2. Областта обхваща твърде различни в природногеографско
отношение територии: Задбалкански котловини, Краище и
Средногорие. Отличава се с планинско-котловинен релеф и с
преходен характер на климата и водите.
Обща характеристика:
3. 1. Задбалкански котловини
А) Географско положение
Задбалканските котловини са разположени
между Стара планина /на север/ и
Средногорието /на юг /. На запад опират до
държавната ни граница със Сърбия, а на изток
опират до Черноградската седловина. В посока
от запад на изток, почти паралелно се редуват
Бурелската, Софийската, Саранската, Камарската,
Златишката, Карловската, Казанлъшката,
Твърдишката, Шивачевската, Сливенската и
Карнобатската котловина.
4. Котловините могат да бъдат разделени на две
групи: високи (западните) – Бурелска,
Софийска, Саранска, Камарска, Златишко-
Пирдопска, и ниски (източните) – Карловска,
Казанлъшка, Сливенска, Карнобатска, Айтоска.
Най-голямата котловина е Софийската. Релефът
е равнинен с надморска височина от 550 до 625
m.
5. Тя има елипсовидна форма с дълга ос на простиране северозапад–югоизток.
На северозапад достига до Сливнишките височини, на югоизток – до
Ихтиманска Средна гора, на североизток – до Западна Стара планина, и на
югозапад – до Витошкото Средногорие (Вискяр, Люлин, Витоша, Лозенска
планина).
Най-голямата котловина е Софийската. Релефът е равнинен с надморска
височина от 550 до 625 m.
6. Б) Геоложки строеж
Образуването на Задбалканските котловини е започнало в края на
плиоцена, с потъването на силно заравнените по това време северни
части на Средногорието и относителното издигане на ограждащите ги
планини. Потъването се е извършило по Задбалканския дълбочинен
разлом от север и Средногорския разлом от юг. Ето защо
Задбалканските котловини представляват грабени. Основата им е
изградена от силно разломени и различно хлътнали блокове от гранит,
гнайси с палеозойска възраст. Над тях залягат мезозойски и терциерни
седименти, които са представени от пясъчници, варовици, мергели. На
повърхността се разкриват кватернерни алувиални и делувиални
наслаги.
7. В) Полезни изкопаеми
Задбалканските котловини не са богати на полезни изкопаеми. В тях
се срещат лигнитни въглища /Софийски басейн/, незначително
количество кафяви въглища /Николаевския басейн/. От рудните
полезни изкопаеми са открити находища на уранова руда при Бухово
и Шиварово. Широко разпространение имат нерудните полезни
изкопаеми - огнеупорни глини, чакъли и пясъци.
8. Г) Климат и води
Задбалканските котловини попадат в две климатични области:
умереноконтинентална и преходноконтинентална. С умереноконтинентален
климат са западните, а с преходноконтинентален – източните.
За котловините с преходноконтинентален климат са характерни по-високите
средна юлска температура и средна януарска температура, по-ниските стойности
на годишната температурна амплитуда. Валежните суми се колебаят между 550–
600 mm, като тенденцията на изравняване на сезонните валежни суми е ясно
изразена.
Повечето от Задбалканските котловини са богати на подземни води. През
котловините протичат транзитно различни по големина реки. Реките, извиращи
от високите части на Стара планина и Витоша, имат пролетен максимум и
снежно-дъждовен режим. Средногорските реки и тези, които извират от по-
малка надморска височина, имат по-ранен пролетен максимум.
9. Д) Почви, растителност и
животински свят
В Западните котловини
преобладават смолниците, а в
Източните – канелените горски
почви. По заливните тераси на
реките широко разпространение
имат алувиално-ливадните
почви. Стопанската усвоеност на
котловините е причина за
унищожаването на естествената
растителност и животинския
свят.
10. Е) Стопанско използване
Благоприятните природни условия са предпоставка за стопанската
усвоеност на котловините още от древността. Поради
индустриализирането на селищата възникват много проблеми, най-
остър е екологичният. Честите температурни инверсии са причина
понякога да се образува смог особено в Софийската котловина.
Речните води са замърсени от отпадни промишлени води.
• земеделието - етерично-маслодайни култури - рози, лавандула
(Карловска, Казанлъшка); лозя (Карловска, Карнобатска, Сливенска,
Айтоска)
• туризъм
• транспорт
11. 2. Средногорие
А)Географско положение
Средногорие е система от планински
вериги. От запад на изток в нея се
включват планините: Завалска, Вискяр,
Люлин, Витоша, Плана, Лозенска
планина, Средна гора, Бакаджици и
Хисарски възвишения.
12. Морфохидрографска скица и карта на релефа на Средногорието:
А. Западно Средногорие; Б. Централно Средногорие; В. Източно
Средногорие
13. Б) Природна среда. Релеф
Образуването на планините от Средногорието е подобно на образуването на
Стара планина и Предбалкана.
Средна гора е разположена успоредно на Стара планина между долините на
р. Искър и р. Тунджа. Въз основа на морфографски различия тя се разделя на
3 части: Ихтиманска, Същинска и Сърнена гора. Най-висок дял е Същинска
Средна гора с най-висока точка в. Богдан (1604 m).
Голямото вертикално разчленение на Средногорието обуславя развитието
на денудационно-гравитационните форми – главно срутищата. Ерозионните
форми са представени от проломи, всечени меандри, речни тераси, а
акумулативните – от наносни конуси в подножията. Денудационни
заравнености има и в останалите планини.
14. В) Климат
Почти цялата област попада в
умереноконтиненталната климатична
област – до 1000 m. на северните
склонове и до 1500 m за южните
склонове. В Сърнена гора, Бакаджиците
и Хисарските възвишения климатът е
преходноконтинентален. Типичен
планински климат има във Витоша.
15. Г) Води
От Средногорие водят началото си много реки. Реките, протичащи през
Средногорие, образуват проломи – Урвичкият на р. Искър (между Плана
и Лозенска планина), на р.Тополница (между Ихтиманска и Същинска
Средна гора) и между Същинска и Сърнена гора. Витошките
високопланински реки са с ясно изразен пролетен максимум на оттока
поради интензивното снеготопене и валежите през този сезон. В
западните и в централните части на Средногорие (без Сърнена гора)
реките са с раннопролетен максимум на оттока, обусловен от слабото
снегозадържане. В Сърнена гора и в най-източните части на областта
реките са с типичен дъждовен режим и той следи хода на валежите.
Летните прииждания на реките причиняват наводнения.
16. Д) Почви, растителност и животински свят.
В най-ниския височинен пояс е разпространен дъбът. С увеличаване на
надморската височина, при по-влажен и по-студен климат се е развила
буковата растителност. Над нея е иглолистната растителност – ела,
смърч, бяла мура. Иглолистните растителни видове са представени във
Витоша. Във Витоша са резерватите „Торфено бранище“ и „Бистришко
бранище».
17. 3. Краище
А) Географско положение и граници
Краище граничи на юг с Осоговска
планина, на север и на изток – със
Западното Средногорие, на запад е
ограничена от държавната ни
граница с Р. Македония и Сърбия.
18. Б) Релеф и полезни изкопаеми
Релефът на Краището е отражение на
мозаичния строеж на земната кора – по
разломните линии са потънали блоковете на
котловинните редици, а в съседство са се
издигнали блоковете на планинските редици.
Мозаичният характер на Краището е дал
отражение върху конфигурацията на
съвременната речна мрежаи формирането на
проломи по течението на р. Струма. В
подножията на планините са образувани
наносни конуси, а в дъната на котловините –
заливни речни тераси. В резултат на
неколкократни издигания и периоди на
затишие са образувани денудационни
заравнености и речни тераси.
19. Сложните геоложки процеси са
формирали железните руди в
Брезнишко и кафявите въглища
в Пернишкия и в Бобовдолския
басейн. В областта се добиват
строителни материали.
20. В) Климат
Във високите котловини (Трънска, Брезнишка, Радомирска и
Пернишка) и в планините от Руйско-Верилската планинска редица
климатът е умереноконтинентален. В Земенска, Конявска планина,
Голо бърдо и ниските котловини климатът е преходноконтинентален.
Планинската климатична област е много ограничена. Валежите са с
ясно изразен летен максимум в северната част и почти изравнени
сезонни валежни суми през лятото и пролетта в южната.
21. Г) Води
Областта се отводнява от р. Струма и нейните притоци.
Изключение прави най-източната част, където оттичането е чрез р.
Искър (Самоковска котловина) и р. Марица (Долнобанска
котловина). Най-големите реки в областта запазват чертите на
снежно-дъждовния режим, формиран в съседните
високопланински райони. Останалите реки са с раннопролетен
максимум на оттока, обусловен от снеготопенето и интензивните
пролетни валежи.
22. Д) Почви
Дъната на Пернишка, Брезнишка, Радомирска и Трънска котловина са
заети от смолници. Върху речните тераси има алувиално-ливадни
почви. В останалите котловини, в нископланинските и в хълмистите
земи са разпространени канелените горски почви. В по-високите
части на планинските склонове има кафяви горски, а по билата –
планинско-ливадни почви.
23. Е) Растителност и животински свят
В котловинните дъна и в
планинските подножия естествена
растителност почти няма поради
стопанската им усвоеност. По
планинските склонове има храсти,
а с увеличаване на надморската
височина – букова горска
растителност. Фауната е
представена от дива свиня, сърна,
лисица, заек, невестулка; от
птиците се срещат кос, полска
чучулига, дрозд, горска ушата
сова, а от влечугите – пепелянка.
24.
25. 44. Екологични проблеми на областта:. Екологични проблеми на областта:
Добив на полезни изкопаеми – замърсяване илиДобив на полезни изкопаеми – замърсяване или
унищожаване на почвите, замърсяване на въздуха иунищожаване на почвите, замърсяване на въздуха и
водите, нарушаване на релефа.водите, нарушаване на релефа.
Софийската котловина – замърсяване на въздуха отСофийската котловина – замърсяване на въздуха от
автомобилите, битови отпадъциавтомобилите, битови отпадъци