1. Chapter 5
Kindliness
Пожарът се разгаряше.Първа го усети Гризелда, уведоми всички учители те
започнаха да евакуират ученичките.Всичко гореше.Библиотеката беше изгоряла
до основи.Всичко ценно изчезна в червения пламък. Феите тичаха разбесняло и
уплашено напред-назад и не знаеха къде са.Никой не се сети за Анджела. На
никой не му пукаше за нея.Колкото с нея, толкова и без нея.
-Анджела!Ставай бързо!Всичко гори! - в стаята на бившата вещица нахлу някой
с силни викове.Това я разбуди, тя разтърка очите си и се измести в седнало
положение.
-Какво искаш? - спокойно и вяло попита тя, като си местеше главата налявонадясно, за да я раздвижи.Явно беше спала накриво, за това вратът и беше
схванат.
-Училището гори!Размърдай се!Ще изгорим! - момичето пред нея я задърпа за
ръката, но Анджела се отскубна и отиде до прозореца, за да огледа, какво става
на двора.Навън гледката беше доста приятна за нейните очи.Повечето от
нейните "приятелки" феите седяха и плачеха, или пък викаха от страх.След като
откри, че плана и е успял се обърна и огледа човека пред нея.Момиче, на
нейната възраст, висока около 1.68, слабо, даже леко кльощаво, със средно
дълга, чуплива, кафява коса и наситено зелени очи.Лицето и беше изнервено,
явно нямаше търпение да излезе от сградата, но тогава какво правеше тук?Да не
би да се притесняваше за нея?Да не би да и пукаше?
-Изчезвай. - вяло каза русокоската.
-Какво? - шок се изписа по лицето на непознатото момиче.
-Махни се от тук.Излез от училището. - поясни Анджела.
-Ами ти?
-Аз ще се оправя и сама.Все пак съм вещица. - самодоволната усмивка на лицето
на Анджела, вдъхна смелост у момичето, че тя ще се оправи и сама и бързо
избяга към изхода.Нещо в Анджела я накара да излезе от стаята веднага след
непознатата, но не да избяга а да загаси пожара.Отиде отново в библиотеката,
или каквото е останало от нея, каза някакво заклинание и изведнъж пожара
загасна, навсякъде.
-Понякога ставам твърде добра.Те ми повлияват, а не трябва. - каза на себе си тя
и се запъти към стаята си.Докато вървеше натам, забеляза как другите бавно
влизат в училището, явно бързо осъзнали, че пожар вече няма.
-Анджела. - тихо каза директорката, но Анджела все пак я чу и се обърна към
нея.Директорката я огледа нервно и и направи знак да тръгне след нея.Вървяха
бавно, още след като се качиха на стълбите Анджела вече знаеше къде отиват, в
кабинета и.

2. -Сядай. - строго директорката и показа стола пред бюрото си. - Къде беше по
време на запалване на пожара?
-Подозираш ли ме?
-Подозирате ли ме.Аз не съм ти съученичка. - Фарагонда също нервно седна на
стола си.
-Добре.Подозирате ли ме? - отегчено повтори младото момиче.
-Да, подозирам те. - стискайки зъби и отговори Фарагонда. Беше много
изнервена, личеше и. - И знаеш ли защо?
-Защо? - Анджела се подсмихна самодоволно, което извади директорката извън
контрол.
-Защото си непоправима вещица, която явно е съсипала цял архив от
библиотеката!Знаеш ли колко сериозно нещо си направила? - "бабичката"
крещеше като истеричка и това искрено забавляваше Анджела.
-Не съм била аз.
-Ти си била, няма кой друг! - продължаваше да крещи.
-Не съм мила аз.Няма смисъл да го правя.Каква е ползата?Никаква. - Анджела
говореше все така спокойно, а лицето на Фарагонда от нервно ставаше малко по
малко спокойно.
-Добре.Излез. - директорката махна с ръка към изхода. Русокоската стана леко,
каза "Довиждане." и излезе.Не искаше да си ходи в стаята, имаше нужда от
въздух, за това тръгна на обратна посока - към двора.
Двора беше празен и пуст.Все пак беше нощта, а и до преди трийсет минути
имаше пожар.Всички или вече спяха или още бяха в стрес.Тя седна на една от
розовите пейки и гледа небето.От кога ли не го беше правила?Можеше да се
каже, че дори и липсваше.Да, определено се размекваше.Продължителното
гледане я върна назад във времето, спомените. Охх, как си мечтаеше да бъде тук,
в това училище.Глупави, непотребни мечти, поне за сегашната Анджела, но
онова малко, сладко момиченце с двете плитки го искаше с цялото си сърце.
-След като изгори цял архив си почиваш, а? - някой извади Анджела от мислите
и.Тя се обърна стреснато и видя онова момиче, от преди малко.
-Пак ли ти? - Анджела леко се усмихна.Това момиче започна да и харесва.
-Анджела, нали? - момичето седна на пейката до нея, без дори да попита дали
може.
-Да.А ти?Как се казваш?
-Аз ли?Нанси. Приятно ми е да се запознаем или поне така мисля. - Нанси и се
усмихна приветливо.
-Е, на мен не ми е приятно, но ще го преодолея. - след тези дума на Анджела,
очакваше момичето да стане и да си тръгне, но то просто се засмя.
-Забавна си, знаеш ли го?Опитай да го преодолееш, защото ми е забавно с теб,
въпреки, че се познаваме само от две минути. - нова усмивка последва от Нанси.
-Добре.Ще се постарая. - Анджела се засмя леко.Да, определено това момиче и
харесваше.
-Явно ти харесва имиджа на лошата, защото здравата го поддържаш, особено с
изгарянето на архива... - Нанси говореше много развълнувано, все беше първа
фенка на "лошата".
-Никой не знае за това.

3. -Как така?Не се ли похвали? - изненаданото изражение на зеленооката я разсмя.
-Това похвалване ще ми струва мястото тук, знаеш го нали?
-Знам, но не знаех, че ти пука.
-Няма къде да отида, ако ме изхвърлят от тук, така че нямам избор. - след като
Анджела каза това се изправи и бавно тръгна към училището. - Чао.Дано се
видим пак. - достатъчно силно каза, за да я чуе Нанси и влезе в училището,
оставяйки момичето безмълвно.