Медитация на Фред Пьопих върху зодиакалния знак Риби от поредицата му "Година на душата". Fred Poeppig. „Das Jahr der Seele – Ein Begleiter durch den Jahreslauf“

1. Фред Пьопиг.
Година на душата. - Пътеводител по космическите ритми на годината
РИБИ:
ВЕЛИКОДУШИЕТО СЕ ПРЕВРЪЩА ЛЮБОВ
По това време (22 февруари - 22 март) Слънцето се издига още по-високо
над точката на своето най-дълбоко потапяне: постепенно Светлината
надделява над Тъмнината. Лесно е да се видят първите признаци на
пробуждане на живот в природата; по същия начин в душата се пробуждат
нови жизнени сили. Сякаш ликуващи гласове звучат в дълбините на
предпролетното битие, светлината пронизва всичко с радост и
предчувствие.
И все пак чрез тези тържествени припеви във външното и вътрешното
може да се чуе известно предупреждение – Човекът е повече от природата
и той не трябва просто да се отдава на нейните прелести. В човешката
душа живее едно отражение на великите ритми на формиране на
природата, но духът му се издига в царството на непреходното, откъдето
той постоянно получава нови импулси.
Нашето странничество към Дървото на живота протича по два начина в
хороводите на природното формиране на този сезон. От една страна човек
преживява в себе си констелацията на Земята и Слънцето като образ на
победоносната борба на светлината срещу тъмнината. Усещането за
изобилие от отдаващи се жизнени сили съответства на знака Риби, чиито
рунически писмена сме призовани да четем и разбираме.
Сред образите на зодиака Рибите и Ракът са единствените, които живеят
във вода. Средата за водните животни играе различна роля, в сравнение с
тази на сухоземните животни. По същия начин човекът-Риба има по-малко
ограничения в тялото, той живее сякаш изливайки се във водния елемент и
не се отличава с особена сдържаност: при него „сърцето е в главата“.
Този импулс е свързван със силното размножаване на рибите (в хайвера на
рибите има около 5000 хайверни зърна) и ни насочва към
предекзистенциалното (т.е. това, което е било преди съществуването),
стеснявано от подсъзнанието към светлината на съзнанието. Това е ехото
на природното ставане. И в царството на Рибите, както то се стреми от

2. морските дълбини към светлата повърхност, се отразява гладът на душите
за светлина. - Това е волята да се родиш, волята, която те тласка от
тъмните дълбини към раждането, към светлината.
В човешкото царство обаче, ако се гледа от духовната „камбанария“,
съзвездието Риби проявява противоположния аспект. И тук за първи път
задачата ни е изпълнена.
Живеем в епохата на Рибите. Астрономическият преход на пролетното
равноденствие от Овена към Рибите вече е настъпил в Поврата на
времената. Руническите знаци на рибите са избрани от ранните християни
като знак на Спасителя. - Но не само защото гръцките инициали ("Синът
на Бога Исус Христос Спасителят на света") ΙΧθΥΣ - означават Риби. Но –
основно поради това, че в жертвоприношението на Христос се е изпълнило
космическото същество на небесния знак Риби. Навсякъде, където
божественият живот на Логоса се жертва за земното (от Кръщението до
умиването на нозете и Жертвата на Голгота), се осъществява небесният
шрифт (окултната писменост) на външно бедния на звезди космически
образ на Рибите.
Следователно от тази духовна гледна точка, знакът на Рибите е знакът на
умирането. Смисълът на това умиране се разкрива особено в сцената на
нахранването на 5-те хиляди (Евангелия от Йоан, 6 глава). Точно както при
измиването на краката се облагородява най-ниското в човека (стъпалата,
които възникват у човечеството благодарение на действието на
съзвездието Риби, те са и подобни на рибите), при това именно
благодарение на стъпалата човекът е силно свързан с материята, така се
жертва пълнотата на силите на Логоса (отпечатана в космическия образ на
Девата, носеща класове, съзвездието Дева) в сцената на нахранването,
когато небесните сили на Логоса пронизват тъмното царство на под-
сетивните земни сили с космически живот. От този момент нататък човек
може да влезе във връзка с криещите зло дълбинни сили, за да освободи
силите на Възкресението в знака на Рибите. Тази тайна лежи в основата на
нашата материалистична култура. Който проникне до нея със своето
познание, на него ще се разкрие нейният дълбок смисъл, както е изразен в
„12-те настроения” на Р. Щайнер
Нека загубата бъде твоята придобивка!
(вж. Р. Щайнер, “Стихове и медитации”, Събр. съч. 40 (GA 40))

3. https://galerianadumite.bg/index.php/6-stihove-meditatsii-2/
В разсъжденията си започнахме с великолепната разточителна красота на
жадуващата и щедра природа в знака на Рибите, когато в навечерието на
пролетта тя се стреми от предрожденото си битие към светлината и след
това спира в мистерията на смъртта. Това противоречие се разрешава, като
се погледне загадката на човека, чийто смисъл се изпълнява само в
шествието на живота от раждането до смъртта. Както пълнотата на
формирането на природата буйно се проявява във всичко през пролетта и
се увенчава есента с образуването на плодове и семена, така човешкото
съществуване се изпълва със смисъл само когато пълнотата на неговите
предекзистенциални жизнени сили не се пропиляна безплодно, но се
формира в земни способности, което означава:
ВЕЛИКОДУШИЕТО СЕ ПРЕВРЪЩА В ЛЮБОВ.
Този път, който ни се възвестява всяка година от Страстната седмица,
минава през игленото ухо на Аза, където се извършва велик алхимичен
процес. Това е и смисълът на човешкия земен живот.
Нека следните думи ни послужат като водещ мотив за нашия духовен
живот по това време на годината:
Как природните процеси се трансформират в човека в духовни сили и се
отдават на света в любов - това ни учи знакът Риби, след като в този знак
Христос се пожертва на Земята. Това ни учи за мистерията на Земята и в
същото време определянето на човека в борбата със силите на
съпротивление срещу материята. Защото цялата пълнота на силите и
великодушието, които живеят в природата и човешката душа като духовно
наследство, трябва да се трансформират в Любов в Аза. Това е чудото на
„сватбата в Кана Галилейска”, когато безличната вода на предрождението
се превръща във виното на жива кръв, проникнато от духа на Аза.
Благодарение на това старата мъдрост на земната душа, стояща пред нас в
образа на майката на Исус като Гея-София, се превръща в християнизирана
земна душа, която под кръста възприема Аза на човечеството като свое
най-съкровено същество. Навсякъде, където обвяващата земята житейска
мъдрост се задълбочи в Аза, там възниква Любовта. И само тази Любов е
наистина вечна, защото е свободна от симпатии и антипатии.

4. * * *
„Нищо в живота не е напразно. Нито една сълза не е пролята напразно,
нито една стъпка не е направена напразно. Колкото и да се лутаме сред
заблуди и грешки, ние все пак се приближаваме към целта. Придобиваме
нови духовни сили, които ни позволяват да видим, че нашата съдба е
помъдряла от опита на полемиката между вътрешното и външното.”
(Ханс Кюнкел: Слънчевият път)
"Лично мен малко ме притеснява бедността или гладът ... Измъчва ме това,
че във всеки човек има нещо като убит Моцарт! Само дух, който пече
глина, може да създаде човек."
(А. дьо Сент-Екзюпери)
„Само този, който има благоговение пред духовното същество на Другия,
може да бъде нещо реално за него.“
(Алберт Швейцер)
"Не обичай този, който съм, а този, който мога да стана"
(Кристиан Моргенщерн)
„Трябва всеки ден поне да послушате хубава музика, да прочетете добро
стихотворение, да видите прекрасна картина и, ако е възможно, да кажете
няколко разумни думи.“
(В. Гьоте)