2. Великата китайска стена е система от отбранителни
съоръжения в Северен Китай, издигнати през III век
пр.н.е. (в по-голямата си част) върху основата на хунски
окопен вал за защита на северозападните граници на
империята, нееднократно достроявана. Тя прекосява
страната от границата с Корея, при заставата
Шанхайгуан до пустинята Гоби, при заставата Дзяюгуан
и се оприличава често на дълъг дракон. Тя е едно от най-
древните и добре запазени творения на човешкия дух,
символ на китайската нация. Името и на китайски звучи
"Чанчън" и буквално означава "Дълга защитна стена".
Началото
Строежът на стената започва още през 4 век пр.н.е. в
епохата на Пролети и есени и на Воюващите царства.
През следващите 2300 години повече от 20 китайски Скоро и другите царства започват да следват примера му и
династии работят по укрепването и удължаването ѝ, като да строят стени да се отбраняват едно от друго, както и от
така се създава най-голямото съоръжение с военна цел в варварските племена от Север. Най-късата от тези стени е
света. Най-голям принос имат династиите Цин, Хан и 50 км, а най-дългата над 500 км. Останките от тези първи
Мин, които построяват повече от 6000 км. стени показват териториите на отделните царства.
Владетеля на царство Чу - Чън през III в.пр.н.е., като Голяма част от стената (около 1000 км) е построена по
контрамярка срещу нападенията на царство Чи, който време на царство Цин, за да се защити от атаките на
започва да строи от камъни и пръст голяма квадратна номадските племена.
стена. На места тя е заменена от водни канали или
естествени планински прегради и по нейната дължина са
построени малки крепости. Тази стена се приема за
първообраза на този тип строителство.