1. ЛЕКЦИИ ПО
МЕЖДУНАРОДНА
ИКОНОМИКА
Подготвени от ас. Мария Горанова, катедра „ Индустриален
мениджмънт и предприемачество“, Стопански Факултет, УХТ,
ел.поща:goranova@marie-curie-bg.org
[Type the company name] | КЛАСИЧЕСКИ ТЕОРИИ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА 0
ТЪРГОВИЯ

2. Съдържание
1. КЛАСИЧЕСКИ ТЕОРИИ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ ............................ 3
1.1. Теория на Адам Смит за абсолютните предимства ................................................... 3
1.2. Теория на Д. Рикардо за относителните предимства в международната търговия 4
2. СЪВРЕМЕНЕН АНАЛИЗ В ТЕОРИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ 10
2.1. Теорема на Хешмер-Олин. ......................................................................................... 10
2.2. Парадокс на Леонтиев................................................................................................. 11
2.3. Теорема на Столпер-Самуелсън ................................................................................ 11
2.4. Теория на Вернон и жизнения цикъл на продукта................................................... 12
2.5. Хипотеза на Линдер .................................................................................................... 12
3. МИТА И МИТНИЧЕСКА ПОЛИТИКА ....................................................................... 14
3.1. Видове мита ................................................................................................................. 14
3.2. Икономически ефекти на митата ............................................................................... 15
3.3. Документи определящи цената .................................................................................. 17
4. НЕМИТНИЧЕСКИ ОГРАНИЧЕНИЯ В МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ ........ 20
4.1. Количествени ограничения (експортни квоти, доброволни експортни
ограничения ) .......................................................................................................................... 20
4.2 Експортна политика – експортни субсидии ............................................................. 22
4.3. Измерване на митническия протекционизъм ........................................................... 24
5. ФРАНКИРАНЕ И УСЛОВИЯ НА ДОСТАВКА НА СТОКИТЕ .............................. 26
5.1. Условия на доставка на стоките - ИНКОТЕРМС 90................................................ 26
5.2. Условия на плащане при сключване на сделката - ПЕЙТЕРМС 90 ....................... 39
6. МЕЖДУНАРОДЕН ВАЛУТЕН ПАЗАР ....................................................................... 44
6.1. Валутен пазар............................................................................................................... 44
6.2. Международни валутни системи. .............................................................................. 50
6.3. Европейски монетарен съюз. ..................................................................................... 52
7. ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС ................................................................................................... 53
7.1. Сметководен подход към платежния баланс (форма на платежния баланс;
правила на записването) ........................................................................................................ 53
7.2. Механизми за уравновесяване на платежния баланс............................................... 59
8. МЕЖДУНАРОДНО ДВИЖЕНИЕ НА КАПИТАЛ ..................................................... 61
8.1. Същност на международното движение на капитали ............................................. 61
8.2. Причини, обуславящи международното движение на капитали ............................ 62
1

3. 8.3. Форми на международното движение на капитали ................................................. 63
8.4. Ефекти на международното движение на капитал – статични и динамични........ 66
8.5. Регулиране на международното движение на капитал ........................................... 67
9. ПРЕДПОСТАВКИ НА ИНТЕГРАЦИОННИТЕ ОТНОШЕНИЯ И СЪЩНОСТ НА
ИКОНОМИЧЕСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ ............................................................................... 70
9.1. Предпоставки на интеграционните отношения........................................................ 70
9.2. Същност на икономическата интеграция ................................................................. 70
9.3. Типове икономическа интеграция ............................................................................. 73
9.4. Европейска икономическа интеграция ..................................................................... 75
9.5. Европейски съюз - цели, етапи, институции ........................................................... 77
10. РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СПРАНИ В СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА....................... 84
10.1. Проблеми на развиващите се страни в световната търговия .............................. 84
10.2. Външната търговия на развиващите се страни ..................................................... 86
10.3. Интеграционни групировки на развиващите се страни ....................................... 90
10.4. Особености на интеграцията между развиващите се страни .............................. 92
11. РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ В ПРОЦЕСА НА ТРАНСНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ
НА СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА ..................................................................................... 94
11.1. Транснационализацията на развиващите се страни ............................................. 94
11.2. Влияние на ТНК в икономиката на развиващите се страни ................................ 94
12. ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА В СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА И РАЗВИВАЩИТЕ СЕ
СТРАНИ .................................................................................................................................. 98
12.1. Развиващите се страни в глобализиращата се световна икономика................... 98
12.2. Проблеми на развиващите се страни в глобализиращата се световна икономика
102
2

4. 1. КЛАСИЧЕСКИ ТЕОРИИ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ
1.1. Теория на Адам Смит за абсолютните предимства
Начало на съвременната теория за международната търговия се поставя от Адам
1
Смит. Преди него са царяли възгледите на меркантилистите, според които световното
богатство е фиксирано и следователно изгодата от търговията за една страна е загуба за
друга. Според теорията на меркантилистите, държавата трябва да износя и да
ограничава вноса за да трупа ценни метали. Иначе с износа си на злато, при заплащане
на стоките които внася, златните запаси на държавата намалят и съответно нейното
богатство.
Усилията на Адам Смит са насочени да опровергаване на меркантилистите и да
покаже изгодата от свободната търговия. Неговите трудове стават основа на така
наречения „ класически анализ на международната търговия“. Той поставя ударението
на производството като детерминант на международната търговия. Понеже анализът му
поставя акцент върху предлагането и търсенето остава в сянка, анализът му остава
непълен.
Теория на абсолютните предимства. Според Адам Смит две страни могат да
увеличат съвкупното си производство, ако всяка се специализира в производството на
стоки, за които имат най-благоприятни условия и изнася в другата страна. И двете
ще бъдат в изгодно положение, защото количеството потребявани стоки нараства в
следствие на специализацията.
Закон за абсолютните предимства. Всяка страна разменя с друга страна, стока, за
която има абсолютни предимства, срещу стока, за която няма предимства, т.е.
нарастването на производството е резултат от търговията. Световното производство се
1
Адам Смит, 16.06.1723-17.07.1790 (на английски: Adam Smith) е шотландски социален философ и един
от основоположниците на политическата икономия. Една от основните фигура ин Шотландското
Просвещение, той е автор на „Теория на моралните чувства“ и „Изследване на природата и причините за
богатството на народите“. Втората от тези книги, обикновено наричана само „Богатството на народите“,
се смята за неговия magnum opus и за първият труд на съвременната икономика. Тя му донася голяма
слава и се превръща в един от най-влиятелните икономически трудове в историята. Смит често е наричан
баща на съвременната икономика и на капитализма.
3

5. увеличава, ако всички страни се специализират в производството на стоките, за които
имат абсолютни предимства.
Измерване на изгодата от международната търговия - възможността да се
произвеждат повече стоки и услуги, чрез износа, на които се получават повече
възможности за внос на стоки и услуги.
Законът за абсолючтните предимства допринася за:
 Производството на абсолютно по-големи обеми
 Използване на трудовия фактор
 Едногодишен период, две стоки, две страни
 Ефективна икономика
Стока 1 Стока 2
Страна А 60 100
Страна В 80 30
Резултати за световното стопанство след една година, хил.ед.
Стока 1 Стока 2
Страна А -60 +100
Страна В +80 -30
Ефект в световното стопанство +20 +70
1.2. Теория на Д. Рикардо за относителните предимства в
международната търговия
Теория на сравнителните предимства (Comparative advantage). За да изследва
ситуацията, при която дадена страна не притежава абсолютни предимства на нито една
4

6. стока, Давид Рикардо2 използва концепцията за алтернативните разходи. Пределните
алтернативни разходи измерват количеството благо, което трябва да бъде жертвано, за
да се произведе една допълнителна единица друг вид благо.
Закон за сравнителните предимства. Една страна има сравнителни предимства в
производството на стока, за която пределните алтернативни разходи са по-малки,
отколкото са те в другата страна.
Рикардо пръв установява разликата между абсолютните и сравнителни предимства
и показва, че в основата на международната търговия не са абсолютните предимства,
както твърди Смит, а сравнителните. Ако всяка една страна се специализира в
производството на стоки, за които има сравнителни предимства, световното
производство ще нарасне, а всяка страна ще има възможност да консумира повече
блага.
 Трудова теория за стойността
 Доминиране на пазарно стопанство
 Практически опит
 Опростен модел – селско стопанство, трудов фактор, две страни, два продукта
 Сравнителни предимства/преимущества
 Алтернативни разходи/жертви
Максимални обеми годишно производство, хил.ед.
Стока 1 Стока 2
Страна А 80 100
Страна В 60 30
Пределни алтернативни разходи, хил.ед.
Стока 1 Стока 2
(измерени в (измерени в единици
единици от стока 2) от стока 1)
2
Давид Рикардо (18.04.1772 – 11.09.1823) или Дейвид Рикардо (на английски: David Ricardo) е
английски икономист, един от най-видните представители на зрелия класицизъм в икономическата
наука, последовател и същевременно опонент на Адам Смит. Големи са неговите заслуги за
утвърждаване на трудовата теория за стойността, която той твърдо отстоява. Основното му произведение
е „За принципите на политическата икономия и данъчното облагане“ (1817 г.).
5

7. Страна А 100/80 80/100
Страна В 30/60 60/30
Недостатъци във възгледите на Смит и Рикардо:
 Приемането на труда като единствен производствен фактор.
 Трудът е хомогенен по характер и силно мобилен.
 Игнориране на парите и валутните отношения.
 Опростен модел
 Отсъствието на държавна намеса
Свободна търговия – модел на търговия, при който отсъстват ограничения за
обмен на стоки между страните.
Условия на търговия. Дефинира се като отношение между количеството на една
стока, която трябва да се достави на пазара, за да се придобие единица друга стока.
Следователно условията за търговия са отношението, в което една стока се разменя за
друга. Може да се представи също и като цена на една стока, изразена чрез цената на
друга стока.
Условията на търговията показват какво количество от една стока може да се
пожертва, за да се придобие при размяната допълнителна единица от друга стока.
Пределните алтернативни разходи също показват колко единици от една стока трябва
да се пожертват, за да се придобие една единица от друга стока, но в производството,
не в размяната. Условия на търговия, следователно представляват пазарна цена и
подобно на всяка цена са детерминирани от взаимодействието на търсенето и
предлагането, докато алтернативните пределни разходи е концепция за предлагането,
детерминирано от количеството и технологичното равнище на разполагаемите ресурси.
Нарастващи пределни алтернативни разходи. В края на XIX век в
икономическата теория започва да включва повече от един производствен фактор. При
това условие може да се стигне до факторна комбинация, която за едни стоки да бъде
ефективна, а за други да е неефективна. По принцип, ако една страна увеличи
производството на дадена стока за сметка на друга, на за двете стоки се използват
фактори в различна пропорция, пределните алтернативни разходи за едната стока ще
6

8. нараснат. Това ще стане, защото: 1)производствените ресурси не са хомогенни, т.е.
единицата ресурс не е идентична със следващата единица; 2)производствените фактори
не се намират в една и съща пропорция при производството на всяка следваща единица
от стоките. Това означава, че ако страната увеличи производството на една стока, ще
използва прогресивно по-неефективни ресурси за производството и, понеже се
изчерпват ресурсите или добиването им става с нарастващи разходи. Следователно
страната ще трябва да жертва все повече единици от втората стока, за да произвежда
допълнителни единици от първата.
7

9. Крива на произв
водственит възможн
те ности при
нарастващи пред
делни алте
ернативни разходи
и
Изго от търговията. Способност на стра
ода С тта аните да разположат комбинац
р т цията на
потребя
яваните сто извън границите н произво
оки г на одствените възможнос
сти.
В ра
амките на в
възможнат стойност на междун
та т народните условия на търговия една от
а
странит може д спечели повече, отколкото другата. По прин
те да о . нцип по-в
високата
относит
телна цена на сток
ките, в ко
оито стран
ната има сравнителн предим
с ни мства, и
осигуря
яват по-гол дял от търговскат изгода.
лям т та
Изго
одата от м
международ
дната разм
мяна зависи от разлик
и ката между предтърг
у говските
условия на търгов в стран
я вия ната и межд
дународнит условия на труд
те
, след к
като започн търговия
не ята.
Стра по-малка еластичнос на им
аната с п ст мпортното търсене или експортното
гане, чиято търговска крива е п о стръмна, присвоява по-голяма част от изгодата.
предлаг о а , а а
Когато цените на експортните стоки на една ст
а трана се увеличават по отнош
у шение на
цените на експор
ртните сток на нейн партнь /цените на стоки
ки ния ьор е ите, които внасят/,
изгодат от търгов
та вията на пъ
ървата стра
ана, ще бъд за сметка на вторат
де та.
Меж
ждународн
ното равно
овесие се ф
формира от междунар
т родните усл
ловия на тъ
ърговия,
при кои количе
ито еството на стоката, което една страна желае да и
а а ж изнесе, е равно на
количес
ството, кое друга желае да вне
ето ж есе.
При
и постоян
нни разхо
оди може
е хипотет
тично да предполо
ожим абс
солютна
специал
лизация и износ на стоката, в която ст
траната им сравнит
ма телни пред
димства,
докато при нарас
стващи раз
зходи двет страни избират частична сп
те пециализац
ция, т.е.
произве
еждат и две стоки.
ете
8

10. И така, според принципа на сравнителните предимства страните, подобно на
индивидите, печелят от търговията, ако изнасят стоки и услуги, за които имат
предимства в производителността на труда, и внасят блага, за чието производство
изразходват повече ресурси. Посоката на търговията и изгодата от нея възникват от
различието между алтернативната цена на търгуваните блага.
Отвореността на икономиката упражнява два типа ефекти върху производството.
Вътре в страната отраслите, в които тя има сравнителни предимства, се разширяват
повече, отколкото останалите.По този начин се привличат ресурси от другите отрасли в
икономиката. Съвкупното производство във всяка страна се движи към по-висока
ефективност, съсредоточава се в отрасли, в които първоначалните производствени
разходи са по-малко.
За потребителите ефекта от търговията възниква, защото във всяка страна те имат
възможност да потребяват блага с по-ниски цени. Поради това реалният им доход
нараства. Това означава, че ефекта от търговията за потребителите също се разделя на
два сегмента: 1)от изгодата впоследствие от по-голямото количество потребявани
блага; 2)от ефекта на дохода, защото купуват на по-ниски цени.
9

11. 2. СЪВРЕМЕНЕН АНАЛИЗ В ТЕОРИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА
ТЪРГОВИЯ
2.1. Теорема на Хешмер‐Олин.
Стоките, които изискват за тяхното производство повече изобилни и по-малко оскъдни
производствени фактори, са предмет на износа срещу внос на продукти с
противоположна пропорция на използваните фактори на производство.
Според теоремата, ако потребителските предпочитания в две страни са идентични, а
всички други условия остават неизменни, относителните производствени разходи ще
бъдат детерминирани от надареността на двете страни с фактори, които са използват за
производство на двете стоки.
Заключението от теоремата относно модела на търговия гласи: при положение, че
двете страни произвеждат две стоки, всяка от тях ще се специализира в производството
на стоката, за която разполага с по-изобилни ресурси.
Ако страната е относително надарена с някакъв фактор, тя има по-голям дял от
световното предлаган на съответния продукт в сравнение със страните с относително
оскъдни фактори. Тогава за износа във всяка страна се използва по-голямо количество
от изобилния фактор и по малко е количеството на използваните оскъдни фактори в
съвкупния внос.
Пример: Ако в две страни А и В има изобилие от труд в страна А и капитал в страна
В, то отношението W / i (A) < W / i (B). Следователно, страна А се специализира в
трудоемка стока, а В – в капиталово интензивна. Резултати от специализацията:
вътрешно странови движения на труд към трудоемките отрасли в страна А и на капитал
към капиталоемките дейности в страна В. Резултат: поскъпва труда в страна А и
капитала в страната В, или изравняване относителните цени на производствените
фактори W / i (A) = W / i (B). Но, теоремата не важи абсолютно. Тя изразява
тенденция, процес на сближаване в относителните цени. Моделът има приложение и
при анализи на разпределението на доходите и на растежа. Свободната търговия е
перфектен заместител на мобилността на факторите и води до изравняване на цените
им между търгуващите страни и относително и абсолютно.
10

12. 2.2. Парадокс на Леонтиев
Парадоксът на Леонтиев е емпирична проверка на хипотезата за зависимостта между
факторната надареност и структурата на вноса и износа.
Василий Леонтиев3 наблюдава баланса на междуотрасловите връзки и прилага метода
разходи-производство. Изследва факторната композиция на износа и вноса на САЩ за
100 годишен период назад.
Парадоксален извод на Леонтиев, е че износът на САЩ е трудово-интензивен, а вносът
– капитало-интензивен, при условие, че в САЩ изобилен фактор е капиталът и
неговата относителна цена трябва да е по-ниска.
Причини за парадокса в резултатите са: 1) игнорира се ролята на минералните суровини
и техните производни, те са скъпи при вноса в САЩ и по-капиталоемки при
производството; 2) САЩ изнася много селско стопанска продукция, която е трудоемка,
при скъп труд в САЩ; 3) трудът се третира като хомогенен фактор, а единиците труд са
с различни качества и цена.
2.3. Теорема на Столпер‐Самуелсън
Теорема на Столпер-Самуелсън свързва международната търговия с разпределението
на националния доход в обществото.След като две стоки, с които се търгува, излязат на
международния пазар и на едната, да предположим трудопоглъщащата, се увеличи
относителната цена, работната заплата ще нарасне спрямо печалбата от капитала и в
двете страни.Увеличаването на относителната цена на трудопоглъщащата стока води до
увеличаване на дела на заплатата в цената и на двете стоки. При свободна търговия
нарастването на относителната цена на стоката, в която страната има сравнителни
предимства, води до увеличаване на дохода в отраслите, които разполагат с изобилие
от производствени фактори, и го намаляват в отраслите, които използват оскъдни
фактори.
3
Василий Леонтиев (на руски: Василий Васильевич Леонтьев; 5 август 1905 - 5 февруари 1999) е един от
най-бележитите американски икономисти (от руски произход). Печели Нобелова награда за икономика
през 1973 г. за развитието на метода „разходи - готова продукция“ и приложението му в изследванията
на важни икономически проблеми.
11

13. 2.4. Теория на Вернон и жизнения цикъл на продукта
Технологията, която се дефинира като сгъстени знания, умение, квалификация и
опит, влияе върху международната търговия, понеже непрестанно резултира в нови
стоки, нови методи на тяхното производство и нови материали, от които те се
произвеждат. Но технологичните промени не настъпват в различните страни в еднаква
степен и едновременно. На фирмите им е нужно време, за да ги имитират или закупят
патенти или лицензи.
Раймонд Вернон развива теорията, че познаването на технологията е предпоставка за
международната търговия, като поставя ударението върху сравнителните предимства,
формирани от нейното разпространение.
Според него новия продукт преминава през няколко стадия, всеки от които има
различен ефект върху модела на международната търговия.
І стадий – ранно детство (infancy) – появява се нов продукт в страната иноватор и се
консумира само в нея.
ІІ стадий – фаза на растежа на продукта. Произвежда се в А, основно се потребява в
нея, но се изнася и за В.
ІІІ стадии – зрялост на продукта – Фирми от страната А дават лиценз на фирми от
страната В да произвеждат продукта за вътрешни нужди Износител е само страната
иноватор - А.
ІV стадии – залез на продукта. Страната В започва да изнася продукта в други страни.
V стадии – отмиране на продукта. В страната иноватор - А силно намалява
производството и износа. Страната имитатор - В стана световен производител и
износител. Страната А допълва вътрешното си потребление с внос от имитиращата
страна В.
2.5. Хипотеза на Линдер
Построена е на предположението, че се търгува само с първични суровини съобразно
естествената първична надареност на страните. Стефан Линдер допуска, че търговията
с нееднородни стоки зависи повече от сходството във вкусовете и предпочитанията на
потребителите в различните страни, а не от разликата в производствените разходи
/търгуват богати с богати, бедни с бедни/.
12

14. Концепция на реципрочното търсене – идея, според която търсенето на вносни стоки
автоматично поражда и предлагане на местни стоки за износ.
Ефект на задълбочаване – по–голямо изменение в производствения обем, отколкото е
предизвикалото го изменение в производствения фактор, или по голямо изменение във
факторната цена, отколкото е предизвикалото го изменение в цената на стоката, за
която той е интензивен.
Изравняване цените на производствените фактори – адаптиране на относителните цени
на производствените фактори в процеса на формиране на международното равновесие.
13

15. 3. МИТА И МИТНИЧЕСКА ПОЛИТИКА
3.1. Видове мита
Митническа политика е съзнателно провеждан от правителството на една страна
комплекс от данъчни мерки, целящ да защити местните производители от конкурентен
внос и да осигури приходи в държавния бюджет.
Митата са най-често използвания ограничителен инструмент в търговската политика
за защита на националното производство.
Митото е косвен данък, наложен на стоките и услугите, когато те преминават
държавната граница. Най-често се прилагат по отношение на вноса. Мотивите, които
стоят зад митническата политика, са съсредоточени в две направления:
1)митата са източник на приход за държавния бюджет;
2)митата са инструмент за защита на националното производство от
чуждестранна конкуренция.
Според начина им на формиране митата се делят на:
- Адвалорно /ad valored/ - изразяват се като процент от стойността на
внасяната стока. Задачата да се определи митото става значително по-сложна, тъй като
митническата служба трябва да определи паричната стойност на стоката.
- Специфично – абсолютна сума върху единица физическо измерение на внасяната стока
/фиксирана сума за съответния продукт/. Тези мита са лесни за администриране.
Недостатъците им, че не отчитат разликата в качеството на внасяните стоки и са
неспособни да поддържат постоянна норма на защита,от внос на стоки, чиито цени
нарастват.
- Комбинирано – за незначително количество стоки се прилага комбинация
от адвалорни и специфични мита /фиксирана сума + % от декларираната митническа
стойност/.
Според предназначението си митата се делят на:
- нулево мито – свободна търговия
- забранително мито – такъв размер на импортното мито, който на практика прави
търговията между две страни ненужна и елиминира вноса.
- оптимално мито – стойността му е между нулевото и забранителното
14

16. Ик
кономическ
ки последици от митата. Митото защитав
ва национ
налното
импорт
тнозамества зводство, от една страна, за
ащо произ ащото в р
резултат на него
н
нараств национа
ват алното про
оизводство при по- ви
исока цена, и от друга защото намалява
а,
вноса. М
Митата изп
пълняват ре
егулиращи функции.
и
3.2
2. Ико
ономиче
ески ефе
екти на м
митата
Случай с малка ст
й трана вноси
ител
• М
Малка стра – незна
ана ачителен па
азарен дял
• В
Вътрешно равновесие
е
• С
Съвършено еластично предлага на вносн продукц
о о ане на ция
фигура 1 Обобщена гр
рафика за ефекта от митата в малка страна-вносител
а
Еф
фект от ми
итата в мал страна
лка а:
• М кото бреме – за потре бителите в тази стран
Митническ на
• З
Загуба на п
потребител
лски излиш
шък
• С
Стимули за производителите
а
• П
Приходи в бюджета
• В
Влошаване на ТОТ
е
• Н
Нетна загуба
- Т
Триъгълни В – от не
ик еефективно производс
о ство
15

17. - Триъгълник D – от свито потребление
Отражение на митата в голяма страна – вносител, статичен ефект
• Голяма страна – по пазарен дял
• Влияе върху световната цена
• Модифицира се разпределението на митническото бреме
• Кривата на предлагането на вносна продукция е нарастваща
Последици от митата в голяма страна – вносител
• Вътрешните цени нарастват, но не с пълния обем на митата
• По-слабо е влошаването на условия на търговия
• Част от митническото бреме поема изнасящата страна
Измерване на митническия протекционизъм. Поради нарастване на вносната
цена става възможно чрез митата да се повиши и цената на местното производство. По
този начин митата формират своя митнически ефект.
Защитата, възникваща от увеличаване на цената на крайния продукт на местното
производство, се нарича номинална митническа защита. Нейната величина се измерва с
номиналния размер на митото, което лесно се вижда от таблицата за митата на
съответната страна.
Защитата, която доставя митническата система на добавената стойност, създавана
от националните производители, се нарича ефективна митническа защита и се измерва
с нейната норма.
Нормата на ефективната защита се дефинира като процентно изменение добавена
стойност в резултат от прилагането на митническия пакет:
Измерване
Te = (VT - VW) / VW, %
Te - норма/коефициент на ефективност на тарифата, %
VW - добавената стойност при свободна търговия
VT - добавена стойност при мита.
16

18. Друг начин на изчисление
Te = (Tn – a Ta) / (1 – a), където
Tn - мито върху крайния продукт
а - дял на суровините в крайния продукт
Ta - мито върху суровините
Оценка на ефективността
• Te = Tn - неутрална тарифа
• Te < Tn - неефективна защита
• Te > Tn - ефективна защита
Ответна митническа политика – свързана е в факта, че въвеждането на митата води
до съответна ответна реакция в страната търговски партньор, което води до
затруднения пред износа – започва ценова война между двете страни.
Ефект на благосъстоянието – сумата от защитния, потребителския,
преразпределителния и ефекта на дохода, които се проявяват в резултат на налагането
на мито върху вноса.
Документи определящи цената
Външнотърговските документи попадат в няколко взаимно допълващи се категории:
І. Документи на търговската операция – основен документ на дадена търговска сделка е
търговска фактура. Тя се издава под няколко форми:
1) експортна търговска фактура (стандартна)
2) проформа фактура
3) консулска фактура
4) митническа фактура
Търговската фактура е ключов елемент в търговските взаимоотношения и
изключително важна в процеса по освобождаване от митницата на стоки и товари. Като
такава тя позволява на митничарите да се запознаят подробно с
изпращаните/получаваните стоки и да калкулират по-лесно съответните данъци и
такси. Търговската фактура е съществен документ със стоково разпоредително
значение в международната търговия. Издава се от продавача, давайки му право да
17

19. владее и да се разпорежда с експедираната и продадена стока, ако няма никакво
допълнително условие.
Бланката на търговската фактура е проектирана на база “формуляр-образеца на ООН за
външнотърговските документи” на англииски и френски език. Най-често фактурата се
попълва на английски и френски език, но е възможно да бъде издадена и на език
допълнително договорен между контрагентите. Съществуват специални правила и при
попълване на информационните полета от бланката на фактурата като се използват
международнитне класификатори и кодови означения. По правило например всеки код
се записва в горния десен ъгъл чрез търговски термини подбрани от международната
търговска камара със седалище в Париж, одобрени през 1990г. Търговската фактура е
документ, който задължително се издава при всички търговски сделки и регистрира за
първи път извършената стопанска операция. Ето защо той спада към първичните
счетоводни документи на всяка една фирма - носи първична информация за сделката
като в тази информация се включват данни за стоката, която е предмет на сделката и за
самите извършители на операцията. Тя служи и като основание за по-нататъшно
заплащане на описаните в нея стоки, доставени в съответствие с предварително
съгласувани условия между страните. Този документ се използва от всички страни по
сделката за целите на счетоводството и отчетността. Той е необходим и при
извършването на формалностите по вноса и износа, както и при повечето банкови и
разплащателни операции.
Експортната фактура е документ на износителя и в общия случай не се налагат заверки
по нея от специализирани органи. Все пак при износ на стоки, предимно арабските
страни изискват заверка на фактурата в тяхната консулска служба (на страната
вносител). В този случай фактурата се заверява предварително в Българската търговско
промишлена палата. Такъв вид фактура е известен още под наименованието Консулска
фактура (Consular invoice). Тя служи за контрол на властите на страната на купувача
върху произхода, цената, и другите условия на доставката.
Данните от Консулската фактура трябва да отговарят точно на данните по Търговската
фактура, коносамента, застрахователната полица и останалите стоково разпоредителни
документи.
Друг вид фактура е Митническата фактура (Customs invoice) - издава се от износителя и
е предназначена за митническите власти в страната на вносителя, които въз основа на
данните в нея определят митническите такси и налози и упражняват контрол върху
вноса.
18

20. Съществува и Про-форма фактура, която е вид форма на оферта и се прави от
продавача към купувача. Тя се различава от търговската фактура по съдържащата се в
нея дума про-форма. Тази фактура се използва в случаите:
1) на договорено предварително плащане на сделката
2) на доставка на стоки и консумация, когато стоките са експедирани преди
подписването на договора между контрагентите и служи за определяне на продажната
цена на стоките
3) като елемент на тръжните документи
19

21. 4. НЕМИТНИЧЕСКИ ОГРАНИЧЕНИЯ В МЕЖДУНАРОДНАТА
ТЪРГОВИЯ
4.1. Количествени ограничения (експортни квоти,
доброволни експортни ограничения )
Тава са инструменти, които не ограничават вноса, но поставят специални изисквания
на стоките по отношение на качеството се наричат извънмитнчески ограничение. Те са
свързани с определени стандарти. Това води до увеличаване на производствените
разходи, което се отразява върху конкурентите / предоставяне на много документи,
сертификати и др/. Те са много разпространена практика на външнотърговска
политика и тяхното използване все повече нараства. Съществуват разнообразни
немитнически инструменти:
Вносна (импортна) квота (Import quota). Тя е количествено ограничение, лимит за
вноса на дадена стока. Може да бъде изразено в стойност или физически единици.
Конкретизира максималния обем, който може да се внесе в страната. Определя се от
държавата чрез законодателство, изпълнителни заповеди, декларации и др. Квотите
имат същия ограничителен ефект като митата, но нямат фискален ефект. Те също
съдействат за повишаване на цените на стоките, но ценовата разлика остава за
вносителя на стоката. Импортните квоти се прилагат, когато вносът трябва да се
ограничи под равнището на възможния. Те имат за цел да защитят местното
производство и да преодолеят очертаващи се дефицити в платежния баланс.
Разграничават се два вида вносни квоти:
абсолютни – ограничават количеството на внасяните стоки през даден период.
Абсолютните квоти са глобални – лимитират вноса на дадена стока, независимо от коя
страна се осъществява; и специфични – разпределят един обем вносни стоки между
определени страни;
квоти за тарифен процент (тарифна квота) – позволяват определен обем вносни
стоки, изразени в стойност или във физически единици да се обмити с намалени
митнически проценти. Няма количествено ограничение. Вносът е разрешен, но над
определен обем митото нараства.
20

22. Доброволни експортни ограничения (Voluntary export restraints). Двустранен договор
за ограничение на международната търговия. Чрез преговори, преследвайки взаимни
икономически интереси, страната износител ограничава обема на изнасяните стоки.
Експортната квота доброволно ограничава количествено износа на една страна за
друга. Чрез нея се повишава цената на стоката във внасящата страна и приходите на
чуждия вносител.
Експортна субсидия (Export subsidy). Средство за стимулиране от страна на
правителството на местното производство и на износа на местни продукти. С това
правителството преследва да подпомогне конкурентните позиции на местните фирми
на международните пазари и в същото време да динамизира производството, да намали
безработицата и т.н. Разликата между по-ниската износна цена и по-високата
национална цена е експортната субсидия. Тя се влияе от състоянието на условията на
търговия. Експортното субсидиране се осъществява чрез експортни кредити и чрез
освобождаване от експортни такси. То трансферира доход от националния потребител
към чуждестранния и към субсидираното производство.
Правителствени поръчки (покупки) (Government procurements). Те увеличават
националното търсене, повишават цената на стоката и стимулират нейното
производство. Обикновено се съчетава с механизми за ограничаване на по-евтината
вносна стока.
Дъмпинг (Dumping). Продажба на стоки на чуждестранен пазар по занижена цена. Той
е непостоянно подбиване на цената на международния пазар. Когато цената на
различните пазари е различна, дъмпингът осъществява международна ценова
дискриминация (International price discrimination). Разграничава се:
хищнически (агресивен) дъмпинг (Predatory dumping) – умишлено подбиване на цените,
с цел да се монополизира даден международен пазар;
постоянен дъмпинг (Persistent dumping) – форма на нелоялно ценообразуване на
външен пазар, когато цената е по-ниска от разходите или по-ниска от образуваната на
местния пазар.
Други нетарифни ограничения. Ограничаването на международната търговия се
постига и чрез изисквания за произход на стоката, за отговаряне на съответни
санитарно-ветеринарни норми, за необходимостта стоката да съответства на
технически стандарти, на екологични норми, ограничения за закупуване на валута, с
която да се осъществи вноса и т.н. В международната търговска практика се използват
също търговски войни и блокади, ембарго и др.
21

23. Иконом
мическите ефекти от немитнич
т ческите ог
граничения са аналог
я огични на тези на
митата.
.
4
4.2 Екс
спортна политик
ка – експ
портни субсидии
и
ртни субси
Експор идии. Форм на недан
ма нъчно поощ
щряване на местните производ
н е дители в
експорт
тноориенти
ираните от
трасли. Пра се, за да се увели обема на износа и да се
ави д ичи
гаранти печалба дори при неблагопр
ира а риятни цени
и.
фигура 2 Графична ил
люстрация на ефекта от суб
бсидията
Ефект от субсиди
ията
• Н
Намалява ц
цената на износа
и
• Р
Разширява количеств
вено износа на страната
а
• Н
Неперфект конкуре
тна енция на св
ветовния па
азар
• О
Обременяв бюджета на странат
ва а та-износит
тел
• Д
Дестимули произво
ира одителите в нея
Експор
ртни режими
• Д
Доброволн експортн огранич
ни ни чения – дву
устранно договорени системи, пазарни
д и
приспособявания на физичес
ските обем търгуеми стоки
ми и
• А
Антицикли
ична практи
ика
• З
Защита на вътрешнот потребле
то ение
• П
Политичес мотиви - ембарго
ски
• Е
Експортна субсидия
22

24. Търговско ембарго – едностранно прилагане на забранителни мерки върху
търговията с даден вид стоки или изцяло блокиране на търговските отношения с дадена
страна.
Други нетарифни ограничения – прилагане на санитарно-хигиенни, технически
или друг вид стандартни изисквания спрямо стоките от чужбина с което се цели
ограничаване на вноса им.
• Антидъмпингови мита
Дъмпингът е прилагане на дискриминационни цени , при което стоките на
експортния пазар се предлагат на по-ниски цени спрямо тези на вътрешния пазар.
Дъмпинга бива: сезонен и постоянен/грабителски
• Референтни цени на вноса
• Санитарни правила
• Други
Импортна квота – ограничения върху физическия обем внесени или изнесени
стоки
• Количествено ограничение
• Временно по продължителност
• Кандидатства се чрез конкурс, или на база минала година
Ефект от квотата
• Нарастване на вътрешната цена на вноса
• Свиване на вноса
• “Квота-печалба”
• Дискриминиране на търговския партньор
• Ответна реакция
Квота-печалба – изгода получена като разлика между цената, по която вносната стока
се продава на вътрешния пазар и цената на международния пазар.
Функции на квотата.
• Да ограничи размера на вноса до обем равен на определената квота
23

25. • Приходи – подобно на митата при квотите приходите се реализират от тези,
които са получили лиценз /вносители/
• Преразпределителна – аналогично на митата квотите прехвърлят доход от страна
на местния производител и потребител към вносителите получили лиценз за внос.
Ефект от квотите.
• Определя се определен обем, който може да се внесе. Съществува опасност за
монопол при лиценз само на един
• Количеството стоки, което се внася е недостатъчно, за да покрие евентуален
дефицит
Ответна търговска политика – съвкупност от инструменти, прилагани в отговор
на търговската политика на чуждестранните износители, накърняващи интересите на
импортнозаместващите отрасли в страната вносител.
Разлика между квота и мито
Квота Мито
Действа индиректно, не се променя Действа директно чрез цената
пазарния механизъм
При нарастване на търсенето, местното При нарастване на търсенето, местното
производство и цената се увеличава производство и цена остават непроменени
повече
Приспособяването става чрез цената Приспособяването става чрез вноса
Точно лимитиран внос Обема на вноса не е точно лимитиран
Може да породи монопол на вносителя Местните производители предпочитат
/изцяло да получава печалбата/ квотите
4.3. Измерване на митническия протекционизъм
Това съзнателно провеждана политика за защита на местните производители целяща да
гарантира по-добра бизнес среда, ограничаване на конкурентния внос, гарантиране
доходите на националните производители. Подкрепа на нови отрасли със стратегическа
цел, гарантират се работни места и доход на населението, по този начин се намаляват
социалните разходи. Протекционизмът струва скъпо на държавата, защото се създават
24

26. изкуствено отрасли. Подобна политика води до задържане на икономическия растеж
поради разходите за това.
Нововъзникнал отрасъл – отрасли, притежаващи потенциални сравнителни
предимства, които при развитието на вътрешния пазар биха реализирали икономии от
мащаба.
Вътрешни производствени субсидии – относително намаляване на
производствените разходи в съответния отрасъл за сметка на разходната част на
държавния бюджет.
Жизнен стандарт – концепция, свързва с възможността да се потребява по дадена
обществена крива на безразличие.
Цена на протекционизма – реална загуба на нетно благосъстояние поради
неефективност на производството и смущения в модела на потребление, които
произтичат от налагането на митото.
Импортозаместващ тип икономически растеж – модел на икономически растеж,
предвиждащ ускорено развитие на отраслите, произвеждащи стоки, заместители на
вноса.
25

27. 5. ФРАНКИРАНЕ И УСЛОВИЯ НА ДОСТАВКА НА СТОКИТЕ
Франкирането на борсовите стоки, при сделките с реална доставка на стоките, е част от
сключването и изпълнението на борсовата сделка. То представлява
високостандартизиран начин за определяне условията на доставка на стоките и
мястото, в което правата на собственост се прехвърлят от продавача на купувача.
Франкирането се осъществява за стоки, които се търгуват на контракти. Цялата
операция е унифицирана и стандартизирана. По своята същност франкирането
означава, че стоката е освободена от плащане за превоз на определеното място за
доставка. Начинът на обозначаване и условията са много стандартизирани, тъй като се
ползват кодове, формулировки и клаузи, създадени от Международната търговска
камара в Париж и публикувани под наименованието “Инкотермс` 90”. Създадени са с
цел опростяване на сделката при нейното сключване и улесняване на изпълнението й.
Кодът, състоящ се от трибуквено съчетание, установява точно правата и задълженията
на продавача и купувача.
Франкирането и условията на доставката на стоките при реалното изпълнение на
сделката са пряко свързани със самата организация на изпълнение на сделката и
документите за нея.
5.1. Условия на доставка на стоките ‐ ИНКОТЕРМС 90
За опростяване на договорите Международната търговска камара е кодифицирала
различните договорни клаузи. С кодирането са установени точно отговорностите,
рисковете и разходите на продавача и купувача. Включването в договора на определен
код за условна доставка означава, че това условие става задължително за двете страни.
Всички изисквания по условията на доставката са кодирани само в едно трибуквено
означение. Тяхната разшифровка обаче е подробно разработена и изяснена в правилата
и терминологията на Инкотермс.
-EXW
Това условие означава, че продавачът се задължава да достави стоката на разположение
на купувача в завода или неговия склад, на полето или в склад на полето. Задълженията
на продавача са минимални. Почти цялата тежест на задължения и риск се поемат от
купувача.
26

28. а) Задължения на продавача:
- да достави стоката на определеното място;
- да осигури търговската фактура и всички документи, необходими за идентифициране
на стоката (сертификати и други);
- да извести купувача за доставката на стоката;
- да поеме всички рискове по стоката до предаването й на купувача;
- да поеме всички разноски за доставка на стоката до определеното място за предаване;
- да заплати разноските по опаковането, съхранението и проверката на определеното за
предаване място, без задължения по застраховката на стоката;
- да окаже съдействие на купувача при набавяне на необходимите документи за износ и
други документи, за които купувачът би срещнал затруднения.
б) Задължения на купувача:
- да заплати цената;
- да набави за своя сметка всички разрешения за износ и внос;
- да уреди всички митнически формалности по износа и вноса, както и при евентуално
преминаване през трети страни;
- да уреди за своя сметка транспорта от определеното място;
- да приеме стоката веднага щом тя бъде предоставена на мястото на разположение;
- да поеме всички рискове по стоката от момента на предоставянето й на разположение;
- да уведоми продавача при приемане на стоката, както и да го снабди с необходимия
документ, че е приел стоката;
- да заплати разходите, направени от продавача при съдействието му за набавяне на
необходимите документи;
- по свое желание може да застрахова стоката.
-FCA
При това условие продавачът има задължението да предаде стоката на определено
място на превозвач, предварително определен от купувача. За целта преди това тя
трябва да е освободена за износ.
а) Задължения на продавача:
- да достави стоката, съобразно договора, на разположение на купувача, заедно с
необходимите търговски документи (фактура, сертификати и други);
- да поеме за своя сметка всички разходи по износа и освободи стоката за износ;
- да уреди всички митнически формалности по износа на стоката;
27

29. - да поеме всички рискове за своя сметка до момента на предаване на стоката на
уговореното място;
- да уведоми купувача, когато стоката се предостави на превозвача;
- да снабди купувача с документ за предаване на стоката за своя сметка;
- да заплати всички разноски за опаковане, съхранение и проверка на стоката, за да се
предаде на превозвача;
- да окаже съдействие на купувача, за негова сметка, при набавяне на документи, от
които той може да се нуждае при вноса.
б) Задължения на купувача:
- да заплати цената на стоката, уговорена в договора за продажба;
- да осигури за своя сметка превоз на стоката от уговореното място за доставка;
- да поеме за своя сметка всички разходи по вноса на стоката и осигури за целта
необходимите документи;
- да уведоми продавача за превозвача и когато стоката е приета от него;
- да заплати на продавача разноските, направени от него при съдействието му за
набавяне на някои документи по вноса;
- ако желае, може да застрахова стоката за своя сметка.
-FAS
Условието представлява доставка на стоката “франко по протежение на кораба” в
уговорено пристанище за натоварване. В случая продавачът ще предаде стоката в
момента, когато тя е доставена на кея по протежението на кораба или в лихтери на
уговореното за натоварване пристанище. При това условие задълженията на купувача
са големи. Той трябва да освободи стоката от износ и да поеме всички рискаве и
разноски от този момент нататък.
а) Задължения на продавача:
- да достави стоката на кея по протежение на кораба в уговореното за натоварване
пристанище, както и да осигури всички необходими търговски документи (фактура,
сертификати и др.);
- да окаже съдействие на купувача, за негова сметка, при набавяне на необходимите
документи за износ на стоката;
- да поеме всички разходи по доставката на стоката на кея по протежение на кораба в
уговореното за натоварване пристанище;
- да уведоми купувача, че стоката е доставена на уговореното място;
28

30. - да снабди купувача, за своя сметка, с необходимия документ, който доказва
предаването на стоката;
- да окаже съдействие на купувача за получаване на транспортния документ;
- да плати всички разходи по опаковката, маркирането, проверката и окачествяването
на стоката;
- да окаже съдействие на купувача, за негова сметка, за получаване на необходимите
документи по износа и вноса.
б) Задължения на купувача:
- да плати уговорената цена на стоката, съгласно сключения договор;
- да поеме за своя сметка всички разходи по износа и вноса, както и да набави всички
необходими митнически документи, в т. ч. и за транзитно преминаване на стоката през
други държави;
- да сключи за своя сметка договор за превоз на стоката от отправното товарно
пристанище;
- да приеме стоката в определеното пристанище на товарене, от кея по протежение на
кораба;
- да поеме за своя сметка всички рискове по стоката от момента на приемането й;
- да плати всички мита, данъци и такси по износа и вноса на стоката, а също и тези при
евентуално преминаване през трети страни;
- да уведоми продавача за кораба, нает за превоз на стоката;
- да плати всички разноски, направени от продавача при съдействието му за снабдяване
с някакви документи;
- ако желае, може да застрахова за своя сметка стоката.
-FOB
Това условие за доставка е свързано с предаване на стоката “франко борда” в
уговореното за натоварване пристанище, което означава, че продавачът предава
стоката, когато тя е натоварена на борда на кораба в уговореното за натоварване
пристанище. В този случай продавачът е длъжен да освободи стоката за износ.
а) Задължения на продавача:
- да достави стоката заедно с необходимите търговски документи (фактура,
сертификати и други) на борда на кораба в уговореното за товарене пристанище;
- да поеме всички разходи по износа на стоката, както и да осигури митническите
документи за това;
29

31. - да поеме всички разходи, свързани със стоката до натоварването й на борда на кораба
на уговореното пристанище;
- да заплати разноските за опаковка, съхранение, маркировка, окачествяване и проверка
на стоката, подготвена за износ;
- да окаже съдействие на купувача при получаване на някои необходими по износа и
вноса документи;
- да уведоми купувача, когато стоката е натоварена и приета на борда на кораба.
б) Задължения на купувача:
- да плати цената на стоката, уговорена в договора;
- да уведоми продавача за наетия кораб за превоз на стоката;
- да се снабди, за своя сметка, с всички разрешения за внос и да поеме разходите по
вноса на стоката;
- да сключи, за своя сметка, договор и да поеме разходите по транспорта на стоката от
уговореното пристанище за товарене;
- да поеме всички рискове по стоката след натоварването й на кораба в уговореното
пристанище;
- да приеме стоката на борда на кораба и да уведоми за това продавача;
- да поеме всички разходи и уреди всички митнически формалности при вноса на
стоката, както и при преминаването й транзитно през трети страни;
- да плати всички разноски, които е направил продавачът по снабдяването му с
необходимите документи за износ и внос на стоката;
- ако желае, може да направи за своя сметка застраховка на стоката.
-CFR
При това условие на доставка, “стойност и навло платени” до уговорено пристанище на
местоназначение, продавачът е задължен да заплати всички разноски и навлото по
извозването на стоката до посоченото пристанище. Предаването на стоката се извършва
на борда на кораба в уговореното пристанище на местоназначение. Това налага стоката
да бъде освободена за износ от продавача.
а) Задължения на продавача:
- да достави стоката заедно с необходимите търговски документи (фактура,
сертификати и други) на борда на кораба на уговореното за товарене пристанище;
- да се снабди, за своя сметка, с необходимите разрешения за износ и да поеме всички
разноски по износа на стоката;
30

32. - да предаде стоката на борда на кораба на уговореното пристанище на товарене и да
уведоми за това купувача;
- да поеме разходите за превоз на стоката и натоварването й на борда на кораба и до
уговореното пристанище на местоназначение;
- да поеме всички рискове по стоката до натоварването й на борда на кораба в
уговореното пристанище на натоварване;
- да заплати навлото и разноските по товарене на стоката и разтоварването й в
разтоварното пристанище;
- да достави на купувача транспортния документ за уговореното пристанище на
местоназначение;
- да поеме всички разходи по опаковка, съхранение, маркировка и проверка на стоката;
- да окаже съдействие на купувача и да го снабди за негова сметка с необходимите
документи по отношение на износа и вноса.
б) Задължения на купувача:
- да плати цената на стоката, съгласно условията на договора;
- да поеме разходите и уреди всички формалности по вноса на стоката;
- да приеме стоката в уговореното пристанище на местоназначение и да уведоми за това
продавача;
- да поеме всички рискове по стоката, когато тя е преминала на борда на кораба на
пристанището на товарене;
- да поеме всички разходи по натоварване на стоката на борда на кораба;
- да определи пристанището на местоназначение и уведоми за това продавача;
- да плати разноските, направени от продавача за снабдяването му с необходимите
документи за внос на стоката;
- ако желае, може да сключи застраховка за своя сметка.
-CIF
Това условие на доставка означава “стойност, навло и застраховка” платени до
уговорено пристанище на местоназначение. В случая продавачът е задължен да поеме
разходите по транспорта и застраховката. При това условие на доставка застраховката е
задължителна и се осигурява от продавача. Задължение на продавача е и да освободи
стоката за износ.
а) Задължения на продавача:
- да достави стоката и необходимите търговски документи (фактура, сертификати и др.)
на борда на кораба в пристанището на натоварване;
31