1.
Богатството на българския език Годишен преговор ІV клас

2.
<ul><li>“ О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и mрочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. ..” </li></ul>Паисий Хилендарски

3.
<ul><li>“ Всичко българско и родно </li></ul><ul><li>любя, тача и милея...” </li></ul>

4.
Видове изречения по цел на изказване <ul><li>Съобщителни – с тях се изказват съобщения. </li></ul><ul><li>Въпросителни – съдържат въпрос. </li></ul><ul><li>Възклицателни – с тях се изразяват чувства – радост, болка, възторг, тъга, възхищение, страх и др. </li></ul><ul><li>Подбудителни – изразяват желание, заповед, забрана, съвет или молба. </li></ul>

5.
Видове изречения по състав <ul><li>Просто изречение. </li></ul><ul><li>-Изречение, което съдържа едно сказуемо. </li></ul><ul><li>2. Сложно изречение . </li></ul><ul><li>-Изречение, което съдържа две или повече прости изречения. </li></ul>

6.
Свързване на простите изречения в състава на сложното. <ul><li>Със запетая; </li></ul><ul><li>Със съюз; </li></ul><ul><li>С тире; </li></ul>

7.
Образуване на думите <ul><li>Непроизводни думи – път, спорт, кон, лен </li></ul><ul><li>Производни думи – с помощта на представки и наставки от непроизводните думи се образуват производни (път ник , спорт ист , кон ник , лен ен ) </li></ul><ul><li>Сложни думи </li></ul><ul><li>мореплавател ден о нощие българо - английски </li></ul>

8.
Пряко и преносно значение на думите <ul><li>Пряко значение – значението, което носи дадена дума. ( златно колие ) </li></ul><ul><li>Преносно значение – когато пренасяме значението на дадена дума върху друга (сравняваме предмети или явления). </li></ul><ul><li>( златни ръце, златно сърце ) </li></ul>

9.
Синоними и антоними <ul><li>Синоними – различни по звуков състав, но близки по значение. </li></ul><ul><li>гука, цвърчи, свирука, писука </li></ul><ul><li>Антоними – думи с противоположно значение </li></ul><ul><li>слаб – дебел ; висок – нисък ; </li></ul><ul><li>умен – глупав ; смел – страхлив . </li></ul>

10.
Съществително име <ul><li>1. Определение : Части на речта, които назовават предмети и отговарят на въпроса ,, Какво е това?” </li></ul><ul><li>Подчертават се с </li></ul><ul><li>2.Видове същ.имена: </li></ul><ul><li> съществителни нарицателни - отговарят на въпроса:Какво е това ?- река, момче..... </li></ul><ul><li> съществителни собствени –отговарят на въпроса Кой е?; Коя е ?; Кое е?; Кои са?- Дунав, Митко.... </li></ul><ul><li>умалителни съществителни – с тях назоваваме малки предмети или изразяваме чувства- ушенце, пиленце </li></ul>

11.
<ul><li>3.Род на същ.име : </li></ul><ul><li>Мъжки род – един мъж – м.р. </li></ul><ul><li>Женски род – една жена – ж.р. </li></ul><ul><li>Среден род – едно пиленце – ср.р. </li></ul><ul><li>4.Число на съществителното име: </li></ul><ul><li>Единствено число – един предмет – ед.ч. </li></ul><ul><li>Множествено число – много предмети – мн.ч. </li></ul>

12.
<ul><li>5.Членуване на съществителните имена: </li></ul><ul><li>1.Съществителните имена от женски род се членуват с определителния член: </li></ul><ul><li> ед.ч. – ТА мн.ч. – ТЕ </li></ul><ul><li> маса – маса та маси те </li></ul><ul><li> нощ – нощ та нощи те </li></ul><ul><li> пролет - пролетта </li></ul><ul><li>2.Съществителните имена от среден род се членуват с определителния член: </li></ul><ul><li> ед.ч – ТО мн.ч. - ТА </li></ul><ul><li> момче – момче то момчета та </li></ul><ul><li>звънче – звънче то звънчета та </li></ul>

13.
<ul><li>Когато същ.име от м.р.ед.ч е подлог в изречението, то се членува с пълен член – ЪТ или – ЯТ . </li></ul><ul><li>Писател ят написа ново стихотворение . </li></ul><ul><li>Когато същ.име от м.р.ед.ч не е подлог в изрече-нието, то се членува с кратък член – А или – Я . </li></ul><ul><li>Той прочете новото стихотворение на писател я . </li></ul>Членуване на съществителните имена от м.р. според службата им в изречението

14.
Прилагателни имена <ul><li>1.Определение </li></ul><ul><li>Части на речта, които означават признаци на предметите и отговарят на въпросите: Какъв?;Каква?; Какво? </li></ul><ul><li>Какви? Подчертават се с вълнообразна линия </li></ul><ul><li>2.Род и число на прилагателните имена: </li></ul><ul><li>По род и число прилагателните имена се съгласуват със съществителните имена, които поясняват. </li></ul><ul><li>весел мъж – м.р.;ед.ч. </li></ul><ul><li>красива природа – ж.р.;ед.ч. </li></ul><ul><li>сиво зайче – ср.р.;ед.ч </li></ul><ul><li>усмихнати дечица – ср.р.;мн.ч. </li></ul>

15.
<ul><li> 3 . Членуване на прилагателните имена </li></ul><ul><li>Прилагателните имена се членуват както съществителните, които поясняват: </li></ul><ul><li>ж.р.- ТА ср.р-ТО м.р.- Я, -ЯТ мн.ч.-ТЕ </li></ul><ul><li>малка та малко то малки я малки ят малки те </li></ul><ul><li>4.Степенуване на прилагателни имена </li></ul><ul><li>Степенуване – сравняване на лица или предмети по техните качества. Използват се частиците ПО и НАЙ. </li></ul><ul><li>При писане те се отделят с тире </li></ul><ul><li>красив по-красив най-красив </li></ul>

16.
<ul><li>5.Правопис на прилагателни имена, които се пишат с двойно Н /-нн-/ </li></ul><ul><li>Когато прилагателното име в мъжки род завършва на –НЕН , то в ж.р.;ср.р. и мн. ч. се пише с –нн- </li></ul><ul><li> лу нен – лунна, лунно, лунни . </li></ul><ul><li>Когато прилагателното име в мъжки род завършва на –ЕН , то в ж.р.;ср.р. и мн. ч. се пише с едно -н </li></ul><ul><li> писм ен – писмена, писмено, писмени. </li></ul>

17.
Глагол <ul><li>1 Определение: </li></ul><ul><li> Части на речта, които откриваме с въпроса ,, Какво прави?”. </li></ul><ul><li> 2. Лице на глагола. </li></ul><ul><li> ед.ч. мн.ч </li></ul><ul><li> 1л – аз пея 1л. - ние пеем </li></ul><ul><li> 2л. – ти пееш 2л. –вие пеете </li></ul><ul><li> 3л той, тя, то – пее 3л. – те пеят </li></ul><ul><li> 3.Число на глаголите </li></ul><ul><li>Единствено число – когато действието се извършва от един предмет – ед.ч. </li></ul><ul><li>Множествено число – когато действието се извършва от много предмети – мн.ч. </li></ul>

18.
<ul><li>4.Време на глагола </li></ul><ul><li> Когато действието се извършва в момента на говорене и пред глагола може да се постави думата СЕГА, казваме, че глагола е в СЕГАШНО ВРЕМЕ </li></ul><ul><li> Момчил сега чете книга. </li></ul><ul><li> </li></ul><ul><li>Когато действието се извършва преди момента на говорене и пред глагола може да се постави думата ПРЕДИ, казваме, че глагола е в МИНАЛО ВРЕМЕ .То бива два вида: </li></ul><ul><li> - МИНАЛО СВЪРШЕНО – изразява действието в минало- </li></ul><ul><li>то, което е свършило преди момента на говорене. </li></ul><ul><li> Той вече поля цветята. </li></ul><ul><li> </li></ul>

19.
<ul><li>- МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО – изразява действието в миналото, което е продължавало в момента на говорене. </li></ul><ul><li> </li></ul><ul><li> Тогава той още поливаше цветята. </li></ul><ul><li> </li></ul><ul><li> Когато действието ще се извърши след момента на говорене и пред глагола може да се постави думата ЩЕ, казваме, че глагола е в БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ </li></ul><ul><li> </li></ul><ul><li> Мая ще свири на пиано. </li></ul>

20.
<ul><li>5. Правопис на глаголите </li></ul><ul><li> </li></ul><ul><li>1.Глаголите, които в 1л.ед.ч. имат окончание – А ,в 3л.мн.ч. се пишат с –АТ , когато окончанието е –Я се пишат с – ЯТ </li></ul><ul><li> аз плет а те плет ат </li></ul><ul><li> аз върв я те върв ят </li></ul><ul><li>2. Глаголите, които в 1л.ед.ч. имат окончание – М ,в 3л.мн.ч. се пишат с –АТ или - ЯТ , </li></ul><ul><li> аз дава м те дав ат </li></ul><ul><li> аз стреля м те стрел ят </li></ul><ul><li>3. . Глаголите, които в 1л.ед.ч. имат окончание – М ,в 1л.мн.ч. се пишат с – МЕ , когато в 1л.ед.ч. имат окончание – А или –Я ,в 1л.мн.ч. се пишат с – М </li></ul><ul><li> аз рисува м ние рисува ме </li></ul><ul><li> аз върв я ние върви м </li></ul><ul><li> аз пиш а ние пише м </li></ul>

21.
Числително име <ul><li>1 .Определение – думите, с които се назовават числа, се наричат числителни имена. </li></ul><ul><li>2 . Видове числителни имена : </li></ul><ul><li>а) числителни бройни – показват количеството, отговарят на въпроса “ Колко?” </li></ul><ul><li>б) числителни редни – показват поредно място, отговарят на въпроса “Кой по ред?” </li></ul>

22.
Членуване на числителните имена <ul><li>Когато числителното име в мъжки род, единствено число е подлог в изречението, то се членува с пълен член, а когато не е подлог – с кратък член. </li></ul><ul><li>Първи ят подава топката на втория. </li></ul>

23.
Наречие <ul><li>Определение – дума, която пояснява сказуемото. </li></ul><ul><li>Видове наречия : </li></ul><ul><li>а) за място – излизам навън ( Къде?) </li></ul><ul><li>б) за време – танцува вечер ( Кога?) </li></ul><ul><li>в) за начин – спя сладко ( Как?) </li></ul><ul><li>г) за количество – чисти много ( Колко?) </li></ul>

24.
<ul><li>3. Степенуване на наречията – използват се частиците по и най . </li></ul><ul><li>4. Правопис на наречията . </li></ul><ul><li>Пишат се слято – наляво, завинаги, помежду, презглава, недобре, невинаги, вдругиден, настрани, напосоки, отначало, наесен, назаем, набързо, наведнъж, накриво, навсякъде и др. </li></ul>

25.
Местоимения <ul><li>Местоимението е самостойна, изменяема част на речта, която замества име (съществително, прилагателно или числително). Някои местоимения имат форми за лице, число, падеж. Някои се менят и по род, а някои се членуват. </li></ul>

26.
<ul><li>Лични местоимения - назовават участниците в общуването(аз, ние, ти, вие) и лицата или предметите,за които се говори(той, тя, то, те). Характеризират с най-много граматични форми - за лице, число, за род. </li></ul>

27.
Гласни звукове <ul><li>1.Видове гласни звукове </li></ul><ul><li>Гласните звукове са тесни и широки . Широките гласни се изговарят с широк отвор на устата, а тесните гласни – с тесен отвор. </li></ul><ul><li>Образуват се двойки гласни: а – ъ; о – у; е – и. </li></ul><ul><li>2.Правописни правила. </li></ul><ul><li> Гласният звук в неударена сричка проверяваме чрез сродна дума, в която е под ударение / ръка – ръчен /. Ако няма дума за проверка, правим справка с правописния речник. </li></ul><ul><li> Когато се съмняваме дали да пишем А или Ъ в последната сричка на думата, проверяваме чрез формата за множествено число. Пишем Ъ, ако гласният звук изпада / рекъл – рекли /, и А, ако се запазва / казал – казали / </li></ul><ul><li> театър – театри бляскав - бляскави </li></ul>

28.
Съгласни звукове <ul><li>1.Видове съгласни звукове : </li></ul><ul><li> </li></ul><ul><li> Съгласните звукове са: сонорни , звучни и беззвучни . </li></ul><ul><li> Сонорни - тези който изграждат думата- ламарина / л, м, р, н,/ </li></ul><ul><li>Звучни са първите 7 от българската азбука - б, в, г, д, ж, з, й + дз, дж </li></ul><ul><li> Беззвучни – к, п, с, т, ф, х, ц, ч, ш. </li></ul><ul><li> Звучните и беззвучните образуват двойки: </li></ul><ul><li>Б-П; В-Ф; Г-К; Д-Т; Ж-Ш; З-С; ДЖ-Ч; ДЗ-Ц </li></ul>

29.
Правописни правила <ul><li>Правописа на съгласните звукове проверяваме чрез сродни думи или други форми на думата, в които след съгласния има гласен звук. </li></ul><ul><li> ориз – ориза зъб – зъби кубче – кубове </li></ul><ul><li>Както и да се изговарят и чуват, представките винаги се пишат по един и същи начин.Например: подсказва, раз тя гам; отбива; сбира; изскочи </li></ul><ul><li>Правописа на звучните съгласни В, С в началото на думата, пред съгласна проверяваме в правописния речник : </li></ul><ul><li> всякога, второкласник, вход. </li></ul><ul><li> сбор, сгъват , сдружение, сграда </li></ul><ul><li>Правопис на беззвучната съгласна Т пред звучна съгласна в средата на думата проверяваме в правописния речник </li></ul><ul><li>гонитба , сватба, отговор, отгризвам, отгоре </li></ul>

30.
Почитайте своя род и език! Пишете грамотно! Гордейте се с българското творчество! Йорданка Първанова, СОУ “Л.Каравелов”-Димитровград