Динамични програми и процедури

2. Динамични програми и процедури за диагностика на
децата с интелектуална недостатъчност и трудности в
обучението и адаптацията.

3.  характеризира със значителни ограничения
в интелектуалното функциониране и
адаптивното поведение, които засягат
адаптивните, социалните и познавателните
способности на детето. Проявява се преди
18 годишна възраст.

4.  Генетични заболявания. Понякога интелектуалните затруднения са в резултат
на анормални гени, наследени от родителите, на грешки при съчетаване на
гените или други причини. Примери за генетични заболявания са Синдром на
Даун, Синдром на чупливата Х хромозома и фенилкетонурия.
 Проблеми по време на бременност. Интелектуалното затруднение може да се
появи, когато плодът не се развива правилно вътре в майката. Например, може
да има проблем с начина, по който клетките на бебето се делят, докато то
расте. Жена, която пие алкохол или получава инфекция, като рубеола по време
на бременност, може да има бебе с интелектуални затруднения.
 Проблеми при раждането. Ако бебето има проблеми по време на раждането,
като например да не получава достатъчно кислород, то може да има
интелектуални затруднения. •
 Здравословни проблеми. Болести като коклюш, морбили или менингит могат
да доведат до интелектуални затруднения.
 Интелектуални затруднения могат също така да бъдат предизвикани от крайно
недохранване (неправилно хранене), липса на достатъчно медицински грижи
или излагане на отрови като олово или живак.

5. Лека-IQ от 50-55 до 70-75- изоставане в познавателното развитие,
съчетано с добри практически заложби и сръчности. Относително
снижени любопитство и познавателен интерес, слаба мисловна
подвижност, речеви затруднения.
СреднаIQ от 20-25 до 50-55- трудностите са изразени в сензо-
моторното и комуникативното развитие
Умерена IQ от 20-25 до 50-55
Тежка IQ до 20-25 - силно изразени ограничения в перцепцията,
моториката и комуникацията, слаба функционалност на личната и социална
самостоятелност.

6.  Концептуални речева активност и грамотност; формиране
на понятия за време, цифри и пари; формирани умения за
саморегулация и целенасоченост на действията и дейността.
 Социални и междуличностни отношения, социална
отговорност и самочувствие, съвместно решаване на проблеми,
следване на правила, спазване на закони и избягване на
виктимизация поради изразена доверчивост и наивност.
 • Практически – всекидневни дейности: поддържане на
лична хигиена, грижа за здравето, пътуване и транспорт,
спазване на разписание, боравене с пари, използване на
телефон, безопасен начин на живот и професионални умения.

7.  Оценяването на интелектуалния и адаптивния капацитет на
децата в състояние на интелектуалната недостатъчност се
осъществява от психолог и с участието на представители на
мултидисциплинарния екип. Основава се на предвидените от
AAIDD критерии и се ползва от стандартизираните средства за
обективно установяване на нивото на индивидуално
функциониране чрез средствата за определяне на:
 • Интелектуалното функциониране (под средното ниво);
 • Адаптивното функциониране в концептуален, социален и
практически план, (установено по отношение на общия резултат
за тези три аспекта);
 • Появата на изоставане в развитието до 5-7 и преди 18 годишна
възраст (установена при комплексна анамнеза и данни от
предходни оценявания)

8.  Оценяването на адативните умения на децата
в състояние на интелектуалната
недостатъчност се осъществява от
 ресурсен учител, психолог и социален
работник, които са подготвени за това.
 Нивото на адаптивно функциониране в
концептуален, социален и практически план се
установява чрез ползването на
стандартизирани скали, които дават
информация за общия резултат на тези три
аспекта на развитие.

9.  умения са важни за адаптивното поведение. Те са
следните:
 • ежедневни битови умения, като обличане, ходене
до тоалетна и самостоятелно хранене;
 • комуникативни умения, като човек да разбира
казаното и да е в състояние да отговори;
 • социални умения с връстници, членове на
семейството, възрастни и др

10. В България за интелектуално
равнище е стандартизиран теста на
Векслер, който е твърде подходящ,
тъй като има вербална и
невербална част, а децата с ИН,
имат нарушения на вербалната
комуникация.

11.  Теста на Рейвън, е невербален
 Матриците на Рейвън са подходящи за изследване на нормални и
изоставащи в умственото си развитие деца и възрастни.Те са
приложими и при деца с речеви нарушения и при липсваща реч.

12. използваме рисувателния тест на Гудинаф
при по-малките деца (3-4 годишни), но в
този случай трябва да сме сигурни, че
изследваните деца не са обучавани
предварително в детската градина на
рисуване на човешка фигура, което ще
доведе до нереално високи резултати.

13.  МЕТОДИКА(РЕР-3)и е предназначена за
децата с аутистичен спектър на развитие
 Втората е методиката за функционално и
образователно оценяване на социалните
умения, приложима при деца в състояние
на средна и тежка умствена изостаналост
(предстатвена в следващата част на
методиката).

14.  За изследване на интелектуалното
равнище при най-малките (от 0 до 3
години) най-подходяща е методиката на
Манова-Томова.

15.  Макатон е международно призната система за комуникация,
използвана в повече от 40 страни по света. Създадена е през 1972 г. от
Маргарет Уолкър, Кати Джонстън, Тони Корнфорт и носи в името си
първите срички от личните им имена. Това е език за комуникация с
референтен речник, съставен от ежедневния опит и нужди на
комуникиращите. Включва три основни елемента: жестове, символи,
реч.
 Децата се обучават да комуникират чрез жестове, с надграждане на
все повече нови понятия и поетапно включване на определени думи
или символи, като така се обезпечват нуждите им от комуникация,
съобразно специфичните им обучителни затруднения – например
лоша паметова успеваемост, нарушена концентрация; ограничени
възможности за ретенция и репродукция; проблеми с експресията.

16.  Разглеждането на нарушенията на всички нива на
човешкото функциониране дава възможност за
интерпретиране на данните от съответните специалисти.
Чрез използването на специфичните кодове за всеки тип
отклонение ще се подпомогне преноса на информация при
екипната дейност. Това от своя страна води до
изясняването на всички фактори, които имат отношение
към проявената симптоматика с оглед на поставянето на
точната диагноза, определянето на степен на тежест и
предоставянето на необходимите услуги за преодоляване
затрудненията.

17. Бончева, Ив., Психология на детското
развитие, ИК „Славена“, 2013 г
Анелия ГърбачеваМЕТОДИКА ЗА
ФУНКЦИОНАЛНА ОЦЕНКА И РАБОТА С ДЕЦА
С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ И АУТИСТИЧЕН
СПЕКТЪР НА РАЗВИТИЕ (София 2015)
Wikipedia.org

18. БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!!!