Ce diaporama a bien été signalé.
Nous utilisons votre profil LinkedIn et vos données d’activité pour vous proposer des publicités personnalisées et pertinentes. Vous pouvez changer vos préférences de publicités à tout moment.

Krushuna's Waterfalls - Крушунски водопади

13 322 vues

Publié le

0888/150-379

Publié dans : Voyages
  • Sex in your area is here: ❤❤❤ http://bit.ly/2u6xbL5 ❤❤❤
       Répondre 
    Voulez-vous vraiment ?  Oui  Non
    Votre message apparaîtra ici

Krushuna's Waterfalls - Крушунски водопади

  1. 1. О, колко си прекрасен ти мой роден и обичан край. Със свойте дивни красоти ти истински си земен рай! Тук водопадът песен пей, ухай на люляк и липи, в полето златно жито зрей и вино в бъчвите кипи. Из „Роден край”, посветен на село Крушуна, от Никифор Цонев КРУШУНСКИТЕ ВОДОПАДИ – ЕДНА вълшебна ПРИКАЗКА
  2. 2. Изглед от село Крушуна Праговете
  3. 3. 3 КРУШУНА КРУШУНСКИТЕ ВОДОПАДИ Крушунската „маара” На Ловчанските планини в полите е скътан моят роден край. На юг Балканът дивен и горите. На север Осъмът сияй. На 34 км. от град Ловеч, в североизточна посока, къ- дето последните склонове на Стара планина постепенно преминават в меки възвишения, в допир с Деветашкото плато, в гънките между дивния Балкан и златната Дунав- ска равнина, е сгушено китното село Крушуна. Крушуна се намира на 7 км. югозападно от Летница и влиза в рамките на община Летница, която включва 4 по- селища: гр. Летница, с. Горско Сливово, с. Крушуна и с. Кър- пачево. С богата история и култура, Крушуна получава името си още от заселването на славяните по тези места, през VI-VII век, което идва от наименованието на птицата КРОШУН – вид сокол, яс- треб (позната още като „каняк”). Селището за- пазва името си Коршун докъм Х век, след което, следвайки закономерни- те фонетични и право- писни тенденции и пра- вила за промените в жи- вите езици, постепенно се проеобразува, за да стигне до окончателния си и сегашен вариант КРУШУНА.
  4. 4. 4 История Крушуна съществува още от праисторическо време. Районът и пещерите най-вероятно са били обитавани още през късната старокаменна епоха. Намерените край селото оръдия на труда, глинени съдове и други археоло- гически находки сочат за съществуването на селище още от неолита и халколита. Според съществуващите данни, през бронзовата и же- лязната епоха районът се заселва от траките – един от най-многобройните източноевропейски народи, създал не- повторима самобитна култура. През VI-IV в. пр.н.е. селището е било обитавано от тракийското племе усдикензи, за което свидетелстват наход- ките от откритата в местността Средоряк тракийска гробница. Приблизително от IV в. пр.н.е. датират и предметите, съста- вляващи прочутото „Летнишко съкрови- ще”, което се състои от 23 сребърни, с поз- лата апликации на конска анумиция. Тази находка, която се съх- ранява в Националния исторически музей в София, със своята художествена и научна стойност е една от няколкото, открити в Ловеш- ко и имащи важно значение за изучаване на историята на древна Тракия.
  5. 5. 5 За първи път римски войски проникват на север от Ста- ра планина през 74-65 г.пр.н.е. Завладяването на местното селище и жителите му датира между 29 и 9 г.пр.н.е. Следи от път, строен по римско време и минаващ през землище- то на село Крушуна са съществували до около 1912- 1915 година. Пътят водел по посока Павликени и Велико Търно- во (вероятно към Никополис ад Иструм.) Все по това време (II в.) отнасяме и строителството от римляните на крепостите „Калето” и „Даран-баран”, нами- ращи се на около 500 м. южно от селото. Те са отбелязани в списъка на паметниците на културата в Ловешка област. Последната вероятно е съществувала и през началния пе- риод на турското робство и е била използвана за склад на зърнени храни (името му идва от „даръ” просо и „амбаръ”- хамбар). Двете крепости са част от една система, със строеж, типичен за римското строителство. При разкоп- ките около тях са открити остатъци от римска керамика, монети от римски императори и владетели и др. В района на Летнишкото землище са открити редица други римски исторически паметници. Покоряването на Балканите от римляните било истин- ска катастрофа за траките. Най-тежки времена прежи- вява местното население от средата на III в., когато Долна Мизия, Тракия и Македония са пострадали от на- шествието на много племена. При тази сложна ситуация започват своите преселения на Балканите славяните в началото на VI в. През VI и VII в. нашето землище е за- селено от славяни и прабългари. По това време Крушуна получава и своето име. През 1393 година, районът, влизащ в състава на Тър- новското царство на Иван Шишман пада в ръцете на ос- манските турци. Според един непубликуван турски регис- тър, вероятно от около 1430 г. град Крушуна е посочен като „зиамет” – поземлено владение, собственикът на което обикновено е бил или командир в спахийската ко- нница, или някой от специалните части в Османската им-
  6. 6. 6 перия през ХIV-ХVI в. Тъй като нямаме по-точни данни за град Крушуна в първите дни след завладяването му от османците, можем да заключим, че градът, заварен като административна единица е бил запазен от турците и е превърнат в „нахия” – административна единица, съста- вена от 17 села. До около 1490 година Крушуна израства и става „вилает” – най-голямата административна едини- ца, съществувала в Османската империя. В по-новата си история от края на ХIХ до края на ХХ век, Крушуна се развива като будно икономическо и кул- турно селище. Първото училище в Крушуна е открито през 1882 година в изоставена турска къща. През 1885 година се построява ново училище с три класни стаи и 700 кв.м. двор. През 1901 година се отваря вечерно учили- ще. Строежът на новото голямо училище започва през 1912 година. Напълно завършено, то отваря врати през есента на 1914 година. С множество класни стаи, със специализирани кабинети, физкултурен салон и игрище, ботаническа градина и зоокът, училище „Моню Иванов” е културен център на селото, където освен учебни за- нятия се провеждат и редица други обществени и кул- турни прояви. Читалище „Цве- тан Петров” е ос- новано през пролет- та на 1905 година и освен със салона (из- ползван за кинопро- жекции, за спекта- кли и тържества), разполага и с много богата библиотека, а от няколко години и със стая с компю- тър и интернет, ко- Женската певческа група към читалището и Клуба на пенсионера
  7. 7. 7 ято дава достъп и възможност на всички любознателни и желаещи да получат търсената информация и да осъ- ществят всякаква комуникация със света. Към читали- щето се развива и художествена самодейност, в минало- то има голям хор от 70 човека, а от дванадесет години към читалището и към Клуба на пенсионера има женска певческа група, участвала в надпявания и конкурси, спе- челила множество грамоти и награди. Църквата в Крушуна е построена за две години, от майстор-строител от Трявна. На 21 ноември 1890 година се извършва освещаването й от търновския метрополит Климент. Пазител на черквата е Свети Ар- хангел Михаил. Ико- ните и стенописите са изработени от зограф Васил Генков от град Трявна, като средствата за това са събрани от насе- лението. Оградата е направена през 1929 година, а през 1938 година се построява нова камбанария. Църквата е духовен и архитектурен паметник. Други интересни обекти от новата история на село Крушуна са голямата изба, мандрата, големите площи с винарски лозя, овошни градини, ТКЗС-то, цехът за про- изводство на мека мебел – Цех №4 към Завод за мебели „Тодор Кацаров”, Ловеч, (впоследствие трансформиран в цех за изработка на тренировъчни „катерачни“ стени за алпинизъм), цех за пластмасови изделия, коларо-железар- ската работилница, банята с минерална вода, дом за из- оставени деца, мелница за брашно, която по-късно става за фураж, перилото и редица други. През последните години селото се налага като разви- ващ се туристически център. Църквата в с. Крушуна
  8. 8. 8 Природни забележителности Теренът на Крушуна и на близките южни околности се състои от варовити скали, образувани след оттегляне водите на море, съществувало тук преди около 100-120 милиона години. Землището на селото се намира в съ- ществувала в древността плитчина, която е била оби- тавана от морски животни, предимно корали. Намирани са вкаменелости, в които ясно личат организмите, от ко- ито са съставени. С течение на годините природните и климатични фактори са оказвали непрекъснато въздейст- вие върху варовика, вследствие на което са се образували уникални обекти на неживата природа. Скалите, които обгръщат „Маарата“ като подкова В южния край на селото, върху площ от около 440 дка., е разположена дивната местност „Маарата”, обявена още през 1967 година за Лесопарк, в рамките на който се намира и едноименната защитена зона от 57 дка, придоби-
  9. 9. 9 ла през 1995 година статута на „природна забележител- ност”. Тази изумителна местност е наричана „Маарата” (от турски маара означава пещера), поради струпването на пещери в околността. От всичките пещери в България, в Деветашкото плато са разположени пет, от които 4, сред най-дългите и най-красивите в страната, са в зем- лището на Крушуна, а именно „Бонинската пещера” (2754 м.), „Водопада” (1999 м.), „Урушката маара”, наричана още „Пройновската маара” (1600 м.) и „Горник” (1100 м.) Местността „Маарата” е уникално, изваяно от При- родата творение, кът с неповторимо очарование, живо- писно предверие на Предбалкана, с пещери и водоскоци, с високи, отвесноспускащи се скали, оформящи огромна подкова на ръба на Деветашкото плато, обгърната в уха- ние на люляци и дъх на горски цветя и билки, огласяна от птичи песни и от ромона на река Маарата. Водата, извираща от голямата Крушунска пещера, образу- ва карствов водопад с височина от 15-тина метра, след което преминава в най-голямата в страната травертинова каска- Входът на пещерата, от която извира „Водопада“
  10. 10. 10 да, с множество пра- гове, водни басейнче- та, бигорови тера- си, подковообразни скали и своеобразна растителност. Ос- вен с освежителната си прохлада, водите пленяват и с неопи- суемия си изумруде- но-син цвят. Провирайки се между чупките на красивия лабиринт от пещерни галерии, изцяло покрити с иде- ално бели натечни об- разувания, наречени „Водопадът“, гледан отгоре „Водопадът“
  11. 11. 11 Праговете на травертиновата каскада Водни басейни от каскадата
  12. 12. 12 „Лунно мляко”, речните води се процеждат през уникал- на бигорова решетка, изливат се във водопада, минават през живописното пръскало, спускат се стремглаво надо- лу в поредица от водоскоци, прагове и езера и накрая се разливат в Синия вир (с дълбочина от около 7 метра). Трасирани пътеки с мостове и стълбички се извиват покрай пръските на каскадата и отвеждат до две наблю- дателни площадки – под и над Пръскалото. Тъй като местата, където извира вода, са се считали за свещени от древните народи, около пещерата „Маара- та” са съществували редица светилища на тракийски бо- жества. Синия вир Бонинската пещера започва със суха част (около 200 м) и отвежда във водна галерия - около 800 м подземно езеро - най-дългото у нас. Бонинската пещера и пещерата „Водопада“ са свързани под земята и образуват една обща система с дължина около 6 км., към която вероятно е свързана и пещерата „Горник“.
  13. 13. 13 Бонинската пещера Пещерата „Горник” е водна пещера, която се намира на 2,5 км ЮИ от село „Крушуна. Образувана в долнокре- дитни варовици. Дължината й е 1074 м. Състои се от една галерия, с вход 6 х 2 метра. В дълбо- чина, след сифона, преминава в множество галерии.
  14. 14. 14 В местността „Уруш- ката маара”, (наричана още „Пройновската”) по- край която от година бе на- правена втората екопъте- ка, се намира друга пещера със същото име. Състои се от две галерии – суха и во- дна. Сухата галерия в дъл- бочина се слива с водната. В някои части на пещера- та, също като във „Водо- пада”, се намират красиви натечни образувания. Кар- стовите води от пещера- та в продължение на дълги години са отлагали варови- то вещество, в резултат Урушката маара Урушката маара - водопадът
  15. 15. 15 на което е образувана мощна бигорна тераса, а също и Урушкия водопад - най-високият водопад в района с около 20 метра височина.Урушката пещера е обитавана векове от хиляди прилепи, придаващи тайнственост на място- то. Освен пещерата и водопада, Урушката маара също се отличава с дивната красота на своята растителност, с прелестните извивки на реката, със освежаващата про- хлада на горите си и с уханните си лековити билки. Крушунската исихастка обител предизвиква голям интерес. Килиите на исихастите са издълбани в бигора, в отвесните, почти недостъпни скали около водопада. С тях навярно е поставено началото на Крушунски средно- вековен манастир. В самия бигор, до килиите или вътре в тях, са издълбани нишите за икони, книги и кандила. Цен- тралната скална църква при село Крушуна е издялана с вход с формата на триъгълник, символизиращ Единосъщ- ната Света Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух, в Входът на исихастката обител
  16. 16. 16 съответствие с православния катехизис. Входът открива пътя за сакралното пространство в молитвената килия, която е с куполовидна форма, подобна на купол в църква и едновременно с това напомня на небесния свод. Има място за спане, правоъгълно издълбана ниша за икона, килия за съ- зерцание със сводеста форма. Друга ниша за съзерцание е издълбана под самата килия за живеене на исихаста. Заслу- жава внимание и една килия с почти квадратен отвор. Нека припомним, че квадратът е известен като плосък модел на света, а кубът, вписан в сфера, с неговите елементи на си- метрия е модел на Царството Небесно. Числовото съотно- шение на тези елементи на симетрия отговаря на златна- та пропорция и хармоничните отношения на музикалната гама. Крушунските исихасти са има- ли свои последова- тели и почитате- ли от местното население, за ко- ето свидетелст- ват многобройни д о п ъ л н и т е л н о разширени ниши и издълбани на- веси в скалите, където човек е можел да пре- нощува дори в дъждовно време. Поради това би следвало да се говори за Кру- шунски исихаст- ки и духовен цен- тър. Скално бигорно цвете
  17. 17. 17 Предпоставки и условия за туризъм Огромният бигоров скален масив, реката Маарата, изу- мителният карстов водопад, най-голямата в страната травертинова каскада, както и втората по големина и една от най-красивите у нас водна пещера с множество подземни езера, минералният извор с доказани лечебни свойства, богатите на дивеч гори, исихастката обител, запазените традиции и обичаи – всичко това създава из- ключително добри предпоставки за развитие на селски, екологичен, пещерен и ученически туризъм. Горите около селото създават чудесни условия за лов, а реката Осъм, която се вие в равнината под селото, крие местенца, кои- то са рай за всеки въдичар. Селото вече разполага с множество частни квартири за туристи, а за любителите на лукса Гостоприемница „Маа- рата” предлага 3 стаи с по две легла, един апартамент с четири легла със санитарен възел, ресторант и сауна към къщата, както и редица любопитни развлечения като кон- на езда, стрелба с лък, разходка с кану по реката и др. „Бялата къща” също предлага уют и конфорт, както и чудесна гледка към „Маарата”, а по желание на гостите и вкусна домашна кухня. Конна езда предлага и Къщата за отдих „Яхъра”. Добре обзаведени и оборудвани са още Къщата за гости Гугови (в самия център на селото); Къщата за гости „За- воя”; Къща „Парис” и още десетина частни квартири и къщи за почивка и за гости, информация за които можете да на- мерите в кметството в центъра на селото и в интернет. Новата еко-пътека към Урушката маара се разклонява и в 3 км пешеходна пътека, която завършва пред прага на Къща за гости „Пчелина“, с. Кърпачево.
  18. 18. 18 В близост до Крушуна На не повече от 10 километра от селото можете да посе- тите и Деветашката пещера, която е сред най-големите в България. Дължината й достига 2 442 м, а общата й площ е 20 400 м2 , височина - 60 м. Деветаш- ката пещера е открита през 1921 го- дина. Там са намерни ин- тересни на- ходки от не- олита. В ми- налото се е ползвала като военен обект, за съхранение на петрол, като големи цистерни и до днес стоят близо до входа на пещерата. Също така е използвана и за съхране- ние на храни от държавния резерв и за разполагане на ра- кетни установки. През 1996 г. пещерата е обявена за За- щитен обект. На няколко километра е и „Гарваница”, където в по- следно време се провеждат редица събори, надпявания и други инте- ресни прояви. Деветашката пещера „Гарваница” - забележителен карстов феномен.
  19. 19. 19 Заповядайте в село Крушуна, за да се насладите на уни- калните красоти и за да прекарате незабравими мигове на отдих сред природата. Тук природните преле- сти са целогодишни. Про- летта опиянява с ухани- ето на люляк и див божур, с които са покрити поля- ните над водопада, а също и скалите. В края на май и през месец юни въздухът е наситен със сладкия мирис на липи, изобилстващи в се- лото и в околностите му. В обикновено горещите лета, „Маарата” щедро ни да- рява с буйна зеленина и с блажена прохлада, лъхаща от гъ- стите сенки на дърветата и изпод тежките естествени заслони в скалите, а реката ни освежава с кристалните си, изумително синьо-зелени води. В горите над водопада горските божури, нацъфтели по Гергьовден
  20. 20. 20 Златната есен ни обсипва с плодо- ве, дава ни спокой- ствие, нарушавано единствено от пе- сента на птичките и на щурците, и ни предлага невероят- но разнообразие от горски цветя и дъ- хави билки. През зимата всич- ко заспива в чудна бяла приказка. А там горе, сред скалите, през всички сезони, денем и нощем, шуми водопадът, излива своя- та песен и ни разказва своята вечна история. Не пропускайте да видите това вълшебно кътче, окъпано в изумрудено – сини багри. Изживяването е неописуемо.
  21. 21. 21 Синия вир, 1908 година Винарската изба на кооп „Напредък“ село Крушуна, 1928 година - началото
  22. 22. 22 ДОБРЕ ДОШЛИ НА КРУШУНСКИ ВОДОПАДИ, ОБЩИНА ЛЕТНИЦА Скътана в сърцето на Дунавската равнина и Де- веташкото плато, община Летница има свой самоби- тен външен облик и свой ха- рактер, свое минало, насто- яще и бъдеще. С богата ис- тория и запазени традиции, днес Летница е модерна об- щина, в която се реализират редица значими проекти, които подобряват живота на хората. Гордеем се с постигнато- то от нас и се надяваме при вашето посещение да останете наистина доволни. А ние наистина има с какво да се гордеем, защото избрах- ме вярната посока – с общи усилия да продължим да градим европейската визия и бъдеще на родния ни край. През послед- ните години общината ни разшири и подобри своята инфра- структура; постигнахме високи нива на трудова заетост; започнахме проект за изграждане на “Индустриален парк”; ремонтирахме училища и детски градини; строим канали- зационни мрежи, водопроводи, пътни настилки; създадохме нов облик на селищата в общината с нови спортни площадки и улици. Разбира се, още много предстои да бъде направено, но то може и е добре да бъде осъществено с вашата подкрепа и нашите съвместни обединени усилия. Ето защо, дами и господа, община Летница ви очаква - като гости, като приятели, като инвеститори, а защо не и като бъдещи жители на общината. д-р КРАСИМИР ДЖОНЕВ Кмет на Община Летница
  23. 23. 23 „Персонал Консулт - Ганчо. Попов” е специализиран в изследователска, квалифи- кационно консултантска и издателска дейност. ÑÑ Разработва проекти по европейски програми и участва в конкурси по об- ществени поръчки. ÑÑ Организира квалификаци- онни курсове и практикуми в чужбина. Издадени са над 5000 сертификата на курси- сти. ÑÑ Издател е на списанията: „Човешки ресурси”, „Фондове, програми, проекти” и „Спра- вочник на счетоводителя” ÑÑ Публикувани са над 150 книги по проблемите на човешките ресурси, счето- водство, финанси, обществено осигуряване, обществени поръчки и др. ÑÑ Организира национални и международни научно-практически конференции. ÑÑ Провежда обсъждания на кръгли маси с представители на гражданското общество по „Мениджмънт на човешките ресурси” и „Усвояване на европейски- те средства”. ÑÑ Фирмата присъжда и връчва на ежегодна официална церемония Национални призове: „Мениджър човешки ресурси” и „Мениджър социални услуги”. ÑÑ Активна дейност развива и чрез своите неправителствени структури Фондация „Човешките ресурси в България и евроинтеграцията”и Национално сдружени на организациите за социални услуги Ние сме отворени за сътрудничество, съвместна дейност и взаимопомощ. ПЕРСОНАЛ КОНСУЛТ – ГАНЧО ПОПОВ 20 години опит, традиция и доверие Нашите координати са: София 1303, бул.“Христо Ботев” №77 А, ет. 3, тел./факс: 02 931 22 00, 02 931 24 00, 0888 705 325, 0887 438 114 e-mail: g.popov@einet.bg; www.personal-konsult.com ст.н.с. д-р Ганчо Попов - управител д-р Яна Гочева - изпълнителен директор на „Персонал консулт - Ганчо Попов“
  24. 24. 24 Предимствата които КООП Маркет осигурява са до- брото познаване на местния пазар, уютната обстановка за пазаруване, персоналното обслужване, добрия избор на стоки, разнообразието от съпътстващи услуги, българ- ска верига КООП маркети с над десетгодишна традиция. Нашето мото е „Зареди с настроение”. Ние вярваме, че специфичната атмосфера на нашия коопмркет и стре- межът към европейско ниво на обслужване гарантират на клиентите ни удоволствие при пазаруване. Ние дър- жим на професионалното информиране и обслужване на клиента. За информация: КООП Маркет гр. Летница обл. Ловеч Офис: 06941 2282 / 2025 E-mail: pkedinstvo@abv.bg КООП Маркет

×