2. Болести, предавани по полов път (БПП) или Сексуално предавани болести (СПБ) се
предават между партньорите посредством някаква форма на сексуална активност,
най-често при вагинална интромисия, орален секс или анален секс. В по-старата
литература, тези заболявания се наричат венерически болести или срамни болести,
но през последните години се предпочита терминът сексуално предавани инфекции,
който носи по-широк смисъл - болните лица могат да бъдат заразени и могат да
заразяват други без да проявяват симптоми на заболяване. Също така, някои от
инфекциите може да се разпространяват чрез използвани медицински игли, както и
при раждане или кърмене. Сексуално предаваните болести са известни от стотици
години.
Хламидия
Гонорея
Сифилис

3. Определение
До 1990-те г. сексуално преносимите болести са били наричани венерически болести - по името на
римската богиня на любовта Венера.
В общественото здравеопазване се използва термина сексуално преносима инфекция. Важно е да се
разбере разликата между болест и инфекция. Инфекция означава, че микроб вирус, бактерия или паразит - който може да причини заболяване, се намира в човешкото тяло. Не е
задължително заразеният човек да развие симптоми или знаци, че вирусът или бактерията са в
неговото тяло; не е необходимо човек да се чувства зле. Болест означава, че инфекцията кара човек да
се чувства зле или да забелязва нещо нередно. По тази причина терминът сексуално преносима
инфекция е много по-широк термин от сексуално преносима болест.
В частност, терминът сексуално преносима болест се отнася до инфекция, която има симптоми. Тъй
като, в повечето от времето, хората не знаят, че са заразени, докато не развият симптоми на болестта,
хората използват термина болест, вместо инфекция.
Сексуално преносимите инфекции засягат лица в активна полова възраст и предизвиква сериозни
последици в човешкия организъм, обществото и поколението. Те се разпространяват спорадично,
епидемично, а при някои от тях се наблюдават и пандемии. Така например в момента човечеството се
намира в състояние на трета пандемия от вирусни хепатити и първа пандемия от СПИН.
Друга група болести могат да се предават и при полов контакт, но това не е основният начин на
предаване. Такива са салмонелоза, амебиаза, грип, различни причинители на менингит и пневмония.
Въпреки това, че се предават и при полов път този начин не е основен и почти няма отношение в
процеса на предаването на инфекцията. Поради това и самите заболявания не са включени в групата
на болестите предавани по полов път.

4. История
Първият известен епидемичен взрив на болест предавана по полов път е настъпилия бум
на сифилис сред френските войски обсадили Неапол през 1494 г. От тук заболяването мълниеносно се
разпространява из цяла Европа. Сифилисът поразявал хората като цялото им тяло се покривало с
пустули, стигало се дори до „падане“ на лицата и след няколко месеца водело до фатален край. В
епидемията от 1546 г. сифилисът се проявявал с характерни признаци, които и днес се описват в
учебниците по медицина. Сифилисът бил причина за смъртта на милиони души в Европа в
продължение на няколко столетия.
Първата болница за лечение на венерически болести е основана
през 1746 г. в Лондон.Лечението не винаги е било доброволно.
През втората половина на 19-ти век, Законът за заразните болести
във Великобритания позволявал да бъдат арестувани съмнителни
проститутки.
През 1902 г. е проведен Международен конгрес за борба с
венерическите болести, на който е взето решение да се
препоръча организирането на противовенерични диспансери с
цел контрол на болестите, предавани по полов път.
Първото ефективно лекарство за лечение на сифилис е открития през 1906 г. арсфенамин. С
откриването на антибиотиците голям брой от полово предаваните болести стават лечими.
Съчетаването им с активни кампании за изкореняването им сред хората през 1960-те и 1970те болестите предавани по полов път престават да бъдат сериозна медицинско заплаха за
човечеството. За лечението е много важно да се проследят и тестват за заболяване и
партньорите на лекувания пациент.

5. История
През 1980-те две заболявания се превръщат в сериозен бич за човечеството. Това са гениталния
херпес и СПИН. Сред публичното съзнание тези две болести са известни като предавани по полов път,
които не могат да бъдат излекувани от съвременната медицина. Сред тях СПИН има дълъг период без
да се проявят клинични симптоми. През това време обаче заразеният може да предава болестта на
своите партньори.
Утвърдените на 1 февруари 1879 г. от княз Дондуков-Корсаков „Временни правила за устройството на
медицинската част в България“ първи поставят въпроса за лечението и профилактиката на
венерическите болести. Това е първият официален здравен документ, съставен след Освобождението
на България съобразно руското здравно законодателство по онова време и имащ силата на
закон. През 1880 г. за лечение в българските държавни болници са приети 1739 болни от сифилис
След основаването на Медицински факултет към Софийски
университет през 1918 г. се създава и първата в страната Катедра по
кожни и венерически болести. Неин ръководител е проф. Богомил
Берон, който в периода 1926 - 1927 г. става и декан на Медицинския
факултет. В годините 1924 - 1925 г. проф. Берон разкрива, организира и
ръководи първия диспансер за венерически заболявания в
България. През 1936 г. той дарява собствени средства и организира
построяването на самостоятелно сграда за диспансера.*9+ Сградата
днес представлява Клиника по кожни и венерически болести
към Александровска болница. С решение на МНСЗГ от 25 април 1951
година се одобряват общите положения за кожно-венерологичните
диспансери. Съгласно Наредбата на министерството се създават 12
окръжни кожно-венерологични диспансера и един градски в София.

6. Разпространение
Болестите, предавани по полов път са повсеместно разпространени. Някои от тях се наблюдават
във всички страни по света (сифилис, микоплазмени и урогенитални инфекции, трихомоназа,
венерически брадавици, СПИН и други). Други от тях обаче са концентрирани в определени
нозогеографски райони (мек шанкър, донованоза, ингвинална лимфогрануломатоза и други).
Такива са основно страните с тропичен климат.
Полово предаваните заболявания се разпространяват при сексуална активност посредством
допир или обмяна на телесни течности (сперма, вагинални течности, кръв и др.) Рискът от
разпространението им по време на секс може да бъде съществено намален при правилна
употреба на неповреден презерватив.
СПИН днес е най-голямата причина за смъртност в Субсахарска Африка. По-голямата част от
заразените с ХИВ са се заразили при полов контакт с болен. Хепатит B е класифицирана към
групата на тези болести, защото може да бъде предадена и по полов път. В световен мащаб
болестта има най-висок ръст в страните от Азия и Африка и по-нисък в Америка и Европа. В
световен мащаб около два милиарда души са заразени от вирусът на хепатит B.
СПИН
Трихомоназа

7. Видове на полово предаваните болести
БАКТЕРИАЛНИ
1. Мек шанкър
(причинен от
Haemophilus ducreyi)
2. Хламидиоза
(причинен от
Chlamydia trachomatis)
3. Гонорея
(причинена от
Neisseria gonorrheal)
4. Сифилис
(причинена от
Treponema pallidum)
ГЪБИЧНИ
ВИРУСНИ
1. Кандидоза
1. Хепатит В
(причинява се от
гъбичката
Candida albicans.)
2. Tinea cruris
(вероятно
заболяването се
предава и по полов
път.
Причинява се от
гъбичките
Trichophyton rubrum
и по-рядко
Candida albicans,
Trichophyton
mentagrophytes и
Epidermophyton
floccosum)
(HBV, Hepatitis B
virus - чрез слюнка,
полови секрети)
2. Ретровируси
(XMRV, HTLV
или HIV/СПИН - чрез
полови секрети,
сперма, кърма,
кръв)
3. Човешки
папиломен вирус
(HPV - чрез кожен и
лигавичен контакт.)
4. Заразен молуск
(Molluscum
contagiosum virus,
MCV - чрез близък
контакт)
ИНСЕКТНИ
1. Въшливост
(причинено от
срамната
въшка Phthirius
pubis)
2. Краста
(причинено от
крастния
кърлеж Sarcoptes
scabiei)
ПРОТОЗОЙНИ
1. Трихомоноза
(причинено от
едноклетъчния
паразит Trichomonas
vaginalis)

8. Бактериални
Хламидиоза
Хламидиозата (от гръцки: χλαμύδα — „наметало“) е една от най-разпространените болести,
предавани по полов път. Причинява се от бактерията Chlamydia trachomatis(или други видове
от семейство Chlamydiaceae). Често заразените нямат симптоми. Ако инфекцията не се лекува,
може да доведе до безплодие и други здравословни проблеми. Лекува се с антибиотици.
Инфекция от същата бактерия в очите води до болестното състояние трахома и е една от
водещите причини за ослепяване и лошо зрение в света.

9. Бактериални
Гонорея
Гонореята (наричана още трипер) е полово предавана болест, която се предизвиква от
бактерията Neisseria gonorrheae. Заразяването с тази болест може да стане само при полов акт. Обичайните
симптоми при мъжете включват парене при уриниране и секреция от пениса. При жените, от друга страна,
болестта първоначално протича асимптоматично или се наблюдават вагинална секреция и болки в таза.
Ако болестта не се лекува, това може да доведе до допълнителни усложнения като епидидимит
(възпаление на надсеменника при мъжете), възникване на инфекции в тазовата област, засягане на ставите
и сърцето. Лечението е изключително антибиотично.
-Симптоми
При половината от жените гонореята протича без симптоми, докато при останалите се наблюдават
вагинална секреция, болка ниско в коремната област или болка по време на полов акт. Повечето заразени
мъже се оплакват от възпаление на уретера, изразяващо се в парене при уриниране и секреция от пениса.
И мъжете, и жените могат да се разболеят от гонорея на гърлото при практикуване на орален секс със
заразен партньор (обикновено от мъжки пол). Тази форма на болестта е асимптоматична при 90% от
случаите, а при останалите 10% гърлото се зачервява и възпалява. Инкубационният период на гонореята е
от 2 до 14 дни, като повечето симптоми се проявяват между 4ия и 6ия ден от заразяването. Макар и рядко,
гонореята може да доведе до увреждане на кожата и инфектиране на ставите чрез разпространение в
кръвния поток. Още по-рядко болестта може да причини ендокардит и менингит при хора с понижена
имунна защита.

10. Бактериални
Гонорея
-Гонорея при мъжете
-Пареща болка при уриниране, гнен секрен от пениса, леко повишена температура, образования по пениса
-Гонорея при жените
-Тъпа болка ниско в корема, парене при уриниране, увеличава на вагниалния секрет
Възможни усложнения
При мъжете нелечението на гонорея може да доведе до възпаление
на надсеменниците, простатата и уретера. При жените липсата на лечение най-често води до възпалително
заболяване на таза, сериозна инфекция и тендосиновит на пръстите, китките, палците и глезените.
Отвратителна
гадост
Усложнение при
болна от
гонорея жена
Усложнения при
болни от
гонорея мъже

11. Бактериални
Гонорея
Лечение
Антибиотици
Изключително с антибиотици в продължение на седмици. При нелекуване гонореята води до
стерилитет и при мъжете, и при жените. При мъжете може да бъде развитартрит или белизи в
пениса, които да затруднят уринирането. Исторически сведения сочат, че гонореята е била
лекувана с живак. Сред хирургическите инструменти на военния английски кораб Мери Роуз,
потънал през 1545 г., са открити спринцовки с живак, които вероятно са били използвани за
лекуване на злощастни моряци, хванали гонорея. Сребърният нитрат е използван широко
през XIX в., но по-късно е заменен от протаргол. Така лекарства на базата на среброто са
използвани чак до 40-те години на миналия век, когато първите антибиотици започват да се
произвеждат масово. До 70-те триперът е лекуван с пеницилин – първият антибиотик, открит
от Александър Флеминг през 1928 г. От тогава обаче пеницилинът е забранен и се използват
различни комбинации от антибиотици. Лечението е различно в различните части на света,
защото навсякъде различни антибиотици са забранени. На 12 април 2007 г. Центърът за
Контрол и Предотвратяване на Заразите на Америка официално е добавил гонореята в
списъка на супер болестите, т.е. тя вече е развила резистентност към антибиотици. Повечето
антибиотици също не може да се използват по време на бременност.

12. Бактериални
Гонорея
Предпазни мерки
Болните от гонорея трябва да бъдат поставени под карантина до пълното им излекуване, в
противен случай могат да разпространят заразата. Презервативът не дава пълни гаранции при
полов контакт с болен в активна фаза. Имунитет към тази болест не се придобива. Демек
предпазни мерки няма, кофти късмет.. Е помнете, че има къде, къде и по-гадни неща, това ще
ви дава недежда в хода на лечението.
Разпространение
Според приблизителни оценки в САЩ има около 800 000 души, боледуващи от горонея всяка
година. Това са около 0,29% от населението на Америка. Чрез екстраполация на тази
статистика стигаме до извода, че в Западна Европа трябва да има около 1 500 000
боледуващи, а в България около 22 000, но тази стойност не е особено надеждна, защото
в Германия например има поне 4 пъти по-малко заразени от САЩ като процентно
съотношение към броя на населението.

13. Бактериални
Сифилис
Сифилисът (наричан още Луес) е една от най-сериозните, лечими полово предавани болести. Причинител
на сифилиса ебактерията „бледа спирохета“ (Treponema pallidum).
Сифилисът е инфекция, предавана по полов път, причинявана от бактерията спихорета Treponema pallidum,
подвид pallidum. Основният начин за предаване на инфекцията е чрез полов контакт, но тя може да бъде
предадена и от майката на плода по време на бременността или при раждане, което води до вроден
сифилис. Други човешки болести, причинявани отTreponema
pallidum са фрамбезия (подвид pertenue), пинта (подвид carateum) и беджел (подвид endemicum).
При появата си е бил наименуван според предполагаемия национален произход - "френска", "немска"
болест и т.н. Болестта има много разнообразни симптоми, които могат да имитират други болести, затова
сигурната диагноза се поставя само след серологичен тест. Протича във фази, продължаващи години наред
и ако не бъде лекувана навреме, оставя тежки поражения върху болния. Признаците и симптомите на
сифилиса варират в зависимост от това, в коя от четирите фази се намира заболяването (първичен,
вторичен, латентен или третичен). Първичната фаза обикновено се проявява с наличието на
единичен шанкър(твърда, безболезнена, непредизвикваща сърбеж кожна раничка (язва)); вторичният
сифилис се изявява с обриви по цялото тяло, които често включват и дланите и ходилата; латентният
сифилис може да има слаби или никакви симптоми, а третичният, който се отличава със сифилистични
гуми, може да има неврологични или сърдечни симптоми. Сифилисът обаче е известен като „големият
имитатор“, заради честите си атипични проявления.

14. Бактериални
Сифилис
Диагностицирането обикновено се извършва чрез кръвни изследвания, но бактерията може да бъде
видяна и под микроскоп. Сифилисът може да бъде успешно лекуван с антибиотици, като по-специално се
предпочита пеницилин G прилаган мускулно (или интравенозно при невросифилис) или цефтриаксон, а
при пациентите с остра алергия към пеницилина – перорално с доксициклин илиазитромицин.
Смята се, че към 1999 г. със сифилис са били заразени 12 милиона души в света, като над 90% от случаите
са били в страни от развиващия се свят. След драстичния спад в разпространението на болестта след
откриването и широкото разпространение на пеницилина през 50-те години на XX в., в много страни
степента на заразата се е повишила след настъпването на новото хилядолетие, като често е съпровождана
от ХИВ (човешки имунодефицитен вирус). Това се обяснява донякъде с небезопасните сексуални практики
сред мъжете, които имат полов контакт с мъже, нарасналия промискуитет, проституцията и намаляващата
употреба на предпазни средства.

15. Бактериални
Сифилис
Смята се, че към 1999 г. със сифилис са били заразени 12 милиона души в света, като над 90% от случаите
са били в страни от развиващия се свят. След драстичния спад в разпространението на болестта след
откриването и широкото разпространение на пеницилина през 50-те години на XX в., в много страни
степента на заразата се е повишила след настъпването на новото хилядолетие, като често е съпровождана
от ХИВ (човешки имунодефицитен вирус). Това се обяснява донякъде с небезопасните сексуални практики
сред мъжете, които имат полов контакт с мъже, нарасналия промискуитет, проституцията и намаляващата
употреба на предпазни средства.
Фази и симптоми
Сифилисът има няколко стадия на развитие. Лечението може да бъде успешно във всеки един, но
само докато в организма не са нанесени физически увреждания на органите и тъканите. Това
обикновено се случва при третичния сифилис. Тогава при лечение, бактерията се унищожава
напълно, но пораженията остават.
Сифилисът може да се прояви в един от четирите си стадия – първичен, вторичен, латентен и
третичен, а може да бъде и вроден. Сър Уилям Ослър го нарича „големият имитатор“, заради
разнообразните му проявления.

16. Бактериални
Сифилис
Първичен сифилис
След изтичането на инкубационния период от 10 до 90 дни (най-често около 20) след заразяването, на
мястото на входната врата на инфекцията се образува раничка, по-рядко язва, наречена твърд шанкър .Тя е
с кръгловата форма с диаметър от 5 до 20 мм, гладко дъно с медно-червеникав цвят, с оточно-червеникав
цвят, с оточни твърди ръбове, неболезнена. Локализацията на язвата най-често е в областта на главата и
препуциума на пениса, вулвата и влагалището. Няколко дни след появата на сифилистичната язва,
регионалните лимфни възли се увеличават и достигат големина на лешник, като са неболезнени при
опипване. Оставена без лечение раничката заздравява за няколко дни. Обикновено в този период,
серологичните тестове стават позитивни при появата на шанкъра, но често и по-късно в хода на първия етап
от болестта.
Заразяването с първичен сифилис обикновено става при директен полов контакт, когато единият
от партньорите има инфекциозни лезии. Приблизително 3 до 90 дни след заразяването (средно
след 21 дни) на мястото на контакта се появява кожна раничка, наречена шанкър. Обикновено (в
40% от случаите) той представлява единична, твърда, безболезнена, непредизвикваща сърбеж
кожна раничка с гладко дъно и с остри ръбове, с размер от 0,3 до 3,0 см в диаметър.
Раничката обаче може да има почти всякаква форма.

17. Бактериални
Сифилис
Първичен сифилис
В класическия случай тя започва като макула, преминава в папула и накрая се превръща
в ерозия илиязва. Понякога може да се появят няколко ранички (~40% от случаите), като появата на повече
ранички се среща по-често когато има и заразяване с ХИВ. Раничките могат да бъдат болезнени или
чувствителни (30%), и могат да се появят извън гениталиите (2–7%). Най-често се намират в маточната
шийка при жените (44%), върху пениса при хетеросексуалните мъже (99%) и анално и правото
черво сравнително често при мъже, които имат полов контакт с мъже (34%). Често (в 80% от случаите) се
получава увеличаване на лимфните възли около мястото на инфекцията, което се проявява 7 до 10 дни
след появата на шанкъра. Оставена без лечение лезията може да се задържи около три до шест седмици.
Вторичен сифилис
Вторият стадий на сифилиса започва средно от 1 до 6 месеца след първоначалното заразяване (най-често от
месец и половина до два). Проявите са най-разнообразни, продължителността му е от 6 месеца до 4-5
години. Сифилиди по гърба, признак за вторичен сифилис, сифилиди по дланите
Най-значителният симптом са сифилистичните обриви (сифилиди), които се появяват по цялото
тяло, неболезнени са, и не предизвикват сърбеж. В началото това са малки и дискретни лезии с бледо розов
цвят. С напредване на болестта обаче те прерастват в големи и забележими обриви разполагащи се по
цялото тяло, най-вече в областта на дланите и ходилата, корема, гърдите, гърба и други места, като областта
при челото и косата.

18. Бактериални
Сифилис
Вторичен сифилис
Вторичният сифилис се проявява приблизително четири до десет седмици след първоначалното
заразяване. Докато вторичното заболяване е известно с това, че се проявява по много различни начини,
симптомите най-често включват кожата, лигавиците и лимфните възли. Може да има и симетрични
червеникаво-розови непредизвикващи сърбеж обриви върху торса и крайниците, включително дланите и
ходилата. Обривите може да станат макулопапулозни или пустулозни. Може да образуват плоски широки
белезникави брадавични лезии, известни като плоски кондиломи на лигавицата. Всички тези лезии са
огнище на бактерии и са заразни. Други симптоми може да включват висока температура, болка в
гърлото, неразположение, загуба на тегло, косопад и главоболие. Към редките прояви
спадат хепатит, бъбречно заболяване, артрит, периостит, очен неврит, увеит и интерстициален
кератит. Острите симптоми обикновено отшумяват след три до шест седмици, но около 25% от хората може
да развият повторната поява на вторични симптоми. Много пациенти с вторичен сифилис (40–85% от
жените и 20–65% от мъжете) не съобщават преди това да са имали класическия за първичния сифилис
шанкър.
Латентен сифилис
При нелечение на симптомите на вторичния сифилис, болестта преминава в латентен стадий за
неопределен период от време. При него болният няма повече подобни оплаквания, но инфекцията
продължава да се развива, като навлиза още по-дълбоко в организма. Тестовете продължават да са
позитивни и болестта може да бъде предадена на други хора.

19. Бактериални
Сифилис
Третичен сифилис
Третичният сифилис може да започне приблизително 3 до 15 години след заразяването и могат да бъдат
различени три отделни форми: гумозен сифилис (15%), късен невросифилис (6,5%) и сърдечно-съдов
сифилис (10%). Оставени без лечение, една трета от заразените хора развиват третичен сифилис. Хората с
третичен сифилис не разпространяват заразата.
Гумозният сифилис или късният доброкачествен сифилис обикновено се появяват 1 до 46 години след
заразяването, като средно това се случва след около 15 години. Тази фаза се характеризира с образуването
на хронични гуми, които представляват меки, подобни на тумори топчета от възпалена тъкан, чиито
размери могат да варират в широки граници. Обикновено те засягат кожата, костите и черния дроб, но
могат да се появят навсякъде.
Терминът невросифилис се отнася до инфекция, засягаща централната нервна система. Невросифилисът
може да бъде ранен и да се прояви като асимптоматичен, под формата на сифилистичен менингит или като
късен и да се прояви под формата на менинговаскуларен сифилис, обща парализа или табес дорзалис,
което се свързва със загуба на равновесие и пронизващи болки в долните крайници.Късният невросифилис
обикновено се появява 4 до 25 години след заразяването. Менинговаскуларният сифилис обикновено се
проявява с апатия, гърчове и обща парализа, съпроводена с деменция и табес дорзалис. Също така може
да има зеница на Аргил Робъртсън на двете очи, симптом, при който зениците се свиват, когато човек се
фокусира върху близки обекти, но не се свиват при излагане на ярка светлина.
Сърдечно-съдовият сифилис обикновено се появява 10–30 години след заразяването. Най-често срещаното
усложнение есифилистичен аортит, който може да доведе до аневризма.

20. Бактериални
Сифилис
Третичен сифилис
След преминаването на латентния период сифилиса навлиза в последната си фаза. Тя започва
приблизително няколко години след заразяването (от 3 до 10), но началото и не може да бъде определено
с точност. В някои случаи третичният сифилис започва 20 или 30 години след първоначалната инфекция,
като през по-голямата част от това време пациентът е бил в латентната фаза. За тази фаза са характерни
поражения върху вътрешните органи, централната нервна система, кожата.
Сифилистична гума - трета фаза на болестта
В третата фаза на болестта, по тялото се появат образувания, които на пипане са твърди и приличат на
гумени топчета или тумори. Те се наричат сифилистични гуми (Gummas). Гумите са по-малобройни от
обрива характерен за втория период. Те се намират под кожата, подвижни са спрямо нея, а големината им
е с размер на бобено зърно до яйце. С времето те нарастват, размекват се и от тях изтича лепкава материя
от гной и кръв. Разяждат кожата и подкожните тъкани, зараствайки бавно и причинявайки деформации и
белези. При появата на гумозни образувания на небцето, те разяждат костта и се образува кухина между
носа и устата, оставяйки тежки анатомични дефекти след себе си. Могат да се образуват също в областта на
очите, предизвийквайки слепота. Появата им в мозъка води до психични разстройства, невросифилис или
смърт.
Гуми навлизат също така и в костите и предизвикват остеомиелити, разрушавайки ги.
От вътрешните органи могат да бъдат засегнати черния дроб, стомаха, пикочно-половата система, но найхарактерно е засягането на сърдечно-съдовата система, където при засягане на гръдната аорта се развива
сифилитичен мезаортит.

21. Бактериални
Сифилис
Вроден сифилис
Сифилисът може да бъде предаден от бременна майка на плода. При скорошна инфекция вероятността за
предаване на болестта е по-голяма от при инфекция в напреднал стадий. Може да
бъде ранен и късен сифилис. При ранният сифилис инфектирането може да бъде в различни етапи от
бременността. Различават се ранен сифилис на плода, на кърмачето и надетската възраст.
При една ранна инфекция и заразяване на плода в първите месеци през бременността, се ражда мъртво
бебе, поради невъзможността за правилно създаване на органите му.
Сифилис на кърмачето се появява няколко месеца след раждането. В такива случай бебето има
образувания (подобни на кожните сифилиди) около устата, дланите и ходилата, силни нарушения в
костната система, увредени вътрешни органи, анемия и тежко цялостно състояние.
Сифилис на детската възраст се появява до 3-4 година след раждането. Характерни са кожните промени,
подобни на тези при вторичен сифилис, патологични промени в дългите кости, засягат се важни органи,
като черен дроб, очи, далак, тестиси и др.
В днешно време ранен вроден сифилис се среща рядко в развитите индустриални страни, характерен е за
третия свят. Късният вроден сифилис започва в пубертета, като дотогава обикновено остава латентен и бива
рядко забелязан. Пораженията при него са подобни на тези от третичния придобит сифилис - гумозните
образувания. Наблюдават се и характерни изменения в развитието на зъбите, очите (възможна е слепота),
формата на главата и носа (седловиден нос). Вътрешните органи остават често незасегнати, но психически
детето почти винаги развива увреждания, като умствена изостаналост, нарушения в координацията и
движенията, възможно е настъпването на прогресивна парализа.

22. Бактериални
Сифилис
Невросифилис
Невросифилисът може да настъпи във всяка една фаза от болестта. За ранен невросифилис става въпрос,
когато налице са менингит и менингоенцефалит. Могат да се наблюдават при някои пациенти във вторатакъсно. Основните му форми са две:
Дегенерацията на нервните клетки носещи сигнали към мозъка (Tabesdorsalis) се характеризира с
невралгични болки, загуба на сетивност по кожата или в по-дълбоките слоеве на тъканите или органите.
Поради това по-сериозни промени в деформацията им може да не се усетят от болния. Зрението често
отслабва поради засягане на зрителния нерв, и реакцията на зениците към светлина се губи.
Прогресивната парализа (Paralysisprogressivace) се изразява с остри промени в психиката. В началото лесна
уморяемост, главоболие, безсъние, раздразнителност. Впоследствие деменция, отслабване на паметта,
нарушения в координацията, зрението и говора. Болният престава да обръща внимание на външния си
вид, но придобива мания за величие. В последната фаза , настъпва тежка деменция (лудост), парализа и
смърт.
Причини
Сифилисът се предава основно чрез полов контакт или по време на бременност от майката
на плода като спирохетата е в състояние да премине през незасегнати лигавици или наранена кожа.По
този начин болестта се предава чрез целувка в близост до раничката, както и орален, вагинален или
анален секс. Приблизително 30 до 60% от изложените на първичен или вторичен сифилис се
разболяват. Заразността със сифилис е пословична поради факта, че лице, ваксинирано срещу само 57
организма има 50% вероятност да бъде заразено.

23. Бактериални
Сифилис
Причини
Повечето от новозаболелите в Съединените щати (60%) са мъже, които имат полов контакт с мъже.
Сифилисът може да бъде предаван чрез кръвни продукти. В много държави обаче кръвта се изследва за
болести, предавани по полов път и затова рискът е малък. Рискът от предаване чрез използване на общи
игли изглежда е ограничен. Сифилис не може да бъде прихванат чрез тоалетни седалки, ежедневни
дейности, джакузита или използване на общи прибори за хранене или дрехи.
Диагностициране
Сифилисът е труден за клинично диагностициране в началото на неговото развитие. Потвърждаването
на диагнозата става или чрез кръвни изследвания или пряко визуално изследване с микроскопия.
Кръвните изследвания се използват по-често, тъй като се правят по-лесно. Диагностичните изследвания
обаче не са в състояние да определят фазите на болестта.

24. Бактериални
Сифилис
Лечение
В различните времена лечението на сифилиса се е променяло според познанията на хората за болестта.
В началото на сифилис-инвазията в Европа през 15 век, се е смятало за нормално болестта да се лекува
с живак. Най-често той се е търкал по кожата, като при процедурата са се изпълнявали ритуали с
изричане на специални „магически“ фрази. Друг по-брутален начин е бил „опушването“, като пациентът
е влизал в специален съд с живак. Под съда се е палел огън и така живакът се изпарявал, като „опушвал“
и лекувал болния.
По-късно, през 1908 се открива лекарството срещу сифилис „Салфарзан“ съдържащо арсен, по-късно се
създава „Неосалфарзан“. Въпреки, че лекарствата са имали известен принос в борбата с инфекцията, те
не са били сто процента сигурни и ефекта им е бил повече задържащ и ограничаващ усложненията,
отколкото лекуващ.
Маларията също е била използвана за лечение. След, като се е установило, че високата температура и
треската убиват бактерията на болестта, умишленото заразяване с малария също е било използвано,
като лекарство. Тъй, като маларията се е лекувала по-лесно схинин, методът е бил доста модерен в
началото на 20 век. След откриването на пеницилина и масовото му производство след Втората световна
война, сифилисът окончателно влиза в списъка на лечимите болест

25. Бактериални
Сифилис
Съвременно лечение
Диагностиката в днешно време се извършва чрез специален медицински тест, (в миналото „Васерман“,
сега заменен от по-съвременни и точни тестове, като VDRL илиTPHA) както и чрез изследване на проби
от сифилистичните язвички. Лечението е комплексно, като включва силни антибиотици и води до пълно
излекуване. Най-често прилагани антибиотици са еритромицин, тетрациклин, цефалоспорин и
др.Заразените със сифилис обаче остават за дълго под лекарско наблюдение. Към тази болест не се
създава имунитет. Лекува се също успешно със пеницилин и двойно дестилирана вода поставена
мускулно. Сместа, след лекарско дозиране, се инжектира в горната част на левия крак, като усещането е
изтръпване на крака, временна силна болка и световъртеж. Тези симптоми утихват до 2 минути.
Възможни са и инжекции в рамото. Преди всичко е необходимо да се знае, че лечението при сифилис е
най-ефективно и успешно в началните етапи от развитието на болестта. Последният стадий на сифилис е
изключително трудно овладяем и не се поддава на лечение до пълно излекуване. Поради това от
особено значние за лечението е бързата и адекватна реакция при наличие на каквото и да е съмнение,
бързото диагностициране и незабавно предприемане на необходимите мерки.

26. Бактериални
Сифилис
История
Точният произход на сифилиса не е известен. Според едната от двете основни хипотези, сифилисът е бил
донесен в Европа от завърналите се от пътуването на Христофор Колумб до Америка моряци, а според
другата сифилисът е съществувал в Европа и преди това, но не е бил познат. Двете хипотези се наричат
съответно „колумбова“ и „доколумбова“. Колумбовата хипотеза се основава преди всичко на наличните
доказателства. Първите писмени свидетелства за разпространение на сифилис в Европа се появяват през
1494/1495 г. в Неапол, Италия по време на френската инвазия. Заради разпространението му от
завръщащите се френски войски, първоначално е бил известен като „френска болест“, с което име е
традиционно наричан и днес. Названието „сифилис“ е използвано за пръв път през 1530 г. от
италианския лекар и поет Джироламо Фракасторо като заглавие на неговата поема на латински език в
дактилен хекзаметър, описваща опустошителните ефекти от болестта в Италия. В миналото болестта е
била известна и като „голямата шарка“.
Причиняващият го организъм, Treponema pallidum, за пръв път е бил идентифициран от Фриц
Шаудин и Ерих Хофман през 1905 г.Първото ефикасно лечение (Салварзан) е било разработено през
1910 г. от Паул Ерлих, което е било последвано от изследванията на пеницилин и ефикасността му е
потвърдена през 1943 г.Преди появата на ефективно лечение широко са били използвани живак и
изолация, като леченията често нанасяли повече вреди от самата болест. Смята се, че много известни
исторически личности като Франц Шуберт, Артур Шопенхауер, Едуар Мане и Адолф Хитлер са страдали
от тази болест.

27. Гъбични
Кандидоза
Т Кандидозата е вид гъбична инфекция. Причина е Candida Albicans. Този вид гъбички са найразпространени и най-упорити за лечение. Кандидозата се появява вследствие на замърсяване, прием
на антибиотици (антибиотиците убиват бактериите и тяхното място се заема от Кандида Албиканс),
слаба имунна система.
Симптоми
Сърбеж, течение, парене при уриниране.
Лечение
След първата поява на гъбичките, желателно е добра хигиена и то дълго време, поемане на
повече витамин С и повече кисели вещества, за да може да се възстанови киселинният баланс на
организма. Гъбичките се развиват добре в среда с по-висока киселинност и за това е хубаво по време на
лечението, да се ограничава захарта, да се яде повече кисело мляко, или да се пие сок от грейпфрут.
За облекчаване на симптомите (сърбеж, течение, парене при уриниране) желателно е да се правят
промивки с кисело мляко(с доказано наличие на Лактобацилус Булгарикус в концентрация 10000000 на
грам), отвара от смрадлика . Най-ефективното средство в момента са флуконазолите. Това са триазолови
антимикотици. Трябва да се знае, че гъбичните инфекции, включително и тези с Candida, се лекуват с
упоритост от страна на пациента. Има случаи на кандидоза, които се лекуват с години, тъй като
затихването на инфекцията за момента не е гаранция, че тя пак няма да се появи.

28. Гъбични
Кандидоза
Лечение
Кандидоза може да се появи не само по половите органи, а вкл. и по тялото, например кожни гънки.
При мъжете може да засегне препуциума и главичката на пениса. По-успешно ще върви лечението, ако
се комбинира с перорален прием, напр. на Фунголон - 150 мг през седмица, особено ако хронифицира.
Лечението не трябва да се прекъсва, докато симптомите не изчезнат напълно (зачервяването, бялото
течение, сърбежът) и дори да се продължи след това с разреден прием (мазилата веднъж-дваж
седмично, таблетките веднъж месечно.) Самолечение никога не трябва да се започва. Лекар трябва да
определи дали вида на гъбичките е Кандида и се назначава съответното лечение. Взема се влагалищен
секрет и се правят посевки с него. Обикновено при Кандида или каквато и да е инфекция кръвните
изследвания показват повишено ниво на левкоцити.
Алтернативен метод за борба с гъбичките е вътрешната и външна употреба на екстракта от грейпфрут.
Екстрактът има много предимства спрямо лекарствата от групата на антибиотиците, главното
предимство е, че не унищожава полезните бактерии. Този ефект най-добре се вижда, когато екстрактът
се използва срещу Кандида Албиканс. Много лекарства срещу Кандида унищожават не само гъбичката,
но и чревната флора, която поддържа възстановяването на организма. Изследвания са показали, че
екстрактът от грейпфрут, приеман в препоръчаните дози, не унищожава Бифидобактерията, а съвсем
незначително намалява количеството на Лактобацилус Ацидофилус. По този начин екстрактът създава
идеалната среда, в която организмът да възстанови своя собствен баланс. В интернет има информация
относно същността и приложението на екстракта от грейпфрут.
След прекарана кандидоза за препоръчване е бельото да се пере на ръка с бебешки сапун, като найнеутрален и много гореща вода.
Особено ефективен при лечение на кандидози е 4-6% спиртен или воден разтвор на прополис.

29. Гъбични
Кандидоза
Хранене
Ограничете употребата на продукти, съдържащи въглехидрати, захар, плодове, сладко вино, тестени
изделия от бяло брашно.
Изключете от менюто си пълномасленото мляко, но наблегнете на киселомлечните продукти с живи
бактерии. Така се нормализира микрофлората.
Полезно е да приемате витамини от групата В, препарати с фосфор, желязо и калций.

30. Вирусни
Хепатит В
Хепатит B (изписвано и като хепатит Б) е заболяване на черния дроб, причинено от хепатитен вирус тип
B (HBV). Вирусът е с големина 42 нанометра и е открит през 1976 година от носителя на Нобелова
награда д-р Барух Самуел Блумберг (1925-2011) американски лекар и учен с еврейски произход. В
началото вирусът бил наречен австралийски антиген, тъй като бил открит за първи път у
аборигените. Хепатит B е признат за ендемия в Китай и някои части на Азия, а България и Турция имат
много висок процент на заболеваемост. В световен мащаб процента на заразените варира между 1 и
10 % (над 350 милиона души), което прави инфекцията една от най-разпространените вирусни инфекции
в света. Заедно с хепатит С са най-големия причинител на чернодробна цироза и рак.
Разпространение
Хепатит B е разпространен по целия свят, но благодарение на въведените имунизации в последните
години процентът на хронично болните в САЩ, Канада, Мексико, северна и западна Европа и южните
региони на Южна Америка е спаднал под 1 %.
В България установените хронични носители на хепатит B са над 450 000 души, което представлява над
5% от населението, а преболедували са над 2 млн. души.

31. Вирусни
Хепатит В
Начини на предаване
При контакт със заразена кръв - стоматологични интервенции, кръвопреливане, използване на
замърсени игли,татуировки, акупунктура, инструменти от козметични и фризьорски салони и др.
Хепатитния вирус е 50 до 100 пъти по-заразен от този на СПИН, може да издържи извън човешкото тяло
повече от 7 дни!
По полов път - хетеро- или хомосексуални полови контакти със заразен партньор без презерватив.
Заразяване на новороденото от майката по време на бременността. Вирусът на хепатит B преминава
през плацентата и може да предизвика различни аномалии у плода. В повече от 90% от случаите
вродения хепатит B е хроничен.
Съществува риск от заразяване при близък битов контакт - в семейството, общежитие, казарма и др.
Сред най-застрашения контингент са неваксинираните здравни работници, при които заразяването
може да стане чрез случайно убождане със замърсени игли, стоматолози, наркомани, хора с
безразборни полови контакти, хомосексуални.
Клинично протичане на болестта
Острата форма на заболяването е придружена с обща отпадналост,
тъмна урина, жълти склери, болки в ставите и крайниците, гадене,
повръщане и диария. Болният е неспособен да работи, заразоносител е
и би трябвало да пази постелен режим за няколко месеца, докато се
възстанови. Ако лабораторните резултатите след този период се окажат
положителни за (HBsAg+) се счита че инфекцията е преминала в
хронична.

32. Вирусни
Хепатит В
Остър (акутен) хепатит B
Около 2/3 от всички инфекции протичат асимптоматично т.е. без никакви симптоми. След
инкубационния период от 1 до 6 месеца само една трета показват класическите симптоми на хепатита,
като пожълтяването на склерите и кожата, тъмна урина, болки в ставите и крайниците, болки в горната
част на корема, гадене, повръщане и диария. При повечето асимптоматични случаи може само
впоследствие да се появи слаб пристъп или покачване на чернодробните ензими (трансаминазите). На
практика клиничното оздравяване при едно неусложнено остро вирусно заболяване от хепатит В е от 2
до 6 седмици. Наличието на антитела anti-HBsAg срещу HBsAg показва серологично оздравяване. С
изчезването на HBsAg и появата на anti-HBs (сероконверсия) се счита, че пациентът е оздравял.
Острият хепатит В може в редки случаи да протече тежко, може да се стигне до увреждане на
хемостазата (съсирванто на кръвта) или мозъчно увреждане (Енцефалопатия). В такъв случай се
препоръчва лечение с Нуклеосиданалагон (например Ламивудин).
Фулминантен хепатит
Така се нарича най-тежката форма на хепатита, която е
животозастрашаваща и е съпроводена със свиване на ч. дроб и
изчезване на HBsAg. Медикаментозната терапия и интензивното
медицинско наблюдение с възможна чернодробна транспалнтация са
препоръчителни. Предписването на интерферон на акутно болни е
противопоказно.

33. Вирусни
Хепатит В
Хроничен хепатит В
Един от най-големите проблеми с Хепатита е това, че по-голямата част от болните нямат никакви
симптоми. Той може да бъде открит съвсем случайно при рутинно изследване, например защото белите
кръвни телца в кръвта са под нормата. Едно остро заболяване преминава в хронично в 5 до 10 % от
случаите. Хроничното заболяване може да се развие и без остър стадий при някои от заболелите. Със
спадане на възрастта се увеличава и възможността за преминаване в хронично заболяването. При
новородени процентът е най-голям - над 90%. При 4 годишните този процент е 50. При около 1/4 от
хронично болните се наблюдава бързо развитие на болестта, което често води до цироза и рак на
черния дроб.
До 25% от хронично болните умират в резултат на вируса на хепатит В - от рак на черния дроб или
чернодробна недостатъчност. Около 5 % от хронично болните с хепатит В страдат и от хепатит D.
Превенция на хепатит В
Хепатит В е болест, която може да бъде предотвратена с ваксина.
Съществува сигурна Ваксина срещу вирусен хепатит B, защитаваща
новородени, деца и възрастни

34. Вирусни
Ретровируси
Ретровирусите са вируси, при които молекулата, носеща генетичната информация, не е ДНК, а РНК.
История
Най-известният ретровирус е Човешкият Имунодефицитен Вирус (ХИВ),
който се посочва като причинителя на Синдрома на придобита имунна
недостатъчност (СПИН). Известните при човека ретровируси са вирусите
HTLV, към които се причисляват и двата вируса HIV-1, известен също
така и с името HTLV-III, и HIV-2 - наричан още HTLV-IV.
Преносът на информация от РНК към ДНК противоречи на така
наречената централна догма в биологията, според която информацията
в клетките се предава само от ДНК към РНК, която от своя страна я
предава на протеините.
Заразяване
Когато вирусът заразява клетката, той инжектира в нея освен РНК също така и няколко молекули ензим,
наречен обратна транскриптаза, който изгражда молекула ДНК от РНК. Тази верига ДНК прониква в
генома на приемната клетка, където навлиза в едно различно по продължителност състояние на покой.

35. Вирусни
Човешки папиломен вирус
Човешкия папиломен вирус (Human Papillomavirus, HPV) е ДНК вирус, който атакува епителните клетки на
кожата и лигавиците на човешкото тяло. Познати са около 200 различни типа на HPV, всеки от които се
характеризира със специфичност във въздействието си върху тъканите. Въпреки, че голяма част от тези типове
не предизвикват симптоми при повечето хора, някои типове могат да предизвикат брадавици, докато други
водят - в малко случаи - до рак на маточната шийка, вулвата,вагината и ануса при жените или рак на ануса
и пениса при мъжете.
Човешките папиломни вируси (HPV) са причинители на една от най-разпространените полово пренасяни
вирусни инфекции в света. Известни са над 30 типа HPV предавани по полов път, от които 18 са с доказан
онкогенен потенциал. Други разновидности на вируса се пренасят чрез физически контакт/допир и могат да
доведат до формирането на брадавици, лишеи, както и опасни злокачествени кожни образувания. HPV са
основен причинител за развитието на рак на маточната шийка. Известно е, че този вирус е причината за
заболяването на Човека-Дърво, или 35-годишния Дид от Индонезия. Тази форма се среща по-малко от 1 на
милион, уверяват американски учени.
Въвеждането на ПАП тест води до значително намаляване на случаите на рак на маточната шийка в развитите
държави. Друг метод е ваксината срещу HPV (тип 16 и 18) и рака на маточната шийка.

36. Вирусни
Човешки папиломен вирус
Брадавици
Някои разновидности на HPV водят до образуване на брадавици, които са доброкачествени разраствания на
кожата. Инфекциите с подобен тип HPV води до бързо разрастване на клетките на повърхностния слой на
кожата. Видът на брадавицата зависи от мястото, на което расте.
Обикновени брадавици: Наблюдават се по ръцете или стъпалата, но могат да се срещнат и в други области като лактите или колената. Обикновените брадавици имат характерен вид на карфиол и обикновено са
надигнати над заобикалящата ги кожа.
Плантарни брадавици ("кокоши трън"): Намират се на долната част на ходилото. Те растат навътре и обикновено
предизвикват болка при вървене.
Плоски брадавици: Намират се най-често по ръцете, лицето и челото. Както обикновените брадавици, плоските
брадавици се срещат най-често при децата и подрастващите. При хора с нормална имунна система плоските
брадавици не се свързват с развитието на рак.
Гениталните брадавици са доста заразни, докато обикновените, плоските и плантарните брадавици се предават
по-трудно от човек на човек.

37. Инсектни
Краста
Крастата е заразна болест на кожата, причинена от кърлеж, който живее и снася яйца в роговия слой на кожата.
Заразяването е чрез пряк контакт с болен от краста или чрез употреба на заразено бельо.
Болестта се характеризира с типично разположени възелчета (по пръстите на ръцете, китките, корема,
седалището, колената, глезените и др.) и силен сърбеж, особено през нощта. Лицето и окосмената част на
главата не се засягат. Заболяването често се усложнява с гнойни инфекции.
Крастата у животните засяга кучета, котки, коне, едър рогат добитък, свине, овце, кокошки, гъски, гълъби и
някои диви животни. Причинява се от различни видове кърлежи. Кожата се покрива с кори, козината и перата
опадват, животните страдат от сърбеж, малокръвие, понякога настъпва смърт от изтощение.