ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН

ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИНЗаместник
• ENVI Комисия по околна
среда, обществено здраве и
безопасност на храните
• D-MK Делегация в Съвместния
парламентарен комитет ЕС-
Бивша югославска република
Македония
Д-р АНДРЕЙ КОВАЧЕВ
ЧЛЕН НА
ЕВРОПЕЙСКИЯПАРЛАМЕНТ
ЧЛЕН
• BURO Бюро на Европейския
• парламент
• QUE Квестори
• AFET Комисия по външни работи
• DROI Подкомисия по правата на
човека
• D-US Делегация за връзки със
Съединените американски щати
www.andrey-kovatchev.eu

НА 13-ТИ ОКТОМВРИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ СЕ ПРОВЕДЕ ДИСКУСИЯ НА ТЕМА
"КОМУНИЗМЪТ И НЕСЛОМЕНИЯТ ЧОВЕШКИ ДУХ", ОРГАНИЗИРАНА ОТ Д-Р АНДРЕЙ КОВАЧЕВ.
Кадри и песни от прехода, и свидетелства за борбата срещу комунистическия режим по случай
отбелязването на 25 години от промените в България
На 13-ти октомври в Европейския парламент се проведе дискусия н тема "Комунизмът и несломеният
човешки дух", организирана от д-р Андрей Ковачев.
Събитието отбеляза 25 години от прехода в България и събра международна аудитория, включително
евродепутати от Хърватия и Германия, дошли да засвидетелстват за следите оставени от
тоталитарния режим в тяхната страна.
"За да искаме България да се развива като една достойна европейска държава с демократични
ценности, трябва да сме наясно с нашето минало, и да не се страхуваме да кажем истината.
Хората, които поканих днес са свидетели на тази истина, такава каквато се е случила. Запазили са
достойнството си и са и са се борили срещу режима с цената на много лишения и под заплаха за живота
си", заяви Андрей Ковачев след събитието. "Младите поколения трябва да участват в дискусиите за
комунистическия режим и прехода, истината за които е все още забулена в тайни и митове, създадени
от номенклатурата на БКП и нейният железен юмрук - Държавна Сигурност."
Участниците в дискусията, знакови личности на българския преход, като Дянко Марков, военен летец,
носител на орден за храброст и политически затворник, и Едвин Сугарев, български публицист, политик
и общественик, споделиха своя опит в борбата за свобода по време на комунистическия режим в
България. Историкът и журналист Даниела Горчева бе модератор на дискусията.
Освен техните разкази, бяха излъчени откъс от документалния филм за лагерника д-р Николай Грозев,
спасявал животи чрез хирургическа намеса с подръчни средства в лагерите, както и част от събитията
от прехода заснети от кинорежисьора Евгени Михайлов, свидетелство за неподправената историческа
действителност.
Поздравителни адреси към участниците в дискусията изпратиха президентът Росен Плевнелиев и
лидерът на ПП ГЕР Бойко Борисов.
15 окт 2014 www.andrey-kovatchev.eu

Андрей Ковачев: Нужна е бърза промяна на договорите на ЕС
• Андрей Ковачев е депутат в Европейския
парламент за втори пореден мандат и член
на председателството на Европейския
парламент.
• Има диплома по биология от университета
в Саарланд, Германия, където е защитил
и докторат. Зам.-председател на Съюза на
европейските федералисти и председател
на българската секция на организацията.
Владее 6 езика.
06 ное 2014
- Г-н Ковачев, броени дни преди изборите за Европейски парламент заявихте в интервю пред
Puls.bg, че една от основните задачи, с които ще се занимавате, е преодоляване на неравенствата в
здравеопазването. През май отново бяхте избран за евродепутат. Работите ли вече по въпроса?
Проблемите на европейските пациенти, свързани с достъпа им до качествено здравеопазване, са мой приоритет от
няколко години. Именно поради това избрах в настоящия мандат на Европейския парламент да работя в Комисията
на Европейския парламент по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните с акцент върху здравните
неравенства.
- Къде се намира България по отношение на здравните неравенства? Можем ли да се сравним по достъп
до качествено лечение с гражданите на другите европейски държави?
Всеки от нас, който е търсил медицинска помощ в България за себе си или свой близък, може да сподели опит. За
съжаление, по редица причини - ограничени финансови ресурси, недостатъчно реформирана система за управление
на здравеопазването – предоставянето на медицинските услуги в България е свързано с много проблеми. Често
пациентите са принудени да търсят помощ в други страни от ЕС, включително и за животоспасяващо лечение.
За никого не е тайна, че пациентите у нас срещат мнобройни трудности. Започва се от дългото чакане по опашки
пред лекарските кабинети и трудният достъп до качествено здравеопазване въобще. За някои заболявания вече са
разработени доста модерни лекарства и терапии, но те не стигат до българските лечебни заведения поради високата
им цена. Затова страната ни е една от най-засегнатите по отношение на здравните неравенства в Европа. От това
страдат най-вече хората с различни хронични заболявания, които имат постоянна нужда от терапия, а не могат да я
получат.
Само в София има толкова болници, колкото в цяла Австрия, но там здравеопазването е на съвсем друго ниво. В
нашите лечебни заведения апаратурата е остаряла, не се предприемат кой знае колко модерни методи за лечение и
обслужването невинаги е на ниво. Затова трябва да се работи към оптимизиране на броя на болниците в страната и за
подобряване на здравните услуги.
Съществен проблем е и миграцията на лекарите, който е особено осезаем у нас. Според статистиката всяка година 500-
600 лекари напускат България, за да търсят по-добри условия на труд.
Страната ни е на последно място в Европейския съюз по лекарски заплати. У нас медиците преживяват с около 307 евро
на месец. Докато възнагражденията във Великобритания, Германия и Франция например достигат 4 000 евро месечно.
В същото време заради ниските заплати и малкото възможности за професионално развитие, болниците в малките
градове страдат от още по-голяма липса на лекари. Това принуждава малките държавни болници да затварят врати,
а местните жители на тези населени места да пътуват, понякога с часове, за да получат медицинска помощ в най-
близкия голям град.
- Какви са основните стъпки, които ще предприемете за решаването на тези проблеми?
Европейският съюз, и Европейският парламент в частност, нямат правомощия "да решат" проблема. Държавите-
членки имат думата, когато става въпрос за техните здравни системи. ЕС може да действа в две посоки - да допълва
усилията на националните правителства в преодоляването на проблема, както и да приема препоръки за необходими
реформи в страните-членки в сферата на здравеопазването, например в рамките на т.нар. Европейски семестър.
Наскоро ЕП прие своя позиция по препоръките за 2014 г., в която бе записано и моето предложение страните-членки да
поемат конкретни ангажименти, за да осигурят равен достъп на пациентите до медицински услуги с високо качество.

Здравеопазването е национален приоритет и първостепенна отговорност на националните правителства. Всеки
трябва
да има равен достъп до здравеопазване - профилактика, диагностика и лечение - независимо от финансовото положение,
пола или националната си принадлежност. Този принцип е залегнал в Хартата на основните права на Европейския съюз,
който европейските институции трябва да спазват в своите действия. Но общността няма правомощията да реши
този общ за европейските граждани проблем.
Въпреки тези законодателни пречки, Европейската комисия е дала ясен знак за ангажимент, който европейските
институции поемат спрямо проблемите на пациентите и защитата на техните права. Подобряването на
ситуацията изисква най-напред да се знае в какво конкретно се изразяват неравенствата във всяка от страните-
членки. Но пак казвам – всичко е в ръцете на отделните държави и те трябва да работят за подобряване на здравните
услуги, без да разчитат някой да свърши тяхното задължение на по-високо равнище.
- Друга тема, от която Вие се интересувате, е профилактиката и превенцията. Как Европейският
парламент би могъл да насърчи отделните правителства в стремежа към възможно най-ранно
диагностициране на най-коварните заболявания?
В целия Европейски съюз най-големият проблем в здравния сектор е свързан с профилактиката. А тя е много важна
както за доброто здравеопазване, така и за стабилната икономика, защото спестява наистина много средства.
Когато има профилактика, заболяванията се откриват в ранна фаза и това многократно увеличава шансовете за
тяхното успешно лекуване.
Известно е, че открити рано, повечето болести, дори и онкологичните такива, са напълно лечими. Така хората са
по-здрави и живеят по-дълго, а в същото време и държавата спестява пари от излишни и ненавременни терапии и
медикаменти. Европейският съюз трябва сериозно да се фокусира върху профилактиката още сега.
Евродепутатите имат възможност да организират публични обсъждания по проблемите на пациентите, страдащи от
различни заболявания. В тях участват пациенти, лекари, представители на Европейската комисия и страните-членки,
евродепутати. Така например, в края на септември бях домакин на конференция, посветена на рядкото заболяване
идиопатична пулмонарна фиброза, по време на която за пръв път бе лансирана Европейска харта на пациентите с това
заболяване, за което за съжаление не съществува лечение.
- През април Вие бяхте един от депутатите, които подписаха Европейския манифест на пациентите
за изборите за Европейски парламент, чрез който те настояха да бъдат пълноправни участници в
процесите и решенията, касаещи тяхното здраве. Ще се осъществи ли това искане?
Това е въпрос, който зададох и на новия комисар по здравеопазване Витенис Андриукайтис по време на изслушването му
пред Европейския парламент. Европейската комисия е отворена за прозрачно сътрудничество със заинтересованите
страни, защото с тяхна помощ могат да бъдат набелязани мерки на европейско ниво, адекватни на проблема.
Работя активно с Европейския пациентски форум и българската Националната пациентска организация. Така например
с тях поставихме началото на Партньорство за равен достъп до качествено здравеопазване. Идеята е то да работи
като мрежа от партньори, обединяваща пациентското движение, медицинската общност, индустрията и вземащите
решения.
От своя страна съм поел ангажимент да инициирам неформална група в ЕП, която да бъде мост между
партньорството и европейските институции - механизъм, който да гарантира чуваемост за проблемите на
пациентите на европейско ниво и набелязване на мерки, които могат да бъдат изпълнени от европейските институции
въпреки ограничените им правомощия.
- Какво друго трябва да свърши Европейският парламент през настоящия мандат според Вас по
отношение на проблемите в здравеопазването?
Още от началото на новия мандат на Европейския парламент като водеща тема се очертава нуждата от промени
в договорите на Европейския съюз - след промените от Лисабон Европейския парламент има право да инициира
такива промени. Това е добра възможност европейските институции да получат нови правомощия в областта на
здравеопазването и евродепутатите трябва да настояват активно за това.
Основните неща, за които трябва да се застъпи Европейският парламент, са превенцията, ранното диагностициране
и обменът на добри практики. Те трябва да са част от приоритетите, които могат и трябва да продължат да бъдат
координирани на ниво Европейски съюз.
Най-важно е разрушаването на бариерите, поставени пред качественото здравеопазване. То е основно право на всички
граждани на Евросъюза. Въпреки това не всички пациенти имат възможността да се възползват от него – ситуация,
допълнително влошена в резултат на икономическата криза в Европа.
Това означава наличност, но и достъпност на лечението. Достъп означава също и елиминиране на съществуващите
дискриминационни политики.
Ако не получат навреме грижите, от които се нуждаят, хората са застрашени от по-сериозни заболявания, а това би
ограничило техните възможности да живеят пълноценно и продуктивно, както и би довело до утежняване в здравно,
социално и икономическо отношение. А те искат да дават своя принос за обществото.
- А какви конкретно действия залага в платформата си най-голямата партия в 43-тото Народно
събрание - ГЕРБ?

Здравеопазването е политика, от която зависи пряко икономиката на страната и богатството на обществото ни,
затова и ГЕРБ поставя здравните политики като основен приоритет в управленската си програма.
Основната цел е повишаване на ефективността на системата, вложените средства трябва да отиват там, където
има реална нужда от тях - нова организация на управлението на сектора, инвестиции в болнична инфраструктура,
осигуряване на иновативни терапии и лекарствени продукти, създаване на атрактивни условия за труд на лекарите и
медицинските сестри, така че те да не напускат страната.
Всичко това има една крайна цел - повишаване качеството на здравната услуга и улесняване на достъпа на
пациентите до нея. И занапред ще търсим партньорство със заинтересованите страни в изработването и
изпълнението на тези политики. За да се осъществят тези реформи, е необходима политическата воля не само на една
партия, както и готовност и смелост понякога да се действа с реформи за повишаване на ефективността, въпреки
отпора “отвътре”.

22 окт 2014
Ковачев: ‘’България не затвори страницата на миналото’’
БСП така и не направи своя избор след 1989. Тя иска да е и левица, и партия на едрия
капитал, и на генералите от ДС, а това даде път на хищническото разграбване на България,
твърди евродепутатът от ЕНП Андрей Ковачев.
Преходът в България трябваше да приключи с приемането на България за пълноправен член в НАТО (2004 година) и в
Европейския съюз (2007 година), в резултат на направения в края на 90-те години цивилизационен избор на развитие.
Предполагаше се, че това ще затвори страницата на тоталитарното минало и ще отвори нова - на демократичния
път на развитие пред България. Според Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) обаче преходът още не е приключил, защото още не е
решен проблемът с тоталитарното минало, нито пък има устойчиви демократични институции.
България имаше нужда от друга шокова терапия
„За съжаление България още не е затворила страницата на своето тоталитарно минало”, каза евродепутатът в
интервю за ДВ, позовавайки се на данни от последните проверки на Комисията по досиетата, от които излиза, че 10%
от служителите в сегашните държавни структури са свързани с бившата Държавна сигурност.
Евродепутатът изразява недоволство от това, че за повечето българи "краят на прехода" представлява икономическа
категория, която те измерват с нивото на своето благосъстояние. Всъщност обаче става дума за чисто политическо
понятие, което според Ковачев е свързано с осмислянето на комунистическото минало. Ковачев говори дори за
пропуснатата възможност от „шокова терапия” в осмислянето на това минало.
„С времето се убеждавам все повече, че една от най-големите грешки още в началото на прехода беше, че не успяхме да
отворим архивите на Държавна сигурност и не обърнахме достатъчно внимание на продължилата и след 1989 година
комунистическа интерпретация на близкото ни минало, не успяхме да ограничим влиянието на комунистическата
номенклатура върху прехода към пазарна икономика и парламентарна демокрация”, казва евродепутатът.
Резултатът е общоизвестен за цялото ни общество. Най-облагодетелствани в началото на прехода се оказаха
„представителите на втория ешелон кадри на комунистическата партия, заедно с технократите (както ги наричаха
през 90-те години), свързани с Държавна сигурност”. И това се случи, защото според Ковачев, бе предоставена
възможността да се запазят връзки и зависимости, които след това започнаха да се възпроизвеждат. А възникналият
от симбиозата между партийци и „технократи” хищнически елит умее само едно - да паразитира на гърба на
държавата, смята Андрей Ковачев.
Андрей Ковачев

Бели петна в паметта
Защо не знаем достатъчно за жертвите на комунистическия режим, пита евродепутатът Ковачев
Трудният преход на България от тоталитарно към демократично развитие, Андрей Ковачев си обяснява и с пропуски в
обществената памет на българите, липсата на примери и модели за подражание.
„Колко от нас са чували и знаят имената на Илия Минев, Едуард Генов, Благой Топузлиев, Георги Саръиванов, Дянко
Марков, какво се знае за движението на горяните и за хилядите други българи, платили с живота си или с десетилетия
в затвора за убежденията си”, пита той. „Ако свободата е ценност, то би трябвало да се познават имената на хората,
които са се борили за тази свобода”.
Друг проблем, според него е пропускането на темата за комунизма, която почти не присъства в учебниците по история
„с аргумента да не се прави партийна пропаганда. Но липсата на тази тема в учебниците вече е пропаганда в полза на
единствената партия, съществувала тогава”.
Колко лява е левицата
За разлика от обществото, българската левица никога не направи своя избор след промените в България, констатира
евродепутатът, според когото всички приказки за промяната на БСП от 90-те години до днес са само прах в очите на
обществото. Ковачев дава за пример интервю на заместник-председателя на БСП Димитър Дъбов (в. „Преса” от 20
октомври 2014 година - бел. р.), в което той си обяснява лошите изборни резултати на партията си с това, че тя в
голяма степен се била превърнала в "проевропейска партия" (?!) В същото интервю Дъбов споделя, че "в ръководството
на БСП трябва да има хора, свързани и с времето на Живков” и че „на нашия електорат ще се хареса много, ако ние
коментираме руската тема по друг начин”. За Ковачев това са смайващи думи и признание от ръководството на БСП,
че в партията не са настъпили истински промени след 1989 година.
Евродепутатът възприема левицата като партия, която иска да е „равноотдалечена” от всичко - да е на еднакво
разстояние от Европейския и Евразийскя съюз, от големия бизнес и от пенсионерите, която хем има председател на
Партията на европейските социалисти, хем обаче иска да строи АЕЦ „Белене” и газопровода „Южен поток” в разрез с
правилата на Европейския съюз, да бъде едновременно левица, но и партия на едрия капитал, а и на генералите от ДС, в
чието съзнание „партия и държава” все още не са се разделили.
От 2010 година насам Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) организира в Европейския парламент конференции на тема
„Изстраданата европейска мечта на България (1944-1989г.)”. Целта им е да зпопуляризира сред европейската
общественост недобре известната българска съпротива срещу комунистическия режим в България.

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ "СТРАНИТЕ, ЖЕЛАЕЩИ ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ, ТРЯБВА ДА СКЪСАТ С
КАДРИТЕ И ОБВЪРЗАНОСТИТЕ С БИВШИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕЖИМИ"
30 сеп 2014
Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП препоръчва отваряне на архивите и ограничаване на заемането на висши
държавни постове на обвързаните с бившия комунистически режим кадри с цел да се подпомагане демократизацията и
върховенството на правото
„В Източна Европа, включително и в България, имаме горчив опит със забавения от комунистите преход към
демокрация. Това позволи на тоталитарната номенклатура и работилите в тайните служби да трансформират
политическата си власт в икономическа и да продължат да контролират посоката на развитие на държавата и
обществото. Осветляването на миналото е задължителна част от демократичното и европейско развитие”, това
заяви Андрей Ковачев по време на изслушването на Йоханес Хан - кандидат за комисар по съседство и преговори за
разширяване.
Ковачев попита номинирания от Австрия кандидат дали ще подкрепи препоръките на Европейския парламент за
отваряне на архивите на тайните служби от времето на тоталитарните режими с цел повече яснота около най-
близкото минало, прозрачност и по-добро управление.
„Комунистическите архиви съдържат огромни нарушения на човешките права и представляват част от европейското
историческо наследство. Гражданите на страните, които се стремят към европейска интеграция, трябва да знаят
кой кой е в политическия, икономическия и медийния живот. Не можем да градим европейско бъдеще без да познаваме
истината за миналото и да сме се поучили от грешките си”, категоричен е Ковачев.
Българският евродепутат, подчерта положителния пример на Германия, която след обединението си е отворила
веднага архивите на Щази и успешно е предотвратила заемането на висши държавни длъжности, включително и в
съдебната система, от номенклатурата и агентите, работили за тоталитарния режим.
В отговора си Йоханес Хан подчерта, че е необходим много отговорен подход по темата: "Отварянето на
комунистическите архиви е справедливо предложение и смятам да го включа в нашите преговори. " заяви той.
Ковачев, който е член на председателството на Европейския парламент, повдигна въпроса за предоставянето на
архивите на УДБА и свързаните с нея служби на сега суверенните държавите, които са били част от бивша Югославия.
Според него "комунистическата идеология и нейните носители са в основата на политиките на Скопие за посегателство
върху културното и историческото наследство на България. Практиките от миналото отдалечават редица държави,
включително и нашата страна от успешна интеграция в ЕС".

ЕВРОДЕПУТАТЪТ ОТ ГЕРБ/ЕНП АНДРЕЙ КОВАЧЕВ:
НАШАТА ЦЕЛ Е МЛАДИТЕ ХОРА ДА ОТКРИЯТ ПЕРСПЕКТИВА В БЪЛГАРИЯ
Нашата цел е младите хора да открият перспектива в България. Това заяви евродепутат от ГЕРБ/ЕНП
Андрей Ковачев
по време на разговор с представители на младежката организация на ПП ГЕРБ , които са на работна среща в Брюксел.
На срещата присъстваха евродепутатът от ПП ГЕРБ Андрей Новаков и кметът на община Пловдив Иван Тотев.
Андрей Ковачев акцентира значимостта на факта, че именно София ще е Европейска спортна столица през 2018 г.,
Пловдив - културна столица на Европа през 2019 г., Варна - Европейската младежка столица през 2017 г., Бургас -
Европейски град на спорта през 2015 г. Според него това е национална кауза, която обедини хора от различни поколения,
с различни интереси.
В Европейския парламент Андрей Ковачев представи пред националния съвет на МГЕРБ какви са предизвикателствата
пред България и новото правителство с премиер Бойко Борисов. Той акцентира на подкрепата, която лично
председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер засвидетелства за България, не само по време на последните
избори, но и сега, при последната си среща в Брюксел с премиера Бойко Борисов.
„Това, което ме мотивира да работя са хората, които са ми гласували доверие. Всяка стъпка, която правя, всяко
решение, което взимам го правя в интерес на всички български граждани“, заяви евродепутатът от групата на ЕНП
Андрей Новаков.
Кметът на Пловдив Иван Тотев допълни, че благодарение на правителството на Бойко Борисов и работата на
българските евродепутати доверието към България отново се възстановява.
12 дек 2014
15 дек 2014
МАРТИН ШУЛЦ “ДЪЛБОКО СЪЧУВСТВАМ НА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИТЕ ПО ВРЕМЕ НА
ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА И ДО ПАДАНЕТО НА ЖЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА”
ОТ
МАРТИН ШУЛЦ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Уважаеми г-н Ковачев,
Много благодаря за Вашето писмо по повод отбелязването на 25-ата годишнина от падането на
Берлинската стена, за информацията за филмът „Горяни”, както и за брошурата от конференцията
„Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989г”. За мен представлява огромен интерес да
гледам докмуенталния филм и да прочета брошурата.
Бъдете сигурен, че съм наясно с драматичните събития и дълбоко съчувствам на съдбата на българите
както по време на Втората световна война , така и в годините до падането на Желязната завеса. Бих
искал също да подечерая, че оценявам високо съпротивата на българския народ. Изразявал съм тази
позиция и преди, като ще продължавам да го правя и занапред.
Що се отнася до Домът на европейската история, убеден съм, че колегите, които отговоарят за него,
ще вземат всички необходими и подходящи мерки за да гарантират, че изкуствените разделения на
нашия континент ще бъдат показани и обяснени подробно, както и че съпротивата и саможертвата
на народите на Европа ще бъде почетена.

ЕВРОДЕПУТАТЪТ АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ КЪМ
ШЕНГЕН ЩЕ ДОВЕДЕ ДО ПОВЕЧЕ СТАБИЛНОСТ В ЕВРОПА
Евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Андрей Ковачев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България” на
Радио „Фокус”
Водещ: Каква е реалността по отношение на изискванията, които България трябва да покрие, за да се присъедини
към Шенген? Въпросът е отново на дневен ред, след като вицепремиерът Меглена Кунева и заместник-министърът
на външните работи Филип Гунев инспектираха готовността на летище „София“ за работа в съответствие с
„Шенгенските“ изисквания. Господин Ковачев, според Вас, какви са всъщност спънките , от политическия сектор или има
и технически?
Андрей Ковачев: Не, технически спънки няма. Ние вече от около две години сме технически готови да влезем в
шенгенското пространство. Това е било потвърждавано многократно, разбира се, както от страна на българските
правителства, така и от страна на Европейския парламент и на Европейската комисия. И проблемът е в това, че
някои от старите страни-членки имаха вътрешни техни проблеми, популизъм, партии, които използват темата за
придобиване на определени политически дивиденти. Това правеше трудно взимането на решения в Съвета. Защото
в края на краищата Европейският съвет трябва да вземе окончателното решение за присъединяване на България и
Румъния към шенгенското пространство. По план първо трябва да отпаднат въздушните граници, след това морски и
най-накрая пътната граница да бъде присъединена към. Този план все още е валиден и председателят на Европейската
комисия Жан-Клод Юнкер потвърди, че България е готова за Шенген и той ще работи за това сега по време на
неговия мандат България да бъде приета в тази общност. Той каза това, както в София, когато беше още кандидат
за председател на ЕК, така и сега преди няколко дни в Брюксел заедно с премиера Борисов. Темата е част от дневния
ред и на срещата на премиера Борисов с канцлера Меркел. Много е важно, че има положителна оценка в момента от
европейските институции и от страните-членки и доверие към правителството. Това, според мен, е и основното – в
българските институции да има доверие.

Водещ: Вие казахте, че се вадят политически дивиденти. Предполагам че имате предвид факта, че някои страни
използват България и Румъния като заплаха – граждани от двете държави ще дойдат и ще вземат работата им или
пък представляват някакъв вид по-сериозна заплаха за сигурността, ако правилно разбирам думите Ви?
Андрей Ковачев: Става въпрос точно за това. Популистки и ксенофобски партии,
които са както екстремни десни партии, така и крайно леви партии, използват темата за набиране на политически
дивиденти. Знаем това се случи в Нидерландия, във Франция, във Финландия, имаше такива забежки и в самата
Германия. Но това е отговорността на партиите в център-дясно и в център-ляво в тези страни, както на
европейските семейства от Европейската народна партия - Европейските социалисти, Либерали, Зелените, които са
отговорните европейски партии, моторът на Европа–да обяснят на своите граждани в тези страни, че обратно –
приемането на България и Румъния ще допринесе за повече сигурност в ЕС и стабилност.
Водещ: Всъщност това не е тема, за която се говори достатъчно. Как България и Румъния могат да спомогнат за
повишаване на сигурността, както казахте, не обратното?
Андрей Ковачев: В момента, въпреки че не сме част от „Шенген“, Шенгенската информационна система (ШИС)
работи, ние сме свързани с нея, така че България изпраща данни за издирвани хора, за моторни превозни средства и
каквото и да било друго, което е от интерес на нашите партньори. Захранва ШИС в Страсбург, както и всичките други
системи за сигурност, които съществуват в общността, и по този начин допринасяме за по-голямата сигурност на
цялото шенгенско пространство.
Водещ: Миналата седмица Манфред Вебер в Брюксел спомена, че дългосрочно ще трябва да се решава проблемът с
членството на България в Шенген, а не краткосрочно. Т.е. няма да се присъединим толкова бързо, колкото се надяваме.
Какъв е Вашият коментар?
Андрей Ковачев: Вижте, аз не се н
аемам да говоря с дати, докога, до кой месец това ще се случи, защото наистина зависи от политическата воля на
всички страни, които са част от общността. И затова казах преди малко, че това е отговорност на партиите, които
са управляващи в тези страни да изпълнят своя ангажимент към България и Румъния, който е приет още по време
на присъединяването на България и Румъния, и подписването на договора за присъединяване в началото на 2007 г. Той
гласи, че когато технически двете страни са готови, а те са готови, ще се присъединят. Това, което започнахме нашия
разговор, че и Европейският парламент, и Европейската комисия са дали оценката, че България и Румъния са готови,
то те и фактически да бъдат приети в „шенгенското пространство“. Така че, това което бих казал в момента е и у
нашите партньори.
Водещ: Какво сочи работата ви на евродепутат - как се гледа на България през последните месеци, има ли повишение на
доверието или има понижение?
Андрей Ковачев: Сегашното българско правителство, което е на малко повече от 30 дни, се ползва вече с доверието
на европейските институции. Мисля, че това, което се случи на 4 декември, беше безпрецедентно. Всички председатели
на трите европейски институции – Европейската комисия, Европейския съвет и Европейски парламент, дадоха много
сериозна подкрепа на българското правителство. Те казаха, че ще подкрепят България. България е пълноправен член и
реален член на ЕС и ние ще получим и получаваме цялата подкрепа, която се очаква от европейските институции или
от страните-членки към една пълноправна страна-членка.
Андреа ПУНЧЕВА
Copyright © 2014. www.andrey-kovatchev.eu Всички права запазени.

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ (ЕНП/ГЕРБ): "ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ НА ЕС ТРЯБВА ДА ПОЕМАТ КОНКРЕТНИ
АНГАЖИМЕНТИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВЕНИ МЕДИЦИНСКИ УСЛУГИ"
На свое пленарно заседание Европейският парламент гласува позицията си по "Европейския семестър" за 2014 г., която
съдържа и предложения на българския евродепутат от ЕНП/ГЕРБ Андрей Ковачев в сферата на здравеопазването.
В рамките на този инструмент държавите-членки привеждат своите бюджетни и икономически политики в
съответствие със специфични за всяка от тях препоръки за реформи, приети на ниво Европейски съюз. Целта е да се
осигурят стабилни публични финанси и да бъдат избегнати прекомерни макроикономически дисбаланси в ЕС, както и
нова дългова и икономическа криза.
Изпълнението на препоръките от страните-членки обаче остава незадоволително.
С днешния вот в пленарна зала Европейският парламент подкрепи позицията на Андрей Ковачев от ЕНП/ГЕРБ, според
когото в изпълнение на препоръките за реформи страните-членки трябва да поемат конкретни ангажименти, за да
осигурят равен достъп на пациентите до медицински услуги с високо качество.
В специфичните препоръки към България, които Съветът на ЕС прие през юли тази година, изрично се посочва нуждата
от реформи в системата на здравеопазването. Те са важна част Европейския семестър като сектор, от който пряко
зависи качеството на живот на гражданите и постигането на икономически растеж. Още повече, че предоставянето
на медицински услуги в отделните страни-членки е свързано с различни проблеми при достъпа на пациентите до
диагностика, терапия, болнична инфраструктура и профилактика.
Евродепутатите подкрепиха и идеята на Андрей Ковачев Европейската комисия да разработи надеждни методи за
измерване на специфичните за страните-членки проблеми в достъпа до качествено здравеопазване.
Преди около две седмици Андрей Ковачев, който е член на председателството на Европейския парламент, попита
номинирания за еврокомисар по здравеопазване Витенис Андриукайтис дали ще предприеме целенасочени действия на
ниво Европейски съюз, насочени към осигуряването на равен достъп до здравеопазване, независимо дали става дума
за профилактика или лечение, особено що се отнася до пациентите с хронични, включително онкологични и редки
заболявания, децата и социално уязвимите групи.

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ (ГЕРБ/ЕНП) НОМИНИРА РАЗСЛЕДВАЩИЯ
КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДИКТАТУРА ЖУРНАЛИСТ
ХРИСТО ХРИСТОВ ЗА НАГРАДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
21 ное 2014
Христо Христов бе номиниран за Наградата Европейски гражданин за 2014 г. от евродепутата от
ЕНП/ГЕРБ Андрей Ковачев.
От 2008 г. насам Европейският парламент присъжда наградата на граждани и организации, които са допринесли за
насърчаване на по-доброто взаимно разбиране и по тясната интеграция между гражданите на ЕС или за улесняването
на трансграничното и транснационално сътрудничество в ЕС.
Селекцията на 47-те лауреати беше извършена от жури
на Европейския парламент.
В мотивите си за номинацията Андрей Ковачев посочва:
"С дейността си на разследващ журналист Христо
Христов отстоява свободата на мисълта, съвестта
и религията, както и свободата на информираност
и изразяване на мнение. Работата на г-н Христов
с архивни документи от ХХ в. нееднократно е
изобличавала погазването на тези свободи и редица
репресии по време на тоталитарния режим в България.
Автор е на 8 документални книги, 3 документални
филма и редица медийни публикации за преосмислянето
на комунистическата диктатура. Публикувал е
многократно по темата за "Възродителния процес",
насилственото преименуване и изселване на български
турци и мюсюлмани. През 2011 г. г-н Христов основава и оттогава поддържа независимия специализиран сайт desebg.
com. Разследването му за убийството на писателя Георги Марков през 1978 г. в Лондон е отразено и цитирано от редица
световни медии.
Христо Христов е единственият журналист, спечелил съдебни дела за достъп до документи на бившата Държавна
сигурност, като през 2004 г. осъжда във Върховния административен съд министъра на вътрешните работи за
мълчалив отказ за достъп до информация, а през 2007 г. директора на Националната разузнавателна служба.
Активно участва в гражданската инициатива „Чисти гласове” за отваряне на досиетата в България като част от
преосмислянето на миналото, както и активно и последователно отстоява тази кауза през следващите години. Заради
независимата му журналистика, Христо Христов и неговото семейство са неколкократно поставяни под психически
тормоз и са заплашвани".
"Днес, 25 години след началото на т.нар. "промени" в
България съм изключително радостен, че г-н Христо
Христов получава това признание от Европейския
парламент", заяви евродепутатът от ГЕРБ Андрей
Ковачев
по повод решението на журито наградата на бъде
присъдена на българския журналист.
През втората половина на месец декември лауреатите ще получат почетни медали на официална церемония в София.
Сред отличените през тази година български граждани са и млади доброволци, които през лятото на 2014 г. участват в
спасителните дейности вследствие на наводненията във Варна и региона, номинирани от евродепутата Момчил Неков.
На 25 февруари 2015 г. по време на церемония в Европейския парламент в Брюксел журналистът Христо Христов и
младите доброволци от Варна ще получат почетни отличия от председателя на Европейския парламент Мартин
Шулц.

ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН

Recommandé

Recommandé

Contenu connexe

En vedette

En vedette (9)

Similaire à ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН

Similaire à ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН (9)

ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН