Импресионизмът е течение в изкуството, което възниква във Франция в края на 19 век.

2. Импресионизмът е течение в изкуството, което
възниква във Франция в края на 19 век.
В основата на импресионизма стои стремежът
да се използват научните открития от това време
в областта на физиката и на цветовете, за да
се постигне по-натуралистично предаване на
цветовете и тоновете в живописта. Свързва се и
с времето, когато през 60-те години на 19 век
видни френски художници започват да излагат
на обществен показ творбите си.

3. Във времето, когато имресионизмът възниква, изкуството се счита за
консервативно забавление. Академията налага стандартите на френското
изкуство — жанровете на творбите (исторически и религиозни картини,
както и портрети), тъмният им колорит и фините образи, несъответстващи
на действителността. Академията насърчава художниците да
премахнат всички следи от “замахване с четката”, което изолира
изкуството от личността, емоциите и техниките на твореца.
Веднъж на две години (впоследствие веднъж годишно) в
определени за целта помещения на Лувъра се провежда изложба на
няколкостотин художествени произведения, разделени по жанрове.

4. .

5. Името на движението произлиза от творбата на Клод Моне
“Импресия. Изгрев слънце” ("Impression soleil levant").
През 1874 г. художниците Моне, Реноар, Дега,
Писаро, Сисле, Базил и Берта Моризо организират
изложба, по повод на която Луи Льороа
(гравьор, художник и утвърдил се драматург)
пише остра критика във вестник "Ле Шаривари"
(“Le Charivari”). В статията, озаглавена
“Изложбата на импресионистите”,
Льороа заявява, че “Импресия. Изгрев слънце”
на Клод Моне е неясна и объркана - просто една скица,
план на творба, която не може да се нарече завършена
композиция.

6. .

7. Прословутата изложба влиза в историята на изкуството
под името Първа изложба на импресионистите.
Организирани са общо осем такива изложби: 1874,
1876, 1877, 1879, 1880, 1881, 1882 и 1886 година. Едуар Мане
е единственият голям представител на движението не участвал в
нито една от тези изложби. От своя страна Камий Писаро е
единственият участвал и в осемте. Изложбите продължават и
след 1886 г. но в тях не присъстват големите имена на импресионизма.

8. През Средновековието на картините се гледа като на изображения
на исторически и религиозни обекти в преимуществено официален
стил. По-късно художниците започват да рисуват предмети и лица
от всекидневието. Много холандски художници от 17 век като Ян
Стеен, се насочват към изобразяване на всекидневните неща, но
техните творби остават подвластни на традиционните композиции,
що се отнася до изобразяването на пейзажа.

9. Като родоначалник на движението (въпреки собственото ми
нежелание) се сочи Едуар Мане. Най-упоритата група
импресионисти включва Клод Моне, Пиер Огюст Реноар и
Алфред Сисле, които са съученици от ателието на
Шарл Глейр. Тримата стават големи приятели и често рисуват
заедно.

11. Влиянието на идеите на Моне, Мане, Дега и другите
представители на движението обхваща постепенно
целия свят на изкуството и води до обновлението му.
Появява се импресионизъм в музиката - Клод Дебюси,
Морис Равел, Оторино Респиги - и в литературата -
Детлев фон Лилиенкрон, Петер Алтенберг.

12. ИЗГОТВИЛ: