Изготвила: Надка Данкова

Дъждовната завеса се
вдига и се показва
Слънцето. С цялото си
великолепие блесва
дъгата - рожба на
слънчевите лъчи и
капките дъжд. Тя издига
своя разноцветен шлейф
високо в небето и отново
го простира към Земята.

Вглеждам се в палитрата от цветове: Червената
краска ме дарява с животворната сила на
Любовта.

От оранжевата получавам благословение
за сила, здраве и живот.

Сиянието на жълтото! То ме зове
по пътя на познанието.

Прохладата на зелената краска ми
вдъхва упование и надежда за растеж.

Как трепти с нежните си вибрации синьото
– цветът на истината!

Виолетовото гали очите с ефирната си
красота и ми разкрива силата на
човешкия дух.

Дъждът отминава.Още по- красиво заблестяват
цветовете на дъгата.По цветятя са полепнали малки
капки дъжд.Те блестят с великолепието на цветните
лъчи и като мен навярно благославят това неповторимо
тържество на природата и човешкия дух – небесната
дъга.

И рече Бог:
“Поставям дъгата
си в облака и тя ще
бъде белег на
завета между Мене
и Земята.”
Битие
9:13