3. Увод
За рождена година на науката
психология се приема 1879
г., когато в Лайпциг немският
учен Вилхелм Вунд открива
първата в света лаборатория
по експериментална
психология.
Обект на психологията е
човекът и по-точно неговата
психика и съзнание.
Роден: 16 август 1832
Некарау, Баден
Починал: 31 август 1920
Гросботен, Германия
4. Функционализъм
Американският философ и
психолог Уилям Джеймс, заедно с
Джон Дюи и Чарлс Пърс, създават
функционализма в психологията и
прагматизма във философията.
Учените от тази школа считат, че
психологията трябва да изучава
ролята на всички психични прояви
от гледна точка на това, доколко
помагат за приспособяване на
организма към обкръжаващата
го среда, т.е. доколко са
функционални.
Джон Дюи
Уилям Джеймс
Чарлс Пърс
5. Гещалт психология
Немският психолог Макс Вертхаймер е
един от основателите на гещалт
психологията, заедно с Курт Кофка и
Волфганг Кьолер. Гещалт движението
е реакция срещу Вунд и (по-късно)
бихевиоризма.
Според гещалтистите човешката
психика е изградена от елементарни и
неделими структури (подобни на
атомите), наречени гещалти. В
центъра на техните изследвания се
поставя въпросът за съотношението
между цялото и елементите, които го
съставляват. Изследват възприятието
и как то работи.
Макс Вертхаймер
Курт Кофка
6. Бихейвиоризъм
Джон Уотсън
От англ. език behavior – поведение.
Създателят на бихейвиоризма е
американският психолог Джон
Уотсън. Други видни
представители са: Едуард
Торндайк, Алберт Бандура, Бъръс
(Боби) Скинър.
Бихевиористите смятат, че
психологията е наука за
поведението, което свеждат до
комплекс от реакции на външни
дразнители по формулата: S
→R, където S е стимул, а R –
реакция.
7. Бихейвиоризъм
През целият 20-ти век
бихевиористичната школа се
конкурира с психоаналитичното
движение. Тя е повлияна главно от
Иван Павлов, който изследва
условните рефлекси, Джон
Уотсън, който отхвърля
интроспекцията и се опитва да
ограничи психологията до
експерименталните методи, и
Бъръс Скинър, който търси
етически основания за
бихевиоризма, свързвайки го с
прагматизма.
Боби Скинър
9. Психоанализа
Психоанализата е психологична
теория, анализ и
терапия, развита от
австрийския медик и невролог
Зигмунд Фройд и продължена от
други. Психоанализата е и
термин от психологията и
психотерапията. Тя
представлява един от методите
на психотерапия, който започва
да намира популярност и
широко разпространение в
началото на 20-ти век.
Зигмунд Фройд
1856 -1939 г.
10. Психоанализа
В основата на психиката създателят на
психоанализата Зигмунд Фройд поставя
несъзнаваното, определяно най-вече от сексуалното
влечение.
Фройд създава първата структурна теория за
личността, основана на трите основни
„инстанции”:
ТО (ID) - то включва всички първични
инстинктивни влечения, които са напълно
неосъзнати от човека,
Аз (EGO) - инстанция, опосредстваща връзката с
външния свят,
Свръх – Аз (SUPER-EGO) - социалните забрани и
закони.
Според тази концепция човекът е изначално
невротична личност, защото неговото EGO е
под постоянен натиск от ID от една страна и от
SUPER-EGO, от друга.
11.
12. Хуманистична психология
През 1964 г. една конференция в
Олд Сейбрук, Кънектикът, лансира
хуманистичната психология като
социално движение в рамките на
психологията. Карл
Роджърс, Ейбрахам Маслоу и Роло
Мей стават интелектуалните
лидери на движението.
Роджърс, Маслоу и Мей оформят
първоначалният характер на
хуманистичната психология и
остават нейни най-уважавани
фигури.
Ейбрахам Маслоу
13. Хуманистична психология
Хуманистичната психология отхвърля
бихевиоризма заради елементарната и
механистична представа за
човека, затова, че е елиминирана
неговата психична природа.
Хуманистичните психолози реагират
срещу психоанализата, преди
всичко, заради абсолютизацията на
безсъзнателното. Категорично те
мислят, че разумът доминира, че може
да се наложи над инстинкта, че ние
сме отговорни същества, не сляпо
подчиняващи се на инстинкта.
Карл Роджърс
14. Хуманистична психология
Хуманистичната психология е направление в западната
(преимуществено в американската)
психология, признаващо за свой главен предмет
личността като уникална, цялостна система, която не е
даденост, а "открита възможност" за
самоактуализация, присъща само за човека.
Главното в хуманистичната психология е устремеността
към бъдещето, към свободната реализация на своя
потенциал (Олпорт), особено творчески (Маслоу), към
укрепване на вярата в себе си и възможността за
достигане на „ Идеалния Аз„ (Роджърс).
