Презентация към лекцията по темата за българското образователно дело в София през последните четири десетилетия преди Освобождението, която изнесох в Регионалния исторически музей - София на 3 април 2018 г.

1. НОВОБЪЛГАРСКОТО
ОБРАЗОВАНИЕ В СОФИЯ
(1839-1878)
Вера Бонева
Регионален исторически музей – София,
3 април 2018

2. ГРАД СОФИЯ В ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ
ПРЕДИ УЧРЕДЯВАНЕТО НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ
(1878-1879)
През 1864 г. София и прилежащият хинтерланд са включени вѝ
Дунавския вилает. Градът става административен център на
санджак. Гарнизонно средище.
Според официалните османски документи, към края на 60-те години
на ХІХ век в града фигурират 3106 къщи от които 1369 турски и
1737 християнски и еврейски.
Според българската църковна статистика от екзархийския
предосвобожденски период, в града постоянно живеят 1150
български семейства.
Към 31 декември 1880 г. – 20501 жители, от които родените в града –
11395. От родените в града – 4146 евреи, 788 цигани, 535 турци.
Мнозинството изследователи приемат, че през последните години
преди Освобождението българската общност в София е възлиза на
около 5000-6000 жители. Тук трябва да се има предвид и
обстоятелството, че реалната българска тежест в София е по-осезаема
поне поради две причини: 1) високата стопанска активност на
софийските българи; 2) силното българско присъствие в околните
села.

4. ЕЕ1111
1851
Иван Богоров

5. ЗА МОДЕРНИЯ ПРОФИЛ
НА НОВОБЪЛГАРСКИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИНСТИТУЦИИ
Какво се учи? Доминиране на светското учебно съдържание с ориентация
към общообразователен характер.
Къде се учи? Специални сгради, построени и оборудвани за специфичните
училищни потребности.
Кой преподава? Професионално подготвен(и) учител(и), разполагащ(и) със
специализипо ирани знания и умения.
Кой се обучава? Децата – момчета и момичета, от българските семейства без
ограничения муществен и/или друг социален принцип.
Как се осъществява учебният процес? По правила, “изнамерени” и
изпробвани от другите нации – взаимоучителна “метода”, класно-урочна
система. С полезното “посредничество” на учебни помагала, сред които се
откроява ключовата и към настоящия момент роля на дидактически
адаптираната книга – учебник.
Как се финаснсират образователните институции? С обществени
средства, без финансова подкрепа на централните или локални структури
на Османската империя.
Как се управляват образователните институции? По правилата на
оформящия своя отчетлив облик български (прото)конституционализъм.

7. ПРЕДИСТОРИЯТА – КИЛИЙНОТО УЧИЛИЩЕ
Килийните училища поддържат грамотността през османския
период; чрез тях православната църква подготвя кадри за
дейността си; помещават се предимно в църкви, манастири и
метоси.
Съществуват безспорни писмени свидетелства, че през 20-те и 30-
те години на XIX век се поддържат килийни училища към
църквите "Света Петка Самарджийска ", "Света Марина" и " Свети
Крал" / "Света Неделя".
Обучението е на църковнославянски език, като се ползват
елементарните богослужебни книги. Училищната заплата се
заделя от приходите на храма.
Килийни училища в София съществуват и след създаването на
взаимното и класно училище. Последните засвидетелствани данни
за училището към църквата "Света Неделя" са от 1867 г.
Има податки, че през 1828 г. Стоимен Рилчанин създава килийно
училище в дома си и преподава както църковни, така и светски
предмети – аритметика, география, история. Напуска града 1838 г.

10. ТРИ ПЕРИОДА В РАЗВИТИЕТО
НА НОВОБЪЛГАРСКИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИНСТИТУЦИИ
В СОФИЯ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО
Първи период – 1839-1857. Взаимно новобългарско училище, ръководено с
известни прекъсвания от самоковчанина Захарий Попхристов Икономов(ич)
Круша (1810-1881). Поддържане на образователния процес на нивото,
присъщо на другите аналогични училища. Самостоятелна сграда.
Учредяване на Училищно настоятелство.
Втори период – 1857-1870. Създаване на Софийското класно училище (1857)
и на Софийското девическо училище (1858). Построяване на сграда за
Девическото училище. Усложняване управленския модел на
образователните институции при пълно еманципиране от църковната власт.
Разширяване и стабилизиране доходите за издръжка на учебното дело.
Създаване на устойчива и реално действаща система от новобългарски
образователни структури в София и Софийско с относително висок процент
на приобщеност на децата (основно момчетата) към Училището.
Трети период – 1870-1878. Училищата преминават под надзор на
Епархийския смесен съвет и на митрополит Мелетий Софийски.
Разширяване системата на просветните институции. Увеличаване на
педагогическия колектив с добре подготвени кадри. Стабилно финансово
състояние на учебното дело до началото на Руско-турската война 1877-1878.

11. ТРИ ПЕРИОДА В РАЗВИТИЕТО
НА НОВОБЪЛГАРСКИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИНСТИТУЦИИ
В СОФИЯ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО
Първи период – 1839-1857. Взаимно новобългарско училище, ръководено с
известни прекъсвания от самоковчанина Захарий Попхристов Икономов(ич)
Круша (1810-1881). Поддържане на образователния процес на нивото,
присъщо на другите аналогични училища. Самостоятелна сграда.
Учредяване на Училищно настоятелство.
Втори период – 1857-1870. Създаване на Софийското класно училище (1857)
и на Софийското девическо училище (1858). Построяване на сграда за
Девическото училище. Усложняване управленския модел на
образователните институции при пълно еманципиране от църковната власт.
Разширяване и стабилизиране доходите за издръжка на учебното дело.
Създаване на устойчива и реално действаща система от новобългарски
образователни структури в София и Софийско с относително висок процент
на приобщеност на децата (основно момчетата) към Училището.
Трети период – 1870-1878. Училищата преминават под надзор на
Епархийския смесен съвет и на митрополит Мелетий Софийски.
Разширяване системата на просветните институции. Увеличаване на
педагогическия колектив с добре подготвени кадри. Стабилно финансово
състояние на учебното дело до началото на Руско-турската война 1877-1878.

12. СОФИЙСКОТО ВЗАИМНО УЧИЛИЩЕ В ПЕРИОДА 1839-1857
Учредяване на Училищно настоятелство, което е подвластно на митрополит
Мелетий, а от 1847 г. на приемника му митрополит Паисий. Съществува линия на
йерархическа подчиненост на Настоятелството и спрямо местните български
общински ръководители.
Финансово поддържане на учителя и на помощника му Ангелаки – понякога и
извън системно изплащаните заплати. Регистрирани са записи за получени от
даскала пари за “пътен трошак”, за книги и др. (НБКМ-БИА, ІІА 7809).
Построяване на училищна сграда, поради “разпадането” на “бившето училище
християнской юности богоспасаемаго сего первенствуещего града Софии” – 1849.
Рещаваща роля за финансирането на проекта принадлежи на Иван Денкоглу и на
митрополит Паисий Софийски. Еснафите и отделни заможни граждани се
включват с по-малки суми.
Съществуват документирани данни, че през първата половина на 50-те години в
8-те градски черкви има “школски дискоси”, в които се събират пари за
училището. Появяват се първи записи за съществуването на училищни имоти –
“школска къща”. Еснафите продължават да подпомагат училището –
посредством Училищното настоятелство. (НБКМ-БИА, ІІА 7811).

13. ПРОСВЕТИТЕЛСКИЯТ ПОДВИГ НА ЗАХАРИЙ КРУША
Захарий Христов Икономович Круша (1808-1881) е по майчина линия софиянец.
Израства в Самоков. Ученик е на Неофит Рилски.
Учителства в Самоков, Копривщица, Враца, Одрин, Панагюрище, Радомир, София.
Деец на просветното и църковнонационалното движение. Фолклорист,
съставител на учебници, педагог, стопански деец, общественик.
Живее и работи в София – 1839-1845, 1850-1853, 1862-1864, 1866-1867, 1871-
1877. Голям фрагмент от личния му архив е съхранен в ЦДА.
Въвежда взаимоучителната организация на училищното дело в София – след 2
май 1839 г. в училището към църквата "Света Неделя". Прогонен е от владиката
Мелетий, заради българоезичното си преподаване.
През 60-те и 70-те години на XIX век е водещ фактор за обновление на
обществените и образователни процеси в София.
На 1 януари 1850 г. е нает от Софийската община да преподава в обновеното
взаимно училище със заплата 3500 гроша.

17. Софийските училища под ръководството
на Сава Филаретов
"Аз продължавам да се трудя върху устройството на училищата. Приятно ми
е да се похваля с добро начало. <…> По мое указание станаха някои поправки
в училището. Вътрешния ред на училището, начините на преподаване на
учението аз съвършено измених, така че сега ученици и родители
признават, че всичко отивало към по-добре и по-леко. При мен има малки
ученици вече 300, а големи 55."
Писмо на Сава Филаретов до Иван Денкоглу, София, 17 ноември 1857

18. Взаимното училище в София

19. Взаимното училище в София

20. Михаил Буботинов Веселин Груев

21. СОФИЙСКИТЕ УЧИЛИЩА В ПЕРИОДА 1857-1870
Създаване и поддържане на Класно училище през 1857 г.със значителния
финансов и логистичен принос на Иван Денкоглу и с управленските и
педагогически усилия на Сава Филаретов (1820-1863). Укрепване на
Класното училище и постъпателното му превръщане в средищно за София и
Софийско.
Създаване на Девическото училище (края на 1858) със средства на Димитър
Трайков(ич) и по инициатива на Сава Филаретов. Издигане сграда на
Софийското девическо училище и кадрово осигуряване на дейността му.
През 1860 г. Българската община в София изцяло изземва правомощията на
митрополита по ръководството и управлението на учебното дело.
Училищното настоятелство е подчинено само на Общината, а
финансирането се осъществява предимно с приходи от суспендираната
митрополитска институция. Основно перо в разходите са учителските
заплати, изплащани редовно и в уговорения размер.
Учебното дело в града се реализира от малки педагогически екипи,
ръководени от главния учител. Главни учители в София са влиятелни
интелектуалци – Сава Филаретов, Манол Лазаров, Константин Геров,
Михаил Буботинов, Веселин Груев, Димитър Македонски, Богдан Горанов.

23. Средец или София. Църквата “Св. Крал Милутин” [“Св. Неделя”] са
изкарва. Развратните калугери са изваждат от игуменството и са
настаняват на местата им хора достойни и способни. Народното
чувство са пробужда. Свещениците стават любители на четенето.
На[в]сякъде по селата захващат да са правят училища. И най-
главното добро е, че тези училища са управляват от централното
училище в града, което са сдобива с едного от най-способните и
ревностни управители – г-на Константина Герова.
Нека слушат търновчанете какво правят софиенци. Търново и София са
двата най-многолюдни градове български – две първостоящи точки
на България. И как успява единия [град – София], а колко назад
остава другият [Търново]!
Гайда, г. І, бр. 2, 30 юни 1863, с. 14.

25. РАВНОСМЕТКА ПОДРОБНА НА ЧЕРКОВНАТА ОБЩИНА
ОТ ПРИХОДИ И РАЗНОСКИ НА 1869 ГОДИНА ДО 11-ИЙ МАЙЯ [1870]
Приходи
на Черковната община
1. От вули....................................21020
2. От пандахуси на манастири.... 7700
3. Емватикия от свещениците......4159
4. От освещаване на църкви........ 2423
5. От канон..................................... 2872
6. От гяците.................................. 12159:10
7. От новите свещеници...........31735
8. Милостиня....................................637:15
9. Печалба от църковни книги........731:20
10. От кирия на митрополията .......514
Общо 83951:05
Разноски
на Черковната община
1. Платка на учители.................... 25114
2. Платки общински.........................4179:20
3. Платка на гяци.............................5166:10
4. Разноски по събирането
на милостиня...................... 2754:25
5. За коне и други потребности........1815:20
6. Общински разноски...................... 2886:35
7. Училищни разноски.......................2233
8. Благодеяние на бедни....................2368:20
9. За представителите в Цариград...10500
10. За банята.......................................10000
11. Разноски на владиката..................2259:30
12. Депозит в стока ..............................4415:30
13. Вересии и заеми..............................5620:23
14. Готови в брой................................. 4606:35
Общо 83951:23

26. Платка на учители [1869-1870]
На г-н Б. Горанов............гр. 9784
На г-н Д. Македонски.......гр. 5031
Същи[я] за доплащане
от ланската година.......гр. 2145:20
На г-н Д. Манов...............гр. 2759
За доплащане
на ланската платка....гр. 1666
На същий..........................гр. 146
На г-н Хр. Ковачев...........гр. 2180
На г-н Георги Недялков..гр. 1012:20
На г-н Хр. Митов............. гр. 250
На Георги Стоянович ..... гр. 170
Общо 25144 гроша
Училищни разноски [1869-1870]
На училищен слуга платка.....гр. 148
Копторе......................................гр.205:05
За чистене заходня...................гр. 181:25
За дърва.....................................гр. 390
Дар книги на изпити
на бедни деца.........................гр. 524
Столици и поправне................гр. 166:20
За джамове.................................гр. 139
За изпитанието похарчени.......гр. 30:20
Разноски за св. Кирил
и Методий...............................гр. 118
За подплата на карти................гр. 83
За Атлас на училището.............гр. 53
Дребни разноски.........................гр. 183:30
Общо 2233 гроша

27. Софията, г[осподине] редакторе, която има не повече от 1000 къщи
български, има доста добре наредена община. Общината си има
свойт председател, писар и касиерин, които задължени с достатъчна
плата, намират са всеки ден у митрополията и изпълняват редовно и
точно длъжностите си – до водят управлението на църковните и
общинските дела. Членовете на общината правят редовно
заседанията си. Управлението и надзорът на училищата е предаден
на едно училищно настоятелство, състояще от 12 души млади момци,
повечето [от които са] ученици на покойнит г-на Филаретова и
снабдени с потребните познания и сериозност, които се изискуват в
такова дело. Реченото настоятелство има то и своя председател,
касиерин, писар и епитроп. То, покорено на устава си, прави своите
редовни заседания и с най-голяма деятелност се стреми към
[изпълнение] на задачата си – да се занимава с училищната част от
общинската деятелност в градът и по цялото окръжие. Софийската
община харчи годишно около 50 хиляди [гроша] за училищата.
Право, г. ІV, бр. 44 от 27 декември 1869

29. СОФИЙСКИТЕ УЧИЛИЩА В ПЕРИОДА 1870-1877
На 4 август 1870 г. е сключен договор между Софийската община и Христо
Стоянов, който е назначен за “управител на учебните заведения” в София за
три години с годишна заплата 160 турски лири. Под ръководството на
високообразования учител взаимното, класното и девическото училище се
стабилизират видимо и трайно.
След установяването на митрополит Мелетий в града учебното дело
постепенно минава под контрола на екзархийския архиерей и на
Епархийския смесен съвет. Моделът на финансиране не е променен.
Основната част от доходите за училищата вече се набавя от наеми от други
приходи от общинско имущество. Изразходването подлежи на строг контрол.
По това време заплатите на учителите се изплащат месечно, като договорите
с тях по правило са едногодишни.
Създават се и укрепват и други просветни институции – читалище Цвят,
женско дружество Майка, ученическо дружество Напредък,
общинска книжарница, неделно училище. Тяхната дейност също
осигурява известни доходи, които се използват за просветни цели.
В началото на 70-те години се поставя въпросът за “построение на още три-
четири първоначални училища” в София, но “след като се изнамерят
потребните средства”. Като цяло, екзархийската власт не променя
обществения характер и основните правила на организация на училищата.
Основна властова институция в областта на просветното дело продължава да
е Училищното настоятелство.