ГРЕШНИЦИ В РАЯ
Красимир Бачков
1.
Доскоро Димо работеше като асансьорен техник, но напусна. Шефа
му се опита да го принуди, да създава изкуствени проблеми при
асансьорите на определени блокове в града, за да печели повече
фирмата. Това, освен несправедливо, бе и опасно. Ако по някакъв
начин се разбереше, че той умишлено поврежда асансьорите, можеха
дори да го осъдят. Шефа му щеше да излезе сух от водата, макар той
да прибираше печалбите, а за Димо щяха да останат главоболията. На
всичко отгоре, алчният му шеф искаше да ограбва бедните
собственици, от панелните гета в края на града. Там, където живееха
пенсионери, обикновени бачкатори и други несретници, също като
самия него. Той се раздели с работата си без жал и дори се зачуди,
защо до сега не се е махнал от този алчен тип.
През първите два – три дни спа и се излежава по цял ден. Вече към
края на седмицата реши, че трябва да си потърси друга работа.
Прегледа разни обяви в интернет и вестниците, но погледа му се спря
единствено на безплатната лотария, организирана от току що открита
верига магазини. Можеше да се участва за спечелването на
едноседмичен круиз с кораб, нова лека кола и безброй по-дребни
награди. За участие дори не бе необходимо да се купува нещо. Нужно
1

2
бе, само да се попълни талон и да се пусне в съответния магазин.
Димо не вярваше на нищо, което се организираше в България. Беше
убеден, че в различните лотарии, томболи и игри на късмета, винаги
бяха предварително раздадени печелившите билети, естествено на
вътрешни хора. Той обаче се сети, че фазомерът му е счупен и трябва
да си купи нов. Това бе достатъчен повод, за да посети магазина и да
си набави нужния уред, като между другото пусне и талон за
лотарията. Свърши тази работа и забрави за възможността, за
печалба. През следващата седмица започна работа, като поддръжка на
хотел и понеже имаше много неуредици на обекта си, работеше
извънредно и за друго не му идваше на ум. Щом се прибереше у дома
хапваше на две – на три, лягаше и спеше като бебе. Може би и това
лято щеше да мине неусетно и без да иде дори само един ден на плаж,
ако не му бяха позвънили една сутрин. Обади се младо момиче и с
жизнерадостен глас му заяви, че той е един от двамата големи
победители в лотарията. Печелел едноседмичен круиз с лайнера
„MSC Armonia“, като тръгването е на девети юни от Хавана / Куба /,
до Ямайка и обратно. Самолетните билети са за сметка на компанията
и е нужно само да потвърди пътуването. В първия момент Димо се
зачуди, дали някой не се шегува. Обаче никой не знаеше за участието
му в тази лотария и той запита, не може ли да получи левовата
равностойност на екскурзията. Момичето вежливо отказа и заяви, че
ако самата тя имала подобна възможност, за нищо на света не би я
изпуснала. Димо потвърди, че ще пътува и се разбраха, на другия ден
да иде до магазина, за доуточняване на подробностите. От новата му
работа не се зарадваха на това, че ще отсъства цяла седмица, но му
дадоха нужния отпуск, защото вече се бяха убедили, че е добър и
съвестен работник. Димо уреди формалностите около отпътуването
си и на седми юни вечерта се качи на влака за София, откъдето щеше
да лети за Куба. Не успя да мигне в спалния вагон. През цялото време
се притесняваше, че влака ще се запали или дерайлира, както
обикновено се случваше през последните години в БДЖ и той ще
изпусне самолета. Пътуването обаче мина без произшествия и той
пристигна на аерогарата няколко часа по-рано. За круиза си бе купил
нов панталон и риза. Като минаваше край витрините в аерогарата, се
оглеждаше доволен от вида си. Седна на една отдалечена пейка в
салона, преди да се чекира и зачака. Докато гледаше разсеяно
пътниците, нещо привлече погледа му. На входа спря групичка от
хора, част от които му бяха познати. Жената, която се бе пременила
като за бал, бе голямата му предишна любов Жени. С нея бяха мъжът

3
и, синът, вероятно снахата и малката им дъщеричка. Сигурно я
изпращаха някъде, защото говореха възбудено, смееха се и гледаха с
нетърпение таблото с обявените полети. Димо не изпита никакво
чувство, независимо, че тази жена разби семейството му. Някога бяха
неразделни и влюбени като тинейджъри, но след като Жени роди сина
си, се отдръпна от него. Всъщност, това хубаво момче бе негов син
или по-точно, Димо бе биологичният му баща. Знаеше го със
сигурност, защото Жени му бе признала всичко навремето. Той дори
виждаше определени прилики в него, но не се развълнува изобщо.
Знаеше, че мъжът на Жени бе голям строителен предприемач,
занимаваше се с крупни сделки и затова още когато се роди синът и,
тя приключи връзката им. Не желаеше да разбива семейството си,
защото Димо не можеше да и осигури парите и лукса, които
осигуряваше собственият и мъж. Обаче, жената на Димо вече бе
видяла един забравен негов чат с Жени в компютъра му и разводът бе
единственото и решение.
И сега, докато наблюдаваше, как бившата му възлюбена гушка и
целува малкото момиченце, което всъщност бе и негова внучка, той
изведнъж изтръпна от една мисъл. Спомни си, че момичето от
лотарията му каза, че в каютата на круиза ще бъде с другия печеливш.
Щели да се видят на летището, при тръгването им в столицата. За
момент той спря да диша, но се съвзе, защото не допускаше да му се
случи, такъв луд малшанс. Наоколо за полета се събираха още доста
хора и възможността, да се случи точно с Жени победител в една
безумна лотария, бе малка. Като на тръни изчака повикването за
качване в самолета и пръв мина митническата проверка. Влезе и се
настани до прозореца на самолета, където бе мястото му. След него
започнаха да влизат други пътници, а той чакаше с нетърпение, някой
да седне на стола до него. За беля никой не седна и едва, когато сред
последните на борда се появи Жени, стюардесата я доведе и показа
мястото и. Усмихната и безкрайно щастлива, тя поздрави Димо, без
да го познае и се отпусна на стола. Погледна през прозореца, вероятно
за да види близките си на летището и тогава Димо свали слънчевите
си очила. Усмивката на Жени замръзна и тя някак се сви на седалката.
Не отлепяше очи от него и дори наклони глава, за да се увери, че е
той. С дрезгав от вълнение глас, тя запита:
- Ти ли си …… другият печеливш за круиза?
Той кимна с глава и предложи:

4
-Все още можеш да слезеш от самолета! Мъжът ти има пари, да те
заведе на сто подобни круиза!
- А защо не слезеш ти? – контрира го тя.
-Защото за мен това наистина е голям късмет! Сам не бих могъл да си
позволя, това пътешествие по море!
Тя се усмихна иронично и това говореше повече, от всякакви думи.
Димо се изчерви от неудобство, пое дълбоко въздух и го изпусна.
Едва тогава тя заяви:
-Това е първата ми голяма печалба в живота! Няма да се откажа от
нея, заради един неудачник, появил се случайно в младостта ми и
изчезнал съвсем закономерно по-късно!
- Всъщност, е втората! Първата бе синът ти! – не и остана длъжен той.
Тя се изчерви от яд, отвори уста и пак я затвори. Свали си сакото и го
намести на багажника отгоре. Седна и с тенекиен глас предупреди:
-Няма да допусна, да ми разваляш настроението! Ако се наложи, ще
се оплача, където трябва и ще те разкарат от кораба! Това, че си
пуснал някакво семенце в мен преди години, не те прави нито баща,
нито ти дава някакви права върху мен или сина ми! Разбра ли?
-Разбрах! И не се люти, ако обичаш! Щом се качим на кораба, сам ще
помоля да ме преместят в друга каюта! Не умирам от щастие, да съм
заедно с теб!
- Нито пък аз! – изсъска тя и се обърна демонстративно встрани.
Стюардесата мина с количка между редиците столове и предложи
алкохол на всички. Димо си взе малка бутилчица бърбън, а Жени
избра кампари. И двамата глътнаха почти на екс питиетата си. Почти
едновременно си поръчаха по още едно и след като го изпиха, малко
се отпуснаха. Червенината не слизаше от лицето и, а очите и светеха с
необикновен блясък, когато тя се обърна към него и се присмя:
-Толкова си оплешивял, че не можах да те позная! Явно не си
прокопсал в живота!
-Явно! – усмихна се тъжно той – Затова пък, ти си все тъй хубава!
Дори по-женствена някак!
Тя се извъртя към него, свъси вежди и като сърдита котка запита:

5
-Ти какво? Сваляш ли ме? Да не си се побъркал, драги? Аз и преди не
бях, но сега изобщо не съм лъжица за твоята уста! Моето семейство е
богато, а ти си просто един просяк!
- До голяма степен си права! – съгласи се той.
-Не, до голяма степен, а за всичко съм права! И ако обичаш, не се
занимавай с мен! Всяка жаба трябва да си знае гьола!
Той се усмихна накриво и се загледа през прозореца. Под тях, като
море се диплеха белите къдели на облаците. Чудеше се, как е могъл
да се влюби, в една толкова суетна и противна жена, та чак да си
развали семейството заради нея. Неусетно заспа и се събуди едва,
когато самолета започна да се приземява към летището в Париж. В
папката с описание на маршрута им пишеше, че трябва да преспят в
малък хотел, преди да отлетят другия ден за Хавана. В малкия
микробус, с който ги подкараха към хотела, телефона на Жени
иззвъня и тя започна да обяснява на мъжа си, всичко около
пътуването и спътника и. За по-сигурно, тя се премести на задната
седалка и продължи тихо разговора. Все пак Димо успя да чуе, как тя
описва спътника си, като стар, плешив и отвратителен несретник.
Стана му смешно.
В хотела пристигнаха малко след полунощ. Когато на рецепцията
получиха ключа само от една стая, Жени за пореден път изкриви
физиономията си:
-Да не смяташ, да нощуваш с мен в една стая?! Какво изобщо си
мислиш, човече? Че всичко ти е позволено ли?
-Нищо не мисля, защото ми се спи! Ти ако не искаш да делиш стаята
с мен, стой тук във фоайето! Диваните изглеждат доста удобни! Или
си плати за друга стая! Нали, за разлика от мен, си състоятелна? Ти
можеш да си го позволиш, госпожо….!
-Не ми нареждай, какво да правя! Хайде, тръгвай към стаята, да
видим как е!
Когато съдбата е тръгнала да се шегува, тя не спира току така! Оказа
се, че вместо две легла, в стаята има огромна спалня. Жени тръсна
двата си луксозни куфара и заяви:
-Аз ще спя на леглото, а ти където искаш! Има съвсем приличен
фотьойл, но по-добре иди във фоайето на хотела! Там е напълно
подходящо, за мизерник като теб! Или спи на земята тук!

6
Това му дойде малко в повече. Той стисна зъби и без да отвърне
нищо, започна да се съблича. Изми си зъбите, вдигна завивката и
легна в лявата част на спалнята. През цялото време тя го гледаше с
убийствено изражение на лицето си. Държеше телефона в ръка и се
чудеше, дали да звъни на мъжа си. След малко седна на края от
другата страна на спалнята и изфуча:
-Кретен! Всеки друг на твое място, щеше да се държи като
джентълмен, но ти си завършен простак! Бай Ганьо в действие! Ех,
какво ми имала да пати главата!
Димо нарочно изхърка, уж да се направи на заспал, но хъркането
прозвуча твърде силно и като в евтина комедия, го напуши на смях. В
желанието си, да потуши смеха, той звучно пръдна. Седналата
встрани на леглото жена изръмжа и се хвърли върху него. Заби
острите си нокти в шията му и с приглушен глас започна да повтаря:
- Негодник, негодник, негодник!
С мъка той успя да дръпне едната и ръка от шията си, и като се
обърна, легна върху нея. С блеснали от гняв очи тя го заплаши:
- Ще викам, че ме изнасилваш! Гадно, противно копеле!
-Викай! Ако ме вкарат в затвор тук, сигурно ще ми е по-добре,
отколкото в родината!
- Ти на това разчиташ, нали? Ах, ти долен мръснико!
И Димо сам не разбра, как се наведе и запуши устата и с целувка. Тя
уж се опита да хапе, но скоро пое езика му и със свободната си ръка
го притисна до себе си.
2.
Димо познаваше Жени прекалено добре, за да е наясно, какво ще се
случи от тук нататък. Ако сега направеше любов с нея, тя щеше да му
пили на главата през цялата следваща седмица, щеше да го упреква за
едно или друго и в крайна сметка щеше да му развали радостта от
круиза. Не беше наясно обаче, как ще се държи, ако сега се отдръпне
от нея. Той внимателно отмести ръцете и, стана от леглото и започна
да се облича. Тя лежеше задъхана и не разбираше какво става. Когато
той се облече и тръгна към вратата, тя се изсмя на висок глас:

7
-Мислиш, че по този начин можеш да ме унижиш ли? Че ще те моля,
да правиш любов с мен?! Нещо не си познал, глупчо! Това бе
единствената ти възможност, да се докоснеш до мен! Друга такава
просто няма да имаш! Разбра ли?
- Разбрах! Лека нощ, Жени!
Интуицията не го излъга. Побърза да затвори вратата след себе си и
чу, как нещо се удари в нея. Сигурно го бе замерила с чехъл или
възглавницата. Спокойно слезе до рецепцията и се отпусна на най-
крайния, от четирите широки фотьойли. Дори не разбра, как заспа.
Сутринта се събуди рано и влезе в ресторанта за закуска.
Сервитьорите тъкмо зареждаха скромна шведска маса, за утринната
закуска, за гостите на хотела. Той изчака да приключат, после си
сервира и започна да се храни. Не след дълго се появи и Жени. По
вида и личеше, че е или не е спала, или сънят и е бил недостатъчен.
Странно, но така дори изглеждаше по-съблазнителна. Тя се направи,
че не го забелязва, взе си един банан и чаша кафе, и седна на
възможно най-отдалечената от него маса. Когато тя стана, за да се
прибере в стаята си, той я последва. Без да си кажат и дума, те влязоха
в стаята, Димо взе пътната си чанта и пръв излезе. Седна в същия
фотьойл, където бе спал и зачака идването на микробуса. Той
пристигна точно на минутата по разписание и ги откара до летището.
В новия самолет двамата отново седнаха един до друг, без да си
говорят. Щом излетяха, Димо си отпусна максимално седалката и се
приготви да спи. Не обръщаше внимание на филма, който вече бяха
пуснали на мониторите в салона на самолета, а само следеше
пунктирната линия, отбелязваща полета им от Париж до Хавана. Още
бяха съвсем в началото на полета и можеше в следващите часове да
навакса, пропуснатото от съня си предната нощ. До него Жени
подкара отново мартинито и май вече пиеше трето. Той покри лицето
си с възглавничката за сън, но това не попречи на спътничката му да
го притеснява. Вече добре почерпена, тя се обърна към него и тихо
прошепна:
- Да не си обърнал резбата, Димчо?
Той се засмя толкова непринудено, та чак се задави. Наложи се да
повика стюардесата за една бира. Отпи и продължи да се смее, този
път спокойно. Не намираше смисъл да отвръща на тъпия и въпрос. Тя
просто се чудеше, как до го уязви. Отново покри лицето си с
възглавничката и се опита да спи. Жени се усмихна с най-кривата
възможна усмивка, на която бе способна и го последва, като нахлупи

8
демонстративно своята възглавничка на лицето си. След около два
часа и двамата се събудиха от резките сътресения, в които самолета
изпадаше заради въздушните ями. Пилота на самолета обяви, че се
намират в район на буря, но скоро ще излязат от опасната зона и
всичко ще се нормализира. Жени повика стюардесата и си поиска две
мартинита наведнъж. Димо взе малка бутилка уиски и двамата
отпиха, без да се поглеждат. Той не си спомняше, по времето, когато
ходеха заедно, тя да е пила алкохол. Явно, това бе нещо ново при нея.
Когато приключи с питието, той стана и се насочи към тоалетните, в
средата на салона. Те бяха две на брой, а в момента и двете бяха
заети. Той се облегна на стената в малкия коридор и зачака да се
освободят. Самолетът вече се бе успокоил и не пропадаше, както по-
рано. До него застана и Жени. Лека усмивчица бе застинала на лицето
и, което го притесни. Когато тя се усмихваше така, винаги ставаше
непредсказуема. Вратата на едната тоалетна се отвори и от там се
измъкна едър, рус дебелан, който още си запасваше панталона. Димо
великодушно посочи с ръка, че спътничката му може да влезе, но тя
върна жеста му със същата загадъчна усмивка. Той влезе в тоалетната,
но не успя да затвори вратата, защото след него се вмъкна Жени. Тя
заключи вратата и ръцете и обвиха врата му. Без да мисли и реагира
по някакъв начин, той прие дивите и целувки с желание, каквото
отдавна не бе изпитвал. Дали, защото се намираха на борда на
самолет или защото отдавна не бе правил любов, той почти се остави
в ръцете и. И макар тоалетната кабина да бе тясна, Жени успя да му
свали панталона и зае възможно най – подходящата за мястото поза.
Двамата свършиха почти едновременно, зачервени и притискащи се
до болка. Оправиха набързо дрехите си и той пръв напусна
тоалетната. Отвън чакаше някакъв очилат старец, който си свали
очилата и му намигна свойски. Димо побърза да си седне на мястото.
Когато Жени се появи между столовете в салона, едва ли някой
остана със съмнение, какво се бе случило в малката кабинка преди
малко. Тя седна до него доволно усмихната и заяви, досущ както
някогашната му класна в училище:
- Когато аз искам нещо, го получавам!
Тъй като не намери за уместно да оспорва изявлението и, Димо си взе
поредната бира. Отпи и се замисли. Сега всичко бе в ръцете на
спътницата му и тя нямаше да пропусне възможността, да го тормози.
Тя обаче бе настроена миролюбиво, защото се извърна към него,
гушна се и глезено запита:

9
-Трябва отдавна да не си докосвал жена, скъпи? Беше като ураган!
Цялата ме изпълни с блаженство! Признавам и аз не съм изпитвала
такава възбуда, поне от сто години! Гледала съм филми, в които
правят любов в самолета, но едно е да гледаш, а друго да го изпиташ!
Защо мълчиш, кучо?
Той си спомни, че някога тя го наричаше „кучо“. Обикновено това
ставаше преди или след като бяха правили любов. Димо си даваше
сметка, че всичко бе вече различно и да връщат старите спомени, бе
ненужно. Той внимателно прокара пръсти по лицето и:
- Вече не съм ли твой враг?
-Никога не си бил! – отвърна тя – Просто трябваше онази щура
любов да приключи! След като родих Сашко, трябваше да избирам
или да се събера с теб, или да остана при мъжа си. Знаеш, че съм
прагматична жена и не бих зарязала удобството и сигурността си!
Впрочем, живота после доказа, че съм направила правилния избор!
- Да! Правилно си постъпила! – промърмори той и се унесе в сън.
В Хавана кацнаха нормално и не след дълго ги настаниха на кораба.
Преди това Димо запита спътничката си, не желае ли да иде той в
друга каюта, на което тя се изсмя:
-Няма да ми избягаш, скъпи! Ще те скъсам от секс, Кучо! Да
разбереш, какво значи да бъдеш с истинска жена!
Каютата бе по-просторна, отколкото бе предполагал. Беше
оборудвана с две широки легла, малък хол и голям панорамен
прозорец. Всичко бе чисто и скъпо, съвсем подходящо за класата на
корабната компания. Обслужващия персонал бе винаги усмихнат и
готов да помогне буквално за всичко, естествено срещу скромен
бакшиш. Жени се обади на мъжа си, за да му покаже каютата и
кораба. Тя излъга, че досадния дъртак, с когото пътувала до тук е
преместен в друга каюта и сега само тя е господарката. Димо се
усмихна, докато я слушаше, как убедително лъже. Даде си сметка,
какъв щеше да бъде живота му, ако случайно някога бяха се събрали
заедно. Въздъхна облекчено, а тя затвори телефона и обви ръце край
врата му:
-Искам тази седмица да е само наша! Дошли сме в рая, макар да не
сме го заслужили особено! Нека се порадваме на всичко, както и един
на друг! Ние сме двама грешници, вмъкнали се под носа на
божествата, без да питат и без разрешение! Така е най-сладко! Ще

прошепна на камериерките, че сме на меден месец, за да не ни
безпокоят за щяло и нещяло! Хайде, сваляй тия дрехи и да те почвам!
Вместо да се зарадва, кой знае защо Димо се почувства като обречен.
Той си даваше сметка, че отдавна вече не обича тази жена, както и тя
него. Вярно, че тя го привличаше както и по-рано, но това бе само
физическо привличане и нищо повече. Да изпълнява ролята на жиголо
и да задоволява капризите и не бе чак толкова лошо, но в душата си
усещаше огромна празнота. Той имаше нужда от любов много повече,
отколкото от секс. Да седне да и го обяснява, бе загубена работа.
Отпусна се на леглото и почувства, как жената над него го обгръща
като зефир.
3.
Димо смяташе, че познава Жени, но се оказа, че се е лъгал. Още на
първият съвместен обяд на кораба, тя започна да флиртува с един
доста възрастен англичанин, от тяхната маса. Кога бе научила
английски, кога се бе отракала дотолкова, че съвсем свободно да
ласкае явно заможния мъж, Димо не знаеше. Това бе някаква друга
жена, а не тази, в която се бе влюбил някога. Дори да сваляше
англичанина, за да дразни Димо, това бе твърде неприемливо и за
останалите техни спътници. Когато на вечеря двамата отидоха на
10

11
същата маса, от хората, които бяха на обяд с тях, нямаше нито един.
Горкият англичанин бе седнал на възможно най-отдалечената от тях
маса. Това не остана незабелязано от Жени, но сякаш напук, сега тя
отиде на масата при помощник капитана и заговори възбудено с него.
През това време една симпатична помощник сервитьорка,
отсервираща чиниите пред Димо, тихо каза на почти правилен
български:
-Господине, ако наистина сте на меден месец, защо оставяте жена си,
да ви излага така? Туристите вече я наричат „бясната“!
Димо прехапа устни от неудобство. С леко несигурна усмивка запита:
-Кога бих могъл да поговоря с вас? Сега, предполагам е неудобно,
защото сте на работа? Искам да ви обясня всичко!
-Не ми дължите никакви обяснения! Но ако все пак държите да
споделите нещо, да се срещнем в полунощ на девета палуба, до двете
палми! По това време там почти няма хора.
Той вежливо кимна в знак на съгласие и жената продължи
отсервирането на посудата. През цялата вечер Димо не видя дори за
миг Жени и когато стрелките се събраха на дванадесет, се отправи
към мястото на срещата. Сервитьорката вече го чакаше, свита на
малка пейка, с извити орнаменти за украса встрани. Жената пушеше
цигара и малко притеснено се оглеждаше:
-По принцип не бива да общуваме с туристите, освен служебно!
Говорете и да ходя да почивам, че съм капнала от работа!
- Вие откъде знаете български? – запита той.
-Македонка съм! Именувам се Илина! Моят род е български, но нали
знаете, как е по нас! Трябва да си траем!
-Много се радвам, че има още някой на този кораб, с когото мога да
разменя няколко думи на родния си език! Искам да ви кажа,че жената
с която съм в една каюта не ми е никаква! Преди много години имах
любовна връзка с нея, но приключи. Сега сме тук, просто защото и
двамата случайно сме победители в една лотария!
-Знам, знам! – усмихна се македонката – Вие сте късметлии! Да
знаете, как ви завиждам!
-За какво? Джобните, с които разполагам, биха ми стигнали само за
бакшиши на персонала! В България съм обикновен работник! И в

12
действителност, колкото се радвам, че съм на този круиз, толкова и
ми е неприятно, точно заради жената с мен!
-Но ако тя не ви е близка, какво ви засяга поведението и? Повярвайте,
ако бях на ваше място, щях да спя цялата седмица! Толкова съм
уморена….!
-Разбирам и няма да ви задържам! Само споделете с останалите си
колежки, че с тази жена не ме свързва нищо! Моля ви!
-Но, разбира се! Всички и без вашата молба знаят, че не сте двойка на
меден месец! Защо го прави този театър вашата позната, не знам!
Сигурно още има чувства към вас и иска да ви заболи, като се закача с
други мъже?
-Чувства ли?! – изсмя се Димо – Сигурен съм, че освен егоизъм, тя
друго не чувства, но ….! Кой знае, какво е в главата и!
Двамата едновременно се погледнаха. Македонката имаше извити,
красиви вежди и топли, кафяви очи. Бе по-скоро чаровна, но по един
семпъл начин. Тя протегна малката си ръка и погали неговата:
-Искате ли, утре вечер пак да си поговорим? Виждате ми се читав
човек ….! Освен по телефона с родителите и братята ми, с друг не
съм говорила на нашия език почти половин година!
-С радост ще ви чакам утре вечер! – усмихна се Димо и без да мисли
много, се наведе и целуна по челото сервитьорката. После се отправи
към едно външно джакузи, за да се постопли, преди да си легне.
Нощта в океана бе доста хладна.
Събуди го топлата ръка на Жени. Тя се бе прибрала и приседнала на
леглото до него, плъзгаше ръка към слабините му. Правеше го, точно
както един мъж би го направил с жена. От нея се носеше силна
миризма на алкохол и видимо вече бе доста пияна. Димо отвори очи и
стана свидетел на собственото си събличане. Без да се противи, той
наблюдаваше ловките движения на пръстите и, сръчни и обиграни в
любовната игра. Без да се съблича, тя му извъртя такава френска
любов, каквато не бе получавал никога в живота си. После тя влезе в
банята и докато се къпа продължително, той отново заспа.
На другият ден за туристите имаше ред забавления, игри и времето
мина бързо и неусетно. Димо и Жени споделиха само обяда, без да
разговарят много. И двамата бяха отнесени с други мисли, за други
хора. Едва на смрачаване, когато всички палуби на кораба заблестяха
от светлини, когато въодушевлението и прекрасната музика от живите

13
оркестри се понесе над океана, Димо се натъжи. Край него артисти и
акробати забавляваха туристите, сомелиери предлагаха отбрани вина
за дегустация и на всички очите блестяха от желание, за веселба и
неочаквани приключения. Единствено той се чувстваше сам, сред
пъстрата навалица и когато по някое време отзад го дръпна Илина,
той искрено се зарадва.
-Не тъгувай! – с мила усмивка заповяда македонката – Весели се,
човече!
-Ще те чакам! – посочи към часовника си той, а тя изчезна сред
останалите хора наоколо.
Димо едва изтрая до полунощ. Този път изпревари македонката, а тя,
щом дойде, го помоли да я последва от разстояние. Този път слязоха
на една ниска, задна палуба, където имаше скрита ниша, между борда
и едно противопожарно табло. Двамата се облегнаха на борда и се
загледаха към водата. Димо искаше да и разкаже за себе си, да я
разпитва за нея, но тя, усетила намеренията му, сложи показалец пред
устните си и прошепна:
-Кротко! Първо аз да си кажа, що ми е събрано в душата, а после ти!
Става ли?
- Става, разбира се!
- Как те зоват, българино?
- Димо ми е името!
-Слушай сега, Димо! Ти след четири дни си отиваш и едва ли ще се
срещнем повече! С теб мога да говоря, като със свещеник! Да си кажа
всичко отвътре, па да ми олекне! Видиш ми се добър човек! Знам, че
ще ме изслушаш и разбереш! Тъй ли е?
- Говори, Илина! Обаче и аз ще споделя, какво ми тежи на душата!
- Дадено, брате!
Близост, необичайна и странна бе събрала българинът и македонката.
Тя запали цигара и заговори:
-Я съм от Битоля! Още на петнайсет се омъжих за един грък и му
родих син. На другата година – дъщеря! Обещаваше, да ме вземе в
Каламата, откъдето беше родом, но нито веднъж не стигнахме до там.
Няколко пъти ходихме до Атина, на няколко гръцки острова
почивахме по седмица, но до дома му не стигнахме. По-късно
разбрах, че бил женен, но нямал деца. Единият от братята ми го

14
проучи и истината изплува като масло над вода. Гъркът бе двадесет
години по-стар от мен и казваше, че се занимава с търговия на
маслини. Непрекъснато бе в движение и се виждахме рядко. Щом му
съобщих, че знам за жена му, приказката свърши. Подлъга ме, да
идем с децата до Италия на екскурзия и на връщане остави децата при
себе си. Бяха се разбрали с жена си, да приемат моите деца за техни!
Мен ме проводи до Битоля, с една гъркиня, на която бе платил за
това. От тогава до днес, не съм виждала, нито чувала скъпите си
рожби!
Илина говореше с дрезгав глас, а по лицето и се стичаха сълзи. Тя
внимателно смачка цигарата в борда и я уви в една книжна кърпичка.
Сложи кърпичката в джоба на роклята си и сведе глава:
-Тежко ми е, Димо! Болно ми е, брате! Не съм дошла на този кораб от
хубаво! Това ми е седмия рейс с тази компания! Събирам пари за
адвокати! Искам да си върна децата, но нямам голяма надежда!
Гръцките закони защитават мъжа ми, а нашата държава все едно е
нищо! Никой не ни уважава, нито ни признава! Това ми е болката!
Димо я прегърна. Притисна я до себе си, а изстрадалата жена се
разтърси от приглушен плач. Отпусна се в ръцете му, беззащитна като
дете. Той леко целуна косата и. Ухаеше на нещо чисто и много
познато.
- Много приятно мирише косата ти! – прошепна.
-Като се изкъпя, се поливам с разтвор от лайка! У нас в дома има
цяла поляна от лайка! Като деца все се търкаляхме по тревата и тоя
аромат ми напомня за в къщи! Нося си сушена лайка и я ползвам като
чай, но за къпане! Ех, как несправедливо е направен света, брате!
Димо пое дълбоко въздух и бавно го изпусна:
-И моята не е по-лесна, Илина! От единадесет години съм разведен,
точно заради жената, с която сме заедно в каютата! И аз не съм
виждал щерка си от няколко години! Само, дето за това имам вина и
аз!
Той усети, как се отпуска тялото на Илина в ръцете му и разбра, че
скоро тя ще заспи. Целуна я по челото, както предната вечер и като си
пожелаха „Лека нощ“ се разбраха, да се срещнат отново на другия
ден. Димо се разхожда известно време по различни палуби, докато
намери два свободни шезлонга, край един басейн. Отпусна се на
единия и без да усети как, заспа.

4.
Събуди го изгревът над океана. Всъщност, вече бяха във водите на
Карибско море. Огромната, пуста, водна повърхност по някакъв
странен начин го привличаше. Идеше му да се хвърли във водата и да
плува, докато се разтвори в нея. Никога не му бе минавала мисълта за
самоубийство, дори когато бе самотен и отчаян. Димо стана и се
разкърши. Забеляза, че върху шезлонга, където бе спал цяла нощ,
зеленееше бордна кредитна карта. Взе и я разгледа. Върху нея вместо
име, бяха изписани само инициали. Закуси в края на същата палуба и
реши да провери наличността на картата. Тръгна към един от
многобройните, открити барове и си поръча коктейл. Ако картата бе
празна, щеше да плати със свои пари. Оказа се, че сумата в картата бе
нищожна, едва седемдесет долара и нищо чудно някой от по-богатите
пътници просто да я бе захвърлил. Димо тръгна към своята каюта.
Чудеше се, дали се е събудила Жени. Докато се придвижваше из
огромния кораб, го канеха на едно или друго място да се забавлява.
Като минаваше край една игрална зала с автомати и дори маси с
рулетка, усмихнато момиче в униформа го покани да влезе. Той
учтиво отказа, но като подмина размисли и реши да изхарчи малката
сума от бордната кредитна карта. Върна се и застана пред първия
игрален автомат. Той бе доста внушителен и направен в ретро
изпълнение. Димо дръпна ръчката, фигурките се завъртяха и се
наредиха три черешки и две сливи. Всяка игра бе по десет долара,
затова той набързо загуби всички пари по картата и се обърна да
излиза. Край него в същият момент минаваше възрастния англичанин,
с който Жени бе флиртувала още първия ден. Двамата си кимнаха
вежливо, но англичанина спря и каза нещо на английски, като посочи
автомата с ръка. Димо отвърна, че не разбира английски, на което
мъжа просто го хвана за лакътя и леко го побутна към автомата. С
жестове обясни, че ще е добре да играе още веднъж, за негова сметка.
15

16
Димо вдигна рамене и се съгласи. Дръпна ръчката и отскочи назад,
защото в същия момент започнаха да се сипят жетони. На дисплея се
бяха наредили пет черешки, което си бе чиста печалба от хиляда
долара. Димо плесна длан в дланта на англичанина, който видимо се
радваше дори повече от него. Човекът явно бе истински джентълмен,
защото не пожела нито да си разделят печалбата, нито да приеме
почерпка на близкия бар. След като осребри сумата, Димо тръгна към
каютата си. Преди да влезе, врата се отвори и зад нея застана Жени.
Вече бе успяла да се гримира и изглежда тръгваше на ежедневния си
лов за мъже.
-Ооооо, скъпи! Започваш да ме конкурираш в нощните похождения, а?
Да не си открил някоя богата лелка, подходяща за брак? Вярно, не си в
първа младост, но все още хващаш окото! Може да прилъжеш някоя
стара чанта!
Димо стоеше и не знаеше, какво да отвърне. Жената пред него
действително ли бе тази, в която бе влюбен някога? Тя обаче не се
вълнуваше от подобни въпроси, защото игриво смигна и предложи:
- Един бърз секс, вместо утринна гимнастика? Навит ли си?
Той сухо преглътна и поклати отрицателно глава. Това развесели
Жени:
-Ти май наистина си купонясвал снощи? Ще разкажеш ли, как се
забавляваш тук? Има намесена жена, усещам аз! Вярно ли е?
- Да! – на него му бе все едно, какво говори или мисли Жени.
- И коя е тя?
- Не е твоя работа!
- Леле, колко сме докачливи! – продължи да се държи присмехулно тя
– Значи, работата е сериозна? Възможно ли е, стар глупак като теб, да
се е уредил с богата жена, а аз още да лапам мухите?
Този път той се засмя, при това неволно. Мина му една мисъл през
ума и я изказа на глас, като извади десетте банкноти от по сто долара
и ги размаха под носа и:
- Аз сигурно не печеля като теб, но мен и хиляда долара за една нощ
ме устройват!
Промяната в изражението на Жени стана за части от секундата.
Ухилената и физиономия се опъна в някаква грозна маска, а очите се

17
изцъклиха, при вида на парите. Тя дори пипна банкнотите в ръката на
Димо и изсъска:
-Бягай, бе! Ти не разполагаше дори с петстотин долара в брой, което
значи, че си ударил джакпота! Кого забърса, гадно копеле? Кажи, коя
е жената!
Той само вдигна рамене, прибра парите в джоба си и влезе в каютата.
Жени също се върна. Тя отвори една тоалетна чантичка и изгълта
няколко хапчета, без вода. Помаха малко с ръка пред лицето си и
поглеждайки го сериозно заяви:
-Винаги съм знаела, че само се правиш на наивен! Всъщност, винаги
си играел някаква своя игра! Нали?
- Да! – продължи да се усмихва той.
Този път лицето и почервеня. Очите и заблестяха, и като тръшна
тоалетната чантичка на леглото си, тя кресна:
-Пилците се броят наесен, скъпи! Ще видим в края на круиза, кой ще
е на далавера! Признавам, че те подцених, но това не означава, че
играта е приключила! Аз все още имам няколко коза в ръкава!
Той снизходително кимна с глава, което окончателно я изкара от
равновесие. Тя побърза да излезе, като затръшна врата. Димо се
отпусна на леглото си и притвори очи.
През деня той участва в няколко игри и дори плува в един от
басейните, за време. Не се класира на престижно място, но
общуването с останалите туристи му хареса. След вечеря отново го
налегна тъга, но сега той мислеше единствено за Илина. Едва дочака
да наближи полунощ и се отправи към мястото на срещата им. За
негово учудване, петнадесет минути преди уречения час, тя вече бе
там. Този път, без да се крият и някак импулсивно, двамата се
приближиха един към друг и застанаха неподвижни. Димо бавно я
прегърна, а македонката се сгуши в него. След малко тя го отведе на
друго, скрито от погледите на останалите туристи място. Започнаха да
говорят един през друг, докато в един момент тя му хвана ръцете и
приближи лицето си до неговото. Той я целуна. Имаше усещането, че
все едно това бе първата му целувка в живота. След това се
отдръпнаха един от друг и когато погледите им отново се срещнаха,
се нахвърлиха в някакво странно привличане от целувки, прегръдки,
без думи, но с неистово желание отново и отново да се докосват.
Премалели, по някое време се облегнаха на перилата на кораба и се

загледаха в морето. В далечината се виждаше силует на друг кораб.
Сигурно бе товарен кораб, защото бе с нисък борд и каюти на задния
му край. Димо извади парите от печалбата и ги подаде на Илина. Тя
поклати отрицателно глава и не ги взе. Той започна да разказва, как ги
е спечелил и как е ядосал спътницата си после. Това разсмя
македонката и когато за втори път ги предложи, той простичко каза:
-За мен тези пари са без значение, докато за теб са важни! Парите са
изключително хубаво нещо, когато са похарчени за добро! Вярно, не
са много, но са дадени от сърце! Ако ги приемеш, това ще означава,
че вече съм ти по-близък, от останалите мъже на борда, на този кораб!
Ако не ги вземеш, това ще означава, че …….. си една дива македонка!
Двамата се разсмяха с глас. Илина взе банкнотите, мушна ги в джоба
си и прошепна:
-Димо! Вярно, дива съм, но никакви пари не могат да ми донесат
толкова радост, колкото ми донесе ти! Това, че те срещнах, за мен е
по-голяма печалба, от всичко друго! Кажи, искаш ли след този рейс
да се съберем заедно? Не да се женим, а да живеем заедно! Можем да
идем в Испания, при една моя братовчедка! Аз отдавна вече
подготвям заминаването си при нея, но сега можем да идем двамата!
Ще работим и ще можем да се целуваме всеки ден, без да се крием
като ученици! Заедно можем да си имаме и ….. дете! Да знаеш само,
как съм се затъжила за детски смях, да целуна една малка, детска
ръчичка!
Димо почувства, как нещо прекрасно изпълва гърдите му. Вдигна
Илина на ръце и започна да се върти по палубата. И в този момент
съзря Жени. Тя стоеше облегната на парапета, една палуба над тях и с
презрителна усмивка ги наблюдаваше.
18

19
5.
От този момент Жени престана да му говори. Държеше се така, все
едно той не съществува. Това изобщо не го дразнеше, защото му
спестяваше излишни разправии с нея. Седмицата измина неочаквано
бързо и корабът акостира обратно в Хавана, от където трябваше да
вземат самолет за родината. Преди да слязат на сушата, на вратата на
каютата се почука и Димо видя Илина, официално облечена и с куфар
в ръка.
- Идваш ли с мен към Испания? - запита тя, с няма молба в очите.
-Всъщност, не знам! - объркан отвърна той.
Зад гърба му неочаквано се обади Жени:
-Къде се каниш да ходиш, скъпи? Не е престижно да се флиртува с
обслужващия персонал! А и жена ти те чака да се върнеш в къщи!!
Той затвори вратата и излезе в коридора. Погледна македонката и
въздъхна:
-Дори да тръгна с теб, как ще оцелеем заедно? В джоба си имам едва
стотина долара! Не знам чужд език, не ще мога да се грижа за теб
така, както ми се иска…!
Илина сложи куфара на пода в коридора, изгледа го подозрително и
запита:
- Наистина ли имаш жена в България? Нали каза, че си разведен?
-Казал съм ти истината! Разведен съм от много години вече! Защо
слушаш тая откачената? Тя говори нарочно така! Иска да ни скара!
Македонката помълча малко, после си вдигна куфара и махна с ръка:
-Хайде, ходи си в Булгарията! Мислех те за читав мъж, но и ти си като
другите!
-Чакай! - хвана я за ръката той - Ти иди сега в Испания и се опитай да
се устроиш с работа и квартира! Аз ще се върна в България и ще се
опитам да продам едно - друго! Имам едно лозе и малка къща на село!
Като събера някоя пара, ще дойда при теб! Така смятам, ще е по-
разумно!
Илина си дръпна ръката и поклати глава:

20
-Не става тъй то! Жена с разум не се печели! Или тръгваш с мен сега,
или се разделяме завинаги!
Тя се отдалечи по коридора, с вдигната глава. Димо постоя, после се
прибра в каютата. Започна да си събира дрехите в пътната чанта, а
Жени се изви пред него и отърка задните си части в чатала му. Той се
възбуди повече, отколкото му се искаше и я сграбчи за гърдите.
Запретна и полата, и я облада грубо. Тя охкаше тъй страстно, че
сигурно се чуваше в коридора. На него му бе все едно, защото след
малко напускаха кораба.
- Ти си перверзна вещица! - заяви той, след като се отдръпна от нея.
-И ти не си по-хубав! - върна му го тя - Ние, двамата грешници
надникнахме в рая, осквернихме го колкото можахме и е време вече,
да се връщаме в ада! На света няма друго място като България, където
човек може да добие усещане, че е в пъкъла!
- С теб наистина се чувствам, като в ада! - призна Димо.
При връщането си към родината, повториха сексуалното упражнение
в тоалетната на самолета. На летището при френската столица, Жени
надълго и нашироко обяснява на мъжа си по телефона, колко е
доволна от пътешествието. Тя говори с внучката си и се държеше като
напълно нормална жена. Преди да се приземят в София, тя помоли
Димо да излезе преди нея на аерогарата, за да не може мъжа и да го
види. Той се съгласи и побърза да се разкара след митническия
контрол. Метна се на автобус и скоро бе на централна гара. Взе си
билет за спален вагон късно вечерта и зачака да измине времето до
тръгването на влака. След всичко случило се на круиза, той наистина
се чувстваше омърсен. За да изтрие неприятното усещане, излезе от
гарата и като мина през подлеза, отиде до един магазин за хранителни
стоки. Купи бутилка коняк и голяма „Кока - кола“ и като седна на
трамвайната спирка, започна да се напива бързо и ефективно. По едно
време си даде сметка, че може да изпусне влака, стана и се заклати
към гарата. Откри коловозът, на който вече стояха наредени вагоните
и се опита да влезе в купето си. Вратата на спалния вагон бе
заключена, но той се качи на съседния вагон и от там се добра до
спалното си място. Без да се съблича се отпусна на долното легло и
заспа като мъртъв. Влакът бе тръгнал и колелата монотонно
потракваха по релсите, когато някой го бутна по рамото. Той отвори
очи и видя срещу себе си възрастен, мустакат шафнер.

21
-Дайте си билета, ако обичате! - помоли железопътният служител и
Димо му го подаде. След това отново потъна в непрогледен сън.
Бяха минали две седмици от круиза, когато управителя на хотела му
позвъни и каза, че някаква жена го чака на рецепцията. Димо тъкмо
сменяше кабелните обувки на едно електрическо табло, затова тихо
изпсува и остави работата си недовършена. Слезе във фоайето на
хотела и с учудване видя Жени насреща си. Тя се бе нагиздила като
принцеса и привличаше погледите на мъжете наоколо.
- Изненадах ли те?
- Да! - кимна той. Не знаеше какво да очаква от тая щура жена.
-Ще те почакам да свършиш работа и после ще ме заведеш у вас!
Дори не можеш да си представиш, колко те искам! Ако има как, тук
на място ще те нападна! Признавам, че освен теб, никой друг мъж не
ме е карал да се чувствам истинска жена!
Той се подпря на близката колона. Жената пред него бе разбила
семейството и до голяма степен живота му. Тя наистина го
привличаше физически, но отвътре му се повръщаше от нея. Замисли
се, какво да и каже, за да се махне и повече да не го търси, а тя
продължи:
-Обещавам да те накарам да се чувстваш отново в рая, скъпи!
Признай, че и ти ме желаеш!
-Признавам, че ако не беше жена, а мъж, щях да ти извъртя такъв
здрав шамар, че щеше да се завъртиш като пумпал! - изръмжа той,
обърна се и закрачи към асансьора.
- Ще те чакам, скъпи! - кокетно прозвуча гласът и зад гърба му.
Щом приключи работа, Димо се измъкна от входа при парното на
хотела. Обиколи тревните площи и затича към автобусната спирка. За
щастие точно в момента дойде автобус и той скочи в него. Настани се
на една седалка и докато разсеяно зяпаше през прозореца, мислено
започна да си повтаря: - „Никога вече! Никога вече!“
Прекалено дълго бе живял и се чувствал като грешник. Беше прахосал
повече от половината си живот на халост. Евтиният, откраднат рай му
бе осигурил едно дълго и жалко съществуване в ада. Това не биваше
да продължава, за нищо на света! Трябваше да се опита да намери
друга жена, да започне нов живот с нея! Все още имаше време, все
още не бе всичко загубено! И докато обърканите, отчаяни мисли

прелитаха през главата му, изведнъж нещо го сряза в гърдите и
въздухът му спря.
Няколко спирки по-надолу, едно дете посочи към него с пръстче и
каза на майка си:
- Виж, мамо! Чичкото спи!
Димо наистина бе заспал последният си земен сън. Вече му бе все
едно, при дяволите или при ангелите ще отпътува изтерзаната му
душа.
КРАЙ
22