2. Терминът “девиация”,
означава отклонение от социалните
норми, нарушение.
Прилага се при оценка на тези събития и
факти от ежедневието, които се отнасят
към явленията – престъпност,
психопатоподобни изяви на личността,
наркомании, алкохолизъм,
самоубийства, скитничество и други.
Божидара А. Рикева - психолог
2
3.
Терминът “девиация”, е приложим при описание и
оценка на стила и начина на живот на отделния
индивид или социална група, които по една или друга
причина и във всички случаи се противопоставят
(или са някъде в периферията на действие) на
общоутвърдените правила и норми на съжителство
между хората.
Девиацията се отнася както до характера на
протичане, така и до последствията на
индивидуалното (груповото) поведение.
Девиацията като правило е форма на социални
отклонения и се регистрира като нарушения на
институционализираните норми на дадено общество.
Божидара А. Рикева - психолог
3
4. Девиацията като правило е форма на социални отклонения и се
регистрира като нарушения на институционализираните норми
на дадено общество.
В цялото си многообразие девиациите се отнасят до :
насилието,
репресиите,
неоправданото наказание и обидите,
корупцията,
липсата на социална автономност,
подчинението на правилата на живот на асоциалните субкултури и
други.
Божидара А. Рикева - психолог
4
5. Определението на девиацията
като тип поведение:
Което излиза от рамките на
действащите социални норми в
дадено общество.
Това е отхвърленото,
неодобряемото, нежеланото,
опасното за отделния индивид и за
обществото като цяло поведение.
Божидара А. Рикева - психолог
5
6. Основни характеристики на девиантното поведение, които го определят като
такова и го отличават от останалите форми на отклонение в поведението
Девиантно поведение е закономерно следствие от разнообразни отклонения в
личностното (или психосоциалното) формиране на децата и подрастващите
Обикновено се наблюдава в периодите на ускорена социализация и социална
индивидуализация на децата и юношите, в кризисните периоди от психосоциалното
формиране на личността, когато индивидът влиза в нови, по-сложни социални
отношения.
Изискванията към него растат и в редица случаи това са водещите предпоставки за
възникването на конфликти, неблагополучия и нарушения в равновесието на
отношенията между него и средата.
Субекти на девиантно поведение са както психически здравите деца и юноши, така
и тези, които се отличават с различни по степен и характер на изразеност
физически или психофизически аномалии.
Девиантно поведение е възрастово-психологически детерминирано
Девиантното поведение е своеобразен тип социална аномалия, която обединява
широк кръг явления, разпространени в широката социална действителност.
Божидара А. Рикева - психолог
6
7. Към отклоненията в социалното поведение се отнасят :
скитничество, бягствата от къщи и училище, аморалния
начин на живот;
склонностите към употреба на алкохол, наркотични и
токсични вещества;
педагогическата занемареност, изоставането и отпадането
от обучение;
нарушенията във взаимоотношенията между деца и
възрастни, между връстници, побоиша, скандали, убийства;
включването в противообществени групи (участия в кражби,
обири, организирани групови престъпления);
склонностите към суицидални действия, побоища;
стремежите към социална изолация и други.
Божидара А. Рикева - психолог
7
8. Девиантно поведение на юношите не е отделен акт
или действие, а своеобразен формиращ се стереотип
на поведение.
В много случаи девиациите се дължат на
несъответствие между социално-обществените норми
и социокултурните качества на субекта.
Девиациите отразяват несъответствието между
нормативния и ценностния опит за отделния индивид.
Девиациите може и да се разкрива във възможността
те да А. актуализирани
Божидараса Рикева - психолог съзнателно или като защитна
8
рамка.
9. Фактори за девиантно поведение
Влиянието на отделните видове семейства върху
развитието на личността е изключително важно
условие решаването на конкретни възпитателни цели
и задачи.
В периода на детството и юношеството индивидът е
обладан от изключителния стремеж да подражава и
претворява качествата на предпочитания “идеален”
човек. Това постоянно желание за самоуподобяване с
възрастните се реализира в индивидуалните стремежи
на подрастващите към самостоятелен и независим
начин на живот и поведение.
Божидара А. Рикева - психолог
9
10. Най-добрият метод за пълноценното изграждане личността на детето
е упражняването на демократично-авторитетния стил, при който
баланса между емоция и контролиращо поведение е постигнат в
максимална степен.
“За едно дете няма по-голям ужас от това да не го
обичат, да го отблъснеш е за него пъкълът, от който
трепери... С отритването идва гневът и за
отмъщение, че си бил отритнат, гневът ражда
престъпление... Дете, на което отказват обичта, към
която се стреми, ритва котката и притулва
тайната си вина; друго открадва, дано златото го
направи обичано; третото тръгва да покорява света.
И винаги тази вина, отмъщение и нова вина.”
(Дж. Стайнбек “На изток от Рая”)
Божидара А. Рикева - психолог
10
12. ЛИТЕРАТУРА
1. Карагьозов, И. Психологически проблеми на девиантното
поведение. 2002 г.
2. Карагьозов, И. Основи на дефектологията. 1995 г.
3. Попова,С. Възпитателни взаимодействия в семейството.2000 г.
4. Иванов,И. Семейна педагогика.1998 г.
5. Петров,Г. Детската престъпност.1998 г.
.
Божидара А. Рикева - психолог
12
