1. Ришел Мийд
Тъгата
на сукубата
поредицата за джорджина КинКейд
книга първа
Превод
Албена Черелова-Желева
Издателство ИБИС
София

2.  глава 1 
С
татистиката сочи, че повечето смъртни продават души­
те си поради пет причини: секс, пари, власт, отмъще­
ние и любов. В този ред.
Предполагам, че излизайки да помогна за нумеро уно, вече
би трябвало да съм се уверила в това, но цялата ситуация
просто ме караше да се чувствам някак... долнопробно. А да
се чувствам аз така, това вече означаваше много.
Вероятно вече не мога да изпитвам съчувствие, разсъж­
давах аз. Всичко продължи прекалено дълго. Когато бях де-
вица, хората все още вярваха, че момичетата могат да заб-
ременеят от лебеди.*
Наблизо Хю търпеливо чакаше да изляза от вглъбеността
си. Той напъха ръце в джобовете на добре изгладените си пан­
талони цвят каки и облегна масивното си тяло на своя лексус.
– Не виждам какво толкова има. Правиш го през цялото
време.
Не беше съвсем вярно, но и двамата знаехме какво има
предвид. Игнорирах го и демонстративно започнах да се ог­
леждам, но това не подобри настроението ми. Предградията
винаги ме отвращаваха. Еднакви къщи. Съвършени морави.
Прекалено голям брой спортни джипове. Някъде в тъмнината
едно куче не преставаше да лае.
* Според един от старогръцките митове бог Зевс се явил на красивата
Леда под формата на лебед и я прелъстил, след което тя родила от него две
деца. – Бел. прев.
 7 
© Издателство ИБИС

3. ришел мийд т ъ га т а н а С у к у б а т а
– Не правя точно това – казах накрая. – Дори и аз си имам тази вечер имаше някакъв проблем с графика му. Не можех да
определени стандарти. си представя кого ли при нормални обстоятелства караше да
Хю изсумтя, изразявайки отношението си към моите стан­ върши това.
дарти. Отправих се към къщата, но той ме спря:
– Ако така ще се почувстваш по­добре, не го приемай като – Джорджина?
проклятие. Приеми го за жест на милосърдие. – Да?
– Жест на милосърдие? – Има... още нещо.
– Разбира се. Обърнах се. Не ми хареса тонът му.
Той извади джобния си компютър и внезапно доби дело­ – Да?
ви вид, въпреки необичайната обстановка. Не би трябвало да – Той, хм­м... има специална молба.
се изненадвам. Хю беше професионален имп, майстор в съб­ Вдигнах вежда и зачаках.
лазняването на смъртните да продават душите си. Беше такъв – Разбираш ли, той наистина е очарован от злото. Знаеш
експерт по договорите и вратичките в закона, че можеше да ли, щом... така да се каже, ще продава душата си на дявола,
накара който и да е адвокат да позеленее от завист. тогава би трябвало да загуби девствеността си с някоя... не
Беше също и мой приятел. Някой, който придаваше нов знам точно, жена­демон... или нещо подобно.
смисъл на поговорката: С каквито приятели се събереш... Изпотих се. Дори кучето беше спряло да лае.
– Чуй фактите – продължи той. – Мартин Милър. Мъж, – Шегуваш се.
разбира се. Бял. Не особено ревностен лютеран. Работи в Той не отговори.
мола, в магазина за компютърни игри. Живее в сутерена в – Това не е за мен. Не и аз. Няма начин.
дома на родителите си. – Хайде, Джорджина. Не е кой знае какво. Ала­бала и мал­
– Исусе! ко пушек. Моля те! Ще го направиш ли за мен? – гласът му,
– Казах ти. изпълнен с ласкателство и увещание, стана неустоим. Както
– Милосърдно или не, изглежда прекалено... крайно. На споменах, беше добър в работата си. – Наистина съм ужасно
колко години е? затруднен... Ако можеш да ми помогнеш... би означавало тол­
– Трийсет и четири. кова много...
– Пфу! Простенах, неспособна да устоя на трогателния му поглед.
– Именно. Ако си на тази възраст и не си бил с жена, си – Ако някой разбере...
склонен на отчаяни постъпки – той погледна часовника си. – – Заключвам си устата. – Той действително прояви дър­
Е, ще го направиш ли, или не? зостта да направи знак за мълчание.
Без съмнение забавях Хю за среща със знойна красавица на С примирение се наведох да откопчая каишките на обув­
половината на годините му. Разбира се, имам предвид възраст­ ките си.
та, на която изглежда. В действителност Хю наближава стоте. – Какво правиш?
Оставих дамската си чанта на земята и го погледнах преду­ – Това са любимите ми „Bruno Magli“. Не искам да се аб­
предително: сорбират, когато се преобразя.
– Длъжник си ми. – Да, но... можеш просто... да ги промениш отново.
– Дадено – съгласи се той. – Няма да бъдат същите.
Слава Богу, този ангажимент не бе от обичайните ми зада­ – Ще бъдат. Можеш да направиш с тях каквото поискаш.
чи. Импът обикновено възлагаше на други подобни неща, но Държиш се глупаво.
 8   9 
© Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

4. ришел мийд т ъ га т а н а С у к у б а т а
– Виж – ядосах се аз, – какво всъщност искаш? Да стоим ДЕЙНОСТИ“. Стори ми се, че долових приглушените звуци
тук и да спорим за моите обувки, или да отида да направя твоя на видеоигра, които спряха веднага щом почуках.
девственик мъж? Секунда по­късно вратата се отвори и се оказах лице в лице
Хю си затвори устата и ми посочи с жест къщата. с младеж, висок метър и седемдесет, чиято дълга до раменете
Тръгнах тихичко през тревата, а стръкчетата гъделичкаха мазна руса коса бързо оредяваше. Изпод тениската му с Хомър
босите ми крака. Вратата откъм задния двор, водеща към су­ Симпсън надничаше голямо, космато шкембе. В ръката си дър­
терена, беше отворена точно както Хю бе обещал. Вмъкнах жеше пакетче с чипс. Щом ме видя, изпусна пакетчето на пода.
се в тихата къща, като се надявах, че нямат куче, и изтощено – Мартин Милър?
се питах как бях успяла да падна толкова ниско в съществу­ – Д­да, – заекна той.
ването си. Щом привикнах с тъмнината, очите ми различиха Размахах камшика:
очертанията на уютна стая, принадлежаща на семейство от – Готов ли си да си поиграем?
средната класа: диван, телевизор, лавици с книги. Вляво стъл­ Напуснах дома на Милър точно шест минути по­късно.
би водеха нагоре, а коридорът завиваше надясно. Тръгнах по Явно трийсет и четирите години не допринасяха особено за
него и докато вървях, се преобразявах. Чувството беше тол­ издръжливостта.
кова познато и до такава степен ми бе станало като втора при­ – Олеле, колко си бърза! – отбеляза Хю, виждайки ме да
рода, че дори не ми трябваше да се огледам, за да зная какво прекосявам предния двор. Отново се беше облегнал на колата
става. Дребничкият ми силует се издължи, стройното ми тяло си и пушеше цигара.
си остана все така стройно, но доби атлетични и мускулести – Стига глупости. Ще дадеш ли една и на мен?
очертания. Кожата ми изсветля до мъртвешко бяло, без да ос­ Той се захили и ми подаде своята цигара, хвърляйки ми
тане и помен от истинския ѝ тен. Косата, стигаща до средата бърз, преценяващ поглед.
на гърба ми, си остана все така дълга, но потъмня до смолис­ – Ще се обидиш ли, ако ти кажа, че крилата ти ме възбуждат?
точерно, а красивите ми къдрици се изправиха. Гърдите ми, Взех цигарата и докато вдишвах присвих очи насреща му.
впечатляващи по всички стандарти, станаха още по­големи и Бързо се огледах, за да се уверя, че наоколо няма никого, и
съперничещи си с тези на героините от комиксите, с които без отново се преобразих в обичайния си вид.
съмнение това момче беше израснало. – Много си ми задължен – припомних му, докато обувах
Що се отнася до облеклото ми... Е, чудесните спортни пан­ обувките си.
талони и блузата, тип „бананова република“, се бяха изпари­ – Зная. Разбира се, би могло да се поспори дали ти не си
ли. На краката ми се появиха високи до бедрата кожени бо­ задължена на мен. Доби страшно свеж вид. Много по­хубав,
туши, съчетани с подходяща блуза с гол гръб и пола, с която отколкото някога си имала.
никога не бих успяла да се наведа. Криле с шипове, рогца и Не можех да отрека, но това не ме накара да се почувствам
камшик допълваха картината. по­добре. Бедният Мартин. Мухльо или не, да обрече душата
– О, Боже! – промълвих, зървайки случайно крайния ре­ си на вечно проклятие беше ужасна цена за шестте минути.
зултат в малко декоративно огледало. Надявах се, че никоя от – Искаш ли да пийнем по нещо? – предложи Хю.
местните демонки никога няма да разбере за това. Те наистина – Не, много е късно. Прибирам се, искам да почета.
бяха от доста висока класа. – А, разбира се. Кога е големият ден?
Извърнах се от присмиващото ми се огледало и се насо­ – Утре! – обявих аз.
чих към крайната си цел в дъното на коридора – затворе­ Импът се изсмя на нотките на обожание, прокраднали се в
на врата, на която беше закрепен жълт знак „РЕМОНТНИ гласа ми:
 10   11 
© Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

5. ришел мийд т ъ га т а н а С у к у б а т а
– Знаеш, че прозата му е безлична. Не е нито Ницше, нито – О, Джорджина, ти никога не ме разочароваш – какви ду­
Торо. ховити коментари. Въпреки че винаги съм си намирал именно
– Хей, не е необходимо да си сюрреалист или трансценден­ блудници, които знаят добре да използват устата си, независи­
талист, за да си добър писател. Знам за какво говоря, след като мо дали по време на работа или след това.
съм виждала някои такива през годините. – Тръгвам! – озъбих се, дърпайки силно вратата.
При войнствения ми вид Хю изсумтя и ми се поклони по­ – Защо е това бързане? Имам право да зная какво правите
дигравателно. тук с онзи дух. Ийст Сайд е моя територия.
– Далеч съм от мисълта да споря с дама на твоите години. – Не сме длъжни да спазваме твоите правила и ти го знаеш.
Бързо го целунах по бузата и извървях двете пресечки до – Все пак доброто възпитание изисква, когато си в квар­
мястото, където бях паркирала. Отключвах вратата на колата, тала, какъвто е случаят в момента, поне да поздравиш. Ос­
когато усетих чувство на заливаща ме топлина, което показва­ вен това защо никога не правим нещо заедно? Дължиш ми
ше, че наоколо има друг безсмъртен. Вампир, помислих само специално внимание. Прекарваш достатъчно време с онези
за хилядна от секундата, преди той да се появи. Проклятие, загубеняци.
бяха адски бързи! Загубеняците, за които говореше, бяха мои приятели и един­
– Джорджина, хубавицата ми, сладката ми сукуба, очаро­ ствените свестни вампири, които някога съм срещала. Повече­
вателната ми богиня! – пропя той, драматично сложил ръка на то вампири, като Дуейн, бяха арогантни, лишени от обноски и
сърцето си. обсебени от мания за владеене на територии. Не бяха по­раз­
Страхотно. Само това ми липсваше. Дуейн беше най­про­ лични от многото смъртни мъже, които бях срещала.
тивният безсмъртен, когото някога бях срещала. Носеше ру­ – Ако не ме пуснеш, ще получиш съвсем ново определение
сата си коса късо подстригана и както обикновено, демонстри­ за „добро възпитание“.
раше ужасен вкус и към модата, и към дезодоранта си. Е, зная, че беше глупаво – евтин блъф от екшън­филм, но
– Изчезвай, Дуейн. Нямам какво да ти кажа. бе най­доброто, за което се сетих в момента. Придадох на
– Хайде, де – изгука той и като протегна ръка, притисна вра­ гласа си заплашителни нотки, но това си беше чисто перчене,
тата, която се опитвах да отворя. – Този път дори и ти не можеш и той го знаеше. Сукубите бяха надарени с чар и умения за
да се направиш на срамежлива. Цялата сияеш. Добър улов, а? преобразяване, вампирите – със суперсила и бързина. Това
Намръщих се заради намека за жизнената енергия на Мар­ означаваше, че единият от нас има успех на партита, а дру­
тин. Знаех, че витае около мен. Решително се опитах да отво­ гият може да счупи нечия китка само с едно ръкостискане.
ря вратата изпод захвата на Дуейн, но без успех. – Смееш да ме заплашваш? – Той плъзна игриво ръка по
– Изглежда, че няколко дни той няма да е във форма – до­ бузата ми, от което косъмчетата на врата ми настръхнаха.
бави вампирът, взирайки се внимателно в мен. – Освен това си Стегнах се. – Възхитително. Направо възбуждащо. Наистина
мисля, че независимо кой е, той се е наслаждавал на ездата – искам да те видя в настъпление. Може би ако се държиш като
както върху теб, така и по пътя към ада, – отправи ми ехидна добро момиче... Ох! Малка кучка!
усмивка, едва разкриваща острите му зъби. – Той трябва да Ръцете му бяха заети и на секундата се възползвах от тази
е нещо много специално, за да сияеш така. Какво стана? Ми­ възможност. Светкавично преобразяване и на дясната ми ръка
слех, че чукаш само изметта на планетата. се появиха остри, дълги животински нокти, с които раздрах
– Смяна на политиката. Не искам да ти давам напразни на­ бузата му. Бързите му рефлекси не ме оставиха да продължа,
дежди. но докато успее да сграбчи китката ми и да я притисне към
Той поклати глава с възхищение: колата, потече кръв.
 12   13 
© Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

6. ришел мийд т ъ га т а н а С у к у б а т а
– Какъв е проблемът? Не е достатъчно настъпателно за рани за престъпленията си, без безкрайните съдебни драми и
вкуса ти? – изрекох, въпреки болката. Още евтини филмови по­ранно освобождаване „за добро поведение“. За нещастие
реплики. тези, които трябваше да дават възмездие рядко знаеха къде да
– Милата Джорджина. Голяма сладурана. Ще видим колко сложат чертата, затова дори и бюрокрацията в съвременната
си сладка, когато аз... правосъдна система е за предпочитане.
В тъмнината проблеснаха фарове, откъм близката пресеч­ Премисляйки отново случилото се, си припомних предпо­
ка зави кола и се насочи към нас. За част от секундата видях ложението ми, че случайният шофьор е излязъл набързо за
нерешителност, изписана на лицето на Дуейн. Нашата среща сладолед, и реших, че малък десерт и на мен би ми се отразил
на четири очи несъмнено щеше да бъде забелязана от шофьо­ добре. Когато се почувствах на сигурно място обратно в Си­
ра. Дуейн лесно можеше да убие някой намесил се смъртен – атъл, влязох в един денонощен магазин и открих, че някакъв
по дяволите, точно това правеше, за да живее. Но да се замеси гений в маркетинга бе създал сладолед с вкус на тирамису. Ти­
в убийство заради сексуалния си тормоз над мен, нямаше да рамису и сладолед. Изобретателността на смъртните никога
се хареса на висшестоящите. Дори и задник като Дуейн тряб­ не преставаше да ме учудва.
ваше да премисли два пъти, преди да му се наложи да дава Засилих се да платя и минах покрай цветята. Бяха леко по­
писмени обяснения. вехнали, но видях как един млад мъж влезе и нервно започна
– Не сме свършили! – просъска той, отпускайки китката ми. да ги оглежда. Накрая избра няколко хризантеми в есенни то­
– Мисля, че сме. – Сега спасението беше близо и можех да нове и ги взе. Очите ми го проследиха с копнеж, почти завиж­
се правя на смела. – Следващия път, когато се приближиш до дах на момичето, което щеше да ги получи.
мен, ще ти е за последно. Както отбеляза Дуейн, обикновено се хранех със загубе­
– Разтреперих се от ужас – престорено се усмихна той. няци – мъже, заради които не ми се налагаше да се чувствам
Очите му проблеснаха в тъмнината и той изчезна в мрака, виновна, че съм ги наранила или извадила от строя за няколко
точно когато колата мина край нас. Благодарих на Бог за лю­ дни. Такива мъже не подаряваха цветя и обикновено избягва­
бовната афера или излизането за сладолед, или каквото там ха всякакви романтични жестове. А тези, които подаряваха
беше измъкнало този шофьор навън през нощта. цветя – е, аз пък избягвах тях. За тяхно собствено добро. Това
Без да губя време влязох в колата и я подкарах, нетърпели­ не бе обичайно за една сукуба, но бях прекалено изтощена, за
ва да се върна в града. Опитвах се да не обръщам внимание на да ме е грижа какво бе прието и какво – не. Тъй като се чувст­
треперенето на ръцете си върху волана, но истината беше, че вах тъжна и самотна, си избрах букет червени карамфили, по­
Дуейн ме изплаши. Много пъти му бях казвала да се разкара в сле платих за него и за сладоледа.
присъствието на безсмъртните ми приятели, но да го срещна Когато влязох вкъщи, телефонът звънеше. Оставих покуп­
сама в тъмна улица беше нещо съвсем различно, особено след ките си и погледнах дисплея. Скрит номер.
като заплахите ми бяха напразни. – О, господарю и наставнико – вдигнах аз, – какъв прекра­
Ненавиждам насилието във всичките му форми. Предпола­ сен завършек на една прекрасна вечер!
гам, че това идва от живота ми в исторически периоди, пълни – Спести си остроумията, Джорджи. Защо си се боричкала
с жестокост и бруталност, каквито никой в съвременния свят с Дуейн?
дори не може да си представи. Хората обичат да казват, че – Джером, какво...
живеем във време на насилие, но те си нямат и понятие. Раз­ – Току­що ми се обади. Каза, че си го нападнала без причина.
бира се, имаше векове, когато човек изпитваше задоволство – Нападнала? Аз... него? – В гърдите ми се надигна възму­
защото изнасилвачите биваха бързо и безцеремонно кастри­ щение. – Той пръв започна! Приближи се до мен и ...
 14   15 
© Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

7. ришел мийд т ъ га т а н а С у к у б а т а
– Удари ли го? – Не мога да си легна – казах ѝ, потискайки прозявката
– Аз... си. – Първо трябва да почета.
– Да или не? Сгуших се с книгата и сладоледа, и си представих как най­
Въздъхнах. Джером беше архидемон в йерархията на злото после ще се запозная с любимия си писател на утрешното раз­
за агломерация Сиатъл. Беше и мой наставник. Работата му даване на автографи. Творбите на Сет Мортенсен винаги ме
бе да ръководи всички нас, да следи дали изпълняваме задъл­ вълнуваха и събуждаха дълбоко в мен нещо, за което преди
женията си, и да ни държи в готовност. Като всеки мързелив дори не подозирах, че дреме там. Нашумялата му книга „До-
демон обаче той предпочиташе да му създаваме колкото е въз­ говорът Глазгоу“ не успя да премахне вината, която чувствах
можно по­малко работа. Раздразнението му почти можеше да след случилото се с Мартин, но въпреки това запълни болезне­
се „напипа“ по телефонната линия. ната празнота у мен. Възхищавах се на смъртните, които, въп­
– Направих нещо подобно. Всъщност беше по­скоро за­ реки че живееха толкова кратко, създаваха прекрасни неща.
махване. – Аз така и не създадох нищо, когато бях смъртна – обяс­
– Ясно. Замахване. Заплаши ли го? них на Обри, след като прочетох пет страници.
– Добре де, да, може и така да се нарече, ако поспорим за Тя се отърка в мен със сладко мъркане, а последната ис­
значенията на думите. Стига, Джером! Той е вампир. Не мога крица ясно съзнание ми стигна колкото да оставя сладоледа,
да му сторя нищо и ти го знаеш. преди да се просна в леглото и да заспя.
Архидемонът се поколеба, явно обмисляйки последиците
за мен от едно оставане насаме с Дуейн. Изглежда бях загу­
била хипотетичната битка, защото след малко чух въздишката
на Джером.
– Да. Сигурно е така. Но не го провокирай отново. Точно
сега имам достатъчно работа и без игричките ви, деца.
– От кога работиш?
Деца, как пък не.
– Лека нощ, Джорджи. Не влизай отново в спорове с Дуейн.
Връзката прекъсна. Демоните не обичат празните приказ­
ки. Затворих, чувствайки се извънредно обидена. Не можех да
повярвам, че Дуейн се е оплакал от мен и на всичкото отгоре
ме е изкарал лошата. И което беше още по­неприятно, Джером
изглежда бе повярвал в това. Поне в началото. Това ме нарани
най­много от всичко, защото, като оставим настрана държание­
то ми на мързелива сукуба, винаги се радвах на снизходително­
то отношение на архидемона. Бях любимата му ученичка.
Търсейки утеха, занесох сладоледа в спалнята и смених
дрехите си с широка нощница. Котката ми Обри стана от мяс­
тото си до леглото, където беше спала, и се протегна. Цялата
бе бяла, с изключение на няколкото черни петънца по челото.
Тя присви срещу мен зелените си очи в знак на поздрав.
 16   17 
© Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

8. т ъ га т а н а С у к у б а т а
 глава 2  Добре де, не бях точно болна, но все още искрях от енергия
след Мартин. Смъртните не можеха да я видят като Дуейн, но
щяха да я почувстват и независимо дали са мъже или жени –
щяха да са привлечени от нея, без дори да знаят защо. Днеш­
ната ми изолация щеше да предотврати някой глупак да се
влюби в мен безнадеждно. Наистина бе проява на любезност
от моя страна.
– Лъжкиня. Ти никога не боледуваш.
– Дъг, вече съм решила, че довечера ще дойда за раздава­
нето на автографите. Ако изкарам и една смяна, ще бъда там
през целия ден. Това е вредно и потискащо.
– Добре дошла в моя свят, бебчо. Нямаме избор, ако наис­
тина те е грижа за съдбата на книжарницата, ако държиш на
н
а следващата сутрин телефонът ме изтръгна от съня. клиентите и на щастието им...
Мъждива светлина се процеждаше през тънките пер­ – Губиш, каубой.
дета, свидетелствайки за откачено ранния час. Обаче – Така че – продължи той – въпросът е дали ще дойдеш тук
тук, в района, това количество светлина можеше да означа­ доброволно, или ще се наложи да дойда и лично да те измъкна
ва всеки миг от изгрев до пладне. След четири позвънявания от леглото. Честно казано, нямам нищо против второто.
най­накрая благоволих да отговоря, като без да искам изритах Въздъхнах, укорявайки се за милиарден път, че живея само
Обри от леглото. Тя се приземи с възмутено мяукане и демон­ на две пресечки от работата си. Воплите му за неблагополучи­
стративно се захвана с тоалета си. ята в книжарницата дадоха резултат и той го знаеше. Отново
– Ало? се поддадох на лъжливото схващане, че това място не би оце­
– Кинкейд? ляло без мен.
– Не! – отговорът ми беше незабавен и уверен. – В никакъв – Е, предполагам, че е по­добре да дойда, отколкото да из­
случай. търпя опитите ти за остроумни сексуални задявки. Дъг... – то­
– Дори не знаеш за какво ще те помоля. нът ми стана решителен.
– Разбира се, че знам. Няма друга причина да ми звъниш – Да?
толкова рано, а аз няма да го направя. Това е почивният ми – Не ме слагай на касата или нещо подобно.
ден, Дъг. Почувствах колебанието от другата страна.
Дъг, другият помощник­управител в дневната ми работа, – Дъг? Сериозно. Не и на касата. Не искам около мен да
беше свестен тип, но дори и животът му да зависеше от това, има много клиенти.
не можеше да придаде изражение на покер играч на лицето си – Добре – съгласи се накрая той. – Няма да си на касата.
или на гласа си. Привидното му спокойствие веднага отстъпи – Обещаваш ли?
на отчаянието. – Обещавам.
– Днес всички се обадиха, че са болни. Притиснати сме, Половин час по­късно прекрачих прага на дома си, за да
трябва да дойдеш. извървя двете пресечки до книжарницата. Небето беше забу­
– Е, и аз съм болна. Повярвай ми, ще ти се иска да не съм лено от ниско надвиснали облаци, а във въздуха се усещаше
там. истински студ, който бе принудил някои от пешеходците да
 18   19 
© Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

9. ришел мийд т ъ га т а н а С у к у б а т а
си облекат палтата. Аз не си бях взела моето, защото смятах мислех, че Дъг и Брус биха могли да бъдат близнаци от раз­
широките си панталони в цвят каки и кафявия си кадифен пу­ лични раси в два паралелни свята. И двамата имаха дълги и
ловер за достатъчни. Дрехите ми, също както гланцът за уст­ тънки конски опашки; и двамата се навличаха с фланелени
ни и молива за вежди, които грижливо си бях сложила тази дрехи, от любов към ерата на грънджа, от която още не се
сутрин, бяха истински. Не се бях преобразила. Обичах както бяха излекували напълно. Различаваха се основно по цвета
да използвам козметиката, така и да съчетавам дрехите си по на кожата си. Дъг беше японо­американец с черна коса и без­
обикновения, естествен начин, макар Хю да твърдеше, че от­ упречна кожа; Брус беше Господин Ариец – със светлоруса
ново се държа чудато. коса и сини очи.
Кафе­книжарница „Емералд Сити“ беше просторна сграда, – Здрасти, Дъг... Джорджина... – заекна Брус и се ококори
заемаща почти цяла пресечка в сиатълския квартал „Куин Ан“. насреща ми – охо­о­о, днес изглеждаш страхотно.
Беше на два етажа, а кафенето бе разположено на втория, с из­ – Дъг, тук е точно толкова лошо. Предупредих те, никакви
глед към кулата Спейс Нийдъл*. Над главния вход бе опъната клиенти.
приятна зелена тента, сега подслонила клиентите, които чакаха – Каза ми да не е на някоя от главните каси. Не каза нищо
книжарницата да отвори. Минах покрай тях и влязох през стра­ за тази каса.
ничната врата, като използвах служебния си ключ. Отворих уста да протестирам, но Брус ме прекъсна:
Дъг ме атакува, преди да съм направила и две крачки. – Стига, Джорджина. Алекс се обади, че е болна, а Синди
– Крайно време беше. Ние... – Той спря и ме огледа. – Охо­ напусна.
о­о, днес наистина си красива. Да не ти се е случило нещо После, като видя каменното ми изражение, бързо добави:
необичайно? – Касовите ни апарати са почти същите като вашите. Ще ти
„Само един трийсет и четири годишен девственик“ – поми­ бъде лесно.
слих си. – Освен това – извиси глас Дъг, сполучливо имитирайки
– Въобразяваш си какво ли не, понеже си щастлив, че съм този на шефката ни, – от помощник­управителите се очаква да
тук, за да реша проблема ти с персонала. Какво да правя? Да могат да застъпят на мястото на всеки, работещ тук.
зареждам? – Да, но кафенето...
– Ъ­ъ­ъ... не. – ...все още е част от книжарницата. Виж, отивам да отво­
Дъг се напрегна да се отърси от замайването си, но про­ ря. Брус ще ти покаже каквото трябва да знаеш. Не се трево­
дължаваше да ме оглежда от главата до петите по начин, който жи, всичко ще бъде наред! – и той набързо се изниза, преди да
намирах за смущаващ. Интересът му към мен не беше тайна, съм успяла да възразя отново.
както не беше тайна и че постоянно го отблъсквах. – Страхливец! – измърморих подире му.
– Ела, ще ти покажа. – Наистина няма да е чак толкова лошо – рече отново Брус,
– Казах ти, че... без да разбира тревогата ми. – Аз правя еспресото, ти само
– Няма да е главната каса – обеща ми той. вземаш парите. Хайде да се упражним. Искаш мокачино с бял
Оказа се, че ще е зад барплота в кафенето на горния етаж. шоколад, нали?
Работещите в книжарницата рядко идваха да заместват някого – Да – отстъпих аз. Всичките ми колеги знаеха за този спе­
тук, но все пак се случваше. Брус, управителят на кафенето, циален порок. Обикновено успявах да отмъкна по три на ден.
скочи от мястото зад бара, където беше коленичил. Често си Мокачино имам предвид, не колеги.
Брус ми показа основното – как да маркирам напитките
* Кулата Спейс Нийдъл (Space Needle – Космическа игла) е една от
забележителностите на Сиатъл и символ на града. – Бел. прев. и как да намирам необходимата ми иконка, преди да натисна
 20   21 
© Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

10. ришел мийд т ъ га т а н а С у к у б а т а
тъчскрийна на касовия апарат. Той имаше право. Не беше чак След като преодолях сънливостта си, вроденият ми чар на
толкова зле. сукуба изригна. Бях звездата на личното си шоу, шегувах се и
– Просто си родена за това – увери ме, подавайки ми мо­ флиртувах с лекота. Когато това се съчета с предизвиканото
качиното. от Мартин излъчване, станах неустоима. Резултатът се изрази
В отговор изсумтях и поех чашата с мисълта, че бих мо­ не само в многобройни свалки и предложения за срещи, но и
гла да се справя с всичко, докато продължава снабдяването с ме предпазваше от неприятните последици на грешките ми.
кафе. Освен това наистина не беше чак толкова зле, колкото Клиентите ми не намираха нищо нередно.
на някоя от главните каси. В кафенето може би нямаше да има – Всичко е наред, скъпа – увери ме една възрастна дама,
много работа по това време на деня. след като откри, че случайно съм ѝ поръчала голямо мокачино
Сбърках. Минути след отварянето имахме опашка от пет с канела, вместо безкофеиново кафе с обезмаслено мляко. –
души. Така или иначе е хубаво да опиташ и нещо ново.
– Голямо, с мляко – повторих поръчката на първия клиент, Чаровно ѝ се усмихнах с надеждата, че не е диабетичка.
като внимателно натисках правилните бутони. По­късно влезе млад мъж, който носеше екземпляр от „До-
– Вече е готово – каза ми Брус, започнал да приготвя на­ говорът Глазгоу“ на Сет Мортенсен, и това беше първият знак,
питката, преди дори да съм имала възможността да я марки­ който видях, свидетелстващ за важното събитие довечера.
рам. Взех радостно парите на жената и се обърнах към след­ – Ще дойдете ли на срещата за раздаване на автографи тази
ващия клиент. вечер? – попитах, докато маркирах чая му. Ух, напитка без
– Голямо тънко мока. кофеин.
– „Тънко“ е просто друга дума за „обезмаслено“, Джор­ Той изпитателно ме изгледа в продължение на един напрег­
джина. нат миг и аз се подготвих за преценката му. Вместо това мла­
Маркирах напитката с ОБ. Никакъв проблем. Можем да се дият мъж мило каза:
справим с това. – Да, ще дойда.
Следващата клиентка пристъпи разсеяно и смаяно се – Тогава се уверете, че сте си подготвили добри въпроси.
втренчи в мен. Когато се окопити, поклати глава и изстреля Не питайте същото, което пита всеки.
порой от поръчки: – Какво имате предвид?
– Искам едно малко шварц кафе, едно голямо с ванилия и – Знаете, обичайните неща. „Откъде черпите идеите си?“ и
обезмаслено мляко, едно голямо безкофеиново с обезмаслено „Ще станат ли двойка Къди и О’Нийл?“
мляко и едно двойно капучино. Той обмисли това, докато му връщах рестото. Беше сладък
Сега аз бях смаяна. Как въобще бе запомнила всичко това? по някакъв небрежен начин. Имаше кестенява коса със зла­
А и честно казано, кой все още си поръчваше шварц кафе? тисто­червеникави отенъци, които бяха много по­забележими
С напредването на сутринта и въпреки опасенията ми, ско­ в тъмния участък в долната част на лицето му. Не можах да
ро почувствах, че се ободрявам и се наслаждавам на прежи­ реша дали възнамерява да си пусне брада, или просто е забра­
вяването. Не можех другояче. Това бе начинът, по който ра­ вил да се избръсне. Каквото и да е, брадата му растеше повече
ботех, начинът, по който живеех. Обичах да изпробвам нови или по­малко равномерно, и в съчетание с „Пинк Флойд“ те­
неща, дори и да са толкова банални като маркирането на едно ниската, която носеше, му продаваше вид на хипар.
еспресо. Несъмнено, хората можеха да бъдат и досадни, но – Не мисля, че „обичайните въпроси“ са лишени от смисъл
през повечето време ми харесваше да работя с тях. Точно за­ за този, който ги задава – каза той накрая, смутен, че ми про­
ради това попаднах в обслужващата сфера. тиворечи. – За един почитател всеки въпрос е нов и уникален.
 22   23 
© Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

11. ришел мийд т ъ га т а н а С у к у б а т а
Той се отдръпна, за да мога да обслужа следващия клиент. – Чух интересни неща за представянето ти тук.
Продължих да разговарям, докато вземах поръчката, защото – Аз непрекъснато чувам интересни неща за „представяне­
не исках да изпусна възможността за интелигентно обсъждане то“ ти, Дъг, но някога да съм се шегувала с това?
на Сет Мортенсен. Разменихме още някоя и друга дума и накрая той ме осво­
– Оставете феновете. А горкият Сет Мортенсен? Вероятно боди, за да се приготвя за срещата, но не и преди да го накарам
му иде да се прободе всеки път, когато му зададат такъв въпрос. смирено да си признае колко много ми е задължен за днешната
– Не мислите ли, че „да се прободе“ е силно казано? отзивчивост. Не само от него или Хю, отвсякъде трупах дъл­
– Съвсем не. Този човек е блестящ. Слушането на идиотски жащи ми се услуги.
въпроси навярно го отегчава до смърт. Почти пробягах двете пресечки до вкъщи, притеснена, че
На устните на мъжа заигра весела усмивка и настойчивите трябва набързо да вечерям и да реша какво да облека. Въз­
му очи внимателно ме изучаваха. Когато осъзна, че открито будата ми нарастваше. След около час щях да се запозная с
ме зяпа, той смутено отклони поглед. моя ненадминат любим автор. Нима животът можеше да ми
– Не, щом обикаля по срещи, значи го е грижа за феновете предложи нещо по­хубаво? Тананикайки си, изкачих стълби­
и няма нищо против повтарящите се въпроси. те, като вземах стъпалата по две наведнъж и извадих ключо­
– Но той не ходи на срещите от алтруизъм. Прави го, защо­ вете си с елегантен замах, който само аз забелязах и оцених.
то рекламните агенти на издателствата ги уреждат – възразих Щом отворих вратата, една ръка ме сграбчи внезапно и гру­
аз. – Което между другото си е загуба на време. бо ме дръпна вътре, в мрака на моя апартамент. Изпищях от
Той се осмели отново да погледне към мен: изненада и страх, когато ме блъснаха във вратата и тя се зах­
– Срещите ли? Не искате ли да се запознаете с него? лопна. Ненадейно лампите светнаха, а във въздуха се разнесе
– Добре де... Разбира се, че искам. Аз просто... Вижте, не слабата миризма на сяра. Въпреки че потръпнах от ярката свет­
ме разбирайте погрешно. Обожавам земята, по която стъпва лина, виждах достатъчно добре, за да разбера какво става.
този човек. Развълнувана съм, че ще го срещна тази вечер. Дори и в Ада няма такава ярост, каквато се таи в един раз­
Умирам да се запозная с него. Ако пожелае да ме отвлече и да гневен демон.
ме направи своя секс робиня, ще бъда с него докато получавам
предварителни копия от книгите му. Що се отнася до ходенето
по срещи... това отнема време. Време, което би оползотворил
по­добре, като пише следващата си книга. Имам предвид... Не
сте ли забелязали колко много време минава, докато излезе
следващата му книга?
– Да, забелязах.
Точно тогава предишният клиент се върна с оплакването,
че е получил карамелов сироп вместо карамелов сос, каквото
и да означаваше това. Подарих му няколко усмивки и слад­
ки извинения и скоро не го беше грижа нито за карамеловия
сироп, нито за каквото и да е. Когато се отдалечи от касата,
почитателят на Мортенсен също си беше тръгнал.
Щом най­после смяната ми свърши някъде около пет, Дъг
дойде да ме види.
 24   25 
© Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

12. т ъ га т а н а С у к у б а т а
 глава 3  – Доколкото виждам – изръмжа Джером, – била си с някой
свестен смъртен.
– Направих услуга на Хю.
– Да не е началото на приятен нов навик?
– Не и за заплатата, която ми даваш.
Джером отново изръмжа, но това си беше нещо нормално
между нас. Щеше да ме упрекне, че не вземам работата си на­
сериозно, аз щях да му го върна с няколко хапливи забележки
и равновесието щеше да се възстанови. Както вече казах, бях
нещо като любимата му ученичка.
Сега обаче докато го гледах, разбрах че няма да има повече
шеги. Чарът ми, който така бе омаял клиентите днес, нямаше
никакво въздействие върху тези двамата. Лицето на Джером
р
азбира се, тук би трябвало да поясня, че Джером не из­ беше мрачно и сериозно, това на Картър – също, въпреки оби­
глежда като демон, поне не с традиционната червена кожа чайната саркастична полуусмивка на ангела.
и рога. Може би е такъв в някое друго измерение на съ­ Джером и Картър редовно прекарваха времето си заедно,
ществуването си, но пред мен, Хю и другите безсмъртни, ходещи особено ако имаше алкохол. Преди това ме изумяваше, защото
по земята, той носи човешкия си облик. Прилича на Джон Кюсак. от тях се очакваше да са противници в някаква голяма косми­
Сериозно. Без майтап. Архидемонът винаги твърдеше, че дори не ческа битка. Веднъж попитах Джером дали Картър е паднал
знае кой е този актьор, но това не минаваше пред никого от нас. ангел, което предизвика у демона неудържим смях. Когато се
– Ох – извиках ядосано – я ме пусни! успокои ми отговори, че Картър не е паднал ангел. В противен
Джером отпусна хватката си, но тъмните му очи все още случай, технически погледнато, просто вече нямаше да е ан­
застрашително проблесваха. гел. Аз сметнах отговора за незадоволителен и в крайна смет­
– Красива си – отбеляза той след малко, като изглеждаше ка реших, че двамата навярно си прекарват времето заедно
изненадан от признанието си. просто защото съществуването на никой друг в този регион не
Дръпнах пуловера си, опъвайки го там, където ръката му се простираше назад чак до началото на сътворението. Всич­
го беше намачкала. ки ние – по­нисшите безсмъртни, в някакъв предишен момент
– По доста забавен начин показваш възхищението си. сме били човешки същества, а великите безсмъртни като Дже­
– Наистина си красива – продължи замислено. – Ако не ром и Картър – не. Моите столетия бяха моментен проблясък
знаех, че не е така, бих казал, че... върху житейската им линия.
– ...сияеш – прошепна един глас зад демона. – Ти сияеш, Каквито и да бяха причините за присъствието му сега, аз
щерко на Лилит, като звезда в нощното небе; като диамант, не харесвах Картър. Не беше противен като Дуейн, но вина­
искрящ в мрака на вечността. ги изглеждаше извънредно самодоволен и надменен. Може би
Трепнах от изненада. Джером изгледа с неприязън говоре­ това беше характерно за ангелите. Картър имаше и най­стран­
щия, тъй като не му хареса, че прекъснаха монолога му. Аз ното чувство за хумор. Никога не можех да разбера дали ми се
също гледах кръвнишки – на мен пък не ми харесваше, че има подиграва или не.
непоканен ангел в апартамента ми. Картър само се усмихваше – Какво мога да направя за вас, момчета? – попитах ги и мет­
и на двама ни. нах чантата си на кухненския плот. – Имам планове за вечерта.
 26   27 
© Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

13. ришел мийд т ъ га т а н а С у к у б а т а
Джером ме изгледа с присвити очи: Сивите очи на Картър весело заблестяха. Джером не ме
– Искам да ми разкажеш за Дуейн. намираше за толкова забавна.
– Какво? Нали ти разказах. Пълен задник. – За последен път те питам, Джорджина: ти ли поръча убий­
– Затова ли го уби? ството на Дуейн? Просто отговори на въпроса ми. Да или не?
Замръзнах. Тъкмо преравях съдържанието на шкафа и бав­ – Не! – твърдо изрекох аз.
но се обърнах, за да погледна отново към дуото, очаквайки да Джером погледна Картър. Ангелът се взря изпитателно в
е някаква шега. Но и двамата ме гледаха сериозно. мен. Правата му руса коса падаше напред и скриваше част от
– Убит? Как... как е възможно? лицето му. Тогава осъзнах защо Картър е тук тази вечер. Ан­
– Ти ми кажи, Джорджи. гелите винаги могат да различат истината от лъжата. Най­по­
Примигнах, внезапно осъзнала накъде води всичко това. сле той рязко кимна на Джером.
– Обвинявате ме, че съм убила Дуейн? Чакайте... глупаво – Радвам се, че издържах проверката – промърморих, но те
е. Дуейн не е мъртъв. Не би могъл да бъде. не ми обърнаха никакво внимание.
Джером започна да кръстосва из стаята, а гласът му беше – Добре – мрачно каза Джером, – предполага се, че знаем
преувеличено любезен: какво означава това.
– О, уверявам те, че е съвсем мъртъв. Намерихме го тази – Не сме сигурни...
сутрин преди изгрев. – Аз съм.
– И? Умрял е от излагане на слънце? – това беше единстве­ Картър многозначително го погледна и за няколко секун­
ната причина един вампир да умре, която някога бях чувала. ди се възцари тишина. Винаги съм подозирала, че в такива
– Умрял е от забит в сърцето му кол. моменти двамата общуват телепатично – нещо, което ние, по­
– Ух! незначителните безсмъртни, не можехме да правим без чужда
– Ще ми кажеш ли на кого възложи да го направи, Джор­ помощ.
джи? – Значи Дуейн наистина е мъртъв? – попитах аз.
– Не съм възлагала на никого. Дори не мога... дори не мога – Да – отвърна Джером, спомняйки си, че съм там. – Съв­
да разбера защо е всичко това. Дуейн не може да е мъртъв. сем мъртъв.
– Ти ми призна, че сте се спречкали миналата нощ. – Кой го е убил? Вече се знае, че не съм аз.
– Да... Те се спогледаха и вдигнаха рамене, но не отговориха. Из­
– ...и че си го заплашила. глеждаха като двама небрежни родители. Картър извади пакет
– Да, но не говорех сериозно... цигари и си запали една. Боже, мразех да се държат по този
– Мисля, той спомена, че си му казала никога повече да не начин! Накрая Джером каза:
те доближава? – Ловец на вампири.
– Бях ядосана и разстроена! Той ме изплаши. Това е лудост. – Наистина ли? Като онова момиче по телевизията? – опу­
Дуейн не може да е мъртъв. лих се аз.
Това бе единствената разумна мисъл, към която можех да – Не точно.
се придържам, така че го повтарях и на тях, и на себе си. Без­ – Е, къде ще ходиш тази вечер? – весело попита Картър.
смъртните по дефиниция си бяха безсмъртни. Точка. – На срещата със Сет Мортенсен. Не сменяйте темата. Ис­
– Нищо ли не знаеш за вампирите? – с любопитство ме по­ кам да науча повече за този ловец на вампири.
пита архидемонът. – Смяташ ли да спиш с него?
– Освен че не умират? – Аз... Какво?! – За част от секундата си бях помислила,
 28   29 
© Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

14. ришел мийд т ъ га т а н а С у к у б а т а
че ангелът ме пита за ловеца на вампири. – Имаш предвид Сет – Не ме е грижа. Тези ловци следят вампирите с надежда­
Мортенсен? та да открият и останалите. Можеш да бъдеш замесена само
Картър издуха дима: защото общуваш с тях. Покрий се. Не оставай сама. Намери
– Разбира се. Ако бях сукуба, влюбена в смъртен творец, си компания – смъртни или безсмъртни, няма значение. Би
щях да постъпя точно така. На вас, лошите, не ви ли се иска да могла да продължиш с услугите си за Хю и докато го правиш
завземете още някоя и друга знаменитост? да привличаш още души на наша страна.
– Вече имаме доста знаменитости – отвърна Джером. При тези думи завъртях очи, тъй като те вече вървяха към
Да спя със Сет Мортенсен? Хубава работа! Това бе най­ вратата.
нелепото нещо, което някога бях чувала. Беше ужасно! Ако – Наистина го мисля. Бъди внимателна. Стой в сянка. Не се
погълна жизнената му енергия, никой нямаше да може да каже замесвай в това.
колко време ще мине, докато излезе следващата му книга. – И – добави с намигане Картър – да поздравиш Сет Мор­
– Не! Разбира се, че не. тенсен от мен.
– Какво смяташ да направиш, за да те забележи? В този момент двамата излязоха и внимателно затвориха
– Да ме забележи? вратата след себе си. Това бе истинска вежливост, тъй като и
– Разбира се. Имам предвид, че момчето вероятно има тъл­ двамата можеха просто да се телепортират. Или пък да изду­
пи от фенове. Не искаш ли да се откроиш? хат вратата ми.
Зяпнах от изненада. Дори не бях помислила за това. А Обърнах се към Обри. Тя беше наблюдавала ставащото от
трябваше ли? Вече бях толкова претръпнала, че ми бе трудно дивана, а опашката ѝ потръпваше.
да изпитам удоволствие от нещо. Книгите на Сет Мортенсен – Е – попитах я замаяна, – какво да правя сега?
бяха едно от малките ми бягства. Навярно трябваше да си го Значи Дуейн наистина беше мъртъв? Искам да кажа, да,
призная и да се опитам да започна връзка с писателя? По­рано беше негодник, а и аз бях доста напушена, когато го заплаших
през деня се бях присмивала на върволицата от фенове. Щях миналата нощ, но всъщност никога не съм искала наистина
ли да стана една от тях? да умре. И каква беше тази работа с ловеца на вампири? Защо
– Е, Пейдж най­вероятно ще му представи персонала. То­ искаха от мен да съм внимателна, когато... По дяволите! Току­
гава ще изпъкна. що бях погледнала часовника на микровълновата фурна. Той
– Да, разбира се – Картър загаси цигарата си в кухненската хладно ме информира, че трябваше да съм в книжарницата
ми мивка. – Сигурен съм, че никога не му се отдава възмож­ възможно по­скоро. Изхвърлих Дуейн от ума си, втурнах се
ността да се запознае с персонала на някоя книжарница. в спалнята и се огледах в огледалото. Обри ме последва доста
Отворих уста да протестирам, но Джером ме прекъсна: по­мудно.
– Достатъчно! – Той хвърли на Картър многозначителен Какво да облека? Можех да остана със сегашните си дре­
поглед. – Трябва да тръгваме. хи. Комбинацията от пуловер и панталони каки изглеждаше
– Почакайте за минутка! – Не можех да повярвам, че в прилична и не се набиваше на очи, макар че цветовата гама се
крайна сметка Картър успя да ме отвлече от темата за вампи­ съчетаваше малко прекалено със светлокестенявата ми коса.
ра. – Трябва да зная повече за този ловец на вампири. Наподобяваше облеклото на някоя библиотекарка. Исках ли
– Всичко, което трябва да знаеш, е че се налага да бъдеш да остана незабележима? Може би. Както казах на Картър,
внимателна, Джорджи. Извънредно внимателна. Не се шегувам. наистина не исках да правя нещо, което би могло да събуди
Преглътнах, усетила железните нотки в гласа на демона. романтичния интерес на моя най­любим писател.
– Но аз не съм вампир. И все пак... Все пак си спомних какво ми беше казал анге­
 30   31 
© Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

15. ришел мийд т ъ га т а н а С у к у б а т а
лът – трябваше да бъда забелязана. Не исках да бъда просто разнесе се наблизо дружелюбният глас на Дъг. – Повикайте
поредното лице в тълпата около Сет Мортенсен. Това беше ме, ако имате нужда от още нещо.
последната спирка от последната му обиколка. Несъмнено Той остави клиента, на когото беше помогнал, видя ме и
през изминалия месец бе видял хиляди фенове – фенове, кои­ незабавно изпусна книгите, които държеше. Клиентите отстъ­
то се сливаха в море от невзрачни лица, правещи плиткоумни­ пиха встрани и безучастно го наблюдаваха как коленичи, за да
те си коментари. Бях посъветвала мъжа в кафенето да прояви ги събере. Веднага разпознах обложките. Бяха издания с меки
новаторство във въпросите си и възнамерявах да подходя по корици на по­стари творби на Сет Мортенсен.
същия начин към външния си вид. – Какво светотатство! – изкоментирах аз. – Да ги оставиш
Пет минути по­късно отново застанах пред огледалото, да докоснат земята. Сега ще трябва да ги изгориш като знаме.
този път издокарана с виолетова копринена блуза без ръка­ Без да ми обръща внимание, Дъг събра книгите, а после ме
ви, с дълбоко деколте, съчетана с шифонена пола на цветчета. дръпна настрани, за да не ни чуват.
Полата почти покриваше бедрата ми и „литваше“ при всяко – По­добре се прибери и си облечи нещо по­непретенциоз­
мое завъртане. Щеше да е перфектното облекло за танцуване. но. Божичко, можеш ли изобщо да се наведеш с това?
Сложих кафявите си обувки на високи токчета с каишки и по­ – Какво, да не мислиш, че ще ми се наложи?
гледнах към Обри за одобрение. – Е, зависи. Искам да кажа, все пак и Уорън е тук.
– Какво мислиш? Прекалено секси? – Това е грубо, Дъг. Много грубо.
Тя започна да си чисти опашката. – Сама си го просиш, Кинкейд. –Той с неохота ме изгледа
– Секси е – отвърнах си сама, – но по изискан начин. Ми­ преценяващо, точно преди да тръгнем по стълбите:
сля, че и прическата допринася. – Обаче изглеждаш доста добре.
Бях вдигнала дългата си коса в нещо като романтичен кок, – Благодаря. Искам Сет Мортенсен да ме забележи.
като оставих няколко къдрици да обрамчват лицето ми, и да – Повярвай ми, ще те забележи, стига да не е гей. А може
подчертаят очите ми. За кратко ги преобразих и те станаха би дори и тогава.
много по­зелени от обикновено. Но после промених мнението – Нали не изглеждам като уличница?
си и им върнах нормалния лешников цвят със златисто­зелени – Не.
точици. Когато Обри отново отказа да признае колко добре – Нито пък евтина?
изглеждам, грабнах палтото си от змийска кожа и кръвнишки – Не.
я изгледах: – Исках да бъда сексапилно­елегантна. Как мислиш?
– Не ми пука какво мислиш. Тези дрехи показват добър – Мисля, че достатъчно подхраних егото ти. Много добре
вкус. знаеш как изглеждаш.
Излязох от апартамента с моя екземпляр на „Договорът Изкачихме стълбите. Подредените в редици столове за­
Глазгоу“ и тръгнах към работното си място, безразлична към емаха по­голямата част от кафенето и се разпростираха из­
ситния дъжд. Още едно предимство на преобразяването. вън него към отделението за карти и книги за градинарство.
Феновете се тълпяха в търговската част, нетърпеливи да Пейдж, управителка на книжарницата и наша началничка,
видят човека, чиято последна книга дори и след пет седмици съсредоточено изпълняваше нещо като кабелна акробатика с
все още оглавяваше класацията за най­продавани книги. Про­ микрофона и озвучителната система. Не зная за какво е била
мъкнах се покрай тях, проправяйки си път към стълбите, кои­ използвана сградата преди „Емералд Сити“ да се нанесе тук,
то водеха към втория етаж. но тя съвсем не беше идеалното място за озвучаване и съби­
– Книгите за юноши са подредени отсреща до стената – ране на големи групи хора.
 32   33 
© Издателство ИБИС © Издателство ИБИС