4. Любопитно! Коя е основната форма на едно прилагателно име? Основна форма на прилагателните имена е формата за мъжки род,единствено число. Точно така! Но тогава защо си във формата за среден род?
5. Любопитното прилагателно име се чувстваше най-добре в тази форма. Любопитно звучи като въпрос, а буквата “о” накрая му придаваше вид на широко отворени детски очи. Ах, колко хубаво беше да се произнесе” Любопитно дете!”. Но с Граматиката шега не бива и въпреки нежеланието си Любопитното прилагателно име се видоизмени. Г-жа Граматиката обяви, че ще направят състезание по скоростно видоизменяне. Тя казваше: “Женски род, единствено число!” и прилагателните трябваше да заемат тази форма. Първият печелеше.А когато г-жа Граматиката каза “Среден род, единствено число!”, досещате ли се кой беше първи? Разбира се. Любопитното прилагателно име получи шестица.
6. А сега извадете частиците си по- и най-. Започваме. Превъзходна степен! Граматиката забеляза, че всички правилно поставят частиците си, единствено Неграмотен беше поставил частицата по-... Смутолеви,че е загубил частицата най-... Бъбривото прилагателно име се обади: -Не, не е вярно!Сам я изхвърли. Каза,че изглежда съвсем глупав с тази частица.
7. Нека припомним основно правило. В езика се срещат много думи, но прилагателните се свързват само със съществителните имена!
8. Когато часът свърши и г-жа Граматиката излезе от стаята, Любопитното прилагателно име се разхождаше по коридора. Спря се пред вратата, на която беше написано: ” Клас на наречията”. Колко любопитно! Какво ли правят в час?
9. В стаята на наречията имаше цели четири редици... На първата стояха : Отпред, Назад, Близо, Далеч, Ниско, Високо и други подобни наречия. Тогава, Вчера, Рано, Скоро заемаха втората редица . Твърде, Много, Доста, Повече бяха на третата редица. А на четвъртата седяха Кротко, Тихо, Смирено, Послушно и ..... Любопитно
10. Аз ли съм това или сънувам? В този момент го забелязаха и наречията. Изведнъж настъпи суматоха. Двете думи мълчаливо се наблюдаваха.
11. Защо си тук? Защото съм наречие.Но и ти май си наречие? Не, аз съм прилагателно име. Аз съм признак на предмет. И аз съм признак, но на действие! А коя е основната ти форма? Аз имам само една форма,тази в която съм в момента.
12. А аз имам форми за род и число. Род и число! Това пък какво е? Ние се свързваме само със съществителните имена, а те имат род и число. Аааа, сега разбрах. Това е другата разлика. А ние се свързваме само с глаголи.
13. Двете думи се разделиха, но изведнъж Любопитното прилагателно се сети за нещо и вместо “Довиждане” извика: На Любопитното прилагателно име му стана тъжно, че с наречията имат толкова големи различия... “ Аз се степенувам!” Ние също! Де да можехме да се свързваме...
14. Едно от наречията изскочи и се върна от стаята, като водеше съществителното Дете. Любопитното прилагателно име веднага хвана Детето под ръка и двете думи образуваха звучното съчетание Любопитно дете Тогава към тях се присъедини едно наречие от третата редица и се получи най-чудесното чудо: Твърде любопитно дете
15. Любопитното прилагателно име тръгна за своята класна стая, като си мислеше Всеки, който е достатъчно любопитен, научава “важни неща за живота”.
![Беше понеделник и както винаги през този ден в Училището на думите беше много оживено. ,[object Object],[object Object]]()