HIPPOTHERAPY MODULE 4 BG

1. Специализирано професионално обучение по Хипотерапия за
специалисти работещи с деца с интелектуални, емоционални, физически и
психомоторни увреждания
2019-1-TR01-KA202-074547

3. 4.1. За кого е препоръчителна хипотерапията
4.1.1.Задължителни здравни изисквания
4.1.2. Важни предпоставки за хипотерапия
4.2. Сфери в развитието, за които е полезна хипотерапия
4.2.1. Възприятие
4.2.2. Внимание
4.2.3. Пространствено ориентиране
4.2.4. Социализация
4.2.5. Способност за вземане на решения
4.2.6. Развитие на речта
4.2.7. Моторни умения
4.2.8. Контрол и информираност
4.2.9. Организаторски способности
4.2.10. Поведение
4.2.11. Работна памет
4.2.12. Мотивация

4.  4.3. Характеристики на конете за терапия
 4.3.1. Критерий за подбор
 4.3.1.1. Ръст
 4.3.1.2. Движение
 4.3.1.3. Пол
 4.3.1.4. Възраст
 4.3.1.5. Темперамент и характер
 4.3.1.6. Гъвкавост
 4.3.1.7. Ритъм
 4.3.1.8. Симетрия
 4.3.1.9. Стойка
 4.3.1.10. Баланс/равновесие

5.  4.3.2 Темпо на походката – какво може да бъде променено
 4.3.2.1. Импулс
 4.3.2.2. Темпо и скорост
 4.3.2.3. Промяна на посоката
 4.3.2.4. Преход
 4.3.3. Дресировка на коне за терапия

6. Хипотерапията може да бъде полезна за пациенти със
следните диагнози:
 Разстройство на сензорната обработка, разстройства
от аутистичния спектър, хиперактивно разстройство с
дефицит на вниманието, синдром на Даун
 Невромускулни заболявания
 Нарушения във възприятието и тежки увреждания
 Ползватели на инвалидни колички с липса на груба
моторика
 Епилепсия
 Церебрална парализа
 Травма на главата
 Сколиоза и други проблеми с гръбначния стълб
 Артрит
 Ампутация
 Синдром след полиомиелит
 Множествена склероза
 Хидроцефалия
 Цереброваскуларен инцидент (Мозъчно-съдова
болест)
 Параплегия и квадриплегия
 Спина бифида
 Енцефалит
 Мускулна дистрофия

7. 4.1.1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗДРАВНИ
ИЗИСКВАНИЯ
 Пациентите насочени към хипотерапия трябва да отговарят на следните
задължителни здравни условия :
 минимална препоръчителна възраст - 2 години
 ездачът трябва да контролира положението на главата си
 препоръчително е ездачът да може да седи изправен
 без прояви на неконтролируемо агресивно поведение

8. . Задължителни здравни
изисквания
Има ситуации, когато някои симптоми могат да бъдат отстранени, въпреки че
болестта, която ги кара да се проявяват, не е подходяща за лечение. Обикновено това
е свързано с етапа на развитие на болестта.
Според Американската Асоциация по Хипотерапия следните увреждания могат да
представляват риск за пациента и да се считат като противопоказания:
• артрогрипоза,
• Хетеротопна осификация,
• Луксация/разместване в тазобедрената става,
• остеопроза,
• Гръбначни изкривявания (сколиоза, спина бифида).

9.  Безопасността е на първо място! Това означава както безопасност за ездача по
време на урока, така и безопасност за неговото здраве в дългосрочен план.
 Основният принцип в хипотерапията е да не навредим! За да се вземе правилно
решение, трябва ясно да се прецени съотношението между риска и ползите.
 Вторият принцип е посветен на противопоказанията за хипотерапия и се отнася
до заболявания или стадии на заболявания, които изобщо не са подходящи за този
вид терапия.
 Третият принцип е свързан с избора на подходящо оборудване. То трябва да се
избере в зависимост от диагнозата, възрастта и стадия на заболяването. Екипировката
трябва да е съобразена с възрастта на ездача.

10.  Пример: за пациенти с Хидроцефалия, които са претърпели мозъчно-черепна
операция, традиционните каски може да са неудобни и неподходящи.
 В този случай сесиите се отлагат, докато се намери подходяща каска или се
изработи по поръчка.
 Пациентите с високо или колебаещо се кръвно налягане трябва да избягват сеанси,
докато не са стабилизирани.

11. АБСОЛЮТНИ
ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ
 Абсолютни противопоказания за хипотерапия (според Американската Асоциаця за
Хипотерапия – AHA )
 Активни психични разстройства, които биха били опасни (палене на огън, самоубийство, агресивно
поведение и тн.)
Остра дискова херния със или без компресия на нервното коренче
 Малформация на Киари II с неврологични симптоми
 Атлантоаксиална нестабилност (ААИ) - изместване на прешлен С1 спрямо прешлен С2, което се вижда на
рентгенова снимка или компютърна томография със значителен размер (обикновено се приема, че е по-
голям от 4мм за дете), с или без неврологична симптоматика, оценени от квалифициран лекар; това
състояние се наблюдава при диагнози, които имат халтавост (слабост) на ставните връзки, като синдром
на Даун или юношески ревматоиден артрит.
 Коксартроза - дегенерация на тазобедрената става; главата на бедрената кост е сплескана и функционира
като шарнирна става. Седенето на коня натоварва изключително много ставата

12. . АБСОЛЮТНИ
ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ
 Grand mal гърчове (генерализирани тонично-клонични пристъпи) - неконтролируеми с медикаменти.
 Хемофилия със скорошни епизоди на кървене
 Уретрални катетри за вътрешно приложение
 Медицински състояния по време на остри обостряния (ревматоиден артрит, дискова херния,
множествена склероза, диабет и тн).
 Отворени рани върху носещи тежестта повърхности
 Патологични фрактури без успешно лечение на основната патология (напр. тежка остеопороза,
остеогенезис имперфекта, костен тумор и др.
 Синдром на опънатия гръбначен мозък.
 Нестабилен гръбнак или стави, включително нестабилна вътрешна структура.

13. Сфери на развитие, при които
хипотерапията може окаже
благотворно влияние
 Конно асистираната терапия включва всички дейности, които имат терапевтична цел,
практикуват се от специализирани професионалисти, работещи с хора с увреждания и
използващи коня като терапевтично средство.
 Хипотерапията се е доказала като една от най-ефектините терапии прилагани за
постигане на по-добър баланс/равновесие, както и за подобряване на мобилноста при хора с
двигателни нарушения.

14. ВЪЗПРИЯТИЕ
 Конно асистираната терапия има съществена роля по отношение на
възприятията. Тя допринася за промени на визуално ниво.
 Промените във възприятието водят до промени в познанието чрез стимулиране на
когнитивния механизъм.
 В допълнение, движението на коня предизвиква раздвижване на тялото, затопля и
отпуска ставите, което помага на детето да постигне състояние на благополучие,
релаксация и спокойствие.

15. ВЪЗПРИЯТИЕ
 Възприятието се влияе пряко от сетивното развитие.
 Основната цел на възприятието е да отключи функционален отговор на определени външни
стимули. Функционалният отговор е правилна реакция на стимулите подадени от
обкръжаващата среда.
 Модулацията позволява филтриране на неподходящите стимули. По този начин тя спомага
за поддържане на оптимално ниво на възбуда, което от своя страна улеснява
концентрацията с цел постигане изискванията на обкръжаващата среда и отключва реакции
в зависимост от стимулите - функционални отговори.
 За да се постигне модулация се избират дейности, които стимулират вестибуларната и
проприоцептивната система.
 Когато децата със сензорни затруднения успеят да постигнат модулация, то това
повлиява положително на концентрацията им и им помага да взаимодействат със
заобикалящата ги среда.
 Дейностите, стимулиращи проприоцептивната система, включват движения в с
противодействие на гравитацията : заставане на стремената.

16. ВЪЗПРИЯТИЕ
▪При конно асистираната терапияп темпото и начинът на ходене на коня оказват пряко
влияние върху вестибуларния апарат. Това спомага и за сетивната модулация. Това
означава, че например бавното темпо и спокоен ход ще доведе до успокояващ ефект
върху пациента, докато използването на тръс или бодро темпо ще го
енергизира.(Stimularea vestibulara în timpul mersului calare, Terapia cu Ajutorul Calului,
A. Bilba, 2019, p. 88, ISBN 978-973-732-218-0)

17. ВЪЗПРИЯТИЕ
▪Ездачът е на коня. Той е над земята, на
гърба на животно. Животно, което има
собствени рефлекси и реакции.
▪За детето това е непозната ситуация, за
която то все още няма изградена
поведенческа схема. То трябва да се
адаптира, да открие и приложи нови
поведения, като разбере по директен
начин дали и как те сработват.

18.  Стимулиране на вниманието – за да се стимулира вниманието се организират
дейности на терен. Продължителността и трудността на всяка игра се увеличават
прогресивно. Също така, с подобряването на вниманието и концентрацията се
добавят нови игри.
 Децата трябва да се вслушват в изискванията и да правят това, което се иска от
тях. Освен това трябва да поддържат равновесие върху коня. Всичко това
изисква голямо внимание и концентрация.

19. ▪За провеждане на игрите се използват
кръгове, топки и конуси.
▪ Целта е детето да следи с внимание и
да прави това, което се изисква от
него.

20. ▪При този вид терапия се използват
както постоянно движение, така и
умения за внимание и координация.

21.  Всяка работна фаза/работен етап има една или повече терапевтични цели :
 поддържане на баланс/равновесие
 правилна стойка
 пространствено ориентиране
 разпознаване на отделни предмети/елементи
 координация очи – уста
 способност за вземане на решения
 фокусиране
 стимулиране на вниманието
 модулиране на ритъма на изпълнение на поставената задача
 фини и груби моторни/двигателни умения
 опознаване и осъзнаване на собственото тяло
 стимулиране на вътрешната мускулатура.

22. Теренът, на който се провежда урока, посоката
на ходене, работата насочена в повече от една
пространствена посока (нагоре-надолу) оказват
влияние върху способността за създаване на
пространствена ориентация.

23.  Установено е, че децата лесно общуват с 3 или 4 души
едновременно, докато яздят.
 Груповите упражнения са част от сесиите по хипотерапия.
 По своята същност сеансите по хипотерапия означават контакт с
повече хора.
 Децата имат контакт с други деца
 Учат се да се социализират
 Учат се да се подчиняват на социалните правила
 Учат се да изчакват реда си
 Развиват креативност и научават повече за състезателните игри.

24.  Децата получават вестибуларна и проприоцептивна стимулация чрез движението
на коня, което от своя страна повишава вниманието и концентрацията им и
повишава увереността им в самите себе си.
 Детето ще трябва да взима решения в зависимост от движението и действието на
коня.

25.  Вестибуларната стимулация подпомага визуалния контакт с предметите и хората от
обкръжаващата среда и улеснява комуникацията с тях.
 Типичните упражнения включват трениране на диафрагмата и улесняват произнасянето на звук,
както и продължителността, интензивността и ритъма на звука. Те повлияват тона на гласа.
 Развитието на речта се подобрява вследствие необходимостта от научаване на нови думи
нужни за комуникацията с коня.
 Използва се и по-широк спектър от невербална комуникация.
 Връзката между детето и терапевта се подобрява, децата се научават да общуват без напрежение.
Подобен процес се наблюдава и при завръщането им в дома.
 Тонът на гласа става по-твърд.
 Влияе върху част от комуникационния процес и става част от живота.
 След хипотерапевтични сесии, Dismuke (1984) открива важен напредък в речевите способности,
речника, двустранната двигателна координация, зрителното възприятие и разграничаване
надясно/наляво.

26.  По време на ходене конят има 3D тип движение. Това е
изключително сходно с естествения модел на движение на
човека. Трите вида движения са:
 Предно-задно
 Странично
 Сагитално (стрелково)
 При промяна на темпото на ходене на коня се изпращат
различни импулси (вестибуларни, проприоцептивни,
кръгови, предно-задни и странични движения).

27. ▪ Някои от физическите позитивни
резултати са:
▪ по-добра стойка,
▪ по-голяма мускулна сила,
▪ по-добро равновесие по време на седене,
▪ по-добро ходене
▪ и по-добра подвижност като цяло.

28. ▪Контактът с голямо животно
оказва емоционално
въздействие върху детето.
▪ Освен емоционалното
преживяване има и много
сетивни такива.

29. ▪Координация око-уста

30.  За да възседнете коня, трябва да имате добър контрол над тялото си.
 Ездачът трябва да контролира добре собственото си тяло. Ритъмът и общуването
са последователни и връзката с коня постоянна. Това води до добиване на по-добра
осъзнатост за самия себе си и повишаване на увереността в себе си.
 Непосредственият отговор на коня представлява една непрекъсната награда.

31.  Организационни умения – развитието на способността за саморегулиране е
важна характеристика на индивидуалното израстване.
 Децата със СДВХ/синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност/ са много
чувствителни към дразнители от околната среда, когато са отегчени или
фрустрирани.
 Поведенческа инхибиция – е центърът при дефицит на вниманието (R.A.
BARKLEY, ” Поведенческата инхибиция, устойчивото внимание и изпълнителните
функции: изграждат една обща теория за СДВХ”, Psychol Bull, 121(1), Jan 1997, pp.
:65-94)

32.  Изпълнителното функциониране означава способността за планиране,
организиране и използване на дадена информация за решаване на проблеми.
 Самоконтрол – децата с двигателни увреждания нямат достатъчен самоконтрол,
за да променят и управляват реакциите си по ефективен начин.
 Пример: при решаване на проблем, който отнема време за реакция, те не успяват
да забавят достатъчно темпото с цел да проверят дали не са допуснали грешки. (M.
SEMRUD-CLIKEMAN, S. PLISZKA , M. LIOTTI, ”Executive functioning in children
with attention-deficit/hyperactivity disorder: combined type with and without a
stimulant medication history”, Neuropsychology, 22(3), May 2008, pp. 329-40)

33.  Работната памет поддържа активна дадена информация, докато детето в същото време
обработва друга такава. Така детето обработва едновременно два потока на
информация.
 Капацитетът на работната памет е равен на капацитета на вниманието за изпълнение
на дадена функция. По-добрата работна памет означава по-добра функционалност и
избягване на разсейване.
 Ограничената работна памет се свързва с ниската способност за съсредоточаване,
саморегулиране и слабия капацитет за реакция при бързи действия. Всички тези аспекти
представляват терапевтични цели.
 За да се стимулира работната памет, детето трябва да се поддържа фокусирано над дадена
поставена задача, докато я изпълнява. Децата с психомоторни увреждания имат проблемно
възприемане на информацията, трудно поддържат фокуса и трудно разпознават стимулите.

34.  Докато се отпускате или докато извършвате действия, които не се нуждаят от
много внимание, способността за фокусиране се възстановява. Теорията
предполага, че докато сте на открито умственото усилие не е толкова голямо.
 За да се възстанови фокусът по време на сеансите по хипотерапия, може да се
направи разходка без да се поставя конкретна задача, просто за релаксация.
 Пациентът ще бъде подтикнат да се отпусне и да се наслади на природата в
продължение на няколко минути.
 Това обикновено отнема 2 минути и веднага щом пациентът изглежда по-спокоен,
дейността се възобновява.

35.  Мотивацията е процесът, който инициира, направлява и поддържа поведение,
насочено към постигане на дадени цели. Съществуват вътрешна и външна
мотивация.
 Вътрешната мотивация
 Вътрешната мотивация е провокирана от вътрешни причини. Тя е в
съответствие със собствените ценности или просто е продиктувана от
удоволствието от извършване на нещо. Ролята на вътрешната мотивация е важна за
когнитивното и социалното развитие.
 Активното участие на детето в терапията е много важно, така че трябва да се изберат онези дейности,
които му доставят удоволствие и поддържат интереса му.
 Повечето, ако не и всички деца са привлечени от животните. Те изграждат лесно силна и дълготрайна
връзка с тях.
 Това е част от възможната вътрешна мотивация при хипотерапия.

36.  Външна мотивация
 Основните цели на терапията трябва да бъдат придобиване и подобряване на способностите, които ще
помогнат за по-добра интеграция и за постигане на по-добро качество на живот.
 Това е моментът, в който започва участието на външната мотивация .
 Наградите могат да направят дейността привлекателна, дори и тя да не изглежда такава отначало.
 Терапевтът може да използва тази външна мотивация за преподаване на умения за ежедневието. След
като те бъдат усвоени, външната мотивация вече не е необходима.

37.  За да се използват за терапия, конете трябва да имат специални характеристики.
 При избора на терапевтичен кон, трябва да се имат познания за конете, както и такива за
специалните потребности на хората с увреждания.
 Най-важният аспект е ХАРАКТЕРА.
 Някои породи коне са по-подходящи за този вид дейност, но това не е всичко, което има
значение.
 Най-важната характеристика на терапевтичния кон е любознателността.
 Любознателният кон винаги ще бъде внимателен, ще реагира на изискванията на
водача и с времето ще стане предсказуем.
 Понитата не се препоръчват.

38.  При терапевтичните дейности с коне, конят е средство за терапия, но и член на
екипа.
 Много е важно конят да е добре подготвен. Това ще осигури най-добрите възможни
резултати.
 За да бъдат използвани за хипотерапия, конете трябва да имат специални
характеристики.

39.  При избора на кон за хипотерапия, трябва да се има предвид структурата,
дължината и ширината на гърба.
 Височината трябва да бъде съобразена с потребностите на ездача, както и с тези на
терапевта.
 Структурата и физиката са свързани с движението, дължината на стъпките,
равновесието на гърба и всичко това влияе върху импулсите, изпращани от коня.

40.  Движението на коня трябва да бъде по здравословен за пациента начин. Конят трябва
да стъпва стабилно и последователно.
 Различните видове походка на коня са :
дълга, дистанцирана походка (конят поставя задния крак с копитото напред),
на малки и равномерни стъпки
равномерно, ритмично движение по време на трите вида ход (ход тип разходка, тръс, галоп).

41.  Кастрираните коне са за предпочитане, тъй като са най-балансирани.
 Кобилите също могат да се използват, но трябва да се има предвид, че по време на
еструса (когато кобилата е разгонена), те могат да станат по -трудни за контролиране.
 Жребците имат непредсказуем характер и затова не могат да се използват.

42.  Конете на възраст под 5 години не са подходящи за терапия. Те са игриви, много
активни и понякога срамежливи.
 Обикновено добра възраст, за да може един кон да влезе в терапията, е 15 -годишна
възраст.
 По -младите коне могат да станат терапевтични коне, но характерът им ще играе
значителна роля в решението. Препоръчва се също да ги познавате поне 3 години,
преди да станат терапевтични коне.

43.  Конете трябва лесно да бъдат водени. Те трябва да следват инструкциите доброволно и с
удоволствие, както и да бъдат търпеливи по време на възсядане и слизане.
 Нестабилният и нервен кон или този, който хапе, не е подходящ за терапия. Той може да
застраши терапевтичния процес.
 При избора на кон е препоръчително конят да бъде наблюдаван преди това в конюшнята.
След това трябва да се отдели внимание по отношение на реакциите му към хората.
Препоръчително е също така той да бъде наблюдаван как реагира на други коне, когато това
е възможно.
 Друга полезна информация относно коня, който се предвижда за терапия, може да бъде
получена вследствие на наблюдение относно:
 поведението му, когато е воден, когато седлото е на гърба му или по време на дресура;
 нагласата му за участие в терапевтичен процес;
 реакциите му по отношение подчинението и изпълнението на поставени задачи от дресьора
или терапевта;
 всяка проява на негативно поведение;

44.  Под гъвкавост разбираме способността на коня да балансира лесно от един крак на
друг.
 Тромавият кон би извършвал тромави движения, би реагирал бавно и със забавен
ритъм.
 Споменатите по-горе характеристики не са препоръчителни за терапия.

45.  Под ритъм разбираме ритъмът на ходене на коня (естественият му начин на
движение)
 Ритъмът е основна характеристика на човешкото движение. Той допринася за
сетивната обработка, мускулния тонус и се влияе от времето и координацията.
 Ритъмът трябва да бъде устойчив и постоянен.

46.  Симетричност - означава, че движението е еднакво симетрично от двете страни
на коня. Дължината на стъпката е еднаква. Тежестта, която той упражнява в
стъпката е равномерно разпределена лява и дясна страна.
 Здравите коне имат симетрична типология на движение. Тази симетричност на
движението се предава и към ездача.
 Ако на коня му липсва симетрия (поради злополука или вроден дефект), ездачът
ще усети необичайния ритъм.
 Конят със симетрични движения осигурява и една балансирана и симетрична
стойка на ездача.

47.  Стойка - позиция на тялото по отношение на земята.
 Важно е позицията на тялото да е успоредна на земята. Това подобрява симетрията и е
гаранция, че конят е добре балансиран.
 Тя е важна за гъвкавостта, ритъма, темпото и движенията като цяло.
 Почти винаги, когато на коня му липсва някоя от тези характеристики, той не извършва
ритмични движения при ход. Конят, който няма гъвкавост, няма правилно темпо на
ходене, походката му не е симетрична и балансирана.

48.  Баланс – е способността на коня да запазва равновесие и гъвкавост по време на
движение. Това влияе и на ритъма и темпото на ходене.
 Тези характеристики са сходни движенията при ходене на човека. Това
потвърждава, че конят е подходящ да бъде използван като терапевтично средство.
 Темпото на ходене предизвиква триизмерен тип движение на таза по същия начин,
както при човека. Тазът се движи сагитално, вертикално и фронтално. Той
предизвиква предно-задно, вертикално и странично движение. (S.E. Harris, Horses
Gaits, Balance, and Movement, Macmillan, New York, 1993; Classical Training of the
Horse, United States Dressage Federation, 1998)

49.  По време на ход могат да бъдат променяни следните характеристики с цел да се
получи желаното от терапевта движение.
 Импулс
 Темпо и скорост
 Промяна на посоката
 Преминаване от един вид походка в друг
Конят прави това без усилие, тъй като това са рутинни движения за него.

50.  Импулс – движението на таза и задните крака на коня в посока към предните,
променя позицията му и движението на тялото му.
 Предните копита са следвани от задните. Задните стъпват точно върху
отпечатъците на предните или пред тях.
 По-силен импулс означава, че конят стъпва със задните крака върху отпечатъка от
копитата на предните крака.

51.  Темпото означава броя на стъпките в минута. Докато скоростта означава времето,
необходимо на коня да измине определено разстояние.
 Понито има много по-бързо темпо от коня.
 Темпото трябва да бъде постоянно.
 Скоростта може да се променя с промяна на дължината на стъпката, но също и с
промяна на темпото.

52.  Най-често срещаните видове походка са :
 По права линия
 С промени в посоката
 Серпентина
 В кръг
Когато конят променя посоката си, се променя и извивката на тялото му.

53.  Промяна в походката означава:
промяна на скоростта по време на ход
промяна в начина на ходене
увеличаване на скоростта
намаляване на скоростта.

54.  За оптимално обучение на кон за терапия е необходимо да се имат предвид и
качествата и опита на треньора.
 Дресурата на коне за терапия е различна от тази за обикновена езда.
 Конят за терапия трбява да премине обучение за десенсибилизация с цел да не
реагира на команди от страна на ездача, а само на тези от страна на инструктора или
терапевта.
 Дресьорът трбява да има качества и познания по отношение на работата в екип с
конете.

55.  Всеки метод за дресура трябва да има основна задача подготовката на коня: трябва
да има баланс между физическите упражнения и обучението. Не трябва да се
забравя, че физическото и психическото развитие на коня се подчиняват на
променливи природни закони.
 Психическият профил на коня също играе много важна роля при дресура.
 Паметта на коня е много полезна в дресурата, когато е направлявана по правилен
начин и с проява на уважение към него. Паметта придобива опасна роля, когато
дресурата е неправилна. Тъй като конят ще запази в паметта си всички
неправилни неща, които са му били причинени и всички стереотипи, с които е бил
в контакт.

56.  Конят няма собствено мнение и не може да осъзнае смисъла на собствените си
действия. Вместо това той може да бъде насочван чрез положителни или отрицателни
поведенчески модели. Често повтаряни, те се превръщат в интуитивно и естествено за
коня поведение или навици.
 Един нервен кон, с бурен нрав. който хапе и не се подчинява, без изключение е болен
кон и има органичен дефицит. Грижата за него е абсолютен приоритет. Дресурата
остава на второ място.

57.  Конят има ограничен праг на търпимост.
 Ездачът или водачът трябва да направи всичко възможно, за да опознае добре
умствените, физическите и психическите граници на своя кон.
 Методът съчетава принципи и процедури с реда, по който те трябва да се използват.
 Методите и принципите се избират в зависимост от целите и обкръжаващата среда.
 Преди да се предприеме дресура, задължително трябва да се наблюдава коня, неговия
характер и поведение. След това вече се прилагат най-добрите практики за постигане
на поставените цели.

58.  Всеки метод на дресура се подчинява на определени правила.
 За обучаване в дадено ново движение, трябва да бъде надградено към вече
научено и използвано старо такова.
 Условният рефлекс продължава да бъде използван в методиката за дресура. За
тази работа конят трябва да бъде внимателен.
 Целта на обучителния процес е да се формират нови, положителни и полезни
навици.

59.  След първоначалната дресура терапевтичните коне трябва да преминат и през
специфично обучение.
 По време на обучението повторението и затвърждаването са важни.
Ритуализирането е гаранция за безопасност.
 Терапевтичните коне трябва да умеят да запазят търпение за по-дълго време,
докато са възседнати, разседлани, обгрижвани, дори ако това не винаги е
удоволствие за тях.
 Те трябва да свикнат и на различните видове възсядане, както и с използваната
екипировка.

60.  Тези коне трябва да свикнат с различни начини на водене:
- въже за дресура
- използване на юздите
- повод
- дълги юзди
- двойно въже
Конят трябва да е обучен да се подчинява на водача.

61.  Терапевтичните коне трябва да работят много с водещото въже, особено когато
говорим за езда по време на терапевтичните часове. Той трябва да реагира незабавно
на реакциите, изпратени от водача с помощта на въжето или камшика, тъй като
терапевтът ще комуникира с детето, а не с коня.
 Конете трябва да бъдат обучени да приемат по-твърди пози на ездача, тъй като децата
с физически увреждания също могат да бъдат много спастични.
 По време на обучението конете трябва да свикнат с всички инструменти, играчки,
оборудване, използвани в терапията. Както и с околната среда, визуалните, акустични,
тактилни стимули, които могат да се появят по време на терапията (движения, писъци,
неконтролирано движение на части от тялото) и с много хора около тях.

62.  Препоръчва се естествено конно майсторство. (Метод на Парели и Телингтън)
 Терапевтичните коне се нуждаят от почивка и трябва да се отпуснат. Важно е да
научите и разчитате признаците на стрес, изгаряне, преумора
 Да бъдеш терапевтичен кон е много интензивно за конете, особено от психическа
гледна точка.

63.  Ако конят е претоварен, могат да се наблюдават следните признаци на изтощение:
 често навежда уши към гърба си по време на дейности,
 отказва да напусне конюшнята си,
 бяга или се плаши.
 Конят трябва да живее в среда, подобна на естествената му среда, доколкото това е
възможно.
 Конят обича да живее с други коне и да има достъп до отворени пространства.
 Конят, държан само в затворени пространства би бил по-малко съсредоточен и по-
напрегнат.

64. 1. Bîlbă, A.,(2015). Costuri şi beneficii ale terapiei cu ajutorul calului în afecţiunile
psihomotorii. Programe doctorale şi post-doctorale, Academia Română. Bucuresti.
2. Iavorovschi, A.,( 2011). Manual de echitaţie, Federaţia Ecvestră Română
3. Level I, Course Manual, American Hippotherapy Association 4th edition,(2013)
4. Mărginean, I., (2002).Calitatea vieţii percepute în România, în I. Mărginean, A. Bălaşa
(coord.), Calitatea Vieţii în România, Bucureşti: Editura Expert.
5. Mcgee, M.C.,Reese,N.M. (2009). Immediate effects of a hippotherapy session on gait
parameters in children with spastic cerebral palsy.Pediatr Phys Ther, 21, 212-218
6. Mcgibbon, N.H., Andrade, K., Widener, G., Cintas, H.L., (1998). Effect of an equine
movement therapy program on gait, energy expenditure, and motor function with spastic
cerebral palsy: a pilot study.Developmental Medicine and Child Neurology, 40(1), 754-762

65. 7. Mielă, P., Milea, S. (1988). Tratat de Pediatrie.Bucureşti: Editura Medicală
8. Mihăilescu- Bîlbă A., (2019), Terapia cu ajutorul calului – Ghid pentru terapeuți, Ed.
Fundației Andrei Șaguna, Constanta
9. Quint C., Toomey, M., (1998). Powered saddle and pelvic mobility: an investigation into the
effects on pelvic mobility of children with CP of a powered saddle which imitates the
movements of a walking horse.Physiotherapy , vol 84. no 8, pp.376-384
10. Riede, D., (1988). Physiotherapy on the Horse, Riderwood, MD: Therapeutic Riding
Services
11. Silkwood-Sherer,D., Killian, C., Long,T., Martin, K., (2012). Hippotherapy: habilitating
balance deficits in children with movement disorders. Physical Therapy, 92 (5), 707-717
12. Sutherland, D.H., Kaufman, K.R., Moitoza, J.R., (1994). Kinematics of normal human
walking, in J. Rose, J.G. Gamble, Human walking, 2nd Edition, Williams and Wilkins, Phila

66. 13. Quint C., Toomey, M., (1998). Powered saddle and pelvic mobility: an investigation into the
effects on pelvic mobility of children with CP of a powered saddle which imitates the
movements of a walking horse.Physiotherapy , vol 84. no 8, pp.376-384
14. Riede, D., (1988). Physiotherapy on the Horse, Riderwood, MD: Therapeutic Riding
Services
15. Silkwood-Sherer,D., Killian, C., Long,T., Martin, K., (2012). Hippotherapy: habilitating
balance deficits in children with movement disorders. Physical Therapy, 92 (5), 707-717
16. Sutherland, D.H., Kaufman, K.R., Moitoza, J.R., (1994). Kinematics of normal human
walking, in J. Rose, J.G. Gamble, Human walking, 2nd Edition, Williams and Wilkins, Phila

67. За повече информация на:
 https://www.hippotherapy-training.eu/
 https://www.facebook.com/HippotherapyProject/
 https://www.hippotherapy-training.eu/elearning/?lang=en
 https://play.google.com/store/apps/details?id=com.hippotherapy.mobile
 https://apps.apple.com/app/id1526453884