1.
Легенди за мартеницата
Съществуват най-различни версии за
произхода на мартеницата.
Една легенда свързва носенето на
мартеницата и вързването и по дърветата
с излизането на хайдутите в планината
през пролетта. Цветовете на конците били
избрани неслучайно - белият
символизирал жадуваната свобода, а
червеният - борбата, неизбежното
проливане на кръв.
Друга легенда отнася възникването на
мартеницата към времето на Хан
Аспарух. Като победил византийците и
положил основата на новата държава, той
поискал да пренесе жертва на бог
Тангра. По стар народен обичай,
жертвената клада трябвало да се
подпали със стръкче копър. Но по тези
земи копър нямало. В този момент
лястовичка кацнала на рамото на хана -в
човката си тя носела стръкче копър,
вързано с червен и бял конец.
Лястовицата проговорила с човешки глас
"От днес вие имате нова земя.
Защитавайте я с кръвта си и я пазете
чиста като белия цвят на снега!".

2.
Денят бил 1ви март. Белите и червени
фигури, оплетени от конци, станали
символ на мира и дружбата между
славяни и българи, на здраве и
щастие. Нарекли ги мартеници по
името на месеца. Вързването им
станало традиция. Вече над 13 века
българите си подаряват мартеници и
се поздравяват с идването на
пролетта, а когато дърветата напъпят
те ги завързват по тях за да си
пожелаят плодородие.
Има и други легенди. А може би
истината е една - мартеницата
представлява развитие на онова
червено платно, което нашите баби
и прабаби са слагали под стрехата,
за да "гони" злото и са държали до 9и
март - Младенци. Тази комбинация
от бяло и червено може би има
новогодишен характер, щом като я
виждаме и при нанизания чесън на
Бъдни вечер.

3.
Голям Сечко, Малък Сечко и
Баба Марта
Голям Сечко, Малък Сечко и баба Марта - двама
братя и една сестра - имали общо лозе. От него те
изкарвали три бъчви вино - на всекиго по една. Голям
Сечко цял ден ходи, скита по калове, по студове, сняг
го вали, вятър го духа и вечер се върне капнал от
умора. Седне да си почине, хапне си, пийне си,
каквото му е редът, че чашка, че двенки, че килце, че
две - изпил си бъчвата с виното. Малък Сечко - и той
като брата си. По реките ходи, леда чупи, снега топи,
порои отправя, горите чисти, гнезда за скорците готви,
цял ден ходи нагоре-надоле, умори се, върне се
вечер, хапне си, пийне си. Ха чашка, ха още една, че
килце, че две - и той си изпил виното.
Тръгнат двамата братя на сватба, на кръщавка или
някъде на гости и умират от срам, че нямат вино. А
пък бъчвата на баба Марта си стои в зимника
непобутната - пълна-пълненичка. Няма какво!
Двамата братя решили да изпият виното на сестра
си. Решили и го сторили. Днес тоя точне, утре оня
точне - и виното се свършило.

4.
Дошла баба Марта, запретнала ръкави,
разшетала се да среща пролетта, както е
прилично. Шетала, шетала, уморила се,
седнала да си почине. Рекла да похапне,
сетила се за винцето и рекла да си пийне. Като
отишла при бъчвата - що да види. В нея не
останало ни капка. Дъгите й се разсъхнали,
обръчите й се разслабили. Разбрала баба
Марта, че е ограбена от братята си, разсърдила
се, разфучала се, леле-мале - насреща й се
не излиза! Фучала, бесняла, клела, викала, па
седнала, та заплакала. Сълзи реки потекли от
очите й. Плакала, плакала, най-после се
утешила. - Ех, ако са го изпили, моите братя са
го изпили, не са чужди хора я - казала тя и се
засмяла. Утешила се, но все пак й било мъчно и
обидно, останала без винце и че братята я
излъгали. И всеки път, кога си спомни за това, тя
се сърди и плаче, но ядът бързо й минава и тя
пак се засмива.

5.
1 МАРТ-МАРТУВАНЕ
.
Названието „март" идва от латинското
„Мартиус", Марсов, посветен на Марс -
бога на войната, син на Юпитер и Юнона.
Старите българи са го наричали „брезен" -
„брезите лист и мъзга пущат". в тъмни
зори, преди да настъпи месецът, стават
само девойките, за да не им препика баба
Марта очите, та цяло лято да им се спи
като работят. Младите трябва да срещнат
първи своенравната старица, за да бъде
цял месец весела и засмяна, а времето -
топло и хубаво. През март не се
подстригват хората, за да не им се
„подстриже" умът и да станат глупави.

6.
Преди много, много години, от далечните
Тибетски планини хан Исперих напуснал
родния дом и тръгнал да дири плодородна
земя за народа си прабългарски. Минал топ
много планини и реки, докато най-накрая
спрял в земите на славяните, които го
посрещнали радушно. Славянки с бели
дрехи му носели бо-кали с напитки, а
трапезите били отрупани с ястия -
плодовете на тая благословена земя. Но на
хана не му било весело, че тъгувал за
своите близки - за майка си и сестра си
Калинка. Седнал топ на брега на голямата
река и бисерни сълзи покапали по
загорелите мъжки бузи, а взорът му се
отправил молитвено към слънцето и
боговете. и станало чудо. На рамото му
кацнала бързокрила лястовичка. На нея
Исперих разказал болката си. Лястовичката
отлетяла към земите, откъдето дошли
българите, и разказала с човешки глас на
Калинка, че брат й има ново царство, че
тъгува за нея и праща много здраве.

7.
Зарадвала се Калинка и решила да
прати хабер на своя
братец.възелчетаиспериховотовъзелч
етатапресукан бял и червен конец и на
този ден да се кичи - за здраве и
небесен благослов. Туй се случило на
първи март и останало до наши дни.
Свила китка от Зеленило, усукала я с
бял вълнен конец и за поздрав
сторила - както българите словото
пазели, та я пратила по лястовичката.
Като мълния се понесло птичето и
скоро кацнало на рамо. Но от дългия
път крилцето му се протрило и алена
кръв обагрила вълната. Ханът
радостен взел китката, разчел по
сестринския поздрав, накитил гърдите
си с китката и мартеницата грейнала.
Оттогава Исперих побелил на народа
си: всеки да върже китка от
На първи март сутринта във всеки дом
се пали огън на двора, с много дим. А
после всички прескачат до три пъти
огъня, с лице към изгряващото
слънце, За да се очистят от зли сили
и да се предпазят от болести.

8.
И се родил Господ Исус Христос,
единосъщ с Бог Отец, въплътен от
Свети Дух и Дева Мария - Пресвета
Богородица.
Оттогава до днес усуканото бяло и
червено „мартеница" нарекли и с нея в
първия ден на месец март се кичат
всички благочестиви българки, децата
и домашните животни, за да бъдат
здрави, да са плодни и да носят радост
на семействата. А според християните
от поречието на Тонзос този български
обичай е единствен по света и е израз
на човешко поклонение към майката
Господня.
В традиционните български мартеници
са вплетени парички, скилидки сух
чесън, синци, мъниста, железни халки,
косми от конска опашка, черупки от
охлюви и др. Затуй мартеницата се
смята за амулет, който предпазва от зли
сили.

9.
Децата носят мартениците на дясната
ръка, шията или гърдите, а момите и
младите невести - на шията или
вплетени в косите. Мъжете пък връзват
мартеница над левия лакът или над
левия глезен, а някъде я поставят в
обувката на левия крак под петата, зер
ако ги видят с вързана мартеница,
може да им се върже и
мъжествеността. Мартеници завързват
на младите животни за здраве и на
плодните дръвче-та за повече берекет.
Хората носят мартеница, докато видят
щъркел. После я връзват на плодно
дръвче, изричат едно желание и вярват,
че то непременно ще се сбъдне.

10.
Проект на: Виктория Тонева и Жана
Александрова
Набавяне на снимки :ЖАНА и GOOGLE
Набавяне на текст:Вики и GOGLE
Правени слаитове :Вики и Жана