2. ИВАН ВАЗОВ
ДЕТСТВО И ЮНОШЕСТВО
ЕМИГРАЦИЯ В РУМЪНИЯ
БЕРКОВСКИ И ПЛОВДИВСКИ ПЕРИОД
РУСКИ И СОФИЙСКИ ПЕРИОД
ТВОРЧЕСТВО
НАГРАДИ
МУЗЕИ на Иван Вазов
СЛАВА НА ИМЕТО МУ!
ИГРИ
3. съдържание край
Български поет, писател, драматург и
народен будител, наричан често „патриарх
на българската литература“.
Академик на Българската академия на
науките и министър на народното
просвещение от 7 септември 1897 г. до 30
януари 1899 г. от Народната партия.
4. Иван Минчов Вазов е роден на 9
юли (27 юни стар стил) 1850 г. в
Сопот в заможно семейство.
Майка му Съба Вазова –
общителна и ученолюбива жена.
Покровителства поетическата
дейност на младия Вазов.
Баща му Минчо Вазов е крупен
търговец и предприемач, ,
решил да направи от сина си
търговец.
Брат е на военните дейци Георги
Вазов и Владимир Вазов, както и
на общественика и политик
Борис Вазов.
съдържание край
Иван Вазов с майка си, братята и сестрите си, от
ляво на дясно : прави - Владимир, Кирил, Въла,
Георги, Борис; седнали - Анна, Иван Вазов, баба
Съба, Никола, 1906 г.
5. Иван Вазов завършва
местното взаимно и
класно училище.
През 1866 г. учи гръцки
и турски език в
Калоферското
училище при Ботьо
Петков (бащата на
Христо Ботев), като
става негов
помощник поддаскал.
съдържание край
Мъжко класно училище, останало в
историята като Даскал Ботевото училище
(сега превърнато в музей“).
6. През учебната 1866-1867г. Минчо
Вазов записва сина си в 4-ти
клас в прочутото Централно
българско училище в Пловдив.
През 1868 г. баща му го извиква в
Сопот, за да поеме търговията,
но Вазов не проявява
склонност към тази професия,
а изпълва бащините си тефтери
със стихове.
През 1870 г. в „Периодическо
списание“ на Българското
книжовно дружество в Браила
излиза и първото му
публикувано стихотворение
„Борът“.
съдържание край
Сградата на гимназията в началото на ХХ век
7. съдържание край
През 1870 г. Вазов е изпратен в Румъния да практикува
търговия при своя чичо, търговец в Олтеница. Там Вазов
научава румънски език, запознава се с румънската поезия и
пише стихове в патриотично-просветителски дух, които
печата в „Периодическо списание“, списание „Читалище“,
вестник „Отечество“, вестник „Свобода“ и др.
8. Една нощ бяга в Браила, живее 2 – 3 месеца сред
хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров – Странджата.
Животът сред българските емигранти, срещите с Ботев
в Браила и Галац оказват въздействие върху младия
поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът;
съдържание край
През 1870 г. Вазов се връща в Сопот;
През 1872 – 1873 учителства в днешен Свиленград;
През 1875 г. се завръща в родния си град и става член
на възобновения Сопотски революционен комитет;
По време на общо събрание
на БЦБО в Букурещ през
ноември 1876 г. – Вазов е
последен на задния ред
9. През 1876 г. Вазов отново заминава за Румъния и става
секретар на Българското централно благотворително
общество в Букурещ. Там подготвя първите си
стихосбирки „Пряпорец и гусла“ (с псевдоним Пейчин)
и „Тъгите на България“;
От 1877 – 1878 г. /през Руско-турската война/, Вазов е
писар в Свищов и пише стихосбирката „Избавление“;
От Свищов е командирован в Русе до 6 март 1879 г.
съдържание край
10. От 18 март 1879 – септември 1880 г. Иван
Вазов е назначен за председател на
Окръжния съд в Берковица;
Случай от съдебната му практика в града го
вдъхновява за написването на поемата
„Грамада“;
От 6 октомври 1880 г. Вазов се установява в Пловдив;
През 1881 – 1885 г., заедно с Константин Величков, Вазов
участва в редактирането на вестник „Народний глас“;
съдържание край
11. През 1884 – 1885 г. е подпредседател на Областното
събрание;
В началото на 1881 г. Иван Вазов е избран за председател на
Пловдивското научно книжовно дружество и става главен
редактор на издаваното от него списание „Наука“;
През 1885 г. Вазов и Величков основават списание „Зора“ –
първото чисто литературно списание в България
В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска
христоматия“, създава цикълът от 12 оди „Епопея на
забравените“, много стихотворения, повести и др.
съдържание край
12. През 1886 г. Вазов заминава за Одеса. Там той пише романа
„Под игото“, публикуван след завръщането му в България в
„Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“;
През 1889 г. Иван Вазов се връща в България и се
установява в София;
През 1890 г. основава списание „Денница“, което излиза 2
години, издава най-силните си критично-реалистични
разкази, събрани в „Драски и шарки“ в 2 тома;
съдържание край
13. През 1897 – 1899 г. Вазов е министър на народното
просвещение в третото правителство на Константин
Стоилов. След това се оттегля от активния политически
живот;
През 1911 г. отново е депутат в V Велико Народно събрание
От 1921 г. е почетен член на БАН;
През 1921 г. умира от разрив на сърцето в София;
17-то правителство (от Народната партия) на
Княжество България, в което Иван Вазов
(прав) е министър на народното просвещение,
София, 1897 г.
съдържание край
14. съдържание край
Иван Вазов завещава цялото си имущество на един от
своите братя, който се намира в затруднено материално
положение.
След смъртта му министър-председателят Александър
Стамболийски прокарва специален закон за създаване на
музей на Иван Вазов, с който къщата в София, авторските
права и цялото движимо имущество на писателя са
национализирани без компенсация.
Вещите, намиращи се в трети лица, трябва да бъдат
предадени незабавно, като нарушителите са заплашени с
отговорност по закона за разбойничеството.
15. съдържание край
1. Първи творби
През 1870г. Вазов отпечатва първото си стихотворение - "Борба";
През 1872г. издава стихотворението "Борът", което е първото му
публично коментирано стихотворение;
До 1875-1876г. Вазов пише и любовни стихотворения;
През 1876г. отпечатва първата си стихосбирка - "Пряпорец и Гусла",
в която се подписва с псевдонима Пейчин. Това става в Букурещ. В
нея той включва "Панагюрските въстаници", по-известно като
"Боят настана";
През 1877г. излиза втората стихосбирка на Вазов - "Тъгите на
България", която вече е подписана от Вазов;
През 1878г излиза Третата стихосбирка на Вазов - "Избавление";
През 1881 г. Вазов издава стихосбирката "Гусла";
16. 2. Разкази – над 130 разказа- Иде ли, Апостолът в премеждие, Една
българка, Дядо Йоцо гледа и др.
3. Автобиография- «....Но аз не клюмнах, все вървях напред, защото Стара
планина, под чиито борове се родих и чист въздух дишах предаде на духа ми твърдостта на
своите скали. 3 ноември 1920 И. Вазов»
4. Романи - Под игото, Нова земя, Светослав Тертер, Казаларската царица
5. Повести - Митрофан и Дормидолски, Немили-недраги, Чичовци , Нора
6. Сборници -Разкази 1881-1901, Драски и шарки, Видено и чуто, Пъстър свят,
Утро в Банки, Разкази 1901-1921
7. Поеми - Грамада 1880, Загорка 1883, Моята съседка Гмитра 1881, Зихра 1881, В царството
на самодивите 1884, Кихавицата на салюста 1884, Синайска роза 1884
8. Стихосбирки - над 20 стихосбирки - Епопея на забравените (1881 — 1884),
Люлека ми замириса (1919) и др.
9. Пътеписи - 14 пътеписа-В недрата на Родопите, Витоша, Волът и др.
10. Драми – Хъшове, Към пропаст, Борислав
11. Комедии – Службогонци, Вестникар ли?, Господин Мортагон, Двубой
съдържание край
18. Носител на „Орден за гражданска чест и заслуги“ (1895);
Увенчан с уникална сребърна Лира с панделка и струни от злато и сребърен
венец от Дружество „Славянска Беседа“ (1895);
Награден е със златен медал за наука и изкуство (1896);
През 1917 г. е номиниран от граждански комитет, начело с проф. Иван
Шишманов за Нобелова награда за литература;
Почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (21
октомври 1920);
Първи носител на най-високото отличие на Царство България – Орден „Св.
Св. равноапостоли Кирил и Методий с лента и звезда“ (1920);
Награден със златен часовник с рубини от министър Стоян Омарчевски (1920);
Носител на неприсъждано никога повече звание „Народен поет“ с указ на
Парламента, подписан от Цар Борис III (1920);
Почетен гражданин на София (1920);
Почетен член на БАН от 1920;
съдържание край
19. През времето на Третото
българско царство с ордена
„Св. св. равноапостоли
Кирил и Методий” са
наградени само шестима
българи. От гражданските
лица награден е Иван Вазов.
Най-висшето българско
държавно отличие за това
време
Поръчаната специално във
Виена сребърна лира с
венец и позлатена панделка,
върху чиито листенца са
изписани имената на
Вазовите творби. Дар на
Иван Вазов от Юбилейния
комитет за първия юбилей на
поета през 1895 г.
съдържание край
Орден за Гражданска заслуга
20. Къща-музей „Иван Вазов“ в Сопот
част от Стоте национални туристически обекта
Къща-музей „Иван Вазов“ в Берковица
Къща-музей „Иван Вазов“ в София
съдържание край
21. Името на Иван Вазов носи морският нос „Вазов“ на остров
Ливингстън, Южни Шетлъндски острови, Антарктика;
Иван Вазов е изобразен на банкнотата от 200 лева, емисия 1992 г.
която е в обращение от 1 ноември 1992 до 31 декември 1999 г.;
Името на Иван Вазов носи Народния театър от 1976 г.;
На негово име са наречени улици, булеварди, читалища, училища,
библиотеки, жилищен квартал в София;
Името му носи най-високо разположената хижа в България, в
планината Рила, над местността Седемте рилски езера, където Вазов
пише своето произведение „Великата рилска пустиня“.
съдържание край
22. «За очите - красни, дивни гледки,
за душата - шир, възторзи живи,
за поета - вдъховенья редки
имате чукари горделиви.»
от “В малата планина” , Иван Вазов
23. Изработил: Mладен Кинов Неделчев и Сашо Господинов Колев
13 години
Ученици oт 6 клас на СОУ „Христо Смирненски“
гр. Стара Загора, ул. „Знание“ № 2,
тел. 042/62 53 34
E-mail: souxrssz@abv.bg
Ръководител: Маргарита Илиева, учител по информационни технологии
За създаването на презентацията са използвани статии и снимки публикувани в Интернет.
