4. Остави ме най-после сама! Цял ден вървиш по петите ми... Leave me alone at last! The whole day you've been following me -

6. Когато говоря и когато мълча, по улицата и у дома ... От мига на събуждането до мига на съня… when I'm silent and when I'm talking, on the street and at home, from the moment of waking up to the moment of sleep...

8. Усещам те, без да те виждам. Знам какво ми казваш, макар че не чувам гласа ти. I feel you, without seeing you. I know what you are telling me, though not hearing your voice.

10. Ще избягам от теб! - Да остана най-после сама - I will run away from you! - To stay alone finally -

12. Без твоите ръце в ръцете ми, Без твоите очи в очите ми, Без твоята душа - в моята; without your hands in my hands, without your eyes in my eyes, without your soul - in mine;

14. Тогава ще си поема дъх, ще спусна клепачи - да си почина най-сетне от теб, дето цял ден вървиш по петите ми... then I will take a breath, I will let down my eye-lids - to have a rest from you at last who have been all day following me.

16. А когато отворя очи, най-напред ще попитам: "Къде си? Не ме оставяй сама!" And when I open eyes, I will first ask: “Where are you?”

24. Стихове: Станка Пенчева poetry: Stanka Pencheva Miriana Minkova - translated :

25. Created by Vili www.slideshare.net/vili48