1. НЕМСКИЯТ МОДЕЛ ЗА
АКТИВИРАНЕ НА
РОДИТЕЛСКАТА ОТГОВОРНОСТ
Помощ за деца при семейни кризи

2. Мотивацията за промяна
Работата с високо рискови семейства е голямо предизвикателство за
всички участници в процеса.
Във връзка с "личните отношения" родителите често не правят ясно
разграничение между личните отношения и родителството. Липсва
директна комуникация между тях, доверие и респект. Характерна е
честата смяна на адвокатите и/или консултантите. Родителите си
разменят съмнения за разстройство на личността.
По отношение на "родителската компетентност" детето и неговите нужди
и интереси остават на заден план. Поради продължаващите конфликти
между родителите на децата им е невъзможно да развият нова
житейска реалност, в която да са способни да преработят „товарът“ от
раздялата.

3. Що се отнася до "външните рамкови условия" при високо
рисковите семейства се изхожда от това, че конфликът
продължава вече един дълъг период от време и не приключва.
По правило в конфликта на родителите са привлечени много
специалисти и дори в голяма степен те също са изложени на
играта за привличане към собствената позиция. Често има
повече от едно съдебни висящи производства едновременно.
Дори и малозначителни конфликти се пренасят пред семейния
съд.

4. Иновация и законова уредба
• Със закона за производството по семейни дела и по въпросите, касаещи
охранителните производства (FamFG) немският парламент приключи
дългогодишния дебат за реформата на Закона по въпросите на
охранителните производства. FamFG влезе в сила на 1. септември 2009 в
сила.
• Моделът се отнася за дела, които касаят местоживеенето на детето,
режима на лични отношения или предаването на детето. В рамките на
модела работните срещи на съдиите от семейния съд прераства в „кръгла
маса“. В резултат на това до преди време често демонстрираното
отношение на служебна конфронтация между много от професионалистите,
работещи по дела с проблематика, касаеща деца, до голяма степен се
измества от атмосфера на кооперативна работа. При това се постигна
успешно поощряване на взаимно разбирателство относно съответната роля
в рамките на производството, без напълно да се елеминират различните
гледни точки и да се налага принудителен консенсус.

5. Моделът на практика
 Искът следва да представя основно собствената позиция;
унижаващи формулировки спрямо другия родител следва да
бъдат избягвани.
 Искът следва да съдържа информация дали преди
предявяването му е направен опит за провеждане на
медиация или друго процедура за постигане на
извънсъдебно помирение, както и изявление дали са налице
обективни причини това да не е възможно.
 Исковата молба се връчва на другия родител, заедно с
призоваването за съдебно заседание; отделът по закрила на
детето получава копие от тези книжа по факса.

6. Моделът на практика
 Отделът по закрила на детето осъществява контакт със страните
 Отделът по закрила на детето
 Районната социална служба ползва информацията за наличните
свободни часове на консултативните центрове като ги предлага
на страните. Ако консултативния център има възможност да
изпрати представител на първото съдебно заседание, съдът се
уведомява незабавно.
 Съдебното заседание се провежда в рамките на един месец
след предявяване на иска. И двамата родители са задължени да
се явят. Съдът може да разпореди децата също да присъстват
на заседанието. Отлагане на съдебното заседание е възможно
само по изключение при настъпването на особени обстоятелства
и може да бъде поискано по общо съгласие на страните.

7. 3-те възможни казуса
1. възможен казус: Родителите са способни да сключат споразумение
Ориентирано към решение изложение на конфликтната ситуация;
родителите се запознават с възможностите за професионална подкрепа
при изработване на устойчиво решение; не освобождаване от родителска
отговорност и заместването й от съдебно решение; привременно решение;
задължение за консултиране
2. възможен казус: Родителите са готови да се споразумеят само под
условие, но за изработването на споразумение се нуждаят от
професионална подкрепа.
Временно решаване на конфликта с определение за привременни мерки;
Задължаване за участие в консултация; Контрол на резултата след 4
месеца; ново съдебно заседание; изслушване на децата; назначаване на
процесуален защитник на детето и при определени обстоятелства вещо
лице, опит за последващо постигане на споразумение.

8. 3. възможен казус: Родителите са високо рискови и не са в състояние
да изработят споразумение
В случай че всички по-долу подробно разписани предложения за
консултации и подпомагане на страните не доведат до постигане на
споразумение между родителите, семейният съдия назначава вещо лице,
чиято задача е изготвянето на психологична експертиза. Провежда се още
веднъж заседание с устни състезания пред семейния съдия, в следствие
на което той постановява решение по делото.

9. Задачи на инволвираните
професионалисти:
Съдии
•има централна роля в семейно-правния процес предвид
неговите правомощия да упражнява контрол и да взема
решения по казуса
•законова повеля за насочване на усилията на семейния съд
към постигане на споразумение поставя пред семейния съд. За
постигането на един такъв консенсус се изискват особени
познания за структурата на конфликта, умения да съобразява
интересите и аргументите на страните и да интервенира
конструктивно

10. Адвокати
• представляват интересите на своите клиенти, въпреки
това ги консултират по начин, който да редуцира
конфликта и насочвайки към сключване на
споразумение
• не правят унижаващи другия родител изявления и
формулировки
Задачи на инволвираните
професионалисти:

11. Задачи на инволвираните професионалисти:
Отдел по закрила на детето
•Първи партньор на семейния съд в рамките на общата
отговорност за детето е Службата за закрила на детето.
•Основаната задача на службата за работа с деца в съдебното
производство по семейни дела е:
• да изрази становище за ситуацията на детето,
особено при производства при които децата са
изложени на риск в семейната среда.
• информира по всички дела за предложените и
проведените до момента услуги.
• информира съда и за готовността и способността на
родителите да намерят решения, които защитават

12. • интересите на децата, както и да ги приложат на
практика, съотв. дали родителите са в състояние
да избегнат излагането на децата на опасност.
• да насочат цялото си внимание към благото на
детето, за да се гарантира здравото му развитие.
Задачи на инволвираните професионалисти:

13. Задачи на инволвираните професионалисти:
• Консултативен център
• независима организация, най-често натоварена от Службата по закрила
на детето и в много случаи нейн представител участва в първото съдебно
заседание
• предлага следните услуги:
• консултация на родителите (поверителна) и курсове за родители
• придружени лични контакти
• групи за работа с деца и младежи
• Посредничество
• доброволно, поверително, структурирано, ориентирано към бъдещето
производство
• неутрално трето лице подпомага страните в процеса на избистряне на
техните интереси и нужди ( и тези на децата им) и едно решение, което
да е приемливо, честно и изпълнимо от всички участници

14. Работата в работния кръг
• интердисциплинарни работни кръгове с регулярни срещи
(напр. на всеки 6 седмици)
• обучение по посредничество за решаване на конфликти за
съдии и адвокати
• социалните работници в отделите по закрила на детето и
консултативните центрове се запознават по детайлно с
юридически въпроси
• канят се външни за работните кръгове референти по
определени теми
• опитът на всички участници показва, че тази кооперативна
работа е много продуктивна

15. Предизвикателства и успехи
Мюнхенският модел е особено успешен по случаите, по които
родителите осъзнаят, че е в техен личен интерес и преди всичко в
интерес на техните деца да разработят съвместно решения за
собствената си житейска ситуация и да се научат да работят като
екип по отношение на родителската си роля.По такива случаи могат
да бъдат ползвани всички описани услуги за подкрепа и съдействие
и наистина и да бъдат наистина полезни. Много адвокати
междувременно препоръчват медиация или посредничество в
консултативните центрове още преди да се пристъпи към сезиране
на съда.Колкото по-рано родителите получат подкрепа за
преодоляването на конфликите си поради раздялата им, толкова
по-успешни могат да бъдат всестранните възможности за оказване
на подкрепа и да допринесат за това, да се избегне ескалиране на
конфликтите.