметра. Дръжката е обикновено дървена с осмоъгълно
сечение, но се срещат и форми с дръжки от кост. Клинът се изработва от
гладка или от многослойна стомана. Канията се оформя от дърво.
Викингски, женски нож – Ножове от подобен тип са се срещали често през
Средните векове в различни части на познатия по онова време свят. Точно

33. 33
този модел представлява цялостно изкован нож с къс клин предназначен
за битови нужди. Целият нож се изработва от едно парче стомана. Клинът
е едноостър с леко извито острие, често скосен откъм гърба. Ръкохватката
се изковава от опашката на клина, като се усуква и огъва подобно на въже
или шнур до постигане на необходимата форма.
Водолазен нож – Водолазният нож е полезен инструмент, ползван от
водолазите при техните подводни операции. Специалистите ги делят на
къси, средни и дълги според размера на клина. Късият не надвишава 10
сантиметра, средният варира от 10 до 15 сантиметра, а дългият е над 15
сантиметра. Формата на клина варира според предназначението
/подводен риболов, спускане в пещери, изследване на потънали
плавателни съдове и пр./. Може да бъде с връх, но може да бъде и със
затъпен връх или “танто” острие. Може да бъде серетиран, може да бъде
и с гладко острие. Гладкото острие реже по-добре изкуствени материи,
серетираното се справя отлично с въжета и здрави мрежи. При много от
моделите гърбът е назъбен като трион. Клинът се изработва от
неръждаема стомана, но това не може изцяло да го спаси от корозия,
поради дългия престой във водата. Това означава постоянна специална
поддръжка. В случая се използват стомани серия 300 и серия 400. Най-
добрите се изработват от титанови сплави, но са и по-скъпи. Ръкохватката
се изработва от гумирани, изкуствени материи, осигуряващи добро
сцепление. В повечето случаи са и с грапава, неравна повърхност. При
някои модели задният край /тапата/ на ръкохватката може да се използва
като чук. Канията е от здрава водоустойчива материя с изискване за
удобно закрепване към екипировката или тялото на водолаза. При
екстремни операции се препоръчва водолазите да носят и още един
резервен нож.

34. 34
Ганонг – Нож характерен за Филипините и Мандано известен още като
пунал или крис-пунал. Появява се в края на деветнайсти век. Широкото му
разпространение се свързва със забраната на генерал Джон Пършинг през
1915 година за носене на оръжие с дълъг и среден клин. Тогава местните
жители се въоръжават с ганонги. Носели са го и млади, и стари. Криели са
го в специални джобове, в гънките на одеждите, дори в тюрбаните си.
Стоманените клинове на тези ножове са широки в основата си и понякога
са гравирани. Дължината варира от 10 до 30 сантиметра. Някои модели са
леко извити. Има едноостри екземпляри има и такива с две остриета.
Ръкохватката е с опростена форма подобна на луковица и се съединява с
острието чрез гард с метална втулка, често гравирана с орнаменти.
Канията е дървена, но може да има и метален обков в горния и долния
край.
Гигантският сгъваем нож на Wenger – Когато се каже гигантски нож,
първото нещо, което би си представил човек е внушителен нож с огромно
острие. Всъщност това е модел на швейцарската фирма за произвоство на
армейски ножове “Wenger”. Моделът “Wenger Swiss Army Knife Giant” е
нож, който има функциите на сгъваем нож, но е тотално неизползваем,
поради широката ръкохватка. Създаден за да събере на едно място по-
голямата част от функциите на сгъваемите ножове на фирмата, гигантът
разполага със 141 функции, но може да бъде ползван основно с
колекционерска или сувенирна цел. Наред с острие за рязане, той
включва ножици, лупа, компас, отверки, ключове, клещи и още куп
инструменти. Ползата от създването му е, че заема своето достойно място
в книгата на рекордите “Гинес”. След присъединяването на “Wenger” от

35. 35
конкурентната “Victorinox”, този модел започва да изчезва от каталозите,
както и повечето модели на Венгер.
Голок – Използван от жителите но остров Ява. Служел е както за битови
цели, така и като оръжие. Може да се окачестви като мачете.
Традиционно оръжие за народа Бетави, обитаващ по-голямата част от
остров Ява. По-късно е разпространен из островите от Малайския
архипелаг и Филипините. Различават се два типа gablondan /bendo/, който
се употребява изключително за битови и селскостопански цели и simpenan
/sorenam/, използван като бойно оръжие. Във всяко село на бетави
мъжете са носели на пояса голок. Дължината на клина варира от 15 до 60
сантиметра, в зависимост от региона. Клинът е едноостър, а формите са
различни според местната практика и традиция. Гърбът е почти прав а
острието огънато, това се счита за класическо изпълнение на голок.
Гравитационен /инерционен/ нож – Сгъваем нож, при който клинът се
изважда от дръжката чрез плъзгане напред и назад, /в редки случаи и
настрани/. За да бъде отворен ножът се използва земната гравитация или
замахване с ръка напред, при което острието се изхвърля от инерцията.
Съответно притежава и механизъм за заключване в отворено, респ.
затворено положение. Смята се за по-безопасен в сравнение с
автоматичните ножове. Клинът е най-често симетричен, двуостър.
Ръкохватката може да бъде с различно покритие в зависимост от модела.
По време на Втората световна война ножът М 1937 е бил на въоръжение

36. 36
при германските парашутисти, а негова реплика се е ползвала на
въоръжение в Британските въоръжени сили.
Грузински нож – Грузинският национален нож е кинжал с късо и широко,
клиновидно острие. Клинът е двуостър в повечето случаи с жлебове. В
средната част на основата нерядко е украсяван със сребърни или от друг
метал пластинки и инкрустации. Ръкохватката завършва с полуовална
глава и е украсена с различни орнаменти и инкрустации. Канията е кожена
и също се изработва с красив обков, в повечето случаи сребърен.
Обикновено грузинците са носели своите ножове навсякъде със себе си, а
предназначението им е доста универсално.
Дага – Класическата дага се появява с развитието на испанската
фехтовачна школа през XV-ти век. Тогава фехтовката, под влиянието на
Йероним Санчес де Каранца и ученика му Луис Пачеко де Наварес се
превръща от бойно изкуство в добре обмислена философия. В нея на
всяко движение се придава сложна математическа формула и точен
геометричен разчет на траекторията. Каранца в своите трудове е описал
техниките на боравенето с рапира, която заменила използваните до този

37. 37
момент мечове. С изваждането на меча от употреба, щитовете вече не са
били ефикасни. Вместо него се появил кинжалът “дага”, което положило
началото на нов вид фехтовка с шпага и кинжал. Дагата се държала в прав
хват с лявата ръка и е служела за отбиване или отвеждане ударите на
противника при бой от малка дистанция. За целта било нужно леко и
маневрено оръжие точно от такъв тип. Клинът на дагата е двуостър, с
остър връх и не превишава 60 сантиметра. Може да бъде плосък или с
ромбоидно сечение. Задължително е снабден със сигурен гард, който
пази ръката на фехтовача при отбиване ударите на противниковото
оръжие. Формите на гарда са варирали от ажурни чашки и листовидни
щитове, до огънати дъги, които блокират острието на врага. Обикновено
го втъквали от дясно на пояса без кания, за да могат да го извадят и
приведат в употреба по най-бързия начин. През XVII-ти век е
разпространена т. нар. немска дага. На външен вид тя изглеждала като
всеки друг кинжал, но с натискането на копче, намиращо се под палеца,
пружинен механизъм разделял клина на три и образувал своеобразен
тризъбец. Централната част е била с остър връх, а страничните с триъгълно
сечение. С този тризъбец е можело да се счупи острието на
противниковата шпага, а имало и силно психологическо въздействие. След
испанската колонизация на Филипините през XVI-ти век, фехтовката с
дълго оръжие и кинжал в лявата ръка вдъхновила местните воини да
подобрят своите бойни техники. Те също въвели употребата на къс кинжал
в лявата ръка, наред с дългите мечове.
Дегустационен нож – Подобни ножове /макар и рядко/ влизат в употреба
при презентация на кулинарни изделия, на различни видове колбаси и пр.
хранителни продукти. Има специални ножове за дегустация на сирена и
млечни произведения. От дегустационния нож се изисква известна
многофункционалност. Разпространени са сгъваеми, дегустационни
ножове, към които е добавена вилица, а понякога и лъжица. Клинът е
тесен със скосен връх, за да не прилепва към продукта и разваля вида на

38. 38
изделието. С тези ножове може да се отреже парче от презентираното
кулинарно изделие и да се опита или да се предостави за дегустация. Все
пак те се отличават от къмпинг ножовете, както и от сервизните ножове за
хранене.
Джамбия – Този нож е характерен за населението на Йемен и се е носел
като знак за принадлежност към определена социална прослойка.
Практически са го носели навсякъде със себе си. Момчетата са получавали
първия си нож, след като са преминели ритуала обрязване. До 60-те
години на XX век този нож е бил страшно, смъртоносно оръжие.
Йеменските воини са държали ножа с острието надолу и са се целели в
основата на врата, като целяли с едно движение да разпорят гръдния кош
на противника. Клинът на ножа е широк, извит, двуостър. Ръкохватката се
е правела не само от дърво, кост и рог, а също от слонова кост и рог на
носорог. Ножовете са изработвани с пищна украса от благородни метали с
гравюри и инкрустации. Богато украсена е също и извитата кания. Тъй като
ислямът, изповядван в Йемен забранява мъжете да носят накити, ножът
джамбия се явява единственото изключение от правилото. Тъй като
традиционните ножове са ценен сувенир, заради тяхното изработване
всяка година бракониери убиват над хиляда носорога, за да използват
роговете им.

39. 39
Джобен /сгъваем/ нож с многобройни накрайници – Първите
многофункционални инструменти са се появили още през времето на
Римската империя и са били предимно прибори за хранене.
Съвременните мултифунционални ножове с различни накрайници са дело
на изобретателни и практични инженери. На първо място всички те
притежават един или повече сгъваеми клинове с различна дължина.
Освен това разполагат с отварачка за бутилки, отварачка за консерви,
тирбушон и шило. Това в общи линии е класическата и най-
разпространена комбинация. С напредване на технологиите към тези
многофункционални ножчета се добавят все повече и повече
инструменти: отверки, кръстати отверки, триончета, ножички, екстрактор
за рибарски кукички, водач за риболовна корда, малки гаечни ключове,
фенерче и др. Има ножчета предназначени за голфъри, за рибари, за
туристи, за велосипедисти, за планински спасители, за пожарникари, за
лесничеи, за фермери, за пушачи и пр. Въпреки мненията, че отварачките
за консерви и бутилки са отживелица, те продължават да са част от
повечето многофункционални джобни ножове.
Дигуг – ритуален будистки нож – Ритуален, символичен нож,
разпространен в Непал. Клинът е във формата на полумесец, за който се
смята, че отрязва невежеството. Острието се смята за символ на
мъдростта. Ръкохватката е разположена перпендикулярно на клина.

40. 40
Изпълнена е във формата на централното ядро и половината от символа
Ваджра.
Дирк /dirk/ – Традиционен шотландски кинжал предназначен за
поразяване на противника в близък бой. Освен това е част от шотландския
национален костюм и от униформата на шотландските военнослужещи в
Британската армия. Хипотетично името му произлиза от галското “sgian
dearg” – “червен нож”. Появява се около седемнадесети век като
използва за основа кинжала балок. Първоначално е бил стандартно
въоръжение за шотленските воини от равнините и планините. След
неуспешната битка за независимост на Шотландия 1746 година при
селцето Кулоден, носенето му е почти изцяло забранено. Това се променя
след като шотландци започват да служат в кралските войски на
Великобритания. От 1782 година натам диркът става част от стандартното
въоръжение на шотлндските пехотинци и кавалеристи. Днес кинжалът
дирк е част от традиционния шотландски национален костюм.
Първоначално е изключително опростен, но претърпява известно
развитие след края на седемнадесети до началото на деветнадесети век.
Още веднъж търпи промени след 1800 година. Клинът е двуостър
симетричен, с дървена ръкохватка и без гард. Може да достигне дължина
50 сантиметра. В по-късните модели в клина вече има жлеб, а има и
несиметрични модели с назъбен гръб. Дирковете изработени след
началото на деветнадесети век имат и инкрустации на ръкохватката и
канията със злато, сребро и полускъпоценни камъни.
Домакински нож – Обикновен нож за битови цели използван по
Българските земи. Клинът е едноостър, с извито към върха острие.
Дължината му може да бъде различна от 12 до 20 и повече сантиметра.
По него няма гравирани украси, но винаги се изработва от качествена
стомана. Дръжката по правило е дървена, с предпочитания към орех,