2. Хайду̀тин е балкански термин. С него се
означават членовете на въоръжената местна и
балканска народна съпротива срещу
налаганата, и наложилата се, османска власт в
Румелия (Европейската част от Османската
империя) в периода от 15 до 19 век.
3. Общоприето е в българската историография като
"първи хайдутин" да се означава Радич, а като
"последен" - Дядо Ильо войвода.
4. В българските земи за хайдути започва да се говори след
неуспешния край на похода под предводителството на Ян
Хуниади и Владислав Варненчик, завършил трагично в
битката при Варна. Още на следващата година след
превземането на Константинопол (1454 г.) се съобщава за
заловения в София войвода Радич.
През 1615 г. в Софийско действа хайдушката дружина
начело с Кьосоглу Вълко, а в Софийско и Златишко -
дружината на Бързак войвода. През средата на XVII век
голям брой габровци хайдутуват из Шипченската
планина, за което съобщава Евлия Челеби.
5. От времето на Първото търновско въстание
насетне, е прието да се говори за хайдушко
движение.
Организираното съпротивително въоръжено
движение по българските земи срещу
централната османска власт е известно в
българската историография като хайдутство.
6. В историята са останали имената на
много известни и влиятелни хайдути.
Сред тях първият по-изявен по
исторически причини става Карпош.
7. Петър, по-известен с прозвището "Карпош", е
български бунтовник, водач на бунт в района на
западните български земи.
Той първо води хайдушка чета в Доспатско в края на
17 век. През 1689 г. той повежда българското
въстание срещу османската власт по време на Австро-
турската война в северните и североизточните части
на Македония, в областите на Куманово и Крива
паланка.
8. Карпош застрашил с дружината си, и оказаната му
австрийска подкрепа, цялата османска власт в Румелия, та се
наложило на помощ за усмиряването му да идва кримския
хан. Карпош е набит на кол от хан Герай при моста в Скопие
в края на 1689 г.
Мемориална плоча в
Скопие на мястото, където
е убит Карпош войвода.
9. По същото време се изявява и друг хайдушки войвода – Страхил.
Той е роден или в с. Ветрен или в Мало Конаре в средата на 17
век. Войвода е на дружина от 200 души, като се занимава с
хайдутство - започва атаки над заможните турци по пътищатата,
обира кервани. Действията станали заплаха за османската власт.
Поради това до кадиите на Пловдив и Пазарджик са изпратени
нареждания да се формира мохамеданско опълчение за
ликвидирането му.
Страхил войвода обаче узнава за подготвената акция и взема
съответните мерки за защита. По това време бунтуващите се
българи започнали да се стичат към Ниш, натам тръгнал и
Страхил войвода.
10. Преследвачите правят опит да го настигнат в планините, но не успяват да го
заловят и накрая се отказват от всякакво преследване.
Както свидетелстват летописите след това Страхил войвода действа
съвместно с
4 000 немци, маджари и хайдути в нападенията срещу Кюстендил на 20
март 1690 г. При подготовката на османската офанзива срещу Ниш Страхил
се опасявал, че ако османците обсадят града, австрийците ще го предадат.
Той успял да напусне крепостта и избягал. При завладяването на Ниш от
мюсюлманите семейството му е заловено и продадено в робство. След
падането на Ниш съдбата му е неизвестна.
Последни проучвания дават основание да се вярва, че в началото на 18 век
се установява с четета си в Странджа. Името му се споменава за последно
през 1711 г. във връзка с поредната Руско-турска война и хайдушки
действия в тила на турската армия. Има предположение, че е загинал в
района на Факия.
11. От началото на 18 век, вече има точни исторически
сведения за някои хайдути - великия Дончо Ватаха от
Копривщица, Кара Танас от Катунище, Ангел войвода от
село Новаково, Хасковско, Стоян войвода, Гълъб войвода
и други. В народните песни се пее за много войводи като
Чавдар, байрактаря му Лало, Страхил, Мануш, Индже
(първоначално известен кърджалийски главатар), жени
като Рада, Еленка, Тодорка, Бояна и т.н.
12. Хайдутите действуват най-вече в планинските райони, които
са труднодостъпни и в които лесно могат да се укрият и да
получат народна закрила. Хайдути има в Стара планина и
Средна гора, но също така и в Пирин, Рила, Витоша - около
София, в Родопите, в Югоизточна България и другаде.
13. Най-известния български хайдутин от началото на 19 век е
хайдут Велко, благодарение на който Тимошко е
присъединено към Княжество Сърбия през 1833 г. Още при
избухването на Първото сръбско въстание хайдушки чети,
като тази на Хайдут Велко, вземат активно участие в
сраженията в Белградския пашалък. Български хайдушки
чети участват активно по време на Гръцката война за
независимост. Сред тях са четите на Хаджи Христо Българин,
Ангел Гацо, Индже войвода и други. След Руско-турската
война (1828-1829), броят на хайдутите продължава да се
увеличава като район на действие имат „България, Румелия
и Македония — с една дума, навсякъде, където живеят
българи...“.
14. Румена войвода (между 1862 г. и 1895 г.) е българска
хайдутка, една от малкото българки хайдутки.
За нея е народната песен, в която се пее:
Румена мома войвода,
турнала пръстен във бука.
- Който си пръстен удари,
той ще войвода да бъде.
Румена пръстен удари.
- Хайдете, момци, със мене,
със мене, момци, при мене,
я ще ви водим войвода!
15. Индже войвода е един от най-прославените български хайдути.
В негово лице срещаме един от най-забележителните българи в
края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. Най-високата оценка за
легендарния войвода е дадена в народната песен:
„Заплакала ми й гората,
гората и планината,
и на гората листето…
- Де го е Индже да дойде,
от робство да ни отърве!“
16. В продължение на 35 години, от
1830 до 1865 г., из Драгойна
шетала стегната, добре обучена,
въоръжена и организирана
хайдушка дружина. Начело й бил
Ангел войвода.
17. Вълчан войвода е действал
първоначално в Странджа планина, а
след събиране на голяма постоянна
дружина от 70 души започва да действа
на територията на цяла Източна
България. Той е много известна личност
в народните предания в Странджа,
Сакар, Източна Стара планина.
Неустрашим хайдутин, непреклонен в
решенията си.
18. Петко Кирков (Каракирков, Киряков), по-известен като Капитан
Петко войвода, е български хайдушки войвода и
революционер, посветил живота си на освобождението на
беломорските българи и обединението им с България,
защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в
Османска Турция.
19. Петко войвода е роден на 18
декември (6 декември стар стил)
1844 г. в българското село
Доганхисар, разположено на 26
километра от Дедеагач в
Беломорска Тракия.
20. Участие в обединението на Италия и Критското въстание
(1866-1869)
Паметник на Капитан
Петко войвода в Рим
21. През 1869 година организира отряд, който се включва по-
късно в Руско-турската освободителна война (1877–78).
Към дружината на капитан Петко, която се сражава за
освобождаването на Родопите, се присъединява и четата
на Крайчо войвода.
22. Петко войвода е основател през 1896 година на тракийската
организация, която сега във Варна носи неговото име.
Капитан Петко войвода е русофил. След 1880 година живее във Варна,
където почива през 1900.
23. Де се е чуло, видяло,
във едно царство два царя,
два царя, два господаря.
В Стамбула Султан царува,
в Мароня Петко войвода
и неговата дружина.
Султана хабер проводи
на паши и на везири
дано си Петко помамят,
във Стамбул да го изпратят,
при царя служба да служи.
Петко е хитър гидия,
войвода се лесно не мами...
24. Ильо войвода (известен и като
последния хайдутин) от село Берово,
Малашевско, заедно с Георги
Раковски е водач на Първата
българска легия в Белград. Ильо е
извънредно ценен със съветите си
които дава при изграждането на
ВМОРО. След освобождението на
България, хайдутството е погълнато
от движението за национално
обединение на българските земи.
25. Хайдутството е историческо явление, което реабилитира
попадналия в робство българин и говори, че ако
продажни боляри и късогледи царе са го предали на
завоевателя, той, българинът, никога не се е предавал, не
е бил роб. Хайдутувал е, бунтувал се е, мъстил е на
тиранина, бранил е – кога със сопа, кога с пушка – своята
чест и свобода и непрекъснато му е напомнял, че техните
сметки не са докрай разчистени, че тепърва ще има да
делят мегдан.
