3. СЪДЪРЖАНИЕ
І.Възникване и развитие на ЕС ................................................................................................................. 4
1. Предпоставки за развитие на европейската икономическа интеграция ................................ 4
2. От европейската икономическа общност към ЕС....................................................................... 5
ІІ. Европейски институции и техните функции ......................................................................................... 6
1. Основни институции на ЕС ................................................................................................................ 6
2. Други институции на съюза ............................................................................................................. 10
ІІІ. Европейски финансови институции. Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) .............................. 12
ІV. Процедура на вземане на решения. Развитие на управлението на ЕС. Европейски конвент
за бъдещето на Европа ........................................................................................................................... 13
1. Процедура на вземане на решения ................................................................................................ 13
2. Развитие на управлението на ЕС. Европейски конвент за бъдещето на Европа ........................ 14
V.Теоретични основи на европейската интеграция............................................................................... 15
1.Основни концепции ........................................................................................................................ 15
2. Ефекти на митническия сьюз ...................................................................................................... 16
3. Ефекти на интегрираните пазари ................................................................................................ 17
VІ. Единният вътрешен пазар ................................................................................................................. 18
І.Четирите свободи ............................................................................................................................ 19
ІІ. Общи правила за конкуренция .................................................................................................... 20
VІІ. Макроикономическа политика ......................................................................................................... 24
VІІІ. Европейска валутна система........................................................................................................... 26
ІХ. Структурни политики на ЕС ............................................................................................................... 29
Х.Обща селскостопанска политика: селско развитие ........................................................................... 36
ХІ. Риболов .............................................................................................................................................. 42
ХІІ. Регионална политика и сближаване ................................................................................................ 46
ХІІІ. Социална политика на ЕС ............................................................................................................... 55
ХІV. Индустриална политика на ЕС: към Европа на предприятията .................................................... 59
ХV. Изследвания и технологично развитие: създаване на европейско изследователско
2
5. І.Възникване и развитие на ЕС
1. Предпоставки за развитие на европейската икономическа интеграция
Развитието на интеграционните процеси в Европа се основава на европейската идея и
търсенето на форми за очертаване на идентичността и единството на държавите от континента.
Идеята за обединена Европа възниква през XIX век и се свързва с преодоляването на
националистичните настроения и икономическите противоречия м/у отделиите държави.
Важно място в това отношение заема виждането за културната идентичност на Европа в
останалия свят, която да бъде фактор за икономическото и политическото обединение на
държавите. В тази насока разрастването на паневропейското движение м/у двете световни
войни се свързва с търсенето на общ подход при решаването на краткосрочни икономически
проблеми, военностратегически сътрудничества и федералистки планове.
След Втората световна война идеята за обединена Европа се свързва с изграждането на
м/ународни организации, които да преодолеят наслоените различия м/у отделните държави и
да създадат механизми за политически диалог. Наред с това се поставя въпросът за степента на
правомощия на тези организации, като се оформят две концепции за функционирането им:
*м/управителствени организации с малък секретариат, даващи възможност за открито
поставяне на въпроси от представители на правителствата;
*наднационални организации с изпълнителни органи, който да подготвят решения,
обсъждани от представители на правителствата и приемани с мнозинство.
Търсенето на баланс м/у функциалността и наднационалността е факторът, който повлия в
значителна степен върху формирането на първите организации на европейските държави.
Основата на икономическото и политическото изграждане на обединена Европа беше
поставена посредством организационния подход, а създадените организации могатда се
групират като политически, икономически и военни.
-Политическите организации се изграждат в контекста на стимулирането на политическия
диалог и утвърждаването на ценностите на демокрацията. Главно място сред тях заема
Съветът на Европа, създаден през 1949г. Сега в него членуват 43 държави, а седалището му е
в Страсбург. Неговата функция е да следи за спазването на човешките права, утвърждаването
на демокрацията и развитието на европейската културна традиция. Той търси средства за борба
с проявите на враждебност към чужденците и расизъм, за защита правата на малцинствата,
околната среда и др. От началото на 90-те години Съветът на Европа приобщава страните в
преход и подкрепя политическите и законодателните реформи. Приети са Конвенция за
правата на човека, Социална харта, Културна конвенция, Рамкова конвенция за правата на
малцинствата и др. Функционирането на Съвета на Европа се свързва и с последващото
създаване на Парламентарната асамблея.
-Икономическите организации се развиват като резултат от следвоенното възстановяване на
Европа и първите опити за икономическа интеграция.
*Икономическата комисия за Европа (ИКЕ) е регионална организация на ООН, сьздадена да
обедини усилията на западните и източните държави за общ подход при подготвянето на
оценки за икономическото развитие на континента и на отделните държави. В ежегодно
публикувания доклад се предлагат и сравнителни анализи прогнозни виждания за тенденциите
в развитието на европейската икономика.
*Икономическият съюз Бенелюкс е основан през 1944г. от Белгия, Нидерландия и
Люксембург с цел изграждане на митнически, а впоследствие и на икономически съюз.
Значението на организацията се изразява главно в натрупването на опит при създаването и
функционирането на тези форми на икономическа интеграция, които са използвани при
изграждането на Европейската общност.
*Организацията за Европейско икономическо сътрудничество (ОЕИС) е създадена през
1948г. с първоначалната идея да администрира помощта по плана "Маршал”. Впоследствие тя
инициира формирането на Европейския платежен съюз- за преодоляване на валутни дефицити
и създаване на кредитни облекчения. Наред стова ОЕИС се насочва към либерализация на
търговията и координиране на националните политики. Като правило организацията работи
4
6. според принципа на м/управителствено сътрудничество- с малък секретариат, поради което не
допринася за развитието на икономическата интеграция.
През 1961г. организацията се преименува в Организация за икономическо сътрудничество и
развитие (ОИСР), след като към нея се присъединяват индустриални държави от целия свят-
Западна Европа, Северна Америка (САЩ, Канада,, Мексико), Австралия и Нова Зеландия,
Япония и Република Корея.
-Военните организации, създаващи механизмите за сътрудничество в областта на отбраната,
са Организацията на Североатлантическия договор (НАТО) и Западноевропейският съюз
(ЗЕС).
*НАТО е военнополитическа организация, която разполага със структури за колективна
сигурност и действия в ооластта отбраната. След изграждането на ЕС се развиват
допълнителни механизми за сътрудничество на НАТО със ЗЕС. Наред с това възникват и нови
форми за политическо и военно сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа,
главно програмата Партньорство за мир.
*ЗЕС е създаден с договора от Брюксел от 1954г. за укрепване на мира и сигурността на
страните от ЕС. С Договорите от Маастрихг и Амстердам той се разви като част от
институционалната структура на Съюза.
2. От европейската икономическа общност към ЕС
Развитието на европейската икономическа интеграция има за начало предложението на
френския външен министър Робер Шуман, който в речта си от 9 май 1950г. лансира идеята на
Моне за изграждане на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС). Предложената
идеята е реализирана с подписването в Париж на Договор през 1951г., който създава общ пазар
за въглища, стомана и старо желязо и регулира рационалното използване на ресурсите.
През 1957 г. Германия, Франция, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург подписват
Римския договор, с който се създава Европейската икономическа общност (ЕИО). Тя се
насочва към изграждане на общ пазар, свободно движение на стоки, услуги; капитали и
работна сила, базирано на митнически съюз. Същевременно е подписан и Договорът за
създаването на Европейската общност за атомна енергия (Евратом).
Като отговор на ЕИО през 1960г. по инициатива на Великобритания е основана Европейската
асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). Тя включва другите европейски държави и създава
зона за свободна търговия, като развива договорни отношения с ЕИО, изграждайки
впоследствие Европейското икономическо пространство.
През 1973г. се осъществява първото разширяване на Общността с присъединяването на
Великобритания, Дания и Ирландия. То задълбочава интеграционните процеси и в областта
на регионалната, социалната политика и околната среда. Въпреки че подписва договор за
присъединяване, Норвегия не се включва поради отрицателни резултати на последвалия
референдум.
Интеграционните процеси се задълбочават със стартирането на Европейската валутна система
през 1979г. С нея се стабилизират валутно- финансовите отношения и валутният курс, което
подкрепя продължаването на политиките в икономическото пространство.
Вгпорото разширяване на Общностга се осъществява с присьединяването наГърция през
1981г. и Испания и Португалия през 1986г. С него се стимулира прилагането на структурните
политики за преодоляване на небалансираността м/у регионите и страните в ЕИО.
Интеграционните процеси се съпровождат с развитието на външните отношения на ЕИО с
държавите от Африка, Карибите и Тихия океан (АКТ). Подписват се договори за асоцииране,
които свързват Общността с тези страни посредством четири конвенции "Ломе"- през 1975г.
(46 държави), 1979г. (58 държавй), 1984г. (66 държави) и 1989г. (71 държави).
През 1986г. е подписан Единният европейски акт, който допълва Римския договор и
потвърждава основните цели на Европейската интеграция, изразени в докладите на
председателя на Комисияга Жак Делор ("ДелорІ”- за изграждане на Единен пазар от 1993г. и
"ДелорІІ”- за създаване на Европейска валутна система, основаваща се на единна парична
единица). С присъединяването ЕОВС и Евратом кьм ЕИО се създават Европейските общности
(ЕО).
Настъпилите политически промени от началото на 90-те г. на миналия век обуславят
5
7. необходимостта от преход към изграждането на нова политическа структура в Европа. За
засилване интеграционните процеси на континента ЕС подписва споразумения за асоцииране
със страните от Централна и Източна Европа (вкл. България) и балтийските държави,
подкрепени с разширено финансиране от програмата Фар. Те се основават на чл.310 от
Договора и са насочени към:
*политически диалог;
*свободна търговия и свобода на движение;
*Икономическо сътрудничество;
*финансово сътрудничество;
*културно сътрудничество.
През 1992г. В Маастрихт е подписан Договорът за създаването на ЕС (ЕС), с който
икономическата интеграция да се допълни с нови общи политики- европейско гражданство,
обща политика в областта на външните отношения, сигурността и вътрешните работи. През
1997 г. в Амстердам е подписан "консолидирания” договор, с който се адаптират и засилват
общите политики на ЕС, особено във връзка със сътрудничеството в правосъдието, свободното
движение на хора, външната политика и общественото здраве. Комисията представя "План
2000" за засилване политиките на Съюза.
През 1995г. с присъединяването на Австрия, Швеция и Финландия се осъществява третото
разширяване. Въпреки подписания договор, Норвегия отново отхвърля членството след
референдум. Петнадесетте държави от ЕС вече са изправени пред две големи
предизвикателства:
*подготовка и осъществяване на четвърто разширяване- на изток. На Европейския съвет в
Копенхаген (1993г.) се приема, че страните от Централна и Източна Европа могат да се
присъединят към Съюза, "когато са готови да поемат задълженията на членството, отговаряйки
на икономическите и политическите условия";
*въвеждане на новата валутна сисгема (ЕВСІІ) от 1.01.1999г., влизане в обръщение на общата
парична единица евро (банкноти и монети), засилване на конвергенцията м/у страните- членки
и създаване на условия за растеж, генериращ работни места.
През 2001г. е подписан Договорът от Ница за реформата в институциите на Съюза с оглед
бъдещото разширяване. Той влиза в сила от 1.02.2003г. и консолидира Договора за ЕО и
Договора за ЕС.
На 16 април 2003г. в Атина е парафиран Договорът за присъединяването на десет нови страни,
с което да се осъществи четвъртото разширяване на съюза. (Полша, Чехия, Словакия,
Словения, Литва; Латвия, Естония, Малта, Кипър, Унгария).
ІІ. Европейски институции и техните функции
Европейските институции се развиват на основата на правната рамка на договорите за ЕС и
определените им компетенции. За тяхното функциониране страните- членки делегират
суверенитет на независими институции, които да представляват интересите на Съюза.
Европейската комисия подкрепя и ръководи дейностите от интерес за Съюза, Съвета на ЕС,
където са представени националните правителства взема решенията, а Европейският
парламент се избира от гражданите на ЕС. Съвместната работа на този "институционален
триъгълник" осигурява баланса на интересите и работата за напредъка в областта на
европейската интеграция.
1. Основни институции на ЕС
1.1. Европейски Парламент (чл. 189—201 от Договора*)
*Използваният в този раздел за кратко термин "Договора" означава Договора от Ница,
консолидиран с предшестващите го Договор за Европейския съюз от Амстердам 1997 г. и
Договора, създаващ Европейските общности от Маастрихт 1992 г
Състои се от представители на гражданите на страните- членки и дискутира изпълнението на
Договора. Броят на членовете му не може да надвишава 732 (чл. 189). Те се избират на пет
години и формират европейски политически групи- политически партии на европейско
равнище, които отразяват европейското обществено мнение и политическата воля на
6
8. гражданите на Съюза (чл. 191).
-Политически групи в Европейския парламент
*ЕРР-ЕD- група на Европейската народна партия и Европейските демократи
*РЕS- Група на Партията на европейските социалисти
*ELDR- Група на европейски либерални, демократически и реформистки партии
*Сгееns/ЕFА- Група на зелените/Европейския свободен алианс
*ЕUL/NGL- Конфедерална група на европейските обединени леви/ Северни зелени леви
*UEN- Група на Съюза на Европа на нациите
*ЕDD- Европа на демокрациите и другите групи
-Парламентът има три главни функции:.
*свързва се със Съвета на ЕС в процеса на законотворчеството- при адаптиране на директиви,
регулации и решения. Включването му в законодателния процес е с цел гарантиране на
демократичната легитимност на приеманите документи;
*има отношение към изразходването на средства в Съюза и приема бюджета;
*осъществява демократичен надзор над Европейската комисия, прави предложения за избор на
комисари и може да коригира Комисията. Осъществява политически контрол над всички
останали институции.
Сега Европейският парламент се състои от 732 членове, разпределени по страни, като при
приемането на нови членки на ЕС трябва да се осигури съответното представителство вкл. и в
парламентарните групи.
*Б-я (2007-2009г.) ще има 18 члена
Официалното седалище на Европейския парламент е в Страсбург, където се свикват основните
пленарни сесии, вкл. бюджетната. Допълнителните пленарни сесии и тези на комитетите се
провеждат в Брюксел, а Генералният секретариат и департаментите остават в Люксембург.
Дебатите в Европейския парламент са публични и решенията му се обнародват в Официалния
орган на Европейския съюз - Оfficiаl Jоиrnal оf thе Еurореап Соттипitiеs.
Предвид фиксираното в Договора от Амстердам, че "Съюзът се основава на принципите на
свободата, демокрацията, уважаването на човешките права и фундаменталните свободи и
върховенството на закона", през 1988г. Европейският парламент учредява наградата "А.
Сахаров", която се присъжда на лица и групи с изключителен принос за защита на човешките
права.
1.2. Съвет на Съюза (чл. 202-210)
Съветът на ЕС е основна институция, където държавите- членки са представени на равнище
министри. Неговите функции са (чл. 202):
* координация на обшата икономическа политика на страните- членки;
*има право да взема решения, вкл. и съвместни решения с Европейския парламент;
*сключва международни договори от страна на ЕС;
*разделя бюджетните правомощия с Парламента;
*взема решения в областта на общата външна политика, сигурностга и съдебното
сътрудничество; *обсъжда с Комисията приетите актове и тяхното прилагане, като в
определени случаи може да наложи прилагането на специфични правила.
Съветът се ръководи от председател, който се избира на ротационен принцип на всеки 6
месеца
Година Страна
председателстваща
ЕС
1998 Първа ½ Великобритания
Втора ½ Австрия
1999 Първа ½ Германия
Втора ½ Финландия
2000 Първа ½ Португалия
Втора ½ Франция' .
2001 Първа ½ Швеция .
Втора ½ Белгия
7
9. 2002 Първа ½ Испания
Втора ½ Дания
2003 Първа ½ Гърция
Втора ½ Италия
2004 Първа ½ Ирландия
Втора ½ Нидерландия
2005 Първа ½ Люксембург
Втора ½ Великобритания
2006 Първа ½ Австрия
Втора ½ Финландия
Съветът взема решения с мнозинство от своите членове (чл. 205). Когато е необходимо,
решението се приема с квалифицирано мнозинство от общо 87 гласа, които се определят по
квота
*Б-я ще има 10 представители в Корепер. За да се приеме даден акт от Съвета, се изискват:
*62 гласа в полза на предложение, което се внася от Комисията;
*62 гласа при всички други случаи, събрани от поне 10 държави.
Към Съвета функционира и Комитет на постоянните представители (Корепер), който
подготвя работата на Съвена, като в определени случаи може да взема и процедурни решения.
Практика на Съюза от 1974г. стана организирането на срещи на държавните и
правителствените ръководители, наречени Европейски съвет, за обсъждане на важни въпроси
за бъдещото развитие на ЕС. Той се свиква най-малко два пъти в годината и на него
председателят на Парламента дава препоръки относно обсъжданите политически насоки на
Съюза. Договорът от Маастрихт определя ролята на Европейския съвет като форма за издигане
на основни политически инициативи и място за изглаждане на противоречия, които не могат да
се разрешат от Съвета на ЕС. След всяка среща председателят на ЕС докладва в Парламента.
ЕС се произнася с консесус. ЕС не осъществява законодателни функции. Председателя се
избира с квалифицирано мнозинство за срок от 2 ½ год., като той не може да преизбиран още
веднъж.
1.3. Европейска комисия (чл. 211-219)
Тя работи за общите интереси на Съюза. Председателят и членовете й се излъчват от страните-
членки и се назначават след утвърждаване от Европейския парламент. За осигуряване на
функционирането и развитието на общия пазар Комисията (чл. 211):
*има право на законодателна инициатива и представя предложения в Парламента и Съвета;
*може да взема решения в своите компетенции при изпълнение на актовете на Съвета и
Парламента. Като изпълнителен орган на Съюза тя е отговорна за прилагането на правото на
ЕС (директиви, регулации, решения) и осигурява изпълнението на бюджета и програмите,
приети от Парламента и Съвета;
*формулира препоръки или предоставя виждания в областта на политиките на Съюза и в други
ооласти ако сметне за необходимо. Дискутира със Съвета прилагането на приетите регулации,
а когато е упълномощена, може да води международни преговори в областта на търговията и
сътрудничеството.
Комисията има 20 членове, като една държава не може да излъчва повече от двама комисари.
Те се назначават за пет години и са напълно независими от страните, чиито граждани са.
Компетенциите на членовете се разпределят от председателя, който избира и свои заместници
от тях.
Службите на Комисията са разположени в Брюксел и Люксембург. Тя се състои от 25
департамента, наречени генерални директорати (Directorate- General- DG), отговорни за
прилагането на политиките на Съюза в дадена област.
1.4. Европейски съд и Пъовоинсганционен съд. (чл. 220-245)
В рамките на своята компетентност тези институции осигуряват интерпретацията и
прилагането на Договора.
1.4.1.В Европейския съд участва по един съдия от всяка страна-членка, а седалището му е в
Люксембург. Съдиите са с мандат от 6 години, и се излъчват от страните- членки, измежду
личности, „чиято независимост е извън съмнение". Те избират председател за 3 години, който
8
10. може да се преизбира, и създават правила за прилагане на процедурите. Съдът е единствената
институция, имаща право да тълкува Договора и да дава мнение за корекции при прилагането
му вследните случаи (чл. 234):
*тълкуване на текстове от Договора;
*валидност и тълкуване на актове на институциите на ЕС и на Европейската централна банка;
*тълкуване на статути на институции, създавани с актове на Съвета, определящи
правомощията им.
Съдът се подпомага от 8 генерални адвоката. чийто брой при необходимост може да се
увеличи. Те избират пръв генерален адвокат и предоставят на Съда своите независими мнения
по всеки случай, освен когато обвинител по делото е институция на ЕС- това е задължение на
Комисията, която представлява интересите на Общността.
Съдът заседава в три и петчленни състави и решава следните спорове:
*при неизпълнение от страна- членка на задълженията по членството - спорове между
Комисията и страни-членки или между страни- членки;
*отмяна на актове или елементи от тях, които са част от правото на ЕС и са приети от
Парламента, Съвета или Комисията;
*запълване на "бели петна" в законодателството;
*премахване на пречки при функциониране на институциите
*възражения срещу решения на Първоинстанционния съд.
За ефективното прилагане на правото на Съюза и недопускане на различия в интерпретирането
на правните норми на ЕС Договорът предвижда сътрудничество между националните
съдилища и Европейския съд.
-Процедури на Съда:
*Писмени процедури:
**Преки действия и възражения:Писмени възражения – запознаване на защитата; Публикуване
на възражението в Официалния орган на ЕС - защита, отговор на засегнатия, отговор на
ответника.
**Обръщение за първоначално гледане: Процедури или присъди от националния съд - превод
на молбата за първоначал но гледане на езиците на Общността и придвижване по съответния
ред- запознаване на страните- държавите -членки и институциите на ЕС; Публикуване на
молбата за предварително гледане в Официалния орган на ЕС- писмено разглеждане на двете
позиции.
*Словесни процедури: Слушания; Мнение на генералния адвокат; Решение на Съда; Присъда.
1.4.2.Първоинстанционният съд е създаден след 1989 г. с цел да разшири зашитата на
правата на европейските граждани и предприемачи. Той се състои от поне един съдия от
страна- членка, като броят на съдиите се определя от Европейския съд. Мандатът им е 6
години, като на 3 години съставът се обновява. Те си избират председател с три годишен
мандат и определят правила за прилагане на процедурите. Първоинстанционният съд решава
следните спорове:
*между физически и юридически лица за отмяна на актове на институциите на Съюза
*между предприемачи и асоциации на предприемачи съгласно ЕОВС;
*договори от публичен или частно правен характер, сключени от Общността, когато съдържат
клаузи за арбитраж;
*административни спорове между институциите и техния персонал.
Решения по определени случаи могат да гр обжалват в Европейския съд.
1.5. Сметна палата (Соиrt о{ Аиditors) (чл. 246-248)
Тя осъществява контрол върху приходите и разходите, правени съобразно регулациите в ЕС, и
финансовото управление на бюджета на Съюза.
Сметната палата се състои от по един представител на всяка страна- членка. Те се избират за 6
години с квалифицирано мнозинство от Съвета след консултации с Европейския парламент и
могат да бъдат преизбирани. Предвид факта, че представляват интересите на Съюза, те трябва
да бъдат напълно независими при изпълнението на служебните им задължения и това трябва да
е извън всякакво съмнение (чл. 247).
Членовете на Сметната палата си избират председател за 3 години, който може да бъде
преизбиран.
9
11. Сметната палата контролира сметките на приходите и разходите на Общността, тези на
институциите, както и съответните финансови инструменти. Когато се прецени за необходимо
при направени допълнителни транзакции от Парламенти и Съвета, Палатата изисва
публикуването им в официалния орган на ЕС.
На контрол подлежат всички приходи по линия на правната рамка на Съюза, както и
средствата, получени от физически и юридически лица от бюджета на ЕС. Когато разходите се
правят от национални институции, те трябва да представят при поискване всяка необходима
документация.
Ежегодно Сметната палата подготвя годишен доклад, който се предава на съответните
институции и се публикува, както и специални доклади за направени проверки по определени
случаи.
2. Други институции на съюза
2.1. Европейски икономически и социален комитет (чл. 257-262)
Европейският икономически и социален комитет е създаден още с Римския договор, има
консултативен статут и се състои от представители на икономически и социални структури на
гражданското общество, най-вече на производителите, фермерите, превозвачите, работниците,
търговците, занаятчиите, представителите на различни професии, потребителите и др. (чл.
257). Те се назначават за 4 години, броят им сега е 222 и не може да надвишава 350 (чл, 258).
-Разпределение на представителите в Европейския икономически и социален комитет: Белгия
12; Франция 24; Австрия 12; Дания 9; Ирландия 9; Португалия 12; Германия 24; Италия 24;
Финландия 9; Гърция 12; Люксембург 6; Швеция 12; Испания 21; Нидерландия 12;
Великобритания 24.
Членовете избират председател и служители за две години и утвърждават правила за
провеждането на процедури. Комитетьт се събира по искане на Съвета, Комисията или по
инициатива на председателя.
Европейският икономически и социален комитет консултира и представя становища на
Комисията, Съвета и Парламента в различни области на приложение на икономическата и
социалната политика, групирани в 6 секции:
*Икономически и валутен съюз, и икономическо и социално сближаване (ЕСО);
*Единен пазар, производство и потребление (INT);
*Транспорт, енергетика, инфраструктура и информационно общество (TEN)
*Заетост, социални дейности и гражданство (SОС):
*Земеделие, селско развитие и околна среда (NAT)
*Външни отношения (RЕХ).
Наред с това той работи и в следните области:
*включване на организациите на гражданското общество в европейските начинания;
*повишаване ролята на организациите на гражданското общество в държавите, нечленуваши в
ЕС, и други групи страни. Консултативният комитет подкрепя страните- кандидатки, тези от
Средиземноморието и АКТ, Латинска Америка, Индия и др.
Комитетът допринася за развитието на интеграцията чрез анализи на различни аспекти от
функционирането на ЕС, като изгражда анализаторски и експертни групи и търси компромис,
когато мненията са диаметрално противоположни. Договорът от Ница и присъединяването на
нови страни към ЕС повишава ролята му за включването на професионалните общности и
гражданското общество в евоопейската шггеграция.
2.2. комитет на регионите (чл. 263-265)
Това е най-младата институция на ЕС, създадена с Договора от Маастрихт от 1991г. Той се
състои от представители на регионални и местни власти с изборен мандат или политически
фигури, избрани на национални форуми, н има консултативни функции. Членовете на
Комитета на регионите сега са 222, и не могат да надвишават 350 (чл. 263).
-Разпределение на представителите в Комитета на регионите
Белгия 12; Франция 24; Австрия 12; Дания 9; Ирландия 9; Португалия 12; Германия 24; Италия
24; Финландия 9; Гърция 12; Люксембург 6; Швеция 12; Испания 21; Нидерландия 12;
Великобритания 24. Б-я ще има 12
Членовете на Комитета се назначават за четири години, избират председател и служители с
двегодишен мандат и приемат правила за процедури.
10
12. Създаването на Комитета на регионите е свързано с две главни особености:
*над ¾ от правото на ЕС се прилага на регионално и местно равнище, което обуславя
включването на представителите на тези власти в законотворческия процес;
*разбирането, че избраните представители на местно равнище съдействат за доближаването на
Съюза до гражданите.
В този контекст Договорите от Маастрихт и Амстердам задължават Съвета и Комисията да се
консултират с Комитета на региогионите, когато правят нови предложения, въздействащи на
Регионално и местно равнище.
Договорът от Маастрихт определи следните пет области:
*икономическо и социално сближаване;
*трансевропейските инфрасгруктурни мрежи;
*здраве;
*образование;
*култура.
Договорът от Амстердам допълва с още пет области:
*политиката по заетостта;
*социална политика;
*околна среда;
* образование и квалификация;
*транспорт
Извън тези области Комисията, Съветът и Европейският парламент имат възможност да се
консултират с Комитета на регионите, когато преценят, че решенията им могат да имат
значение на регионално или местно равнище. Комитетът може по своя инициатива също да
взема отношение по определени позиции, ако е необходимо. В работата му се прилагат
следните принципи:
*Допълняемост (subsidiarity)- решенията на ЕС трябва да бъдат по-близо до практиката и
Съюзът няма да взема отношение, ако съществува по-добро решение на национално,
регионално или местно равнище.
*Близост (Рroximitу)- всички равнища на управление трябва да са насочени към гражданите,
като се осигури прозрачност на организацията на работа и отговорностите.
*Партньорство (Раrtnershiр)- силно европейско управление означава съвместна работа на
европейските, националните, регионалните и местните органи на управление, както и
включване на четирите власти в процедурите на вземане на решения.
2.3. Европейски Омбудсман(чл. 195)
Той се назначава от Европеиския парламент с правото към него да се обръщат всички
граждани на ЕС, физически и юридически лица по въпроси, свързани с лошо управление на
дейностите на Общността от институциите на Съюза с изключение на Съда и,
Първоинстанционния съд предвид юридическите им функции.
Омбудсманът има право да проучва случая, като изисква информация от съответните
институции и търси най-благоприятното решение. Когато са направени препоръки
нередностите трябва да се отстранят в тримесечен срок. В случай на противоположни мнения
с разглежданата институция Омбудсманът информира Европейския парламент и засегнатата
институция. Освен това той представя в Парламента и годишен доклад за разгледаните случаи.
*Бълг. Омбудсман е Диньо Ганев
2.4. Агенции на ЕС
Агенциите на Съюза са органи, които са важни за функционирането на институциите на ЕС, се
изграждат с вторични правни актове и допълват деиността им (на институциите) в специфични
области- технически, научни и управленски - които са част отполитиките на ЕС. Понастоящем
те са 15 и под определението Агенции на Общността могат да бъдат Центрове, Фондации,
Агенции,, Офиси, Обсерватории.
Агенции на ЕС:
-Cedefop- Европейски център за развитие на образованието и квалификацията
-EUROFOUND- Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд
-ЕЕА- Европейска екологична агенция
-ЕТF- Европейска фондация за квалификация
11
13. -ЕМСDDА- Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркотичната зависимост
-ЕМЕА- Европейска агенция за оценка на медицинските продукти
-ОНIМ- Офис за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн)
-ЕU-ОSНА- Европейска агенция за безопасни и здравословни условия не труд
-СРVО- Офис на Общността за растително разнообразие
-СdТ- Център за преводи за институциите на ЕС
-ЕUMС- Европейски център за мониторинг на расизма и ксенофобията
-ЕАR- Европейска агенция за възстановяване
-ЕFSА- Европейка агенция за безопасност на храните
-ЕМSА- Европейска агенция за безопасност на корабоплаването
-ЕАSА- Европейска агенция за безопасност на въздухоплаването
ІІІ. Европейски финансови институции. Европейска
инвестиционна банка (ЕИБ)
ЕИБ е финансиращата институция на ЕС (чл. 266-267). Тя е самостоятелно юридическо лице и
в нея участват страните- членки. Главна цел на Банката е да допринася чрез собствени и
набирани
от капиталовите пазари ресурси за балансирано и устойчиво развитие на общия пазар в
интерес на Общността. Във връзка с това тя предоставя благоприятни заеми и дава гаранции за
улеснявани на финансирането на проекти в следните области:
*развитие на изостанали региони;
*модернизиране, преструктуриране и развитие на нови дейности на обшия пазар в случаите,
когато не могат да се финансират от отделна страна- членка;
*проекти от общ интерес в няколко сграни- членки, които поради обема или спецификата си не
могат да се финансират от отделните държави.
ЕИБ може да подпомага финансирането на инвестиционни проекти съвместно със
структурните фондове и други финансови инструменти на Общността, както и да финансира и
в други страни и региони, чието развитие е от интерес за ЕС.
Въпреки своята независимост банката си партнира с другите институции на ЕС за да се
осигури на оптимално съотношение, между заемите и бюджетното подпомагане.
С цел разширяване на финансирането е приет "Корпоративен операционен план", в които са
конкретизирани следните цели за периода 2002-2004 г.:
*регионално развитие и икономическо и социално сближаване вътре в Съюза;
*прилагане на инициативата "Иновации 2000";
*защита на околната среда и подобряване на качеството на живота;
*подготовка на страните- кандидатки за членство в ЕС;
*развитие на помощта от Общността и политика на сътрудничество със страните- партньори;
*финансиране на малките и средни предприятия, (МСП) чрез глобални заеми и рисково
капиталови операции;
*трансевропеиски транспортни и енергийни мрежи;
*развитие на човешкия капитал.
Към ЕИБ е създаден и Европейски инвестиционен фонд (ЕИФ), и така съоб разно приетите
практики се обуславя вече група на Европейската инвестиционна банка.
ЕИФ има трипартидна структура на акциите, включваща ЕИБ, ЕС- представен от
Европейската комисия, и известен брой европейски банки и финансови институции от
публичния и частния сектор. Той е допълнителна структура към мажоритарния собственик на
акциите- ЕИБ.
Съобразно чл. 2 от Статута ЕИФ трябва да допринася за постигането на целите на Съюза в
областта на развитието, на базирано на знанието общество, концентрирането върху
иновациите, растежа и заетостта, стимулиране на препприемаческия дух, регионалното
развитие и сближаването в Съюза.
По своята същност ЕИФ е рисково капиталов инструмент, който се състои от акции в
инвестиции в рисково капиталови фондове и бизнес-инкубатори за подкрепа на малките и
12
14. средните предприятия, особено тези, които са в начален етап и са технологично ориентирани.
Гаранционните инструменти на ЕИФ са насочени към финансови институции, които
кредитират МСП. Тази дейност е в съответствие с решението на Икономическия и финансовия
комитет (ЕКОФИН) от 7.11.2000г. за развитие на новата роля на ЕИФ като специализирана
финансова институция на ЕС за МСП.
Процесът на разширяване е ново предизвикателство за ЕИБ и тя вижда своето място в
стимулирането и предоставянето на гаранции за преките чуждестранни инвестиции в
държавите-кандидатки . Наред с това Банката ще продължава да участва в трансевропейските
транспортни мрежи в европейския регион и на Балканите.
ІV. Процедура на вземане на решения. Развитие на
управлението на ЕС. Европейски конвент за бъдещето на
Европа
1. Процедура на вземане на решения
Вземането на решения в ЕС (чл. 251) се основава на взаимодействието между главните
европейски институции в "институционалния триъгълник" - Европейския парламент, Съвета на
ЕС и Европейската комисия. Сметната палата., Икономическия и социалния комитет,
Комитетът на регионите, Европейската централна банка и ЕКОФИН се включват при
обсъждането на специфични теми. Правилата и процедурата за вземане на решения са
дефинирани в Договорите.
Правна база
Правото на ЕС (аcquis сотmunatairе) включва следните правни инструменти:
-Регулации. Те са общи по своето приложение, въвеждат се и директно се прилагат от
страните- членки. Приемането им поради наднационалния характер на правото на ЕС ги прави
задължителни за прилагане и не се изискват промени в националното законодателство.
-Директиви. Те са задължителни за всяка страна- членка, към която са адресирани, но дават
възможност на националните власти да избират форми и методи за прилагането им. Това
обуславя необходимостта от промени в някои национални закони и нормативни актове.
-Решенията са задължителни изцяло за този, за когото се отнасят.
-Препоръките и мненията нямат задължителна сила.
Изборът на процедура зависи от естеството на предложеното от Комисията решение, както и от
необходимостта от консултативни процедури и прилагането на мярката, наречена съвместно
решение. Съчетаване на различни процедури обаче не се допуска.
Практиката на ЕС е формулирала три главни процедури, които се прилагат при вземането на
решения:
-Съвместно решение (codecision). Тази процедура е въведена с чл. 251 от Договора и
представлява приемане на на Комисията от Парламента и Съвета след две положителни
четения. В случаите на различия се използва "консултативен комитет", включващ
представители на Съвета и Парламента, с участието на Комисията и се постига съгласие. То се
представя на трето четене в Парламента и Съвета и се приема.
-Единодушно решение (assent). Включва предложение от Съвета до Европейския парламент да
се съгласуват позициите преди да се вземат много важни решения. Парламентът може да
приеме или да откаже, но не може да отмени приемането на решението от Съвета.
-Обикновени консултации. При тази процедура мнението на Европейския парламент се
представя на Комисията, която може да внесе промени съгласно него. Предложението се
разглежда от Съвета, който може да го приеме или да го промени в първоначалния вариант.
Ако Съветът отхвърли предложението на Комисията, то трябва да бъде направено
единодушно. Тази процедура се прилага в следните области:
*Полицейско и правно сътрудничество по криминални дела.
*Ревизия на договори.
*Засилено сътрудничество.
*Дискриминация на основата на пол, раса, етнически произход, религиозно или политически
13
15. убеждение, увреждания, възраст или сексуална ориентация.
*Гражданство на ЕС (прилагане на споразумения, нови правила).
*Земеделие.
*Визи, заселване, имиграция, и други политики, свързани със свободното движение па хора.
*Транспорт.
*Правила за конкуренция.
*Данъчни споразумения.
*Икономическа политика (промяна на протокол при значителна липса па процедурни правила).
ПРИНЦИПНА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ
2. Развитие на управлението на ЕС. Европейски конвент за бъдещето на Европа
Процесите на разширяване на ЕС обуславят неговото насочване към подобряване на
функционирането му. Във връзка с това е публикувана Бяла книга за европейското управление,
която съдържа препоръки за увеличаване на демокрацията в Европа и разширяване на
легитимността на институциите.
На тази основа е открит и дебатът за бъдещето на ЕС и за. промените, които трябва да се
осъществят на следващата Междуправителствена конференция през 2004г. Въпросите, които
очакват отговор, са свързани с:
-начините за определяне и наблюдение на попрецизното разграничаване на компетенциите
между Европейския съюз и сграните- членки, като се използва принципът на допълняемост
(subsidiarity);
-статута на Хартата на ЕС за фундаменталните права, прокламирана в Ница, съгласно
резултатите от Европейския съвет в Кьолн.
-подобряването (simplification) на Договорите с цел да станат по-ясни и разбираеми, без да се
14
16. променя смисълът им;
-ролята на националните парламенти в европейската архитектура.
Следвайки решението на Европейския сьвет от Гьотеборг (юни 2001г.) и Лаакен (декември
2001г.) е учреден Европейският конвент, който да бъде форумът за дискутиране на промените
в политическата и институционалната рамка на ЕС. Той ще формулира предложения до
Европейския съвет за дискусия, която да изработи основите на следващата
междуправителствена конференция. Конвентът се председателства от Валери Жискар Дестен и
се състои от:
-15 представители на държавните и правителствените ръководители на страните- членки (по
един от страна);
-13 представители на държавните и правителствените ръководители на страните- членки (по
един от страна);
-30 представители на националните парламенти на сграните- членки (по двама от страна);
-26 представители на националните парламенти на страните- кандидатки (по двама отстрана);
-16 членове на Европейския парламент;
-2 представители на Европейската комисия.
Като наблюдатели участват Европейският икономически и социален комитет- 3 представители,
Комитетът на регионите- 6 представители, социалните партньори - 3 представители и
Европейският омбудсман.
Конвентьт се събира на пленарни сесии веднъж в месеца в сградата на Европейския парламент,
сесиите са открити и обикновено продължават два дни и половина. Заседанията преминават
през 3
етапа:
-изслушване- формулиране на очакванията и потребностите на страните-членки,
правителствата и Европейското общество;
-дебати - представяне на различни гледни точки за напредъка и оценки за прилагането им и
възможните последици;
-предложения - синтезиране и систематизиране на предложенията, които ще бъдат представени
на Европейския съвет, когато Конвентът приключи своята работа.
V.Теоретични основи на европейската интеграция
1.Основни концепции
Разбирането за икономическата интеграция в Европейския съюз се основава на теоретичните
постановки за международната икономика, интегрирането на пазарите и валутнитесистеми.
Процесът се развива с постепеното премахване на икономическите граници между държавите
и съвместното функциониране на националните им стопанства . Икономическата интеграция
не е цел а е средство за постигането на:
*икономическо благосъстояние - изразява се в повишаване ефективността на производството
и следване на политика, използваща ефектите на интегрираните пазари;
*мир - постига се с обвързването на националните икономики и намаляване на възможностите
за конфликти между държавите- участнички;
*демокрация- важно условие за осъществяването на интеграционните процеси е развитието на
политическия демократизъм и системите за управление на страните;
*защита на човешките права - тя е основен елемент при разработването на политиките,
произтичащи от икономическата интеграция.
Икономическата интеграция е процес на приобщаване на националните стопанства към общи
механизми на взаимодействие, при което самостоятелното им функциониране става елемент от
процеса на постъпателно развитие и източник на динамика. Тя започва с интегрирането на
пазарите на стоки и услуга, разпространява се върху факторите на производство и се насочва
към общи политики и валутна система, на основата на които се изгражда политическият съюз.
Икономическата интеграция, е постъпатален процес, развива се на етапи, всеки от които се
базира на достиженията на предходния, и които са:
*Зона за свободна търговия. На този етап на интегриране се премахват пречките пред
15
17. свободното движение на стоки и услуги (мита и количествени ограничения). Тя е основен
елемент на икономическата интеграция и има положителен ефект върху икономиките.
*Митнически съюз. Дава възможност за свободно движение и на факторите на производство-
капитали и работна сила. Това позволява оптимизиране на пространствената организация на
производството чрез съчетаване и по-добро използване на факторите и субституцията им . По
такъв начин се създава общ пазар на стоки, услуги, капитали и работна сила. Премахването на
ограниченията е основано на обща митническа тарифа спрямо трети страни.
*Икономически и валутен съюз (ИВС). Изгражда се на базата на икономически съюз- степен,
при която на основата на общия пазар се интегрират икономическите политики в различни
ооласти, формират се общи подходи и координирано финансиране. Следващата стъпка е
валутният съюз- той допълва икономическия със създаването на общ валутнокурсов
механизъм, прерастващ на последващи етапи в емитирането на обща парична единица,
функционираща на общия пазар. С комбинирането на двата съюза се постига висока степен на
координация на макроикономическата и бюджетната политики.
*Политически съюз. Основава се на икономическия и валутния съюз, като допълва
интеграцията в ооластта на външните отношения с трети страни.. Наред с общата търговска
политика се развиват и общи политики в сферата на външните отношения и сигурността,
правосъдието и вътрешните работи.
За развитието на икономическата интеграция е необходимо използването на инструменти,
които да позволяват съгласуване на позициите на отделните държави, изработване на общи
процедури и правила за прилагането им. За постигането на ефективна интеграционна политика
се създават и общите институции. Поетапното осъществяване на процеса обуславя и
прилагането на следните инструменти:
*Информация- съгласие на участващите страни в интеграционния процес да предоставят
информация на партньорките си за целите и инструментите на прилаганите от тях политики с
цел прилагане на единни подходи.
*Консултация- задължение на основата на предоставената информация да се търсят общи
виждания и средства за политиките, които ще се прилагат, както и разпределението на
компетенциите.
*координация- съгласуваност на действията, които трябва ла се предприемат при
осъществяването на общата полита ка. Тя може да придобие формата на сътрудничество- чрез
адаптиране на националните регулации, и на хармонизация - отстраняване на различията в
областта на законодателството и административните правила.
*Унификация- замяна на националните инструменти на икономическата политика в различни
области с общи за всички страни-участнички.
Използването на различните инструменти зависи от степента на развитие на интеграционните
процеси и от областите и политиките, в които се предприемат. В същото време прилагането на
принципа на допълпяемост обуславя постигането на по-висока степен на съчетаване на
националните инструменти с тези на Съюза.
2. Ефекти на митническия сьюз
Теорията за международната търговия дава основните постулати и теоретичните подходи към
разбирането на същността на митническия съюз. Той представлява специфична форма на
съчетаване на вътрешната либерализация на търговията и външната й защита. Вследствие на
сьздаването на Митническия съюз се проявяват два типа ефекти- краткосрочни статични
интеграционни ефекти и дългосрочни ефекти на преструктуриране.
-Краткосрочните статични интеграционни ефекти са свързани с първоначалната промяна
в поведението на стопанските субекти и ползите при интегрирането на пазарите. Те са:
*Създаване на търговия (trade creation) - получава се чрез насочването на търсенето на
продукти вътре в съюза поради възможностите за избор на ефективен производител и по-ниски
цени. *Отклонение в търговията (trade diversion) - получава се чрез
преориентирането на търговските потоци вътре в съюза поради премахването на вътрешните
пречки и въвеждането на защитни тарифи за вноса от трети страни.
*Търговска експанзия (trade expansion) - осъществява се поради факта, че понижаването на
цените стимулира вътрешното търсене, което се уловлетворява от внос.
16
18. В резултат от тези ефекти производствената структура се подобрява чрез специализация и
развитие на вътрешноиндустриалната търговия, намаляване на транспортните разходи и
повишаване гъвкавостта на фирмите при териториалното позициониране на производството.
Същевременно митническият съюз повишава международната конкурентоспособност и
подобрява условията на търговия.
-Дългосрочните ефекти на преструктуриране са свързани с подобрявяне на условията за
функциониране на фирмите и ефективноста им, а разширяването на пазара води до
повишаването на конкуренцията. Регионалната концентрация на производството и заетостта
влияе върху преструктурирането на националните икономики в дългосрочен план. Основните
ефекти са:
*Икономии от мащаб (есопотies of scа1е) - получават се от намаляване на разходите при
увеличаване обема на производството.
*Икономии от пространство (есопотies of scoре) - следствие са от либерализацията на пазара
в съюза и възможността за ефективно съчетаване на факторите на производството и тяхната
субституция.
*Ръст на компаниите- разширяването на пазара им дава възможност да използват
интегрирания пазар за мобилизиране на повече ресурси и стабилизиране на пазарните им
позиции. Наред с това се създават предпоставки за разширяване на тяхната иновативносг и
повишаване на международната им конкурентоспособност, която впоследствие се развива като
обща търговска политика.
Като цяло динамиката на митническия съюз и участието в него водят до значително
подобряване на условията за търговия. Разширяването на пазара повишава ефективността на
фирмите., а
оттук следва и понижаване на цените.
В настоящият момент обаче разширяването на ЕС няма да бъде свързано с такова значително
влияние, защото големите фирми на страните-кандидатки отдавна са на пазара на Съюза. Тъй
като присъединяващите се държави не са големи, това едва ли ще повлияе на митническия
съюз.
3. Ефекти на интегрираните пазари
Интегрирането на пазарите на стоки е основано на спецификата на интеграционните процеси-
премахването на бариерите и причините за ограничение в търговията. Стоковата търговия в ЕС
се базира на митническия Съюз и съответно на премахването на мита и такси с подобен ефект
между страните (чл. 12-17), както и на количествените ограничения и мерките със сходен
ефект ( чл. 30, 34). Това води до свободно движение на стоки между страните-членки и
формулирането на общ подход в търговията с трети страни. Поради това положителните
ефекти са:
*Ръст на производството и просперитета благодарение на оптималната пространствена
организация на факторите на производството. Производствената специализация повишава
сравиителнитепредимства на страната.
*Увеличение на ефективноста на производството от участието в Митническия съюз и
задълбочаване на конкуренцията.
*Подобряване на условията на търговия за цели стокови групи по отношение на световното
стопанство.
Ефектите на благосъстояние за страните-членки се свързват с ръста на търговията между тях,
нарастване на доходите, развитие на динамичните ефекти- конкуренцията, икономиите от
мащаб и преструктурирането на фирмите. 3а другите държави (освен тези, с които има
сключени специални споразумения) ограниченият достъп променя модела на международна
търговия.
Интегрирането на пазарите на услуги има важно значение, предвид нарастващия им обем в
световната търговия и преговорите в Световната търговска организация (СТО). То се изразява
във възможността на потребителите да ползват услуги в целия съюз, производителите да ги
предоставят, а също и възможността за трансгранично предоставяне на информация и
заплащане. Предимства та от интегрирането на пазара на услуги са следните:
*сравнителни предимства за страните, специализирани в тази област, по-ефективно
17
