1. Света София“е монументална обществена сграда в Истанбул, Турция, превърната днес в
музей. Тя е служила дълго време за християнска катедрала, а по-късно за една от главните
джамии на Константинопол.
ървоначално построена през 360 г., църквата е разрушавана на 2 пъти при обществени
безредици, като съвременната сграда е построена през 532-537 г. при император
Юстиниан I по проект на Исидор от Милет и Антимий от Трал. Впечатляващо инженерно
постижение за времето си, „Света София“ в продължение на хилядолетие, до
построяването на Севилската катедрала през 1520 г., е най-голямата църква в света.
Смятана за най-яркия образец на византийската архитектура, тя оказва значително влияние
и върху монументалната архитектура през Османската епоха. Църквата „Света София“ е
осветена за пръв път през 360 г. като катедрален храм на Константинополската
патриаршия. След превземането на града от кръстоносците през 1204 г. тя служи за
катедрала на константинополските латински патриарси до тяхното прогонване от

2. Константинопол през 1261 г. След падането на Константинопол под османска власт през
1453 г. „Света София“ е превърната в джамия. След разпадането на Османската империя
правителството на Турция секуларизира сградата през 1934 г. и от следващата година тя
функционира като музей.
Въпреки че обикновено е наричана просто „Света София“, църквата не е посветена на
римската мъченица София, а на светата Премъдрост Божия (на гръцки: Ναός τῆς Ἁγίας τοῦ
Θεοῦ Σοφίας), божествената страна на Исус Христос, която е и един от ипостасите на
Светата Троица. По тази причина храмовият празник на църквата е 25
декември, годишнината от въплъщението на Премъдростта Божия в тялото на Христос.

3. Архитектурни особености и значение [редактиране]
„Св. София“ е първият типичен пример за византийска архитектура и се счита от много
хора за архитектурно чудо. Тя не е стриктна базилика кораб, дълъг
над 100 м., е доминиран от огромен купол с диаметър 31 м. и височина 56 м., който е
поддържан от 4 пандантива. В дължина тежестта на купола се разпределя чрез
поредица от полусводове, докато в ширина куполът се носи от 4 много масивни
контрафорса, които обаче не се забелязват от вътрешността на църквата. Тази
конструкция, както и фактът, че в основата на купола има 40 прозореца, допринасят за
впечатлението у посетителите, че сякаш "златният купол виси от небесата"
(Прокопий, 561 г.).

4. След нейното построяване „Св. София“ оказва сериозно влияние в развитието на
архитектурата. Това важи особено за православните храмове до ден днешен (виж Храм
Свети Сава в Белград). Много от джамиите в Истанбул и цялата Османска
империя, построени от Синан и негови ученици, следват основния план на „Св. София“ -
Султан Ахмед джамия (Синята джамия), Сюлейман джамия, Селим джамия в Одрин и др.