1. Валентина Бикова, СОУ «Бачо Киро», гр. Летница

3. Ей го мокър и подплашен
тича Зайо от горица.
Спира го на пътя прашен
....................................................

4. Пиленцата храня с каша
тихо да не ги уплаша.
Сипах им зрънца от канче,
всяко премених с герданче.
Тръгнах с баба в гората,
тя ме потопи в реката.
Бяла бях като кокиче,
станах ...............................

5. – Бабо, срещай ме, че ида
с кожа, кожа от лисица,
с риба, риба за чорбица.
Пее дядо и не види,
че хитрушата примигна,
после тихо се надигна
и на работа се хвана.
Една рибка не остана.
Граби, хвърля зад колата.
после я събра в полата
и побягна надалече.

6. Какво ли тропа и се мята
в корема ми и по червата?
Не съм изял май шест козлета,
а едри камъни проклети.

7. – Сложих солта и пипера,
само къде да намеря
стръкченце-две меродия,
гозба да видите вие?
Сетих се! Кума Лисана
е домакиня прибрана,
всички в гората я знаем,
чакай да взема на заем!
Час ли два отлетели.
Обедно слънце припекло.
- Време за ядене стана.
Няма я мама .....................

8. Нещо ме тревожи мойта мила баба.
Вчера заяви ми: “Блогърка ще стана”.
И като написа, драги ми приятелю,
колко много лоши днес били децата,
как не слушали изобщо в училищата
и как днешното младо поколение
растяло без всякакво, всякакво уважение.
Поздрав най-сърдечен,
твой приятел вечен,
.........................................

9. Аз съм малка и засмяна,
баба болна е, лежи.
Тичам през гора зелена,
кошничката ми тежи…
Кумчо Вълчо ще ме срещне,
приказката съм прочела,
ще ме хапне без да мигне,
пак поука не е взел.
Днес ловецът ме спаси,
баба също е спасена.
Кумчо Вълчо, ти не си
хитър, умен като мене.

10. Тази баба е прочута,
тя във много приказки се бута.
Ту подпира се с тояга,
ту метлата стара яха.
Всеки лесно ще я разпознае,
тази стара бабичка коя е?

11. Аз от приказка вълшебна
на дървото се родих
и затуй сега съм златна,
най-красива на света.
От една ламя ме пазят
трима братя в нощен мрак,
само третият юнак
мене ме спасява пак.

13. Аз край ниското огнище
в стара, избеляла риза
чистя лещата, ориза.
Сръчно мия всяка чашка
и се казвам .....................

14. Малка съм и съм добра,
ала срещнах баба зла.
Ненаситната старица
искаше да е царица,
аз слугиня да и бъда,
а пък дядото пъхти
и не знае как да угоди.

15. - Огледало, огледало,
повтори, че на света
никъде не си видяло
друга с мойта красота!
Огледалото отговорило:
- Беше чудна хубавица,
ти до вчера на света,
днеска младата царица
първа е по красота.

16. Моят сън предречен
продължава сто години,
а за всичко е виновно
островърхото вретено.
Бодна пръстите ми фини,
сякаш беше зла кърфица
и за цели сто години
станах ...............................

17. Имам хиляди лунички
аз на моето лице,
крия своите парички
в малко чекмедже.
На верандата си коня
вечер лично слагам аз.
С Том и Аника се гоня,
щом поканя ги у нас.
На училище не ходя,
зная всичко за света.
За едно се само моля,
да не мога да раста!

18. Аз съм пълничко човече
край прозорците прелитам.
Тук на покрива живея
без проблем и без да питам.
Хей, ура, ура, ура!
Почва весела игра.
С дребосъчко за другар
на лъжите аз съм цар.
С вкусни кифли и кюфтета
често черпи ме детето.
Няма нужда да гадаете,
по перката ще ме познаете.

19. Колкото повече сняг вали,
- - - м,
колкото повеч вали —
- - - м,
толкова повеч вали,
- м,
сняг,
- - - м!
И никой не знае,
- — - - м,
как моите пръсти,
- м,
как моите пръсти,
- — - - м,
мръзнат!
- м!

20. Сви за мен гнезденце
в глинено, счупено гърненце,
в цветната градина
майчицата ми любима.
Преди дни замина
далеч от моята родина.
Днес писмо ми прати –
сълза, с вятъра крилати.

21. С малко хитрост и с късмет,
с много грация и чар,
ще превърна аз глупака
от слуга във господар.
Знам да мъркам, да се кланям,
да танцувам аз умея.
А на френския език
всички тънкости владея.
Знам кога да се преструвам,
знам кога какво да кажа.
А когато се налага,
ноктите ще си покажа.