1. Данъчна ревизия
В контролната практика на данъчната ревизия са налице контролните форми
данъчна проверка и данъчна ревизия.
Данъчните проверки се извършват от представители на данъчната
администрация- данъчни инспектори и данъчни експерти от данъчните подразделения;
ТДД, РДД или ГДД. В ДОПК е предвидено, че данъчните органи могат да извършват
ежедневни, текущи или периодични проверки за спазването на данъчното
законодателство в стопански и търговски обекти, както и за констатиране на факти и
обстоятелства, свързани с техните данъчни задължения. Данъчните проверки се
извършват от данъчните органи, без да е необходима заповед или изрично писмено
възлагане от техния непосредствен ръководител. Резултатите от проверката се
отразяват в протокол. В случаите, когато се констатира извършено данъчно нарушение,
данъчният орган е задължен да състави акт за извършено нарушение и да прецени
необходимостта от последващо извършване на данъчна ревизия.
Данъчната проверка е възможно да се осъществи и по повод организацията на
подаване на данъните декларации от физическите и юридическите лица и последващата
им обработка от данъчните служители. Данъчният орган проверява дали декларацията е
попълнена съобразно с изискванията за съответния вид данъчна декларация, т.е. дали
във всички реквизити в нея са нанесени необходимите данни. В случаите на установени
несъответствия данъчният служител изисква остраняването им от данъчно задълженото
лице, а ако това не може да стане веднага, декларацията не се приемаи се смята, че
такава изобщо не е подавана.
В данъчния контрол се използват следните видове проверки:
Цялостна проверка. Проверяват се всички съставни компоненти на
проверяваните дейности.
Репрезентативна (извадкова)-. Тя се извършва въз основа на избор на
определена дейност на данъчния субект, която се прави от данъчните органи.
Частична проверка. Обхваща контролни процедури само върху част от
дейността на даден подконтролен обект. При нея се извършват контролни действия
само по отношение на даден данъкоплатец.
Тематична. При нея се проверяват изпулнените задачи, решени или нерешени
проблеми, причините за това и други.
Формална проверка. Обхваща установяването на изискванията за оформянето
на документита, наличието на задължителните реквизити, точността на цифровите
данни и сборове, неговата достоверност от гледна точка дали е подправена или не.
Фактическа проверка. Тя е наи- често използваната в хода на данъчния
контрол. При нея се установява достоверността на отразените в отчтните документи
данни, както дали техния размер отговаря на данъчните задължения на ФЛ и ЮЛ в
действителност.
Насрещна проверка е проверка за установяване на факти и обстоятелства
имащи значение за облагането на данъчния ревизиран субект, свързан с дейността на
друг данъчен субект.
Документална проверка е тази , която се извършва само въз основа на
представените в данъчното подразделение документи.
Плановите проверки се извършват винаги по предварително изготвен план-
график.
Извънредни проверки са тези, за които потребността е възникнала в хода на
текущата дейност на данъчния субект.

2. Данъчните ревизии са втората основна форма на данъчния контрол. Тази
контролна форма е сравнително по- често използвана в дейността на данъчните органи
от данъчните проверки. Резултатите от данъчната ревизия имат по- значими
последствиа за данъчия субект, които се обуславят от по- голямата значимост на
данъчния ревизионен акт в сравнение с констативния протокол, с който приключва
данъчната проверка. В ДОПК е предвидено данъчната ревизия да се определя като
дейност на данъчните органи, насочна към проверяване на данъчните задължения на
данъчния субект и за установяване на саконосъобразността на действията му на
основата на специфичните или репрезентативните методи за контрол.
Данъчната ревизия може да обхваща установяването на:
o Всички данъчни задължения за целия ревизиран период, обхващащ времето,
през което не е извършена данъчна ревизия;
o Всички данъчни задължения за определен от данъчния орган период;
o Отделни видове данъчни задължения за целия ревизиран период;
o Отделни видове данъчни задължения за определен период;
o Данъчни задължения, факти и обстоятелства, доходи или имущества,
декларирани от данъчните субекти.
От съществено значение е регламентацията в ДОПК на данъчните органи, които
могат да възлагат извършването на данъчни ревизии. Данъчната ревизия може да се
възлага от:
Териториалния данъчен директор или определен от него орган на ТДД- за
данъчните субекти, регистрирани или подлежащи на регистрация в ТДД, както и за
случаите за данъчна проверка по делегация;
Регионалния данъчен директор- за данъчните субекти, регистрирани или
подлежащи на регистрация на територията на РДД, само за определени в ДОПК случаи;
Главния данъчен директор или определено от него лице от ГДД- за всички
данъчни субекти на територията на страната.
Тези данъчни органи могат да възлагат данъчна ревизия и по искане на данъчния
субект по ред, определен от главния данъчен директор. Данъчна ревизия, предизвикана
от данъчния субект, се налага най-често при смяна на собствеността на неговото
имущество или на длъжностното лице, което го представлява.
В ДОПК е предвидена и специална процедура за спиране на ревизията.
Ревизията може да се спре в следните случаи.
• При възникване на някаква нвпреодолима пречка, която най- често е
природно бедствие или крупна производствена авария- от деня на
настъпване на събитието;
• При внезапно заболяване на лице или лица, чието участие в ревизията е
наложително, като заболяването се удостоверява с надлежен медицински
документ;
• Когато лицето не е намерено на данъчния адрес;
• При други обстоятелства предвидени със закон.
От съществено значение е регламентирането с ДОПК на мястото на провеждане
на ревизията, което е труднорешим проблем по различни причини. Данъчният субект е
длъжен да предостави подходящо място и да създаде условия за извършване на
ревизията, както и да определи лица за контакт с данъчните органи и за оказване на
съдействие по време на ревизията. При невъзможност за осъществяване на ревизията
при данъчния субект или по преценка на ревизиращия данъчен орган, тя се извършва в
помещенияна данъчната дирекция. В тези случаи задължително се съставя протокол в
два екземпляра и опис на документите, които се предоставят на данъчния орган.

3. В ДОПК са предвидени някои особености за провеждане на данъчна ревизия при
несъстоятелност на данъчен субект. В случаите на уведомяване на данъкоплатец,
обявен в несъстоятелност, данъчният орган може да започне данъчна ревизия на
длъжника не по- късно от един месец след обнародването на решението за откриване на
производство по несъстоятелност. Данъчната ревизия се предвижда да завърши и
данъчният ревизионен акт следва да бъде връчен на длъжника, респективно на синдика,
в срок до един месец от започването на данъчната ревизия. При условията, посочени
по- горе, данъчното вземане се смята за предявено в срок, дори и да бъде обжалвано по
надлежен ред.
Основните видове данъчни ревизии са:
1.Според обхвата си- пълни(комплексни) и частични(репрезентативни).
Пълната данъчна ревизия е с продължителност от 2 до 3 месеца, а при по-
големите данъкоплатци 5,6 месеца. В случай когато проверяваният данъчен субект има
много дъщерни предприятия, срокът може да бъде удължен с 3 месеца. Ако този 3-
месечен срок е недостатъчен, той може да бъде удължен само от министъра на
финансите след мотивирано предложение на главния данъчен директор.
Частична данъчна ревизия- при нея се проверяват само част от държавните
вземания, а често предмет на контролни действия могат да бъдат възстановяването на
данъчен кредит при данъчна ревизия по ДДС и други.
2. Според регулярността(честотата) биват:
Планови- извършват се по предварително утвърдена програма или план-график.
Извънредни- правят се при възникването на извънредни обстоятелства, а също
и при обявяване в несъстоятелност на данъчния субект.
Данъчни ревизии по подоходно облагане- в тази група се отнасят ревизиите по
отношение на облагането с данък върху печалбата по Закона за корпоративното
подоходно облагане и с данък върху доходите на ФЛ по Закона за облагане на доходите
на физическите лица.
Данъчни ревизии по косвено облагане- в тази група са данъчните ревизии по
отношение на данъка върху добавената стойност и по акцизите.
Данъчни ревизии по местните данъци и такси- преобладават контролните
действия по отношение на имуществените данъци и такси, в т.ч.: данък върху
недвижимите имоти, данък върху наследствата, данък при придобиване на
имуществата по дарение и по възмезден начин.
В ДОПК се посочва кои лица са данъчните субекти: местните физически и
юридически лица; чуждестранните лица, получаващи доходи от източник в страната;
чуждестранните юридически лица и неперсонифицираните дружества. Тук се включват
и тези, които имат място за стопанска дейност, клон или търговско представителство,
получават доходи от източници в страната или извършват подлежаща на облагане с
данъци дейност, както и лицата, които се ползват с имунитет в нашата страна, но само в
случаите, предвидени в закон или международен акт, по който Република Българияе
страна. В ДОПК е предвидено от групата на данъчните субекти да бъдат изключени
държавата, държавните органи и органите за местното самоуправление. С ДОПК се
възприема принципът, чрез който неперсонифицираните дружества да се третират в
данъчно отношение при данъчното им регистриране и облагане като юридически лица.
Организацията на данъчната ревизия се състои от четири етапа:
Планиране на данъчната ревизия. Практиката в досегашната дейност на
данъчната ревизия е да се изготви поименен списък на подлежащите за ревизия обекти
като това става обикновено в последното тримесечие на предходната данъчна година.
От значение е планирането на времето за извършване на данъчната ревизия:
• За холдинговите дружества и за дружествата с подразделение в страната- 45 дни.

4. • За големите данъчните субекти- 30 дни.
• За средните данъчни субекти- 20 дни.
• За малките данъчни субекти- 10 дни.
Подготовка на данъчната ревизия. Този етап започва след издаването на
заповедта за извършване на данъчна ревизия от началника на данъчната служба, която
наблюдава данъчният субект. В нея се посочват:
-наименуванието на ревизирания данъкоплатец
-обхватът и периодът на ревизията
-трите имена и заеманата длъжност в данъчната администрация
-срокът на извършване на данъчната ревизия.
Подготовката започва от запознаването на данъчните органи с досието на
данъчния субект, в което се съхраняват актове за констатации, данъчни ревизионни
актове, актове за нарушения и накзателни постановления и други.
Извършването на данъчната ревизия е най-важният и основен етап, който
включва процедурите извършени от данъчните органи по събирането, установяването и
изясняването на фактите с помощта, на които се определя данъчното задължение по
вид и по размер.
Документиране на констатациите от данъчната ревизия. Данъчната ревизия
приключва с данъчен ревизионен акт.
Методи на данъчния контрол: анализ, програмно- целева организация,
систематичен контрол,моделиране,проектиране, сведения, справки, инвентаризация.
Анализ: той е метод с дългосрочен и продължителен характер, чрез който се
обобщават данни от различни информационни източници, които са свързани с
процесите и явленията протичащи в данъчните субекти. При него се прави разчет на
мерките, които трябва да се предприемат за отстраняване на негативните страни в
дейността на контролирания обект и възможните санкции, които се налагат. Познати са
няколко вида анализ:
1. Перспективен анализ- основна цел при него е да открои тенденциите и
закономерностите в развитието на проблема.
2. Оперативен анализ-чрез него се измерва влиянието на отделните фактори
имащи отношение към контролирания обект и се определят условията за
възникването им и се предлагат по коригиращи въздействия.
3. Комплексен анализ- в данъчния контрол той се използва най- често тъй като
изследваните явления и процеси при него са най- комплексни и
взаимносвързани и се влияят от различни фактори.
4. Тематичен анализ- използва се предимно при частичните данъчни проверки и
ревизии.
Програмно- целева организация на данъчния контрол. Комплексен подход,
който се използва предимно в теорията и практиката на стопанското управление и в по-
малка степен в данъчния контрол. Честите структорни промени и реорганизации
възпрепятстват данъчните органи да го използват по-често в своята контролна дейност.
Ефектът от него се проявява най-добре в голяма контролна система като данъчната,
която надброява над 9500 данъчни служители.
Систематичен контрол. Този метод се прилага по-често от данъчния контрол и
представлява единна система от контролни методи с оглед целите на контрола върху
един или група контролирани параметри. По-важните етапи на систематичния контрол
са:
-Предварителна подготовка
- Осъществяване на систематичния контрол
-Реализиране на резултатите от систематичния контрол

5. -Изготвяне на отчет за извършения систематичен контрол до висшестоящата
администрация респективно до ТДД, РДД и ГДД.
Моделиране. Той се прилага по-рядко в данъчния контрол в България за
разлика от страните с развита пазарна икономика. При него подобно на нализа е
възможно статично, от разстояние да се наблюдават и изследват контролираните
процеси и явления при данъчния контрол, а също и да се дава оценка на
критичните точки на изменение. Осъществява се по отношение на обекта на
контрол за неговите вътрешни и външни връзки, за протичащите в него процеси
както и за определени тенденции и закономерности.
Проектиране. При него се моделират бъдещи състояния в подконтролната
област като например перспективите за подобряване на данъчната дисциплина на
данъчния субект и други, които обслужват целите на контролната дейност. При
него се описва и начинът на създаването на определен модел. За еазлика от
прогнозирането, проектирането има не само за цел да отрази действителните
констатации, а и да ги подчини на предварително поставена цел от контролните
органи.
Сведения. Те разкриват миналото и настоящето на подконтролния обект и
процесите и закономерностите в него. Възможно е този метод да се прилага и при
данъчната проверка и при данъчната ревизия, но може и да бъде приложен без
наличието на тези две форми. Сведенията обикновено се предоставят писмено, но
е възможно да бъдат и на електронен носител.
Справка. Тя е характерен метод не само при финансово- ревизионния
контрол, но и при данъчния контрол. За този метод е характерно, че се изяснява
определена страна на едно или повече явления от дейността на проверявания
данъчен субект.
Инвентаризацията е контролен метод, използван в данъчния контрол
сравнително по-рядко в сравнение с финансовия контрол.терминът
„инвентаризация” се е наложил като синоним на изброяване или измерване или
изобщо на оценяване на фактическото състояние на дълготрайни, а твърде често и
на краткотрайни материални активи, в т.ч. и на налични суми в подконтролния
обект.
Основна в данъчното производство са данъчните актове, издавани след
извършването на данъчни ревизии и данъчни проверки. В подробности ще бъде
разгледам данъчният ревизионен акт, в който се отразяват резултатите от
данъчното производство. Данъчен ревизионен акт се издава от данъчния орган,
определен с акта за възлагане на данъчната ревизия. С него се определят, изменят
или прихващат данъчните задължения, както и се възстановяват внесени суми,
данъци и резултати за данъчен период,подлежащи на възстановяване, когато това
е предвидено в закон. Данъчният ревизионен акт се издава в писмена форма в 7-
дневен срок от приключването на данъчната ревизия. С данъчния ревизионен акт
могат да се постановят мерки за предварително обезпечаване на данъчни
вземания, което да стане едновременно с неговото връчване. Тези обезпечителни
мерки могат да бъдат наложени с постановление на ъответния териториален
директор по предложение на ревизиращия орган при започване или по време на
данъчната ревизия . Констатациите, направени от данъчните органи, са
същевременно и мотивите на данъчния акт, Един екземпляр от данъчния
ревизионен акт се връчва по реда на ДОПК на ревизирания субект в срок до 7 дни
от издаването му. Неразделна част от данъчните ревизионни актове са всички са
всички събрани в хода на данъчната ревизия доказателства.