
Хабилитационен труд
за акдемичната длъжност „професор“

Научни направления:
3.8. Икономика
4.6. Информатика и компютърни науки

Рецензенти:
Професор Д-р Аврам Ескенази, ИМИ, БАН
Доцент д-р Надежда Филипова, ИУ-Варна

2 Въведение |

Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност

Анотация

В настоящото теоретико-приложно изследване авторът си
поставя за цел да предложи съвременни информационни и
комуникационни технологии за обучение, квалификация и
преквалификация на специалистите, обработващи
информация и знания в нашата страна; да даде насоки на
положителния опит при изграждане на персонифицирани
среди за обучение, базирани на софтуер с отворен код или
отворен, свободен софтуер (Open Source, Open Software, Free
Software) в системата на висшите училища и
непрекъснатото професионално обучение.

Прилагането на персонализираните/виртуалните среди за
обучение и кооперативна интелигентност е част от
програмата на Европейския Съюз “Europe of Knowledge
2020” и има ключов а позиция в Седма Рамкова Програма
(FP7).

Издаването на настоящата публикация се реализира като
етап от изпилнението на програмата по проект НП46
„Социална Интернет мрежа за преподаватели и студенти
от ИУ-Варна“.

Авторът ще приеме с благодарност всички отзиви и
бележки, свързани с подобряване и развитие на теоретико-
приложното изследване и неговото ефективно внедряване в
България.

| Въведение 3


Благодарности

Като всяка една научно изследователска работа, и
настоящото изследване е плод на колективните усилия,
дългогодишно сътрудничество, помощ и подкрепа на редица
колеги, приятели и близки - както у нас, така и по света.
Преди всичко бих искал да благодаря на нашия
незабравим ректор и съветник по ключови въпроси на
управлението на висшето образование – проф. д-р ик.н.
Георги Димитров от Икономическия университет-Варна.
С помощта на неговата подкрепа – и като ректор, и
като изследовател по същата проблематика, имах един
непрекъснат коректив и стимул за работа.
- Да благодаря на проф. д-р ик.н. Здравко Ковачев, който в
един продължителен период - и като зам. ректор по НИР, и като
ректор, и като редактор на Известия на ИУ, формира в мен високи
критерии при извършване на научни изследвания, които да
подпомагат социално-икономическата ни действителност.
- На проф. д-р ик.н. Тодор Ненов – за насоките на развитие
на индустрията на знания в България, послужили за изграждане на
структурата на kAir4U.
- Да благодаря на членовете на катедра “Информатика”
при Икономическия университет-Варна.
- Да благодаря на преподавателския екип, с който
апробирахме система 6плюс в Икономическия университет-Варна.
- На проф. д-р ик.н. Ивона Якимова и проф. д-р ик.н.
Йордан Коев, с които сме работили в кабинет 510 на
Икономическия университет - Варна и с които сме обсъждали
редица от първоначалните идеи и постановки.
- На професор Морис Уилкс, основател на катедрата по
компютърни науки в Кеймбридж, Великобритания, и един от
създателите на съвременния компютър - за възможността да се
включа в екипа за приложение на мултимедийното обучение
(Университетът в Кеймбридж, Лаборатория “Оливети”).



- На един от създателите и ръководител на
международния екип на програма ThinkQuest – проф. Грант
Бегралиян, Армонк, САЩ, за доверието, което ми гласува като
национален представител на програмата за създаване на
образователни сайтове в България; за споделения опит как се
ръководят големи международни проекти.
- На създателя на българския клон на LogMan Association
for Education & Science – г-н Иван Ландуит, WES, Брюж, Белгия, за
помощта при реализиране на редица международни и национални
проекти на LogMan България, в които се апробираха идеи от
настоящото изследване.
- На д-р Сюзан Естрада, президент и основател на Aldea
Communication и на недържавната организация Global
Schoolhouse, един от пионерите в развитието на Интернет - за
идеите, свързани с дефинирането на виртуалните образователни
среди.
- На редица колеги, членове на международните
асоциации ACM, CORDIS, AIS, ABE, EAIE, OW2 и др. - за помощта,
оказана при представяне на научните ми търсения на
международни форуми.
И накрая, но не и на последно място – на членовете на
моето семейство: на Мария, Александър и Венцислав, за
средатата и стимулите, които ми създадоха, за да
могат дългододишните ми изследвания в областта на
приложението на информационните и комуникациони
технологии да добият реалност.

Стефан Дражев
Варна, 9 август 2011 г.



Съдържание
Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност ...........1
като среди за обучение ........................................................................1
и съвместна интелигентност ................................................................1
за специалисти по икономика на знанието........................................1
Анотация ........................................................................................3
Благодарности ...............................................................................4
Съдържание ..........................................................................................6
Въведение ...........................................................................................10
Дефиниране на проблема..........................................................10
Основни цели и задачи ..............................................................11
Избор на изследвани институции .............................................12
Интердисциплинарен подход за решаване на задачите (радар
на изследването).........................................................................14
Работни хипотези ........................................................................15
Инструментариум за решаване на теоретическите постановки
......................................................................................................16
Апробиране – kAir4U ..................................................................18
Chapter 1 /Глава първа .......................................................................21
Социално-икономически предпоставки за преминаване към
икономика на знанията в България ..................................................21
1.1. Модел на изследване на прехода към икономика на
знанието 24
1.2. Обзор на научната литература по темата, документи на
международни и национални институции .......................................37
1.3. Готовност на България за преминаване към к-икономика ......45



Основни изводи и препоръки ................................................... 77
Chapter 2 / Глава втора....................................................................... 79
К-специалистите в България .............................................................. 79
2.1. К-специалисти (Knowledge Workers). Еволюция на
понятието от Питър Дракър до наши дни ........................................ 79
2.2. Категории и под-категории к-специалисти ............................... 88
2.3. Анализ на необходимите базисни умения на к-
специалистите..................................................................................... 98
Основни изводи и препоръки ......................................................... 114
Chapter 3 / Глава трета ..................................................................... 117
Обществените сдружения и тяхната роля в обучението през целия
живот 117
3.1. Международни и национални NGOs като среда за
развитие на неформалното образование ...................................... 117
3.2. Модели на изграждане на партньорски мрежи за
непрекъснатото обучение на к-специалисти ................................. 120
3.3. Ролята на ЛогМен в непрекъснатото обучение на к-
специалисти ...................................................................................... 132
Основни изводи и препоръки ................................................. 139
Chapter 4 / Глава четвърта ............................................................... 141
Персонализирани среди за обучение и споделяне на знания..... 141
4.1. Тенденции в развитието на образователните среди ............ 141
4.2. Кооперирана интелигентност и професионални Интернет
мрежи 151
4.3. Методика за определяне на индекс на желанието за
споделяне на информация и знания .............................................. 172
Основни изводи и препоръки ................................................. 188



Chapter 5/ Глава пета. .......................................................................189
Прототип на система за персонификация на обучението и
съвместна интелигентност ...............................................................189
5.1. Свободният софтуер като средство за изграждане
прототипа на kAir4u ..........................................................................189
5.2. Модел на системата .........................................................198
5.3. Технологии за работа с kAir4u .........................................212
Основни изводи и препоръки ..................................................217
Заключение .......................................................................................218
Основни изводи ........................................................................218
Насоки за бъдещи изследвания и нерешени въпроси ..........220
Обобщаване на резултатите от апробацията .........................221
Литература.........................................................................................223
Towards Reusable and Shareable Courseware: Topic Maps-based
Digital Libraries. http://compsci.wssu.edu/iis/nsdl/ ..................234
Приложения ......................................................................................238
Приложение В.1. Списък на институции на национално,
европейско и международно равнище, включени в
настоящото изследване ...........................................................238
Приложение 1.1. Структура на програмата за обучение през
целия живот на Европейската комисия ..................................245
....................................................................................................245
Приложение 1.2. Сравнително изучаване на България и
Ирландия и готовността на двете страни за к-икономика ...246
Приложение 1.3. България по пътя на икономика на знанието
– SWOT-анализ ..........................................................................251



Приложение 2.1. Препоръчителна модулна структура за
приложение на ИКТ в образованието .................................... 252
Приложение 4.1. Кооперирана интелигентност и обща теория
на интелигентността ................................................................. 254
Приложение 4.2. Фактори и показатели за определяне на
готовността за споделяне на информация и знания ............. 255
Приложение 5.1. Многослойна архитектура на система kAir4U
.................................................................................................... 258
Приложение 5.2. Структура на Web-базирана система за
персонификация на обучението ............................................ 259

… Катедралата е изградена от
камъни. Камъните образуват
катедралата. Но катедралата
облагородява всеки от тези камъни.
Те стават камъни, с които е
построена катедралата. Така и вие
ще намерите себе си в нещо по-
голямо от вас. Защото хората търсят
връзка във всеобщото...
... Нас ни формира не това, което
получаваме, а онова, което даваме.

Антоан дьо Сент-Екзюпери (1900-1944
г.)



Въведение
Дефиниране на проблема

Както слънцето и въздухът са необходими за всяко живо
същество1, така, в условията на тотална компютризация,
информацията и знанията са тези, които превръщат дадено
същество в образовано същество. Образованието надскача
своята проблемна област и се превръща в основния икономически
въпрос на 21 век. Днес 8 от всеки 10 работни места изискват
специализирано обучение или висше образование. Можем да
отбележим и други характерни особености като:

Социално-икономически предпоставки за преминаване
към икономика, базирана на знания;
К-специалисти (Knowledge Workers) – нова категория
специалисти за икономика, базирана на знания;
Нова парадигма в обучението: от запомнете и
възпроизведете към намерете това, което ви трябва,
развийте го и го използвайте ефективно;
Нова парадигма в дефиниране на персоналните
компетенции: от използване на собствен опит и знания
към осигуряване на достъп до знанията на най-добрите
експерти от дадена предметна област, споделяне на
идеи и компетенции;
Обучение през целия живот – според изследване на
Development Gateway Foundation през 2025 година
фирменото онлайн обучение ще надвиши по обем това

1
За това и ние сме наименували прототипа на разработваната от нас
система kAir4U – Knowledge Air for You, “въздух”, наситен с познания за
вас (произношението на английски език се интерпретира като „С грижа
за Вас!”).


на висшите училища по света и ще достигне сумата от 150
милиарда долара2;
Европейска харта на 10-те компетентности;
От системи за обработка на данни към системи за
извличане и споделяне на знания.

Основни цели и задачи

В условията на глобализъм и ясно изразена зависимост на
българската икономика от световните икономически процеси,
малка страна като нашата може да осигури просперитет на своите
граждани като се ориентира към икономика, базирана на знания.
От тук и основната цел на настоящото изследване е да се
анализират възможностите за приложение на новите
информационни и комуникационни технологии за обучение и
разпространение (споделяне) на знания на специалисти от ново
поколение, наречени Knowledge Workers, които ние ще наричаме
к-специалисти.

За постигане на поставената цел се решават редица задачи,
по-важните от които са:

1. Обзор на научната литература, на официални
национални и международни документи, свързани с
развитието на икономиката, която е базирана на знания
(ще използваме термина К-Икономика) и на
специалистите, необходими за тази икономика.

2. Анализиране на добрите практики и възможностите за
тяхното трансфериране и адаптиране в нашата страна.

2
Development Gateway Foundation,
http://topics.developmentgateway.org/special/onlineeducation/index.do


3. Анализиране на последните тенденции, свързани със
социализацията на Интернет като основа за изграждане
на неформални структури за непрекъснато обучение и
разпространение на знания, за създаване на
балансирана, смесена (blended) среда за обучение и
разпространение на знания.

4. Анализиране на ролята на недържавните или
нестопански организации в пилотното внедряване на
нови форми и методи за обучение; предложение за
методика на взаимодействието им с формалните
образователни структури за минимизиране на риска от
внедряване на нови форми и методи за обучение на
национално равнище.

5. Обзор на средствата и методите за създаване на
дигитални мултимедийни онтологии и тяхното
приложение за непрекъснатото обучение и
квалификация на к-специалисти.

6. Изграждане на модел и пилотна реализация на система
за обучение и разпространение на знания kAir4U с
използване на свободен софтуер и свободни
мултимедийни архиви; Cloud Computing – изграждане на
система, чийто технологична инфраструктура е
прозрачна, невидима за своите потребители; PaaS подход
– изграждане на приложения за споделяне на
информация и знания от множество потребители.

Избор на изследвани институции

Използвайки опита на изследователския институт Forfás, ще
направим опит за подбор на подходящи институции,
анализирането на които да послужи за доказване на работните



хипотези, за съкращаване на времето и средствата за
разработване на съвременни системи за обучение и
разпространение на знания.

Подборът на институциите, включени в приложение В.1 е
извършен в глобален аспект на три нива:

- Национални формални и неформални институции за
обучение и квалификация;

- Европейски формални институции за научни изследвания
и образование, фондации и учебни заведения;

- Международни организации с глобално значение (напр.
– Световната банка), институции и учебни заведения в
САЩ, Канада, Нова Зеландия и др., където се прилагат
авангардни системи за обучение и разпространение на
знания, базирани на свободен софтуер.

Вторият фактор за подбор и класификация е участието на
автора в институции, свързани с третираната проблематика:

- На национално ниво: като преподавател в ИУ-Варна в
трите степени на обучение (бакалаври, магистри и
докторанти); като член на нестопански организации за
култура и образование;

- На европейско ниво: председател на български клон на
международната асоциация за образование и наука
LogMan; национално контактно лице по Седма рамкова
програма - FP7, ICT, CORDIS, Брюксел, Белгия; член на K-
Management, Великобритания;

- На международно ниво: изследователска група по
проблемите на образованието Tomorrow’s Professor към


Стенфордския университет, САЩ; Международна
асоциация по изчислителна техника и обработка на
информацията ACM, САЩ, като основател на българския
клон (АСМ имат специализирани групи, свързани с
приложението на новите технологии в различните нива
на образование и разпространение на знания).

Интердисциплинарен подход за решаване на задачите
(радар на изследването)

Различните варианти и опити да се оптимизира
съдържанието на настоящото изследване доведоха автора до
мисълта, че е необходимо прилагане на многослойния подход при
декомпозиране на даденото интердисциплинарно изследване,
съчетан с нова форма за визуализиране на взаимовръзката
между различните научни направления, дълбочината на тяхното
разглеждане, както и релациите между тях. Авторът адаптира
предлаганата от Doug Winnie3, сътрудник на фирма Adobe
осмоъгълна радарна фигура за целите на настоящото изследване.
Всяка една страна в осмоъгълника представлява дадено научно
направление, неразривна част на мултидисциплинарното
изследване: икономически теории (и по-точно – основи на
икономиката, базирана на знания, К-Икономика), информационни
и комуникационни технологии, базисни теории за развитие на
образованието, национални и международни политики за
развитие на обучението през целия живот на човека; смесено
(blended, b-) обучение на студенти и специалисти; теория на
кооперираната (съвместна, споделена) интелигентност и накрая,
но не и на последно място – математико-статистически методи за
анализи, прогнози и доказване на хипотези. Използван е и
методът Делфи и изследванията на Zawacki-Richter.

3
Winnie, Doug. Design and Develop Disciplines. Adobe Systems, Incorporated, 2009



Работни хипотези

Работна хипотеза 1: Развитието на икономиката, която
е базирана на знания, е едно от главните направления
за устойчиво развитие на страната ни.

Работна хипотеза 2: Делът на к-специалистите от
общата работна сила ще продължава да се нараства и
ще достигне 64% през 2020 година.

Работна хипотеза 3: Неформалните и нестопански
организации ще играят важна роля в системите за
обучение през целия живот, за създаване на критичен
обем от професионални знания, за формиране на
средата за тяхното споделяне.

Работна хипотеза 4: Спектърът от базисни умения и
познания на к-специалистите прераства от ИКТ-
грамотност, от „Осем ключови компетентности за
учене през целия живот”4 на медийна грамотност
(работа с дигитални медии).

Работна хипотеза 5: Интеграцията на формалните и
неформалните методи и форми на обучение се
задълбочава под формата на смесено (blended)
обучение. Делът на електронното обучение в
системите за смесено обучение продължава да расте и
ще достигне до 58% през 2020.

Работна хипотеза 6: Използването на системи със
свободен софтуер, на свободно достъпни дигитални

4
Харта на Европейските компетентности.


онтологии и тяхното стандартизиране е база за
създаване на системи за ефективно обучение през
целия живот.

В таблица В.1. е представена матрицата на изследванията в
настоящия труд.

Инструментариум за решаване на теоретическите
постановки

Като основна база на извършваните анализи, прогнози и
изводи в настоящото изследване се използват методологическите
указания на Организацията за икономическо коопериране и
развитие, известни като The OECD Frascati Manual5. Като се отчита
иновационния процес на системите за смесено обучение и
споделяне на знания, авторът използва и методологическите
указания, наречени Oslo Manual6 - за оценка и анализ на научни и
технологически дейности, за обработка на данни, свързани с
иновационни процеси. Така например, се изследват
иновационните процеси, свързани с прилагането на смесеното
обучение в различни висши учебни заведения. По методологията
на Oslo Manual и Canberra Manual7 се оценява степента на
приложение на нови образователни техники, новите
организационно-технологически структури, както и новия
образователен софтуер.
В изследването се използват и SIBIS-индикаторите8,
разработени в резултат на изследователски проект по Пета

5
Frascati Manual. Proposed Standard Practice for Surveys on Research and
Experimental Development. OECD Publishing, 2002
6
Oslo Manual, 3rd Edition, Eurostat and OECD Publishing, 2005.
7
Canberra Manual, OECD, Paris, 1995
8
SIBIS (Statistical Indicators Benchmarking the Information Society) , project
in the "Information Society Programme" of the European Commission. 2001-
2003.


рамкова програма на Европейската комисия. Целта на проекта е
Очаквани резултати

Независимо от различията в предлаганите от различните
автори средни стойности и независимо от споровете в оценъчните
методики, всички автори еднозначно доказват, че пазарът на
електронното обучение непрекъснато нараства. Някои автори
отчитат неговото нарастване на 260% за периода от 2002 (6,6
милиарда долара) до 2006 г (23,7 млрд)9. Това нарастване е
продиктувано преди всичко от необходимостта от непрекъснато
обучение и преквалификация на специалистите, работещи в
условията на глобална икономика.

Анализът на последните възможности на образователния
софтуер показва изместване на фокуса му към изискванията на
потребителя, на обучавания на различни квалификационни
равнища. Глобалният натиск върху организациите да
преквалифицират специалистите възможно в най-кратки срокове
за да посрещнат изискванията на вечно променящия се пазар,
увеличава неимоверно обема на информационните потоци от
информация, които текат по дигитални канали. Различните
изследвания показват, че този обем информация е межди 12 и 37
гигабайта дневно за различните професии и за различните страни
в зависимост от степента на дигитализация. Обхващането,
обработката и анализа на информацията в подобни обеми е
немислимо без нови методи и средства.
Новите технологии ще продължават да оказват решаващо
влияние върху развитието на новите форми и начини на обучение
– все повече ще се използва аудио- и видео-обучението;
обучението, ориентирано към преносими устройства и системи.
Интеграцията на процеса на обучение с този на споделяне на
знания ще се съпътства с интеграция и спецификация на
информационните потоци в професионален контекст, с

9
Key Industry Trends and Drivers of Change - Analysts IDC, 2007


интелигента адаптивност на системите към изискванията на всеки
потребител. Споделената и съвместна интелигентност (човек-
човек; човек-дигитална система; дигитална система-човек, човек-
социална/професионална Интернет мрежа) ще се превърне в
базисна работна среда.

Апробиране – kAir4U

Разработена е социална мрежа за обучение и съвместна
интелигентност kAir4U, базирана на свободен софтуер и
мултимедийни онтологии със свободен достъп до тях.
Създаденият прототип е в резултат на продължително
експериментиране, внедряване, преработване и адаптиране на
различни варианти на системи за смесено обучение и
интелигентност за периода от 1999 до 2011 г.

Решения и/или
Изследвани
Модели програмна
проблеми
реализация
Сравнение на
Как се развиват Новите
двете
Икономика новите
икономики
технологии и
икономики? икономиката
("стара"-"нова")
С какво се Критерии за
Политики за
Икономика на характеризира преминаване
използване на
знанието икономиката на към к-
ИКТ
знанието? икономика
Хипотеза: К-
Икономика на Сравнение на Образователна и
икономика и
знанието в ЕС и България с научна политика
устойчиво
България Ирландия до 2020 година
развитие
Образова-
Програмни
ние през документи за L3
Европа 2020 LLP, EU
целия живот



Формални и Хипотеза:
неформални Съотношение на Модели на Партньорски
институции за формално и неформално мрежи за L3-
образование - неформално обучение обучение
NGO обучение?
Хипотеза: делът на
К-специалисти Система за
к-специалистите Медийна
и профес. преквалифи-
от общата работна грамотност
умения кация
сила?
Смесено Модел на
Хипотеза: делът на Системи за
обучение система за
смесеното обучение на к-
(Blended смесено
обучение? специалисти
Learning) обучение

Свободно Решение за
Приложима ли е Сравнение на
използване на
достъпни системата за лицензионен
свободни
интелектуалн свободен със свободен
интелектуални
и продукти софтуер...? софтуер
продукти
Икономическа
Свободно Хипотеза: Решения за
ефективност на
достъпен Свободно избор на
свободния
софтуер достъпните софтуер
софтуер
програмни
Критерии за
продукти и
Свободно оценка на
онтологии са база Дигитални
достъпни софтуера за
за ефективно L3- онтологии
онтологии изграждане на
обучение?
онтологии
Социални Модел на
Какви са
Интернет социална, Интернет портал
последствията от
мрежи и компютърна и за образование и
интеграцията на
икономика семантична знания
мрежите?
на знанието мрежа
Персонализи- Хипотеза: Само-
Методи и
рани среди за Смесеното адаптивна
средствата за
образование и обучение ще система за
персонализация
обмен на надвиши ли персонализация



знания границата от 50%?

Класификация Програмна
Възможна ли е
Интеграция на на основните система за
интеграцията на
LMS и KMS подсистеми на интеграция на
LMS и KMS?
LMS и KMS LMS и KMS
Как се развиват Модел на
Развитие на Прототип на
съвременните социална
формите на система за
технологии за динамика в
кооперирана кооперирана
съвместна професионални
интелигентност интелигентност
дейност? мрежи

Таблица В. 1. Матрица на изследванията



Chapter 1 /Глава първа
Социално-икономически предпоставки за
преминаване към икономика на знанията в
България

В периода 1999-2011 авторът проучва научната литература,
национални, европейски и международни документи, препоръки
и стандарти, изгражда карта на взаимно свързаните осем основни
научни направления или под-направления за доказване на тезата,
че чрез свободни (или безплатни):
- софтуер
- онтологии
- смесено (Blended) или б-обучение
се създават специалисти за икономика базирана на знания,
а те, от своя страна, са основните агенти в к-икономиката.

Изследването излиза от границите на работите, концентрирани
само върху създаването на персонализирани среди за обучение с
приложение на информационни и комуникационни технологии.
Направен е опит да се разширят системите за обучение като се
преобразуват и унифицират в системи за смесено обучение и
| /Глава първа 21


споделяне на знания. Т.е. – за отправна точка на изследването се
приема тезата за непрекъснато обучение и квалификация на к-
специалистите, необходими за икономиката, базирана на знания.
Самият процес на обучение не се разглежда само във формалните
рамки и структури на образование: начално, средно, висше
образование, квалификация и преквалификация, а като процес,
присъщ на всеки човек през целия му живот. Освен
традиционните методи за обзор на литературата и специфичните
документи по темата, авторът използва и информационната услуга
на Google за известяване на даден изследовател, че е налична
нова публикация (в широкия смисъл на това значение) по
предварително зададени ключови думи. Чрез Google Blogs Alert са
проследявани публикации от 2004 до август 2010 година по
следните теми:
- Икономика, базирана на знания - Knowledge Economy;
- Развитие на университетите през 21 век - university
design in twenty-first century;
- Образователни среди - learning environments;
- Социални мрежи - social networks;
- Информационното подмножество на термините
knowledge economy и education;
- Системи и платформи, реализирани чрез свободен
софтуер (open source).

Получавана е информация и за новите приложения,
програми (Google Applications) чрез дадените на автора права от
Google като преподавател, работещ в областта на е-обучението.
Реализирана е виртуална мрежа от специалисти, работещи по
третираната проблематика чрез системата за проследяване и
комуникация Twitter (TweetDeck). Посредством абониране са
получавани и агрегирани научни новости (RSS) в реално време.
Виртуалната среда на изследване е допълвана от реални участия
на автора в семинари, национални и международни форуми,

22 /Глава първа |


конференции и неформални срещи. Т.е. самото изследване е
апробация на предлаганите платформи и технологии.

При проучването на литературните източници са поставени
следните цели:

- Да се категоризират основните научни направления и
под-направления, предмет на настоящото
мултидисциплинарно изследване;

- Да се групират изследванията в три йерархически нива:

o Макро равнище – основни теории, модели и
практики в областта на образованието и
икономиката, базирана на знания
(глобализация на образованието и създаваното
знание;

o Средно (Midware, Meso) равнище –
изграждане на вътрешно институционна рамка
за внедряване на съвременни системи за
обучение и споделяне на знания; разходи и
ефективност на системите; процедури за
обучение и работа в адаптивни системи;
проблеми на авторските права и
интелектуалната собственост;

o Микро равнище – персонални характеристики
на обучавания/на к-специалиста; технологии и
практики за разработване на образователни
курсове; технологии за ефективна комуникация
в Интернет социални мрежи.

- Да се извърши обзор на постигнати научни резултати;



- Да се определят онези насоки и проблеми, които не са
решени или пренебрегнати в предходни изследвания;

- Да се създаде карта на научните направления чрез
прилагане на многослоен модел.

Авторът споделя вижданията на The McCoy Working Group10, че
икономика базирана на знания преминава през:
- развитие на идеите;
- развитие на индивида;
- развитие на инфраструктурата.

Развитието на иновативния капацитет е съпроводено с
развитие на една нова култура на креативност, на свободен обмен
на идеи, която да създава нови работни места за к-специалисти.
Те, от своя страна, да спомагат за развитието на прогресивна и
гъвкава инфраструктура.

1.1. Модел на изследване на прехода
към икономика на знанието

Различните варианти и опити да се оптимизира
съдържанието на настоящото изследване доведоха автора до
мисълта, че е необходимо прилагане на многослойния подход при
декомпозиране на даденото интердисциплинарно изследване,
съчетан с нова форма за визуализиране на взаимовръзката между
различните научни направления, дълбочината на тяхното
разглеждане, както и релациите между тях. Както се маркира във
въведението, авторът адаптира предлаганата от Doug Winnie
радарна фигура за целите на настоящото изследване. Всяка една

10
The Economic Growth through Higher Education. Individuals. Ideas.
Infrastructure. The McCoy Working Group. 2008


страна в осмоъгълника представлява дадено научно направление,
неразривна част на мултидисциплинарното изследване:
икономически теории (и по-точно – основи на икономиката,
базирана на знания, К-Икономика), медийна грамотност (в
частност - информационни и комуникационни технологии),
базисни теории за развитие на образованието, национални и
международни политики за развитие на обучението през целия
живот на човека; смесено (blended, b-) обучение на студенти и
специалисти; теория на кооперираната (споделена)
интелигентност и накрая, но не и на последно място –
математико-статистически методи за анализи, прогнози и
доказване на хипотези

Първи базисен слой: К-ИКОНОМИКА, Основи на икономиката,
базирана на знания

Авторът анализира зависимостите между система за
образование в България и изискванията към новите поколения,
които живеят и работят в условията на икономика, базира на
знания.



Фигура 1. 1 Взаимна зависимост между К-Икономика и останалите научни
направления в изследването

Втори базисен слой: ОРБАЗОВАНИЕ, Система за формално
и неформално образование

Независимо че усилията на автора са насочени към
приложение на съвременните информационни и комуникационни
технологии във висшето образование и обучението през целия
живот, то той разглежда необходимостта от ”прекрояване” на
целите и задачите на образованието в България, започвайки от
най-ранна, предучилищна възраст. Неговата теза се базира на
превърналата се в поговорка фраза „...първите седем години...” .



Фигура 1. 2. Взаимна зависимост между обща теория на образованието и
останалите научни направления в изследването

Избраната от нас система за графическо изобразяване с
осем стени съвпада и с приетите на 16 декември 2006 година
„Осем ключови компетентности за учене през целия живот”. Тези
препоръки са отразени и в работните документи на Европейската
комисия през 200611 година за гарантиране на качествено и
модерно образование, нужно за XXI век:

1. Комуникативни умения на роден език
2. Комуникативни умения на чужд език
3. Математическа грамотност и базови познания в областта
на науките и технологиите
4. Дигитални компетентности
5. Умения за самостоятелно учене и събиране на
информация

11
RECOMMENDATION OF THE EUROPEAN PARLIAMENT AND OF THE
COUNCIL on key competences for lifelong learning, 18 December 2006,
(2006/962/EC)


6. Граждански компетентности и умения за
междуличностно общуване
7. Предприемачество
8. Културни компетентности – изразяване на идеи,
творчество, емоционално и естетическо съпреживяване
на света чрез музика, литература, пластични изкуства.

На тази основа Съветът и Европейската Комисия приеха
десетгодишна работна програма под името „Образование и
обучение 2010“ (2002/C142/01), последвана от „Образование и
обучение 2020“. Сред нейните цели са подобряване на качеството
на образователните системи и осигуряване на достъп до
образование за всички, както и отваряне на образователните
системи за хора от целия свят. Програмата формира нова
съгласувана стратегическа рамка, включваща всички дейности в
областта на образованието и професионалното обучение на
европейско равнище. Тя се прилага чрез отворения метод на
координация, чрез който се утвърждават общи цели и се
транспонират в националните политики.

Трети базисен слой: Национални и международни
политики за развитие на системата за непрекъснато
обучение (Lifelong Learning, L3-политики)

Авторът анализира и обобщава официални документи,
издадени на национално, европейско и международно ниво,
свързани с обучението през целия живот, за необходимостта от
създаване на „специалисти на бъдещето”. За отправна точка в
изследването са цитирани Лисабонската стратегия на ЕС,
рамковите програми (шеста и седма) на Европейския Съюз
(CORDIS), документи на правителствени (Ирландия, Нова
Зеландия) и неправителствени организации (Световната банка,
OECD и др.).



Важна крачка в този процес е представянето на новата
„Интегрирана програма за действие в областта на обучението
през целия живот“ (Lifelong Learning) на ЕС през май 2007 г., чиято
цел е да осигури финансова подкрепа за европейския
образователен сектор през периода 2007 — 2013 г. (Решение №
1720/2006/ЕО от 15 ноември 2006 г.).

Фигура 1. 3. Взаимна зависимост между политики и програми за обучение
през целия живот и останалите научни направления в изследването

Програмата включва четири подпрограми, повечето от
които са част от програмата Сократ: Коменски (училищно
образование), Еразъм (висше образование), Леонардо да Винчи
(професионално обучение) и Грундвиг (обучение за възрастни).
Към нея спадат още една хоризонтална програма с четири
дейности от първостепенно значение (сътрудничество в сферата
на образователната политика, насърчаване на изучаването на
чужди езици, електронното обучение (e-learning), както и
разпространение на „добри практики“). Друг елемент е


програмата Жан Моне за подпомагане на дейността на ЕС във
връзка с интеграцията и на действащите в тази област институции
и сдружения. За периода 2007 — 2013 г. програмата е обезпечена
със средства в размер на 6,97 млрд. евро.

Четвърти базисен слой: Съвременни информационни и
комуникационни технологии (ИКТ) и тяхното приложение
в системата за обучение през целия живот

За малка страна като България, представляваща част от
глобалната икономическа система, повишаването на
ефективността на човешкия труд е решаващ фактор за оцеляване
и запазване на суверенитета на нацията. Един от ресурсите, който
„изтече” под формата на емиграция през последните 20 години
(или така нар. процес „изтичане на мозъци”), доведе до голяма
„пробойна” в кораба на българската икономика. Паралелно с този
процес, всички сме свидетели и на още един, не по-малко пагубен
– под влияние на „демократизацията” на средното образование,
на ниската степен на взискателност, на контрол, на
деквалификация на учителското съсловие, образователното ниво
на завършващите млади хора прогресивно намалява. Получава се
една пропаст между изисквания на реалната икономика и
квалификация на младите хора.



Фигура 1. 4. Взаимна зависимост между Информационни и Комуникационни
Технологии (ИКТехнологии) и останалите научни
направления в изследването

Адекватният отговор на този процес е изграждане на ново
поколение добре образовани хора, владеещи съвременните
информационни и комуникационни технологии, извършващи в
единица време работа, която е на порядъци по-голяма от тази при
използване на традиционните технологии. Едновременно с
усвояването на „компютърната грамотност”, от новото поколение
се изисква иновативност и креативност, т.е. създаване на такива
технологични платформи за обучение и работа, които да развиват
абстрактното мислене на хората. Използвайки опита на страни
като Канада и Нова Зеландия, авторът предлага базисното
програмно осигуряване на системата да е със свободен код
(Open/Free Software) и да е ориентирано към новите направления:
SaaS (Software as a Service) – на програмното осигуряване да се
гледа като на услуга, вид сервиз, предоставена от специализирани
институции; PaaS (Platform as a Service) – изграждане на цялостна



платформа за осигуряване на обучение и споделяне на знания ,
прозрачна(невидима) за потребители.
Пети базисен слой: Свободни (безплатни) образователни
онтологии

По подобие на свободния софтуер, авторът предлага и
изгражданите онтологии за различните нива на формално
образование в страната ни да бъдат свободни, безплатни; всяка
образователна единица да бъде стандартно и формално описана;
да бъде достъпна за многократно използване, свободно
модифицирана и преработвана.

Фигура 1. 5. Взаимна зависимост между създаването на свободно достъпни
дигитални онтологии и останалите научни направления в изследването

Естественият въпрос, който възниква е „- Как ще бъде
защитен и заплатен труда на автора на дадена образователна
единица?”. Средствата, икономисани от свободен софтуер, а не
закупуване на скъпи програмни среди, да бъдат използвани на



ниво „Министерство на образованието”, фонд „Научни
изследвания”, за заплащане на авторски права. Самата среда за
разработване на онтологии е предоставена от Университета в
Стенфорд, САЩ, за свободно използване.

Шести базисен слой: Система за смесено (blended) обучение

В процеса на теоретико-практическо използване на
система за електронно обучение, авторът достигна до два основни
извода:
1. Съвременната система за обучение не е „е-обучение”,
а оптимален баланс на традиционно и
компютризирано обучение;
2. Използването на ефективни програмни (софтуерни)
платформи не може да се сведе до използването на
един универсален програмен продукт, а представлява
оптимална смес (blended software) от взаимно
допълващи се специализирани програмни средства.

Фигура 1. 6. Взаимна зависимост между смесеното (blended) обучение и
останалите научни направления в изследването



Въпреки че в ЕС като цяло нивото на образование е високо,
в областта на информационните и комуникационните технологии
изостава в сравнение със САЩ и Япония. Поради тази причина
Комисията прие инициативата „Електронно обучение“ (eLearning),
за да адаптира системите на образование и обучение на
държавите-членки към най-новите проекти в тази сфера. През юли
2002 г. Европейският съвет стартира в Севиля План за действие
eEurope 2005, за да развие модерна публична администрация и
да създаде динамична среда за електронен бизнес. През 2003 г. се
въведе Програма за електронно обучение (eLearning), чиято цел е
ефективното интегриране на информационни и комуникационни
технологии в системите на образование и обучение в Европа.
Четирите области на действие на програмата са следните:
насърчаване на дигиталната компетентност, европейски
виртуални университети, Интернет-партньорство между
европейски училища, насърчаване на повишаването на
квалификацията на преподавателите, както и хоризонтални мерки
за насърчаване на електронното обучение в Европа. От 2007 г.
мерките за насърчаване на електронното обучение са част от
новата „Интегрирана програма за действие в областта на
обучението през целия живот“.

Седми базисен слой: Система за кооперирана (споделена,
съвместна) интелигентност (Cooptelligence)

Авторът предлага методология за изграждане и прототип
на система за смесено обучение и съвместна интелигентност
kAir4U, изградена на принципите на свободния софтуер -
свободен за модифициране код и със свободен/безплатен достъп.
Едновременно с това се анализират различните социални мрежи –
както традиционните мрежи, така и тези, които бележат бум в
своето развитие след 2008 година – социалните мрежи в
Интернет. На примера на мрежите, изградени за създаване на
свободен софтуер и на тези, създадени в системата за кратки



съобщения Twitter и TweetDesk се извършават анализи и прогнози
за развитието на кооперираната интелигентност на
професионални групи в Интернет.

Фигура 1. 7. Взаимна зависимост между социалните мрежи, кооперираната
интелигентност и останалите научни направления в изследването

Осми базисен слой: Анализатор - система за изграждане на
работни хипотези и статистически анализи на Интернет базирани
социални мрежи

В хода на изследването са дефинирани различни хипотези
и са построени модели. Приемането и/или отхвърлянето на
дадени хипотези е на базата на различни препоръчителни
методики и постигнатите резултати с тях. Използвани са
статистически методи за моделиране на икономически и
социални процеси и явления. Авторът използва инструментариума
за анализ на Интернет базирани социални групи. За целта той
комбинира аналитични и синтетични методи по методиките



Frascati и Oslo, както и методиката на Световната банка за
изучаване на икономиката, базирана на знания. Използвана е
теорията на грáфите, софтуер за построяване и моделиране на
социални Интернет мрежи (хипотетични и реални Интернет
мрежи).

Фигура 1. 8. АНАЛИЗАТОР: система за математико-статистически анализи
на основните научни направления в изследването

За целите на изследването са изградени няколко
академични социални мрежи, послужили да се извърши
мониторинг в реално време, като:
- Социална мрежа за обмен на информация между
студентите в ИУ-Варна – http://stedranet.ning.com/;
- Социална мрежа за обмен на знания, необходими за
21 век– http://21know.ning.com/;
както и няколко други, тясно специализирани мрежи.



1.2. Обзор на научната литература по
темата, документи на
международни и национални
институции

В таблица 1.1. са представени научните направления и
под-направления със съответните индекси, които се използват при
описание на научната литература и публикуваните официални
документи в нашата страна, европейската общност и в останалата
част на света.
Таблица 1.1

Таблица 1. 1. Научни направления/под-направления и географския обхват на
литературните източници



Изследвания в областта на икономиката, базирана на знания

При въвеждане на „Дефиниция на икономика на знанията”
(knowledge economy OR knowledge-based economy – definition)
Google извежда 247000 резултата; Yahoo! – 623000; Exalead –
14936; Wikipedia – 39. Изследванията показват, че 80% от данните,
намерени от дадена система за търсене, са съхранени само в
нейната база от данни. В този случай вторичното търсене с друга
система дава надеждни и достоверни резултати. За целта ние
използваме Google, Yahoo! и Exalead.
Обзорът на литературата включва и сходните понятия като
информационна икономика, нова икономика, дигитална
икономика, когнитивна икономика, smart economy, управлявана
от Интернет икономика (Internet driven economy), мрежова
икономика (сетевая экономика).
Таблица 1.2.
Стълб 1: Стълб 2: Стълб 3: Стълб 4:
Икономическа Образование Информационна Система на
и социална и умения и комуника- иновации
политика ционна
инфраструктура
Политики и Инвестиране на Необходимост от Капацитетните
практики за знания и опит в динамична инфра- възможности на
ефективно индивидите, структура за локалните
използване на които от своя ефективна фирми и
наличните и нови страна ги комуникация, изследователски
знания в споделят и разпространение и институти да
икономиката развиват обработка на произвеждат и
информацията прилагат знания
Таблица 1. 2. Четирите стълба на икономиката базирана на знания

Ще въведем дефиниция на термина икономика на знанията.
Под икономика на знанията ще разбираме такава икономка, при
която над половината от заетите лица и над половината от БВП е в
резултат на производство и разпределение на знания.


Едновременно с това ще изтъкнем, че има редица синоними на
това понятие: нова икономика (J.A. Alic12, R. Atkinson13),
информационна икономика (C. May14), дигитална икономика. Един
от първите изследователи на новата икономика е австрийският
учен Fritz Machlup, който работи в САЩ. Той публикува през 1962 г.
първото изследване на тази тема като изчислява производството и
разпределението на знания в САЩ15. Macklup изчислява, че
икономиката на знания достига 29% от БВП през 1958 година! С
изследването на Macklup се поставя началото на няколко „вълни”
публикации по темата.

Първата вълна започва през 70-те години на миналия век.
Използвайки официалните статистически данни M.U. Porat16
определя дела на икономиката на знания през 1967 г. на 46% от
БВП, а заплатите на заетите в нея достигат 57%.

Втората вълна публикации (през 90-те години на миналия век)
се поставя от OECD17 (The Organisation of Economic Co-operation and
Development). Световната банка разработва платформа за
изследване развитието на икономиката на знания в различните
страни. В редица изследователски институти по света се
провеждат задълбочени изследвания (вж литературната справка).

12
Alic, J.A. Knowledge, Skill, and Education in the New Global Economy,
Futures, 29(1): 5-16. 1997
13
Atkinson, R. The Past and Future of America’s Economy. EE, 1998
14
May, C. Information society, task mobility and the end of work, Futures,
32:399-416. 2000
15
Machlub, Fritz. The Production and Distribution on Knowledge in USA.
Princeton University Press. 1962
16 th
Porat, M.U. The Information Economy. 7 Volume, Office of Telecommuni-
cation, USDC, Washington, 1977.
17
OECD - http://www.oecd.org


Едновременно с това, много страни създават национални
програми за развитие на икономиката на знания (Австралия,
Европейския съюз, Канада, Малайзия, Нова Зеландия, Сингапур,
Южна Корея, Япония и др.).

Третата вълна на изследвания стартира в резултат на
глобалната икономическа криза (2007-????). Много икономисти по
света възобновиха изследванията си по темата (вж фигура 2.1.,
глава втора) с надеждата, че синтезът на новите технологии и
социалните мрежи ще минимизира асиметричния характер на
разпространение на информация и знания, в резултат на което
бързо ще се „изплува” и превъзмогне рецесията.

Една от първите публикации по темата на български език
е на фондация „Приложни изследвания и комуникации”. В
брошурата „Икономика на знанието”18 се използва методиката на
Световната банка за анализ на готовността дадена страна да
премине към икономика, базирана на знания. Дефинирани са
четирите основни стълба за развитие на К-икономиката:
1. Икономическа и институционална среда, която
насърчава предприемачеството, използването на
съществуващи и създаването на нови знания;
2. Население, което е добре образовано и
квалифицирано да създава, обменя и използва
знание;
3. Ефективна иновационна система от фирми,
изследователски центрове, университети, частни
консултанти и други организации, които улесняват
достъпа до глобалното знание, като го асимилират и
адаптират към местните условия, и създават нови
технологии;

18
Ялъмов, Тодор, Руслан Стефанов и екип на „Индъстри уоч”. Икономика
на знанието. Фондация „Приложни изследвания и комуникации”, 2004

Socian Network Sites and Cooperative Intelligence

Socian Network Sites and Cooperative Intelligence

Recommended

Recommended

More Related Content

More from LogMan Graduate School on Knowledge Economy

More from LogMan Graduate School on Knowledge Economy (20)

Socian Network Sites and Cooperative Intelligence