дишането никога не е обикновено явление.

1. ДИШАНЕ
Дишането доставя необходимия за живот О2 и осигурява отделянето на
СО2. Едноклетьчният организам << диша >> през своята повьрхност. В
многоклетьчния организам дишането е процес, в кйто участвуват много
органи и системи. Освен дихателните органи, за да се осьществи дишането,
са необходими нормална дейност на сьрдечно-сьдовата система и
нормален сьстав на крьвта. След като О2 достигне до тьканите и клетките,
неговото участие в окислителните процеси зависи от ферментите на
дихателната верига. Дишането обхваща следните процеси: 1. Белодробна
вентилация.
Това са процесите на вьншното дишане, чрез които се извьршва вдишване
и издишване. 2. Газова обмяна. Преминаването на О2 и СО2 през
дихателната повьрхност на белите дробове-алвеолите,ендотела на
капилярите и клетьчните мембрани в тьканите. 3. Тран-
спорт на газовете. Пренасянето на О2 от белите дробове до тьканите и на
СО2 от тьканите до белите дробове. 4. Тьканно дишане. Тьканното
дишане обхваща процесите на окисление в клетките. Неговото изучаване е
обект на биохимията.
Белодробна вентилация. Механика на дихателните движения. Дишането
си състои от вдишване –инспирация и издишване – експирация..При
вдишването обемът на гръдния кош се увеличава , белите доброве се
разширяват и в тях навлиза въздух. При издишването , обратно , обемът на
гръдния кош намалява, белите доброве се свиват
и част от съдържащия се в тях въздух излиза навън. За осъществяване на
тези движения имат значение дихателните мускули, еластичните свойства
на белите дробове и плеврата с нейните два листа : висцерален и
пристенен .Между двата листа съществува вакум –отрицателно
интраплеврално пространсво , по-ниско от атмосферното , породено от
еластични сили на белия дроб, които непрекънато го притерлят към
хилуса. При нарушаване херметичноста на плевралната кухина – при
травма на гръдния кош или при белодробна операция – настъпва
пневмоторакс.
Дихателните мускули разделяме на задължителни –които взимат участие
при всяко дихателно движение и допълнителни – които участват при
дълбоко вдишване и издишване. Задължителните –външните
междуребрени и диафрагма.При съкращението си междуребрените
мускули повдигат ребрените пръстени нагоре. Гръдната кост също се
измества напред и се повдига нагоре. Диафрагмата при своето
съкращение се измества надолу, с което увеличава размера на гръдния
кош във вертикална посока.
Издишването е пасивен процес , когато съкращението на мускулите се
преустанови ребрените пръстени под дейсвие на собствената си тежест се

2. спускат надолу и обемът намалява. Това повишава налягането в белите
дробове и въздухът излиза навън .
Движими количества въздух. Количесвото въздух , което се поема при
едно спокойно вдишване се нарича дихателен обем. Ако човек съкрати
допълнителните експираторни мускули , от белите дробове доброве се
издишва допълнително количество въздух наречен резервен експираторен
обем.Резервен инспираторен обем- когато човек направи усилие за
допълнително поемане на въздух. Сумата от дихателния обем , резервния
инспиратоен и експираторен обем наричаме витален капацитет или
жизнена вместимост.Измерването става със спирометър. След максимално
дълбоко издишване в белите дробове остава въздух, който изпълва
алвеолите.това е остатъчния обем въздух. Наличието му е една от
причините състава на алвеоларния въздух да се различава от този на
атмосферния.Част от дихателния въдух остава в носната кухина,гръклян,
дихателна тръба и бронхи- това количесво се нарича мъртво пространство.
Нормалната честота на дишане е 14 -16 пъти в минута. Общото
количество въздух което преминава през белите дробове за една минута
наричаме- минутен дихателен обем./ 7000-8000 мл/ При физическа работа
МДО се увеличава, както и при атлети .
Алвеоларна вентилация- количеството въздух, което за единица време
преминава през алвеолите. Алвеоарната вентилация е по- малка МДО
защото остава в мъртвото пространство.
Газова обмяна-физични основи. Обмянятя на газовете в белите дробове
става между въздушната фаза /алвеоларния въздух / и течната фаза /кръвта
в капилярите/.Когато газ и течност са в контакт, без да си взаимодеистват
химично , газови молекули проникват в течноста – абсорция.абсорцията е
правопроционално на налягането в газовата фаза и е специфична за всеки
газ.Количеството на СО2 в плазмата е 24 пъти повече от абсорбциятя на
О2. Парциално налягане на един газ в газова смес наричаме тази част от
общото налягане, която съответсва на неговото процентно съдържание.
Газовата обмяна в организма се извършва чрез дифузия. Ако това става
между въздушната фаза и течната фаза , както в белите дробове
,преминаването на газови молекули продължава докато налягането на
двете фази се изравни / рО2 и рСО2/.
Газова обмяна в белите дробове- пеминаването на О2 от алвеоларния
въздух към кръвта и на СО2 от кръвта към алвеоларния въздух.Всяко
дихателно движение обменя само частично алвеоларния въздух заради
МП което 140 мл.Кръвта , която се влива от белодробните вени в лявото
предсърдие, има газов състав, практически изравнен с този на алвеоларния
въздух.Дифузията се извършва бързо. За това способсвува фактът, че
газовете са липоидоразтворими и преминават лесно през клетъчните
мембрани.Дифузията се извършва през тънка алвеололарно-капилярна
преграда. Навлезлият в плазмата О2 преминава към еритроцитите, където с

3. хемоглобина образува съединението оксихемоглобин.За бързата дифузия
на СО2 при малката разлика в парциалните налягания в кръвта и
алвеоларния въздух има значение голямата скорост на абсорбция- 24 пъти
по голяма тази на О2.Вътрешната повърхност на алвеолите е покрита с
вещество , което намалява повъхностното напрежение /сърфактант/. То
подпомага разгъването им при вдишване и ги предпазва от слепване при
издишване. При преждевременното раждане съфактант може да липсва.
Газова обмяна в тъканите. Клетките използуват О2 за окислителни
процеси, при които се освобождава енергия .Интензивността на тези
окислителни процеси е различна и се определя от активнотта на
съответния орган. В чернодробните клетки например консумацията на О2
е твърде висока .Много О2 консумират клетките на съкращаващите се
скелятни мускули и парциалното налягане на О2 спада ниско- 2,6 кРа.
Средната стойност на рО2 е около 5 кРа. В големите венозни съдове и
белодробния ствол е 5,3 кРа. В тъканните капиляри 02 бързо преминава
към интерстициалната течност и когато рО2 в плазмата се намали, НьО2
започва да освобождава О2 , т.е. да дисоциира . За тази дисоциация на
хемоглобина спомага навлизането на СО2 и Н+ от клетките към кръвта.
ХИПОКСИЯ – състояние ,при което кислородната набавка е
недостатъчна .
1. Дихателна хипоксия-нарушаване нормалните условия на газовата
обмяна. В тези случаи рО2 в артериалната кръв е ниско.
2. Сърдечно-съдова хипоксия. Среща се сърдечна слабост или при
атероматозно промени кръвосни съдове. В този случай рО2 в
артериалната кръв е нормално, но е нормален МОС или префузиятеа
на тъканите с кръв.
3. При анемии- намаления брой на еритроцити и намаления хемоглобин
ограничават възможнотта на кръвта да свързва и пренася достатъно
О2.
4. Хипоксия при голяма надморска височина.
Регулация на дишането.Нервнорефлексна регулация на
дишането.Дехателния център се намира в продълговатия мозък. В него се
разграничават два вида неврони. Възбуждането на едните предизвиква
учестено дишане , а възбуждането на други потиска дишането. Първата
група неврони се наричат инспираторен център , а втората-експираторен.
Инпулсите възникнале в инспираторния център , се провеждат към
мотоневроните на междуребрените нерви в гръбначния мозък и
предизвиква съкращение на междуребрените мускули. Едновременно с
това предизвиква и съкащение на диафрагмата- извършва се вдишване.
Невроните на експираторния център показват невронна активност по време
на издишване и възбуждането в тях потиска инспираторния център.
Рефлексна регулация от алвеоларни механорецептори . По повърхноста
на алвеолите има сетивни нервни окончания, които генерират инпулси при

4. разтягане на алвеоларната стена по време на вдишване. Аферентните
импулси достигат до експираторния център, при което се потиска
инспираторният и вдишването се прекратява.
Рефлекна регулация от химиорецепторите . Рецепторите, разположени
тук са чуствителни към газовия състав на кръвта. Увеличението на рСО2
както и намалението на рО2 в кръвта, преминаваща през тази зона,
предизвекват възбуждането на дихателния център- учестяване и
задълбочаване на дишането.
Регулация на дишането от низходящи влияния от кората на главния
мозък, лимбичната система и хипоталамуса. Възбуждането на
проприорецепторите в мускулите, ставите и сухожилията по враме на
движение, което достига соматосензорната зона на кората, води до
повишаване на белодробната вентилация. Това има голямо значение за
приспособяване на дишането към условията на физическата работа.
При болкови , механични и топлинни дразнения на кожните рецептори
дишането рязко се изменя. В акушерската практика се използва потупване
по гърба или посменно потапяне на детето в топла и студена вода за
рефлексно възбуждане на дихателния център.
Честотата и дълбочината на дишането могат в извесни граници да се
повлияват волево. Волевото задържане на дишането- апнея, или
ускоряването му –хиперпнея, са възможни за ограничени периоди от време
– от една до две минути .Промените, които настъпват в състава на кръвта
през това време, имат силно въздействие върху дихателния център и
волевата промяна на ритъма на дишането става невъзможна.
При хипоксия намаленото рО2 също стимулира дишането. Това
повишава белодробната вентилация при различните видове хипоксия и в
резултат О2 набавка се подобрява. При аклиматизация към голяма
надморска височина това е също от значение за разширяване
приспособителните възможности на организма.