2. Много преди основаването
на България повечето
европейски народи и
държави били приели
учението на Иисус Христос.
Християнството променило
разбиранията за света,
празниците, управлението
на държавите. Църквата
имала водеща роля в
живота на обществото.
3. От християнска Византия
новата вяра прониквала и
в България, но повечето
българи и славяни
оставали привързани към
своите стари богове. Хан
Борис разбрал, че само
приемането на Христовото
учение за обща вяра може
да сближи хората, да
укрепи държавата и да
преодолее недоверието на
християнския свят към
България.
4. Покръстване
Ханът се покръстил пръв,
приел името на своя
кръстник - император
Михаил Трети, и се
нарекъл княз. През 865
година византийски
духовници покръстили
целия народ. Българи
станало общо име за
всички хора на България.
6. Покръстването
Надписът от Балши,
свидетелствуващ за
покръстването на
българите
Покръстване на Преславския
двор, картина от Николай
Павлович, ХІХ в.
Покръстване на
българите,
миниатюра от
Ватиканския препис
на Манасиевата
летопис, ХІV в.
7. Признаване на българската
църква
Княз Борис Първи
положил много усилия
за създаване на
отделна църква. През
870 година
Българската църква
била призната от
другите християнски
църкви.
Руини от патриаршеската
базилика „Свети Ахил“
в Преспа
8. Светите братя Кирил и Методий
Трудната за писане Глаголица на Константин
Кирил и Методи е заменена с друга азбука, с
един по-лесен алфабет - КИРИЛИЦА.
Новата азбука е българска, поръчана от
българският княз Борис Михаил за всички
български славяни, за да се избегне
гърцизирането на страната, което вече е
било 100% в църквите на България.
Написването една азбука за всички
поданици на България от Кaрпатите до Бяло
море и от албанските планини до Черно
море дава началото на сформирането на
нова европейска империя, която ще блести
със своята сила, култура и писменост през
вековете та и до днес - българската!
9. Князът извършил и друго
свято дело: през 886
година той приел с радост
учениците на Кирил и
Методий. В България били
създадени две огнища на
християнска книжнина на
славянски език.
10. Наум и Климент
В столицата Плиска
работил Наум, а
Климент създал
книжовно средище в
Охрид. Двамата
достойни последователи
на светите братя
обучили на славянски
език хиляди ученици и
свещеници.Климент
Наум
11. Дейност
В столицата Плиска
работил Наум, а
Климент създал
книжовно средище в
Охрид. Двамата
достойни
последователи на
светите братя обучили
на славянски език
хиляди ученици и
свещеници.
12. Изводи
Борис I Михаил (?-907) - български
хан от 852 г. и княз от 864 г. до 889 г.,
син на Пресиян, баща на Симеон
Велики.
През ІХ век княз Борис І
осъществава две велики промени,
съдбоносни за бъдещето на
България.
Приема се християнството и се
въвежда славянският език в
държавния и църковния живот.
България става част от
християнска Европа и славянски
духовен и културен център.
Българският и славянският народи,
постепенно се сливат и носят
общото име българи.
13. Изводи
Борис I има голям принос
във въвеждането и
разпространяването на
българската писменост.
Канонизиран е от
Българската църква и
възвеличен в много
произведения на
старобългарската
литература.
14. Изводи
През 855 год. Солунските братя Кирил и Методий, уединени в
манастир, се посветили на делото за покръстването на славяните.
Те създали азбука на славянската писменост и превели основните
църковни книги на езика на славяните.
Признаването на славянската азбука дошло в 879 год., когато
църковно-славянските книги били осветени и признати от Папа
Йоан VIII.
15. Азбуката
Създадената от светите братя Кирил и Методий азбука е
наречена глаголица.
По-късно тя е опростена и новата азбука приема името
на Кирил – кирилица.
16. Славянската азбука и
старобългарският
книжовен език, създадени
от светите братя Кирил и
Методий върху основата на
българските говори от IX
век, са най-големият
принос на България в
световната цивилизация.
Българската
средновековна писменост е
единствената област в
историята на нашата
култура, която се радва на
огромен интерес в Европа
и САЩ.
Съвременните изследвания
на българските учени в
тази област се ползват с
доказано световно
признание.
17. Самостоятелна българска църква
Княз Борис І осъзнава, че най-
важната му задача е да опази
своята държава от влиянието
на Византия. Това ще е
възможно ако български
духовник оглави църквата.
През 870 г. България постига
голям дипломатически успех.
Константинопол признава
самостоятелността на
българската църква.
Пълната и независимост,
когато тя ще се ръководи от
патриарх, обаче ще е грижа
на следващите владетели.Керамична икона на
св. Теодор Стратилат, ІХ – Х
век
18. Християнство
Християнството -
религия на вярващите в
Иисус Христос.
Църквата е общност на
вярващите християни.
Покръстване -
приемането на
християнството,
признаване, че кръстът
е свят знак.
19. Ресурси:
1. Учебник ЧО на изд.
„Просвета“ – М. Радева
и колектив
2.http://bg.wikipedia.org
3. Публичен снимков
материал от интернет.