1. БИТКАТА ЗА ШИПКА СПАСЯВА
БЪЛГАРИЯ!
ТОВА Е ПОВРАТЕН МОМЕНТ В РУСКО-
ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА!
Изготвила: Божана Боянова VІ "а" клас
ПМГ "Христо Смирненски"
Гр. Перник
2. „И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!...“
Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“
3. На 23 август 1877 г. е решителният
бой на връх Шипка по време на руско-
турската освободителна война.
Важна задача за главното
командване на руската армия е
задържането на овладените
старопланински проходи.
Това е поверено на специална група
войски, т.нар. Балкански отряд, под
командването на ген.-лейт.
Фьодор Фьодорович Радецки.
4. За отбраната на прохода (Шипченски
проход) е сформиран така
нареченият Шипченски отряд от общо
7500 руски войници и български
опълченци.
Начело на отряда е командирът на
българското опълчение генерал-
майор Николай Столетов.
5. Срещу тях настъпва
Централната османска армия
с 27 000 войници,
ръководена от Сюлейман
паша.
С това числено
превъзходство трябва най-
напред да се сломи духа на
руско-българския отряд и да
бъде унищожен.
6. Позициите на защитниците на Шипка са обхванати от
противниковите части във вид на подкова, заплашваща да се
превърне в огнен обръч, прекъсващ единствения свободен
път, водещ към Габрово.
Така съдбата не само на прохода, но и на войната, се
оказва в ръцете на малкия отряд руски войници, български
опълченци и техните командири.
7. Боевете за Шипка, останали в
историята с името Шипченска
епопея, започват на 21 август
1877 година.
В нощта преди заветния ден
на проведения военен съвет
ген. Столетов произнася
следните емоционални, но и
уверени думи: „До последния
човек ще сложим костите си,
а позицията не ще
предадем”.
8. На най-опасната и предна отбранителна
линия: връх Свети Никола – Орлово гнездо се
намира трета бригада от българското
опълчение с командир флигел – адютант полк.
Граф Михаил Павлович Толстой.
9. В отбраната на шипченския
проход българските опълченци се
сражават героично. Отблъсквайки
7 атаки през първия ден, руско-
българският отряд дава 250 убити
и ранени.
Руските войници и българските
опълченци отблъскват противника
със залпове, камъни и ръкопашни
схватки.
Ранените отказват да отидат в
лазарета, получават най-
необходимата медицинска помощ и
отново се връщат в строя.
10. На 23 август 1877 година е решителната битка в прохода.
Към 17 ч. настъпва критичниятмомент.
По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят
всички, включително и тежко ранените.
„... Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
..........................................................
„Грабайте телата!" - Някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели...“
Иван Вазов, „Опълченците на Шипка
13. Сякаш миг преди турският аскер
да надвие самоотвержените
бранители на върха по пътя
за Габрово пристига дългоочакваната
помощ - едва 150 стрелци и казаци,
но нито защитници, нито турците
знаят колко точно са те.
Въодушевлението, обхванало
оределите окопи на български
опълченци и руски войници, е
неописуемо. В следващите часове
една след друга пристигат частите на
войсковия резерв на ген. Радецки.
14.
15. Изходът на войната, е решен на Шипка.
По време на 3-дневните боеве загубите на
Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници
и офицери и 535 български опълченци.
Противникът губи над 8200 души.
Турците минават към отбрана, което е повратен
момент във войната за Освобождението на България.
16. Днес на Шипка има надпис:
„Тук изгря свободата на
България“.
17. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ:
1. В нощта на 23 август 1877 год. е имало пълно лунно
затъмнение.
2. Един от основните проблеми на Опълчението е била
липсата на вода. Стотици жители на Габрово носели под
дъжд от коршуми вода на войниците (дори и на тези от
първа линия), а също и изнасяли ранените спълна
пожертвователност.
3. Може би много са чували фразата: „На Шипка всичко
е спокойно!“. Такъв е бил ежедневният рапорт на
командващия Шипченската позиция генерал Радецки.