2. Съдържание
1. Съдържанието на Историята.
2. Кратко житие на Свети Паисий Хилендарски.
3. Значението на великото дело.
4. Незабравими цитати.
5. Източници.
3. 1. СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСТОРИЯТА.
За българския народ, царе и светии и за
всички български деяния и събития събра и нареди
Паисий йеромонах, който живееше в Света гора
Атонска и беше дошъл там от Самоковската
епархия в 1745 година, а събра тази история в
1762 година за полза на българския род.
4. 2. КРАТКО ЖИТИЕ НА СВ. ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ.
• Той е роден в гр. Банско, в самите поли на легендарната Пирин планина, през 1722 година.
Рожба на благочестиво семейство - единият му брат Лаврентий бил игумен в Хилендарския
мнастир, а другият Вълчо бил щедър дарител на църкви и манастири - той постъпил за
послушник най-напред в близкия Рилски манастир, гдето закърмил душата си с родолюбива
грижа за собствения народ и със светост от великия български светец Йоан Рилски.
• Малко по-късно, в 1745 г., вече на 23-годишна възраст, той отишъл при брата си Лаврентий
в Хилендар и тук приел монашество. В манастира Паисий имал възможност да се образова и
изучи по-добре и духовно да се издигне. Като манастирски пратеник (таксидиот) той обикалял
села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира. При този
непосредствен досег с народа Паисий най-добре видял тежкото положение на българския народ
под гръцко-турското робство.
5. 2. КРАТКО ЖИТИЕ НА СВ. ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ.
• Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревност, плод на която се явява
неговата вдъхновена "История славянобългарска" (1762 г.) "за в полза на българския
народ, а за слава и похвала на Господа Иисуса Христа".
• След като написал историята си с много труд, той като същински равноапостол тръгнал
да я разнася навсякъде по българската земя, за да я четат и преписват. По този начин
преподобни Паисий запалил пожара на българското народно свестяване и възраждане.
И в тази усърдна дейност на равноапостол и народен будител той умира неизвестно
где, може би мъченически - ако не убит от вражеска ръка, то сломен от преумора.
Денят и годината на смъртта му са неизвестни, поради което паметта му се празнува
на неговия имен ден - 19 юни, когато се чествува преподобни Паисий Велики.
6. 3. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЕЛИКОТО ДЕЛО.
• Творбата е преломен момент в нашата история. От завладяването на България от
османците, в продължение на близо три века и половина в българската книжнина
няма друго писмено наследство, изиграло толкова важна роля за духовното
израстване на българския народ.
• На смазаните от ежедневна борба за оцеляване хора, Паисий показва нещо ново,
нещо непознато: „От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са
се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много
земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и
първите славянски светци просияли от българския род и език…”.
• Пред очите на читателите възкръсват велики ханове и царе. Страница след страница е
показано героичното минало на древните българи. Богатствата и мощта на
българската държава поразяват въображението на тогавашните българи. Споменът за
славното минало няма как да не навежда на мисълта за нерадостното настояще, но
вдъхва кураж и вяра за също толкова славно бъдеще.
7. 4. НЕЗАБРАВИМИ ЦИТАТИ.
• “Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура
и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по
гръцки и се срамуват да се нарекат българи.
• “О, неразумний юроде! Поради что се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и
не говориш на своя език?”
• От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе,
първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели.
Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани...”
• “Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са
живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно.”
• “Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и
народи.”