Автор: Тодор Тодоров Българистика и медии, II курс, при Шуменски университет "Епископ Константин Преславски"

1. Йеронимус
Бош
Тодор Тодоров
Българистика и медии, II курс
Фак. № 2110370013

2. Кой е той?
• Брабантски художник, който се предполага, че е роден около
1450 г. в град с-Хертогенбош, Брабант (днес Нидерландия);
• Истинското му име е Йерун ван Акен. Смяната на името му идва
като комбинация от латинското име на Joen – Jheronimus, и
краткото наименование на града, в който е роден - Bosch;
• Данните за живота му са много оскъдни, като по-голяма част от
тях могат да бъдат намерени в регистъра на братствтото на Дева
Мария, който се намира в града, в който е роден;
• Предполага се също така, че произхожда от семейство на
художници, главно от бащина линия;
• Също така се смята, че има трима братя, които също са били
художници и част от братството на Дева Мария;
• Концепцията в картините и триптихите основно се свързва от
една страна с религиозното, а от друга – със странното. Основна
тема също е изкушението като нещо лошо и зло, но е
представено чрез образи на хора и предмети, които обединени са
едновременно нелогични, странни, дори плашещи, но носещи в
тях някакъв вид символност;

3. Кой е той?
• Точната последователност на творбите на Бош трудно може
да се определи, защото приблизително 35-40 картини са
приписани на него, като само 7 имат негов подпис и нито една
точна дата;
• Предполага се, че е един от първите художници, които
вкарват абстрактността в своите творби;
• Като художник е част от т.нар. Северен Ренесанс и се
причислява към художниците от фламандското изкуство;
• Предполага се, че умира на 9 август 1516г. в гр. с-
Хертогенбош.

4. „Алегория на чревоугодничеството и
сладострастието“ 1500 г.

5. „Св. Йоан в Патмос“ 1504 – 1505 г.

6. “Блажени и проклети“
1504 – 1505 г.

7. „Носене на кръста“. 1505.
Кралски дворец в Мадрид

8. „Ад и Потоп“. 1508 –
1514. Музей Бойманс ван
Бьонинген.

9. „Носене на кръста“. 1515
– 1516.

10. „Сватбата в Кана
Галилейска“. Музей
Бойманс Ван Бьонинген

11. „Седемте смъртни
гряха и четири
последни вещи“,
1475 – 1480. Прадо

12. „Разпятие с донор“.
1480 – 1485.
Кралски музеи на
изящните изкуства на
Белгия.Брюксел

13. „Ecce homo“. 1480 –
1485. Художествен
институт „Щедел“,
(Франкфурт на Майн)

14. „Носене на
кръста“. 1490 –
1500. Музей за
изящни изкуства
(Гент)

15. „Св. Йоан
Кръстител в
пустинята“. 1504 –
1505. Колекция
Хосе Ласаро
Галдиано. Мадрид

16. „Св. Йоан Кръстител в
пустинята“. 1504 –
1505. Колекция Хосе
Ласаро
Галдиано. Мадрид

17. „Увенчаване с трънен
венец“. 1508 –
1509. Национална
галерия (Лондон)

18. „Увенчаване с
трънен венец“. ок.
1510. Манастир
Сан-
Лоренсо. Ескориал

19. „Блудният син“. ок. 1510.
Музей Бойманс Ван
Бьонинген

20. „Изкушенията на св.
Антоний“
Прадо

21. Някои от известните творби на Бош
• Смята се, че Бош я рисува за 5 години – 1495 до 1500;
• Самата картина представлява 10 души, които се намират в
една лодка и са се понесли по реката, но са се разбили в едно
дърво;
• Също така има двама други души, които се намират във
водатаи се молят за храна и вода, но не биват отразени от
никого от екипажа на лодката;
• Макар и разбити, най-вероятно по-голямата част от екипажа не
им пука или не са в кондиция за да го разберат, защото на
масата, а и не само има вино и музика, което означава, че най-
вероятно са пияни;
• От 1918 година картината се намира в Лувъра в Париж като
дарение;
„Корабът на глупците“ 1495 – 1500 г..

22. Екфразис на „Корабът на глупците“
Времето е сряда, 15:45 13.06.2019 френска часова зона. Мъж на име Иван
в този миг си сбъдна детската мечта – намира се пред „Корабът на
глупците“ на Бош. Най-накрая има възможност да зърне тази колкото и
красива, толкова и забавна картина. Разбира се Иван се е подготвил от
отдавна и знае какво да гледа. На първо като се погледне картината няма
как да не се забележи разбитият се кораб в дървото. „Защо този кораб е
там? Защо не се опитват хората да се измъкнат от там?“ се пита Иван. Но
след като забелязва литрите изпито вино и още толкова налято по чаши и
делви той тогава разбира, че тези хора не знаят, че са се разбили, защото
не знаят изобщо къде се намират. Но това изобщо не им пречи да си
изкарат хубаво, да си попеят, някои от екипажа да поплуват, изобщо да си
изкарат по най-хубав и неглижиращ начин. „Ах на тези хора колко им е
хубаво и не им пука изобщо от проблемите на живота...“ си мисли Иван и
си продължава нататък...

23. Някои от известните творби на Бош
„Каруцата със сеното“ – 1516г.
• Този трептих е една от последните творби на Бош. През 1516
година Бош я завършва – същата година в която и умира;
• Интересен факт е, че е една от серията от 6 картини, които
кралят на Испания, Филип II, копува. По-късно панелът бива
разделен на три части като средния е продаден на Изабела II от
Испания, десния се връща в Ел Ескориал, а левият бива
отнесен в музея Прадо в Мадрид. През 1914 година и трите
части се събират в Прадо;
• Триптихът се състои от две части: когато е затворен и когато е
отворен;
• Затворената част се нарича още „Пътят на живота“.
Интересното при нея е, че възрастният мъж в средата е взет от
една по-стара творба на Бош – „Блудният син“ (1510г.). Тя
рисува възрастен мъж, който изележда като скиталец, който си
върви по своя път, но заради задната част прилича като на
човек, който преминава от единия свят в другия;
Триптих „Каруцата със сеното“ -
затворена

24. • Това е така, защото задната част рисува два различни, напълно противоположни свята. Единия
(левия) представлява смъртта и разрухата, а другия (десния) – мирът, спокойствието, лекият и
безгрижен живот;
„Каруцата със сеното“ – 1516г.
Триптих „Каруцата със сеното“ - отворена
Някои от известните творби на Бош
• Втората част е вътрешната. Тя е разделена на три
епизода;
• Първият епизод показва Райската градина с бог,
Адам и Ева;
• Вторият рисува пристигането на Исус на земята,
за да откупи греховете на хората, породени по
вина на Адам и Ева;
• Третият епизод пък е най-мрачният и зловещ. Той
илюстрира денят на страшния съд;
• Интересното на цялата вътрешна част е, че Бош
много пъти е рисувал тези три сюжета като идеята
е взета от предишен него триптих – „Градина на
земните удоволствия“;

25. Екфразис на „Каруцата със сеното“
Иван докато разглежда експонатите се натъква на друга творба, която много дълго е жадувал да зърне
с очи – „Каруцата със сеното“. Иван в този миг е един от най-щастливите хора на този свят, защото има
възможността да види това, което не всеки може. „Целият живот на хората е на рисуван в точно три
епизода.“ си мисли Иван. Той разбира се няма как да подмине всяка една от сцените на този триптих.
Това, което най-много направи впечатление на Иван е защо в рая има демони, нали все пак там няма
как да стъпят. Друго интересно е защо змията има човешки облик. „Но както и да е, това все пак е Бош“
си мисли Иван. Така той продължава към втората сцена. Това, което прави най-много впечатление на
Иван е огромната каруца със сено, която заема по-голяма част
от епизода, сякаш целия сюжет се върти около нея. Друго нещо
интересно му направи на Иван е,че не кралските особи се
намират под каруцата, а именно селяните и по-затруднените в
изхранването си хора. „Тези хора са се отказали от изкушението,
заради вярата, затова те получават храната“ си каза шепнешком
Иван. Погледът на Иван бързо се измести и на последния
епизод. Там беше целият ужас на хорското нещастие. Срутени
къщи, запалени згради, набодени на копия хора, излезли из под
земята едни от най-страшните демони, желаещи ужаса на тези
хора. Но докато на предните два епизода имаше бог, то в третия
той беше вече изгубен. „Тези хора няма да намерят покой“ си
каза Иван и продължи нататък...

26. Източници
• https://www.britannica.com/biography/Hieronymus-Bosch
• The Curious World of Hieronymus Bosch (2016) -
https://www.youtube.com/watch?v=rJpdjWEwFkg
• http://www.visual-arts-cork.com/old-masters/hieronymous-bosch.htm
• http://www.visual-arts-cork.com/famous-paintings/haywain-triptych.htm
• https://www.thehistoryofart.org/hieronymus-bosch/ship-of-fools/