1. Всяка година очакваме с нетърпение
новогодишните празници. Те са време
за равносметка за изминалата година,
но и много надежда за по-голям успех
през следващата.
Когато наближава Коледа, започва-
ме да се чувстваме по различен начин.
Този празник е най-тихият и свят ден в
годината. В България Рождество Хрис-
тово, наричано още Коледа, е продъл-
жение на Бъдни вечер.
На 24 декември, преди да бъде на-
редена празничната трапеза, стопани-
нът на къщата запалва бъдника – отсе-
чен ствол от дъбово, брястово или кру-
шево дърво. С бъдника разбърква ог-
нището, наричайки: „Колкото искрици,
толкоз пиленца, шиленца, теленца и
дечица в моя дом!". С дървото на бъд-
ника се поддържа огънят през цялата
нощ.
По традиция на празничната трапеза
трябва да има 7, 9 или 12 постни ястия
- 7, защото толкова са дните в седми-
цата, 9, защото толкова време трае
бременността и 12, колкото са месеци-
те в годината. Трапезата трябва да
бъде богата и да включва всичко, кое-
то се произвежда в домакинството,
като варено жито, варен фасул, сарми,
пълнени чушки с боб или ориз, ошав,
туршии, лук, чесън, мед, орехи и вино.
В полунощ на Бъдни вечер срещу Ко-
леда започва и обичаят Коледуване –
зимният обичай за плодородие, здраве
и късмет.
Коледарите пеят по пътя пред вра-
тата и в къщата след полунощ на Бъд-
ни вечер. Обредните песни, които из-
пълняват, са различни, зависят от мяс-
тото, на което са, и човека, за когото
пеят. Пеят се песни за всеки от се-
мейството – от най-възрастния до най-
малкия. С песните си коледарите по-
желават добра реколта и здраве на
семейството.
Домакините обикновено даряват ко-
ледарите с кравай, пари, вино, а сами-
ят обичай завършва с угощение, на
което се събират всички коледарски
групи. Продуктите, които останат след
него, се даряват на бедните, а парите
– на читалището, училището и църк-
вата.
На връх Коледа, след църковната
служба, всички се събират на хоро,
което според вярванията, символизи-
ра дълголетието. Коледната вечеря
на 25 декември е много по-богата от
тази на Бъдни вечер, защото вече е
позволено да се яде и месо.
И последно, но в никакъв случай на
последно място, не забравяйте да си
пожелаете нещо в полунощ на Бъдни
вечер срещу Коледа! Според предани-
ята точно тогава небето се разтваря и
всяко желание непременно се сбъдва!
Нова година винаги е много красив
празник. Посрещането ѝ прави хората
добри и щастливи. Те са искрени в
пожеланията си и сякаш лошото оста-
ва някъде далеч в отминалата година
и няма никога да се върне. Поне така
вярваме в този кратък момент между
старата и новата година.
Между Коледа и Нова година нас-
тъпва времето на пожеланията. В дни-
те между тези два празника искаме да
изпитваме повече радост, да ни се
случи нещо изключително хубаво и да
продължим напред в следващата го-
дина, без да изпитваме трудности и
тревоги.
Децата с нетърпение очакват своите
заслужени подаръци от Дядо Коледа и
своите близки, но те трябва да знаят,
че смисълът на празниците не е в скъ-
пите подаръци, а в това да направиш
някого щастлив; когато накараме няко-
го да се почувства добре или да изпи-
та радост от живота.
Успешна Нова година и нека тя ни
донесе много здраве и усмивки! Нова
година – нов късмет!
Нова година – нов късмет
Грамотниче
Година II, Брой 5,
Шумен, Понеделник,
19.12.2016 г.
Посветен на Коледа и новогодишните празници.
Издава НУ „Княз Борис І” – град Шумен
Най-интересното в броя
Нова годинa – нов къс-
мет
Часът на кода – среща с
Президента на Междуна-
родната Олимпиада по
Информатика – проф.д-р
Красимир Манев
Весела Николова – на-
шето златно момиче
Млад журналист – награ-
да за дебют
Приказките на Емре Ме-
сут
Коледна страница
Гост на броя
ARISE GUEST ARTIST
Работилница за изкуство
Новогодишни картички
Фатме Джевдет, Iг
клас
2. Страница 2 Грамотниче, вестник на НУ „Княз Борис І”
Часът на кода - среща с проф. д-р Красимир Манев
Второкласниците от НУ„Княз Борис I” в Шумен изучават компютърни науки като иг-
ра. Макар и още малки децата се учат да програмират по проект „Скрач (Scratch) пре-
дизвикателство“, чрез който взимат участие и в световната инициатива – Часът на
кода (5 -12 декември).
Всеки ученик трябва да има възможност да изучава компютърни науки. Те помагат
за възпитаване на умения в решаване на проблеми, логика и креативност. Когато за-
почнат да ги изучават по-рано, учениците ще имат основа за успешна кариера в 21-ви
век (Hour of Code™).
Пак по този повод децата се срещнаха с един от най-уважаваните преподаватели в
България – Президентa на Международната Олимпиада по Информатика, професорa
по Дискретна математика – Красимир Манев. Преподава-
телят e обучил висококвалифицирани специалисти, които
днес заемат ръководни позиции в едни от най-големите
компании в тази област /като Googlе/, преподават в най-
престижните университети в света и ръководят успешни собствени компании.
Проф. д-р Красимир Манев е преподавател във Факултета по математика и инфор-
матика към Софийския университет и Нов български университет. Автор на множество
учебници и помагала. Дългогодишен ръководител на националния отбор по информа-
тика, постигнал редица успехи на международни състезания.
Професорът сподели,че „ако искаме да имаме общество, способно да си служи ком-
петентно с компютърната техника и съответния софтуер, трябва да осигурим солидно
образование в областта на Информационните технологии.“
Учениците разбраха, че правенето на програми е интересна и творческа работа, и
повечето от тях бяха категорични, че един ден ще станат успешни програмисти.
Весела Николова - нашето златно момиче
Тази година Весела Георгиева Нико-
лова от IVв
клас се представи отлично
на национални математически състеза-
ния. Тя се класира на I място в матема-
тическите турнири „Иван Салабашев” и
„Черноризец Храбър”. Весела има и два
златни и един сребърен медал в пре-
дишни математически състезания
„Математика без граници”.
Честито, Весела! Пожелаваме ти мно-
го успехи и занапред!
По Коледа стават и чудеса
Всички сме чували историята за Дядо Коледа. Истината е,че никой не може да ни каже дали това е истина,
или пък не. Все пак всеки има правото да вярва, в каквото си поиска.
Легендата гласи, че дядо Коледа е мил старец, който живее в Лапландия, заедно със Снежанка, джудже-
тата, елфите и своите елени. Цяла година той се подготвя именно за празника – Коледа, с помощта на елфи-
те и джуджетата. Добрият старец знае какъв подарък мечтае да получи всяко едно дете и ако е било послуш-
но през цялата година, той изпълнява желанието и пуска мечтания подарък през комина.
В навечерието на двадесет и четвърти декември (Бъдни вечер) Дядо Коледа тръгва от Лапландия, заедно
с шейната и елените, и обикаля света, за да може да зарадва всяко едно дете.
Една мразовита вечер (на 24-ти декември), докато дядо Коледа тъкмо се готвел да потегли и впрягал еле-
ните, забелязал, че един от тях е много болен и не може да тръгне. Старецът се отчаял и се зачудил как да
постъпи. Изведнъж от нищото се появила мъничка фея. Тя му казала да не губи надежда и че може да му
помогне. Но дядото се зачудил как едно толкова дребно създание може да направи това. Феята обяснила, че
може да се случи коледно чудо. Замахнала с пръст и изведнъж шейната се издигнала бавно във въздуха,
дядо Коледа се качил и потеглил.
По повод на тази случка се появило и вярването, че: „По Коледа стават и чудеса!“.
Елис Неджиб, IVа
клас
Награда за дебют
Полина Димитрова от
IIб
клас получи Награда
за дебют за фоторе-
портажа „Необикновена
снимка на класа“, в I
възрастова категория
на IX Национален кон-
курс за литературно
творчество и журналис-
тика „Стоян Михайловс-
ки"– град Русе. Може да
видите репортажа в предишния брой на
вестник „Грамотниче", бр.4, стр.3.
3. Брой 5, 19.12.2016 г.
Една вълшебна нощ
За всяка Коледа, елфите и джуджетата на Дядо Коледа правят играчките на децата, като изпълняват же-
ланията от писмата им. Но една година работата се забавила и белобрадият старец казал на елфите да по-
бързат с играчките за децата и те да са готови преди Бъдни вечер. Неуморните помощници се съгласили,
ускорили подготовката и късно вечерта привършили.
На другият ден било Бъдни вечер. Дядо Коледа бързо натоварил играчките в шейната и по-късно вечерта
той полетял високо в небето. Пътувал из целия свят и разнасял подаръци. Докато децата спели, той влизал
в домовете и ги оставял под елхите. Но изведнъж разбрал, че подаръците свършили и едно мъничко моми-
ченце е останало без подарък. Тo се казвалo Антония и кротко
спялo.
Дядо Коледа се прибрал натъжен в къщи и разказал на внука си
Джордж, че едно момиченце е останало без подарък. Още същата
вечер, без да губи време, докато всички спят, Джордж направил
подаръка. Сложил го в шейната и потеглил.Той не можел да кара
толкова бързо, като дядо си, но все пак не се отказал.
Пътувал дълго. Минал през Италия, Англия и когато стигнал до
Армения, шейната се развалила. Джордж не знаел, какво да напра-
ви. Накрая решил да направи сал от шейната и да отплава. И така
най-накрая пристигнал във Франция, където живеела Антония. Той
намерил къщата точно навреме и поставил подаръка под елхата.
Сутринта Антония намерила подаръка си и била много радостна
и щастлива. Така била спасена Коледата на Антония. Хората от
морския град, където живеела тя, много се чудили защо на кея на
пристанището между корабите е закотвена и една шейна-сал, но
никой не разбрал, че това е шейната на дядо Коледа. Просто си
помислили, че на Коледа наистина стават вълшебства и чудеса!
Страница 3
Приказките на Емре Месут
Илюстрация: Димитър Йорданов,
IIв
клас
Пътешествието на Пепито
Имало едно време един магьосник. Той имал син на име Пепито. Учил го да пра-
ви вълшебства и да омагьосва. Имали представления из целия свят. Но един ден
магьосникът се разболял тежко и умрял. Но преди да умре, той дал на сина си ед-
но писмо и казал, че това било последното му желание – да направи това, което
пише в писмото. А там пишело: „В Египет има стара книга с най-силните магии на
света. Ако решиш тези три гатанки, ще я откриеш“. Първата гатанка гласяла: „В
стар дворец ще намериш един ключ, поставен в каменен човек, скрит в тайна стая,
на тайно място.“
Изпълнявайки завещанието на баща си, Пепито пристигнал в Египет и обикаляй-
ки го дълго, успял да намери стария дворец. Влязъл и разгледал всички стаи, но
никъде нямало каменен човек. Тогава се сетил, че това трябва да е статуя. Влязъл в библиотеката и видял
множество статуи. Спомнил си, че в писмото пишело, че е на тайно място. Той разгледал фигурите и разб-
рал, че това са краля и наследниците на кралството. Започнал да ги претърсва, но нищо не открил. Тогава
видял шапката на краля, повдигнал я и намерил златния ключ.
След като приключил с решаването на първата гатанка, Пепито преминал към втората, в която се казвало:
„Вторият ключ ще намериш в двореца под дървена плоча“. Пепито тръгнал да я търси и се досетил, че това
трябва да е дъска.Там нямало дъски, освен стълбите, отиващи към втория етаж. Разглеждайки ги, под трето-
то стъпало видял ключа. Вече само му оставало да намери мястото, където да постави ключовете. А това
било скрито в третата гатанка: „Тайното място за ключовете ще намериш във висока кула зад скрит, бояди-
сан камък с дупки.“
Пепито тръгнал към кулата, но тя била висока и имало много стълби. Тогава се замислил: „Какво ли може
да означава боядисаният камък?“. Мислил, мислил и се сетил, че това трябва да е боядисана тухла. А когато
стигнал до кулата, започнал да разглежда тухлите и забелязал една с различен цвят от останалите. Той я
дръпнал, намерил два отвора в нея и поставил двата ключа. Изведнъж пред него се появила каменна врата,
която била затворена. Пред вратата стоял каменен пазител. Пепито се опитал да го отстрани, но не успял.
Решил да пробва магиите, които научил от баща си, докато бил жив. Изведнъж се сетил за една гравитаци-
онна магия, изрекъл няколко думи и полетял. Тогава каменната врата се отворила. Зад нея в златен обков
на специална поставка стояла старинна книга. Пепито взел вълшебната книга, прочел я и усвоил знанията в
нея най-старателно.
Така Пепито станал най-великият и ненадминат магьосник на всички времена.
4. Страница 4 Грамотниче, вестник на НУ „Княз Борис І”
Коледна страница
Дядо Коледа
Тази нощ гората реши да смени оранжевата си рокля със снежнобяла.
Първият сняг заваля малко след като денят заспа. Зимата с вълшебната си
четка започна да боядисва двора в бяло. Снежинките тихо запяха коледна
песен.
Дядо Коледа погледна през прозореца и се засмя. Дворът беше затрупан
със сняг, а планината отсреща имаше огромна снежна шапка.
Назлъ Насуф, IIIa
клас
Здравей, Дядо Коледа!
Аз съм Теди. Сигурно не ме помниш, но ти винаги си ми носил това, което
искам да получа и с което искам да играя.
Но този път съм ти приготвил една гатанка. За някои е лесна, но за други
трудна. Ако я решиш, наградата ти е на масата,
а ако не - пак я вземи, и можеш да се върнеш
по-късно да решиш гатанката. И така, ето я и
нея:
С червен нос,
с дълги крака.
Лети в звездната нощ
с невидими крила.
Що е то?
Тедислав Тодоров,IIIa
клас
Дядо Коледа
Той е белобрад
и e с червен калпак.
Със червен кожух,
който е мек като пух.
Всяко дете го обича -
Дядо Коледа се той нарича.
Александър Занков, IIIa
клас
Очакване
Чакат децата с вълнение,
да стане сутрин с нетърпение.
И да видят дали им е донесъл
Дядо Мраз
кукли, колела и контрабас.
И заспаха като пън,
и сънуваха първия си коледен
сън.
Еда Филипова, IIIa
клас
Белобрадият старец
Той е старец белобрад
и на децата е драг.
С чувала си на гръб
Всички радва всеки път.
Дядо Коледа се нарича
и децата обича.
Ростислава Атанасова,
IIIa
клас
Вержиния Юрукова, Ia
клас ПИГ, IIa,г
клас Ирен Шефкетова, Ia
клас
5. Гост на броя
В този брой ни гостува Жана Цветанова Петрова на 8 години от IIa
клас, НУ "Илия Р. Блъсков”, град Шумен.
Тя написа специално за новогодишния брой на вестник „Грамотниче” приказката „Коледна нощ”. Благодарим
ти, Жана!
Брой 5, 19.12.2016 г. Страница 5
Коледна нощ
Маргарита и Марин посрещаха Коледа с майка си, баща си, баба си
и дядо си. Баба им беше приготвила много вкусотийки.
Когато всички си легнаха и загасиха лампите, се чу смеха на Дядо
Коледа.
– Хо, хо, хо! – каза той. – Пристигнах при едни много добри деца!
С тези думи той остави подаръците и си тръгна.
От пакетите се чу шум и от тях изскочиха оживели играчките! Да,
оживели!
Сред тях имаше една слаба и висока кукла с дълги руси коси. Беше
облечена с розова рокля на лилави сърчица. На краката ѝ имаше свет-
ло сини обувки. В косата ѝ беше закачена синя панделка, а в очите ѝ
светеше едно пламъче доброта. На устата ѝ грееше усмивка.
След нея се появи едно мече. То беше кафяво. На главата му имаше
синя шапчица, а на вратлето – червена панделка.
След мечето се появи пони – бяло, с буйна и мека грива, и пухкави
бели ботушки на копитцата.
Накрая от последната кутия изскочи куче. Козинката му беше ръждиво-жълта, нослето – черничко, а уши-
те – къси и щръкнали.
Всички те се огледаха и се заговориха.
– Бау, бау! Здравейте! – каза кучето. – Искате ли да сме приятели?
– Нали ще живеем в една къща? – обади се мечето. – Ще бъде супер да сме приятели!
– Вие при кое от двете деца отивате? – попита понито. – Аз съм за Маргарита.
– Аз съм за Марин – излая кучето.
– За Маргарита – отговори и мечето.
– Е, и аз съм за Маргарита – обади се куклата. – Едва ли Марин ще иска да си играе с мен!
– А, искате ли да знаете защо Марин ще ме получи? – попита кучето.
Всички се обърнаха към него.
– Защото тази година той беше много добро момче!
– И Маргарита направи много добрини! – изпъчи се понито. – Тя всеки ден помагаше на едно дете в инва-
лидна количка да ходи на училище. То е най-добрият ѝ приятел!
Вече бе започнало да изгрява слънцето.
– Хей, приятели, – извика куклата, – трябва да влизаме обратно в пакетите!
– Да, време е! – зарадва се кучето.
– Е, до следващата игра тогава! – каза мечето.
Точно когато се прибраха в пакетите, децата с викове отидоха до елхата. Разопаковаха подаръците и ка-
то видяха какво има вътре, заподскачаха от радост!
Ех, каква хубава Коледа си изкараха!
ARISE GUEST ARTIST/Стани гост творец
Продължава на страница 6-та
Наши гости в този брой са децата от 3.Б клас от Основно училище Publiczna
Szkoła Podstawowa w Zespole Placówek Oświatowych в село Chodkowo-Działki, бли-
зо до Варшава, столицата на Полша. Те ни изпратиха своето табло с рисунки на
тема „Дядо Коледа” и ни разказаха, че Дядо Коледа в Полша, по-скоро наречен
Свети Николай, се чества и на 6 декември, имен ден на Св. Никола. Това е ден,
когато Св. Никола, на полски: Св. Миколай, посещава всички деца - с някои се
среща лице в лице вечерта, а с някои тайно през нощта.
St. Claus (called rather St. Nicolas) Day is celebrated on the December 6th, name-
day of St. Nicolas. This is a day when St. Nicolas, in Polish: Sw. Mikolaj, is visiting all
kids - some children in person during the evening, some secretly during night. In some
regions of Poland only St. Claus was bringing gifts on the 6th of December. (Sent by
Beata Kubińska)
Само в някои райони на Полша Дядо Коледа носи подаръци на 6 декември. В
Полша по-голямо значение се отдава не толкова на подаръците, колкото на
украсата на дома и вечерята. Посещават се роднини и близки приятели.
Варшава - столицата на
Полша
Жана Петрова
6. Редактор: Камелия Рачева
E-mail: kamiangelova@abv.bg
By Polish children / От полските деца
Следващият брой ще излезе през месец март, посветен на
пролетните празници. Материали изпращайте на редактора.
Страница 6
In the majority of houses children (and
adults) can expect gifts twice - on December 6th
and also on Christmas Eve. The atmosphere of
this feast is different than the atmosphere of
Christmas Еve since December 6th is a normal
working day. Whereas Christmas is usually cel-
ebrated as a family feast, St. Claus Day
(December 6th) is rather social - with children
and adults participating in Christmas parties at
schools and offices.
В по-голямата част от домакинствата деца
(и възрастни) могат да очакват подаръци два
пъти - на 6 декември, а също и в навечерие-
то на Коледа. Атмосферата на този празник
е по-различна от атмосферата на Бъдни ве-
чер, тъй като 6 декември е нормален рабо-
тен ден. Като се има предвид това, Коледа
обикновено се празнува като семеен празник, Коледа (6 декември) е по-скоро социално празнуване - с деца
и възрастни, участващи в коледни партита в училища и офиси.
Грамотниче, вестник на НУ „Княз Борис І”
Новогодишни картички
Class 3b painted portraits of Santa Claus
3.Б клас нарисува портрети на Дядо Коледа
Работилница за изкуство
Ученици от втори и четвърти клас
заедно сътвориха чудна зимна приказ-
ка в една от стаите на училището, из-
работвайки снежни човеци от хартия и
парцалчета. Под ръководството на
нестандартно мислещите Хриси и Кри-
си света за децата се превръща в при-
ятно място за пребиваване. Техният
искрен стремеж е да се забавляват
заедно с учениците и да ги превърнат
в истински творци.
Сурвачка - Филиз Бейзатова, IIa
клас
Симона Руменова, IVа
клас Стефания Върбанова, IVа
клас Нежля Исмаилова, IVа
клас
ПИГ, IIa,г
клас Джанер Асенов, IVа
клас Елисавета Димитрова,IVа
