Презентация с опорните пунктове на съобщението, с което участвах в научната конференция "Музеи и колекции", организирана по повод 80-годишнинината на Регионалния исторически музей в Смолян, 8-9 октомври 2015

1. Комплектуване, документиране
и опазване на фондовете
на мемориалните музеи в България
Вера Бонева
Смолян, 8 октомври 2015

2. Мемориалните музеи в България
 Обект на анализ са 146 структурни звена с музеен характер, посветени на видни
публични фигури – политици, общественици, творци. Към групата са включени
също 10 музея и/или постоянни експозиции, пазещи паметта за ярки исторически
събития или спомена за групи от хора (съмишленици, съдеятели, фамилии),
оставили трайни следи в колективното битие на нацията и/или региона.
 По административен статус мемориалните музеи като правило са част от по-
обхватни институционални структури – национален, регионален, общински,
ведомствен музей. Малка група от обектите са със статус на обществени колекции
или на частни музейни институции.
 Териториалното разпределение на мемориалните музеи е относително
равномерно в пределите на страната, тъй като повечето от тях са локализирани в
селища, свързани с рожденото място или с града/селото, където по-
продължително е работил патронът на структурата. Най-големият брой
мемориални музеи са в София и в Пловдив.

3. Кът от постоянната експозиция на Дом музей "Йордан Йовков" в Добрич

4. Комплектуване на колекциите
 Сградният фонд е специфичен, тъй като в много от случаите се състои от домове
на дейците (къщи или апартаменти), адаптирани за музейни нужди. Към
повечето мемориални музеи са изградени допълнителни помещения – на
нуждите на персонала или за фондохранилища. В отделни случаи са издигнати
самостоятелни сгради с предназначение да приютят музейната институция – Дом
музей "Йордан Йовков" в Добрич, Музей на майстор Кольо Фичето в Дряново и др.
 Постъпването на артефактите в мемориалните музеи в повечето случаи е
свързано с еднократен акт – дарение на патрона или на негови наследници или
откупуване на имота и прилежащата колекция от държавата. Това обстоятелство
поставя важен акцент върху първичната обработка на колекцията и върху
своевременното ѝ и коректно структуриране и регистриране – Къща музей "Дечко
Узунов" в Казанлък, Дом музей "Вера Недкова" в София, Къща музей "Панчо
Владигеров" в София, Музей "Гео Милев" в Стара Загора.
 Немалка част от музеите създават колекциите си в хода на системна
издирвателска работа – Къща музей "Добри Войников" в Шумен, Къща музей
"Димчо Дебелянов" в Копривщица и др.

5. Къща музей "Георги Герасимов" в Пазарджик

6. Специфични проблеми на комплектуването
 Дефицитът на оригинали се явява проблем при музеите, създадени в селища с по-
сложна историческа съдба или на места, където са запазени къщите на дейците,
но артефактите са унищожени или са част от фонда на друг музей. Примери –
Музеят на Неофит Рилски в Банско, Музеят на Петко Славейков във Велико
Търново, Музеят на Христо Ботев в Калофер, Музеят на Сава Филаретов в село
Жеравна, Котленско и др.
 Разделени фондове на личност – Панчо Владигеров, Пейо Яворов, Владимир
Димитров-Майстора, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Константин Величков и др.
 Некоректна първоначална идентификация на отделни артефакти; този казус
прави проблематични част от по-късните интерпретации и експозиционните
конструкции и дейности.
 Необособеност на колекцията в пределите на фонда на музея принципал – Музея
на Никола Вапцаров Банско, Музеят на Христо Данов в Пловдив, Музеят на Алеко
Константинов Свищов, къщите музеи в Копривщица и Панагюрище и др.

7. Обновеният музей "Баба Тонка" в Русе

8. Документиране на колекциите
 Първичната обработка и инвентирането на културните ценности в мемориалните
музеи се осъществяват по действащите норми и правила, заложени в Закона за
културното наследство (2009 г.) и Наредбата за формиране и управление на
музейните фондове (2009 г.).
 Правилото е оригиналите да са част от основните фондове, а копията и другите
материали със значение за научната и популяризаторската дейност – в
научноспомагателните. Обменни фондове на практика не се поддържат. Значим
обем от материали се включват в научните архиви, особено при музеите на
писатели и художници.
 Процедурата по паспортизация на музейните колекции не е осъществена в
пълнота при по-голяма част от визираните културни структури. Частични са
постиженията и при пренасянето на информацията от хартиени паспорти и
инвентарни книги в електронна форма. Реални постижения в това отношение
бележат единични музеи на писатели и композитори, например Музея на Гео
Милев в Стара Загора и Музеят на Петко Стайнов в Казанлък.

9. Къща музей "Гео Милев" – Стара Загора

10. Физическо опазване на артефактите
 Основните трудности, свързани с физическото опазване на артефактите,
произтичат от специфичния сграден фонд на мемориалните музеи; по-голяма част
от тях се помещават в старинни къщи, които (дори и когато са реновирани) не
осигуряват достатъчно добри условия за съхраняването на ценностите при
съответстващи условия.
 Недостатъчни са възможностите – финансови и технически, за реставрация и
консервация на артефактите, дори и на тези с най-висока културно-историческа
стойност.
 Овехтял експозиционен инвентар и неадекватно на съвременните стандарти
техническо оборудване на част от музеите.
 По правило основните фондове на мемориалните музеи се отличават с огромно
разнообразие на културните ценности – още един фактор, провокиращ трудности
при физическото съхранение на артефактите.

11. Къща музей "Лайош Кошут" Шумен

12. Елементи на мемориалните музеи "в сянка"
 Библиотеките на патроните на музеите не са документирани и проучени в
необходимата степен и не са пълноценно приобщени към националната музейна
и библиотечна мрежа.
 Частните колекции на личностите, обекти на съответния музей са сред най-
енигматичните и недостъпни елементи на мемориалните музеи.
 Личните архиви на някои от творците и обществениците не са обработени в
достатъчна степен и не са видими за специалистите, посетителите и публиките в
цялост.
 Материали, свързани с родственици и с приятели на патрона, попаднали по
стечение на обстоятелствата в съответния мемориален музей
 Звуко- и видеозаписи, материали от теренни проучвания и интервюта,
документацията от предходни временни и постоянни изложби, научни и/или
публицистични статии, брошури и книги, свързани с дейността на мемориалните
музеи и с публичната фигура на патрона.

13. Отсъстващи музеи

15. Казусът
"Музей на Ненко Балкански" в София
Ненко Балкански, Портрет на Лиляна, 1946
Художествена галерия Смолян

16. Теми за размисъл и дискусия
 Парцелираност на структурите
 Фрагментираност на усилията
 Дефицит на популярност
 Ниска фондова активност
 Тежнение по унификация
 Недостъпност на фондовете
 Дигитална невзрачност
 Музейна непрозрачност
 Господство на наратива
Никола Танев, [Велико] Търново

17. Оптимистичен завършек
с постоянен адрес в град Пазарджик
Домът на възрожденския художник
и общественик Станислав Доспевски
е художествен и мемориален музей,
свидетелстващ за могъществото
на творческата енергия
и за силното лъчение на местата,
в които българските художници,
писатели, композитори, артисти
и общественици са се докосвали
реалността, превъплъщавайки я
послание, поема, картина, песен…
или в откроим личностен подвиг.