1. Мерилин Кей
ДАРБА
По-добре късно,
отколкото никога
© Издателство ИБИС

2. Мерилин Кей
ДАРБА
по-добре късно
отколкото никога
(книга втора)
Превод
София Русенова
Издателство ИБИС
София
© Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

3. 1
Д жена Кели стоеше пред прозореца в спалня-
та си и се взираше навън, без всъщност да
вижда нещо. Не че имаше много за гледа-
не – само поредния мрачен тухлен блок, същия като
този, в който живееше. Понякога зърваше хора да
се движат из апартаментите, ала те не вършеха
нищо, което да си заслужава гледането.
Без да може да го види от мястото, където стое-
ше, Джена знаеше, че зад отсрещния блок има още
един, идентичен на останалите два. Трите сгради
съставяха Бруксайд Тауърс – жилищен комплекс
за хора с ниски доходи, в който преди две години,
когато тя бе на единайсет, се бяха преместили за-
едно с майка ѝ. Беше доста потискащо място, ала
това бе домът ѝ и тя не бе радостна от перспек-
тивата да го напусне. Сивото небе и неспирният
дъжд навън не помагаха особено за разведряване
на настроението ѝ.
Джена се извърна от прозореца и отиде при
скрина си. Извади късия черен молив и добави до-
пълнителен пласт върху и без това плътната линия,
 7 
© Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

4. МерИлИн Кей по-добре Късно, отКолКото нИКога
ограждаща очите ѝ. Отстъпи, за да се порадва на ре- това. Жената и преди се бе опитвала да спре пие-
зултата. Имаше гримирани в черно очи, къса коса, нето, ала никога не бе устоявала повече от ден-два.
щръкнала на иглички, носеше черна тениска, черни Пък и тази сутрин, преди да излезе, беше пресуши-
джинси... все още нямаше татуировки, но пък бе за- ла остатъка в някаква бутилка и сетне бе обявила,
лепила фалшиво диамантче на дясната си ноздра и че това е последният алкохол, който някога поема.
то изглеждаше истинско. Надяваше се, че външният Джена се беше опитала да прочете мислите ѝ, за да
ѝ вид ще стресне – може би дори ще шокира – все- добие представа до колко е сериозна, но не съумя
ки, който я срещнеше. да проникне.
В огледалото зад собственото си отражение видя Странно бе, че успяваше така лесно да чете чуж-
празния куфар, отворен върху леглото. Без да му дите съзнания. Мъже или жени, млади или стари,
обръща внимание, Джена излезе от стаята. умни или глупави – повечето хора не можеха да я
Шумът от стъпките ѝ по голия под отекна из спрат да подслушва мислите им. Ала имаше и та-
празния апартамент. От тишината я побиха тръпки. кива, които просто не се поддаваха. Като майка ѝ.
Разбира се, тя и преди бе оставала тук сама, ала ви- Преди мислеше, че съзнанието на майка ѝ е
наги досега бе знаела, че майка ѝ скоро ще се вър- твърде замъглено и объркано, че да го разгадае.
не. Сега обаче всичко бе различно. Майка ѝ щеше После пък реши, че причината навярно е друга, че
да остане две седмици в болницата в отделението за кръвната връзка ѝ пречи да чете умовете на чле-
рехабилитация. Дори само тази мисъл я караше да нове на семейството. За нещастие наоколо нямаше
се чувства самотна. други членове на това семейство, затова така и не ѝ
Замисли се дали да не пусне телевизора, за да не се удаде възможност да провери теорията си. Нико-
е така сама, ала се досети, че ще чуе само статичен га не бе познавала баща си – според майка ѝ той ги
шум и екранът ще показва звездички. Майка ѝ не бе изоставил преди раждането на Джена. Нямаше
бе платила сметката и миналата седмица им спряха братя или сестри, а на младини майка ѝ бе напус-
кабелната. нала своето семейство, така че Джена никога не бе
Вместо това Джена отиде в кухнята и отвори познавала бабите и дядовците си, лелите, чичовци-
хладилника, макар да знаеше, че вътре няма нищо, те или братовчедите.
годно за ядене. Извади полупразната бутилка с Най-накрая бе осъзнала, че неспособността ѝ да
кола. Вече не бе газирана, ала бе по-добре от нищо. прочете съзнанието на майка си не е по вина на се-
Зачуди се какво ли прави майка ѝ в този момент. мейната връзка. Едва преди шест месеца, когато я
Крещеше по медицинската сестра? Настояваше пратиха в специален „клас за деца с дарба“ в гимна-
да ѝ донесат джин с тоник? На Джена ѝ се искаше зия „Медоубрук“, тя откри, че не може да прочете
да запази оптимизма си. Може би този път майка мислите на учителката – една жена, която всички
ѝ щеше да се справи, но не можеше да разчита на наричаха мадам. Беше опитвала отново и отново,
 8   9 
© Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

5. МерИлИн Кей по-добре Късно, отКолКото нИКога
ала не съумяваше да проникне в главата на препода- лука мигащи лампички в чудесно състояние – само
вателката, затова и накрая се отказа. Може би това няколко крушки бяха счупени. Джена нагласи лам-
бе така, защото мадам познаваше всичките им дар- пичките като гирлянда около вратата си и когато
би толкова добре, че някак успяваше да се предпази изгасеше лампата на тавана и включеше мигащите
от специалните си ученици. Дарби... Странна дума светлинки, стаята ставаше приятно призрачна.
за уникалните им способности, помисли си Джена. Къде ли щеше да спи довечера? В някоя тъмница
Тя самата ни най-малко не възприемаше умението в мазе? Или в розово-бяла стая с надиплени завеси
си за дарба. и лавици с колекция от различни кукли Барби? Не
Допи разгазираната си кола, стана и се върна в можа да реши кое е по-лошото. И двата образа я
стаята си. Куфарът, отворен върху леглото, ѝ на- караха да потреперва.
помняше, че все още има много за вършене. Ала тя Въображаемите картини бяха прекъснати от
просто не искаше да се захваща. Решително извър- почукване на входната врата и Джена простена.
на поглед от него и огледа стаята си, с която щеше За един мълниеносно кратък миг се зачуди дали се
да се сбогува и да напусне поне за две седмици. налага да отиде и да отвори, просто можеше да се
Харесваше спалнята си, беше ѝ отнело много престори, че вкъщи няма никого. Все някога посе-
време да я превърне в свое специално местенце – тителката щеше да си тръгне.
своя собствена уютна пещера, където можеше да Само че какъв беше смисълът? Знаеше кой стои
затвори вратата и да се изолира от шума на купони- пред вратата, както знаеше, че жената няма да се
те на майка ѝ и нейните приятели. Стените бяха в откаже толкова лесно. Дори и да си идеше сега,
мръсно сив цвят. Джена всъщност предпочиташе да щеше да се върне по-късно най-вероятно заедно с
са черни, но бедняците нямат право на избор – бо- полицай или с някой друг представител на властите.
ята бе безплатна. Беше открила полупразни кутии И, ако се наложеше, заедно щяха да разбият врата-
с черна и бяла боя, оставени на земята зад контей- та, за да влязат. На хората на възрастта на Джена
нера за боклук. Бе ги смесила и това се оказа дос- не бе позволено да живеят сами, пък било то и едва
татъчно, за да боядиса стените си. Парите, които си за две седмици.
спечели от разхождането на кучето на един съсед, ѝ Откъм вратата се разнесоха нови почуквания –
стигнаха, за да си купи черна покривка за леглото, този път по-настойчиви. Джена с неохота се отпра-
изпъстрена с бели черепчета, както и същите заве- ви натам. Отвори и на прага се показа жена, обле-
си. На стената бе залепила два вампирски плака- чена в бежов костюм, с прилежно събрана в кок на
та – единият изобразяваше вампир, нападащ жена, тила коса. Куфарчето в ръката ѝ допълваше дело-
докато другият бе близък план на самия вампир с вия ѝ външен вид и служителката дари момичето с
кръвта, капеща от устата му. А и тъкмо бе отмина- отработена усмивка.
ла Коледа, когато някой от блока изхвърли на бок- – Здравей, Джена. Готова ли си да тръгваме?
 10   11 
© Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

6. МерИлИн Кей по-добре Късно, отКолКото нИКога
– Не – отвърна тя, въпреки че знаеше колко гру- жалението, което изпитваха, и бе уверена, че пред-
бо звучи, но пък и въобще не ѝ пукаше. – Дори не почита вместо него да я бият.
съм започнала да стягам куфара. Кой знае при какви хора щеше да се озове този
Изражението на жената не се промени, ала сега път. Мрачно обмисли най-лошите възможности –
усмивката ѝ стана малко напрегната. религиозни фанатици или вегетарианци. Кое щеше
– Е, няма да имаш нужда от много неща, нали да е по-лошо – да ходи на църква два пъти дневно
знаеш това. Само за две седмици е. или да ѝ забранят да похапва сандвич „Биг Мак“?
– Да, все едно – смънка Джена. Докато влачеше куфара си в дневната, реши набър-
Две седмици в къща, пълна с непознати. Струва- зо да прочете мислите на социалната работничка,
ше ѝ се, че това е цяла вечност. Остави служителка- без особено да се надява, че жената мисли за къща-
та от службата за социални грижи и се върна в ста- та, в която щеше да я заведе. Джена не бе обнадеж-
ята си. Докато хвърляше каквото ѝ падне в куфара, дена, защото горката служителка може би имаше
мислите ѝ отлетяха към двете приемни семейства, в само мрачни мисли в главата, свързани с работата
които я бяха настанявали преди време. ѝ да мъкне нещастни деца в приемни семейства.
Беше на осем, когато майка ѝ си счупи крака Ала момичето извади късмет – съвсем ясно и от-
при едно пиянско падане. Ако беше знаела какво четливо узна къде я пращат. И щом осъзна къде ще
ще ѝ се случи, Джена щеше да я остави да оздра- живее през следващите две седмици, настроението
вява у дома, вместо да вика линейката. Представи- ѝ значително се подобри.
телите на социалните служби я намериха да чака – Изчакайте секунда – каза тя на социалната ра-
пред спешното отделение. Отведоха я в къща, чи- ботничка.
ято собственичка бе жена, приютяваща деца зара- Изтича в стаята си и грабна от леглото си ста-
ди парите, които държавата ѝ отпускаше. Жената рото плюшено мече. Одеве не го сложи в багажа,
всъщност не беше жестока – не я биеше или нещо защото се боеше, че хората в приемния дом ще ѝ
такова, но не обръщаше никакво внимание на се подиграват, че спи с играчката. А можеше и да е
Джена и на другите две малки момиченца, живее- още по-лошо – възможно бе в дома да има и малки
щи там. Всъщност при нея не беше толкова лошо деца, които да протегнат алчните си ръце към ме-
като във втория дом, в който я пратиха, когато бе чето. Сега, когато вече знаеше къде отива, можеше
на единайсет и арестуваха майка ѝ за шофиране в да го пъхне във външния джоб на куфара, защото в
нетрезво състояние. онази къща нищо нямаше да го заплашва. Както и
И в онази къща не я биеха. Там попадна в семей- нея самата.
ство на добряци, които постоянно я питаха как е и я Навън пред блока, щом се качиха в колата, жена-
окуражаваха да изразява чувствата си. Навярно се та я изгледа подозрително и на Джена не ѝ бе нуж-
опитваха да бъдат мили, ала Джена прочиташе съ- но да чете мислите ѝ, за да узнае защо. Тя навяр-
 12   13 
© Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

7. МерИлИн Кей по-добре Късно, отКолКото нИКога
но очакваше момичето да хленчи и да се оплаква. не можеше и да мечтае да помоли майка си и баща
Ненадейното примирение със съдбата от страна си да ѝ позволят да покани приятелка у дома за две
на Джена безпокоеше служителката на социалните седмици. А дори и да имаше тази смелост, те няма-
служби. Може би жената се притесняваше, че Дже- ше да я чуят. Преди никой не слушаше Трейси. По-
на замисля да изскочи от колата на първия светнал вечето хора дори не я виждаха. Защото когато мо-
червено светофар и да избяга. Когато наближиха мичето се чувстваше невидимо, то наистина ста­
един знак „Стоп“ Джена не устоя и се наклони към ваше невидимо – избледняваше всеки път, когато
вратата, само за да зърне тревожното изражение чувствата в него надделееха. Това беше „дарбата“
на лицето на жената. Ала въпреки това стоя мирна, на Девън – способността да изчезва физически.
докато социалната работничка не зави по познатата Дори мадам – учителката на класа на даровитите –
улица и не паркира на една алея. никога не бе сигурна дали Трейси присъства, или
– И преди си била тук, нали? – попита я жената, я няма.
ала Джена не си направи труда да отговори. Скочи Родителите на съученичката ѝ я посрещнаха
от колата и помаха на момичето, застанало на стъ- топло.
палата пред къщата. – Толкова се радваме, че отново си при нас –
Трейси Девън се затича към нея. Джена отстъпи каза ѝ бащата, а майката на Трейси я прегърна леко,
крачка, ала за нейно успокоение Трейси спря пред което Джена успя да изтърпи, без да се дърпа.
нея и не я прегърна. Явно достатъчно добре позна- Трудно бе да повярва, че тези двама приветливи
ваше съученичката си и знаеше, че не е от гушка- родители бяха причината за предишните страдания
щия се тип. на Трейси. Не го бяха правили нарочно – сега те на-
– Изненада! – викна домакинята. – Не, връщам истина съжаляваха и Джена виждаше, че се опитват
си думите назад, ти изобщо не си изненадана, нали? да се поправят.
Обзалагам се, че си прочела мислите на жената. – Радвам се, че съм тук – отвърна им тя. – Осо-
– Разбира се, че ги прочетох. Ей, ти как успя да бено като знам къде можеха да ме пратят.
уредиш това? И точно тогава седемте други причини за чести-
– Просто казах на родителите си, че имаш нужда те изчезвания на Трейси се появиха, връхлитайки в
от място, където да отседнеш, и че искам да живееш стаята.
тук. Затова те се обадиха в социалните служби и – Джена!
направиха постъпките. – Хей, Джена!
Трейси взе куфара на Джена и се отправи към – Джена, ще ни прочетеш ли приказка?
къщата. Джена отстъпи разтревожена. Седемзначките
„Невероятно!“, помисли си Джена, докато след- бяха покрити с петна.
ваше съученичката си. Едва преди месец Трейси – Била ли си болна от шарка? – попита я Трейси.
 14   15 
© Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

8. МерИлИн Кей по-добре Късно, отКолКото нИКога
– Не знам – честно отвърна приятелката ѝ. съученичка Аманда Бийсън бе обсебила напълно
Не си спомняше да е боледувала от шарка, а тялото на Девън.
дори и да я беше изкарала като малко дете, майка ѝ Джена се метна на едно от двете легла в стаята
никога не ѝ бе споменавала такова нещо. Напълно на съученичката си и се замисли за така наречената
възможно обаче бе майка ѝ да е била толкова пи- „дарба“ на Аманда. Момичето бе крадец на тела,
яна, че да не бе забелязала, че детето ѝ е покрито с което звучеше много по-готино, отколкото беше на
пъпки, и то да бе оздравяло от само себе си. практика. За нейно нещастие Аманда не можеше
– Няма нищо, те вече не са заразни – увери я просто ей така да щракне с пръсти и да се превър-
Трейси. не в космонавт или рок звезда. Тя можеше да заеме
Джена се опита да отвърне на ентусиазираните тялото на някой човек, само ако почувстваше съжа-
им поздрави: ление към него. И ако я обземеше силно усещане
– Здравейте, Санди, Ранди, Манди... за жалост към някого, Аманда можеше да се окаже
Не можа да си спомни всичките им имена. Пък впримчена в чуждото тяло.
и имаше ли смисъл? Момиченцата бяха еднакви и Преди време Трейси със сигурност бе достой-
нямаше начин да свърже всяко от тях с правилното на за съжаление, и то не само защото избледнява-
име. Дори обривът от шарката изглежда се бе раз- ше. Тя бе дори по-жалка, когато се виждаше. Беше
пространил на съвсем същите места по всяко лице. кльощава – толкова недоразвита, че даже сутиен не
Тъкмо раждането на седемзнаците преди пет го- носеше. Косата ѝ бе изтощена и провиснала, бебе-
дини бе отклонило вниманието на родителите от шорските дрехи, които носеше, не ѝ стояха добре,
Трейси. Вината не бе на децата, не и в действител- а стойката ѝ бе ужасна. Трейси бе неспокойна, сте-
ност, ала Джена не можеше да вини съученичката снителна и винаги изглеждаше уплашена. В очите
си за това, че не питае съвсем сестрински чувства на някой като Аманда Бийсън, която пък бе най-ха-
към тях. Едва през изминалия месец Трейси бе за- ресваното момиче в гимназия „Медоубрук“, Трей-
почнала да се сближава с малките момиченца. си Девън бе наистина достойна за съжаление.
– Не притеснявайте Джена сега – смъмри ги гос- Джена знаеше, че Аманда бе нещастна, че се е
пожа Девън. – Тя навярно е уморена. озовала в тялото на такава голяма смотла, и се съм-
– И гладна – добави Трейси. – Качвай се в стаята няваше, че и Трейси е била щастлива, докато бе об-
ми, Джена, аз ще донеса нещо за хапване. себена от съученичката им. Странно, обаче всичко
Джена знаеше къде се намира стаята на приятел- се бе наредило за по-добро. Без значение дали го
ката ѝ, защото беше нощувала там преди по-малко бе искала, или не, но Аманда помогна на момичето,
от месец. Ала не бе сигурна дали Трейси си спом- чието тяло открадна.
ня това, понеже последния път, когато бе гостувала Трейси вече определено не беше жалка. Моми-
тук, Трейси всъщност не бе Трейси. Тогава тяхната чето, което влезе в стаята с пликче с чипс и буркан
 16   17 
© Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

9. МерИлИн Кей по-добре Късно, отКолКото нИКога
със сос гуакамоле, почти не приличаше на Трейси Трейси беше права и тя знаеше това. Джена
отпреди времето на Аманда. Косата ѝ бе блестяща беше много горда и не можеше да понесе мисълта,
и подстригана и филирана на сладки кичури. Очи- че някой ще я съжалява. А да каже „Благодаря!“ бе
те ѝ грееха, раменете ѝ стояха изправени, а модни все едно да си признае, че е в нужда.
златни обеци висяха на наскоро продупчените ѝ Ето това бе истинската промяна, настъпила
уши. Тя беше все така слаба, ала вече се възполз- в Трейси. Предишните ѝ тегоби бяха създали у
ваше от този факт и носеше супер тесни джинси и нея способността да разбира другите хора, да
прилепнала блузка, завързана зад врата ѝ. усеща какво се случва в тях. Трейси не умееше
Но промяната, настъпила в съученичката ѝ, се да чете мисли като Джена, ала сякаш успяваше
простираше отвъд видимото. Момичето, което пре- да чете чувствата. Това не бе нещо, което ма-
ди бе така срамежливо, че не смееше да поздрави дам би нарекла дарба, ала Джена не можеше да
някого, сега седна на леглото при Джена, остави ла- не признае, че този талант е доста интересен и
комствата помежду им и я погледна открито. може би малко страшничък. Момичето започва-
– Знам, че не искаш да говориш за това, така че ше да я опознава, пряко волята ѝ, по начин, по
няма да те питам как се чувстваш заради отиването който до сега Джена не бе позволила на никого
на майка ти в рехабилитационния център. Казах и другиго да я опознае.
на родителите си да не повдигат тази тема. Трейси отвори пакетчето с чипса.
– Хубаво – облекчено каза Джена. – Какво ще кажеш за стаята ми?
Трейси се намръщи. Джена се огледа. Слабо си спомняше спалнята
– Не този отговор очаквах, Джена. на съученичката си като детинска и скучна. Сега
– Ъ? обаче помещението бе украсено с ярки основни
– Кажи го – нареди ѝ Трейси. цветове – червени завеси, покривка за легло на чер-
Джена се вторачи безизразно в нея. вени и сини карета, блестящо бяло бюро.
– Спомняш ли си вълшебните думички? „Моля“ – Готина е – отвърна.
и... – Благодаря. Казах на родителите си, че искам
Джена извъртя очи. напълно нова стая и ги накарах да ме оставят сама
– Добре де, добре. Благодаря. да избера всичко.
Трейси кимна одобрително и се усмихна. – Еха! – възхитено възкликна Джена. – Наисти-
– Ти можеш да изразяваш позитивните си чув- на ги въртиш на малкия си пръст.
ства. Виж, Джена, знам, че си благодарна. Просто – Е, след всички тези години на пренебрегване
не искаш да си го признаеш, защото се боиш да ми бяха длъжници – обясни ѝ Трейси. – Ей, направи
не изглеждаш като малко безпомощно сираче или ли си домашното, което мадам ни даде за понедел-
нещо такова. ник?
 18   19 
© Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

10. МерИлИн Кей по-добре Късно, отКолКото нИКога
Джена успя само да сбърчи нос, защото устата ѝ – Не знам дали мога да обещая – рече Джена. –
бе натъпкана с гуакамоле. Не защото храната не ѝ Понякога не мога да се спра. То просто се случва.
харесваше – гуакамолето беше вкусно, но тя имаше Ти също не можеш да контролираш дарбата си,
предвид въпроса за домашното. Мадам ги бе нака- нали?
рала да подготвят кратко изявление, в което да опи- Трейси въздъхна.
шат първия път, когато бяха узнали, че имат дарби. – Да. Откакто си върнах тялото от Аманда, ста-
Джена преглътна. ва все по-трудно и по-трудно да изчезвам. Обаче се
– Не. А ти? упражнявах и вече успявам да избледнея малко. Ти
Трейси кимна. упражняваш ли се?
– При мен е лесно. Когато се родиха Седморката – Няма нужда да се упражнявам. Както ти казах,
на Девън, аз отидох в небитието. то просто се случва съвсем естествено.
– Къде? – Исках да кажа упражняваш ли се да не четеш
– Някъде, където не съществуваш. мисли. Точно това има предвид мадам, като казва
Ето и това беше различно у Трейси. След като да контролираме дарбите си – да знаем кога да ги
започна да говори, тя разкри нещо за себе си, което ползваме и кога да не ги ползваме.
никой никога не бе подозирал – беше умна. Джена сви рамена.
– За мен не е така лесно – рече Джена. – Не мога – Както и да е. Можеш да се опиташ да ме блоки-
да си спомня кога започнах да чета съзнания. Стру- раш. Мисля, че мадам така прави, за да не слушам
ва ми се, че като че ли винаги съм знаела какво ми- мислите ѝ. Или пък... Я чакай, имам по-добра идея.
слят хората. Не мога да чета съзнанието на собствената си май-
– Това ми напомня, че искам да те помоля за ус- ка, така че ако успея да мисля за теб като за сестра,
луга. – Трейси я изгледа напрегнато. – Докато си няма да мога да чета и твоето.
тук, може ли, ако обичаш, да не подслушваш съз- – Можеш ли да го направиш? – попита я Трей-
нанието ми? си. – Да мислиш за мен като за сестра?
Джена се ухили. Джена се размърда неловко.
– Защо? Да не би да имаш някаква голяма тайна, – Не знам – честно отговори тя.
която криеш от мен? Понеже не беше много семеен човек, за нея бе
– Не. Това е въпрос на лично пространство. трудно да си представи какви чувства изпитват
И мадам все това ѝ повтаряше – че четенето на една към друга сестрите. От друга страна, ако ѝ се
чуждите съзнания е като подслушването на лични налагаше да има сестра, то Джена предполагаше, че
разговори или четенето на чужд дневник. Трейси ще е добро попадение.
– Е, обещаваш ли, че няма да ми слушаш ми- – Да, добре – омилостиви се тя. – Ще ти бъда
слите? сестра.
 20   21 
© Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

11. МерИлИн Кей
Вратата на стаята се отвори с гръм и трясък и
вътре нахлуха Седморката на Девън.
– Сега вече може ли да си играем? Ще ни поче-
теш ли? Може ли да си взема малко чипс?
2
Бяха навсякъде. Трейси се усмихна накриво на
Джена и рече:
– Не че имам нужда от още една сестра.
А
манда Бийсън се врътна пред огледалото в
пробната.
– Какво ще кажете?
Тя всъщност не се интересуваше дали Софи,
Бритни или Нина харесват роклята, която пробва –
нали тя самата мислеше, че дрехата е готина. Ала
от момичетата се очакваше да искат мнението на
приятелките си, затова и тя питаше.
– Толкова е сладка – възкликна Софи и Бритни
неистово закима в знак за съгласие, но Нина не бе
толкова ентусиазирана.
– Не съм убедена... Роклята си е хубава, но не е
ли прекалено впита около бедрата ти?
– Такава и трябва да бъде – уведоми я Аман-
да. – Прилепнала. – Тя натърти на думата с прис-
вити очи.
В старите времена, като например преди месец,
един такъв поглед щеше да превърне Нина в тре-
переща пихтия, изпълнена със съжаление. Ала на-
последък приятелката ѝ не бе така лесна за управ-
ляване. Сякаш Нина оспорваше властта на Аманда
 22   23 
© Издателство ИБИС © Издателство ИБИС